СФЕРА НА САТУРН
Описвайки сатурновата сфера чрез образа на Диоген, Георги Радев използва отново (както при сферата на Венера например) метода на контраста – наред със Сатурн – Диоген, виждаме и въплътената двойка Венера – Марс, място в разказа намира и другата полярна двойка – Меркурий – Юпитер.
„Но докато младата двойка, хваната под ръка, отвръща насмешлив поглед от Диогена, който си седи кротко пред бъчвата и се прави, че мижи, ето – затрещава автомобил. На автомобила – сам Юпитер, придружен от Меркурия – неговия небесен секретар, придържащ на коленете си своята портативна пишеща машина.“
„А двойката? Сами вижте! Момата е една съвременна госпожица, кандидатка за „мис“ не знам що, с фризирани коси, притиснати от баретка във вид на каскет, с ярко начервени устни, с лице излеко напудрено с матова пудра, облечена в проста, но изящна спортна рокля. А момъкът? – Един кавалерийски офицер, един от героите на конните състезания, който минава за голям прелъстител на жените. И затова бащата на девойката – виден фабрикант, почетен председател на някакъв филантропичен клуб по подобие на Ротари-клуб, виден член на една от десните, умерени партии, аспириращ дори за министър – така тревожно догонва дъщеря си с автомобил. Той има сведения от своя всезнаещ секретар, който навсякъде го придружава по американски маниер в неговите предприятия и сделки, че дъщеря му се е увлякла по този млад, вятърничав офицер, за който всички знаят, че е лекомислен прелъстител. А баща ѝ има вече за нея сериозни кандидати за женитба!
Как се разправя той с дъщеря си, ние не знаем, защото Диоген, ядосан от праха, вдигнат от автомобила, се прибира в бъчвата си.“
Г. Радев намеква, че който и да е планетен принцип, действал и в миналото, действа сега, ще действа и в бъдеще, макар и в различни форми. Общото – това, което обединява Диоген и „един съвременен привърженик на природосъобразния живот, който прави водни и слънчеви бани по методата на Луи Куне“, е въздържанието – една от добродетелите на Сатурн, както и самоограничението, самодисциплината, желанието за ред и порядък във вътрешния и външния живот.
Диоген – типичен представител на Сатурновата сфера.
Диоген и овчарят. Има един анекдот за Диогена, прочутия кинически философ на древна Елада, че като видял веднъж един млад овчар да пие вода направо от извора, черпейки просто с шепа, тутакси захвърлил кратунката, с която пиел вода дотогава.
Диоген и двойката „Венера – Марс“. Да кажем, че тази двойка – „Венера“ и „Марс“ – видеше този странен старец (Диоген) да хвърля своята кратунка, за да пие вода с шепата си направо от извора. Може би самото пиене из шепа, колкото и простолюдно да изглежда, не би отблъснало щастливата двойка, но при едно условие: ако „Венера“ пие вода от шепите на „Марса“ и Марс – от розовите шепи на Венера. Ала друго би отвърнало от Диогена тия красиви юноши, в сърцата на които е цъфтяла пролет – суровият му отшелнишки вид, нерадостната самота, в която е живял и – бъчвата. Не, те не могат да живеят така самотно, като пустинници, и при това – в бъчви!
Диоген и ученият. Ако някой учен-естественик би се запретнал да бърка в планинския извор до Диогена, за да вади разни животинки или водорасли, сигурно би чул безцеремонните думи на философа: „Я не ми мъти извора! Като не можеш да правиш извори, поне не ги мъти“.
Диоген и Ал. Македонски. Позволявам си да мисля, че Диоген би казал така на нашия естественик, като имам предвид, какво бил рекъл според легендата на Александра Македонски, който отишъл при него за разговор. Спомняте си, нали, че кога на разделяне прочутият завоевател попитал Диогена, що да му подари, последният просто му направил знак с ръка да се махне отпред лицето му, за да му не затуля Слънцето, казвайки: „Не ми отнемай поне онова, което не можеш да ми дадеш!“.
