І. Кратка биографична справка за Георги Марков.

Георги Марков е роден в гр. Лом около 1897 г. За неговия живот са известни много малко факти, тъй като смъртта го застига в твърде ранна възраст. Той е участник в Първата световна война, където попада и в плен. След края на войната пътува до Франция и се среща лично с Камий Фламарион[1]. Записва се като редовен студент по математика и физика в Софийски университет. Но цялата му съдба се променя кардинално, когато намира Учителя. В Школата е записан под №11 в списъка на І-я Специален клас[2]. Той присъства и в списъка на участниците в Търновския събор през 1922 г., като представител от Лом. Участва в първата братска комуна в село Ачларе[3] близо до Карнобат.

Като автор той е надарен – пише стихове и проза на разнообразна тематика – научна, социална и др. Списва първото братско списание „Новият живот“[4], от което излизат само 3 броя. Също така става кръстник и основател на второто – „Житно зърно“, на което битието продължава 17 години. В „Житно зърно“ има няколко публикации под псевдонима Gis-Moll[5] – тоналността на неговата душевност, в която се изливат стиховете и оригиналните му импресии[6].

Георги Марков е един от най-ранните астролози в Школата на Учителя. Той е привърженик на хелиоцентричната астрология, за която не намира съмишленици в Братството. Запазен е изработеният от него хороскоп на Олга Славчева от 1925 г., където там се подписва с псевдонима си Gis-Moll. Дори и в разчитането на хороскопа може да се види поетичната душа този астролог, но и неговия прецизен и премерен изказ и не на последно място – пророчеството, което той прави за родената. Предвещава ѝ в близките години сериозни успехи в поетичното творчество и наистина – Олга Славчева става една от най-известните поетеси в Братството. Именно чрез нея се ражда текстът на Паневритмията.

В последните години от живота си Георги Марков заболява от туберкулоза и по личната препоръка на Учителя се прибира в родния си град Лом. Заминава си от този свят около 1930 г.

ІІ. Спомени на Методи Константинов.

1.     Характерни белези на Георги Марков.

Георги Марков родом в Лом – студент по математика и физика, с висок ръст, едър, масивен и мастит по природа, овално голямо чело, на което центърът на интуицията блестеше. Беше романтик по природа и краен идеалист. Ходеше с брада, дълги руси коси и беше интересен образ. Най-силно впечатление в главата му представляваше челото, в което липсваха данни на развит конкретен ум и затуй нямаше системност, но за сметка на това творческите поетически способности бяха развити. Той се отличаваше с много голямо въображение, имаше замах в мисълта си чрез своят висш манас.

За него най-трудният предмет представляваше аналитичната геометрия в университета, понеже както и по-горе подчертахме, липсваше му добре развит конкретен ум. Той не можа да си издържи изпитите в университета по аналитична геометрия. А за тях е необходимо да се оперира повече с възприемателните способности. Учителят винаги го караше да отиде при Георги Радев, за да му предава уроци. Но и той беше доста чувствителен и го смяташе за несвойствено за него, за да отиде и да иска помощ от Георги Радев. Накрая той завърши математика и физика.

Георги Марков беше много популярен в братството. Същото бе и в университетските среди. Той имаше големи планове, бе с широко сърце, не беше скъперник и раздаваше парите на нуждаещите се. Имаше пари понеже беше богатски син. Винаги беше отзивчив към всички, да помага било с парични средства, било със съвети. Раздаваше се, разтваряше се към всички. Един човек, който беше символ на алтруизъм, на една широта без всякакви външни постановки на религиозност. Напротив, в него преобладаваха социалните чувства, братските чувства. Той беше непрекъснато като изразител на този живот.

Георги беше много оригинален като месианец[7], който се сливаше с тази идея за служение към човека, към брата, към оскърбления. Той беше надарен. Пишеше стихове и проза. Винаги говореше за бисерите на океана и на живота и за Слънчевите деви. Беше разнообразен и поетичен, и научен, и социален. От неговата поезия има само в списание „Новият живот“[8]. 

2.     Списанието „Новият Живот“.

