ГРАНИЦИ НА ВЪЗМОЖНОСТИ
„Добрата молитва“
Пишете върху темата „Непознатото“.
Казвате, че се повтарят някои работи в природата и казвате, че тези работи са нам познати. Именно в познатите работи седи непознатото. Вие не можете да напишете какво да е добро, без да присъстват познатите букви. И преди да ви са били разкрити буквите – то е цяла философия да ви се разкрият буквите. Разкриването на буквите не значи да знаеш езика. Ако не знаеш да съчетаваш 32 букви… Ти ще имаш понятие за тях. Невъзможно е, което те крият, да бъде тайна за тебе. Ти ще може да говориш, но не ще можеш да представиш говоренето с буквите.
Ще ви говоря пак за една такава азбука. А – това е точката. А на математиката, на геометрията. Една точка в пространството никога не може да се появи от само себе си без причина. За да се прояви една точка, трябва да има една причина. Това е най-малкото пространство, което ти може да видиш, или най-малката концентрирана енергия, или материя, или мисъл, или чувство, или постъпка в дадения момент, който ти може да видиш някъде. Ние туряме някъде тази точка А. Казваме, че тя се движи в известна посока. Но тази точка сама по себе си не може да се движи. Едновременно с нея има точка В, която ние не виждаме. Следователно, когато точката А се движи в тази посока, точката В се движи в точно противоположна посока. 
Фиг. 1
Когато имате електрически ток, който се движи по една посока по жицата, същевременно има друг ток долу, който се движи в обратна посока. Едновременно те образуват едно и също течение, но се отличават по своите качества. Горното положение е положително, а долното отношение е отрицателно, след като се движи и идва до точката В. Ако движението от А се продължи до В и нататъка, то движението от В нататъка става отрицателно.
Фиг. 2
Това движение не върви – по права линия, а по крива
линия отдолу под земята. Тогава имате движението А̶В отвесно. Първо имате движението А̶В. ̶ Това е едно положително ̶ движение. В̶А това е едно отрицателно движение. Всяка една точка в пространството с нея същевременно се появяват и 4 други точки.
Това са две успоредни и после се явяват и още две успоредни. Двете успоредни показват възможности на движението. Тези линии са турени в квадрат, но те образуват една крива линия. Тук те са поставени успоредни. Но може да ги представим във вид на кръг. Линиите А ̶В и С ̶ Д са възможностите на А. Това са възможностите на тази сила да се прояви в пространството. Точките показват ограниченията. Като дойде тази сила А от точката В, показва, че тази сила не може да иде по-нататък В тази посока. В същевременно показва, че силата ще тръгне в друга посока – именно в посоката В ̶ Д. Като дойде в точката Д, тази сила не може да продължи по същата посока, но ще тръгне по посоката С ̶ Д. После ще се върне в началото, отдето е излязла. Този закон не е механически.
Фиг. 3
Най-първо във вселената не съществуват точки. Вселената съществува като едно цяло, а всички тези точки, линии, плоскости, тела и тем подобни, това са възможностите, в които цялото може да се прояви, или начините и пътищата, по които цялото се проявява. Щом почнеш да възлагаш нещо на малки плоскости, на малки линии, на точки, това показва, че цялото се разлага на своите части. Питам, след като се разложи цялото на своите части, какво ще стане с цялото? То е привидно така. Вземете едно парче лед и го чукайте с чук, и вие ще го разпръснете. Но ако слънцето грее и счупи леда, то разтопената вода ще се събере в най-ниското място, в едно корубесто място. Ледът е бил поставен в една плоскост. Ако след счупването на леда водата се е събрала в едно място, това показва, че тази плоскост не е плоскост. Това показва, че тази повърхнина е корубеста. Това е аналогия. Аз вземам повод само от водата.
Виждаш, че един човек се движи към тебе, събирате се, значи имате същите желания, същите стремежи. А казваш: „Той замина." Значи отива в друга посока. Значи неговите интереси са други.
Имаме плоскости изпъкнали и вдлъбнати. Едно същество, което работи в една вдлъбната площ, неговите мисли и желания са едни. Онова, което работи в една изпъкнала площ, и неговите стремежи, мисли и желания се различават, други са. Простият народ казва: „Той на високо място седи.“ С това иска да покаже, че той е от високо произхождение, или народът казва: „Той много ниско слезе.“ Тогава всички онези хора, които живеят в долините и които живеят в планините, се различават. Полските хора се различават по своята структура от планинските. Мускулите на планинските хора са другояче устроени, те са по-издръжливи. Мускулите на полските жители не са така издръжливи, еластични, както на планинските.
