ГОСПОДИ, ДА СЕ ОТВОРЯТ ОЧИТЕ НИ!
Казват му: „Господи, да се отворят очите ни“ (Матея 20:33)
Духът Божий
Ще взема една част от 33 стих от 20 глава от Евангелието на Матея: „Господи, да се отворят очите ни“.
Видимият свят е за децата. Той е една велика забавачница. Всичките тия кълба в пространството, всичките тия слънчеви системи, които се виждат, Господ ги е направил за забавление на своите деца. Това е то философията. Друга философия няма. Слънцето, месеца звездите, това са забавления за времена и години, значи да има с какво да се занимават децата през разните времена и години. И сега, когато дойдат учените хора да разискват върху въпроса, от какво е направено слънцето, аз сравнявам това тяхно изучаване на разглеждане на играчките. Всяка една играчка е направена от известен брой части. От колко колелета, малки и големи, е направен един часовник? Тъй щото, всяка една наука, химията и други, те са друго забавление за тия деца, да намерят частите на тия големи кълба. Химията, физиката, зоологията, биологията, геометрията, всички тия науки са забавление за малките деца. А невидимият свят, този, за който хората казват, че не съществува, той е само за разумните, т.е. за ония хора които са завършили своето развитие. Само техният ум е в състояние да разбере онази велика съществена мъдрост, която се крие зад видимото. Ние не отричаме видимото. Видимото начало, приготовление за невидимото. Сега, аз взимам тия две думи, „видимо и невидимо“ в много широка смисъл, не в такава догматическа смисъл – видимо и невидимо. Видимият свят е преходен, този свят ще се измени след време, след милиони години, след милиарди, милиарди години всичките тия светове ще се изменят. И окултната наука казва: Ще настане една нощ. Казват индусите: Ще настане нощ на Брама, която ще трае пак с милиарди години. Всичко туй е за сега в спящо състояние. Какво ще има тогава? Игралки няма да има тогава, и всички тия деца, които сега съществуват във видимите светове, ще бъдат събрани при своя Баща. Там при Него ще настане нощ, и Той ще ги занимава с великата мъдрост, защо е създаден видимия свят.
Казват Му: „Господи, да се отворят очите ни“, Има три вида виждане: физическо, сърдечно и умствено. Физическото виждане – да виждаш някого от външна страна. Да виждаш сърдечно, значи да знаеш да виждаш, че той те обича. И това е пак виждане. И третото виждане: онзи, който те обича, вижда твоята форма, има те вече в ума си – умствено виждане. Като виждаме един човек тъй обикновено, физически, ние го виждаме като една статуя, като една мумия, но когато го виждаме със сърцето си, то онези от нас, у които чувствата са чисти, ние виждаме една малка светлинка, и виждаме, че в туй тяло има друго нещо. И ако някой каже, че вижда нещо в някой човек, ще кажат, че това е халюцинация. А що е халюцинация? Ама то е въображение! А що е въображение? Всяко нещо си има своята причина. Въображението трябва да произлиза от някаква сила. Значи, някакво усещане трябва да произведе нещо в ума ти по един или друг начин, и той да създаде до известна форма. Казват някои, че това е илюзия, че то не съществува. Не, тази илюзия съществува тъй, както земята съществува, но, в сравнение с този дълъг живот, нейният живот, на илюзията, тук на земята е много кратък. Нейният живот, в сравнение с един наш живот, е много кратък. Значи третото виждане е, когато ние схващаме съдържанието на известна същина. Това е то виждането на ума, но не умът в обикновен смисъл, както го наричат интелект; аз взимам ума като принцип, гениален ум, или туй, което наричат разумен човек. Разумът, то е комбинация на известни сили, нещо, което включва всичко в себе си, да разбираш вътрешния смисъл, да виждаш нещата и по форма, и по съдържание и по смисъл. Следователно, този, който вижда, нещата и по трите начина, той не може да има погрешни схващания за предметите, за хората. Той разбира нещата по същина. Когато ние не схващаме нещата както трябва, когато за нас съществуват някои криви разбирания, по каквато и (причина) да е, без разлика, аз казвам, че тия хора недовиждат. И вие знаете, слепите хора като не виждат, срещат някое камъче по пътя, спънат се. И сега, аз казвам, много хора имат спъвания. Аз употребявам думата „хора“, вместо човеци, защо? За пример, аз рядко употребявам думата човек. В българския език думите „хора“ или „хоро“ са почти едни и същи. Хора, значи хора, които играят хоро. Търговията е едно хоро. Политиката е едно хоро. Войната е едно хоро. Всичко в света е все хоро. Хоро, хоро казват, и гайдаржията вътре, и след като се наиграят, всички по домовете, няма хоро вече, свърши се. И после, като отидат в къщи, започват да мислят какво трябва да се яде. Жената казва на мъжа си: „Там в курника има един млад петел, я го заколи“. Вече не мислят за хорото, а че месце трябва да се тури вътре. Сега, всички хора, които не мислят са все на хорото, човеци още не са станали. У българите има обичай, бащата казва на майката: „Този нашият син за да поумнее, трябва да го пратим на хорото“. Защо? Той там ще намери своя професор, ще намери някоя мома, ще се влюби в нея, и тя ще почне да му чете лекции, някои молитви. И този българин, този млад момък, който по-рано не е ходил много спретнат, сега е със стегнати гащи, напет, калпакът му тъй малко накривен… обаче, щом се ожени, отпусне се пак, не е тъй стегнат, не е тъй спретнат, после, главата му не е тъй дигната нагоре, малко наведена седи, и като го питаш какво му е, казва: „Майка ми ме прати на хорото, поумнях, сега вече мисля, не играя, животът е нещо сериозно“. Често ние си задаваме въпроса: Какво нещо е животът? Всичко това аз не го взимам в смешна форма. Това са упражнения, това са най-хубавите неща. Хорото е необходимо упражнение. И когато казвам, че трябва да се играе, подразбирам, че едно от качествата на детето, е игрането. То трябва да играе, и като уякне неговото физическо тяло, ще спре играта, и ще почне да мисли. Следователно, ние сме в това състояние, в тази стадия на живота, деца сме. И ние трябва по някога да мислим – отиваме на хорото, само че в това хоро има понякога сбиване, но то е друг въпрос.
