ГОЛЯМОТО И МАЛКОТО
„Отче наш“
Прочетете темите си „Най-малкото живо същество“.
Тогава каква е разликата между най-малкото и най-голямото същество? Кое е най-малкото същество? Геометриците как казват – кое е най-малкият предмет. Най-малкото е туй, което не може да се сравни с нищо. А кое е най-голямо? Което няма по-голямо от себе си. И то не може да се сравни.
Идеята за малко и голямо са две величини несъизмерими. Защото във вашия ум седи голямото, направено от много малки единици. А вие измервате една малка единица с друга малка единица. Но малкото като цел и голямото като цел са две величини несъизмерими, туй, което не може да се определи. Какво е най-малкото същество? Да съществува, значи да се прояви. Или проявено някъде. Ако имаме едно най-малко същество и друго малко може да вземе неговото място, то не е най-малко. Щом има едно същество, което се заеме да завзема някое пространство, че пък друго същество да може да вземе това място, то не е най-малко. То е толкова малко, че никой не може да вземе неговото място.
Сега всеки човек трябва да има една идея най-малка и най-голяма – несъизмерими. Или казано другояче, най-малкото същество е това, при което си наблизо, а най-голямото същество е това, от което си най-далеч. А кое същество е най-близо? Туй, което не разбираш дали е близко.
Сега аз се отдалечавам малко. Сега какво седи във вашето съзнание под думата „най-малкото същество“. Ако разбирате живота, възможно ли е животът да се отдели? Възможно ли е животът да се разкъса сам по себе си?
Ако вземем живота като единство, не може. Но ако дойдете до геометриците. В геометрията кой предмет трябва да се разбира за най-малък и друг, по-малък от него, може ли да има? Една частица, която е толкова малка, че друга, по-малка от нея, не може да има. Сега практическото приложение. Защо някои същества трябва да бъдат големи, а други – малки? Вашият пръст не е толкова голям, колкото ръката ви. Защо? И потребно ли е пръстът да бъде толкова голям, колкото ръката? Сега вие се объркахте под думата „голям и малък“. Какво разбирате вие под думата „малък човек“? Кои са качествата на слабост?
Сега ще ви попитам друг въпрос. Кое ви занимава във вашия живот – малките ли работи, или големите? Да допуснем, че вие се занимавате с големи идеи. Питам ви, на кое място вие складирате вашите големи идеи? Една голяма, грандиозна идея не може да се складира. За пример аз имам една грандиозна идея. На кое място е складирана тази грандиозна идея? Често вие си задавате въпроса, къде се намират тези грандиозни идеи, великите идеи, които вие искате да постигнете в света? Или в даден случай вие чувствате къде се намира в съзнанието ви тази идея?
Да допуснем, че вие сте един цигулар. Взимате цигулката и искате да станете гениален. Или да допуснем, че един цигулар иска да свири гениално. В какво седи неговата гениалност? Ако на един цигулар всичката му гениалност седи в една ръчка от 30 сантиметра и един лък да прави разни движения върху тия 30 сантиметра, че ако прави всевъзможни чудесии по тази ръчка, че той е гениален свирец. Той върви по ръчката. Тъй всичко е в ръчката. След туй има някакви си вълни и въздухът. И после в мозъка на хората има нещо. Питам, де е скрита гениалността на този свирец? Той мисли, че е гениален и хората мислят, че е гениален. И ако той престане да мисли, че е гениален, и хората престават да мислят същото. Де отиде гениалността?
Защото, ако вие под думата „малкото“ турите идеята за слабост и ако в думата „силен“ може да турите идеята за голям. Най-голямото същество съдържа ли сила в себе си? Като се приближим до един голям предмет, като че се предизвиква едно стечение на самите условия. Дава ни понятие да мислим, че голямото работи със силното и малкото със слабото.
Кое пространство е по-приятно – малкото ли, или голямото пространство? Тъй както сега е, ако вие имате една стотинка от парите и имате един милион, каква е разликата? Една стотинка същество ли е? В дадения случай стотинката е част от някоя единица на човешката система. Стотинката не е от първичната част. Има грамадна разлика от един милион и една стотинка. И всеки би избрал милиона пред стотинката.