Много често на Изгрева Учителят, Георги Марков и аз имахме дълги, дълги разговори. При тези разговори се чувстваха притоците на онези мощни духовни енергии, които създадоха условия, онази топла мистична привързаност между двамата ни и Учителя. Тези отношения се изразиха в един голям импулс да издаваме двамата едно списание „Новият живот“. Към редактирането на това списание привлякохме и един от другите наши съученици – Петър Пампоров, който излизаше от средите на въздържателите и толстоистите!

Списанието „Новият живот“ стана един важен център за разговори между Учителя, Георги Марков и мен. Ние двамата бяхме много самонадеяни, мислехме, че чрез него популяризираме Великите идеи на Учителя. Смятахме, че тази космична вълна на Любовта, изразена в методите на новия живот, ще се разлее магически по всички народи. 

Спомням си, че първата статия на списанието, която аз бях писал под заглавие „Космичното Съзнание“, под голямото вдъхновение, че ще стана един проповедник за мистичната чистота в целия свят. От всичко туй станах малко ексцентричен. Тази ексцентричност се изрази в напущането на университета и напълно отдаден на големите проекти за този голям мисианизъм. В същото положение беше и Георги Марков и той не можа да си вземе изпита по аналитична геометрия, въпреки настояванията на Учителя. 

Понякога като раздаваше списанието „Новият живот“ в университета, напълнеше кошницата с гевреци. Даваше по един геврек и по един брой от списанието безплатно. А на времето геврека не беше без пари. И с един геврек бедния студент можеше да изкара един ден без да яде друго.

Учителят внимателно следеше нашите постъпки и виждайки тяхната крайност, на първия младежки събор, Той трябваше да отстрани тази едностранчивост. Георги Марков изживя това положение най-силно. На този младежки събор най-ярко се изрази вълната на Любовта. Съборът бе епохален и се състоя в новопостроения салон на ул. „Оборище“. Първият ден на събора беше много интересен. Небето беше кристално ясно и синьо като сапфир, без всякакъв облак. Учителят бе вдъхновен и целия светеше. Учителят откри събора с беседата „Разцъфтяване на човешката душа“. Беседата беше изпълнена с най-великия копнеж на човешката душа и върховната връзка с Космичното начало по пътя на чистотата. 

На този I-ви младежки събор през 1923 г. Учителят даде пълен простор за проявление на младите академични сили, които изнесоха редица реферати из областта на науката, мистицизма, окултизма и обществения живот. Рефератите бяха изнесени от по-крупните индивидуалности – Добран Гарвалов, Кузман Кузманов, Георги Радев, Георги Марков, Георги Томалевски, Боян Боев, Петър Пампоров. Също и аз изнесох реферата „Анархизмът и новото учение“.

Учителят ни изслуша, наблюдаваше ни и после говори на всички и ни даде пътя на Школата. Учителят каза: „Сега Аз мисля, че списанието „Новият живот“ ще умре, понеже баща му и майка му не бяха напълно духовни. Вие казвате: „Да започнем нещо самобитно!“ Ами че кое е самобитно? Самобитно е само това, което не умира, самобитно е само това, което е Божествено. Вложихте ли в „Новият живот“ реалност, Вложихте ли нещо Божествено? Не, вие влошихте ваши идеи. Кажете ми: „Кое е новото в „Новият живот“? Това не е за упрек, но посочете на ония пасажи, които са нови, които за пръв път се явяват, кое е новото нещо?“ (I Младежки събор, ст. 65-66). 

Списанието „Нов живот“ до този събор беше излязло в три броя. По указание на Учителя беше заменено с ново списание – „Житно зърно“. Списанието „Житно зърно“ стана център за проява на академичната младеж.

На този Младежки събор Учителят даде разрешение да се издава едно младежко списание, но в него трябваше да залегне една Божествена идея. В това младежко списание трябваше да има единство в основата и разклонение в изпълнението на това списание, защото окултния закон не търпи разединение, но разрешава разклонение. 

Наистина този събор се яви като пълна реализация на тази мощна Космична вълна на Любовта, която разкриваше перспективите на един нов живот. Като важна предпоставка за този нов живот се явяваше въздържанието, което беше само подготовка, но центърът представляваше пробуждането на мистичното съзнание. 

