В РОВА ПРИ ЛЪВОВЕТЕ
„Тогаз царят заповяда, та докараха Данаила и го хвърлиха в рова на лъвовете. И отговори царят и рече Данаилу: „Бог твой, комуто ти служиш непрестанно, Той ще те отърве.“ (Данаила, гл.6, ст.16)
„И виделината свети в тъмнината; и тъмнината я не обзе.“ (Ев. от Иоана, гл.1, ст.5)
Този цар, който заповядал да хвърлят Данаила в рова на лъвовете, бил негов приятел. Ако обичате, прочетете цялата глава.
В свръзка с прочетения стих от Данаила, ще взема и 5-ти стих от 1 глава на Евангелието на Йоана: „И виделината свети в тъмнината; и тъмнината я не обзе“.
На съвременните културни хора, в каквото положение и да са, на всички е необходимо едно ново, правилно схващане за живота. Не е нужно само едно умствено схващане да кажем, че разбираме, защото от разбиране до разбиране има разлика. Аз говоря за онова разбиране и знание, което е в сила да гради, да създава, да твори. Аз говоря за онова знание, което внася ред и порядък, което внася щастие в живота. Мнозина се спират върху думата „знание“ и казват, че знанието възгордява – тъй казал някой си евангелист. Този евангелист казва, че знанието възгордява, а любовта назидава. А аз казвам: знание, придружено с любов, облагородява. Онези хора, който не притежават тази Божествена мъдрост, те са способни само да разединяват, всеки от тях си носи по един чук и камъни да ги раздробяват. Целият културен свят аз го виждам като онези от трудовата повинност, носят чукове, трошат камъни, големите ги правят малки и след това павират пътищата си.
В съвременното общество не може да намерите две души, които да се схождат в своите убеждения. Единият казва: „Чакай да ти кажа своето схващане“. И другият казва: „Чакай да ти кажа своето схващане“. След това започват да спорят кой е прав, кой крив. Е питам, ако двама пияни, които се търкалят по улицата, започнат да спорят, кой е повече кален и кой по-малко кален, има ли в това некаква философия? Единият казва: „Аз пих по-малко“. И двамата са пили и двамата се търкалят. Съвременното общество не иска да разгледа въпроса принципално, а казва, че трябва да бъдем морални. Когато ми говорят за морал, аз имам друго представление за него. Някои казват: „Да се краде по-малко, да се лъже по-малко“. В това седи цялата философия – по-малко да се лъже, по-малко да се краде!
Вие сте достигнали до една степен на развитие, дето тази едностранчивост е произвела в организмите ви едно болезнено състояние и вие всинца сте крайно честолюбиви. Всеки мяза на един електрически бутон или на някоя бомба и като ги бутнеш веднага изгърмяват. Четете вестниците, четете литературата, ще видите, че се намираме в времето на римската епоха. Такъв упадък има в съвременното християнство! Съвременните културни хора не търсят изходен път, а търсят само да подпират, като онзи търговец, който фалирал, че от тук търси, от там търси, дано намери нещо да закърпи. И в науката е същото. Достигнали сме до крайния предел, до където съвременното културно човечество може да се простре, защото неговите органи или неговите сили, с които то сега борави, не са в състояние да минат по-далеч. Следователно, природата ще го застави да събуди в себе си онези благородни спящи сили, чрез които ще трябва да продължи пътя на своето развитие. Сега вие дали ме разбирате или не, природата, Бог ще ви заставят, тъй както заставят водата да кара машини. Поставят я вътре в котела, нагреят я, впрегнат я да кара машини: „Пух, пух!“ Казват: „Видиш ли?“ Така и вас ще ви турят в котела, всички ще пухкате. Мъжът нещо не му харесва, казва: „Пух!“ Жената също – „пух“. Мъжът от една страна „пух“, жената от друга страна „пух“, колелетата ще започнат да се движат. Учителите от една страна ще кажат „пух“, учениците от друга; поповете от една страна ще кажат „пухъ“, паството им от друга; съдиите също ще кажат „пух“, всички ще кажат „пух“ и колелото ще започне да се върти.
Аз взимам Данаила като противоположен характер на Седраха, Мисаха и Авденаго. В тези трима момци имаше един външен, политически изпит. Сега изпитанията в света са общи, те са индивидуални, семейни, обществени, народни и общочовешки. Всеки народ, всяко общество, всяко семейство, всеки индивид ще си имат изпитите. Всички тези изпитания си мязат. Българите, например, сега имат изпитания. Те минават първата фаза на Седраха, Мисаха и Авденаго, в огнената пещ с. Съглашението ги е турило в пещьта и казва: „Пари, пари дайте!“ – „Ама чакайте!“ – „Не, пари, пари!“ Знаете ли в какво положение се намират българите. Те се намират в положението на един търновски адвокат, който пътувал от Търново за Севлиево. Изхитрил се той, казал си да не взима с себе си пари, за да не го оберат по пътя, но ги дал на пощата. Обаче, по пътя между Търново и Севлиево, хващат го крадци, казват му: „Нали си адвокат, дай пари!“ Обискирват го, не намерили нищо. Набиват го хубаво, че не носил с себе си пари. Той си казал: „Втори път ще нося с себе си по 500 лв. в джеба си, за да не ме бият.“ Сега и българите ги налагат. Защо? Защото не носят с себе си пари. Българите казват: „Ние страдаме от Съглашението.“ Те ги налагат и казват: „Де са парите ви?“ Вестникарите пишат, че тъй било, инак било. Не, не, всичко е, защото няма пари. Ако България има 2,5 милиарда левове, добре ще бъде.
Изпитът на Данаила е изпит от вътрешно естество. В миналата си беседа говорих за изпита на тримата младежи – Седраха, Мисаха и Авденаго, караха ги да се поклонят на онзи телец или златен идол, а на Данаила искат да забранят да се моли. Казваха му, че той няма право да се развива по един или по друг начин, но тъй, както те му заповедваха. Как именно се развива тази история? Неговите неприятели искаха да го предадат, затова накараха царя да издаде заповед – в продължение на 30 дни никой човек в царството да не се моли на никой Бог, освен на царя и ако през това време някой посмее да се помоли на друг Бог, ще бъде наказан, ще бъде хвърлен в рова на лъвовете. Понеже Данаил не изпълни тази заповед, молеше се по три пъти на ден на своя Бог, царят заповяда да го хвърлят в рова на лъвовете. Първият изпит на Седраха, Мисаха и Авденаго аз го наричам изпит на беднотия и сиромашия, когато човек иска да схване двата края на едно. Той се бори с мъчнотиите, той е в огнената пещ. Вторият изпит е когато човек забогатее, има знания и дохождат вътрешните изкушения.
