ГОСПОД В НАС, И НИЕ В НЕГО
Размишление – 2 минути
„Отче наш“
„91. псалом“
„Молитва на Царството“
„Добрата молитва“ Първа глава от Йеремия
„Духът Божи“
Има известни положения в живота, които човек може да ги разбира само когато ги опитва. Тъй, ти не можеш да разбереш колко е вкусен хлябът, ако не го опиташ. Ако само ти разправят отвън тебе и ти само го гледаш отвън, може да предполагаш, може да мислиш, но няма да имаш една ясна представа за вкуса на хляба. По някой път погрешката в живота произтича, но има неща, които не са проверени. Те са казани само, но не са опитани.
Сега пророкът опитва, то не е нова постановка. Мъчно може да разберете положението на пророка. Всеки може да каже, че ти говори Господ. Но да ти говори Господ, е едно, а да ти говори и да те тури на известен пост, да имаш отговорност, е друго. Представете си, че един човек го поставят за учител, а той не разбира предмета, който трябва да преподава. Какво ще каже той на учениците? Той носи името учител и се намира в трудно положение. Казва: „Трудна е тази работа, нищо не разбирам.“ Представете си, казват – има лъжливи пророци, има и лъжливи учители. Кой е лъжлив учител? Който е взел едно място и предмета, който да преподава, не го знае. И ще се принуди тогава да лъже. Запример кога човек лъже? Когато не е свършил една работа и го попитат: „Свърши ли работата?“ „Да, свърших“ – казва. Има да дава пари някому и не ги дал, питат го: „Плати ли?“ „Платих.“ Лъжата е готова вече. Сега може да му кажат: „Не лъжи.“ Но какво нещо е лъжата? Човек трябва да опита лъжата, да знае какво нещо е лъжата. Че и лъжата сама по себе си какво е? Може да кажете, че няма лъжа или че няма истина. Може човек да отрича едно нещо, но неща, които ги опитваш, не можеш да ги отричаш.
Допуснете, че вас ви се счупи кракът, кажат ти: „Ходи.“ „Е, не мога.“ Едно от двете. Като речеш да ходиш, боли те, а ти искаш да прикриеш болката си. Някой човек иска да прикрие болката си, преструва се, че не го боли, а то боли. Някакво чувство има в него, което го заставя да се преструва. Срамува се. Каже, че го боли коремът. Има и други, нищо не го боли, а той се представя, че го боли. Два вида преструвки има. Едната преструвка, че когато те боли коремът, ти се представяш, че не те боли. Другата преструвка – когато не те боли коремът, ти се представяш, че те боли. Питам, вътрешните побуждения какви са? Сега някой път и вие се представяте повече от това, което сте. Едното наричат скромност. Казва: „Аз не съм толкова праведен човек.“ Другият иска да се покаже, че е много честен, много добър. Те са относителни неща. Според мене важното в дадения случай е човек да е добър. Като направиш едно добро, добър си. Като направиш едно зло, лош си. Мярката не е онова, което мислим в даден случай, не онуй, което повярва, онова, което чувства. То е реалното. Сега то е конкретното. Добро. Онази философия, която служи за развитието на човека. При развитието на човека ти има да изходиш дълъг път. Трябва да знаеш колко си изходил, де се намираш и колко ти остава да вървиш. Другояче ти се намираш в едно заблуждение. Казва: „Малко ми оставаше, няколко часа.“ Минава се ден, два, тия часове са много дълги. Ти нямаш ясна представа за пътя. Ти си представяш, че този път скоро ще изминеш. Сега много пъти вие си представяте, че като влезете в живота, мислите, че всичко сте научили, всичко знаете. Не. Или питат кой е християнин.
Говорите кръг и окръжност. Вчера слушам един учител от провинцията, казва, че учениците нямали ясна представа за кръг и окръжност. Даже и някои от вас, възрастните, не знаете каква е разликата между кръг и окръжност. Сега проста работа е тази. Едното е съдържание, а другото е без съдържание. Или аз турям едното понятие – шише с дъно, а другото понятие е шише без дъно. Ще каже някой – това е все едно. Едното е шише, но с дъно и като се сипе вода в него, тя се задържа, а другото е шише без дъно – като сипеш вода в него, тя не се задържа. И сега казват – кръг и окръжност все едно. Те като представяха какво е кръг, аз веднага превеждам в себе си. Казвам, едното понятие е шише с дъно, а другото понятие е шише без дъно. И тогава изваждам практическото приложение: в едното – без дъно, нищо не може да задържиш, а в другото – може да задържиш. При известни условия предпочитам да задържа шишето с дъно, а при други условия обичам да задържа шишето без дъно. Хубаво, онези кюнци, от които се прави канализация, с дъно ли са? Когато ти правиш една канализация, това са все шишета, които отпред и отзад са все без дъна. Едното е ограничено понятие. Сега трябва да знаете какво нещо е кръг и какво нещо е окръжност. Някой път човек може да се забърка.