Диоген и журналистът (Сатурн и Меркурий). За да допълня сведенията си за този Диоген, ще трябва да кажа, че един журналист, след многократни опити, успял най-сетне да го интервюира. В това си интервю, Диоген казал, че се оттеглил далеч от града и се прибрал да живее в бъчвата, след като дълго време търсил по сред бял ден, със запален фенер в ръка, да намери човек – и най-сетне действително го намерил. Журналистът забелязва, че под „човек“, Диоген подразбирал учението за природосъобразния живот.
Образът на Диогена – човек, загърнат в плащ, ходещ с фенер в ръка посред бял ден, странно напомня една от картите на Таро – отшелник, загърнат в тъмен плащ, уловил в едната си ръка чепата тояга със седем колана, а в другата държи фенер, скрит под плаща.
Отшелникът – архетип на Сатурн. Йоан Кръстител. Пустинята – чистилището на Сатурн.
Отшелникът – това е най-висшият тип, който кристализира в сферата на Сатурна.
А най-високият тип на отшелник и пророк, по свидетелството на Христа, е Йоан Кръстител, наречен Предтеча.
„Що излязохте да видите? Пророк ли? Да, казвам ви, и нещо повече от пророк. Защото, истина ви казвам, между родените от жена няма по-голям от Йоана. Ала и най-малкият в Царството Божие е по-голям от него“.
Ето го в пустинята великият пророк, облечен в камилска кожа, препасан с ремък, бос. Той се храни с акриди и див мед. Гласът му, строг, суров и повелителен, зове: „Оправете пътя Господен, прави правете пътеките му!“. Той звучи безпощадно в ушите на ония, които – покаяни – идват да се кръстят при него във водите на Йордан.
„Рожби ехидни, кой ви научи да бягате от Божия гняв? Покажете плодове достойни за покаяние, защото секирата е вече при подножието на дърветата: всяко дърво, което не ражда добър плод, ще бъде отсечено и хвърлено в огъня“.
През Йоановото кръщение във „водите на Йордан“ минават в края на краищата всички хора, които са „родени от жена“. В пустинята завършва пътя на всички земни люде, които са опитали земния живот във всичките му перипетии. Пустинята – това е чистилището на Сатурна, онази планета от слънчевата система, която включва в орбитата си орбитите на всички други планети и представя последната граница на „планетния мир“. Там е седалището на „страшния съд“. Психологически, Сатурн представя философското съмнение и отрицание – на всичко преходно, на всичко илюзорно, което човек е опитал в останалите планетни сфери – сфери на живота – Меркурий, Венера, Марс, Юпитер.
Пред съзерцаващия поглед на най-висшия тип в Сатурновата сфера – отшелника, аскета, философа, минават пътищата на съдбата на хората от всички категории в света, от всички сфери на живота, и той в пророчески взор вижда техния фатален завършек. Вижда го, защото е опитал, ѝ в този висш тип се заражда пророческият патос на великия Предтеча.
Шпенглер – зрелият син на Сатурн. Шпенглер – философстващият Сатурн.
Който иска да види философствуващия Сатурн, да схване инструментите на неговата мисъл, да погледне през неговото „око“, нека прочете например „Залезът на Запада“ от Шпенглера. Само един зрял син на Сатурна, който има око за целия оня органически цикъл на развой, през който преминава всичко в живота – от най-дребния растителен организъм до сложния организъм на една култура, може да дойде до такива пророчески прозрения за съдбините на човечеството, до които идва този философ. Ще припомня само бегло, каква роля играят във философията на Шпенглера идеята за „хронологическото време“ и „съдбата“ – две типични идеи свързани с древния бог на времето и съдбата – Хроноса, гръцкото име на Сатурна.
Толстой – литературен представител на Сатурн.