3.     Астрономът и астрологът Георги Марков

Интересната дружба за която главната причина беше Учителят, с големия ми приятел Георги Марков не беше само причина да се роди списанието „Новият живот“ но стана и един голям стимул в моя живот да обикна Звездното небе. Една от дисциплините която изучаваше Георги в университета беше астрономията. Чрез него аз имах на разположение редица трудове по астрономия и разговорите, които имах непрекъснато с него и с Учителя, събудиха в мене дълбок интерес към тайнствения свят на Небето. 

В скоро време се запознах с най-важните съчинения на тази наука, паралелно с нея проучих и индивидуалната астрология. И двете дисциплини наистина ми дадоха една основа – едната ми разкри анатомията на Небето, втората – неговата физиология, но цялата тази материя не ме задоволяваше, душата ми жадуваше за нещо много по-дълбоко, исках да проникна в мистериите на психичната част на звездния мир. 

В това направление най-силен тласък ми даде Учителят. В редица разговори Той ми разкри известни тайни страници из областта на една нова наука – астрокосмична синтеза. Тези разговори някой път се водеха между Учителя, Георги Марков и мен, непосредствено под дълбочините на синьото небе. Аз няма да се спирам в подробности върху тази най-интересна наука, по нея има много страници писани в книгата „Новата култура в ерата на Водолей“ („Учителят и Школата“) и в книгата „Астрокосмична синтеза“. Тук само ще отбележа, че зодиакът за Учителя беше нещо живо, той представляваше полето, където се пишеха страниците не само на човешката история, но страниците на цялото Битие. За него всеки зодиакален знак представляваше цял свят, общество от напреднали същества, които със своята творческа мисъл упражняват влияние върху всички живи същества. Имаше важни исторически моменти в историята на човечеството, когато Той насочваше своето внимание към дълбокия паралелизъм, съществуващ между планетните разположения и обществените явления. Той гледаше на планетите като на някакви големи същества, които със своите електромагнитни влияния – варианти на могъща слънчева енергия, взимаха участие в живота на всички творения. Също така зодиакалните знаци маркираха епохите, културите и расите в духовно-политическата история на човечеството. 

Георги Марков притежаваше широко, необятно въображение и будна интуиция. Заедно с него започнахме да разработваме материалите, които ни даваше Учителя. За мен специално, връзката която направих между астрономията или анатомията на звездния свят, астрологията или физиологията на звездите с астросоциологичното схващане ми разкриха дълбоките творчески процеси в Битието. Започнах да виждам като откровение земния път около Слънцето и слънчевата спирала, като пътуващи светове в етера, които непрекъснато минават през космичните пристанища, по които остават хората или животните по тях и вземаха при себе си и съществата, които казваме, че се раждат. За мен звездното Небе се одухотвори, аз не виждах в разнобагрените слънца на Небето, някакви тайнствено движещи се горящи точки, напротив в техните срещи съзерцавах творческите процеси в Битието. 

Също така научих, че колкото са по-редки срещите между планетите, толкова по-големи са техните отражения в духовния, политическия и стопански живот на хората. Космичните и планетните цикли за мен бяха ключове, чрез които тълкувах развитието на историята. Тези мигове на съзерцание и откровение непосредствено изживяни под красивите нощи на звездния свят ми внесоха такъв голям импулс, такова голямо творческо вдъхновение за истинска идейна работа. Може би това беше най-голямата ми придобивка от дружбата ми с големия приятел Георги Марков. 

Всичките идеи, които Учителят очертаваше пред мене в разговорите си с Него – това бяха материалите за книгите, които аз трябваше да напиша. Всички тези проблеми аз съм ги разработил в един научен стил, за да бъдат те по-добре разбрани от човечеството. Тези идеи бяха по-късно вложени в книгата ми „Световна астросоциология“ излезнала в Париж през май 1972 г. в една книжка около 250 страници, и то в момент когато в България бяха инкриминирани книгите на Учителя и се правеха ежегодно обиски и се унищожаваха книгите Му от комунистическите власти. 

Георги Марков, даваше израз на онази поетичност и мистичност, свързани с дълбочините на Звездното небе. Той беше олицетворение на онзи копнеж за нов живот, за един свят, където любовта, хармонията и красотата ще царуват.

