ГРАНИЦАТА МЕЖДУ ОРГАНИЧЕСКАТА И НЕОРГАНИЧЕСКАТА МАТЕРИЯ. МАТЕРИЯ ЗА УПОТРЕБЛЕНИЕ
„Добрата молитва“
Какво разбираше под думите „убеден“ и „убеждение“?
Друг един въпрос: всеки, който яде, герой ли е? Всяка пукната стомна, която тече, река ли е? Според вас от какво произтичат противоречията в живота? Казвате, някои неща са кармически. Какво подразбирате вие под „карма“? Ще кажете – причини и последствия. Но какво нещо е причината?
Да кажем имате думите „добро“ и „зло“. Какво означават тези думи? От философско гледище какво се подразбира под „добро“ и „зло“? Понятия ли са? Те са понятия, но под тях се разбират известни сили. Тогава един вярва в доброто, друг вярва в злото. Какви ще бъдат резултатите? Ако означим злото с числото 5, а доброто означим с числото 7, онзи, който вярва в злото, придобива нещо. В какво направление придобива? Да допуснем, имаш да даваш някому хиляда лева, той каже: „С добро тази работа не става.“ И те даде под съд. Ти трябва да платиш хилядата лева с всичките разноски. Колко разноски турга на хиляда лева? Някой финансист да има? (Пет на сто за адвокатски такси.) Тези работи трябва да ги знаете, защото всеки ден плащаше глоба. Всеки ден все има такива заведени дела, за всяко едно неразположение на човека все има някое заведено дело, за всяка тревога. Казваш: „Мъчно ми е, криво ми е.“ Но тази мъчнотия си има своята причина. В този случай числото 5 печели. С колко бихте го означили? 5 – 1005. Тогава казвам, 1005 за онзи, който вярва в злото. А другият има пак хиляда, трябва ти да платиш. Казваш: „Не искам да взема парите.“ Това е хиляда и седем – 1007. Защо наричате единия лош човек? Защото взема. А другия – добър? Защо? Защото дава. Следователно какви са процесите? Всяко нещо, което предава на нашия живот, е добро. А всяко нещо, което отнема от нашия живот, е зло. Това не е в постъпката, това, което отнема от живота, е зло, и обратното, което предава на живота, е добро.
Сега във вас трябва да съществуват и двете. В природата злото не произтича от постъпките на хората. В природата съществува една материя, която е за употребление. И всичките вещи са направени от нея. Тази материя е без съзнание, без интелигентност, не е интелигентна и я наричат неорганическа, или мъртва материя. Тя е за употребление и който уповава на нея, тя носи смърт, всякога носи злото. Няма друго употребление. А другото в света е това, което носи живота, което носи мисълта, това не е за употребление. Когато искаш да употребиш един човек, ти не можеш да го употребиш. Нали казват, използвай живота. Ти живота не можеш да използваш, защото Бог е животът. Ти можеш да станеш само проводник на живота. И ако речеш да употребиш живота си, ти не можеш да го употребиш, не можеш да го отделиш, той е неделим. У вас понятията за живота са частични. За пример в ръката има ли толкова живот, колкото в съзнанието. Това, което ние наричаме плът, зло, разбираме онова естество вътре в човека, тази материя, която е за употребление. Ако ти тази материя не я употребиш, тя ще създаде злото. Сега да бъда по-ясен – пробуждане на енергиите.
Представете си, че вие си сготвите ядене. Може това ядене да е от разни мазнини, от разни зеленчуци, сготвите едно кило, но изядете половината, а другата половина остане. У вас се зароди желание да дадете другата половина на някой беден човек и той да си похапне. Но тъй се случва, че вие отлагате, и след 4-5 дена, виждате, яденето се развали, вие взимате и хвърляте яденето. Какво сте спечелили? Нищо не сте спечелили. Ако бихте дали това ядене някъде, вие щяхте да спечелите, понеже в съзнанието на този, комуто давате яденето, се заражда известна благодарност. Ти, като се събереш с едно разумно същество, печелиш, а като се събереш с едно глупаво същество, ти губиш. Винаги трябва да става правилна обмяна. Всякога мъртвата материя отнема. Направете опит. Ако спите няколко нощи върху един камък, колкото и да сте силен, вие ще почувствате какво нещо е мъртвата материя. И ако десетина дни седите върху камъни, вие ще видите, че камъните са изтеглили нещо от вашето тяло, от живота ви. И има някои хора, у които тази мъртвата материя почти е взела надмощието. И затова стават постоянни процеси на разлагане.