Следователно, съвременните християни сега са дошли до втория фазис на изпита. Светът минава през първата фаза, първия изпит, а християните и вие минавате през втория изпит. Ще можете ли да удържите вашите убеждения? Ще трябва да ви хвърлят при лъвовете. Лъвът, това са ноктите, това е грубата сила вътре в света, която човек трябва да подчини. Виждаме, че когато Данаил бил хвърлен в рова на лъвовете, той сполучил да укроти тези лъвове. Сега питам: вашата душа е хвърлена в рова на лъвовете, можете ли да ги укротите или те ще забият своите нокти и зъби и вие ще излезете с съдрани кожи и ще кажете, че нямате убеждения? Имайте пред вид да схващате дълбокия смисъл, защо Данаил трябваше да се моли на Бога? – Там е силата. Силата трябва да се черпи от некъде. Днес хората образуват партии. Един човек може да черпи сила от дома си, един човек може да черпи сила от един народ, идейно може да черпи сила от човечеството. От където и да е, трябва да се черпи от некъде сила. Не мислете, че човек сам по себе си е силен. Не, човек трябва да почерпи от некъде своята сила. Когато някой човек каже, че има убеждения, има сила, той се самоизлъгва. Тази сила трябва да се почерпи от некъде. Тази сила, която може да поддържа човешкия характер трябва да бъде жива, а жива сила е тази, която гради. Вие няма да се спирате върху разните схващания и тълкувания. Живата сила е съзнателна сила. Тази сила е неразделима в себе си, не може да се дели. Щом разделите живата сила, нейната сила сама по себе си се губи, т.е. тя не може да се прояви. Затова в Писанието на едно място се казва: „Онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъча.“
Имайте пред вид, че Данаил в най-големите опасности, знаеше последствията, затова трябваше да се моли по три пъти на ден. Той се молеше по три пъти на ден, както съвременните хора ядат по три пъти на ден: сутрин закуска, на обед ядене и вечер пак. Защо? Не е ли същият закон? И когато човек се лиши от яденето си, усеща една липса. Същият закон е и с човешката душа. Да се моли човек, това не е един механически процес, това е общение с Бога, то се отнася до човешката душа. Не е въпрос как ще схванем думите. Думите са сенка на реалността, а това, което в дадения момент преживее, което дава сила на нашето сърце, което дава сила на нашия ум, което дава сила на нашата воля, това е реалност. Никаква друга реалност извънка не съществува. Ако ние разбирахме този вътрешен Божествен закон на реалността, нещата щяха да ни се показват еднакви, а сега някой път нам те се показват по-тежки, причиняват по-големи страдания, някой път ни се показват по-леки. Защо? Те всякога показват нашите отношения към Първичната причина на живота. Когато човек е силен, всичко в живота му е приятно, а колкото е по-слаб, толкова по-големи страдания има.
Слабите, малодушните хора сега са на опасно място . Малодушните хора са, които употребяват лъжата. Слабите по характер обичат да полъгват. Слабите хора не могат да изпълняват своите задължения; слабите хора не издържат на дадената си дума; слабите хора не могат да мислят; слабите хора не могат да чувстват, тях за нищо не ги бива. Те са търтеите в кошерите, които знаят само да пеят. Всякога избират най-лесното занятие. Те мязат на онзи българин, който след освобождението на България, тръгнал да си търси служба. Ходил из една, из друга канцялария, всички служби му се виждали мъчни. Иска лека служба: „Толкова години съм държал ралото в ръка, сега искам нещо леко.“ Един ден минава покрай градината, вижда капелмайстора на една музика стои пред музикантите, маха с една пръчица. – „А, тази работа е хубава, да махаш с пръчицата!“ Подал заявление за тази служба.
Всички хора са дали заявления до Бога, искат да вземат пръчицата и да махат с нея. Това е смисъла на живота за тях. Мъчнотии никой не иска, страдания никой не иска, всички говорят каква била последната пиеса в „Модерния театър“, в „Ренесанс“, а какви по-хубави пиеси аз виждам в София! В Софийските улици съм виждал десет пъти по-хубави пиеси, отколкото в „Модерния театър“ и „Ренесанс“. Всички, които изпълняват тези пиеси, ги изпълняват не привидно, а точно. Тези в театрите, като изпълняват ролите си, искат пари, букети, а тези, които ги изпълняват по улиците, изпълнят ги без пари. В колко домове мъжете и жените изпълняват чудесни роли, децата им също взимат участие и никой не им плаща. Казвам: Браво, вие сте безкористни хора, на които никой не плаща!
Забележителното в характера на Данаила е, че той се отличава с знания и мъдрост. Ако прочетете това, което той е писал, което е предрекъл за толкова хиляди години напред, ще видите, че той бил отличен мъдрец, бил запознат с законите не само на тогавашната, но и на съвременната наука. След издържаването на този изпит, той заема едно от най-видните места в Вавилонската държава.
Следователно, вие всички сега сте в тази епоха, дето ще бъдете поставени в рова при лъвовете и ако можете да победите вашата груба натура, тези сили, които са в вас, след като излезете от рова, ще минете в новата култура, ще бъдете господари на положението си. Кои са тези лъвове? Това са човешките страсти. Няма по-груби лъвове от човешките страсти. Човешките страсти това са най-ужасните неща, най-ужасния лъв. Тази страст е разрушавала и царе и владици [и] попове, никой не е могъл да устои.