Казват Му: „Господи, отвори ни очите!“ Интересно е развиването на всички усети, които има човека, интересно е развиването на всички чувства. Ако се повърнете в миналото на човешката история, ще видите, че човек на земята не е изникнал току тъй. Казва се в Битието, че Господ направил човека от пръст и му вдъхнал живот. И религиозните хора мислят, че тъй изведнъж е направен човекът. Учените хора пък представят въпроса малко по-другояче, малко в научна форма. Те казват, че човек в първо време е бил толкова малко, дребно същество, че едва се виждал под микроскоп. После, като го надули, той се въртял тъй като на колела, еволюирал постепенно, минавал в една, в друга, в трета форма, и като минавал през много форми, през около 400 хиляди форми, и всяка от тях със свои подформи, най-после дошъл в последната форма на човек, но човек, комуто се казало да играе само на хорото. До там е достигнал човекът сега, до хорото е достигнал. Съвременната наука прави всичките свои усилия да даде известни познания на човека. Защо? Знанието е потребно, за да ни покаже, че тия играчки, с които се занимаваме, и за тях се изискват известни условия, ум и те струват скъпо. Знаете ли колко струва издръжката на тази забавачница тук на земята? Правили ли сте си сметка? Всяко едно дете, всеки един човек тук на земята струва 10 милиарда французко злато. Десет милиарда французко злато, туй е според моята сметка, която съм правил приблизително. Разбирате ли? Умножете сега тия десет милиарда от французка валута на българска, и вижте колко струвате. Е, моля ви се, вижте сега, колко струвате на Онзи, Който ви е пратил в тази забавачница да се учите.
Сега, някой път между хората в света има няколко течения, три течения главно: еднобожие, многобожие и всебожие. И едните и другите схващат въпроса тъй чисто материалистически. Само напредналите са влезли във втората фаза на виждането, те чувстват Бога. Ние мислим Бога за едно велико същество, по форма искаме да Го схващаме. Но щом схванеш Бога по форма, то е криво схващане. Ти трябва да схванеш всички тия системи слънца, които съществуват. Те вкупом представляват Божието тяло. Каква част съставлява земята от това голямо общо тяло? – Една микроскопическа частица. Туй е материалистическо схващане. Едни казват: че Бог е един, схващат Го като едно същество – приемат еднобожието, а други казват, че Бог не е един, има много богове – приемат многобожието. И едните и другите схващат пак външната страна. Други дойдат, казват, че всичкият видим свят, т.е. туй тяло, което виждаме, то е Бог, друго нищо не съществува. Значи, материалистическото схващане се спира само върху материята, само тя е реална. Материалистът вижда с физическите си очи – физическо виждане. Други казват, че Бог не е само външно, има и друго нещо, те виждат със сърдечните очи. Значи, и тяхната идея не е определена. Бих запитал един религиозен човек, който проповядва, че има Бог, че има едно същество, което управлява, бих го запитал: Ти, който имаш сърце и ум, каква е твоята опитност, какви са твоите лични преживявания за Бога? Остави философите, остави техните мнения, техните мнения са прави от тяхно гледище, но ти, ти имаш ли известна опитност? Ще бъде много смешно да даваш чуждо мнение. Ние съвременните хора сме много чудни. Ето где седи нашето смешно положение. Някой си генерал иска да нападне неприятеля си, но пред неприятеля му има една голяма много висока планина. Генералът издава заповед на своя подчинен, полковия, в 24 часа да мине тази планина. Това е военна дисциплина. Казва му: „Ако в 24 часа не свършиш тази работа, отговаряш с живота си, ще те застрелям” . Издава полковникът тази заповед на подчинените си войници: Напред! – тръгват. Може да има на разположение цял полк, една девизия от 5–6–10 хиляди души, както и да е, тръгват. Обаче за 24 часа не могат да минат планината, трябват най-малко 2,3,4 дни. Генералът вика полковника: „Нали ти казах за 24 часа да минеш планината!“ Полковникът отговаря: „Господин генерал, идете вие сами да видите, и ако за 24 часа можете да преминете тази планина, застреляйте ме“. – Как? Аз ще ти докажа. Отива генералът, но едва за шест дни я минава. Този генерал, който издава такова разпореждане, трябва първо сам да мине, да види за колко дни ще може и тогава да издава заповеди. Сам трябва да има факти! Най-после, високите места не се минават като равните, както низките. Следователно и ние в нашия живот не пътуваме все по равни места. Някой път се качваме по такива високи места, а издават разпореждане в 2–3 часа да ги минем. Не можем. Трябват ни 3–4 дни. После, като се качваме по тази планина, задъхваме се. Казват: Не можеш да се задъхваш, не трябва да клякаш. Как? И 100 пъти може да клекна, планина е това! Важно е да се мине тя.