Та казвам, в понятията на живота стават по някой път преплитания. Ако вземете, малко хора има християни. Сега ти вярваш в Христа, значи си християнин. Тогава, ако вярваш във вълците, ти си вълк. Ако вярваш в мечките, ти си мечка. Защото и като вярваш в Христа, ти си християнин. Значи в каквото вярваш, такъв си. Но то е криво понятие. Да вярваш в Христа, ни най- малко не значи, че си християнин. Защото, за да си християнин, ти трябва да си роден от някоя майка християнка, от някой баща християнин. Да носиш кръвта и учението на името Христово. Сега туй се нарича, това са схоластически разисквания, които спъват света. Кой е християнин и кой не е християнин? Да вземем, кое верую е правилно? Мене ми дават няколко вида захар. Една захар е на бучки, има четири–пет вида захар. Опитвам коя захар е по-сладка? Вземам сто грама вода, турям в четири–пет чаши вода по една бучка от всичките видове захар и опитвам коя вода е по-сладка. И която е по-сладка, тази захар е по-силна. И в която захар сладчината е по-сладка, захарта е по- сладка. Правя си един опит за качествата на захарта и силата, която тя съдържа. И нашето верую всякога се опитва от външните обстоятелства. Говори се за изпитанията в живота. Тия изпитания имат едно практическо приложение – да те опитат каква е силата на твоето верую. Ако във време на голямо изпитание ти се поколебаеш в онова, което вярваш, слаба ти е вярата. Представете си сега, че ти си един християнин, вярваш в Христа, казваш: „Господ промишлява.“ Но тъй си мислиш. Ти си в гората, в торбата няма нито трошица хляб, някъде си останал, няма и други села наоколо, два дена си вървял, но нищо не си ял. Казваш: „С вяра човек може да си помогне.“ Но разколебаваш се, казваш: „Вяра, вяра, но от небето хлябът няма да падне.“ Откъде ще дойде хлябът? Ти се заблуждаваш, че хлябът само по един начин може да дойде. Ти си служиш с понятието, което хората дават.
Има един американец, писал една книга, ходил е в Индия може би преди трийсет и пет–четирийсет години да е било, а сега изнася фактите, изнася своите опитности. Пътувал той с един индус. Остават без хляб. Единият индус, който минава между тях, казва само: „Колко хляб трябва?“ „Четири–пет хляба, такива европейски хлябове.“ И казва, че след един час ще имат вече този топъл хляб. Сега откъде е взет хлябът? От гората? Но топъл е хлябът и тъй по европейски е печен. Той ни разправя сам: „Аз не зная как е тази работа, но какъвто хляб ние искаме, и този индус ни доставя такъв хляб. По индуски начин, по европейски начин, но топъл хляб. Не видяхме ни фурна, но топъл биваше хлябът. Пита само колко хляба трябват. Толкова. И дава топли хлябове. Откъде? В гората някъде далеч, но носи хляб. Като го запитаме, той всякога мълчи, никога не казва. Хляб донася, но откъде го носи, какво прави, той все мълчи.“
Сега аз не коментирам, аз изнасям. Вие се чудите сега вярно ли е това, или не е вярно. Я е вярно, я не е вярно. Вярно е това, което аз опитвам. В дадения случай верни работи са това. Сега има други изяснения. Представете си, че имате един студен ден, всичката вода е замръзнала, но аз предсказвам, че утре вие ще имате вода. Питате: „Откъде?“ Аз разбирам, че утре във времето ще стане една промяна, в природата ще стане това. Такава топлина ще имате, трийсет и пет градуса. Всичко това ще се измени и водата ще потече, ще дойде отнякъде. Каквото предсказах, и нещата стават.
Сега в какво се разбират предсказанията? Значи в природата има един закон, топлината разтопява леда. Или предсказвам на хората, казвам: „Вие утре няма да имате вода.“ Виждам, че времето ще се измени, ще имате трийсет и пет градуса под нулата, всичко ще бъде замръзнало.
Сега тия обяснения са частични. Има неща в живота, които не могат да се обяснят. Има неща в природата, които могат да станат, пък има неща, които не могат да станат. Сега допуснете, че двама верующи се скарват, пет–шест години не искат да се примирят. Питам, какви са подбудителните причини за това? Имат едно верую, вярват в Христа, молят се, но не са изправни един към друг. Имат нещо затаено в сърцата си. Единият, като погледне другия в лицето, имат нещо лошо един към други. Пет– шест години молят се, но един с друг не се обичат. Питам сега, как е възможен такъв дуализъм вътре в човека. Чувстват, че вярват в Бога, а престъпват един закон. Казано е: „Обичай ближния си.“ А казва: „Не мога да го обичам сега.“ Не го обичам по единствената причина, че има нещо, с което той те е ощетил. Може да е чисто от материален характер или от духовен характер, или от умствен характер, но има нещо, някаква малка причина. Може причината да е съществена и може да няма никаква същественост в нея.
И казвам сега, в разбирането всичките неща, които стават вътре в живота, те имат една вътрешна връзка. Ние казваме, че Господ е всесилен, а той се оплаква, че изоставил човек Бога, кадил на други богове. Сега по някой път вие мислите и казвате един на друг: „Ти правиш погрешка.“ Тогава същият закон действа. Ти кадиш на други богове. Като правиш погрешки и не ги изправяш, може ли да бъдеш обичан от Бога? Не може да бъдеш обичан. Общото заключение е това. Някой път в живота ти ще бъдеш принуден да направиш нещо, което не искаш. Външни неща са. Представете си, че вие крайно обичате чистота. Не искате да се допрете до нищо цапнато, което да ви оцапа. Но представете си, че вие падате във водата и до вас има една нечиста греда. Но в дадения случай вие се хващате до гредата, не ви е приятно, но се държите до нея.
Питам, защо се държите за гредата? Сега това е само за изяснение. В дадените условия ти казваш – да изгубиш живота си, е по-голямо зло, отколкото да опиташ лошата миризма на гредата. А да опиташ тази миризма, е по-малкото зло.