Един знаменит светия кръщавал при една река и всички хора отивали при него. Един ден се задала една грешница, искала и тя да се кръсти, но била много красива. Светията, като я видел, казал: „Тази не мога да я кръстя“ и хукнал да бега. И тя бега подире му и го пита: „Защо бягаш, аз се кая?“ Среща го Свети Иван Кръстител, пита го, защо бега. – „Не мога да кръстя една жена, опасна е.“ Иван Кръстител прекръства светията и той се връща и кръщава жената. После си мисли, че е много силен, кръстил жената. Иван Кръстител казва: „Не, аз я кръстих!“ Така и ние, бегаме, среща ни Христос, прекръства ни, връщаме се, издържаме, после казваме: „Аз го направих.“ Христос казва: „Не, аз го направих!“ Всичката пакост е там, че ние мислим, какво сами вършим тази работа, а то сами не я извършваме. Питам: колко от съвременните младежи биха кръстили тази мома? Аз зная колко. Колко от съвременните жени биха кръстили един красив момък? Това не е за упрек. Ние сме далеч от да разбираме човешката душа. Далеч сте още, вие не сте виждали какво нещо е човешката душа.
И тъй в Данаила имаме един установен характер, човек, който е свързан с една непреривна Любов с Бога. Душата на Данаила е проникната с Любов към Бога и затова казвам, че човек, който не обича и не люби, не може да се моли. Молитва без Любов не съществува в света. Когато ние си говорим, когато се молим, причина за това са най-силните емоции, които ни заставят да вършим това. Когато обичаме некого, ние му говорим много, посрещаме го добре. Аз не ви говоря за онази молитва, която вършите от страх, това не е молитва.
Първоначално думата „молитва“ означавала общение, разговор с Бога, да Му говориш ясно, без да Го лъжеш и да Му кажеш: „Господи, когато слязох от небето, тези работи не ги разбирах, не ги предвиждах, затова понякога съм принуден да излъжа, да не изпълня длъжността си!“ Като кажеш така на Бога, Той ще те осветли. А сега казваш: „Господи, аз съм голям грешник!“ А в какво специално си грешник, това не казваш на Бога. Грешник може да бъде мъж към жена си, грешник може да бъде баща към децата си, грешник може да бъдеш към приятелите си, грешник може да бъдеш към обществото и т.н. Не си изпълнил своите задължения. Когато бащата не изпълни своите задължения към децата си, той е грешник спрямо тях. Когато мъжът не изпълни своите задължения към жена си, той е грешник спрямо нея. Ще каже някой: „Какво задължение имам спрямо жена си?“ Ти сам си дал задължението си и си обещал на Господа, че като слезеш на земята, ще помогнеш на тази жена. Казал си на Господа, че ще се ожениш за тази жена и ще ѝ бъдеш верен. Господ казва: „Добре, ако изпълниш това, ще имаш всичката моя помощ. „ А после, като слезеш на земята, казваш: „За нея ще се женя, толкова жени има!“ Не, не за всеки човек трябва само един изпит, само една жена! Имаш ли много жени, развращението тропа на вратата ти. Англичаните казват: „сингъл майндет“. (singleminded – целенасочен, праволинеен) В Писанието се казва: „Двоеумният човек е непостоянен в своите пътища.“ В нашия живот трябва да има само един морал, само един закон. Сегашният живот на земята е едно приготовление за бъдещия, за този, към който се готвим. След заминаването си от този свят, ще влезете в друг свят или след като излезете от училището, ще влезете в обществото, но понеже това общество, в което ще влезете, се състои от хора високо интелигентни, то в този свят не може да влезете с лъжи. Не мислете, че може тъй. Не, не. Щом не можеш да кръстиш една мома, слаб ти е ангелът.
Сега вашата душа е при тези лъвове – животът с всички негови изпитания, с всички противоречия на безверие, т.е. не това официално безверие, но това вътрешно безверие, че хората не вярват един в друг. Съвременните хора нямат вяра – днес ти говорят едно, утре казват, че не вярват в това, което ти говорили, отрицават го и мъже и жени. Е, кой губи в това отрицание? Вие сами губите, отдалечавате се от първоизточника на живота, изгубвате силите си и с това осакатявате своя ум. Всяка една жена, всеки един мъж трябва да се стреми да дружи с най-благородните души на земята. Не с най-видните души, но с най-благородните души. Човек трябва да дружи с най-благородни души, та от каквото и да са обществено положение те. А понеже ние имаме общение едни с други, казваме, че трябва да дружим с някой министър, с някой доктор или професор. Тези не са най-благородните хора. Силата още не е признак на благородство. Един човек, който има сила, аз го считам като онзи, който носи няколко бомби, носи пушки, патрони, той е силен, може да извади своите бомби. Силата, която стои в човешкия ум, в тази сила почива и неговото достойнство.
Питам сега, вие, който сте хвърлили вашата душа в рова, какво ще спечелите? Казва се за царя, който хвърли Данаила, че не могъл да спи цяла нощ и станал рано сутринта, та отишъл при рова на лъвовете и викнал с плачевен глас: „Данаиле, Бог твой, комуто служиш непрестанно, можа ли да те отърве от лъвовете?“ – „Можа, царю, да си жив в век!“ – „Извадете го и хвърлете неговите неприятели, с жените и децата им в рова“, заповяда цар Дарий. Следователно, когато вашата душа бъде хвърлена при лъвовете, тя не трябва да спи, а да бъде цяла нощ будна.
Когато Христос казва това, то значи, че трябва да бъдете будни, да не спите, за да издържите този изпит, през който вашите души минават. Сега всички и мъже и жени, минават през един тежък изпит. Вашите деца за в бъдеще ще кажат дали вие сте издържали изпита си или не. Ако издържите този изпит и излезете от рова, лицето ви ще стане по-светло, а ако не го издържите – ще потъмнее.
Казва се в стиха: „И виделината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе.“
Тъмнината показва всички условия, при който ние жертвуваме възвишеното, Божественото, за да постигнем известни удоволствия. Светлината, виделината показва всички Божествени условия, при които може да се развиваме. Този характер, който виждате у Данаила, е потребен за съвременния обществен живот. Как би се съградило бъдещето общество, как биха се съградили бъдещите партии, как биха се организирали сегашните народи? На, сега всички партии вървят в една посока. Ако се върви тъй, както сега вървят, всички партии, народи, общества, ще се разкапят. Сега те са дошли до една фаза, дето благородното трябва да вземе надмощие. Опасното е там, дето казват: „Когато човечеството се облагороди, тогава ще вземем своя дел.“ Не, не чакайте цялото човечество да се облагороди. Човечеството се състои от единици.