Питам сега: каква е задачата на нашия живот тук на земята, общо и частно? Ако животът ни тук е само една забавачница, и тя пак си има закони, не е само забавление. В тия забавления ще дадем известни познания, които ще бъдат основа на онези познания, които за в бъдеще се преподават. И в съвременния живот ние се спираме само върху отрицателната страна на живота. В един век нас ще ни убедят, че има Господ, че еди-коя си вяра е най-права, ще разглежда всички религии. Защо са религиите? Религиите, това са форми, забавления на тия забавачници; те са начини, по които тия деца се забавляват. Дошъл един професор, наредил един метод. След няколко години дохожда друг – нарежда друг метод. И тъй събират се 3–4 или повече методи. Всеки един метод на времето си е бил полезен. Казвам: „Ние нямаме още един правилен метод, който да обуславя човешкото развитие“. Сега, като вземем християнството, то по принцип е едно отлично учение, но по форма, много куца. Да си признаем погрешката, съвременното християнство по форма куца. Когато се яви християнството в своето начало между евреите дотогава Моисей проповядваше само един Бог – той проповядваше еднобожие. И горко на този, който не вярваше на този Бог, в това учение! Питам тогава: защо евреите не станаха носители на Христовото учение? – Защото тази форма беше неприспособима. Значи Христос създаде една нова форма по принцип, и християнството в своята сегашна форма е дошло до своите крайни предели, и еврейството от тия свои предели не може да отиде далеч. И сега, когато ние казваме, че трябват известни преобразувания, космите на гривите ви почват да настръхват, мислите, че ще стане някоя катастрофа. Е, хубаво, ти си направил една забавачница за 100 деца, утре дойдат 500 деца, тясна е тази забавачница. Ти събориш старата, разшириш я, какво лошо има в това? Въпросът е да се постигне известна цел. Тази нова метода, според която се преустройва забавачницата, дава ли своите резултати? Това е въпросът. Важно е зданието да бъде хигиенично. Във всяко здание трябва да има широки прозорци, да има изобилна светлина, а светлината е носител на човешкото развитие.
Сега, при развитието на човека, как се развиват неговите чувства? Кое чувство се е явило най-първо? Е, питам: Когато Бог създал човека, от какво го е направил? Сега тук има едно противоречие. Казва се: Господ взел пръст, омесил я, и от тази кал направил човека. Но човекът не е кал. Много се лъжете, ако мислите, че това е така. В оригинала тази мисъл не е така. Това е един крив превод. Всички казват, че човек е от кал. Ако този човек е от кал, тогава какво искате от него вие? Ще бъдете смешни, щом изисквате от него много нещо. Този човек ще мяза на автомата, който направил един англичанин. Има един анекдот такъв. Един учен англичанин направил един човек – автомат, дал му движение, интелигентност и воля, но не могъл да му даде душа. Този автомат тръгнал след англичанина, викал: Дай ми душа! Англичанинът бягал, автоматът все подире му. Душа ми дай, душа, душа, душа! Душата е важно, това е същността. Следователно, ако този човек е направен от кал, той ще е един автомат без душа, той ще е английският автомат. Такива автомати имаме ние навсякъде. Часовникът е един автомат, като го завъртиш, върви и показва часа. фонографът е един автомат. Той казва: „Всяка песен мога да ти изпея“. Да, но песен, която е изпята, но от само себе си той не може да пее. Казвам тогава: „Ние съвременните хора все преповтаряме миналото“. Еди-кой си философ тъй казал, Сократ тъй казал, Платон тъй казал, Хермес Трисмагистер тъй казал, Моисей, Исаия, Иеремия тъй казал и т.н. Ами в този случай не сме ли ние фонографи? Направим един фонограф и той преповтаря песните. Добре, но тия хора не бяха направени от кал. Иезекил имаше общение с Бога, неговата глава мислеше, душа имаше той, не беше от кал.
А ние съвременните хора на 20 век сме дошли до следното заключение и казваме: „Господ вече с нас не говори“. Защо? „Той се занимава с такива велики работи, а ние сме толкова огрешили, та не може да се занимава с нас вече“. Е, тогава, като не се занимава с нас, в какво трябва да вярваме? Започваме, какво казал Иезекил, какво казал този-онзи, и гледаме там на прозореца турен един фонограф или един грамофон, и той съска, не мяза на човешко пение, съска като змия. Казвате: „Фонографът пее“. Да, но то е пение като на едно магаре, а не пение като на някой музикант. Че аз бих слушал с по-голямо удоволствие едно магаре като реве, в него поне има душа, отколкото да слушам един философ.
Сега да се върнем към нашата мисъл.
„Господи, отвори очите ни“.
Значи ние трябва да влезем във връзка със самата същина, понеже е необходимо.