Следователно, ти предпочиташ едното зло пред другото. Кое е по-хубаво, да се оставиш да се удавиш или да се хванеш за гредата? Да се хванеш за гредата, е по-хубаво. Ще излезеш навънка, ще се умиеш, но ще имаш една опитност. Тогава има известни положения, дето човек е заставен да направи неща, които нему не са приятни. Но туй е изключително, туй е по повърхността, то не е още същественото. Сега някой път ние се спираме върху тия несъществените неща. Хванал се той за гредата в морето – то е изключително условие. Но когато в естествения живот там море няма, но тебе те заставят да минеш някоя мъчнотия и ти се хванеш за тази греда, тогава положението седи другояче. Да допуснем, че ти си гладен, минаваш покрай една фурна, нямаш пари и си вземеш един хляб. Туй разбирам. И това е морето. Заставен си иначе да гладуваш, ти вземаш един самун, това е морето. Заставен си да се хванеш за гредата. Това го разбирам. Но когато ти нито си гладен, нито си гладувал и минаваш покрай една фурна и задигаш друг самун, и го носиш, ти не си в морето. Какви са подбудителните причини, които те заставят да вземеш хляба. Ти носиш този хляб и отиваш, продаваш го, търгуваш с него. Казваш – какво има от това, човекът трябва да спечели малко пари. Тогава, ако всички хора имат такъв прийом, какви ще бъдат отношенията на хората? Сега ние не виждаме практическото приложение. Казваш: „Какво има от това, че съм направил една погрешка?“
Сега да обясня как аз гледам на погрешките. Представете си, че аз имам една стълба, по която се качвам, но моята стълба е направена от скъпоценни неща. И всяко едно стъпало струва много скъпо. Дойдат моите приятели и един задигне едно стъпало, казва: „Какво има от това, че съм взел едно стъпало?“ Дойде втори, трети и всеки задигне по едно стъпало. Питам, след като откъртите всичките тия стъпала, вие няма да може да се качите горе. Казваш: „Защо не мога да се кача?“ Защото стъпалата са откъртени. Това е една мъчнотия и един ден ти ще дойдеш до същото положение. Ако речеш да се качиш, не можеш. Казваш: „Донесете стъпалата, които взехте.“ Та и ние по някой път изваждаме тия стъпала. Аз така представлявам, сами затваряме пътя за Господа. Господ си има една стълба, та този задигнал едно стъпало, онзи задигнал едно стъпало. Та Господ казва: „Донесете всички стъпала.“ И трябва да донесете тези стъпала, за да може да се качите при Господа. Според мене това е покаяние. Всички извадени стъпала да ги донесеш, та да може да се качиш при Господа. Пък ако не идеш при него, той няма да те слуша. Той казва: „Донеси стъпалата при мене и се качи да кажеш какво искаш.“ Те стъпалата нито се ядат, нито се пият. Но стъпалото е едно условие, за да може да постигнеш това, което искаш – да може да се качиш.
Та в живота често малките грешки ви спъват да прогресирате. Аз се чудя много, някои питат за неща, които досега трябваше да ги знаете. Аз гледам по някой път постройките какви са. По някой път наблюдавам какъв е човешкият характер. Майстор голям работи някъде, виждам, по един милиметър има междина оставена. Казва: „Няма нищо, малко маджун ще туриш там, ще се затвори междината.“ Казвам: „Там трябваше да го споиш тъй хубаво, че да няма нужда от маджун. Вътре трябва да се спои.“ Та често този закон на тия междини ги има и във вашия живот. Вашият живот е пълен само с междини, някъде един милиметър, някъде два, три, навсякъде междини има. А природата не търпи междини. Тя като дойде и види тези междини, навъси се. В нея има един вид заваряване. Даже и заваряването не обича. Не само че не оставя междини, споява ги, заварява ги. Но маджун да тури между две дървета, те се спояват. Сега идеята не е ясна. Понеже в материалния свят тези предмети не са така чувствителни. Ти спояваш две дървета, те нямат съзнание, те казват: „За нас е безразлично, каквото и да туриш, няма да се знае.“ Те го носят, нямат съзнание. Но между две разумни същества, за да се образува една спойка, и с маджун не става тази работа. Ти може да си туриш маджун, ти може да туриш една изкуствена спойка, това не е спойка. Ти може да си туриш един изкуствен крак, но този изкуствен крак не може да функционира както онзи, който природата ти е дала. Ти като стъпиш, знаеш, че това е нещо съвсем посторонно. Ти от немай– къде носиш този крак. Ти с крака не може да чувстваш. Чувстваш нещо, от немай–къде го носиш. След като си ходил на война и са те осакатили, държавата ще ти тури един изкуствен крак и ще ти
даде един гергьовски кръст – Кръст за храброст. И затова, че си изгубил крака си, ти минаваш за един герой, който ходил да се сражава за отечеството си. Тия хора се бият, търсят всичките свои права и няма досега нито един свободен. И от осем хиляди години се проповядва за спасение и хората все още не са спасени. Тази работа аз я уподобявам на следното.
Всичките съвременни проповедници аз ги представям, които носят книжни хлябове и на публиката навсякъде дават. На този дадат един самун, хлябовете са много хубави, но са книжни, не се ядат. Туй е проповедта. Проповедникът тъй казва – книжните са по-леки, но книжният хляб, колко ще тежи той, леко се носи. Той не тежи толкова, колкото другите, и лесно се носи. Аз може да нося двеста, триста, четиристотин, петстотин книжни хлябове, но книжни са тия хлябове. Но от същинските хлябове петстотин на гърба си едва може да ги дигна, а книжните мога да ги нося на гърба си, и те няма да тежат толкова. Тъй щото практично е, хиляда хляба може да носиш на гърба си, но не е практично в живота.