Не зная колко души от вас биха избрали стотинката пред милиона. (Никой.)
Да допуснем, че аз ви подарявам цялата месечина и ви давам и крепостен акт за нея. Как ще се произнесете? Кое ще ви даде във владение на месечината? Има неща в света невъзможни. Възможни са, но не са възможни да ги реализираш. Да кажем, мога да ви подаря всичкото злато на месечината. Давам ви и крепостен акт. Остава само вие да идете до месечината. Освен това може да ви дам и цялото слънце. И да ви дам крепостен акт за слънцето. Кой ще ви го даде във владение? Та има известни идеи в света, които са непостижими. Неприложими идеи в света. Защото онзи великият или гениалният музикант е гениален, понеже си мисли, че е гениален. Ако той сам за себе си не може да мисли това, хората не могат да го мислят. Най-първо ти трябва да помислиш за себе си това. Силният най-първо за себе си трябва да помисли, че е силен. Тогава другите ще съзнаят това. Той трябва да съдържа в себе си тия качества.
Сега ще пренеса въпроса, те са много неопределени величини. Какво верую имате вие? На какво сте базирали вашия живот? Какво искате да постигнете вие, които сега слушате? Някои свършвате университета, някои имате желание да свършите за обществена деятелност. Какво искате да постигнете? Аз бих желал да зная какво искате да постигнете. Да кажем, някой от вас иска да стане богат. Та от памтивека кой не би желал да стане богат. Всички хора искат да имат постижения. Искате да постигнете нещо. Кое е онова същественото, което трябва да ви отличи? Защото има известни постижения. Учеността ви може да се вземе за постижение; силата ви може да се вземе за постижение – всичко, което можете да свършите, може да се вземе, това са вътрешни постижения, които могат да ви възпитат.
Кое е онова, което не може да ви се вземе? За пример каква е вашата идея за Бога? Иване, кой е първият астролог, който е основал астрологията? (Господ е първият астролог, който пръв е основал астрологията.) Да, първият. Как ще определите кое нещо в света е реално. Но да определите, че и вие сами да вярвате във вашето определение. Защото много пъти вие определяте, но и вие сами не вярвате. Как ще определите, че нещо във вас е реално? Ако един ваш приятел ви говори, в реалното всякога има един придатък – нещо се предава. Всяка идея, която не предава нещо на съзнанието, тя не е реална. Туй, което не предава, то не е реално. Може да си мислим така. Аз може да ви кажа, че ви давам един самун хляб. Вие може мислено да ядеше, но туй мислено ядене нищо не предава. Друг е въпросът, щом ви дадат храна и вие ядете, усещате се добре. Човешката честност може ли да се претегли? Има везни, с които може да се претегли честността. Ако имаш една постъпка, която някой я е извършил, това лице тежи повече от един, който не е извършил такава постъпка. Туй може да се изясни и докаже. Понеже този мозъчен център е привлякъл повече към него и изтича повече налягане. Щом човек извърши едно добро, той е във връзка със силите на природата.
Следователно в дадения случай човек, който е добър, няма да тежи с килограми. Колко ще тежи той? Как мислите? Николай? Колко тежи добрият човек, каква единица ще турите? (Той може да тежи повече само с няколко килограма.) Ако един човек възприема въздух, колко въздух може да възприема? Като възприема въздух, той е по-тежък. Човек, след като е възприел диханието в себе си, той е по-тежък, отколкото като издъхне. И са намерили – човек като издъхне, тежи, с 33 грама става по-лек. Като е живял е с 33 грама по-тежък, а като замине, е с 33 грама по-лек. Затова считат, че животът е 33 грама. Тогава човек не е много тежък.