Всички, които образуват духовния свят, са минали през този изпит, следователно те са съвършен свят и вие не можете да влезете там, ако не издържите изпита си тук на земята. Ако една жена очаква да я вземе някой мъж, как ще я вземе той, ако тя не е издържала изпита си в роба при лъвовете? Тя не може да очаква никаква Любов от мъжа си. Нея я очаква нещастие. Същият закон е и с мъжа. Един народ, едно общество, което не е издържало този изпит, не е за уважение. Че в какво може да се уважава? Ако една жена може да пожертвува живота на мъжа си, на 40 души още, какво ще я очаква? Има статистики в Америка, в Англия, дето се изброява числото на убитите мъже от една жена. Това ние наричаме „закон на израждане“. И това са хора, които се крият под булото на молитвата. Ако човек би изнесъл съвременния живот и на религиозните и на светските, в всичката им голота, бихте се погнусили от онзи скрит разврат в него.
Сега няма да се спирам върху това, да ви казвам какъв изпит иде за всинца ви, но ви казвам, че всеки човек е подложен на изпит. Никакво, абсолютно никакво колебание! На жената да не ѝ трепва окото пред никакъв красив мъж, с каквито красиви мустачки да е, с каквото положение да е. Тя трябва да предпочита сама да си остане, девствена да бъде. Той казва: „Не мога да живея без тебе!“ Утре срещне друга, същото ѝ казва. Този вълк, този външен демон на земята, долу в центъра на земята! Там трябва да го изпрати Господ с хиляди години да изкупува своите грехове. Да не мислите, че Господ любовта ще спасява. Не, за в бъдеще хората ще се лишат от възможността да правят престъпления. Това значи наказание.
Най-после, в какво седи нашият характер? Казват за некого: „Той заема високо обществено положение.“ Че какво от това? Покажете ми един честен българин! Извадете един честен българин, който през целия си живот да е бил девствен, извадете една българка такава. Не казвам, че няма, но колцина са те? Не само привидни, но като ги поставим на изпит, да могат да кажат: „Ние предпочитаме всичко да пожертвуваме.“ А сега, за Христа, за народа, за туй-онуй, опетнявате се, а после всичко и народ и общество отиват по дявола. „Да се бием!“ Ако се биете, всичко трябва да бъде идейно. Ако един не вярва, че изпълнява своя дълг, като отива да се бие, да не отива. Ако вярва, че изпълнява дълга си, да се бие! Всяко нещо трябва да се извърши съобразно това да бъдеш верен на себе си. Когато някой вярва едно нещо, а върши друго, той прави най-голямото престъпление.
Сега, как ще се подигнем ние? Някой казва: „Да бъдем българи, да бъдем Християни!“ Добре, но това са само методи, чрез които човек може да се подигне, но човек трябва да се постави на един изпит, за да се подигне. Ще се изпита неговата честност и ако той не краде, ако не лъже, той е честен. Кажете ми, ако днес потърсим един човек, който никого не е излъгал, ще го намерим ли? Казвам, ако в България намерим само един такъв човек, тя ще бъде най-великата държава и този човек ще бъде един скъпоценен камък, какъвто никъде го няма. Този човек, мома или момък, ще бъде най-ценен. Питам, де е тогава нашата култура?
И вие си говорите за небето, казвате: „Господ да ни прости греховете!“ Няма прощаване повече! Господ е приключил с вас и казва: „На тези лъжци, които са ме лъгали 999 пъти, не прощавам повече!“ Не че ви мрази, но ще ви тури на един изпит да изкупите тези ваши 999 лъжи. Знаете ли за колко години ще ги изкупите? По една година ще ви тури за всяка една лъжа. Значи за лъжите 999 години. Ако сте крали, за всяка кражба по една година. За 999 кражби – 999 години за изплащане. Съберете ги 999+999= 1998 години. След това, вие сте убивали. За всяко убийство по една година. Направили сте 999 убийства, значи 999 години ще изплащате. Знаете ли колко хиляди години ще се съберат на гърба ви? Не мислете, че Божественият закон, Божията Любов, за която говорим, е от картошки. Любовта на картошки мина вече. Сега иде в света една Любов, която е огън. Добрите хора ще се подигнат от тази Любов, а за лошите хора ще бъде най-голямо страдание, ще ги гори, че като минат 777 пъти през огъня, като ги потопява и изважда ще ги пречисти и ще ги пита: „Ще грешите ли?“ – „Не.“ – „Добре.“
Знаете ли какво ще бъде вашето положение? Една гъска водила своите патенца, патокът върви напред, а патицата с патенцата назад. Излиза един плъх, изяжда едно от патенцата. Хваща го патокът и го потопява в водата. Изважда го, той още мърда, пак го потопява. Тъй го изваждал и потопявал в водата, докато престанал да мърда. Пита го: „Ти ще взимаш ли моите патенца? Да не мислиш, че аз съм толкова гъсок.“ Ако мислите да си играете с Бога, Той ще ви хване като този плъх и ще ви поставя и изважда от водата, докато у вас изчезне всяка склонност да правите пакости.
Сега аз ви говоря като един съдия, няма какво да се страхувате, но ще видите присъдата права ли е. Ние трябва всеки порок да го впрегнем на работа. Защо една жена да не може да издържи на изкушенията на един мъж? Защо един мъж да не може да издържи на изкушенията на една жена? Защо да го съблазнява неговата каса? Защо да те съблазнява едно агне? Всичко може да те съблазни! Минеш, видиш една хубава кокошка, но нямаш пари. Вечерта минеш през курника, влезеш там, уловиш я. Защо да те съблазни? Ами ако те хванат в курника? В варненско, една лисица се научила да лови кокошките на един селянин. Той направил един висок дувар, за да предпазва кокошките си от лисицата. Лисицата минала, издавила кокошките, но не могла да излезе. Като я видел той, извикал: „А сега, научи ли се, аз пък ще туря твоята кожа на кюрка си.“ Така и ние – днес една кокошка, утре друга, Господ казва: „А, ти си дето давиш кокошките, аз ще те науча!“ Ти може да си учител, съдия, свещеник, безразлично е.
