ДА ИМАТ ЖИВОТ
„Аз дойдох, за да имат живот и да го имат преизобилно." (Йоан 10:10)
Когато човек чете Евангелието, трябва да бъде в положение, както когато яде – има в устата си слюнка. Ако той няма в устата си слюнка, нищо няма да усети. Слюнка трябва. При тези две условия във всяко същество се ражда една вътрешна дисхармония, едно неразбиране. Има един стих в Писанието: „Крадецът не иде, освен да заколи, да погуби и да открадне." Това е патологическата страна на стиха, това е една патология. След това иде другата страна на стиха: „Аз дойдох да им дам живот и да го имат преизобилно."
На съвременните хора им трябва един велик подтик за наука, но не за съвременната наука, не към официалната наука, но онзи вътрешен порив, който произтича от един Божествен процес, от един Божествен стремеж – да знае. Това, което човекът знае, да може да направи един малък опит. Всяко знание, което не е придружено с един малък опит; всяко знание, което няма едно микроскопическо приложение – то е крадецът. А всяко знание, което има приложение – то е ценно, понеже знанието е една охрана на живота. Най-скъпоценното нещо, което ние можем да пазим, това е животът. Както и да определяте живота, трябва да знаете, че той е една скъпоценност, която трябва да пазите. Докато имате тази скъпоценност, вие можете да функционирате и да работите в света. Щом прекъснете живота си, прекъсват се и всички отношения. Например, ако вашият физически живот изчезне, как ще можете да живеете при тези условия, при които се намирате?
Сега някой може да ви проповядва, че има задгробен, небесен живот. Ако ти не разбираш земния живот, как ще разбереш небесния? Човек живее на земята при всички условия и не може да разбере какво нещо е физическият живот, а има претенции да разбере какво нещо е небесният живот. Колкото си разбрал земния живот, толкова ще разбереш и небесния. Някой ще каже: „Земният живот е една илюзия, една фантазия и т.н." Това е твое субективно, твое частно понятие и мнение. Някой ще каже, че земният живот е всичко. И това е едно субективно мнение. Ти като казваш, че земният живот е всичко, можеш ли да го задържиш? Ти господар ли си на външните условия, свободен ли си от тях? „Не съм господар." Щом не си господар, ти си слуга и ще играеш на хорото, както ти свирят. Каквато песен ти пеят, така и ще играеш. Питам: какъв човек е този, който изпълнява заповедите на онзи, който му заповядва? Слуга. Питам: при какви условия слугата е свободен? Когато върши волята на господаря си. Щом не върши волята на господаря си, има две условия – или го изпъждат навън, или го набиват. Господарят го набива както трябва, след това го изпъжда навън и казва: „Такъв слуга не искам в къщата си." Това е по отношение на слугата. Но ако някой е господар и не знае как да господарува, какво става с него? Слугите му доброволно го напущат. Той изгубва всичките си пари, всичките си средства и веднага обеднява. Когато господарят не знае как да господарува, той обеднява; а когато слугата не знае как да слугува, той изгубва живота си. Тогава превеждам: господарят изгубва силата си, защото парите са сила; а слугата, който изгубва живота си – изгубва прехраната си.
Та казвам: науката в живота служи като средство за запазване на онова, което ние сме придобивали с векове. И науката в този смисъл има една велика задача – да покаже в какво направление се движи животът. Сегашните астрономи от няколко века вече се стремят да определят точно в какво направление се движи слънцето, кой е центърът на нашата слънчева система. Преди време не знаеха дали слънцето се движи около земята, или земята се движи около слънцето. Сега вече определиха, че земята се движи около слънцето. Сега учените хора доказват, че нашето слънце не е от неподвижните тела – то постоянно се движи. Сега вие ще определите по отношение на кого се движи слънцето. Така ще определите и вие по отношение на кого се движите. Земята има отношение към слънцето, понеже, ако нямаше отношение към слънцето, тя не би могла да оцелее, не би могла да съществува. Земята се е организирала по единствената причина, че има един център, около който се движи. И следователно развитието на всички същества, които живеят на земята, зависи от правилното движение на земята, независимо [от] това дали тя съзнава това нещо, или не го съзнава. Някои твърдят, че земята има душа. Възможно е да има душа. Олабелир. Други казват, че няма душа – олабелир. Има ли, няма ли – това е една истина, която не се [доказва]. Важното е, че отношението на земята към слънцето дава условие да се живее. И дотогава, докато тя има правилни отношения към слънцето, дотогава и ние ще имаме правилни отношения към нея и животът ще има правилни отношения към нас.