Та казвам сега, вие разбирате някои неща точно така, както аз ги разбирам, а се представяте, че не ги разбирате. Има неща, които трябва да разбирате точно тъй, както аз ги разбирам. Вие разбирате болките, тъй както аз ги разбирам. След като ви ударят, вие чувствате болките точно така, както аз ги чувствам. Като ви кажат една хубава нежна дума, вие мислите по същия начин. След като ви нахранят, пак като мене разбирате. Има неща, които имат едно и също разбирателство, но има неща, които в разбирането се различават. На едно дете, ако му дадете една философска книга, ще има едно разбиране, ако дадете тази книга на един мъдрец, той ще има друго разбиране. Ако дадете една хубава картина на едно дете, то ще я погледне тъй и ще я остави, но ако дадете тази картина на един възрастен човек, любител на художеството, той ще оцени тази картина.
Та казвам сега, от какво зависи прогресът на човека? Прогресът на човека зависи от много малко нещо. Ти всякога трябва да употребиш най-добрия хляб, пресния хляб. Здравето на човека зависи от хляба, от храната, от елементите на храната. Здравето на човека зависи от водата, който пие от чистата вода, зависи от чистия въздух, който възприема. Сега вие ще направите един превод. В духовно отношение вашето здраве на ума ви зависи от вашата мисъл и колкото мисълта ви е по-чиста, умът ви е по-здрав. Здравето на сърцето ви зависи от чистотата на вашите желания и колкото желанията ви са по-чисти, сърцето ви е по- здраво. Здравето на тялото ви зависи от здравето на вашите постъпки. Колкото постъпките са почисти, толкова волята е по- здрава. Един морал има. И после в живота всеки ден трябва да се втичва. Имайте предвид това. Не се забавлявайте само да повтаряте неща, които преди хиляди години са казани. Има една българска поговорка, българите казвате: „Преклонена глава сабя не я сече“. Че онзи, който е написал тази поговорка, не е вярно това. Все преклонените глави ги секат. Онзи, когото ще секат, му казват: „Преклони си главата.“ И я отрязват. Преклонена глава сабя я сече. И даже онзи, който иска да отсече едно дърво, първо ще го наведе и после го сече. А в приказките казват – не се секат. Е, какво ще разберете вие? Глава, която се прекланя, сабя не я сече. А който се прекланя, сабя я сече. Или другояче казано, глава, която е близо до сабята, сабята я сече. А глава, която е далече от сабята, сабята не я сече. Превод трябва да се прави. Казват – преклонената глава.
Питам, този, който е казал това, той е искал да каже друго, той е скрил нещо. Вложил, че отстъпчивият човек не го посрещат мъчнотии. Отстъпчив трябва да бъдеш. Да кажем, иде цяло едно море. Ти отстъпваш, бягаш и се качваш на високия връх. Значи отстъпваш. Далеч си вече. Преклонена глава. Ти мислиш, че който иде със сабята, само като си преклониш главата, тогава сабята не я сече. А, не. Онзи, който иде със сабята, ти ще офейкаш, ще бъдеш на един километър разстояние далеч от него. Като видиш, че онзи, който иде с оръжието против тебе, ти трябва да бъдеш далеч на половин, на един километър разстояние. Но ако разбираш, че само като си наведеш главата, той нищо няма да ти направи, това може само ако е някой благороден човек, тогава няма да ти направи нищо. Но ако е един от тия харамиите, той ще каже, че преклонените глави ги засяга неговата сабя.
Да дойдем сега до същественото. Казва пророкът, Бог му казва, аз те поставих, него го поставил на едно трудно положение: „Които ще воюват против тебе, няма да успеят, няма да те превъзмогнат, защото аз ще бъда с тебе.“ Сега всички въобще мислим, че като дойде да вървим по стъпките на Бога, по неговото учение, всичко ще ни тръгне така по мед и масло. Ние се намираме в положението на оралото. Като тръгнеш в Господа, ще се впрегнат воловете, а ти ще вървиш подир тях, трябва да цапаш тази земя. И тогава ще имаш положението, че разбираш, че си орал тази земя. Трябва да я ореш. После, ако ви попитат за вашето верую: „Е, в какво ти вярваш?“ Много наши, които вярват, питат как. Аз какво проповядвам? Пита един: „Ти в какво вярваш?“ Казвам, точно в туй, в което ти вярваш. „Ама че ти знаеш ли?“ „Да, твоето верую аз го зная, е много хубаво.“ „Че отде го знаеш?“ Няма какво да се спорим. Ако му река, че моето верую се различава, вече спор ще има. И казвам: „В каквото ти вярваш.“ Аз зная в какво ти вярваш. Ти обичаш хляба, после обичаш хубавото ядене. И аз обичам хубавото ядене. Ти обичаш да имаш много добра майка, и аз обичам да имам много добра майка. Ти обичаш да имаш един богат баща, и аз обичам да имам силен баща. Точно в каквото ти вярваш, и аз в това вярвам. После казвам, ти не обичаш да те лъжат, пък и аз не обичам да ме лъжат. Ти обичаш, където отидеш, да те посрещат, и аз обичам същото. Все същото. Ти не обичаш да боледуваш, и аз не обичам да боледувам. Ти обичаш да имаш къща и всичко да бъде наред. И аз обичам същото. Тъй, конкретни работи са това. „Ама твоето верую е за Бога.“ Точно такова е моето верую, както твоето. Защото за Бога ние имаме понятие такова, всеки ще каже: „Ние сме създадени по образ и подобие на Бога.“ Както и да е, че е образ и подобие, така е. Каквото съм аз, такъв е и Господ. И какъвто е Господ, такъв съм и аз.