Следователно, ние трябва да бъдем безпощадни към всички наши слабости. Абсолютна чистота се изисква от всички хора! Хората на всички партии трябва да бъдат като диаманти. Да нямаме нужда от никакви полици. Трима души трябва да се подпишат, за да ти дадат пари на заем. Та това е безчестие за мене. След това трябва да дойдат стражари, да те вземат. Никой не плаща сега. Кой как вземе, не връща и който взима и който дава. И после казвате: „Слава Богу, не съм толкова грешник, никого не съм убивал!“ Не е въпросът за убийство. По-голям грях от убийството няма. Онзи, който се осмелил да убие некого, той е човек демонски, неговият баща е дяволът. За такъв человек Христос казва: „Този человек от начало още беше человекоубийца“. Бащата беше человекоубийца. Защо не се прощава на дявола? – Защото е человекоубийца. Знаете ли, като се убие един човек, колко мъчно се прощава! Человекоубийцата може да излее една каца с сълзи, но не се прощава. Ако някой каже, че прощава, лъже се. Не, не се прощава.
Знаете ли защо дойдоха толкова нещастия в Давидовия дом? – За убийствата. Знаете ли защо страда еврейският народ? – За убийствата на Давида, за този псалмопеец. Още хиляди години ще минат и не ще се простят греховете. А сега поповете казват: „Да му прочетем една молитва, да пости 40 дни“. Не се лъжете, не е шега това! За убийството няма прошка. Тъй пише в Божествената книга. За убийството има само наказания в света. Сега говорим и на двете култури и на религиозни и на безверници. И едните и другите убиват. Едните твърдят, какво Господ казва, че враговете трябва да се убиват. Новите правила казват: „Дяволът се възмущава, човек се защитава, а Божественият човек трябва да се възвишава, да стои над всички тези неща, той има сила, няма защо да убива.“ Защо ще убива? Мене не ме хваща куршум. Стреля един човек два пъти срещу мене, казвам му: „Какво искаш, приятелю, ако искаш пари, ще ти дам, ако искаш волове, ще ти дам и ще дойда да работя заедно с тебе на нивата, но на крив път си.“ Затова Христос казва: „Не си отмъщавайте!“
Абсолютно никакво убийство не се позволява! Това е грях и онзи, който убие човек, брата си, няма да му се прости нито в този, нито в бъдещия свят. Някой мъж казва: „Аз ще убия жена си.“ Онзи мъж, който убива жена си е един изверг. Тъй стои въпросът. Онази жена, която убива мъжа си и тя е един изверг. Онзи брат, който убива сестра си и той е един изверг. И това е християнски морал. Не се лъжете. Това е грях, направен против Духа Светаго. И онзи, който убие некого, няма да му се прости нито в този, нито в бъдещия век. Изхвърлете от себе си мисълта за убийство. Сторите ли това, ще имате презрението на цялото небе, ангели и светии, цялото човечество ще ви презре като един престъпник, който не е изпълнил Божията заповед: „Не убий!“
Аз говоря сега за религиозните хора, за тези християнски народи, който от 2000 години са дигнали ножове, пушки, топове, а свещениците казват: „Ще им се чете молитва.“ Всички свещеници, проповедници, който така са учили, са осъдени от Бога. Виждали сте едно време на картини как водят свещениците на съд и после ги изпращат в ада. Това е вярно! Нека ми се сърдят свещениците. Аз съм първия свидетел против попове, който говорят за убийство. Аз ще бъда свидетел и няма да се откажа да свидетелствувам за тези престъпления.
През ума ви не трябва нито мисъл да минава за убийство! И мъжът се разгневи и жената се разгневи и казват: „Няма да се махнеш от тук, да пукнеш!“ Ах, жено, никога не казвай мъжът ти да пукне. Нито мъжът да казва на жена си, на децата си да пукнат. Изхвърлете това, а мъдрост и знание трябват. Това е морал. Вие ме слушате тук и си казвате: „Аз се занимавам.“ Не, онези от вас, който са убивали, вън от тук, прошка за тях няма! А онези, който сега се готвят да убиват, да му мислят! Не е шега това. Някои казват: „Това е революция!“ Ако това е една коренна революция, има друг начин. Аз говоря за същественото, да не убиваме. Кого? – Брата си, сестра си, приятеля си.
Да турим като правило това – да не причиняваме страдания, да дойдем до едно споразумение, да не се измъчваме един друг. Аз не одобрявам тези затвори, аз не одобрявам тези бесилки на коя и да е страна. Това не е идейно учение. Не искам да маскираме с това. Не, праволинейно трябва да кажем на всички хора, че вървят по един неправилен път, който не е Божествен. Тези християнски народи не вървят по правия път, не са издържали изпита си като Данаила, нямат убеждения, като Седраха, Мисаха и Авденаго. Те не издържаха и този изпит. Съглашението не издържа изпита си, то се поклони на златното теле. Казват: „Дай пари сега!“ Но иде за тях вторият изпит, моралният, вътрешният, дали те имат убеждения. Въз основа на тези закони, който действуват вътре в природата, ние знаем, какво в всички съвременни държави в Европа, ще се наложат големи изпитания. Няма да остане народ в Европа, когото Бог да не направи на пух и прах. Като вълна ще ги направи. Изисква се всички народи да си подадат ръка, никакво убийство между тях не се позволява, те са доста културни, за да разберат това.
Сега заблуждението е там, че ние чакаме едно спасение, казвате: „Ние сме спасени“. Аз се чудя, как спасеният човек може да каже на жена си или жената на мъжа си да пукне. Моли се три пъти на ден, казва: „Господи, колко те обичам, грешна е душата ми“, а след малко: „Да пукне жена ми.“ Жената същото казва. Питам, по-голямо безумие от това има ли? И сега тръгнали например, православните, казват: „Господи, тези от новото учение да пукнат.“ Владици и попове, тръгнали натук-натам, казват: „Да пукнат тези от новото учение, понеже разрушиха държавата.“ „Да пукнат“ – ние ще им се отплатим по друг начин. Няма защо нито те, нито ние да пукаме, а ще трябва по друг начин да изпълним волята Божия.