Но трябва да имате една съществена идея. На кое разчитате вие на света? Сега нали всички вие казвате, че вярвате в Бога. Питам тогава, щом вярвате в Бога, защо се обезсърчавате? Защо като срещнете една несрета в живота си, се обезсърчаваш? То е въпрос дали е вярно. Защото вярата трябва да се изпита. Човек може да каже: „Аз вярвам.“ Нали така. Може да каже така: „Че аз ви вярвам.“ Но туй е много относително. Да ви вярвам, значи да вярвам както на себе си.
Допуснете, че аз съм търговец. Таман съм отворил касата си, и вие влизате. Вие казвате, че сте много честен. И аз вярвам на вашата честност, но същевременно в мене има страх да ви оставя при моята каса тъй отворена. Питам, нали туй е едно разколебаване във вярата. И да допуснем, след туй аз излезна навънка, но в мене има едно съмнение и след като се върна, аз ще проверя всичките си пари. Питам тогава, имам ли достатъчно вяра във вас? И след като намеря, че всичките пари са на място, ще кажа: „Наистина този човек е бил честен.“ Но все таки има едно условие. Аз още не съм проверил вашата честност, не съм определил вашата честност.
Как ще определите вие честността? Как ще проверите вие това? След като оставите вие имането си за 20 години на един човек и след като се върнеш, той да не е лишил ни със стотинка вашето имане. Да не е злоупотребил ни със стотинка от него, при това да е предал малко на вашето имане. Той е честен. Най-после всеки един от вас е една фирма. Вие сте пратени на земята. След 20-30 години ще ви питат какво сте направили. Сега вие живеете за себе си. Искате да постигнете това и онова. Но туй, което постигнете, няма да го постигнете за себе си. Най-първо вие се мамите, като мислите, че за себе си постигате. Ако постигнете нещо за себе си, ще го изгубите. Всяко нещо, което ние постигаме, и ако то не стане общо достояние на всички живи същества, то не е меродавно, то не е реално. И ако и другите придобиват нещо в света и ако и то не може да се предаде на нас, то няма реалност. Реалните неща се предават.
Сега аз ви навеждам на това, да не бъдете слаби. Един ден може да си кажете: „Едно време 5-10 години ние изучавахме окултната наука, но то е празна работа.“ Вие може да направите туй заключение, възражение. Но питам, след като сте живели 20 години и сте яли и пили и живеете, и заминете, умрете, питам, не е ли това празна работа, след като заминете за другия свят, който не го знаете. От туй, което имате, какво ще остане у вас? Все ще остане нещо.
Но какво ще остане от вашата физика, от вашата аритметика? (Предполагам ще останат само способностите на човека.) На кое място ще останат те? (Н. се смее.) Именно не знаете. Вие казвате: „Ще останат някъде.“ (В съзнанието ще останат.) Тогава трябва да имате една ясна представа за човека. Значи човек не е туй, което е, което днес виждаме. Сега у вас влезе нещо. Като се разговаряме тъй, у вас се явява най-първо една мисъл: „Че аз не зная туй.“ Ако е за знание и незнание, всички са толкова невежи, но всеки иска да се покаже, че знае нещо. Най-първо вие трябва да се убедите, че не знаете. Не че не знаете. Често аз съм виждал някои музиканти да свирят, да пеят. Той си пее по своему. Има нещо невярно в него. Той свири, но невярно свири. Няма израз той. Това не е свирене. А пък някой, като му четеш писаното от него, не знаеш „любов“ ли е, или „юбов“ – няма буквата „л“. В неговия ум е „любов“, а пък той е писал „юбов“. Погрешка в правописанието.