4.     Заминаването на Г. Марков

Едно от важните действия във великата драма, която се играеше в школата на Учителя, трябваше да бъде приключена. Това се изрази в заминаването на отвъдния свят на един от важните актьори в това действие – Георги Марков. Той си замина към 1930 г. Това широко сърце, изпълнено от копнежи на голямата любов си замина по един много странен начин. Спомням си, че през тази година бяхме на летуване на Рила. Георги беше останал в София като болен. Учителят ме подсети да се върна при него. С моя добър приятел Борис Николов употребихме големи старания да облекчим болестта му. Учителят се завърна от Рила и прие Георги Марков на дълъг разговор. Този последен разговор помежду им беше много интересен. Аз стоях вън. Той влезна при Учителя много натъжен, угрижен и потиснат – беше болен от туберкулоза и болестта беше напреднала. Разговорът му с Учителя продължи няколко часа, а през това време аз го чаках. След разговора, излизайки от приемната стая на Учителя, лицето му сияеше. Той ми подари своя часовник, като ми каза, че неговият земен път е вече към своя край. Учителят му казал да остави физическото си тяло при родителите си – в своя роден град – Лом.

Раздялата ми с Георги беше наистина твърде трагична. Тръгна си внезапно. Дори не можах да го изпратя. Беше толкова екзалтиран и вдъхновен. Учителят го беше закачил за един друг свят, за онзи Космически живот, за който мечтаеше. Той беше един от най-преданите ученици на Учителя, пълен с идеи и с младенчески възторг за осъществяване на един нов живот на земята.  След една-две седмици той си замина от този свят и на Изгрева получихме неговият некролог от близките му. 

Георги Марков изразяваше онова велико подсъзнание, където работеха съществата извън човешката еволюция. Това съзнание виждаше. Учителя като сбор на всички велики души като един свят на онази мистична чистота и Космична красота, която събуждаше в човека онова велико съзнание с един висш критерий и мироглед за дълбокия смисъл на живота. Това велико съзнание даваше съответната стойност и право на съществуване на всяко същество. То търсеше онази функционална зависимост между всички явления в природата , онази дълбока разумна връзка между всички природни царства, които по пътя на взаимопомощта и жертвата само- изграждат живота.

Съзнанието на Георги Марков навлизаше в една нова област, където личността изчезваше, душата излизаше от феномените на физическия свят, които изразяваха само формите на живота и оттам отиваше към света на законите, които изграждат формите и най-сетне се въздига в света на принципите, които разкриват дълбокия смисъл на живота. 

С тези велики идеи си замина за отвъдния свят Георги Марков, който беше и един добър проводник за идеите на Учителя.

Ще цитираме изказването на Г. Марков, което е отпечатано на стр. 27 на І-я Младежки събор:

„Човек в развитието на своето съзнание минава през три състояния:

1. През кометното, което представлява една скитаща звезда и се движи от система в система;

2. Когато съзнанието се движи по елипса, в която има два фокуса, единият представя неговата личност, другият представя Бога;

3. Когато той влезе в съзнанието на ученичеството, започва да се движи в кръг около един център, който е неговият Учител“.

Ето, през тези три етапи мина Георги Марков и си замина от тоя свят като се отправи към космичния център.

ІІІ. Спомени на Николай Дойнов.

1.     Хелиоцентричната астрология на Георги Марков.

В онези години астролозите на Изгрева бяха: на първо място Георги Радев, той се занимаваше много с астрология, Михаил Иванов, този който отиде във Франция и бе от Варна. С него не съм имал пряк контакт, но съм чувал, че се е занимавал с астрология, Методи Константинов също, Георги Марков също. Георги Марков беше много мил и симпатичен човек. Беше родом от гр. Лом. Баща му е бил производител на файтони. Само, че Георги Марков искаше да тръгне по някакъв нов път.

Един път като отидохме с Борис в неговата квартира, той нещо правеше искаше да създаде някаква хелиоастрология. Астрологията, която ние упражняваме тя е с разположението на Слънцето, Луната и планетите гледани от Земята, а той някаква си нова астрология искаше да прави – тъй наречена от него хелиоастрология. Т.е., да вземе за център Слънцето и планетите, и спътниците на планетите както обикалят около него. Конкретно не съм говорил какво точно иска да създаде, но чух тези думи от него тогава, че иска да създаде една хелиоастрология.