Другите две неща са второстепенни. Например второстепенни неща са дали ще имате днес достатъчно храна да ядете, или няма да имате. Този въпрос може да ви смущава, но казвам: вие можете да имате достатъчно храна, но ако вашите зъби не са здрави, ако челюстите ви са болни и вие не можете да сдъвчете и асимилирате тази храна добре, тогава какво отношение ще има тя към вас? Когато зъбите на един човек се развалят и той не може да дъвче храната си, де е причината за това? Когато стомахът на един човек се разстрои и не може да работи, де е причината за това? Причината на разстройството на стомаха се крие в това, че този човек няма правилни отношения към животинското царство. Неговият животински живот не е такъв, какъвто трябва да бъде. Следователно цялото животинско царство, след като е работило хиляди години, е създало стомаха на човека. Всички животни в света – от най-малките до най-големите, които работят в света, принасят своя дял за направата на благоутробието на своя господар. То е една каса, дето се внасят всички богатства, и по тази единствена причина той живее. Следователно стомахът е едно съдружие, една кооперация – цяла една организация, тъй наречена „стомашен мозък", която се занимава с храносмилането. Някой казва: „Малко да се яде." Ти ще ядеш толкова, колкото те заставят да ядеш. Слонът като слон ще яде толкова, колкото трябва да яде – той не може да яде, колкото човека. И пчелата, и осата не могат да ядат колкото човека. Значи на всяко същество е определено колко трябва да яде. Ако ядеш малко, ще те набият; ако ядеш много, пак ще те набият. Следователно в природата има една теглилка с драмове. Природата не обича да се преяжда. Преяждането подразбира човек, който не знае да тегли. При преяждането човек взима повече храна, отколкото трябва. Тогава в природата настава една дисхармония, защото някои хора са взели повече храна, отколкото трябва, а с това са отнели храната на някои същества – те не са яли. С това се възбуждат отрицателни процеси. Когато някои хора преяждат, а други не си дояждат, събуждат се цял ред отрицателни процеси -болести, страдания и ред други. У тези, които преяждат, се зараждат един род болести, а у тези, които не си дояждат, се зараждат друг род болести.
В това отношение такова преяждане и недояжда-не може да се зароди и в религиозния живот. Някои хора преяждат, а други не си дояждат. И в науката е така. Някои хора така положително говорят, като че всичко знаят. Някой казва: „Учените хора откриха вече какво нещо е слънцето, те откриха и какво нещо е месечината." Но учените хора и досега не знаят дали има вода на месечината, или няма. Едни отричат – че няма никак вода, а други казват, че има малко вода. Учените хора и досега не знаят как са се образували циркусите в месечината. Има известни теории за това. Но при виделината на този живот, който съществува в месечината, тези теории не са достатъчни. Каквото и да казват учените хора, има живот в месечината. В месечината са останали около стотина хиляди хора, които могат да живеят там, а не могат да живеят при условията на земята. Те са много учени адепти. Някои учени искат да кажат, че там имало някакви светли точки и че туй било някаква предпотопна пепел, която отразява светлината. Иначе те казват, че там няма нито вода, нито сняг – нерде Шам, нерде Багдад. Други учени оспорват, че имало такава пепел. И досега не знаят защо някои твърдят така. Много естествено е всичко това. Ние поддържаме обаче, че на месечината има около сто хиляди хора, които са много учени и напреднали, та не им трябва много вода там. Те са изпратили всичката вода на земята. Да ви обясня ли защо е станал потопът? Понеже тези учени хора им трябвало малко вода, те изпратили всичката вода на земята и тя, като се разливала, образувал се потопът. Това е само една теория. Олабелир!
Сега вие може да зададете ред въпроси – как е възможно това, как е дошла водата от пространството и т.н. Това са само научни теории. Ние можем да прекараме водата от месечината на земята. Можем, как не!
Имало един американски проповедник, който се смеел на учените хора, като казвал: „Повече от две хиляди години, откак учените хора държат Йона пред устата на кита и спорят как е възможно този кит да го е глътнал." Възможно ли е един кит да глътне цял човек, или не е възможно това? Казвам: няма какво да спорят, нека турят един човек пред устата на кита и нека видят дали той ще го глътне, или не. Те сега аргументират, разсъждават, казват: „Ако китът е една голяма риба, тогава това е възможно. И той трябва да е бил голяма риба." Аз не съм гледал още оригинала – не зная дали този кит в старо време ще е бил толкова голям. Казвам: както и да е, във времето на Йона е било така. Нашите китове сега не могат да гълтат хората, но в старо време са могли. В старо време гърлата на китовете са били толкова големи, че са могли да гълтат хора. Станал е един прогрес. [Във] времето, когато Йона е живял, кит го е глътнал, а сега, ако искате да проверите нещата – намерете един кит и вижте дали може да глътне човек, дали може да премине през гърлото му. Турете Йона в устата на кита, доста сте го мъчили вече. Доста е висял във въздуха. И сега целият религиозен свят се е разделил – всички спорят дали наистина китът е глътнал Йона, или не, дали наистина е съществувал такъв кит, или това е някакво иносказание. Тъй, както се казва в Писанието, съществувал е наистина такъв кит. Йона влязъл в устата на кита и след като излязъл от него, отишъл да проповядва.