Който иска да схване, как се проявява сатурновия дух в областта на обществения живот, религията и морала, нека чете Толстоя. Със своята безпощадна критика на всички „суеверия“ и „заблуди“, със своя акт на самоотричане от всичко, в което дотогава е живял, почти винаги в дъното на душата си терзан от червея на съмнението, със своята искрена изповед, сиреч неговото публично покаяние и кръщение във „водите на Йордан“, със своята проповед за прост, трудов и природо-съобразен живот, със своето решително ориентиране към учението на Христа, Толстой от всички най-ярко представя в наши дни духа на древния Предтеча.
И може да се каже, че не само учението на този велик славянин, но и всички учения за ненасилието, всички учения за прост, нравствен, трезв, природосъобразен живот се развиват под знака на Предтечата.
Описание на Сатурновия тип.
Студеният и сух Сатурн, антитеза на пълното с живот и сила Слънце, носи умората, затвореността и автоматизма на старческия живот. Топлината на живота сякаш изчезва под зимния му дъх. Вместо живите цветя, които се разпукват пролетес, – тук имаме кристалните цветя, които се явяват зимно време по прозорците. Наистина, и те имат своята своеобразна красота, но са мъртви. Кристализационният процес в минералното царство е сатурнов процес, а има го и в мисълта.
Висшият сатурнов тип мисли бавно, съсредоточено, строго, стремейки се да затвори своята мисъл в кристални форми. Ако е философ, неговата мисъл излиза винаги от строго определени основоположения, върху които изгражда своята система. Характерна е тази систематична конструктивност на сатурновия тип мислител.
Мълчалив, сериозен, затворен в себе си, несъобщителен, той обмисля дълбоко, дълго и зряло нещата. И преди да ги изрази в една затворена форма, той не приказва.
Сатурновият тип обича самотата и уединението. Този стремеж към уединен, сериозен, трезв, интелектуално обагрен живот, избива често към аскетизъм.
Сатурновият тип от висш разред е човек на правдата. Той е съвестен до педантизъм. Строг, правдив и безпощаден към себе си, той е такъв и към другите. И затова често пъти ни изглежда суров и безмилостен.
Враг на всяка експанзивност – душевна и физическа – Сатурн е пестелив, икономичен, дори скържав. Широтата, жестът, щедростта му са чужди. Те дори му се виждат като израз на тщеславие. Сам той клони към прост живот, към подвижничество всред несгоди и лишения и затова иска да даде на хората не готови блага, а воля за подвижничество, себепревъзмогване и дисциплина.
„Учениците Йоанови постят и се молят“, защото при тях не е „женихът“ – Слънцето на Живота, идейният център на оня живот, който настъпва след пустинята, след излизане от сферата на Сатурна и неговите пръстени.
У низшия сатурнов тип строгата, дълбока, съвестна мисъл се превръща в хитра пресметливост. Стремежът към опростяване и освобождаване от всичко лишно се превръща в едно скъперническо пестене и лишаване дори от най-необходимото.
Студен егоизъм, лукавство, хитрина, скържавост, жестокосърдие и студено равнодушие към хората, подмолност в преследване на своите кроежи, правят низшия тип на Сатурна подобен на паяка. Пазете се от тоя тип – той плете тайно своите мрежи и търпеливо чака да паднат жертвите му в тях.
СФЕРА НА УРАН
„Мъдрецът живее без закон. Глупецът трябва да живее със закон и под закон. Ако мъдрецът живее със закон, той е нещастен. Ако глупецът живее без закон, и той е нещастен.“ (Беинса Дуно, Учителят говори)
След откриването на Урана от Уилям Хершел в 1781 год., тази транс-сатурнова планета, която донейде революционизира класичната – астрологична система в нейните седем планети, биде вмъкната, не без основание, в астрологичната практика.
Уран – врата на космичното съзнание в човека.