Сега ние говорим за съзнанието. Има хора, които, като ги погледнете, те са почти на изчезване, на умиране – те изгубват съзнанието си. Това не е смърт. Човек може да мине от ангелския свят в друг някой, това е пробуждане на съзнанието. Някои от вас мислят, че ако имате всичките удобства, улеснения на земята, ще имате и по-голям живот. Лъжете се. Защото животът не седи нито в парите, които имате, нито в храната. Аз мога да изям сто грама на ден, а вие можете да ядете най-пищната храна, но аз мога да извадя повече материал от стоте грама, отколкото вие от всичките тези агнета. Животът не седи във външното, а в мисълта. Умът е проводник на живота. Ако ти мислиш, през твоя ум може да мине животът. Защото не е до натрупването, не е как се натрупва човек, но как се организира. Здравият човек се отличава от болния по организирането. Здравият човек в пълния смисъл е добре организиран. Той се отличава с организиране на неговата мисъл, а не какво е неговото тяло. Ако неговата мисъл не е организирана, не може да бъде организирано и неговото тяло. Да допуснем, че някой има талант, може да е музикант. Добре. Но ако вие идете в Индия, там има известни тръстики, има известни разумни музикални сили, които ходят и правят известни дупки в тази тръстика и тъй са направени, че като духне някой вятър, вие слушате хубава музика, като че цялата гора свири. Едно хубаво съчетание на тоновете има вътре. Сега, когато свири някоя песен, казвам: „Какво свириш?“ Казва: „Свиря някоя ария.“ „Че каква ария?“
Сега как ще изразите доброто музикално, как ще изразите едно добро настроение или музикално, как ще изразите едно весело настроение? После, когато дойде гневът, нали ще форсираш лъка си. Или ако е на пианото, вие ще ударите по-силно на клавишите. А как ще изразиш мекия, тихия тон? Пиано или пианисимо. Тогава как ще изразите в свиренето тази идея, която означава доброто?
Сега да ви представя това положение. Представете си, че двама длъжници музикално ще се разговарят. Единият намислил да плати, каквото има, да дава. Как ще представите, че единият има желанието да плати на своя кредитор, или пък че другият има желание да прости на своя длъжник? Как ще го изразите музикално това? Онзи, който не прощава, най-първо, не пее. Почне ли той да пее, самото пеене е едно разрешение на въпроса, че той е готов да прости. Щом той пее, значи той е решил да прости. А щом не пее и мълчи, трябва да знаеш вече, че има паузи. Когато човек не пее, това са музикалните паузи. Щом видиш, че някой е престанал да пее, ти ще разбереш това, те са дългите паузи и ти ще му платиш. Щом той почне да пее, ти ще
знаеш, че за доброто най-малко 50 или 70 на сто той ще прости. Не само това, но в света на музиката има едно чувство. И за всяка една мисъл си има един специфичен тон и щом ти изкараш този тон, това подразбира същата идея. После в разумния свят ти като пееш, ти и говориш. А сега на земята ти пееш, и тоновете нямат смисъл. Сега ги тълкуваме ние.
Та казвам, важна е тази материя за употребление. И именно всичкото усилие на самовъзпитанието седи в това, човек всякога трябва да храни хубави чувства и трябва да има силни мисли, за да стане проводник на живота. Ти щом се съмняваш в законите на природата, не в обикновената природа – ако вие разбирате под обикновената природа тази, която иска да влага, това не е. Под природния свят разбираме света за употребление на неорганическата, мъртвата материя, която трябва да организираме. Под думата „природа“ в света ние разбираме това разумното в света, чрез което животът иде. Първото ти ще подчиняваш, а на второто ти сам ще се подчиниш. Тоест ще се подчиняваш на тази материя, с която животът разполага. Под подчинение разбирам изпълнение на законите. В тази природа всички са еднакви. Ти не можеш да имаш едно понятие за доброто, а друг – друго. Там всякога се разбира: добро е това, което дава ход на живота. Добро е това, което дава светлина, топлина, а злото е това, което отнема топлината и светлината. Животът без топлина не може да се прояви. Самият живот произвежда топлина. Топлина и светлина, това са думи синоними. Светлината е символ, тя принадлежи към нашия свят. Но в по-висшите светове, след като се преведе тя, има вече по-висше понятие.