Тогава другото положение. Казват, че човек съгрешава. Кога греши човек? Когато не е подобен на Господ. И щом е подобен на Господа, тогава не греши. Щом не си подобен, ти грешиш. Тогава в какво седи грехът? Щом си подобен на Бога, грях няма. Щом не си подобен по образ и подобие, ти грешиш. Щом вършиш каквото Господ върши, ти не грешиш. Щом не вършиш каквото Господ върши, ти грешиш. Там е всичкото. Питат в какво седи. Дотогава, докато ти правиш каквото Господ прави, ти не си грешен. Щом моето верую питаш, в какво вярвам, какво нещо е Господ… Аз този въпрос не го питам. Но аз правя всичко онова, което Господ прави. Че как може да го правиш? Тъй. Каквото Господ прави, и аз го правя. Тъй седи животът. И каквото мисли Господ, това мисля и аз. И каквото е намислил да направи Господ някъде, това мисля и аз. Като е намислил Господ да направи някому добро, и аз мисля да го направя. Какво нещо е моралът? Щом почна аз да казвам: „Е, аз съм слаб човек, той е Господ, пък аз съм човек“– ти си вече на кривия път. Казва: „Аз не мисля така.“ Ако кракът започне да мисли, че той не може да ходи, че той иска да се отдели от мене, иска да стане самостоятелен, на крив път съм. Той е на кривия път. Дотогава, докато кракът се държи с мене и каквото аз желая и кракът ми го желае, иска да го направи, ние сме приятели. Ако ръката ми прави, каквото аз искам, и тя иска, тя е ръка. Когато ръката не иска това, което искам, тази ръка е в противоречие с мене. Кой е правият морал? Онова, което Бог иска от тебе в даден случай, ти трябва да го направиш. Ти си в правия път тогава. Тогава всички блага на живота зависят от тази връзка, която, ако ти имаш тази връзка, ти всичко можеш да имаш.
Сега вие се намирате в града, искате да имате една висока служба и мислите, че най-високата служба е най-важното в дадения случай. То е най-важното в дадения случай. То е важното. Аз бих разсъждавал така. Ти искаш да имаш най- високата служба в една държава. Тя е временна. Но представете си, че вие сте един екскурзиант, имате най-високата служба в България, но се заблудите някъде в планината и оставате там четири–пет дена. Питам, твоята най-висока служба в България какво ще ти помогне? Ще ти коства и живота. И най-високото положение не е да имаш най-високия пост, а като се намериш в планината, да имаш знанието, да може в дадения случай да си намериш пътя и да може хлябът да ти дойде навреме. Не да умреш гладен. То е най-високата служба, да знаеш как да си доставиш хляба. Сега да ви преведа. Ако ти имаш известни мъчнотии в живота си и не можеш да се справиш с тях, питам, какво те ползва твоят висок пост? Ти вярваш, че имаш едно право верую, че Христос е дошъл да спаси света. Ти вярваш, че имаш опитност на светиите, но в своята мъчнотия, която имаш, ти не можеш да се справиш в дадения случай, не можеш да си помогнеш в дадения случай. Да ви наведа на едно изяснение, къде седи мъчнотията.
Вързали едного с едно въже, но той мисли, че туй въже е целокупно. Опитва се да го скъса – не може, няма и нож, има само една малка иглица. Казва: „Тази малка иглица защо ми е?“ Минава един добър човек покрай него и иска да му даде един урок. Казва вързаният: „Отвържи ме.“ „Не мога да те отвържа, не ми е позволено, но ще ти кажа един начин, по който можеш да се отвържеш. Туй въже е направено от хиляди малки нишки. Трябва да си извадиш малката игла и нишка по нишка ще ги късаш.“ „Ама ще умра.“ „Няма да умираш. Един–два дена ще късаш нишките, аз отивам пак на работа, а подир два дена пак ще се върна и ще видя работата. Да късаш нишките сега.“
Големите мъчнотии, те са направени все от малки нишки. Вие не искате да се освободите от тях. Ще късате конец по конец, четири–пет хиляди конци има, ще ги скъсате и ще се освободите от тази мъчнотия.
