ГОРДОСТ И РЕВНОСТ
„Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит живота“.
В Писанието има едно изречение, което гласи: „Знанието възгордява, а Любовта назидава“ [І Кор, 8:1]. Онзи, който изказал това изречение, скрил в него една дълбока истина. Кои са причините, че знанието възгордява? Да се мисли, че знанието възгордява, това говори за изопачаване на правата мисъл. Само гордият човек мисли, че всичко знае, че никой не знае работите, както него. Обаче, да знаеш всичко, да знаеш нещата тъй, както никой друг, това е качество само на Бога, на онова висше съзнание у човека, което схваща всички неща едновременно. Когато некой човек каже, че той знае всичко, че като него няма подобен в света, това показва, че този човек е на първото стъпало на възрастващия живот и едва сега започва да мисли. Мисли ли, че всичко знае, той е на пътя на гордостта, т. е. на кривия път в живота.
„Знанието възгордява, а Любовта назидава“. Друго едно положение, в което горделивият човек изпада е, че той заема особено положение към всички същества; мисли, че за него трябва особено положение, особена обстановка в живота. Горделивият човек изгубва своята вътрешна мекота, чрез която може правилно да се развива. Не е знанието, което възгордява и спира човека от правия път на живота, но гордостта, именно, е спънка за истинското знание и за добрия живот на човека. Човек, у когото живее гордостта, престава да се учи. Той казва: аз зная всичко. Престане ли да се учи, той престава и да живее и казва: аз съм живял достатъчно, всичко съм опитал, няма какво повече да уча. Горделивият човек намира, че всички хора требва да вървят по неговия път, понеже той всичко знае, всичко разбира – той е мярка за живота на другите.
Според мен, гордостта е най-голямата суша, която може да се яви в живота на човека. Гордостта може да се нарече още запичане на съзнанието. Когато хлябът се тури във фурната да се пече, още докато не се е напълно опекъл, казват, че хлябът се запича. Това запичане на хляба не е естествен процес, т. е. не е завършен процес. След като опечете хляба, какво постигате? Вие може да ядете житото тъй, както природата ви го дава, а може и да го опечете, като хляб. Като вземете една круша, вие може да я опечете, и така да я ядете, а може да я ядете и в естествения ѝ вид. И житото, и крушата, както и всички плодове са печени веднъж от слънцето.
В природата съществува един вътрешен процес, в който се проявява животът. Когато житното зърно расте и зрее, то придобива живот в себе си. Обаче, когато житното зърно се пече, то не придобива живот. печенето, като процес, живот не се придобива. Следователно, когато се запече или напълно опече хляб, или какъв и да е плод или друго нещо, този процес е резултат на човешката наука, наречена на съвременен език „готварство“. Ако разгледате научно, какво е донесло готварството в днешната му форма, в която съществува, ще видите, че то води след себе си редица изопачавания. В такъв случай ще се яви въпросът: ако не се готви, как трябва да живее човек? Яко човек не пече хляба, какво трябва да прави? Този въпрос е на мястото си, но не е зададен правилно. Трябва да се зададе въпросът: необходим процес ли е запичането? Казвам: нещата не требва да се запичат. Особено този процес на запичането не трябва да съществува в човешкото съзнание! Щом човешкото съзнание се запече, и животът престава. След запичането се явява процес на загниване, мухлясване. Вземете един хляб едва запечен или напълно опечен и го оставете да поседи 5 – 6 деня. Какво ще стане с този хляб през това време? – Ще мухляса. Същото нещо се забелязва и при гордостта. Дойде ли гордостта у човека, ще видите, че след 5 – 6– 10 деня най-много той започва да мухлясва. Горделивият човек мухлясва.
Първият процес, който трябва да се яви в мисълта на хората, които искат да живеят правилно, е да се откажат от желанието да пекат нещата. Някой казва: пекат ме на ръжен. Какво се разбира от тия думи? Ако печете жив човек на ръжен, какво ще придобиете? Ако печенето е процес на спасяване, разбирам, но ако след като печеш човека, той само се оплаква, в това печене няма никакъв смисъл.
Следователно, всички неестествени отношения, всички неестествени мисли и желания, това са неестествени процеси на човешкото съзнание. В това отношение гордостта е първото болезнено състояние на човешкото съзнание. Горделивият човек мисли за себе си, че той притежава някакви особени качества, каквито другите хора не притежават. И външно, и вътрешно той счита себе си за особен човек.