За така наречената хелиоцентрична система, моето мнение е, че не е приемливо, защото той слага Слънцето в центъра, както е фактически. Но ние тук разглеждаме разположението на Слънцето, Луната и планетите от гледище на Земята, където се раждат хората. От момента на раждането разположението на Слънцето, Луната и планетите, вземаме под внимание да правим хороскоп и да тълкуваме тези положения. Моето отношение е същото, та аз съм написал учебник по астрология. От гледището на Земята взимаш силовите течения, влиянията на силовите течения на небесните образования, планетите, Слънцето и Луната, и зодиакалните съзвездия.

Мнозина биха запитали, нима Учителя не е знаел за тези заблуди, обхванали неговите последователи? И защо не се е намесвал своевременно, за да предотврати, страданията, неприятностите, загубеното време, тежките последици и ред други сътресения, които се преживяват от хората, тръгнали по един погрешен път? Имал съм случая да се убедя по един безспорен начин, че Учителят не обичаше, спазвайки някакъв висш закон, да се меси в личните подтици, устрем за действие на своите последователи. Всеки човек си идва с определена съдба, определен път, път в който той ще трябва да изправи погрешките на едно свое минало съществувание. Минава по една програма, на една необходимост за изправяне, получаване опитности и знание. Учителят не обичаше да се намесва в тази програма, освен когато това е крайно необходимо, за да се спасят надеждни ученици от непоправима гибел. Когато виждаше, че в мозъка на ученика няма подготвени условия, за да разбере Неговата мисъл, неговото предупреждение, това, което Той му казва, едно такова намесване е безпредметно. Най-после както вече споменах, често пъти устрема към дадена цел, който се създава у даден човек е с такава сила, че е опасно да се възпре. При такъв един устрем, едно спиране би създало непоправимо сътресение и би оставило нещо неудовлетворено, което ще тлее и смущава съзнанието на човека.

2.     Списание „Нов Живот“.

Други пък решиха с пламенното си перо, да запалят света. Измежду тях, двама братя студенти – Георги Марков и Методи Константинов, разговарят често с Учителя. Тези разговори ги подтикват към идеята чрез едно списание, да изнасят на света за новите идеи. Идеи на светлина и братски отношения между хората. За реализирането на тази своя идея, те привличат и друг един наш брат – Петър Пампоров, в когото клокочеше с голяма сила идеите на Толстой, за въздържанието и простият, близък до природата, живот и вегетарианството. И тримата напущат университета, нещо което Учителят не е одобрявал и с устрем се хвърлят към осъществяването на своята идея, като решават да издават списание „Новият живот“, от което излязоха само 3 броя.

Идеята, членовете на едно общество, като нашето да издават списание, е повече от похвална и належаща. Но това списание, предназначено, както за хората от света, така и за тези от нашето общество, трябва да се списва, започвайки от онези области, които будят интерес в тези среди. То трябва да носи нещо ново за тях, наситено с фактически материал и събития, които те ще разбират и да бъдат близки до техния вътрешен живот. Бавно да ги запознават, приемлива последователност с по-висшите области на мистичното.

Те не вземаха под внимание казаното от Учителя и не разбраха смисъла му, че: „Ако хората така лесно могат да се оправят, то Господ щеше само за 24 часа да оправи света“. Тези братя бързо се опомнят, разбирайки, че да се поднасят изведнъж висши философски и мистични принципи, на едно съвсем неподготвено за такава мисъл общество е неправилно и безрезултатно и казаха те: „Ние бяхме много самонадеяни, като мислихме, че чрез едно списание ще можем да популяризираме идеите на Учителя, в едно неподготвено за тях общество“.

В списание „Житно зърно“. Аз съм писал 2-3 статии, предимно за ухото. Един ден, като се разхождах на Изгрева, Учителят излезе от стаята си и ме поздрави за моята статия за ухото. Аз я бях написал в по-разширена форма, но редакционният комитет я изряза наполовина. Учителят излиза и казва: „Николай, статията за ухото е хубава. Откъде си взел материала за нея? – Моя е – отговорих“. Сега съм написал книга за лицето, там има написано за ухото.