Уран действува като един свят от сили, които сега се събуждат в човечеството и се стремят да добият въплъщение у него. Тия сили са по-тънки, по-флуидни, по-неуловими от силите на планетите, включени в орбитата на Сатурна – старият напълно оформен вече свят на личното, егоцентрично съзнание. Това са сили на един нов, отвъдсатурнов свят, които се стремят да разчупят твърдата „сатурновска“ черупка на затворената в себе си личност и да свържат човека с космичното съзнание. В този смисъл, Уран може да се нарече врата на космичното съзнание в човека.
Окултен закон
Окултен закон – една планета става позната и видима за хората тогава, когато нейните сили започнат да се проявяват активно в техния живот. Явно е, следователно, че Уран и преди е действувал, но така както електричеството е действувало в природата, преди да бъде впрегнато на работа от творческия дух на човека. Уран е произвеждал известни общи процеси, които са стояли вън от обсега на човешкото съзнание.
Както, обаче, и да се обясняват нещата – с изтъкнатия по-горе окултен закон, или с просто съвпадение – характерен е фактът, че както Уран тъй и Нептун биват открити по време, когато у хората се явява един мощен порив към индивидуална и социална свобода, когато у тях се поражда стремеж да разрушат всички овехтяли обществени, морални и религиозни прегради, всички догми, всички стари вярвания, които са спъвали свободната мисъл и пълната проява на човешката индивидуалност. Политически и социално, това се изразява в американската и френска революции, които избухват около времето, когато Уран бива открит.
Уран – Водолей
Идеалният образ на Урановия тип, който намира най-пълно въплъщение в символичния образ на Водолея. Водолей – това е човекът, който след като се е катерил, подобно козата, по планинските стръмнини и върхове на „Козирога“, след като е познал самотата, ограниченията, лишенията, съмненията и борбите на Сатурна и ги е превъзмогнал чрез самоотричането, най-сетне се е добрал до извора на космичния живот, от който налива своята урна, за да излее водите ѝ на изжаднялото човечество.
Мъдрецът – глупецът – паралели
Издигнат над всички условности на временния живот, свободен от всички човешки ограничения, защото ги е превъзмогнал, той представя образ на мъдрец, „който живее без закон“. Понеже у него е пробудено космичното съзнание, той всъщност „живее според оня жив закон, който е написан в душата му“. („Учителят говори“, из главата за „Мъдростта“). Между този идеален тип на човек – мъдреца и глупеца, „който трябва да живее със закон и под закон“ има грамадна междина. И в тази огромна междина, в която се срещат хора от различни степени на съзнание, действува Уран със своите мощни „електрически“ токове. На хора с непробудено съзнание, Уран често влияе отрицателно. Оригиналността и гениалният полет на мисълта, които той събужда у напредналия духовно и интелектуално човек, у обикновения човек се израждат в ексцентричност: Свободата на духа, издигането над човешките ограничения и предразсъдъци, които отличават първия, се превръщат у втория в безпринципност, своеволие и слободия: той отхвърля безразборно всички обществени и нравствени закони и ако е социално настроен, често се противопоставя с наивни средства на установения ред. От тоя тип са ония анархисти-терористи, които искат да въдворят безвластническия строй чрез насилнически средства. Учението за безвластието, разгледано в неговата идейна страна, спада, без съмнение, към сферата на Урана. То представя един прекрасен пример за това, как високите трептения на Урана се пречупват в съзнанието на хората. Без външна власт, без външен закон може да се живее само в света на истината и свободата. И Уран „будителят“, със своите трептения иска да пробуди у човека дълбокия копнеж към този, именно, свят на истината и свободата, да го подтикне да развие у себе си тия високи качества, чрез които единствено може да стане гражданин на този свят.