Сега ще ви обясня, как разбираме, ние външното и вътрешното състояние на човека. Животът на земята, т. е. физическият живот на човека е външният живот. В този живот съществува разнообразие отвън, а еднообразие отвътре. Значи, същината на земния живот е еднообразна. Обаче, същината на живота седи в духовния живот. И затова, ще видите, че когато някой човек започва да живее духовен живот, той се отегчава от външните форми на нещата и, ако рече да се моли по стария начин, казва: дотегна ми вече да се моля! Молитвата, обаче, е непреривен процес в живота на всеки човек. Тъй щото, като казва, че молитвата му дотегва, той възстава в себе си против формата на молитвата, но не и против съдържанието и смисъла на молитвата. Този човек търси вече вътрешен израз на нещата. Молитвата на духовния, човек трябва да бъде тъй естествена, каквато е молитвата на детето към майката. Детето се моли на майката: „Мамо, дай ми хляб, дай ми круши, дай ми това,– онова!“ Детето иска, а майката дава. Но ако това дете и след като порасне, след като стане възрастен човек, все още продължава да иска и тя все дава, какво ще придобие човек с това постоянно искане? Значи и за духовния човек молитвата трябва да получи нов израз. Той трябва да се моли вече тъй, както се моли Божественият човек.
При сегашното състояние на човечеството, хората са дошли до положението само да искат. Те се обръщат към Бога и казват: „Господи, къща нямаме, дай ни две стаи и кухня!“ Други искат дрехи, обуща; трети се оплакват, че страдат от главоболие, от корем, от стомах, здраве искат от Бога. Всички искат удобства, добри условия на живота и т.н. Рекох, като отидете при Бога, нищо няма да искате. Постоянното искане довежда човека до ожесточение. Горделивият човек, понеже има особено мнение за себе си, като не получи това, което иска, казва: „Как смятат да не задоволят моите искания? Не знаят ли, че аз съм особен, необикновен човек!“ – Не, особен може да бъде само съвършеният човек! Ако обикновеният човек мисли, че е особен, това е противоречие, на което той сам се натъква.
И тъй, когато човек дойде до положение да не се задоволява от физическия, от земния живот, той трябва да навлезе в духовния живот. В този живот има еднообразие отвън, а разнообразие отвътре. Духовният човек не може да греши на земята, понеже той живее вътрешен, а не външен живот.
Сега ще ви представя в една външна, видима форма един процес, който става в съзнанието на горделивия човек. Представете си, че един млад, красив момък хванал под ръка или както казват още „алабраце“ някоя хубава, представителна мома и гордо, самодоволно върви с нея. В съзнанието му скрито седи мисълта: „Като тази мома няма друга в света. Само аз мога да се разхождам с нея алабраце.“ Това показва, че гордостта се прокрадва скрито в неговото съзнание. И момата, от своя страна, върви с момъка и си мисли: „Като този момък няма втори в света.“ Гордостта се промъква и в нейното съзнание. И двамата вървят, оглеждат се надясно, наляво, да разберат дали и хората наоколо им признават този факт. Но ето, случва се едно малко нещастие на този момък. Като върви из пътя, среща друга мома, десет пъти по-хубава от неговата. Той веднага хвърля поглед към нея, преценява я, че е хубава мома и в съзнанието му се прокрадва мисълта: „Защо сега не мога да хвана тази мома алабраце?“Като не може да постигне това свое желание, въздъхва си само. Щом отмине хубавата мома, той се замисля малко и се уплашва от себе си, че такава мисъл, такова желание е могло да мине през него. Хубавата мома, като забелязва, че този момък става малко гузен, тя се възгордява, но си казва: „Докато ти ходиш алабраце с тази мома, не заслужаваш моето внимание.“ Момата, която той води алабраце; в този случай започва да става ревнива. Тази среща с хубавата мома и желанието на момъка да се разхожда с нея, е причина за първия грях, който се явява в неговото съзнание. На първата мома той е казвал, че никога няма да се откаже от нея, а едва вижда втората мома и е готов вече да замени първата с нея.
Аз ви привеждам този пример, за да се схване положението, в което много от съвременните хора често изпадат. Тази мома, с която се разхождате алабраце, може да бъде някаква ваша идея, за която казвате: това е идеалът на моя живот, от който никога няма да се откажа. Обаче, виждате друга по-хубава идея и веднага казвате: как бих желал да имам тази идея и да се разхождам с нея алабраце!