Поп и владика не трябва да убиват. Аз зная един владика в България, който ритнал един поп и той умрял. Аз зная други такива случаи. Мога да ги изнеса като факти. Ако река да говоря против свещениците, моят език няма да замлъкне, ще заговорят и онези от небето. Най-опасния човек в света съм аз. Безопасно е още докато съм тук, но като си замина, тогава пух и прах навсякъде ще има. Тъй е решил Господ! От този ред и порядък на лъжите няма да остане нито помен. Това в скоро време ще бъде. Не е заплашване това, аз да ви покажа законите. Закони са това. Вие ги изкривявате, а аз ви казвам, че ако вървите по този път, ще създадете изкуствен глад, ще видоизмените законите в природата, ще създадете епидемии и раздори, ще станете нещастни. Какво лошо има в това? Казват, че съм заплашвал. Ако аз говоря от само себе си, аз съм нищо, но с мен говори цялото Небе. Моето Слово е живо, разбирате ли? Живо е моето Слово! Като проектирам това Слово, което е Божие, то, колкото повече отива, ще почне да гори.
Господ е вече вътре, в народите. Този кипеж в обществата, това кипение в страждущите, тази война, все вътре е Господ. В Библията се разказва за необикновената сила на Самсона, от когото един ден жена му научила тайната на неговата сила. Тя се криела в косите му. Като узнали това, за отмъщение, изрезали му косите, извадили му очите и го вързали за един от стълбовете на едно грамадно здание. Той се помолил на Бога да му върне силата; наново му израсли косите. Самсон помолил да му развържат за малко ръцете. Послушали го. Той разтърсил стълба на това здание, съборил го и под него били затрупани хиляди души от неприятелите му. И Господ е сега този великан, който се събужда в човешката душа, всичко това Той ще го разруши. Господ е, Който сега се възмущава, Той е, Който воюва. Пушки и топове не вършат нищо вече. Той е запалил света и го раздухва. Какво ще правите?
Сега ще турите като първо правило: убийството е грях против Духа Светаго, то е най-големия грях в света. Понеже се казва, че човек е направен по образ и подобие Божие, то като си убил човека, с това си разрушил Божественото. Като убиеш човек, като убиеш най-възвишеното и благородното у човека, ти си извършил най-голямото престъпление. Следователно, спрете вашия гняв, не казвайте: „Аз ще изчистя жена си“. Добре, ти можеш да изчистиш жена си, брата си, но и Господ тебе ще изчисти, никога няма да те помене. Тъй трябва да проповядвате!
Ще кажете: „Ами де е нашата войнственост?“ Че в какво седи войнствеността ви? Да войнствуваш значи да въдвориш ред и порядък в света, да спазваш Божествената хармония. Затова са турени военните в света да спазват ред и порядък в обществото и да спазват Божествената хармония. А сега, като се оцапали, турили картечниците: „Да покосим света!“ Да, но и тебе ще те покосят. Сега ръце, крака и очи нямат военните. Турили после по един кръст. Да, без ръце и крака, а кръст турили! Ти си един престъпник. Дай тези ръце и крака за един свой брат! Бесят некого, режат крака на некого, турете вашия крак на негово място ! Аз бих ви похвалил. Това съзнателно трябва да го извършиш. А сега има такива герои в света.
В какво се състои една от най-благородните черти на славянството? – В закона на самопожертвуването. Един пример от руския живот: В Русия осъждат една бедна вдовица, която имала четири малки деца, че изгорила именията на един богаташ и я изпращат в Сибир на заточение. В същото село живял един беден мужик, който, като се научил за нещастието, което сполетяло тази бедна вдовица, рекъл си: „Тази жена има четири малки деца, няма кой да ги гледа, а аз съм сам. Чакай да се представя в съда като виновник за престъплението“. Отива в съда и казва: „Аз съм престъпника, мене дръжте, тази жена не е виновна“. Освобождават жената, хващат мужика и го изпращат в Сибир. След десетина години в същото село, един селянин на смъртното си легло се изповядва, че той бил същинския престъпник за пожара. Търсят този мужик в Сибир, но той вече се поминал. Ето един благороден характер!
А днес, да стопиш всички сегашни християни, един истински християнин няма да излезе. Ако се стопят всички българи, едва ли един крак на християнството ще се изкара; ако се стопят всички гърци едва ли едно ухо на християнството ще се изкара; от англичаните едва един нос на християнството ще излезе – християнството у англичаните е колкото един нос! У германците християнството е колкото една вежда над очите. Това е тяхното християнство. Тъй ги виждам аз, нека ми се сърдят. И аз им се сърдя. Надули ми се, плюят ме. И аз ги плюя. – „Вие сте престъпници“, ми казват те. – И вие сте престъпници. Аз не спазвам вашия закон, но и вие не спазвате Божия закон. – „Вие лъжете“, казват те. – И вие лъжете. Аз бих желал да ме осъдят на основание на Божия закон. Да ми кажат: „Ти си правил престъпления.“ Добре, но да ме съдят така само, не могат да ме осъдят.
Следователно, абсолютно никакво убийство, това е най-голямото престъпление. След убийството започват всички лъжи в света. След като човек извърши един грях, едно престъпление, всички други грехове постепенно идват. Законът не е да се върви от малките престъпления към големите, а от големите към малките. Ами че кой ражда – малките момиченца или майките? Най-големият грях – убийството е създало другите грехове. Грехът влезе с убийството в света. Брат уби брата си. От 8000 години още ние не можем да се избавим от това проклятие, на всинца ни виси този грях. А знаете ли какво нещо са 8000 години? Сега искат да ме убедят, че убийството било позволено. От 8000 години не може да се прости това убийство. И Христос дойде и с Него не можа да се прости. Знаете ли какъв грях е то? Казвам ви, сериозни бъдете, не се заблуждавайте, нищо от вас няма да излезе. Тази философия на вашите учители на вашите професори, по дяволите ще отиде. Всеки професор трябва да пише тъй: „Абсолютно никакво убийство на брат не се позволява!“ Всеки учител, всяка майка, всеки баща трябва да пише тъй: „Абсолютно никакво убийство не се позволява!“
То е, защото кармически ние сме свързани един с друг. Извършено едно убийство, всички го пренасят. Питат ме: „Защо ти побеляха косите?“ Моите косми побеляха все от вашите убийства. И аз съм замесен в вашите убийства. И вашите глави побеляха. Всяка вечер, когато става едно престъпление, аз го чувствувам това и прекарвам страданията на този човек. Вика този човек, моли се, виждам как се забива ножа в него, той издъхва. Некъде някоя жена, някое дете убиват.