Сега туй е външната страна. Туй е една работа на безлюбие. И така е поставен животът, когато няма любов. Защото, ако няма любов, щом има някакви мъчнотии в света, има известно различие. „Ние не вървим по Божествения път, ние сме се отклонили и вследствие на това има едно противоречие. Ако сме вървели по пътя на любовта, тия противоречия няма да ги има. Щеше да има други противоречия от по-лек характер, които по- лесно могат да се разрешат. Та казвам, докато ние влезем в пътя на Божествената любов, в която работите се разрешават по- лесно. И сега някой път ние се нуждаем другите хора да разрешат вашите въпроси. Допуснете сега, ако аз ще ви употребя един пример, други, трети, четвърти, какво ще ви ползва вас това? Вие имате нужда от пари сега. Мнозина от вас, след като ме слушате, отивате вкъщи, хляб нямате там. Казвате: „Хубаво проповядва, учението е хубаво, да вярват хората в Господ, добър е Господ, но хляб, хляб трябва.“ Че важното е там. Да имаш едно верую, при което само като помислиш, и топлият хляб да дойде при тебе. И онези, на които пресният самун е дошъл, той никога не трябва да каже, че той има един пресен самун. Защото, щом каже, то е тщеславие у него. У българите запример аз съм наблюдавал, той обича много да тропа. А тропането за мен, който много тропа, е човек много тщеславен. Българинът е много тщеславен. Той, като започва в началото нещо, много тропа, че всички да го чуят. Тъй, като някой стражар, да го видят всички. Или у турците има тези пазванти, той отдалеч тропа, да го чуват, а то е тщеславие – ако има крадци, не иска да ги хване, а само да ги сплаши да бягат. И онези крадци да бягат, да ги сплаши иска той. Да ги застави да бягат, да не си съставя беля на главата, без да се кара с тях. А ги предупреждава да бягат само. Казва: „Аз не искам да те давам под съд, а – казва – като минавам, подире ми можеш да извикаш и да избираш друго направление, а аз като вървя, да те няма там.“
Та сега всички, които много се оплаквате, много тщеславни сте. И досега толкова тщеславни хора не съм видял. Кой как мине, все ще ми разправи за опитностите си, та съм пострадал, та ще разправя как гладувал, та какво минал, та къде отишъл, но не го приели, та какво безобразие е това. Туй е тщеславие според мене. Не те приели, нищо повече. Че не те приели, запиши си го в книгата. Като дойде, чете ми същия урок, който той ти е дал. Нищо повече. Замълчи си. Същия урок ми четат. Аз запример съм превел един пример, ама вие не сте го приложили.
Един цар искал да опита своите хора доколко те са справедливи и могат да управляват народа. Той дал властта си на десет души министри тайни и заминал. После инкогнито дошъл да ги опита как управляват. Станал един просяк и отишъл при първия министър. Той му дал една съдрана шапка. Той приел шапката и отишъл при втория министър. Той му дал едно парче хляб сух, той го турил в торбата. И най-после връща се царят и дава обявление, че царят вика своите министри на угощение, на банкет да ги дарява за доброто угощение. Приготовлява угощение и каквото е дал първият министър, туря му го за подарък, вторият и всичките подред. Та един ден Христос като дойде, ще има едно угощение, дето всеки ще има точно това, което той е дал, което вие сте дали. Казва: „Какво ще даде?“ Точно това, което вие дадохте.
Та казвам сега, истинското служене седи в това, да извършим волята Божия, да влезем в мисълта, да извършим онова, което Бог изисква от нас. То не е много. В дадения случай аз трябва да извърша това, което Бог изисква от мен. То не е много. В дадения случай аз трябва да извърша точно онова, което Бог изисква. Сега казвате: „Отде да го знам.“ Всеки трябва да знае какво Господ изисква. Ако вашият господар ви изпрати да дадете нещо на някой беден човек, няма ли да знаете какво да му дадете? Даде ви той хиляда лева, вие давате деветстотин лева, а за себе си задържате сто лева. И ги туряте в джеба. Това не е извършване на волята Божия. Когато вършиш волята Божия, за себе си не мисли. Защо? Понеже за тебе други ще мислят. Дотогава, докато ти мислиш за себе си, ти не вървиш по правия път. Като не мислиш за себе си, другите ще мислят за тебе. Мъчно ще разберете това, но такъв е законът в природата. Малкото дете мисли ли за себе си? Не, не мисли, майката мисли за него. Щом то почне да мисли за себе си, майката го вече изоставя. Докато детето уповава на майката, тя се грижи за него. Когато детето стане самостоятелно и почне да разбира, майката казва: „Много добре, отсега ти ще се грижиш за себе си.“ Това дете може да плаче, но то може да се грижи вече за себе си. Дотогава, докато ние разчитаме на Бога, той се грижи за нас. Но щом ние почнем да мислим, той ни изоставя. Вземете и в природата, докато малката птичка мисли, че не може да се храни сама, майката я гледа. Щом израснат крилцата, и майката казва: „Сега можеш да се храниш само.“
Та понякога, когато вие се молите и нямате отговор на вашата молитва, трябва да знаете едно от двете – че или не знаете да се молите, или сте започнали вече да мислите сами за себе си. Господ казва: „Тази работа вие сами може да направите. Няма какво да се грижа за вас.“ По някой път ние искаме пари от Господа, мислите как да спечелите. Ако уповавате на Господа, парите пак ще дойдат, но по друг начин. Законът тук е друг. Докато вие искате пари от Господ, вашето съзнание не може да дойде. Тогава парите никога няма да дойдат. Когато Господ мисли да ви осигури, това е лесно. Има хора, които толкова са късметлии, че като минават някъде, всички искат да им дадат пари, а някои са толкова куцуз, че отдето мине, никой не иска да им даде нито пет пари. На някой човек Господ е готов да му служи, а на някои не иска да им услужи. Защо е така? Майката е готова за своето дете всичко да му услужи и да му даде, но като дойде до друго някое дете, тя не е готова да му услужи. Законът е същият. Туй дете напълно разчита на майка си, а чуждото е раздвоено, то не разчита на тази майка толкова, колкото на своята. Следствие на което нито детето не разполага с тази майка, нито тя го предразполага. Та казваш: „Господ дава, но в кошара не вкарва.“