Питам: ако човек мени своите идеали, на какво ще мяза той? Какво ще придобие този човек? Ако всеки момент човек мени идеалите си, той дохожда до нивото на обикновения човек, който живее без собствен идеал и без свои разбирания. Под думата „идеал“ аз разбирам това, което не може да се замени с нищо друго в живота ви; това, което може да издържи на всички бури и ветрове, на всички страдания и изпитания. Успее ли човек да замени своя възвишен идеал с друг някой, той престава да живее. Това е точно така, както, ако човек замени своя живот с живота на друг някой човек. Както животът на човека не може да се заменя, така и идеалът му не може да се заменя. Всяка подобна смяна води към смърт.
Някой казва: едно време идеята за детинството беше моят идеал. Тогава аз се възхищавах от идеята, която Христос е вложил в стиха: „Станете като децата!“ Питам: мислите ли, че вие можете да замените този идеал с друг някой? – Във физическия свят може да го замените, но в духовния – не можете. Вие не може да замените Любовта с нищо друго в света. Външните неща не могат да бъдат подбудителна причина в света. Следователно, красотата не ражда Любовта. В този случай външната красота на някоя мома или на някой момък не ражда Любовта. Ако вашата любов се дължи на някоя външна форма, това не е любов; ако вашият идеал се дължи на някоя външна форма, това не е идеал; ако вашият живот се подържа от нещо външно, това не е живот.
Казвам: в духовния свят има външно еднообразие и вътрешно разнообразие. Затова, ако погледнете външно хората в духовния свят, ще забележите, че всички са еднакво красиви. В това отношение между тях няма разлика. И тогава, ако един млад момък влезе в духовния свят и види някоя красива мома, той никога не би казал: защо не мога да хвана тази мома алабраце? Там всички моми са еднакво красиви. Следователно, в духовния свят престъпление не може да се направи. Обаче, престъпление отвътре може да се направи: мислено или сърдечно. Във физическия свят нещата са обратни. Там престъпленията се вършат главно външно. Когато някой човек сгреши в духовния свят, пращат го на земята да изправи погрешката си. Ако той има известна идея в духовния свят и настоява, че идеята му е права, пращат го на земята да разбере истината по въпроса, и за тази цел възвишените същества му казват: „Когато идеята ти стане обективна, ти сам ще се произнесеш за нея“. И наистина, този човек дохожда тук на земята, учи, работи, пада, става; днес хване една алабраце, утре друга; днес него хванат алабраце, утре му дават пътя, докато най-после казва: „Побеля ми главата! Възвишените същества го следят отгоре и му казват: „Сега те поздравяваме! Разбра вече, в какво седи твоята идея и как тя ще може да се реализира“. Този човек в първо време е бил горделив, мислил е, че всичко може да направи, но след като видял своя неуспех, започва да става ревнив.
Значи, гордостта ражда ревността. Ние наричаме ревността сиромашия на живота. Защо? Гордостта произвежда запичане на съзнанието, а запичането създава суша в живота на човека. Питам тогава: какви плодове могат да се родят на суха почва? Ето защо, след запичането се ражда сиромашията, т. е. ревността. Когато се каже за някой човек, че е много ревнив, това подразбира, че той е осиромашал и умствено, и духовно – всестранно е осиромашал.
Сега аз развивам тези въпроси, защото и вие може да ги проверите, а мнозина вече имат опитност по тях. Гордият и ревнивият човек изгубват всичко хубаво в живота си: своите велики мисли, своите велики чувства. Той изгубва всичко онова, което го е радвало в живота му. Като говоря за гордостта, аз не разбирам проявената гордост, но – състоянието, което е резултат на гордостта – запичането на съзнанието, когато човек престава да мисли и да чувствува. Каквото и да се каже на такъв човек, той все казва: „Аз зная всичко това.“ – Погледни небето, виж какви са светли звездите! – Няма какво да гледам небето и звездите. Аз зная от какво са направени звездите, зная каква светлина имат, зная, че са населени от разумни същества – няма какво повече да уча. Сега нека учат тия неща малките деца, които нищо не знаят.