Та казвам, много от вас имате обичай да казвате – той е духовен човек. Духовният човек трябва да има много правилни разбирания за разумното вътре в живота. Да кажем за понятията – има ли Бог, или няма Бог? После: „Ама той е остарял животът.“ Щом е остарял, тогава това е една човешка идея. Тогава аз ще ви дам едно определение. Животът е от Бога, трудът е от хората, а мъчението е от дявола. Щом работиш, Бог е с тебе. Щом се трудиш, човек е с тебе. А щом се мъчиш, дяволите са с тебе. Ние подразбираме така: винаги, дето има смърт, има мъчение, мъчението винаги произвежда смърт. Тоест при смъртта винаги има мъчение. Докато има страдание, ти имаш шанс да се издигнеш, да излезеш. Когато мъчеха мъчениците, вие знаете какво стана с тях. Онези, които ги мъчеха, искаха да вземат техния живот. Като ги мъчеха, им оставиха само непотребното, оставиха само материята на злото, а тях ги взеха в другия свят. Когато праведният умре, той оставя непотребното на земята, а с живота си той отива в другия свят да живее. Мнозина от вас казват: „Кой знае?“ Ако вие турите ребром въпроса, има ли друг свят, или не, вие ще си подигнете раменете. Питам тогава, на какво базирате тогава вашата вяра? На кого вие оставяте? Е, на Бога. То е една идея. Пък какво са и хората? Всички хора все се топят, постоянно се топят. Иван, Драган, все се стопил някой. Докато съществуват хората, тъй е. Но като се стопят, къде ще идат? Всяко нещо ще иде в своя свят. Неорганическата материя ще иде при неорганическата материя, органическата – при органическата. Животът ще иде при живота.
Ако ти си един пътник, който минаваш някъде, и те види съществото на доброто, то изведнъж ще те посрещне и ще те заведе някъде, ще ти даде вода, и ще счита за привилегия, да те заведе на обяд. А онова същество на злото, след като те види, че идеш от пътя, то ще има една мисъл да те обере някога – и без да ти каже, понеже това същество на злото иска да ти вземе живота. Един вълк, като види овцата, ще я изяде. Има овци, които могат да се изядат, има овци, които не могат да се изядат. В Библията ще срещнете онзи стих, който казва – кръвта няма да ядете, само месото – онази материя. А кръвта се оставя да изтече навънка, понеже животът е в кръвта, този живот, който за бъдеще може да се развие.
Та казвам, ако във вас няма желание да правите добро, вие сте осъдени на смърт. Щом се яви в тебе една мисъл да направиш добро съзнателно, защото с всяко положение на добро ти даваш от себе си нещо, а в разумния свят, щом даваш, дават ти, а щом ти спираш да дадеш, спират и за тебе.
Следователно онзи, който не прави добро, той се лишава от живота и върху него иде смъртта. А при смъртта ти се лишаваш от нещо. С това се обяснява. Вземете, която и да е постъпка. Представете си един човек, който е бил краен егоист, и от невидимия свят искат да го изправят. Той най-първо е бил жесток към живота, бил е някой търговец. След като умре, го турнат в един вол, който ще заколят. После пак го турнат в друг вол, пак го колят, и той седи при положението да го колят. През целия ден седи волът на касапницата, и все го режат. И представете си стотина пъти тебе да те режат и да усещаш всичките тези страдания. Какво ще усетиш? Това е такъв един вой, че можем да кажем, какъвто може да се даде в „безопасността“, защото там ще загубиш съзнанието си. Значи в живота можеш да страдаш. И най-после дойдеш до съзнанието. Но разумният живот се оттегля от тялото, и тогава престават всичките страдания.