Сега аз оставям тия учения настрана, те са разпокъсани. Според мене всичко в света представя разумна цел. Аз взимам за изяснение. Докато кракът е свързан с цялото тяло и мисли само да служи на тялото, той ще има всичката най-хубава храна и всичко ще му е наредено. В който ден се откаже да служи на тялото, тогава той ще бъде поставен на нови страдания. Това е органическата страна на въпроса за мен. Та казвам сега, противоречията, които съществуват, вие трябва да намерите причината на тия противоречия. Да допуснем, че понякога вие чувствате, че хората не ви обичат. Аз бих желал да ми кажете, да ме осветлите как познавате, че хората не ви обичат. Казвате: „Аз чета това.“ Четеш го. Казвам, десният крак казва, че левият не го обича. Аз разсъждавам, значи левият крак не иска да носи от тежестта на тялото, не иска да помага на десния крак. Това е обяснението, когато казва десният крак, че левият не го обичал. Не го обича, защото не иска да му помогне. Като се подчини левият крак, десният крак казва: „Левият крак ме обича.“ Това е любов. След това десният крак казва на левия: „Искам да видя твоята любов.“ В дадения случай, ако левият крак не е разположен да носи товара на един човек, не през целия му живот, но само за един момент, това показва, че той не обича десния крак. Обаче, ако той е готов само за един момент да му помогне, тази обмяна е любов – любов в малките работи. Двата крака трябва взаимно да си помагат – като пренасят товара на тялото ту на единия, ту на другия крак. Един човек е скръбен, в дадения случай ти ще му вземеш скръбта, не всичката му скръб през деня, но само за малко време, за един момент само, докато заякне. А после пак ще си носи скръбта. Не му говори много, но кажи: „Твоята работа скоро ще се оправи, след три дни съвсем ще се оправи.“
Да ви приведа един пример. Има един начин, по който работите могат да се оправят. Не искам много да ви обяснявам. Един българин ми разправяше следния пример. Двама приятели живеели заедно в Америка. Единият от тях бил рационалист, той вярвал, че нещата стават тъй, както стават, а другият вярвал, че имало друг начин. Той бил мистик. Първият от двамата приятели изпада в едно противоречие. Той отишъл да следва в Ню Йорк, но по едно време толкова загазил, че нямал нито пет пари. Трябвало му около сто долара да изплати дълговете. Трябвало да отиде някъде през лятото, но нямал нито пет пари за път. Той пише тогава на приятеля си: „Много пъти си ми казвал, че Господ помага, но не зная как. Имам да давам на училището, но нямам пари.“ Тогава другият му отговаря: „Когато получиш писмото ми, твоите работи ще се уредят. Ако не се уредят, пиши ми и аз ще ти пратя пари.“ Аз бях готов да му помогна, да изпълня Божиите работи. Затова отделих сто долара настрана, за да му помогна в случай на нужда. Минава се седмица, десет дена, приятелят мълчи. След две седмици се обажда с писмо и казва: „Не мисли заради мене. Вчерашният ден беше най-щастливият в живота ми. Стоте долари получих. Имам пари, не се грижи за мене.“ Отде му дойдоха парите, той не пише. И досега не зная това, но ето как стават работите. Благодарете се, че туй, което не знаете, в света е реално, а туй, което знаете, е нереално. Това, което не знаете как става, то е реално. В това, което не знаете, вие не може да се съмнявате. А в това, което знаете, вие всякога може да се съмнявате. Това е един контраст.
Та казвам, по някой път вие се отнасяте небрежно. Изгревчани често философстват и след дълги разсъждения казват: „Е, ще се оправят работите по някакъв начин.“ Тъй е, ще се оправят. Но има един разумен начин, по който могат да се оправят. Светът има един закон, според който най-малкото съмнение, което човек може да има в себе си, в своето съзнание, ражда най-голямата спънка. Аз съм забелязал това във всичките си наблюдения. Понякога най-малките колебания с години забавят работата. Но когато съмнението изчезне, когато колебанието изчезне, работите стават. При най-малкото колебание, при най-малкото съмнение, работите не стават. Минавам един ден покрай бостана, гледам, нашият брат Ангел посадил осемнайсет–двайсет корена дини, но тъй хубави. Казвам: „Тази година ще има много дини.“ Но по този начин аз направих голяма пакост на тия дини. Като казах, че тия дини са много хубави, един приятел се влюбил в тях като в млада мома. Един ден той отишъл да ги прекопае, както правил това в тяхното село. Решил да тури пръст в средата, да им държи влага. Отивам след това, гледам, той осакатил ги дините. Виждам, че погрешката е моя. Аз трябваше да кажа на тоя човек, че дините са много добри и да не ги бута. А той като чул, че дините са много хубави, рекъл да ги направи още по-хубави. След това го викам, да му правя бележка. Казвам: „Трябваше ли да буташ дините, да ги осакатиш? Ти се много престара.“