Сега, от това, което се знае за гордостта и за ревността, може да се извлече следният закон: докато има запичане на човешкото съзнание, ще има сиромашия, ще има и безплодие. При тия състояния човек всякога ще бъде лишен от нещо. Такъв човек, като вижда, че съседът му има нещо повече от него, в сърцето му се явява ревност и веднага почва да критикува Господа: несправедлив е Бог към мене! Как може Той да се отнася тъй към мене, да ми отнема правата, да не ме оценява, както трябва? Не знае ли, че аз всичко разбирам, че не съм обикновен човек, като другите? Този човек, докато се разхождал алабраце с красивата мома, гордеел се, поглеждал самодоволно към всички хора, като си казвал: по-красива мома от тази няма! Като постъпва така с тази мома, все едно, че дава обявление пред света за нейната красота. В същност, това блазни неговата гордост. Обаче, не минава много време, той среща по-красива мома от неговата и спира погледа си върху нея. И момата от своя страна, като срещне друг момък по-красив от нейния, поглежда го и казва на своя момък: „Ако обичаш, пусни ме да вървя свободно. Горещо ми е малко“. Тя отдръпва ръката си, под предлог и двамата да бъдат свободни. Това показва, че тя е намислила да бяга. И той, от своя страна, ѝ казва: „Искам малко да се уединя, защото се обезличихме“. В това обезличаване се крие друга идея. Неговото божество вече се е сменило с друго, и начинът на поклонението вече е друг. Това са външни страни на известни вътрешни състояния у човека.
Казвам: ако вие искате разнообразие в живота си отвън, трябва да знаете, че сте във физическия свят. Обаче, между всички форми на живота съществува известна връзка. Тия форми съставляват части на един общ организъм. Ако вие не можете да схванете тази велика идея и давате предпочитане на една част пред друга, ще внесете смут в душата си. В това отношение духовният човек трябва да събере всичките тия части на едно и да образува от тях целия организъм. Писанието казва: „Ще бъдем едно стадо и един пастир“. Във физическия живот се срешат ред противоречия, които ще се разяснят само тогава, когато всичкото разнообразие на този живот се съедини в едно цяло, в което ще изпъкне великият, красивият образ на Бога. Задачата на човека е: в своето висше съзнание да намери себе си, да намери Бога, да намери истинския смисъл на живота. По този начин той ще може да съедини всички части в едно цяло, в един образ – в образа на Бога. Това значи да намериш Вечното Начало. Който не Го е намерил, дал е място на гордостта в себе си. Влезе ли гордостта в човека, като естествена последица на нея се ражда запичане на съзнанието. Последното създава сиромашията у човека. Този човек вече е ревнив. Да бъде човек сиромах в този смисъл на думата, това е голям недъг. Ревнивият човек, като минава през нивите и лозята на своите съседи, вижда, че нивите им с добре изорани и лозите добре вързали и си казва: да е мое сега това нещо! Той пожелава всичко туй да е негово, но сам не се залавя за работа. Горделивият човек не може да работи в твърдата почва, в твърдата земя. Защо? – Има запичане, твърдост в съзнанието.
Следователно, горделивият човек, за да се освободи от това състояние на съзнанието си, трябва да влезе в закона на смирението. Учителите на миналото са разбирали това състояние на горделивия човек и затова са говорили върху закона на смирението. Смирението е вътрешен процес на съзнанието, който се изразява в сменяване условията на живота. Непременно требва да се сменят вътрешните условия на човека, за да се почне работата в живота. Условията, при които мнозина хора живеят, са неблагоприятни – в съзнанието им има сухота, запеченост. В тия хора нищо не може да расте. Казват: какво трябва да се прави? – Вземете стомните си и почнете да поливате. Веднага тревата наоколо ще стане свежа, зелена, и всичко ще започне да расте.