Следователно планината строи мускулите по един начин, а полето – по друг начин. Това са изводи. Имате в съвременната геометрия един инженер, един математик, един геометрик. Той ви разправя за един квадрат, за една площ. Защо ви разправя той за квадрата и за площта? Инженерът може да строи някое здание, някоя къща. Ако е земеделец, той е обсебил този квадрат, счита, че там има някое богатство и ще го посее. Ако е рудокопач, той ще търси някоя мина там. Инженерът ще изучава този квадрат, за да види как да построи там здание. Ако е земеделец, той ще изоре мястото и ще го посее и идущата година ще прибере поникналото. А ако е рудокопач, ще търси мина. Следователно, ако ние изучаваме геометрията, с това ние изучаваме богатствата на природата. Какво се крие в една точка? Какво се крие в едно житено зърно? Крие се известна енергия. Щом тази точка е жива – житеното зърно, ти го посяваш.
Щом точката А изходи всичките тези възможности в квадрата, мине през В, Д и С и дойде до А, то ще образува плоскост. Ако плоскостта почва да се движи перпендикулярно на себе си, ще се образува куб. Ако разгледате А ̶ В ̶ Д ̶ С, това е страна на едно тяло. Да кажем, че това е страната на един куб.
Сега какъв извод може да направим? Нека видим приложението. Всякога ти започваш каква и да е работа, каква и да е мисъл, какво и да е желание, каква и да е постъпка. Тя си има известна геометрична форма. Аз го наричам известна геометрична възможност. Може да се прояви една точка някъде, която да има всички възможности. Не че ги няма. Има ги, но на пътя си има големи препятствия, които трябва да се преодолеят. Да кажем, че един инженер иска да прекара един железен път по една плоскост по пречупената линия. Тази линия някъде се качва, някъде слиза, а някъде се прекопава един тунел, за да може да се движи удобно влакът. Като приложим тези механически закони по отношение на нашата мисъл и желание, то ще видим, че и там имаме същите препятствия. И ако вие не разбирате геометрията, всякога ще се намерите в едно противоречие.
Да ви приведа един пример. Представете си, че вие сте сиромах. Вашият квадрат, т.е. вашите възможности, граничат с квадрата на един богат човек. С е допирната точка между квадрата на богатия и сиромаха. Богатият може само да ви даде гаранция, да ви даде известен капитал, но той е толкова умен, че никак не може да ви даде толкова, колкото струва вашият квадрат. Някой път вие няма да сте доволни. Той изчислява вашия квадрат, но вие ще намерите, че неговата оценка не е права. Как ще докажете, че той трябва да оценява повече вашия квадрат? Колко оценявате вие вашия квадрат? Да кажем, че вас ви цани един стопанин по земеделие. Като ви погледне, вие сте снажен, и той казва веднага: „Давам ви 100 лева надница да идете да работите на лозето.“ На друг един хилав и слаб казва: „На вас – 50 лева.“ Дойде още по-хилав. Казва му: „На вас – 25 лева.“ На единия плаща 100 лева, на другия – 50 лева, а на третия – 25 лева. Ние казваме, че те си имат известни порядки, които са обосновани на известни математически сили.
Фиг. 4
Някой дипломат трябва да извърши някое голямо предприятие, от което ще има комисионна. Той направи разход като Франция и има комисионна 100 хиляди лева или 200 хиляди лева, а ти цяла година работиш за 30 хиляди лева. Той ще изходи малко пространство, а ти седиш, драскаш, драскаш. Този закон е верен. Астрономите например получават голяма заплата. Най-малка заплата получават тези, които се занимават с дребни работи. Една шивачка, която се занимава с дребните работи, получава 50, 60, 100 лева на ден, а ако ушие дреха на една царица, ще получи много. Та възможностите, проявите във физическия живот зависят от онова вътрешно разбиране.