Днес някои са материалисти, други са идеалисти. Някои вярват в Бога, а други не вярват в Бога. Каква е разликата между материалистите и идеалистите? Материалистът е с органически дефект, а пък другият се намира в естествено положение. Ти убеждаваш другите хора да не вярват, а сам не си убеден в това. Проповядваш, че не съществува Бог, а сам не вярваш в това. Нещо ти казва отвътре: „Не си прав.“ Един ми казва: „Аз отричам нещо, но нещо ми казва отвътре: „Не е верно.“ Аз доказвам, доказвам и тъкмо се успокоя, нещо ми казва: „Не е вярно.“ Питам го: „Кое е вярно?“ Тогава мълчи. А щом си направиш заключението, казва ми отвътре: „Не е вярно.“ Двайсет години го доказвам, и на себе си не мога да го докажа. Слушам го, когато ми казва „Не е вярно“. Това е една негова опитност. Много пъти вие доказвате нещо, в което не сте уверени. Вие казвате, че няма, а вътре нещо ти казва: „Не е вярно.“
В какво седи разочарованието? Всеки си има известна идея да постигне нещо. Мека да стане учен човек. Отде е желал тази идея, за кого иска да стане учен? Някой иска да стане учен заради хората. А пък други има, които искат да станат учени за себе си.
Някой от вас да каже в неговото семейство колко деца са и той кой е поред. (Иван Антонов казва: „Аз съм първият от децата, а другите след мене са пак от мъжки пол.“) Родителите и децата във вашето семейство, като ги съберете, на какво са равни? („Пет. Четири мъже и една жена.“ Учителят се обърна към Иван Антонов и казва) Ти макар да си по форма мъж, винаги ще реализираш мъжки работи. След като е ял човек дълго време сладки работи, иска да има диверсия, промяна. Или другояче казано, понеже 4-те е силен елемент, ти търсиш в себе си мекия елемент, той да внесе мекота в тебе, пластичност. Без мекота в света постижения няма. Но и без якота постижения няма. Ако считате знанието като сила, а любовта като мекота, то постижения има при знание и мекота. При всичките изпитания на живота човек да не се колебае. Поколебанието ще дойде, но ученикът да не съблазни, да не се отклонява. Тогава има вяра. Когато човек влезе във връзка с Бога, само тогава той може да има постижения на своите идеи.
В света човек никога не може да постигне велики работи без идеята за Бога. Някой път може да вярвате, без да подозирате, че вярвате. Много случаи от съвременната вяра са безверие и много безверници са вярващи. Един безверник казва: „Аз не вярвам такива работи като вас, аз не съм лековерен.“ Аз го изненадах: „След 3 години еди-кой си месец ще умреш.“ Той казва: „Ти отде го знаеш?“ Казах му: „По носа ти.“ „Ти недей казва това, аз съм здрав.“ Да изненадаш някого, ти може да го накараш да се замисли. Той мисли, че е безверник, а вярва. Той отрича една велика идея за Бога, а като му казах нещо, той се поколеба. Той казва: „Отде знаеш това?“ Казах му: „Ти ще измениш своето верую в бъдеще.“
Та силата на човека е във вярата. По-добре е човек да вярва. Да не вярва в отрицателните работи. Не вярвай в сиромашията. Не вярвай и в богатството. Вярвай в своята разумност и в своята доброта. Богатството и сиромашията са резултат на твоя ум и на твоята вътрешна доброта. Какви са вашите възгледи? Вие минавате за окултни ученици. Не е лошо човек да бъде окултен ученик. Не е лошо човек да бъде богат и сиромах. Ако ти си богат сега, какво трябва да правиш? Очаква те богатство, но очаква те и огън. Ако газта се запали, отиде. Истинското богатство за човека е неговото знание, което носи, неговата права мисъл. Всички други неща в света са резултат на знанието. Знанието, което може да носи със себе си, то е богатство, то е ценното. Та вие трябва да постигнете онова реалното, което ви трябва. Вие ще влезете в живота и вие имате желания за постижения. Човек да намери Бога, това значи да реализира това, което търси в света.