Отрицателният Уран (асоциалният тип, диктаторът)
Често, при лоши аспекти на Урана, както се изразяват в астрологията, индивидите от тоя тип биват крайно своеволни, ексцентрични, резки в обноски и постъпки. Мислейки се за свободни, те не мерят ни семейни връзки, ни обществени нрави и обичаи, ни нравствен дълг, ни юридически закон. В своята най-крайна форма, тук се явява така нареченият асоциален тип. Астролозите поддържат, че и в типа на диктатора, с неговите изострени лични чувства, с неговото повишено самочувство на „водач“, на „силна личност“, чиято воля е закон не само за него, а и за всички ония, които води и управлява, е доста силно влиянието на Урана. Поне фактите, които ни предлага съвременната политическа действителност, потвърждават това. Но у тях урановото влияние, пречупено в една силно развита лична сфера, се сгъстява и в съчетание с други планетни фактори, дава характерния „диктаторски комплекс“. За погледа на някои астролози, диктаторите са само фокуси на една дълга расова наследственост. Те са носители на неосъществените, потиснати идеи на миналото, които се стремят към осъществяване. Те са фокуси на цяла низа поколения, които трябва по необходимост да дойдат до логичния край на своята съдба.
Двата полюса на Уран
Уран, изобщо, има два полюса – единият му полюс лежи в областта на космичното съзнание, което носи новото, идейното в света; другият му полюс се намира в колективното подсъзнание, от което, под неговото активиращо влияние, изпъкват на повърхността образи и идеи на минали раси и култури. Споменатите два полюса на Урана се изразяват астрономически във възходящия и низходящ възел на неговата орбита. Възходящият му възел е на около 13°40' от Близнаци, а низходящият – на около 13°40' от Стрелеца. Според астрологията, възходящият възел представя полюса, през който се вливат известни космични сили и се асимилират, за да се изразят навън. Низходящият възел е полюс на дезасимилацията, където става освобождаване на онова, което подлежи на разпадане. Първият е свързан с „настоящето“, вторият с „миналото“.
Обстоятелството, че възходящият възел на Урана лежи в Близнаци – знак на конкретния ум, на разните видове интелектуална и физическа обмяна – показва, че обновителните, творчески сили на Урана действуват по интелектуален път, чрез конкретния ум.
Днес няма „далечни“ разстояния – вестта за едно събитие, което става в известно място на земята, се предава по всички посоки с магична бързина, така че всички хора взимат, ако не непосредствено, то поне духовно участие в него. Физически поне, в областта на съобщителните средства, в които главен фактор е електричеството, разстоянията и границите между хората изчезнаха.
Цялата археологическа работа на Уран в окултизма, се развива под знака на низходящия му възел, който се намира в Стрелеца – знак на отвлечената философска мисъл, на религията и етиката. В низходящия възел на Урана, където се чува „последната дума“ на едно минало, Уран действува пасивно. Затова в окултизма, както и в археологията, сравнителното проучване на религията и митологията, които получиха особен разцвет по същото време, когато се разрасна и окултизмът, ние имаме едно възсъздаване на миналото, един синтез на ония религиозни, философски и научни ценности, които то (миналото) създаде.
Уран – над всички граници. Аеропланът.
Уран носи освобождаване от всички изкуствени граници, както физически, така и умствени и морални, които човек е прокарал. Той издига човека в един свят на свободно движение, което се извършва не по предварително очертани пътища, каквито са за пример шосетата и железопътните линии върху твърдата почва. Той издига човека във въздуха, който символизира умствения свят. Един прекрасен символ на Урана е аероплана. Както аеропланът носи в себе си своите апарати за движение и ориентиране във въздуха, така и свободният ум носи в себе си силите и способностите за своя „полет“ и за своето ориентиране в оная сфера на умствения свят, където няма отъпкани пътища. И както аеропланът лети във въздуха, без да остави видима, „лична“ следа, така и свободният ум се движи в умствения свят, без да пресича пътищата на другите и без да оставя каква-годе „лична“ диря.
Уран – носител и предвестник на Новото.