Човек има две естества. И всеки един от вас трябва да бъде господар на своето егоистично естество. Някой казва: „Природата, това е празна работа. Аз иде туря щастие.“ Това е само една идея. Тогава оставаш само с ония най-обикновени положения, казваш: „Да си похапна.“ Че яденето има смисъл само като си добър. Щом не си добър, яденето е като болния човек, когото хранят. За да имаш приятност при яденето, ти трябва да бъдеш здрав. Ако твоят стомах е развален, ти ядеш и повръщаш, и усещаш болки в стомаха. Питам, струва ли си това ядене? Не само да бъде една идея това, така не можете да влезете в този разумния свят. Вие всякога можете да влезете във връзка с едно разумно същество, когато споделиш неговите възгледи. И с всяко друго същество можеш да влезеш във връзка и приятелство. Не се изисква нищо друго освен споделяне. Ще вземете един приятел, който може да сподели вашите възгледи. И ти, за да бъдеш приятел някому, непременно трябва да споделиш неговите възгледи. И ти трябва да имаш свои възгледи, идеи. Защото човек все има свои ценности. Казвам, душата на човека, това, което ние знаем, това е неговата ценна мисъл, която всеки иска да сподели с друг. Тя съставлява неговата същина почти при сегашния живот. Тогава от това гледище ние считаме – любовта е извор на живота. Ти не можеш да получиш живот, докато не дадеш ход на любовта. Любовта е същественото на живота. Вие сега отделяте любовта от живота. Живот без любов не може да се прояви. Животът е проявление на любовта.
След като се прояви любовта, идва животът. Та някой път казвате: „Не си струва човек да има любов.“ Вие не смесвайте вашите чувства. Някои такива чувствания, които имате, както някой пияница, това не е никаква любов. В любовта всякога влиза едно чувство на жертва вътре. И онзи, който обича, който люби, той е богат човек. Та казвам, когато изучавате природата, трябва да изучите любовта в нейните истински прояви. Човек, който има любов, той може да бъде умен. Ако не е разумен, не е интелигентен, това не е никаква любов. Любовта всякога повишава темпа на разумността. Щом дойде любовта, веднага човек става даровит. Ако ти любиш и оглупяваш, ти имаш любовта на злото вътре, защото това са желанията на света. Желанията са от друга категория. Едно желание може да ти принесе полза, а може да ти принесе и вреда. Но любовта всякога носи живот. Та в това искам да ви наведа мисълта – животът не е страдание. Това са индуски разбирания, че животът е борба, животът е страдание. Това е неизяснение на въпроса. Животът е най-хубавото, най-красивото нещо в света, което човек има. А когато могат да те лишат от живота, от онова истинско разбиране, тогава иде страданието. Когато се пресече животът, спирането на живота образува страдание. Всяко едно спиране на живота образува едно страдание. Следователно ние се стремим да отворим този ход на живота, за да може той да тече правилно, да няма никакъв бент. И тогава ще се премахнат страданията.
Следователно има един свят, дето страдания няма. Казваме, че живот без радости и без страдания не може да има. Макар и да обясняваме така, има и един живот и без страдания там, дето съществува тази чистата разумност у хората. Сега другото положение. Сега, тъй както живеете на земята, вас ви се струва, че без страдания не може. Ние можем да имаме само понятие за страданията. Защото разумният човек знае какво нещо е препятствието. Щом аз зная какво нещо е препятствието, тогава мога да зная какви ще бъдат и резултатите. Разумният човек само като го хвана за пръста и го стисна, той каже „достатъчно“. Той знае от това стискане какъв ще бъде резултатът. Той знае какво нещо е да му счупиш пръста. И казва: „Стига вече.