Сега съвременните учени хора правят такива опити. Например в тях се заражда някой път желание да видят какво влияние оказва музиката върху някои животни. Отиват в някоя менажерия и започват да свирят с цигулка, като гледат какво влияние оказва този инструмент върху различни животни. Някои се поддават на китарата, други – на тръба и т.н. Изобщо, определят кой инструмент какво влияние оказва върху разните животни. Например, ако вие предадете живота на някой човек с цигулка, малцина ще се заинтересуват от този живот. Ако го предадете с медна тръба, пак малцина ще се заинтересуват. Например, ако прекарате живота през формите на рибите, само рибите ще се заинтересуват; ако прекарате живота през формите на птиците, само птиците ще се заинтересуват; ако прекарате живота през формите на човека, само човекът ще се заинтересува. Но когато животът минава през всички форми, всички същества ще се заинтересуват. Например един учен човек, един адепт, които искат да имат една положителна наука за живота си, то е, защото те могат да я употребят за своето въздигане. Животът най-първо създава условия, при които той може да се развива. А в развиващия се живот ще се придадат ред качества, които, ако животът не ги придаде, той ще се разложи на известни страдания. Има известни страдания – лични, обществени и общочовешки, които се раждат вследствие на неразбиране [на] известни закони индивидуално и колективно от човека. Казва се, че някога цялото човечество е съгрешило. Всички хора се намират на един път на страдания.
Сега Христос казва: „Аз дойдох." Това е едно специфично твърдение. „Аз дойдох" – това подразбира: дойдох за онези разумни хора, за онези, които са готови да разбират тази положителна наука, да разбират това учение. Защото Христос е донесъл едно учение, една наука, една религия на земята – как човек трябва да живее и какви трябва да бъдат отношенията му към животните, към природата и към Бога – това е едно специфично учение. Ние говорим за отношения към Бога – към едно Същество тъй далечно от нас, Което случайно някой път долавяме. Това Същество, Което се занимава с целия свят, няма възможност някой път да се спре, за дълго време да се занимава с един човек. Представете си, че едновременно два милиона хора отправят своята молитва към Бога – как ще си представите това положение? При това и всички други същества в това време отправят своите молитви към Бога. Питам: Бог може ли за дълго време да се спре да мисли само за вас? Ти си едно важно лице от София и си мислиш, че Господ ще се спре само с теб да се занимава. И някой път Го критикуваш как не се занимава само с тебе, как не ти обърне нужното внимание. И тогава Това Същество ще те запита: „Защо искаш да се занимавам само с тебе, а не се занимаваш с това, което Аз съм направил? Защо не се заемеш да изучиш Моите закони?" Следователно Това разумно Същество има хиляди и милиони помощници. Значи съзнанието на Бога прониква през всички същества. Значи цялото съзнание минава през това битие и докато са открити рамките на това битие, то гледа само как да се помогне на това същество, по кой начин именно.
Сега – истината. Ти се нуждаеш от храна. Дали някой възрастен, или някое дете ще ти донесе тази храна, безразлично ти е. Стига това, от което имаш нужда в дадения случай, да ти се достави. Но има едно специфично вярване. Ние искаме да знаем дали Това Същество, Което ни е създало, мисли за нас. Естествено, Туй Същество е вложило в тебе част от Своя живот. И щом е така, Това Същество не може да не се интересува от това, което имаме. И ако у нас не функционира Божественият живот, тогава отношенията ни към Това Същество ще бъдат други. Когато ние влизаме като част от една система, ние имаме отношения към нея. Земята например има отношения към слънцето, има отношения и към всички други планети. А човекът, който влиза в една слънчева система, той има вече отношения към нея и той трябва да знае де се намира този център. Например всеки от вас трябваше да знае от колко години насам е излязъл от небето, през де е минал и през кой път ще се върне. Но сега, когото и от вас да запитат, които сте тук – ще се окаже, че всички сте забравили отде сте дошли. И ако някой ви запита де е раят, де е небето, ще покажете нагоре. Но ако посочите нагоре, това е небето; ако посочите към звездите – това са светове. Под „небе" се разбира един разумен свят -живот, дето смърт не съществува. В този разумен свят живеят всички разумни същества. Този разумен живот със своето знание, със своята сила, със своята субстанция, прониква и друг вътрешен живот.