Ами ще трябва ли в туй училище, в тази забавачница да има дежурни. Защото, някой път в тия училища учителят, професорът, не се явява за известно време, и тогава има дежурни. Децата, едно днес, друго утре, седят с книжка и молив в ръка, и забелязват кои ученици не седят мирно. Какво преподават тия дежурни? – Нищо, само забелязват в книжката си кои ученици не са стояли мирно. Ако професорът им не дойде 10 дни, те ще забелязват немирните си другари в книжката, и после, като дойде професора, ще му я дадат, и той ще ги накаже. Съвременното общество отбелязва същото нещо. Казват: „Ти си се провинил, 40 дни ще постиш, поклони ще правиш” . Е, слушай, като постиш толкова време, какво си направил, какво си придобил? Някой открадне нещо, карат го в участъка, удрят му 25 на задницата. Придобива ли нещо? Това е забавачница, това не е виждане, това не е същинско възпитание. Ние трябва да знаем, защо това дете се е провинило, причините на грешката. Е, хубаво, ако аз имам едно 16-годишно дете, и то се изпуща, бих желал да зная причината на това изпущане. Майката казва: „Синко, голям си, срамота е“. Е, нервната система не държи, онзи мехур там изпуща. И ти сега ще му кажеш, че е грешен. Не, знания трябва да имаш. Ако майката знае причините, ако бащата знае причините, ако лекарят знае причините, туй изпущане ще се прекрати. И сега в съвременния свят, в моралния свят има изпущане, нищо повече. А ти какво правиш? – Станеш сутрин и го биеш. Е, изпуснал се, какво? Един път, два пъти, ще го биеш, не помага. Действително, и от страх можеш да го излекуваш, но това не е истинско лекуване, това не е наука. Българите често лекуват треската чрез уплаха. В какво седи философията на това лекуване? Всяка болест се дължи на това, че организмът е изгубил своята първоначална, естествена сила, нервите се колебаят, нервната система не издържа, следователно външните сили на природата стоят в разрез със силите на човека в организъма му, и разни микроби, разни ферменти го нападат, и в човека се ражда една мисъл: Аз съм болен, няма да оздравея. Това е демагнетизиране. Българите казват: Да уплашим този болен. Затова, някои път те завеждат трескавия до една дълбока река, и ненадейно за него, го бутат вътре. Умът в болния така силно заработва, че той си казва: Искам да живея. Така той сам си помага. Хвърлят го във водата и той сам си помага, треската си отива вече. В него се събуждат други центрове. Този метод е доста сполучлив. Има и друг метод за лекуване. Уплаши болния, хубаво го уплаши, но не да му се прекъснат краката, а като го уплашиш, неговото бягане да се удвои. Някой бяга, но тъй полекичка, а ти го уплаши тъй, че да бяга здраво, ахилесови пети има той. Тогава и ти ще благодариш. Бяга ли този човек, той ще се спаси, ти не се бой, законът е проработил. Следователно, и в живота има такова бягане. Някой път изгубим смисъла на живота, няма смисъл, казваш, живота. Иска ти се да се самоубиеш, не искаш да работиш, но природата ще ти създаде едно голямо страдание, една голяма неволя, и като те лиши от всички блага, у тебе ще се роди желание да работиш. Аз ще приведа един пример, и друг път съм го привеждал, да видите как работи този метод. Един богат американски милионер умира, и оставя 100 милиона долара наследство на сина си. Синът му като не бил ученолюбив, ял-пил, изтощил се, хванало го ипоходрия, искал да се самоубие, но се страхувал. Отива при един лекар, разправя му как се породила болестта, но лекарят дига раменете си, казва: „Нямало лек” . Отива при втор, при трети лекар – същото. Най-после отива в Ню-Йорк при един специалист лекар и му казва: „Ако ти не ме излекуваш, аз ще се самоубия“. – „Не, вярвай в мене, след 2 месеца ще бъдеш здрав, но ще подпишеш един договор, че няма да протестираш срещу всички методи, които ще употребя, няма да ме даваш под съд, Ще подпишеш този договор, и ще ми дадеш 50 хиляди долара или 250 хиляди лева.“ Болният се съгласява на всичко. Туря го в клиниката си и казва: „Отрежете на този господин десния крак до под коляното“. Притриват костта му. Събужда се болният – кракът му няма. До тоз момент той мислел все за самоубиване, а от тоз момент започва: Защо ми отрязахте крака, че това лекуване ли е, вие сте говеда. Вика, кряска, все за крака си мисли, няма вече ипохондрия, крачето, все за крака си мисли. Идва лекарят при него, и той, като го вижда, още от вратата го започва: ах докторе, да ми е здрав крака, аз ще се боксирам с тебе. Докторът разбирал човешката психология – мълчи. След две седмици той пак идва при него. Болният сега почва да плаче и да му казва: „Или ме извади от това безизходно положение или ме убий“. Лесна работа, ще дадеш още 50 хиляди долара. Направя му един хубав гумен крак. Излиза този американец от клиниката, влиза в живота и се чувства щастлив. Дали този анекдот е верен или не, то е друг въпрос. Може да не е верен, но съвременните наши страдания само така може да се оправдаят. Ние само така можем да ги прекараме спокойно. По някой път очите ни се взимат, краката ни се взимат, дробовете ни заболяват, ревматизмът или каква и да е друга болест се явява, и всичко туй, само за да ни кара да мислим.