За да се разбере смисълът на разнообразието, което съществува във физическия свят, трябва да се влезе в духовния свят, дето се намира идеалът на живота. Ето защо, трябва да се съедини външният физически живот с вътрешния духовен живот, т. е. външното разнообразие на физическия живот с вътрешното разнообразие на духовния живот. Само така животът може да се осмисли. Като говорим за Вечното Начало, ние вече разбираме всичкото разнообразие, което съществува в света. Всеки може да опита тази идея. Който обича Бога, всичко, което, съществува в света – небето, звездите –всичко е заради него. Обаче, съберат ли се двама души и всеки от тях казва, че всичко в света съществува само заради него, и двамата ще се намерят физическия свят и ще видят само частите, но не и цялото. Всички хора трябва да влязат в духовния свят, да на образуват едно цяло, един общ организъм. Ние говорим за сливането. Всеки човек, който може да съедини всички форми на физическия и на духовния свят в едно цяло, той е завършил своето развитие, т. е. престанал е да еволюира, да се развива, а само ще се проявява. Този човек ще минава от свят в свят: ще влезе във физическия свят и ще гледа външното разнообразие; после ще влезе в духовния свят и ще гледа вътрешното разнообразие. Ако човек не разбира живота по този начин, в него ще се зароди едно безсмислие, и той ще каже: защо трябва да живя повече? Аз опитах всичко в живота, и намирам, че животът няма смисъл.
И тъй, след като човек разбере външната страна на физическия живот и после разбере вътрешната страна на духовния живот, той влиза вече в Божествения живот–в закона на единството. Онези от вас, които не са примирили нещата, казват: Далечни са тези неща! Колко ли милиона години се изискват, докато се достигнат?
– Никакви милиони години не се изискват. Милионите години са нужни за глупавите хора. Каже ли някой човек, че милиони години му са нужни, за да се развие и напълно усъвършенствува, той е глупав човек. Ако вземете отделните части на цялото и ги съединявате една по една, наистина, са потребни милиони години, докато се създаде цялото, но ако насочите любовта си към всички тия части, веднага ще образувате общия, красив образ на Бога. Тъй че, по закона на Любовта всички части могат моментално да се съединят и да образуват цялото. Някой казва: аз съм работил милиони години, за да създам своя идеал. Друг някой казва: аз пък само помислих и създадох своя идеал. Глупавият се мъчи и казва: дайте ми време! Умният не се мъчи и не иска време. Времето е потребно и за умния, но той живее и в пространството.
Понятията време и пространство се употребяват за разяснение на две състояния. В духовния свят няма време, има пространство; във физическия свят няма пространство, има време. Следователно, който живее само във физическия свят, живее във времето; който живее в духовния свят, живее в пространството. Питам някого: „Ти можеш ли да отидеш на звездите?“ – Не мога.
– Значи, не живееш в пространството. Във физическия свят се изучават процеси и състояния, които се отнасят до времето–разнообразието на всички предмети и явления, както и състоянията, които се раждат от тях: недоволство, скръб, радост и т. н. Отиваш на училище, учиш се, правиш съчинения, декламираш – радваш се на всичко това. Хванеш някоя алабраце, радваш се, казваш: ето, де е смисълът на живота! Не се минава много време, взимат ти алабрацето, тя умира, и ти започваш да плачеш. И майката има такова алабраце–детето си. Носи го на ръце, радва му се и казва: като моето дете подобно няма. Един ден, обаче, вижда друго по-хубаво от нейното дете и започва да скърби. Това е окарикатурване на идеите.
Питам: хубавият момък има ли право да хване някоя красива, здрава мома алабраце? Щом хване здравата мома алабраце, той вече е направил първото престъпление, първия грях. Този грях се отнася до съзнанието. Ще кажете: какъв грях има в това? Казвам: красивият, здравият човек е една хубава ваза, догоре пълна с вода. В такъв случай, разумно ли е от ваша страна да наливате още вода в тази ваза? Когато искате да хванете красивата, здравата мома алабраце, това показва, че вие искате да налеете в нея, като в ваза. още вода. Значи, вие искате да ѝ придадете нещо, а хората, като ви видят, че правите това, да ви отдадат почит и уважение. Павел е казал: „Нито жена без мъж, нито мъж без жена могат в Христа.“ Обаче, идеята, която Павел е изказал в този стих, е съвсем друга от тази, която хората разбират. Някой момък среща своя приятел с една мома алабраце, той въздъхва и си казва: „Ех, и аз да имам едно алабраце, друг смисъл ще има моят живот!“ Какво разбираме ние днес под женитбата? – Женитбата подразбира свързване на душата със своя велик идеал. Мисълта, която Павел е внесъл в цитирания стих, е следната: нито животът може да се прояви без ум, нито умът може да се прояви без живот. Животът и умът не са две различни същини, независими една от друга. Те са тясно свързани помежду си и не могат една без друга. Истинската женитба, в този случай, седи в създаване тясна връзка между ума и живота, като велика целокупност. Това обяснение е за тези хора, у които съзнанието е пробудено; тези пък, на които съзнанието не е пробудено, ще правят разлика между ума и живота, между мъжа и жената и ще ги разглеждат като отделни части, без никаква връзка. Съберат се мъж и жена да живеят заедно и веднага се скарват, явява се спор и разногласие между тях. Ние не осъждаме женитбата, защото тя е такава радост за тия хора, каквато са радостите на децата. Ние съдим само неестествените положения в живота, каквито са гордостта и запичането на съзнанието, защото те лишават човека от всяка възможност за растене и правилно развитие. Гордостта и ревността внасят сиромашия в живота на човека, а човекът днес иска да бъде богат.