ІV. Спомени на Борис Николов

С Георги Марков се сприятелихме през 1922 г. Той беше от гр. Лом. Баща му имаше никаква фабрика в София. Беше много добър човек, приятен, общителен.. Носеше дълга коса чак до раменете си. Бяха много близки с Методи Константинов. Тогава им хрумва идеята да издават вестник „Новият живот“. От издръжката, която получаваше от баща си като студент, той отделяше за издаването на този вестник. Отпечатват го, сложат го в една кошница, минават покрай студентите и го раздават. На всеки студент подаде един брой. Който плати-плати, а който не плати – заминават и предлагат на друг. Така го списваха по идейни подбуди и така го разпространяваха.

Той участва в Младежката група, създала комуната в с. Ачларе. Една зимна вечер в там бяхме насядали ние младежите около топлата печка, пиехме чай, а чайникът вреше и умувахме как да се нарече новото списание, което искахме да издаваме. Георги Марков подскочи и каза: „Ще го наречем „Житно зърно“, така че той даде идеята за името. След това отидоха при Учителя, споделиха идеята с Него. Той ги насърчи като ги остави сами да си решат въпроса за организацията. Това подтикна приятелите и те създадоха редакционен комитет в София, в който влязоха 5 братя и пет сестри с литературни наклонности. Редакцията на „Житно зърно“ се помещаваше в салона на „Оборище“ 14. По-късно като главен редактор се оформи Георги Радев. Но първите години се движеше от Георги Марков и Методи Константинов. 

Георги Марков беше добър математик и астролог. Докато Георги Радев застъпваше слънчевата астрология – хелиоцентричната астрология, то Георги Марков застъпваше мондиалната астрология[9]. Присъствал съм на техните спорове. Всеки доказваше колко е прав и колко е погрешна тезата на другия. В споровете не се погаждаха. Стръвнишки всеки защитаваше своята теза и нападаше другия. Какви спорове, какво нещо, какво чудо! Такива хора не могат да се родят вече. И двете астрологии едва ли са имали някога на земята по-достойни застъпници. Учителят разреши този въпрос като изнесе в Словото си своето мнение и за двете астрологии.

Георги Марков беше болен от туберкулоза. Една млада сестра от съчувствие към него запитва Учителя: „Учителю, мога ли да отида и да услужа нещо на този болен брат?“ Учителят я изглежда строго и казва: „Готова ли си да се омъжиш за него?“ Сестрата казва: „Не“ и се отдръпва. „Ето виждал ли, че не си готова да жертваш, а как ще му помогнеш тогава?“ Младата сестра вдига рамене уплашено.

V. Спомени на Васко Искренов

В очите на съгражданите ни Георги Марков бе фанатик. Аз не знаех, че той е дъновист, обаче всички хора в Лом го знаеха, а когато си идваше той, знаеха, че е вечен студент. Ходил е във Франция, запознал се е с френския астроном Камий Фламарион. занимаваше се с астрология и беше малко своенравен така някак си. Обичаше да командва, нещо което не беше приятно на приятелите и на моите съграждани. Като си идва в Лом, всички го познават, че е дъновист, защото носи дълга коса. Аз тогава бях книжар, гледа на витрината ми окултна литература, отбива се вътре, заговаряме се. Така се сприятели с мен, че винаги ме държеше под ръка. Ако ме пусне, виси във въздуха като че ли е перце. Беше астролог. Занимаваше се с окултни науки и с астрология усилено, винаги.