Казват му: „Господи, отвори очите ни“. Защо? – За да дойде у нас онова истинско съзнание, онова разбиране на реалността. Казва Павел на едно място, че ние живеем и се движим в Бога, но това не го съзнаваме. Каква полза от това, че ти живееш, и не съзнаваш тази реалност, не можеш да я използваш? Каква полза от това, че имам един хубав лък, а не мога да свиря? Хубостта на нещата е в умението да използваме тия неща. Каква полза от това, ако имам един хамбар пълен с хубави круши и ябълки, а гърлото ми е затворено, не мога да ям? Това е измъчване. Следователно, в нас трябва да има тази интелигентност, че да можем да използваме благата, които са дадени в света. Тъй че не е лошо, че ние ядем, не е лошо, че ние играем, ние имаме право да използваме благата в света, но всичко трябва да правим разумно.
„Господи, отвори очите ни!“ То значи да се събуди у нас този истински ум, да дойде това истинско съзнание. Е, по кои начин може да се събуди у нас съзнанието? Разбира се, не чрез отричане на тия неща, които съществуват; няма защо да отричаме, че съществува материален свят, няма защо да отричаме, че еди-коя си философска система или религия съществува – ще ги признаеш като един факт. За пример, сега у нас съществува човешкия егоизъм, човешката завист, човешкото користолюбие, които едно време са били системи, методи, и са допринесли едно благо на човечеството, но понеже тия системи сега са отживели, те не са необходими в природата. Други сили действат сега в природата. Користолюбието за нас сега става една спънка. Егоизмът, който едно време е бил една система, сега е една спънка, сега почти е изиграл своята рол. Сега нещо по-високо се събужда у човека. Какво? Съзнанието на духа у него, че той е единомислещо същество, и трябва да влезе в свръзка с невидимия мир и със силите на природата, и да използва тия сили. Следователно ние не трябва да търсим щастието си, спасението си другаде, освен вътре в себе си, да съзнаем, че имаме всичко в себе си.
Ние всички искаме дълъг живот. Как? Като ядем? Не, ти можеш да ядеш храна, и пак да умреш. Аз зная, че хиляди и милиони хора, умират повече от преяждане, отколкото от глад. От глад умират по-малко. Гладът, в някои отношения, за някои болни, действа благоприятно, но да не мислите, че гладът всякога е правило. И за здрави хора гладът в някои отношения действа благоприятно. Но кога? – Когато гладът се зароди като един вътрешен подтик, като една вътрешна сила. Ако при това гладуване ти почнеш да се страхуваш, какво ще стане с тебе, и спреш гладуването, образува се в организъма една вътрешна отрова. Поставиш ли глада като една вътрешна сила и с мисълта, че и с по-малко храна можеш да прекараш, това действа като една съзнателна сила. Мислиш ли, че тази храна няма да ти е достатъчна, гладът произвежда обратна реакция.
Та, най-първо ние трябва да преустроим, да преобразим своята вътрешна мисъл, своите вътрешни чувства. Сега, не е въпросът само за забавления, да укротяваме нашите чувства. Богати или бедни, трябва разумно да се храним, богати или бедни, трябва разумно да мислим. Сега, за пример, аз съм богат, някой ми казва: Ти не можеш ли да ми дадеш половината от своето богатство? Може, защо не, но аз съм умен човек, и искам всички да използват туй богатство, а ти ще го използваш само за себе си. Богатството е общо благо, то е произлязло от целокупната деятелност на всичкия живот на човешкия дух. Вземете онова богатство у българите, вземете всички търговци, всички златари, които са разбогатяли, вземете всички земеделци, които са орали земята и са влезли в природата, всичко това е от благото на всички ония същества, които целокупно са работили. Всички те са взели участие в тяхното богатство, за да забогатеят. Ония млекопитающи, и те са работили. И като вземем всички тия богатства, които съществуват, това се дължи на онзи общ живот, който е дал подтик за туй забогатяване. Вземете онзи търговец, който се занимава с обработване на кожи, той трябва да знае, че е одрал кожата на толкова животни. Да, животните са го подържали. Не само те, но всички негови съдружници си искат своя дял. Всичкото богатство се дължи на онзи целокупен живот, който е работил за това благо. Има ли право един богат да каже: Това е мое богатство. Не, онзи търговец на кожи трябва да знае, че той, който е одрал кожите на толкова животни, един ден и те ще искат своя дял. В какво отношение ще искат своя дял? Не е позволено богатството да се употребява за зло на човечеството. Богатството, това е един кредит за онези нуждающите се. То е банков кредит. И богатите хора са касиери на Бога, точна сметка ще дадат, касиери с. Дойде някой, иска да му се помогне. „Дай полица, запис ще направим” . Ще намериш някой, който ще иска да те кредитира. Всичко трябва да стане точно на време. Ако си честен човек, ще ти дадем. Та съвременните хора, на съвременните християни аз бих препоръчал да бъдем честни, особено в едно отношение, например, аз ида някъде, при някой свой другар да му поискам 200 лева и му казвам: Слушай, аз имам толкова да взимам, толкова да давам, дай ми 200 лева на заем, и след 3 месеца ще ти ги върна. Точно на времето трябва да изпълня. Или пък искам 10 хиляди лева, също на време ще ги изплатя. Ако не мога да ги върна на време, ще се извиня. По този начин ще имаме съкратена процедура. Двама души имат някакъв спор. Нека идат при съдията и да му разкажат, и единият, и другият от своя страна как седи работата, да изложат фактите тъй, както с. Нека си имат по един повереник, по един или двама свидетели, и в 5–10 минути работата ще се свърши. А сега какво става? Сега пледуария, че доказване, че еди-кой си закон, че еди-кой си член, че в римското право, че в еди-кое си право, и съдиите отварят законника, настава тишина, и делото се отлага. След малко пак започва, викат свидетелите, питат ги: Кажете какво знаете, как се псуваха онези. Свидетелят казва на съдията истината. Аз не казвам, че това е лошо, но до там са дошли съвременните съдии, а туй съдопроизводство може да се подобри. Можем да съкратим времето. И чак тогава съдията се произнася, да се споразумеят двете страни, да останат доволни. Думата ми е, обаче, съдията да бъде честен. Веднъж решили делото, да кажат всички: „Право е решението, тъй реши съдията, да си идем вече“. Въпросът е свършен.