Новото изхожда като една мощна вълна от космичния център на живота. То е така мощно, че прониква цялото естество на човека, прониква цялата земя и всичко, което живее на нея. То разтърсва всичко издъно – народи, общества, с техните религии, морал, семейни отношения, социални и политически схващания. То изважда на показ всичко дълбоко потаено от миналото – и добро и зло. Оттам тоя кипеж всред човечеството, оттам тия стълкновения и борби, в които старото в света се мъчи със сетни сили да се закрепи в живота. Това е, безспорно, една грандиозна драма, която се разиграва на великата сцена на живота.
На нас, които имаме високата привилегия да присъствуваме на тази грандиозна драма, може да се пожелае едно – да имаме поне окото на Урана, което зад видимите символи на събитията, що се разиграват на сцената на живота, вижда скритите, разумни сили, които ги направляват. Да имаме неговото прозрение, което долавя – зад мрака на нощта, която си отива и в която човечеството все още блуждае – зазоряването на космичното съзнание, на което той е провъзвестник.
Резюме за влиянието на Уран.
За да резюмирам влиянието на Урана върху човешкото естество, ще кажа следното: у различните хора тази планета действува различно – според степента на съзнанието и душевния им строеж. Колкото един човек е по-издигнат умствено и морално, колкото пo-широко и по– универсално е неговото съзнание, толкова по-съзидателно действува у него тази планета на вдъхновението, дълбокото прозрение и гениалния полет на мисълта. У хора, у които висшето съзнание не е пробудено, които никога не са имали проблясъка на космичното, той или остава в латентно състояние, или събужда експлозивните и разрушителни сили, събарящи всичко старо и назадничаво.
СФЕРА НА НЕПТУН
Нептун като планетен принцип
Що представя Нептун, не като небесно тяло – това е от вторичен интерес за астрологията – а като „планетен принцип“, като фокус на известни космични сили, които функционират в слънчевата система? Наблюденията показват, че в своите най-високи прояви Нептун е свързан с ония възвишени състояния на човешката душа, при които тя се издига до преживяване на космичната любов, на онова влияние на индивидуалното съзнание с мировото съзнание. При тия състояния, присъщи само на великите мистици, изчезват всички граници, що отделят душа от душа, живот от живот. Само при тия състояния може да се изпита великото единство на живота.
Паралели Нептун – Уран
Ако преведем терминологията на индуската езотерична философия на езика на астрологичните символи, ще трябва да свържем Нептун с будическия свят, светът на „Нирвана“. Тъй както Уран пък ще съответствува на причинния свят – светът на висшия манас. Едва в тоя свят човек разбира, какво е свобода, какво е освобождение от веригите на личното съзнание, тъй както в будическия свят той постига пълнотата на живота чрез единение с Цялото. Ето защо, ако Уран символизира света на свободата и е свързан в човешкия живот с ония процеси на освобождаване от всички изкуствени ограничения, които сковават човешкия дух и му пречат да се приобщи към космичното, то Нептун пък симболизува Любовта, която носи единството на живота. Ясно е тогава, защо Уран, чието влияние се пречупва по един своеобразен начин в съзнанието на обикновения човек, създава типа на революционера, на анархиста – човека със силен „инстинкт за свобода“.