Всеки един от вас какво търси сега? Някой от вас може да има идеята да стане министър. След 4-5 години може да стане пръв министър в България. Или някой от вас може да стане депутат, или някой от вас може да стане поет. Но това са само служби. Не че човек да няма стремежи. Той трябва да се стреми към нещо. И аз бих ви поставил на вас така въпроса. Представете си, че вие сте затворени в един замък, хубаво осветен. Дават ви да ядете, да пиете, но херметически сте затворени. Не ви се позволява да излезете в света. В дадения случай свободата на човека седи в това, да излезе из този замък. За предпочитане е да се откаже човек от яденето в замъка и да излезе вън, отколкото да прекарва целия си живот в ядене и пиене и да прекарва в замъка 40-50 години. И след това да заспива в този замък. Питам, какво сте придобили? Нищо, човек излезе извън замъка, тогава се реализира животът. Докато вие имате противоречия, всички тези противоречия, които сега имате, показват, че вие сте затворени в замъка и ядете и пиете. Вие сте в затворен кръг, омагьосан кръг, искате да постигнете нещо, не знаете как ще го постигнете, дали ще го постигнете, дали ще го реализирате не знаете. Колко години ще живеете на земята, не знаете. Успехът ви какъв ще бъде на земята, не знаете. Но когато престанат противоречията, това показва, че си излязъл от замъка и си влязъл всред природата и влизаш тогава със съзнанието на всички разумни същества, които са излезли от замъка и са готови да ти услужат. Всички разумни същества взаимно си помагат да реализират своя идеал. Това са добрите същества. А пък недоразвитите същества противодействат и всякога там, дето има голямо противоречие, това показва, че съществата, с които сте свързани, някои ви противодействат.
Искате да постигнете нещо, някой ви казва: „Празна работа е това.“ Почнеш една работа, напуснеш я, почнеш втора, напуснеш я, и най-после казваш: „Животът сам по себе си няма смисъл. Като останеш в замъка, определени са неговите стени, определена е височината, подът – всичко там е строго определено. Но това не е животът. Идеята за Бога трябва да бъде за вас идея за постижение – това, което можете да постигнете, това е Бог.
Фиг. 1
Един физиогномист при такива линии ще разгледа целия характер на човека. Ако са много големи устата на човека, какво показва това? Устните физиогномически са свързани с яденето. Колкото устните са по-дебели, толкова и стомашната система е по-дебела. Колкото устните са по-тънки, толкова и стомашната система е по-деликатна. Цветът на устните също има значение. Ако този цвят не е червен, значи стомахът не функционира правилно – от това изваждате заключение. Има закон, който определя нещата. Ако са закръглени веждите, какъв характер показват? В този човек чувствата преобладават върху интелекта. Кривите линии са на чувствата.
Прави сте. А правите линии? (Правите линии показват, че интелектът преобладава.) Правите линии означават интелекта. Но трябва да сравнявате правите линии. Понеже правите линии се отличават в качествено отношение. Двете ръце могат да имат еднаква конструкция почти. Но пипате едната ръка отдолу и виждате, че дланта е по-яка, а пък на другата ръка дланта е по-мека. Също така и отгоре. Едната е по-яка отгоре, а пък другата е по-мека. На едната кожата е по-груба, по-космата, с по-големи косми, отколкото на другата ръка. Възприятията на тези две ръце не са едни и същи. Гладката кожа на какво е символ? (На нежността.) Да допуснем, че два носа са прави, с еднаква дължина, но единият – гладък и нежен, а другият – груб. По какво се отличават? Някой път линията може да бъде вглъбната или изпъкнала много слабо.
В окултната наука вие трябва да се научите да храните вашите способности. Не може да развиеш една способност, ако не я храниш. Те растат, те се хранят. Коя способност да вземем? (Например музикалността.) Ако дружиш с личности, които са музикални, ти ще се развиеш. Ако дружиш с личности, които са по-музикални от тебе, тогава те ще ти предадат нещо. Но ако дружиш с хора, които са по-малко музикални от тебе, тогава ти ще предадеш от себе си. Ако постоянно даваш, това е една крайност. Ако постоянно вземаш, това е друга крайност. Ще дружиш с лица, които са одарени. От тях излиза особена магнетическа сила. Щом дружиш с такива музикални хора, ти ще развиеш музикалността си. Един обикновен цигулар даже ако влезе в една музикална среда, той се въодушевлява. Някои музикални критици ни най-малко не са музикални. Те са обикновени музиканти. Музикалният човек няма какво да го критикуваш. Ти пееш. Музикантът ще дойде при тебе, ще пее и той, и така ще те коригират. А пък онзи критик ще ти каже, че това не е право, онова не е право. Цигулката и пианото не са авторитет. Човек сам ще създаде цигулката и пианото. Авторитет съм аз в дадения случай. Музикантът е сам авторитет. Струните на цигулката, колкото и да въртиш ключовете, тоновете не са верни. Съзнанието на музиканта трябва да има едно чувство. Като вземе тона, да съзнава дали е верен. Има в човека една вътрешна мярка. Вярвайте в това, което е във вас, а пък другите неща – инструменти и други, това са само пособия.