“ Защо трябва да му сплескаш пръста, че да знае той какво нещо е страдание. Това е разумният човек. Ако той има да ти плаща, ти само като го хванеш за ръката, той знае, че ако не плати, пръстът ще бъде смазан и изведнъж ще ти даде всичките пари. Няма какво да го водиш по съдилища, той веднага казва: „Заповядай.“ И щом ти вече вземеш от този каквото имаш да вземеш, ти вече не можеш да го държиш за пръста. Нали казват, окачил се, че не можеш да се освободиш от него. Сега вие, младите сестри, вие как се окачвате и младите братя, как се окачвате. Бащата казва към сина – окачил се. Той очаква от баща си. А синът, той се е облякъл, с табакерата му, с бомбето, гледа някоя сестра. Но зад това бомбе седи бащата. Онзи, който още пуши, той не е дошъл до съвършенство. Пушенето в живота не довежда на добър край. Има и друго – психологическо пушене. Дайте ми един пример на психологическо пушене. К., ти кажи. („Обикновеното влюбване е такова едно пушене.“)
Какво е правилото в школата? Има едно правило, което трябва да пазите, когато казвате истината. Докато не си дошъл до истината, има едно бълникане у тебе. Казваш и се раздвояваш. Но щом кажеш истината, ти не се раздвояваш вече. В тебе веднага настане едно вътрешно спокойствие, едно успокояване. И можете да направите един опит. Да кажем, имате изгубена някоя вещ, да кажем, имате изгубена някоя брошка, която струва 10 хиляди лева. Трепери ви сърцето, търсите я тук-там, ходите, няма я. Но колкото повече приближавате до брошката, вие се успокоявате. Нещо във вас се успокоява. Ако вашият крак стъпи на брошката, ти се успокояваш съвършено. Този предмет ти предава нещо, казва ти – ще го намериш. Къде ще го намеря? Само си вдигни крака, то е вече близо, това, което ще ви успокои, е намерено. Предметът, който обичаме, щом се приближим до него, щом стъпим на него, той ни дава успокояване. Това показва, че този предмет е вече при нас. Та казвам, когато приказвате за някоя идея или правите нещо, този закон е верен. Да кажем пишете, пишете поезия или проза, но все остава в ума ви нещо недоизказано. Обаче, щом изкажеш това, което има в дадения случай, ти се усещаш доволен. Прочетеш това, което си написал веднъж, два пъти, мине един месец, една година, и ти си спокоен. Има едно правило за това. Има неща, като ги четеш, харесваш ги, но след една година, сам казваш: „Зелен съм още.“ Не че си зелен, но идеята не е изказана тъй както трябва. Ние сме само проводници на разумното. Ние не създаваме разумната реч. Разумната реч сама по себе си съществува в света. Тогава думите имаш смисъл: „В начало бе Словото.“ И разумното в начало бе, и чрез него всичко е станало. Следователно ние трябва да бъдем израз на това разумното.
Та сега мнозина от вас, вие страдате. Не че нямате един възглед, но понеже не се спирате на чувстванията на вашето съзнание в даден случай да знаете кое е право и да се подчинявате на онзи вътрешен стремеж на вашата душа. И каквато и да е малка мисъл на вашата душа, изпълни я, не я отлагай, не се обленявай. Колкото и да е малък този подтик на доброто, веднага дай ход на доброто вътре в себе си. Напусни всяка друга работа, това няма да ти вземе час, то може би ще ти вземе една секунда. Дай ход на доброто в себе си, понеже то уякчава. Ако го изпълниш, ти ще се подигнеш. Ако днес ти дойдат 10 такива добри побуждения, ти като ги изпълниш, ти ще се подигнеш и ще усетиш, че си израснал малко. Може да си израснал един милиметър, не е това растене. Казвате, много малка работа е това. Как да е малка работа? Каква малка енергия е това. В астрологията има един такъв ъгъл. Тук имате 25 милиона.