Двата полюса на Нептун
Ясно е, защо и Нептун, чиито тънки трептения, пречупени в съзнанието на хората, създават понякога у тях същински хаос, в който също изчезват всички различия, но по пътя на разпадането и разрушението, бележи типа на религиозния и социален нихилист. И ако проявите на Урана в човешкия свят се движат между двата полюса – свободния човек, у когото е пробудено космичното съзнание, и асоциалния тип на анархиста-терорист, то проявите на Нептуна се движат между следните два полюса – мистика, човека на любовта, който съзнава единството на живота и работи по пътя на жертвата и безкористното служене за неговото осъществяване в живота на човеците, и типа на религиозния или политически маниак, който проповядва пълно разрушение на тоя „грешен“, респективно „несправедлив“ свят. В този долен полюс на Нептуна, който лежи в хаоса, се явяват също така ония патологични типове на разните наркотици, които употребяват морфий, кокаин и опиум, за да се изтръгнат от тежките вериги на този свят и да потънат в света на „далечното“, „безбрежното“, в света на неясните видения и смътните сънища, на гибелните, но упоителни блаженства. Под знака на злокобното Нептуново влияние попадат и ония поети от типа на Бодлера, които търсят „странното“, „чудноватото“, „примамното“, „екзотичното“, и които си създават чрез упояване на алкохол или наркотични средства свои „paradis artificiels“ – изкуствени райове. Астролозите са констатирали, че всички тия отрицателни, патологични прояви се дължат на така наречените „лоши аспекти“ на един „зле поставен“ в хороскопа Нептун. Поради това някои астролози наричат Нептуна вълшебник, магьосник, който създава у хората, неподготвени да възприемат неговите високи трептения, всевъзможни илюзии, измамни видения, халюцинации. И докато тия нещастници си мислят, че са се издигнали в някакви „висши сфери“ на духовния свят, те всъщност са попаднали в ония слоеве на подсъзнанието, в които плават разпокъсани архаични образи, остатъци от едно праисторично минало. На такива патологични прояви най-вече се натъкват психиатрите в своите клиники и затова считат за патологични всички душевни преживявания без изключение, които попадат в „нептуновата сфера“. Но между тия прояви в „тъмния полюс“ на Нептуна и чистите и светли преживявания на великите мистици, които се издигат до неговия „светъл полюс“, има грамадна разлика. Тази разлика, обаче, лекарите– психиатри и въобще официалните учени или не схващат, или не желаят да схванат.
Под силното влияние на „вълшебника“ Нептуна се намират и разните „магьосници“, фокусници, илюзионисти, а също и мнозина мошеници, които са майстори да оплитат хората в своите мрежи, като им създават какви ли не илюзии.
Дотук бе дума повече за отрицателното, низходящо влияние на Нептуна. Неговото възходящо влияние се проявява в едно разширение на съзнанието, което наистина става способно да долавя повече или по-малко отчетливо трептенията на „будическия свят“ – светът на любовта и единението. Ето защо, у ония, които се намират под това Нептуново влияние, интуицията, фините предчувствия, тънките долавяния на най-потайни мисли и чувства са силно развити. Понеже, от друга страна, чувството за единството на живота се проявява с особена сила у тях, те по-чутко от другите долавят да трепти единния, общия живот във всичко живо. Ясно е тогава, защо те схващат човека преди всичко като душа, като съзнание, а не само като личност, принадлежаща към тази или онази обществена среда, към тази или онази класа, националност, религия. Тези различия за тях не са особено меродавни, макар и да ги имат предвид. Тяхното разширено съзнание, което се е издигнало над човешките форми, не може да се ограничи в рамките на една религия, на една философия, на един тесен научен мироглед, на една социална идеология. Затова те са космополити по дух, братя на всички хора по земята, независимо от това към коя раса, народ, класа или верую принадлежат. Ако са хора със силно развита духовна природа и чувствуват нужда да се свържат с някоя среда, те обикновено се ориентират към свободните духовни движения, където се култивира братското чувство между хората в духа на любовта и свободата. Ако са пък социално настроени, тия идеалисти, белязани от Нептуна, се ориентират към социализма и по– специално към комунизма.
Тук му е мястото да отбележа, че комунизмът, към който се ориентира обикновено споменатият по-горе социално настроен тип, се намира според съвременната астрология под силното влияние на Нептуна. Под същото влияние попада, от друга страна, и съвременният спиртизъм, към който има по-голямо сродство първият, духовно настроен тип.