Та казвам: който е научил закона на прилежанието и на леността, да направи паралел между гордостта и ревността от една страна, и запичането и сиромашията от друга. Оставете настрана запичането и сиромашията, не се интересувайте от тях. Как се изразява сиромашията в живота? – В липса на пари, в нямане къщи и т. н. Парите, къщите, говедата са разнообразието в живота. Дойде ли сиромашията, и ревността иде след нея. Тя е нейна спътница. Павел казва за себе си, че бил ревнив в Любовта. Това е друг вид ревност. Да бъде човек ревнив в Любовта, това подразбира стремежа на душата да постигне нещо велико в живота. Обаче, ревността на обикновения човек го води към падение. Такъв човек не живее, а се мъчи. Той и като стане духовен, пак се мъчи. Стане богат, пак се мъчи; стане учен, пак се мъчи. Покажете ми един философ в света, който да не се е мъчил! Защо се мъчи?
– Да създаде една велика идея в себе си. Как ще може да създаде човек тази велика идея в себе си? – Като съедини всички части в едно цяло. За мене това ще бъде най-хубавата поезия.
В духовния свят всички неща са поставени малко по-другояче от тези във физическия свят. Каквото създаде един човек в духовния свят, то е общо за всички. Там идеалът на едного е идеал за всички. Ако в духовния свят някой момък хване една мома алабраце, там никой няма да го пита, защо прави това. Утре те хване друга мома алабраце, първата няма да му се сърди. Ако във физическия свят някой момък хване днес една мома алабраце, а утре – друга, веднага между двете моми ще се яви спор, ревност, несъгласие. Първата мома мисли, че само тя може да бъде идеал за този момък. Той ѝ казва:, „Слушай, и по-красиви моми има от тебе, няма защо да си въобразяваш, че само ти си най-хубавата мома в света и да се сърдиш.“
Сега аз не ви говоря нещо ново, но с тия примери изяснявам нещата, както съществуват във физическия и в духовния свят. И младият, и възрастният човек разбират тия неща. Това са болезнени състояния, които ние наричаме „патология на духовния свят“. За да бъде човек духовен, трябва да знае, как да се освобождава от болезнените състояния на своята душа. Упражнението, което правите с водата има за цел да очисти тялото ви от утайките в него, за да се отворят всички седем милиона пори. Тогава у вас ще се яви външно разнообразие и вътрешно еднообразие. Еднообразието се заключава в това, че всички ще се чувствувате здрави и ще намерите, че животът има смисъл. Разнообразието се заключава в това, че всички ще започнете да мислите свободно. Докато мислите, вие сте здрави; престанете ли да мислите, вие сте болни. Докато чувствувате, вие сте здрави; престанете ли да чувствувате, вие сте болни И тъй, ще се пазите от запичане на съзнанието, което се ражда от гордостта; ще се пазите и от онази ужасна сиромашия, която е последствие на ревността. Горделивият човек, за да се избави от своето болезнено състояние, требва да превърне гордостта в самоуважение. Ревнивият пък, за да се избави от своето болезнено състояние, трябва да превърне ревността в прилежание. Влезе ли човек в закона на притежанието, той стъпва в правия път на живота. Турите ли ревността на своето място, да помага на прилежанието, това е знание. Да може човек да се освобождава от своите болезнени състояния, в това седи красотата на новия живот, в това седи силата на културния човек. Под нова култура ние подразбираме ново схващане, нова философия на нещата, с която може да се реализира онзи висок идеал, към който се стреми всяка душа. Всеки човек в съзнанието си се стреми да съедини всички части на своя свят в едно цяло и да създаде първичния образ на Бога в себе си, за да има на какво да се моли.
