Словото

„В царството на живата природа“ от Учителя Беинса Дуно

Скъпи читатели, пред вас е една от най-популярните книги от Учителя „В Царството на живата природа“, преиздавана многократно в България и превеждана на няколко езика в чужбина. Тя представлява сборник от десет статии, последователно публикувани  за първи път в списание „Всемирна летопис“ (1919-1926), чиито автор не е подписан с конкретно име, а само с инициалите „Х.Х.Х.“. Първоначалното им самостоятелно издание излиза през 1924 г. и съдържа девет статии с наименование „Силите на живата природа“. Последващото издание е през 1933 г., към чието съдържание е добавена статия още една статия, която е била по-рано публикувана през ІV-та (последна) година на сп. „Всемирна летопис“.

През 1936 г., т.е. три години по-късно книгата вече е преведена на френски и се разпространява сред духовно-търсещите читатели. Това се явява и първата книга със Слово от Учителя, която е във френски превод. За популярността ѝ във Франция ние съдим от примера с беседата „За двете риби и петте хляба“ от 1938 г. на Михаил Иванов, където той казва следното: Трябва да проверим, че действително е така. Как? Учителят ви отговаря само с книгата „В царството на живата природа.“ През 1966 г. има и второ френско издание на 10-те статии.

По поръчение на Учителя през 1939 г. Весела Несторова превежда книгата на английски като по-късно тя бива отпечатана и преиздадена след това. Съществува и издаден доста по-късно превод на руски.

Настоящото електронно издание представлява сборник от съществуващите 10 статии във вида им от 1933 г. Уникалността му придава фактът,  че за първи път се публикуват всичките 36 уводни статии на сп. „Всемирна летопис“, поместени в Приложението накрая. Измежду тях са и тези десет основни статии на Учителя.

Един от основните мотиви за включването им в настоящото издание е наличието на малки различия между първоначалната им версия от сп. „Всемирна летопис“ и версията, която е известна в отпечатаните издания днес.  Желанието ни е да ги представим в техния първоначален вид на публикуване в списанието.

Друг мотив за включването им в приложението е, че  всеки читател ще може да проследи хронологията на издаване на тези десет статии.

Година първа на   сп. „Всемирна летопис“, излязло в 10 броя, съдържа 4 статии:

1. ВЛИЯНИЕТО НА СЛЪНЧЕВАТА ЕНЕРГИЯ (тази статия не е уводна);

2. СЕГАПНОТО ПОЛОЖЕНИЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО;

3. СРАВНИТЕЛНИЯТ БИОЛОГИЧЕН ПРОЦЕС;

4. СТАРОТО И НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО;

Година втора, (в 7 бр.) вкл.  3 статии:

5. ПРЕД НОВАТА ЕПОХА;

6. УМЪТ СЪРЦЕТО И ВОЛЯТА;

7. ПОВЕЧЕ СВЕТЛИНА;

Година трета, (в 9 бр.) вкл. 2 статии:

8. РАЗУМНИТЕ СИЛИ НА ПРИРОДАТА;

9. КЪМ ВЕЛИКАТА ЦЕЛ;

Година четвърта (последна година, в 9 бр.) вкл. 1 статия:

10. РАЗУМНИЯТ ЖИВОТ. НЕ СЕ ПРОТИВИ НА ЗЛОТО – ЗАКОНЪТ НА ЛЮБОВТА.

Ето и някои от несъществените разлики, които могат да бъдат отбелязани между трите издания на статиите:

  • В първото самостоятелно издание от 1924 г. сборникът е наречен „Силите на живата природа“, аналогично с 8-та статия „РАЗУМНИТЕ СИЛИ В ЖИВАТА ПРИРОДА“, а през 1933 г. вече е озаглавен „В царството на живата природа“.
  • В първата статия „ВЛИЯНИЕТО НА СЛЪНЧЕВАТА ЕНЕРГИЯ“ на изданието от 1933 г. се споменава следното: Най-добрите месеци за обновяване са от 22 март, през целия месец април и май до 22 юни.

И малко по-надолу:

Пролетно и лятно време, от 22 март всяка година, препоръчително е да се ляга и да се става рано, за да се посреща Слънцето и да приеме човек своя дял от него, тъй както пчелите събират нектар от цветята.

Докато в предходните две издания имаме датата 15 април, която се споменава на два пъти, така че е изключено да е техническа грешка: Най-добрите месеци за обновяване са от 15 април нов стил, през целия месец май до 22 юни нов стил.

И след това:

Лятно време, от 15 април всяка година, препоръчително е да се ляга рано и да се става рано, за да се посреща Слънцето и да приемате своя дял от него, тъй както пчелите събират нектара от цветята.

  • Още едно различие се забелязва в 9-та статия „КЪМ ВЕЛИКАТА ЦЕЛ“, където в двете самостоятелни издания липсва уводния абзац на първоначалната статия от сп. „Всемирна летопис“:

Излишно е да цитираме много примери, защото най-пресният от тях е достатъчно убедителен: неотдавна починалият бивш председател на Съединените Североамерикански Щати, Удроу Уйлсон, след като хвърли тежкия меч на американската сила върху везните на щастието в последната общоевропейска война за по-скорошното ѝ свършване, опита се с прочутата си програма от 14 точки да внесе общо и трайно примирение между народите, но и той си замина, без да види увенчано с успех своето общочовешко дело. Егоизмът, материализмът и всичките други животински пороци на съвременните хора се оказаха по-силни от неговото добро желание и неговите неимоверни трудове, които подкосиха здравето му и прекратиха преждевременно живота му.