„Господи, отвори очите ни!“
Сега, туй отваряне, е често отваряне на човешките способности. Човешкото сърце трябва да се отвори! И за да се отвори то, в тази работа трябва да вземат мнозина участие. Всички онези, които са израсли в тази забавачница, трябва да вземат участие в това отваряне.
Сега, ще ви приведа два примера, те са следующите. Един благодетел отворил един пансион за деца, в който пансион се спазвало следующето правило: в този пансион се позволявало, в случай, че дойде някой гост отвън, да се дава само една паница ядене, толкова било излишно, а в случай, че дойдат повече гости, тогава пансионерите трябва да сипват от своето ядене, от своите паници. В този пансион имало 100 деца. Познат им бил някой се Мирчо, и често дохождал на гости в пансиона. Всякога когато дохождал, той изяждал една паница, която била предвидена за гости, и трябвало да му се сипят още 4–5 паници. Като виждали, че идва Мирчо, казвали си: Пак идва Мирчо. Е, ще има някой от пансионерите да гладува. Защо са били неразположени спрямо него? Той е бил един човек, който нищо не донасял. Туй е икономическата страна на въпроса. Мирчо бил много учтив човек, с най-изящни маниери, прекрасен човек. Като идвал, казвал: „Добър ден, много се радвам, че ви виждам” , и с този се ръкува, с онзи се ръкува. Всички казвали: „Изящен човек, много добър, но много яде“. В пансиона идвал, обаче, и друг един млад момък-ученик, който се наричал Божимир. По характер той бил много добър, но по маниери бил малко неодялан. Като идвал лятно време в пансиона, всякога носил за пансионерите пълна кошница с плодове, около 15–16 кг. череши, ябълки, една пита със сирене. Когато го виждали пансионерите, че се зададе отдалеч, посрещали го още отвън, радвали му се. Защо? Защото пита със сирене, череши, ябълки носи. И аз казвам: Ние съвременните хора се нуждаем повече от Божимировци, отколкото от Мирчовци.
Великият закон на живота е прост сам по себе си. Прост е в туй отношение: ние не трябва да напуснем живота си, не трябва да се откажем от своите удоволствия, от своите мисли и желания. Но, трябва да се откажем само от излишното в живота. Тръгнеш на път, ще вземеш само най-необходимото за живота. Туй е първото правило. Не вземай излишно. За пример, тръгнат на екскурзия, че вземат 3–4 кутии сардели, 1 кутия маслини, и шише мляко, 1 килограм зехтин, оцет, после бонбон, че български наденици, сушена риба, мармалад, сладко, ще напълнят с всичко това една голяма раница, ще надигнат 2–3 слуги, и те тръгнали на екскурзия. А после, като се върнат вечерта дома си, всички ще се изпоразболеят. Не, тръгнеш ли на екскурзия, вземи си една топла пита, малко сиренце, малко червен лук, който не люти, малко праз, малко ориз или картошки, тъй, само необходимото, всичко това до кило, кило и половина в раницата и ще имаш една отлична разходка. А пък тъй, като подигнат някое голямо парче агнешко, че като го завъртят на онзи ми ти шиш цял ден, като турят туй червено вино в студена вода, наядат се, напият се добре, и като се върнат, ще кажат: Не знаем какво се случи, та ни заболя корема. Защо? – Много ядохме, случи се нещо. Турили виното в студена вода, ядат топло месо, ядат кебап, пият студено вино, и после – боли ги корем. Ще ги боли, разбира се. Казват: „Водата в този кладенец не е хубава, мястото не е хубаво, ще отидем на друго място“. На което място и да отидете, всякога коремът ще ви боли. Имаше един старец от Нова Загора, на име Георги, който на млади години, като ходил на разходка, много ядял и пил. Но като станал на 60 години, разболял се от корем, и си казва: „Георги, досега толкова много си ял и пил, а сега 40 дни наред ще ядеш само праз и зехтин. “ Природата е много взискателна. Ние трябва да ядем разумно, и яденето трябва да ни причинява удоволствие, трябва да ни дава смисъл в нашия живот.
„Господи, отвори очите ни!“
Сега във всинца ви очите ви трябва да са отворени, че у всички да има сила да помогнем на нашите братя, да направим живота на всички наши братя щастлив, т.е., не да ги направим щастливи, но да задоволим всички техни нужди. Ако ти си един богат човек, ако ти си един благочестив християнин, и в дома ти живее една бедна жена, постарай се да подобриш живота ѝ, а не само да ѝ дадеш възможност да проси. Ако имаш едно изкуство, ако знаеш някакъв занаят, научи я на това изкуство, или на този занаят, дай ѝ подтик да си изкарва прехраната.