Спритизмът
Интересно е да се отбележи, че съвременният спиритизъм – казвам съвременен, защото спиритични явления и спиритична практика винаги са съществували – възникна и се разпространи непосредствено след откриването на Нептуна (23 септ. 1846 г.). След сензационните спиритични прояви в дома на семейството Fox, Америка, които предизвикаха масова възбуда в тая страна, спиритизмът заля като буйна вълна цяла Америка и Европа. Масичките започнаха да танцуват в тъмните стаи, а медиумите – необходим фактор за спиритичните явления: разиграване на масички, „апорти“, местене или вдигане без контакт на тежки предмети, спонтанно издигане на медиума във въздуха или левитация, материализации и пр., станаха най-желаните люде. Необикновените психични способности на тия субекти в будно състояние, а особено в състояние на транс, способността им да изпадат лесно в хипнотичен или магнетичен сън, минавайки бързо през разните му фази, редките дарби, които се проявяват у тях във високите степени на магнетичния сън, като за пример телепатия, ясновидство, психометрия, проникване в миналото и предсказване на бъдещето, не можеха в края на краищата да не преодолеят скептицизма на официалните учени и да не станат обект на научни наблюдения и изследвания. Образуваха се дори научни общества, които си поставиха за цел да проверят спиритичните явления. Многократните проверки от непредубедени учени в разни страни потвърдиха по един недвусмислен начин истинността на спиритичните явления. И ако спиритичната теория за обясняване на тия явления все още можеше да се оспорва, то фактите, които лежаха в нейната основа, не можеха повече да се отхвърлят. Резултат от всичко това беше, че тези именно факти, натрупани в грамадно количество, пробиха фронта на официалната наука и навлязоха в нейните „непревземаеми“ крепости, като създадоха – въпреки съпротивата на жреците на материализма – един нов клон от психологията: метапсихиката или парапсихологията. Така, от мъглявината на спиритизма се излъчи едно ядро от безспорни научни факти, които родиха метапсихиката.
Сам по себе си спиритизмът, макар да претендира, че е преди всичко научна доктрина, почиваща на проверени факти, има по-скоро характер на масово, религиозно движение. Със своите доказателства, че има „задгробен мир“, че има „отвъден свят“, в който пребивават душите на умрелите, с възможностите, които откри, да се дохожда във връзка с този свят и с душите на заминалите чрез медиумите, със заслугата си, че показа наличността на медиумични способности и психични дарби у човека, спиритизмът бързо овладя сърцата на широките маси, обезверени от религиозния и научен материализъм, И въпреки някои заблуди и суеверия, въпреки психичните поражения у мнозина верующи, които не можеха да не се породят при една такава масова практика на спиритизма, той има безспорната заслуга, че повдигна заспалата вяра у хората в безсмъртието на душата и в съществуването на духовен свят, а също и заслугата, че стана повод за научно потвърждаване на редица „метапсихични“ явления – обстоятелство, което ще играе важна роля в бъдещото развитие на човечеството.
Прозорливият читател лесно ще схване „нептуновия“ характер на тази нова религия: копнежът към „отвъдното“, към света на обезплътените духове, жаждата за едно ново откровение, за една нова религия, която има универсален, общочовешки характер и в която вярата да почива на опит, стремежът да се разбият веригите на един сковаващ материализъм, за да се освободи душата и да се свърже със своя първоизвор – това са все нептунови прояви.
Роден при един съвпад на Нептуна със Сатурна в знака Водолей – една астрологична формула, която сама по себе си говори много на вещия астролог – спиритизмът пое своя път, осеян с борби и противоречия, с очарования и разочарования, с проблясъци на истината и миражи на илюзията, под знака на „великия Вълшебник“. Неговите научни инструменти—медиумите, според изследванията на астролозите, също се намират под силното негово влияние – в техните хороскопи Нептун обикновено е силен по положение и аспекти. Така че в оня комплекс от психични сили и способности, които характеризират медиума, покрай Луната и Уран, най-силно участие взема Нептун.