* * *

Що се отнася до останалите 26 статии, добавени в ПРИЛОЖЕНИЕ-то накрая, те са всичките уводни материали в четирите годишнини на сп. „Всемирна летопис“. В едно такова списание, което е без аналог за времето си в България, се съдържат много разнообразни теми и материали от духовен характер. С цел да бъде ангажирано вниманието на читателите е важна първата, уводната статия, която е изведена в челните страници и представлява някакъв специален акцент. Обикновено с тази начална статия издателят Иван Толев, трябва да убеди своите абонати да продължат да четат нататък, т.е. тя освен всичките си останали качества, трябва да отговаря на духа на времето си като актуалност и важност. Именно този чисто журналистически похват сам по себе си оправдава наглед прекаленото внимание, което се отделя за съставянето на добри уводни статии. И до днес, сто години по-късно, стиловете могат да се променят драстично, но способността да се напише добра челна статия, си остава най-важната задача на всяко уважавано себе си издание.

Няма съмнение, че автор на всички останали уводни статии, извън десетте на Учителя, са писани от самия Иван Толев – главен редактор и инициатор на списанието „Всемирна летопис“. Повечето от тях са подписани с „Х.“, но има и такива без никакви инициали.

Всички тези статии са вдъхновени пряко или косвено от Словото на Учителя и по дух те се доближават до 10-те основни текста от книгата „В царството на живата природа“. Част от тях дори изцяло следват конкретна беседа или лекция. Пример може да се даде със статията „НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО“, която резюмира едноименната съборна беседа, държана от Учителя на 19 август 1920 г. в Търново.

Друг пример е статията „ИСТИНСКИЯТ ИДЕАЛИЗЪМ“, която представя лекцията от Общия окултен клас „Високият идеал“, държана от Учител на 11 септември 1923 г. А в „ЖИЗНЕНИЯТ ВЪПРОС“ Иван Толев умело синтезира втората част „Двата закона на развитие“ от книгата на Учителя „Науката и възпитанието“.

Голяма част от тези уводни статии имат ярък политически оттенък и обществена ангажираност. Този социален патос е продиктуван и от размирното време, през което излизат броевете на списанието. Първата годишнина (1919-1920) е точно след Първата световна война – период в който се разпадат империи и се раждат множество нови държави, а за България като загубила войната настъпва Втората национална катастрофа. Договорът в парижкото предградие Ньой сюр Сен взима от държавата ни извоюваните през войната територии, Беломорска Тракия и Западните покрайнини. Освен това силно е ограничен броят на въоръжените сили на страната – 20 000 доброволци в армията, 10 000 за жандармерията и 3000 погранична стража. Наложени са репарации в размер на 2 250 000 златни франка. Освен продължаващата финансова и политическа криза тогавашна България преживява два от най-мрачните епизода в по-новата ни история – 1923 година избухва Септемврийското въстание, а през 1925 година е организиран атентата в църквата „Света Неделя“.

Вероятно тази сложна обществена, политическа и икономическа обстановка е подтиквала Иван Толев да търси изход чрез духовни методи и средства. Така всички уводни статии се превръщат във фар, пътеводна светлина, която да изведе страната ни, а също и света, от тежките последствия на войната, настъпилата световна рецесия и явните предпоставки за нови международни военни конфликти.

Авторът навсякъде в тези статии следва заложените принципи и закони от Учителя, които в същността си отговарят именно на идеята, вложена под общия надслов „В царството на живата природа“. Иван Толев сравнява държавата с жив организъм, който трябва да следва именно природния модел. В този контекст той говори и за най-разумното управление – Синархия – вид държавно управление, основано на естествените закони на развитието и Животът за Цялото. Ето и неговите думите в статията „ИЗПИТАНИЯТА НА БЪЛГАРИЯ“: „Ние доказахме в редица статии и продължаваме да осветляваме нашето консервативно и тъпо общество, че народите не са нищо друго, освен части от общочовешкия организъм. И понеже тоя организъм, като всеки жив индивид, съществува, действа и се развива по строго определените природни закони, то и неговите части или органи са подчинени на същите закони на развитието. Няма съмнение, следователно, че при действието на тия закони трябва да се запазва хармонията, която наблюдаваме при сътрудничеството и функционирането на самите клетки в човешкия организъм, защото, в противен случай, всяко нарушение на тая хармония причинява една или друга болест.“

България от онова време е съвсем нова и млада държава, едва на 40 години. Логичен е стремежът ѝ към по-напредналите и цивилизовани държави, които са започнали практически вече да прилагат тези природни модели. В това отношение илюстриращ е следният пример от Учителя:

Един виден англичанин е казал така: „Законите на Англия са закони и на природата.“ С това той иска да каже, че законите на природата са и закони на Англия, тоест те са ги почерпили от самата природа. Това значи, че обществените закони трябва да почиват на законите на природата. Ако ние разбираме така законите, ще имаме едно общество, едно поколение, дето ще има разбиране и взаимно уважение, а тъй както днес са създадени законите, те не ни засягат еднакво. В дадения случай, като срещнеш едно лице, един човек, трябва да влезеш в неговото положение. Ти можеш да влезеш в положението на един човек само след като узнаеш какво място заема той в тялото на цялото човечество, при което да му се отдаде такава чест и почитание, каквато му подобава. Ако той функционира в първия пръст, аз ще му дам такава чест и уважение, каквато се пада на пръста. (НБ, 23 юни 1929 г.)

* * *

По-долу можете да свалите книгата във формат PDF, подходящ за четене както на големи, така и на по-малки екрани (електронни четци и таблети). Налични са и версии в най-популярните формати е-книги ePub и Mobi.

V_Tzarstvoto_na_jivata_priroda-2021-01-01.pdf
V_Tzarstvoto_na_jivata_priroda-2021-01-01.epub
V_Tzarstvoto_na_jivata_priroda-2021-01-01.mobi

Категории