Вие сте дошли на земята и имате известни желания. Тези желания не са само ваши. Вие се самоизлъгвате, вие мислите, че сте свободни. Вие сте ограничен отвсякъде. Тези квадрати показват ограниченията. Всяка една точка е граница. За да минете тази преграда, зад нея седи едно същество, баждарница е това. Когато се движиш вътре в квадрата, ти си свободен. Но когато искаш да минеш линията на ограничението, да я прекрачиш, ще ти кажат, че има баждарница. Това са ограниченията, които всеки ден усещате. Баждарницата казва: „Разкрий картите си.“ Ти искаш да минеш в един нов квадрат, който не е твой, разкрий картите си. Всъщност това не го виждате. Вие искате да постигнете една своя цел. Мога да ви приведа много примери. В медицината поставят един умрял човек, който е отгледан от майка си, поставят го на масата и студентите се разпределят наоколо и режат този труп. Те са 8 души. На тебе ти се вижда отначало странно, но после почваш да гледаш как режат кожата, мускулите, търсят вените, артериите и пр. Почва да мирише и след една-две седмици от този снажен момък остане само черепът, костите. Всичко това е изрязано. Тези късове са турени някъде. Студентите казват: „Дайте друг труп.“ И пак режат.
Фиг. 5
На вас ви се вижда странно, а те гледат на научната страна. Всеки един от вас все ще дойде на дисекционната маса. Нито един няма да я избегне. Но студентите благодарение, че те имат една добра страна, най-първо желаят този студент да го видят снажен и казват: „Какво си правил в света, ние не искаме да знаем. Ти си ял, пил си, грешил си, ние не искаме да знаем това. Че си бил разочарован, че си имал несполуки в живота, това не ни интересува. Какъв гражданин си бил, дали си служил на Бога, или не, и това не ни интересува. Чакай да видим какво има скрито в тебе.“ Режат с ножа си и режат нервите. Всичките нерви си имат специални имена. Студентите виждат де минават нервите и къде отиват, също и мускулите. Най-после, като свършат всичката дисекция, казват: „Благодарим за услугите ви.“ И той става от невидимите, замине си, изпъдят го. Събират го и го турят в медицинския кош и му дават едно погребение. Някой може да пита: „Няма ли друг начин на изследване?“ Ще дойде време, когато изследванията ще станат не на умрели хора, а на живи и в живото сърце ще може да видиш това, което не може да видиш в умрялото сърце. Хубаво е някой път да се изучава човекът.
Този квадрат е една дисекция на вашите желания. Всяко ваше желание, всяка ваша мисъл е ограничена. Не че е невъзможна тази мисъл, но има известни закони, които трябва да проучвате. Вие отивате при един професор. Този професор е учен математик. Ако ви погледне професорът малко горделиво, то първото нещо, което ще събуди в ума на този професор, е – той ще каже: „Чакай да опитам способностите на този студент.“ И той веднага ще ви даде една от най-трудните задачи да разрешите. Той ще ви погледне и ще каже: „Ти искаш да минеш в една област, в която още не си готов.“ Ти казваш: „Много трудна задача ми задаваш.“ Като влезете в аналитичната геометрия, колко работи са там преплетени. Това е само физическата страна. Но щом дойдеш до аналитичната математика, до силите, които действат, до законите, които действат, до разумното, което взема участие, става още по-сложно.
Вие имате просто едно любовно чувство. Като кажа „любовно чувство“, ти разбираш болното място. Щом кажа „любовна работа“, то всеки го боли и казва: „Не бутай там.“ Любовното място е една точка – най-деликатната, която човек има. И който ще пипа това място, трябва да е толкоз деликатен, че най-малкото бутане ще причини известни страдания. Следователно любовните точки никога не се бутат. Една любовна точка нито с поглед я бутай. Нито с писмо я бутай. Нито с нищо я бутай. В 100 години само веднъж се позволява да надникнеш в нейната област. Като казваме 100 години, разбирам следното. Сто години за мене означават една висша разумност. Когато ти си достатъчно разумен, надникни в тази разумна област, за да видиш какви отношения съществуват. Там има преплитане на хиляди същества, разумни отношения.