Сега, ако ви кажа, че човек трябва да се самоусъвършенствува, то не е ново за вас, но казвам: всеки човек, който има любов в себе си, той е на правия път. В Любовта има два важни момента, два важни полюса: в единия е животът на еднообразието, а в другия е животът на разнообразието. Щом ви дотегне еднообразието, ще минете в разнообразието, и обратно: дотегне ли ви разнообразието, ще минете в еднообразието. Ще се учите да минавате от едно състояние в друго. Попаднете ли в еднообразието на духовния свят; веднага ще слезете във физическия свят. Дойдете ли до еднообразието във физическия свят ще се качите в духовния свят. В това слизане и качване на съзнанието седи спасението на човека. Всеки човек, който се учи и във физическия, и в духовния свят, той се намира в естествения път на живота. Да се учи човек, да се стреми към съвършенство, това е естественият път на неговото развитие.
Съвършен може да стане само онзи човек, който се учи; не се ли учи, съвършен не може да стане. Някои хора казват, че на онзи свят не могло да се учи. – Не, и тук ще се учите, и в духовния свят ще се учите. Когато се казва, че вечно ще учим, това подразбира закона на съвършенството. Той е закон на вечността. Съвършенството показва, че преди тебе има други същества, които са завършили своето развитие, и ти ще се учиш от тях. След тебе пък има много същества, за които ти си съвършен. Запример, ти може да си милосърден човек. В това отношение ти ще учиш другите на милосърдие. Преди тебе има други същества, които са развили добродетели, които за тебе са идеал, затова от тях ще се учиш. Аз мога да бъда идеал за едни; други ще бъдат идеал за мене; те пък ще имат за идеал трети и т. н. Най-после идваме до Бога, Който е идеал за всички.
Някой казва: „Не ми се учи. Свърших с науката“. – Не, ще признаеш в себе си, че си ленив, и ще се обърнеш към прилежния човек. Докато научиш закона на прилежанието, той ще бъде идеал за тебе. Друг казва: „Аз не обичам да се моля, завършил съм своето развитие.“ Казвам: щом си завършил развитието си, сега, именно, ще се молиш. Който не се моли, той е мъртъв човек. Молитвата е отваряне на очите. Човек, като отвори очите си, вижда всичката красота и хубост на света. Само така може да се разбере дълбокият смисъл на молитвата. Няма по-приятно чувство за човека от това, да се моли по свобода на духа, а не насила. Който е заставен да се моли, той затваря очите си, мижи. Това показва, че хубостите на духовния свят са затворени за този човек. Да затвори човек очите си, като се моли, разбирам, но веднага пред него да се разкрият хубостите на онова велико разнообразие, което съществува в духовния свят. Някой момък, като хване алабраце някоя красива мома, той може да я държи отдясно или отляво на себе си – това са методи. Грехът не седи в това, но в предпочитането на една мома пред друга, т. е. в различието, което се прави на една форма пред друга. Вие не знаете още, дали първата мома, с която вървите алабраце, не е по-способна, по-умна, по-добра от втората, която после срещате. Във втората мома вие сте харесали само външността и нищо друго не знаете за нея.
И тъй, вие трябва да подложите живота си на съзнателна критика, на един щателен анализ, а не да гледате повърхностно на нещата, както децата нареждат своите кубчета. Вие трябва да знаете, на кое място да турите всяко кубче. Тъй трябва да ги нареждате, че нийде да не остане празнина в живота ви. Всяка част от вашия живот ще туряте на мястото. Като изучите нещата в положението, в което се намирате, ще създадете своя свет, отново ще разглобите частите му, ще образувате от тях друг, подходящ за вас свят и т. н. Така не прекъснато ще разглобявате и ще сглобявате частите на своя живот, като възлизате стъпка по стъпка нагоре в Божествения свят. Това са вътрешни процеси на съзнанието, изучаването на които представлява цяла наука. Това е красивата страна на живота, фигуративно представена. Имате ли този идеал – да влезете в Божествения свят, да наследите Царството Божие – вие ще надделеете всички болезнени състояния у вас, както и всичките недъзи, които се явяват у вас, било по наследство, било по невежество. Грехът е мъчително болезнено състояние на душата, от което великите, разумните същества се стремят да избавят човечеството. От това гледище, страданието е метод за лекуване на хората от греха.