Та, като приложим туй съвременно учение сега в живота, трябва да се отворят такива училища, да се предизвикат у човека онези заспали чувства. В какво седят тия чувства? Ето в какво седят тия заспали чувства. Слуга стои при своя господар. Господарят му е много добър, плаща му добре, обичат се, но по едно време у слугата се събуждат други чувства, започва да мисли за Бога, не иска да слугува на господаря си вече, иска на Бога да слугува. Казва: „Господарю, тъй както до сега съм бил при тебе, повече не мога да живея при тебе, не искам да стоя при тебе, не мога. Ето защо: Аз съм тръгнал в друг път, не мога да си кривя душата.“ – Защо? – „В дюкяна има платове, те не са чисто вълнени, ти ме караш да ги продавам за вълнени, не мога да лъжа. После, ти ме караш да подписвам полици, това не мога да го сторя. Едно време го правих, сега не мога да правя това“. Значи, той се раздвоил в душата си – любов към господаря му, любов към Бога. Господарят му казва: „Аз ще ти увелича заплатата, не ставай толкова глупав да ме напущаш, най-после и зет ще те направя“. „Не, ти ще ме освободиш, искам да служа на Бога“. Казвам: Първите и вторите чувства в този слуга са в разрез. Ние сме дошли до една фаза, гдето се събуждат у нас благородни чувства, които носят новия живот. И, следователно, новият господар казва: Няма да ме лъжеш вече. А като излъжеш, дойдат болести, страдания, нещастия. Не можеш да излъжеш. Излъжеш ли, паднеш, навехнеш или си счупиш крака. Питам: Като излъжеш 10 пъти, и 10 пъти си счупиш крака, можеш ли да издържиш? „Господарю, не мога повече да стоя“. Защо? – Защото ти счупвал ли си крак? И тъй, ние сме дошли в тази фаза на любовта си. Бог вече заради нас не е отвлечено същество, Бог е влязъл в контакт с нас, и казва: „Деца, ще изпълните ли моя закон? “ Той няма да ни каже какво казва Иеремия, а ясно ни казва: „Това, което правите, не е добре, не е право, няма да лъжете, нищо повече!“ Няма да се гневиш, ще се самовладееш, няма да завиждаш – тъй не казва Господ, а казва: „Ще любиш ближните си, ще любиш по-малките си братя, ще се жертваш заради тях” . Жертвата няма да я дадеш с гняв, защото и братчето ти може да ти даде нещо с тях. Не, всичко ще дадеш с любов, и тъй като дадеш, да ти е радостно на душата. И като дадеш, никога няма да се разкайваш. От любов ще дадеш! Тия двете чувства, ние сме се раздвоили. И сега ни казват: На кой Господ ще служите? Ще служиш на онзи Господ, Който в нас въздига сърцата ни, Който просвещава умовете ни, Които възкресява душите ни, Който укрепява духовете ни. Ние ще служим на Онзи Господ, който ни дава всичко, на този Господ, Който всеки ден може да го опитаме, навсякъде може да го опитаме, може да Го опитаме в себе си, може да Го опитаме и в другите, навсякъде може да Го опитаме. Казва: На кой Господ служите вие? У всеки виждаме този Господ, даже и у най-лошия човек. Заговори му на неговия език, той е готов да ти служи, но трябва зрението да се отвори.
Най-първо, ние трябва да различаваме човешките чувства от Божествените чувства. Божествените чувства се отличават по закона на самопожертването. Той не си туря дълго лице и никакво подозрение. В Божествените чувства няма никакво подозрение. Защо? Едно Божествено чувство мяза на един жив извор който извира от земята, и всякога дава излишъка навън, той всякога е богат, а едно човешко чувство мяза на един шадраван, в който водата е ограничена, изкуствено е вкарана. Следователно, човешките чувства са ограничени, а Божествените чувства, които се събуждат у нас, те носят в себе си живот, новия живот. У всинца има туй чувство, тогава, как ще се прояви Божественото чувство? Първото нещо: като кажа аз вярвам в Бога, у нас трябва да се прояви благородството, да направя всичко заради Него. Срещна един брат или една сестра, която страда, и моят Господ ми казва: „Спри се тук” . Спра се. „Този познаваш ли го? Ти ще го вземеш дома си“. Аз не правя думата Му на две. Ама дъщеря ти може да е с тебе, много хубаво облечена, жена ти да е с тебе, с хубава рокля, ти може да си от благородните – нищо, ще го вземеш със себе си. Ама ще ти дойде мисълта: жена ми, децата ми, какво ще кажат? Нищо, ти ще го вземеш, може да се подигне и цял скандал, ти ще го вземеш; ще слушаш Онзи, който ти говори, и ще се постараеш да убедиш жена си и децата си и всички, че тази душа чувства и милувките и радостите и страданията, както ти ги чувстваш. Ще го вземеш у дома си, ще го нахраниш, ще го напоиш, и той ще ти каже: „Много ти благодаря, Господ да ти даде изобилие в дома ти“, и пак ще го пуснеш. Няма да го осигуряваш за повече. Той е ученик в живота, учи се. Ще му кажеш: „когато се намериш в тясно положение, ела при мене, добре дошъл ще си всякога“. И този човек си казва: „Макар че съм просек, но имам един приятел, на когото мога да разчитам” . Този Господ на когото ние трябва да служим, заради Него, нашата врата трябва да бъде отворена поне за един брат. Ако така ние отворим нашите сърца, какво щеше да бъде сегашното, обществено положение в живота? Може да го направим, не е мъчно, но ще слушате да заговори Онзи у вас. Щом заговори вашия Господ у вас: Вземи този и го нахрани – ще го вземеш, ще научиш един велик закон в света, и тогава Господ ще ти каже: Действително твоите очи са отворени.