Всяко любовно чувство за мене е едно художествено изложение на най-видните художници. Картините им ще задоволят, и тогава ще платиш прескъпо. Ако си умен, ще научиш нещо. А ако ли не – няма да научиш. Какво нещо е любовната работа? Вие някой път се хвалите, че имате любовни работи, други сте изпъдени от някоя галерия навън. Искате да бутнете някоя картина. Ще дойде един стражар и ще каже: „Картините не се бутат.“
Когато ти гледаш в очите един приятел, ти си престъпил правото на приличието. Щом си приятел, трябва да видиш умен ли е той, има ли благородство, здрав ли е, какво се крие в очите му. Нищо не се крие. Начинът на изследването е крив. Начинът на разбирането е крив. Ти не може да постигнеш известно ваше желание, известна своя мисъл. Ти трябва да разбираш геометрията на вашето чувство или на вашата мисъл.
Ще проучваш законите. Ще правите изводи от това, което знаете.
Да допуснем, че ти вървиш в известна посока, срещаш известни мъчнотии. Простият ще каже: „Тук има мъчнотии. Трябва да се върнем назад.“ Отивам в известна планинска местност. Ти казваш: „Непроходима е. Ще се върна.“ А ученият човек казва: „Можем ли да намерим някой път. И друг път като дойдем, да минем по-нататъка.“ Онзи, който иска да реализира нещата, той ще намери път, ще се качи на върха. Щом имаш препятствие за своя проект, то има други лица, които са заинтересовани от вашия проект.
Искаш една професорска служба, но има 100 души кандидати. Каква е вероятността да получиш това място? Много малка е. Искат да ти обърнат внимание. Не си губи времето. Има много кандидати. Има други по-способни. Ти не си най-способният. Откажи се от конкурса. Ще опиташ, и ще пропаднеш. Ти ще се утешаваш. „Държах конкурс, но не издържах.“ И ще си кажеш: „Онзи, който е издържал, не е най-способният, но има протекция.“ Както и да е, изгубил си мястото. Но всякога мъчнотиите показват друга една посока, дето няма конкуренция. Там, дето няма конкуренция, няма мъчнотии. Там има възможност за тебе.
Една муха цял ден седи при прозореца и разсъждава: „Като влизах, свободна бях. Като излизам, не съм свободна.“ Блъска се в прозорците, изследва, лази по единия край, по другия край, каца по хората, затворена е. Какво заключение ще си прави мухата? Това е състоянието, в което се намира човек. Някой път той е затворен в някоя астрална къща. Мухата като дойде в някоя аристократична кухня, цял ден яде и пие, но вечерта трябва да се върне при своите мухи. А онзи гостилничар затворил прозорците, и тя не може да излезе навън. Един ден като се намерят много мухи – има мухоловки, погледнеш, че мухите влезли в една мухоловка и казват: „Защо стана това голямо нещастие, че влязохме в мухоловката.“ Никаква погрешка не е направена, но е влязла там дето не трябва. Една муха не трябва да влиза в едно аристократично място, а пък тя това си позволила.
Кой от вас би защитил правото на мухите? Седнеш да ядеш, и тя кацне на блюдото. Нито един няма да защити правото на мухите. И тази муха ще влезе в мухоловката. Мухата, това е един човек, който не разбира законите на природата. И той като мухата ще попадне в известни мъчнотии. Може да си много учен човек, но ако си невнимателен, ти ще попаднеш в известни мъчнотии, в които мухата може да попадне. Ако си учен човек и вечерно време не си внимателен, може да попаднеш в някой трап, макар че си учен човек, и като хлътнеш, ако трапът е плитък, лесно ще излезеш, но ако трапът е дълбок 7-8 метра, тогава как ще излезеш?
Сега на тези разсъждения ще отговорите така: „Не ни разправяйте за тези научни работи, но кажете ни къде има пари. Разправете къде има вода под земята, къде има пари, къде има градина с плодове.“ Но този човек, който е насадил тази градина, той е търсил като тебе плодове и след това си е направил градина. Ако градинарят е там, какво трябва да направиш? Трябва да разбираш законите на природата или ще кажеш, че животът няма смисъл. Ти ще кажеш: „Ще копая градината. Да садя, да садя и да чакам 12 години?“ Ще кажеш: „Зей, коньо, за зелена трева.“ Да допуснем, че някой млад не може да си намери служба и му казват: „Вземи чукай, че да работиш.“ Ти ще кажеш: „Аз толкоз години учих, и сега да работя.“
Представете си един човек капацитет, свършил всичките науки, които съществуват в света. След като е работил дълго време, е огладнял. Гладът го застави да прави научни изследвания. И отива при гостилничаря и гостилничарят му казва: „Като професор ти едно нещо не знаеш. В тази паница ще си сипеш яденето, ще вземеш лъжицата и ще я туриш в устата.“ Той започва да се занимава с много дребнави работи. Каква професорска работа върши той в този момент? За това ядене трябваше ли да свърши 4 факултета? И без 4 факултета той можеше да яде по същия начин. Не е науката, която ще ни научи как да ядем и как да постъпваме, защото много неучени хора постъпват много по-добре, отколкото учените.