Сега, ще ви представя от друга страна идеята за момъка или момата с тяхното „алабраце“. Представете си че някой красив момък се разхожда алабраце с една грозна мома. По едно време той среща друга мома, по-грозна от неговата и си казва: „Ще напусна моето алабраце и ще хвана тази, по-грозната мома, и с нея ще вървя из улиците“ Какво ще каже в този случай първата мома?–Тя ще се върне дома си обидена, унизена, че той предпочита по-грозната пред нея, но веднага ще се окопити; в нея ще се събуди сила и мощ и ще каже: „Аз ще му дам да разбере! Този човек не е достоен за моята любов, не заслужава да го погледна повече. Не искам да го зная!“ Ако втората мома беше по-красива, първата щеше да плаче, да се отчае, и в нея щеше да се събуди ревност; Но щом втората мома е по-грозна, в първата се. събужда гордост.
Питам красивата мома: „Защо плачеш?“–По красива от мене дойде и ме замести. Питам грозната мома: „Защо стана така горда?“
По-грозна от мене:; дойде и ме замести. Какво се постига в единия, или в другия случай?
Сега аз ви говоря за процеси, които стават в съзнанието. Всички процеси, които стават вън, във физическия свят, стават и вътре, в духовния свят. Щом се разберат вътрешните състояния у човека ще се разберат и външните промени, които стават с него. Някой път човек пада духом. Защо? – По-красиво „алабраце" дошла. Някога се възгордее. Защо? – По-грозна мома дошла. Това са две различни; състояния, две различни опитности, през които човек минава. Ако човек разбира дълбокия смисъл на тия отношения, ще каже на по-красивата мома: „Ела, сестра, при нас! Ти ще бъдеш общ идеал и за двама ни“. Ако дойде по-грозната мома, ще ѝ каже: „Ела, сестра, ще те поставим на твоето Място“. Като част от цялото, те я поставят на нейното място. В цялото тя не е грозна. Няма грозни неща в света! Грозота съществува само там, дето частите не са поставени точно на своите места. Поставите ли ги на местата им, ще видите, че в Божествения свят няма противоречия, няма грозни неща. Някоя идея изглежда грозна само затова, защото не е поставена в ума ви на това място, което Бог ѝ определил. Вие я виждате противоречива, защото е в сянка. Поставите ли я, обаче, на нейното място, тя става красива.
И тъй, бъдете носители на новата култура! Много работа предстои за хората на новите времена. Всички хора, на които съзнанието е пробудено, разбират, защо живеят. Те търсят дълбокия смисъл на нещата, размишляват, учат и прилагат, и по такъв начин стават творци на своите идеи. Живеят ли така, противоречията пред тях изчезват. Дойде ли някоя противоречива идея в ума им, те ѝ казват: ела на мястото си! Дойде сиромахът при тях. Ще го хванат и ще го турят на мястото му. Дойде богатият при тях. И него турят на мястото му. Хванат ученият – ще го турят на неговото място. Хванат простият–ще го турят на неговото място. Хванат светията, майката, бащата – и тях ще турят на местата им. Само така може да се придобие вътрешното щастие. Само така може да дойде Любовта в душите на хората.
Любовта, това е Великото Начало, което се проявява в нас. Любовта е завършен процес, който е поставил всяко нещо, всяка част на своето място. Да любиш, значи да поставиш всички части на своето място и да образуваш от тях цялото. Това е вътрешен процес на съзнанието. Всеки може да намери частите на цялото в себе си още сега, а не след хиляди и милиони години. Успее ли човек да постигне това нещо, той е в закона на съвършенството и става възрастен, на 33 години.
В заключение на всичко това, питам: какво трябва да направи горделивият, за да се освободи от своето болезнено състояние?
– Да внесе в себе си самоуважението. Какво трябва да направи ревнивият, за да се избави от своето болезнено състояние?–Да стане прилежен.
Казвам: като живеете във физическия свят, като живеете и в духовния свят, на всички предстои великата задача, да бъдете носители на новите идеи. Новите вярвания изискват герои! За героя нито светът със своите изкушения, нито страданията, нито смъртта са в състояние да го смъкнат от неговото място. Новият човек е човекът на безсмъртието, на Вечния Живот.
2 лекция от Учителя, държана на 31 август, 1928 г., София-Изгрев.