И всички тези с одеждите минават, казват: „Да пукнат тези новите, които разрушават държавата!“ Лошото е, че няма да пукна аз, аз никога не пукам, но ще изкарам из българите всички дяволи навън, в поповете и владиците нито един дявол няма да остане. В България нито един дявол няма да оставя аз! А щом като заминат всички дяволи из България, кой ще ме беси? Дяволите искат да ме бесят, но с тях лесно ще се разправим.
Ние учим една положителна философия, едно учение, безразлично за кой за едни и за други, за всички. Пътят, по който вървите, е крив, без разлика и без пристрастие и към управляющи и на управляеми, И леви и десни, на крива посока сте. Това не е култура! Не искам да се скриват нещата, а против всяка неправда в света трябва да дигнем глас. Не е въпросът за моето учение, но българите трябва да си поставят като девиз: „Никакво убийство не се позволява в България!“ Нека всички свещеници започнат така да проповядват, нека всеки стражар, всеки войник тъй да пише, да каже: „Аз тъй съм написал в своята душа – абсолютно никакво убийство!“ Тогава Бог няма ли да бъде на страната на българите? Сега ми се сърдят, че съм ги обиждал. Още има да ви обиждам, аз от сега съм започнал едва. Аз казвам – и моята глава побеля, но и вашата; и моите косми ще опаднат, но и вашите. Това е Божествената страна на нещата.
За да избегнем като Данаила от лъвовете, трябва да издържим изпита си, да обуздаете тези лъвове. Щом те ви разкъсат, показва, че сте извършили някакво престъпление. Жената казва: „Мъжът ми умре от внезапна смърт. „ Зная я аз нея! Пазете се всички от тази лукава мисъл, защото няма прощение за онзи, който извърши убийство.
И тъй съвременното християнство да тури в дома си надписа: „От убийство ни помен!“ Това е грях против Духа Светаго. Който убие брата си, не се прощава никога. Бог казва на Каина: „Ще ти туря знак, че който те срещне, да не те убива. Който те убие, ще бъде подобен на тебе и неговото наказание ще бъде още по-голямо“. А сега съвременните хора с един такъв морал искат да преустроят обществото.
Питам ви, защо мъже и жени не можете да живеете? Мъжът казва: „Не мога да търпя жена си, отвратителна ми е“. Жената казва същото. Защо? Брат ти е. – „Като мъж не мога да го търпя“. – Търпи го като брат. – „Ама тоз слуга не мога да го търпя“ – Търпи го като брат. Пък най-после, може да ти бъде учител, може да ти бъде баща, майка – брат ти е. Защо да не се качиш на това високо положение и да кажеш: „Брат ми е.“ Обърни се към брата си и кажи в себе си: „Любов и съгласие!“ Мъжът ти дига гюрултия, кажи: „Любов и съгласие!“ Той ще омекне. А сега жената казва: „Какво ми дигаш гюрултия, мислиш, че ще ме уплашиш? „ Тъй да казват и мъжете: „Любов и съгласие“. И жените им ще омекнат. А сега стоите, играете ролите си, въздишате, казвате: „Без Любов не може да живеем.“ Че аз още не виждам образа на Любовта! Знаете ли какви са очите на Любовта? Знаете ли какво е сърцето на Любовта? Сега още говорят за изгаряне от любов. Това не е християнство. Жената ще гледа на мъжа си, като на брат, ще му праща най-чисти мисли като на брат. Момъкът ще гледа на момата като на своя сестра, трябва да я щади той. Това изисква съвременното човечество.
Знаете ли какви красиви щяхте да бъдете? Сега знаете ли защо погрозневат лицата ви? Аз съм виждал в Америка, дойде някой да се услови за работник, пипнат го под мишцата, казват: „Бива го, може да копае“ Че каква разлика има между говедото и него? И говедото така попипват. Дойде някой за инженер – „Колко искаш? „ Плащат за ума му. Учителят не е учител, той е наемник. Свещеникът не е свещеник, той е наемник. Майката не е майка, а за да се ожени, нарежда се с панделки, да се хареса, че да народи няколко деца. Мъжът, за да влезе в този долап, трябва да му дадат 50–60 000 лева. И после казва: „Аз съм баща“. Това не е баща, това е наемник.
Аз ви говоря приятелски. За в бъдеще така не може да се живее. Ти твоята жена ще я обичаш, нари няма да ѝ искаш, ще ѝ кажеш: „Тъй както си, тъй те обичам“. И жената ще каже същото на мъжа си. Няма да иска да взима много пари, а да се обичат и с Любов да живеят в къщи. А сега излизат и мъжът и жената, двамата облечени, но вътре…! Актьорство е това! Не е толкова актьорство, колкото престъпление извършват. Ще дойде време да родят някое дете, мъжът казва: „Това, което си заченала, аз не го искам, намери некакъв начин да го изхвърлиш“. След няколко години тя става хилава. – „Не знам защо съм така!“ – Пометнала си. На мъжа също работите не му вървят добре. Никакво помятане! Тези са новите идеи, никакво убийство, никакво помятане, никаква злоба. Съзнателно трябва да турим любовта! Не да се говори само за нея, но като те срещна, да изпълня своето задължение.
Господ казва тъй: „Аз не убивам никого, но убийците наказвам, аз не отмъщавам никога, но на онези, който убиват отмъщавам, аз любя всички, но на онези, който нарушават моята любов, давам моята омраза“. Тези са основите, който трябва да се турят в новото общество. Никакво убийство! Всички грехове започват от убийството. Християни против християни воюват. Аз виждам разни евангелисти, разни секти, казват: „Да пукнат тези от новото учение!“ И тези хора минават за християни, стихове от Евангелието цитират, а кога дойде до това учение и те не са далеч да убият човека.