VІ. Спомени на Елена Андреева

Георги Марков – е от Лом. Той следваше математика и когато следваше той беше приятел на братът на моята приятелка. И затова Георги Марков го познавам от VI клас[10] още като ученичка, щото у тях той идваше при приятеля си. Георги Марков беше по-голям от нас и идваше при Христо, братът на моята приятелка. И когато го взеха войник през Първата световна война той имаше една тръба, понеже баща му беше богат човек. И той си беше купил една астрономична тръба и ние още като ученички докато беше тука гледахме с нея. Но при един отпуск той я беше оставил у приятелката, но при друг отпуск дойде и си взе тръбата там да гледат. После беше я закопал някъде и плениха го и след пленничеството вече къде ще търси къде е закопал. Георги Марков се беше завърнал от плен след войната. Това беше 1919 год. Радвахме се на този пленник. Аз завърших гимназия и бях студентка в университета. Георги Марков се беше вече запознал с Учителя и ни е заговори пръв, да ни заведе и двете ни при него. Така ни казва: „Момичета, ще ви водя на едно място“. Добре, ама той не можа да ме заведе мене, защото баща ми не ме пусна тогава, когато те отидоха и по-късно пък аз отидох сама с Мичето, моята приятелка. Това беше на следващата неделя – първата неделя на 1920 год.

VІІ. Из дневника на Олга Славчева.

Юни 1923 г.  

Учителят ни дава задача. В 12 часа през нощта по на 5 м разстояние учениците на Специалния клас да се изкачат на Витошкия бивак. Никакво говорене! Тръгваме от квартирата на двамата студенти – Г. Радев и Георги Марков – математици. Един по един се изнизваме по Драгалевския път. Бяла тиха нощ. Няма звезди, а бяло и светло. Силуети пред и зад тебе. Нощта изприда своята къделя. Тук-там наднича по някоя звезда и се скрива под тънка мрежа.

Учителят в Школата, през 1923 г. загатна, че е добре да се научим да гледаме и в тъмното и, като че нищо не е казал, добави: Да се тръгне за Витоша точно в 12 час и да се посрещне слънцето от една висока скала (Вълчата скала).

Още рекъл – не изрекъл, ний го взехме за сериозна задача, която трябва да се изпълни. Специалният клас се нагласи по особен начин. Към 11 Уг се намерихме всички в студентската квартира на братята Георги Радев и Георги Марков. Щом удари 12 ч. първом излезе един, след една минута – втория, после третия, така че, подир 80 минути се изтегляме всички по Драгалевското шосе. Приличаме на ято жерави.

Март, 1924 г.

Да, винаги съм гладна. Георги Марков, който ми зае 1000 лв., за да предплатя в гимназията тъй бърза да му ги върна, че както ми ги дава чичо Генчо, така му ги давам и за мен не остава нищо… Как изплатих тия 1000 лв. на Георги Марков аз си зная. Нито стотинка не влезе в джоба ми, а той бързаше, бързаше. Никаква отсрочка. Никога и за нищо на света няма да вземам пари на заем …

VІІІ. Учителя в беседи споменава Георги Марков.

1.  Какви са възможностите на едно същество от духовния свят? Всеки един от вас си представя сега Георги Марков. Но има още един Георги Марков. Този Георги Марков тук на физическото поле не може да посети тия планети, той може само да ги гледа и да си мисли за тях, а онзи Георги Марков в духовния свят ще му вземе най-много два часа да иде при всичките планети да ги разгледа и да се върне. Тъй щото във възможностите на този Георги Марков и на онзи Георги Марков има разлика. Това се отнася до всинца ви. Не е само за Георги Марков. Та когато се върне онзи Георги Марков разправя на този Георги Марков какво има по планетите. А този Георги Марков долу слуша и казва: „Не те разбирам.“ А онзи казва: „Няма нищо, ще се разберем по-нататък.“ Всеки ден иде той и по един или друг начин се старае по малко да разкрие от това, което е видял. А понеже разполага с едно несъизмеримо време и пространство, той е търпелив. А, че ти си разбирал малко, той е доволен и на това. Постоянно идва при този Георги Марков на земята, разправя му и пак се връща на планетите. Най-после този Георги Марков почва да се радва и казва: „Някаква идея ми дойде.“ Той се вдъхновява, това е поетическият гений. (СК, 16.XI.1924 г.) 

2.  Вземете такава една задача: дадат ви едно уравнение с три неизвестни. Георги Марков, ти си математик, тази работа с три неизвестни как се започва? Първото неизвестно как се разкрива? 

Отговор: Три уравнения трябва да имаме, за да се реши. Тогава едното неизвестно се изключва, остават две уравнения с две неизвестни – има много начини, но най-малко три уравнения трябват. (СК, 6.ХІ.1927 г.)