Та ние на съвременната наука предаваме едно качество много свещено. Казваме: „Науката!“ Науката при сегашните условия може да ни послужи в едно. Да ни покаже в пътя, в който вървим, дали ще срещнем някоя мъчнотия и как трябва да ги преодолеем. Моята цел е следната. Понеже съм получил много писма – вашите писма са пращани по пощата някъде, има една поща в света – много ваши писма са пращани и понеже сте ученици, в това училище има закон. Всеки един ученик като напише писмото, като се върнат професорите и учителите, преглеждат писмата, какво е написано в тях.
Сега вашите писма са върнати. Аз нямам достатъчно време да ги разглеждам. Много работи има писани там. Какво ли не сте писали. Като разглеждам писмата, не че ги намирам за глупави, но за ненавременни. Вие искате да постигнете неща сега в този живот, които сега не можете да постигнете. В далечното бъдеще ще ги постигнете. Искате да постигнете високи работи, но казвам – вие си губите времето. В моите очи мнозина от вас приличат на малките деца, които носят аналитична геометрия, математика, с букварите си. Букварът му е от 10 листа, а голяма аналитична геометрия той я носи и вади от торбата си. Защо я носи? Като порасне, разбирам. А сега, като малко дете, защо я носи? Защо ви са тези мисли, които изискват капитал?
Казвам, не си хабете времето да носите големите книги. Оставете тези книги да седят по библиотеките, при баща ви, майка ви, та като дойде времето, като свършите буквара си, да учите аналитична геометрия и математика, да следвате в университета. Ти казваш: „Мене ми дотегна да живея.“ Това е аналитична геометрия, математика. Щом ти е дотегнало, или ще режеш, или ще те режат. Под думите „дотегна ми животът“ това показва, че имаш една задача. Онези лесните задачи не ти дотегнаха, но дотягат трудните задачи. Щом имаш в живота си нещо, което ти е дотегнало, то е от висш разряд.
Та най-първо опростотворете живота си – турете във вашето съзнание всички онези задачи, които можете да разрешите, и с това човек се калява. Когато се упражнявате, започнете упражнението така. Най-първо дигни отдолу един килограм, после два килограма, после три килограма, четири, пет, осем, двайсет. Никога не се опитвай да дигнеш с ръката си сам 50-100 килограма, защото и това, което имаш, ще изгубиш. Никога не се опитвай да разрешиш по механически начин една задача. За да дигнеш 100 килограма, трябва да се упражниш много години. Не разрешавайте всеки ден изключителните работи в живота. Изключителните работи са само за изключителните моменти. Разрешавайте в живота, като работите малките величини. Те са спасителните. Постиженията на вашите малки желания, постиженията на вашите малки мисли – чрез тях вашата сполука е много по-сигурна, отколкото грандиозните планове.
Когато придобиете сила, знание, тогаз с тях ще се занимавате. И за тях ще дойде време. За някого казвате: „Той ще постигне това." Какво ще постигне, само той знае. Какво ще постигне? Голяма слава, но и големия товар, който носи, той си го знае. Тежка е голямата слава в света. Бъдете доволни от малките постижения. Радвайте се на една малка мисъл. Един малък квадрат в дадения случай ще ви причини много по-голяма радост, отколкото големите.
Във всеки един квадрат живее едно същество. Ти не можеш да прекрачиш свещените граници на неговия живот и всичките мъчнотии – обществени и други, днес произтичат от прекрачването на тези граници. Ние не зачитаме живота. Всеки един живот е ограничен в известна област, има кръг за постижение. Всички тези кръгове са свещени.
Ако ти не зачиташ тези кръгове, тогаз онези разумните същества, които направляват живота, те ще имат особено отношение към тебе.
„Отче наш“
Четвърта лекция на Младежкия окултен клас, 14 октомври 1932 г., петък, 5 часа, София – Изгрев