Казвам, не хвалете работите предварително. А този брат, като отишъл при дините, изпочупил листата им. Ама тъй правели в нашето село. Тъй правите, но сте осакатили нивите си. Този закон работи навсякъде. Щом помислите, че работите ви вървят много добре, непременно ще дойде някой да тури пръст отгоре. Щом туриш пръст, ще ги осакатиш. Сега да дойдем до практическото приложение. Това са странични работи, които нас не ни интересуват. Вие искате да имате един вътрешен прогрес, вътрешно разбиране. Във всинца ви има една голяма погрешка – много сте нетърпеливи. Ето във всеки седи нетърпението ви, всички много говорите. И аз говоря, но вие говорите десет пъти повече от мене. Аз говоря само докато съм на амвона, а вие през целия ден брътвите. Де кого срещна, все приказвате. С кого се срещнете, погледнете се малко както англичаните и си отминете. Срещат се в Лондон в една тясна улица един английски лорд със своя кабриолет и идат руски княз, но не могат да се разминат. Руснакът изважда вестник „Таймс“ и започва да го чете. Изчел го от кора до кора. След това англичанинът изпраща слугата си при руснака и казва: „Моля, като прочетете вестника, да ми дадете и аз да го прочета.“ Така си изпитали търпението. След като прочел вестника, англичанинът като по-практичен казва: „Може ли сега да разменим кабриолетите си? Аз да се кача в твоя, а ти в моя и по такъв начин да разрешим въпроса?“
Казвам ви, на всинца ви трябва търпение. Направите една погрешка, вие бързате да я изправите. Не бързайте много. Направете едно добро, и с това ще изправите погрешката. А вие, като бързате да разправяте погрешката си, понакичвате я малко. Срещнал съм много българи, които, като разправят една своя опитност, винаги я понакичват. Всички обичат да украсяват. Някой разправя: „Аз бях на едно събрание, дето имаше петстотин души.“ Всъщност имало само сто души. Четиристотин преувеличил. След това продължава: „Всички слушаха с голямо внимание.“ Не е така. Няколко слушали, а другите спали. Според мене, аз считам, че слушат само онези хора, които изпълняват. Аз зная, че не ме слушат. Който слуша, той изпълнява още като излезе навън. В слушането трябва да се приложи законът на любовта. Господ казва на пророка: „Ако ние вършим неговата воля, той ще бъде всякога с нас.“ И въпросът може да се реши само тогава, когато ние сме с Господ. От всичко казано, две неща са важни. А останалото, което ви говорих, е забавление.
Важно е да бъдем ние с Господа и Господ да бъде с нас. Ти можеш да бъдеш с хляба и хлябът ще бъде с тебе. Така аз превеждам думите: да бъдеш при Господа. Да бъдеш при Господа, значи да бъдеш при хляба. А Господ да бъде при тебе, значи хлябът да бъде при тебе. Да бъдем при Господа, то е да сме при хляба. Да бъде Господ при нас, значи хлябът да е в нас. Щом хлябът е у нас, щом Господ е в нас, това значи да имаме вътрешна сила да може да функционираме. И Господ трябва да бъде при нас. Господ не може да бъде при нас, ако ние не сме при него. Първо ти ще бъдеш при хляба, а след това хлябът ще бъде в тебе. Щом хлябът влезе в тебе, тогава ще се яви вътрешната сила, и тогава ще се разберем. Този закон работи във всичките полета: и във физическия свят, и в духовния свят, и в умствения свят. Приложението е навсякъде еднакво. Най-първо ти трябва да имаш една идея. Тази идея трябва да влезе вътре в тебе и след това да почнеш да работиш. Та сега не ви остава нищо друго освен да бъдете постоянно при Господа и Господ да бъде постоянно при вас.
Този е вътрешният смисъл на живота. Да няма прекъсвания. Понякога нуждите на живота и много други работи постоянно прекъсват съзнанието и отнемат онези правите отношения, следствие на което имате скърби, колебания, страдания, двоумения, недоволство, какви ли още неща не. Това е все прекъсване на естествените връзки. Ако имаме това естествено състояние, няма да имаме никакви противоречия. От всички тия противоречия ние остаряваме, погрозняваме, умираме. Какво ли не става с нас. Тези неща ще се избегнат само ако възстановим тази вътрешна пълна връзка, да бъдем постоянно с Господа и Господ да бъде постоянно с нас в своята пълнота. Този е пътят, по който вървим. Туй е приложението, което може да постигнем днес, може да постигнем утре, може да постигнем след десет и повече години, когато искаме. Когато приемем учението, ние ще имаме тази вътрешна опитност и животът ни ще бъде разрешен. Тогава ще знаеш какво нещо е живот. И тогава думите на Христа „Това е живот вечен, да познаят тебе, единаго, истиннаго Бога“ ще ни бъдат ясни. Христос, който е изпратен на земята, това сме ние. Онзи, който го е изпратил, това е Бог. Бог е този при когото трябва да бъдем. И тогава можем да кажем „Това е живот вечен, да познаеш единаго, истиннаго Бога“. И тъй, да бъдем при Бога и Бог да бъде при нас. Да изпълняваме волята Божия и Бог да изпълнява волята чрез нас, това е сега приложението в живота.
Аз ще ви дам един план днес, да видим как ще го изпълните. Много противоречия имате, но няма какво да философствате. Цярът на тия противоречия е за пет пари. За този цяр можем да похарчим хиляди, хиляди, но нищо от това. Ние искаме да се изправят някои мъчнотии. Но не по човешки начин. Всеки иска да знае какво ще стане. Има един план, по който може да работите, на всинца ви може да се разправи, но сега не искам никой да ме пита за него. Ще ви дам един план, да видим колко души от вас могат да го изпълнят. У всинца ви трябва да има едно и също желание. И ако във всинца ви желанието е едно и също, това ще стане. Той е най-малкият план. Сега няма да ви го кажа, но в скоро време мисля да ви го кажа, та да тръгнат работите ви напред.
„Проявеният дух в любовта, проявеният дух в мъдростта, проявеният дух в истината носи всичките блага на живота, на единния, вечния Бог, извор на всички блага, в когото всичко се обединява.“ (Три пъти)
35 утринно слово 23 юни 1935 г., неделя, 5–7.25 часа София – Изгрев