Ако този ъгъл се отвори само един милиметър в дъното на ъгъл, какво ще бъде разстоянието на крайното отверстие? Ще се увеличи много нещо. Ако в дъното на ъгъла отворим един милиметър, това в света е много нещо. Ако ти израснеш в разумния свят само една десета част от милиметъра, това е грамадно нещо, грамадна придобивка. Малките придобивки, това са грамадно нещо, грамадни сили в разумния свят. Тук ако израснеш не един милиметър, но една десета от милиметъра, в разумния свят ти имаш грамаден капитал. Малките придобивки в главата, са грамадни придобивки на физическото поле. Затова никога не пренебрегвайте най-малкото растене. Тъй щото най-малката промяна тук е една грамадна сила. Това е въпрос на твоята разумност, как ще използваш твоята енергия. При сегашните условия съществува едно деление, ние се спъваме в Божественото. Ние за Господа имаме едно понятие. Това е най-разумният човек, когото можете да знаете в света. Господ е най-разумният човек, който никога не умира. Представете си един човек, който всякога е жив и никога не умира. Представете си това и няма да бъдете далеч от истината. Той е най-разумният човек и най-красивият, най-силният и най-добрият човек, който никога не умира, който всякога може да те разбере. Ще кажете, тази е астрологическа мисъл, отвлечена идея. Ами че онази идея, която сега имате, каква е? Я ми кажете вие, младите сестри, как разбирате Бога? Я, О., ти кажи, още преди 10 години как си мислеше за Господа? Ти, като се молеше, как си го представяше? Все трябва да имаш една форма. („Не зная.“)
Сега натрупването на тази органическа материя е помрачила съзнанието, да не можем да видим ясно този образ и вследствие на това този образ е останал тъй мъжделив, останали са само облаците и ние мислим, че този мъжделив образ е Господ. Господ не е в звездите, не е и в слънцето, защото съществува един свят, вънка от този видния свят. Съществува един свят, който е извънка времето и пространството. Е, какъв е той? Защото във време и пространство нещата се променят, а в другия свят, вънка от времето и пространство, нещата се осмислят. Те го наричат светът на състоянието. Извънка времето е приятно, слънцето грее на твоето състояние. Неразположен си вътре, скръбен си, тъжен си, боли те кракът. Казваш, хубаво е времето, всички хора се радват, но ти не се радваш. А може да има и друго състояние. Отвънка може да е бурно, да вали дъжд, а тебе ти е приятно, добре си разположен. Значи ти живееш друг един свят, който няма отношение към този физическия свят. Сега вие трябва да бъдете господари на шия вътрешни състояния на вашата мисъл или, аз го наричам, света на онази чистата мисъл. Като дойдеш до нея, ти веднага се справиш, ще се освободиш, не съвършено, но ще поставиш едно различие между този свят и онзи другия свят, между това, което се проявява, и онова, което не е проявено. Аз наричам онзи свят непроявения свят, или невидимия свят, вътрешния свят, а този, който се проявява, как се проявява? Когато някой го е страх, какво прави? Представете си някой път, че трябва да минете през някой голям мост. Какво прави страхливият? Той си затваря очите, да не гледа. Когато трябва да минете от едно състояние в друго, ще си отворите очите, тогава страхът сам по себе си ще изчезне. Затварянето на очите показва степента на страха. Показва границата между органическата и неорганическата материя. Когато почва да се натрупва тази неорганическа материя върху нас, все се явява страдание. А щом почва животът да идва при нас, страхът изчезва. Следователно един ден, когато станем съвършени, да няма противоречие между първичната причина и нас. На мястото на страха ще дойде любовта. Щом страхът изчезва, любовта се явява. Или щом любовта се явява, страхът изчезва. Когато любовта си отива, страхът иде на мястото. Тъй щото страхът почва вследствие на тази първична причина. Значи има една вътрешна дисхармония в нашия живот. Та големият страх показва отклонението.
Какво е страхът? Това е отклонение от правия път. И по страха ще знаеш колко си се отклонил? Колкото повече те е страх, толкова повече си се отклонил. Вземете тези най-големите престъпници, почти гащите им треперят. Те ще се постараят да не ги е страх, но страх ги е. Казват – мечката не я е страх. Минава една мечка покрай едно село, излиза насреща ѝ едно куче, скача на гърба ѝ и я залаяло, но тя като се уплашила, че пада на гърба си, и кучето така се уплашило, че хукнало да бяга и тя заревала. И мечката я е страх, и кучето го е страх. Нищо повече.
Та казвам, нашият свят е свързан само със страх. Като срещнеш когото и да е, четеш в лицето му един вътрешен страх. Няма някой човек, който да не го е страх. Онзи апаш, който отива да обира, и той го е страх. Онзи стражар, и той го е страх. Ученикът отива в училището, и той го е страх. Професорът, той преподава, и той го е страх, и той трепери, и той може да направи някоя погрешка. Всичките хора все имат един малък страх. Има хора, които са лишени от страх. Те не са лишени, но те са разумни. Щом доброто вземе надмощие у човека, страхът си заминава. И на мястото на страха иде законът на любовта. А щом дойде любовта, иде животът. А щом дойде животът, тогава и човешката интелигентност, благородство, способност, всичко върви.
Станете сега.
„Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът.“
Двадесет и девета лекция на Младежкия окултен клас 28 март 1930 г., петък 6-7.20 часа, София – Изгрев.