Една сестра ми разправяше, че един учен богослов казвал за нас: В какво вярвате вие? Ами, че то вашето учение мяза на пантеизъм! Този философ казва, че нашето учение мяза на пантеизъм. Е, що е пантеизъм? Нашето учение мяза на учение. Нашето учение мяза на един жив опит, че като посадим едно дърво, дава най-хубавите ябълки, до половин килограм едната. Нашето учение е учение, че като посадим според него едно лозе, дава най-хубавите гроздове, и най-сладкото грозде, и който яде от него оздравява. Нашето учение е учение, че като направим според него един дом, той никога не се запалва, никога не гори. Нашето учение е учение, че според него майката като зачене едно дете, туй дете носи благословение за цялото човечество. Нашето учение е учение, според което всеки, който е роден от това учение, от учението на този живия Господ, той служи без пари, без разлика на това, дали е владика, учител, съдия или какъв и да е друг. Това е нашето учение! А те? Пантеизъм било нашето учение! Пантеизъм! Оставете вашия пантеизъм! Многобожие или един Бог, това е базразлично. Няма да критикуваме никого, защото, ако дойде да критикувам, много неща мога да кажа. Но истината, прямата истина е тази: аз или вие, произвеждате ли туй нещо, казвам: Братко, ти си на правата страна. Имаш ли това учение в себе си, ти си на правата страна. Седяли две дървета в гората. Едното било една отлична круша, най-хубавата круша, а другото било такава дребна, грозденка я наричат, такава стипчава, че и прасетата не я ядат. Едната круша казва на другата: Виж, моите круши никой не ги бута, при мене никой не идва, аз съм самостоятелна, каквото имам, седи на мене, държа го за себе си; а ти, каквото имаш, взимат ти го, все на тебе се качват и ти страдаш. Но, един ден, дошли хора, взели децата на тази хубава круша, и ги турили в най-хубавите градини, а нея внимателно я поставили на едно хубаво място. А тази стипчавата круша, като я оставили там, говедата взели да идват при нея, и като нямало какво да ядат, взели да си търкат гърбовете по нея, да се чешат. Един вол дойде, няма какво да яде, почеши си гърба, и си отмине. Тъй крушата изсъхнала. А сега, дойде някой, казва ни: Какво сте повяхнали, изсъхнали, не сте тъй пълнички. „Ами че пълнотата не е признак на здраве“. От чисто физиологическо гледище, кой е здрав човек, кажете ми? Има норма в природата, според която един човек може да се счита здрав. Има съразмерни отношения, колко трябва да бъде човек дебел: краката му, ръката при рамото, при лакета, колко трябва да бъдат дебели. Е хубаво, ако твоята норма е такава, че в раменете си, си два пъти по-дебел отколкото в гърдите, какво показва това? Ами ако кръкът ти е три пъти по-голям от раменете, какво показва това? Туй норма ли е? „А, мене ми е отлично положението!“ Но утре го хване апоплексия, по пътя умира. Питам: Това здраве ли е? Ние трябва да знаем от чисто научно гледище в какво седи здравословното състояние сега, мнозина от вас го имат и ще го развият повече. Не е само между вас в България, но и в Англия, и другаде, и хора, у който има туй чувство, те са извън църквата. Те може да са и в църквата, но са хора с други стремежи. Това са децата, който излизат вече от тази забавачница.
Сега ще приведа един пример, да видим где сме ние. Всички хора питат где сме ние. Всички религии, който съществуват в света, все спорят коя е правата религия. Едно време, когато евреите пътуваха през пустинята, всичките 12 племена носеха по нещо от скинията. И което племе срещнехте, всички казваха: Носим част от скинията. Не цялата скиния, а само части от нея, всяко племе по нещо, и всички спориха. Щом спираха някъде, те веднага събираха отделните части, построяваха скинията и се молеха.
Сега, ще срещнеш някои, те казват: Ние сме католици, ние сме евангелисти, ние сме православни, ние сме мохамедани. Но като дойде Господ, великият Учител на света, Той ще каже: „Спрете тук, дайте насам скинията, елате тука католици, евангелисти, православни, мохамедани и други, ето, моят дом ще бъде дом на всички религии, той ще бъде място, дето всички ще се молите.“ Той ще образува великия храм. Ще има един Господ на Любовта, ще има един Господ на Мъдростта, ще има един Господ на Истината, който еднакво обича хората, еднакво ги просвещава, еднакво дава свобода на всички.
Елате сега да се помолим!
Това е новото учение, което сега трябва да насаждаме в сърцата на младото, новото поколение.
Там е бъдещето!
И в тия три думи, който ги произнесе, има велики сили, който носят новото благословение в себе си.
Господи, отвори очите ни!
Бог е Любов
(Забележки лични. Преди започване на беседата Учителят, каза да се пее окултното упражнение: „Духът Божий“, а след свършване на беседата, другото окултно упражнение – „Бог е Любов". Тази беседа бе първа, на която публично се пяха тези упражнения. Пяха ги всички, а не само хора. Въодушевлението у всички ни беше голямо. Всяка дума, всеки звук слагаше с необикновен авторитет и сила.)
Беседа, държана на 25 февруари, 1923 г. 10.30 ч. с. неделя.