И тъй, имайте доблестта на Данаила, три пъти на ден да се молите! Не се бойте! Аз бих нарамил мотика, бих копал цел ден, но да работя с любов, нежели да бъда един министър в България. Бих предпочел да гладувам и да работя, отколкото да бъда владика. Какво по-хубаво от това, да бъдем чисти в себе си и да бъдем герои! Сега някой пита: „Какво е морал? „ Първият морал в Божественото учение на Любовта не се позволява абсолютно никакво убийство! Тъй ще поставите закона. Като се върнете дома, турете го. Сега, мъже и жени, като съгреши мъжа или жената, кажете си: „Той ми е брат, тя ми е сестра.“ Прощавайте си и никакви други мисли, та мисли туй-онуй и т.н.
Господ иде сега в света. Аз Го виждам как се е начумерил. Той иде с голяма тояга, като я размаха, та всички раса, килимявки, съдии, за всички ще има хоризонтално положение. Той ще ви пердаши. Ще ви пита: „Защо ви пратих на земята, да се учите ли или да смущавате горе света?“ Сега Той иде! Само по един начин ще може да се избегне тази катастрофа. Никакво убийство да няма, за да се подчинят тези лъвове и тогава царят казва: „Няма Бог като Бога на Данаила, Който го избави.“ И аз казвам – няма Господ като Господа на Любовта, само този Господ на Великата Любов е Едничкия, Който може да ни избави и въздигне. Той е живия Христос на Любовта и когато Той дойде в всеки дом, да няма бесилки, затвори, всички да си подадат ръка в новото учение, да има възкресение, песни и всички да кажат: „Долу насилието, долу затворите и бесилките – ред и порядък навсякъде!“ Вие ще ми кажете: „Амин, тъй да бъде!“ Не, не амин, а ще турите волята си. Вие сте като онзи дервишин, който нямал пари, но отишъл на банята да се изкъпи. Излязъл от банята и казал на баняджията турчин: „Благодаря ви, че се изкъпах!“ – „Благодаря, не благодаря искам да ми заплатиш един грош“, казал баняджията. – „Ох, Господи или ми дай един грош да си заплатя банята или събори банята – едно от двете!“
Втори път, като дойдете тука, искам в очите ви да има един морал. И мъже и жени, искам до Великден всички да пораснете най-малко с четири пръста, да станете на бой по-високи. Сега стоите, всеки се страхува какво ще бъде положението му, как ще завърши живота си. Аз обещавам да издържам всички онези, който не убиват. На онзи, комуто не върви и не убива, аз бих му станал слуга, стига той да е пръв, който да постави закона – да не убива.
Сега да прогласим закона на любовта и да проповядваме по същия начин. Ще имате един положителен морал и да не казвате, като владиците и поповете: „Да пукнат онези от новото учение!“ Аз казвам: Господ да им даде мъдрост и знание; да им стисне стомаха, по-малко да ядат и пият; да им даде разумение; да се научат на великата Божия Любов. Един учен българин, като изучавал историята на българската църква, ми разказваше следния факт. Българските свещеници, в време на духовните борби бяха по-близо до народа си, защото го обичаха, живееха с неговите радости и скърби, но щом българските владици заеха местата на гръцките попове, те взеха да защищават властта и се отдалечиха от Бога и от народа си. Защо? – Защото не любеха вече този народ. Нека покажа закона на самоотвержеността! Ако любят този народ, нека излязат пред него и кажат, какво е казал Христос преди 2000 години. Защо държат това учение скрито? Излизат пред народа да разказват живота на някой светия, за гръцките събори и др. Това нас не ни интересува. Нас ни интересува как може да се приложи това учение, как да се устрои този народ. Защо не кажат истината, какво е проповядвал Христос? Нали Той е техен Учител? Аз защищавам страната на техния Учител. Христос е казал тъй: „Абсолютно никакво престъпление, никакво убийство не се позволява и всеки, който убие, не му се прощават греховете нито в сегашния, нито в бъдещия живот. Всеки ще люби брата си и не само това, по-далеч ще отиде, ще обича и врага си“. Че това той прилагаше, се виждаше още като беше на кръста, молеше се за тях и казваше: „Прости им, Боже, те не знаят какво вършат.“ Това е само реална философия. Само това може да бъде реална наука, реална теософия. А теософията позволява убийството. Това е лъжливо учение. И тъй всяко учение, което поддържа убийството, е лъжливо учение и несъгласно с Божествената Любов. Това е учение на черната ложа. Тъй седи въпросът.
И аз класифицирам, всички онези, които подържат убийството, аз ги турям в лево. Това е говорил Христос, аз не го говоря. Това е наука на принципи. И тъй, всеки един, който носи името човек в пълната смисъл на думата, в днешната смисъл, той трябва да ликвидира с въпроса за убийството, да не бъде страхлив, а да бъде готов да жертвува живота си и на всеки да проповядва да не се убива. Всеки трябва да застане против насилието и да каже, че това, което се върши в света, не е съгласно с Христовото учение, не е съгласно с Божията Любов.
И тъй, бих желал да излезете из рова на лъвовете здрави и щастливи и да кажете, че няма Господ както Господа на Исуса Христа. Няма друг Баща, както Бащата на Исуса Христа. Христос е казал: „Отивам при Отца си, при Бога моего.“ Няма друг Бог, като Бащата на Христа. Той повдига човечеството и сега в сърцата на хората иска да произведе нещо, за да ги избави от най-големите злини.
Искам да бъдете герои! Не искам да казвате – дали моята проповед е свързана или не, но искам да запомните едно: убийството е най-големия грех, който може да извършите. Извършите ли го, това е най-голямото престъпление. Не го ли извършите, ще ви изпратя на небето, всички светии ще ви дадат братска целувка, че сте изпълнили закона на Божествената Любов. Сега ще бъдете герои. Онези разпри, които има още между вас, да престанат вече!
С убийството ликвидирате веднъж за всякога. Следователно, царят казва: „Няма друг Бог, освен Бога на Данаила, Който можа да го освободи от лъвовете.“ Казвам, вашият Господ, на Когото вие служите, може да ви избави от лъвовете!
Беседа, държана на 24 април 1921 година, Връбница.