Този закон може да го приложите във всичките работи. Вярвайте в това, което първоначално във вас се проявява. Щом се раздвои вашето създание, тази идея не е за тебе. Никога не възприемай идея с раздвоено съзнание. Смутен си. Всички тия състояния са болезнени. Те трябва да се премахнат. Умът и сърцето трябва да са в правилно състояние, за да имате ясна представа в света, в който живеете. Това е необходимост за онези, които искат постижения. Не че стремежите ви не са правилни, но вие избирате крив път за постижението. Вие отивате в една стръмна планина, не се стремете да се качите направо в планината. Може да се качите с извивания на тази планина, може да се качите по най-лесния път, понеже този стръмният път е опасен.
Някой път вие искате да постигнете вашата идея по най-късия път. Но късият път не е най-безопасният път. И ако не може да постигнете по най-късия път, вие се обезсърчавате. Не. Ще обиколите веднъж, дваж, три, четири пъти. Онзи кон колко пъти се върти, като вършее на хармана? Конят, който вършее на хармана, това сте вие. Конят се върти на хармана, за да очука житото. Така и ти – за да излязат тези идеи от тази среда, дълго време трябва да се въртиш. А пък онова, което се върти, то е разумното. Разумният кон си ти, който се въртиш. Онзи, който се върти, казва: „Ще овършеем житото, че и аз ще ям, и ти ще ядеш.“ Онзи, който те направлява, кой е? Ти не може да се освободиш. Той те е хванал. Ти мислиш някой път, че си беден – той те потегля. Някой път те пусне, някой път те потегля. Само разумното може да ограничи човека. Аз го наричам разумното ограничение. Решаваш една математическа задача по един начин, по друг начин. Дойдеш до едно положение, че по този начин е вероятно да се разреши. Но да оставим това, тия са философски работи.
В кого вярвате сега? В Бога вярвате. По-хубаво нещо от това няма. Питам тогава, като срещнете мъчнотии, защо се колебаете. Коя е причината, че се колебаете?
Пишете за следния път върху темата: „Произход на мъчнотиите в света“.
Вие по атавистически разрешавате как са произлезли мъчнотиите. Двама души били еднакво силни по знания и по сила. Кого люби момата? Единия или другия? И единият тегли момата, и другият тегли момата. Защо страда тя? Единият я хванал за дясната ръка, а другият за лявата. И единият я тегли, и другият я тегли, а пък тя свободна ли е да отиде някъде? Какво трябва да прави тя? Тя седи на едно място. Как ще се освободи тя? (Трябва някой по-силен.)
Представете си, че няма по-силен. Тя ще претърпи ударите и от двете страни. Какво трябва да прави сега тя? И двамата са толкоз красиви. Момата трябва да се стопи. Докато държи нещата, тя да се стопи. И ако тя може да се стопи, тя е умна. Тя тогава може да ги примири. А пък, ако не може да се стопи, с векове могат да стоят там – и тя разпъната на кръст. Аз разбирам красивата мома между двама момци. Единият казва: „Тук ще вървиш, аз съм тук.“ А пък другият казва: „Аз съм тук.“ Значи между два идеала. (Да се откаже човек от себе си.) Сега сте близо – да се откаже човек от себе си, да се стопи. Но докато се откаже човек от себе си, докато дойде да разбере!
„Отче наш“
Двадесет и трета лекция на Младежкия окултен клас 3 март 1933 г., петък, 6 часа София – Изгрев