Та има едно положение, в което човек трябва да изучава себе си и да изучава своята душа. Например вземете положението, в което човек се огрешава. Огрешава се този, който живее с тялото си, с волята си. „Ама той се оцапал." Оцапва се човек, когато чувствата му не са правилни. „Опорочил се този човек." Опорочава се човек, когато умът му не функционира правилно. Значи огрешаването става чрез волята, оцапването -чрез сърцето, чрез чувствата и опорочаването – чрез ума, чрез мислите. Има огрешаване, когато ние не знаем как да постъпим спрямо нашите ближни. Има едно идейно положение в света, не само когато си спрямо хората, но и когато си сам. Твоят морал се определя от това, какви трябва да бъдат твоите отношения към тебе и какви трябва да бъдат твоите отношения към всички други същества. Отношенията трябва да бъдат строго определени не към един човек, но към всички същества. Но за да дойде човек до това положение, той трябва да има една сигурна наука. Той трябва да има известни елементи, с които трябва да работи, да учи.
Има такива науки. Например вие изучавате физиогномията – това е проявеният живот. Щом изучавате лицето на човека, вие ще познаете отде е започнал човекът и още какво има да постигне. Това ще научите от физиономията на човека. Като изучавате човешката ръка, ще имате друга една наука в проявения живот – какво е извършил човек и какво още има да извършва. Като погледнете лицето на някой човек, ще видите, че то е цяла книга, по която може да се чете. На някои хора горните челюсти са издадени навън. Физиономистите казват, че това е активност. А у животните и двете челюсти са издадени – като муцуна. Това е вече животинското у тях. У животните няма никаква воля. У всички животни, от най-малките до най-големите – страхът е най-важно качество. Всички са големи страхливци. Страхът е закон у тях. Няма животно, на което сърцето да не е трепнало. И когато човекът е започнал да се развива, тези две челюсти са се отдръпнали назад. Животните нямат нито чело, нито брада. И когато човекът е почнал да се проявява, челото се е изправило нагоре и брадата се е издала напред. После челюстите се вгъват навътре, космите изпадат и т.н. Опадането на космите е признак на това, че човекът е влязъл в благоприятна среда. Докато животните не са били в благоприятна среда, те са били покрити с рунтава козина, за да се запазват от условията на живота. И когато човекът е влязъл в добри условия на живота, хубавото лице на човека е започнало да се открива. Когато той е влязъл в благоприятните условия на живота, лицето му е започнало да се оформява, да придобива красива осанка. Но ако човек започва ред животи да живее лошо и нередовно, веднага лицето му започва да се деформира. Веднага брадата ще се изгуби, челюстите ще се издадат напред, но не само лицето ще се деформира, но и краката, и ръцете, и гръбнакът ще се деформират. Такова деформиране ще се яви във всички области на живота му.
Та когато се говори за един здравословен, нормален живот, се разбира живот, в който може да се подкрепи този строеж, в който човек сега живее и да се подкрепи цялото човешко тяло. В тялото на човека има нещо, което може да се постави в условия да греши. И благодарение на това природата е предвидила един недъг у хората. Понеже природата предвижда, че човек е наклонен постоянно да прави погрешки, вследствие на това тя е внесла едно качество на материята постоянно тя да се преустройва. Учените хора поддържат, че човешкото тяло се преустройва на всеки седем години. Значи в седем години всичко се обновява в човешкия организъм. Костите, нервите – всичко става ново през течение на тези седем години. А някои учени сега поддържат, че човек се преражда на всеки три месеца. Значи има прераждане. Ако ти направиш едно престъпление, това престъпление вече опорочава тялото ти. Вследствие на това, като се преобразява тялото ти, дава ти се възможност да се избавиш от тази материя. Новата материя внася нови възможности – дава ти възможност да се пазиш чист. Затова именно ние трябва да живеем добре, за да можем постоянно да преустройваме тялото си. Ние трябва да бъдем извор, който постоянно да се чисти. И животът от единия край до другия е едно силно течение. Това, което постоянно остава у човека, това е неговото съзнание.
Съзнанието мяза на външната обвивка на една чешма – на камъните, а живота, който минава през тази чешма, ти не можеш да го отделиш на части. Да ви дам едно обяснение: човек не може да завлада земята – той огради известна площ и казва: „Тази земя е моя." Водата той може да я ограничи – той я туря в едно шише и казва: „Тази вода е моя" – запушва я вътре. Но има нещо, което човек не може да огради, то е винаги свободно. С твоята почва – той може да я огради, да я завлада; с шишето вода може да има само известно съприкосновение, но със светлината – не може да я огради и да я завлада. Той може само да й тури кепенци, но преди още да е турил кепенците, и светлината си е излязла навънка. Следователно у човека има нещо, което е тъй свободно, което ние наричаме закон на истината. Само истината е свободна. Тя прави човека тъй свободен. Някой казва: „Искам да го пипна." То може да те пипне, но ти не можеш да го пипнеш; то може да те огражда, но ти не можеш да го ограждаш. Речеш ли да го оградиш по човешки, то вече не съществува.
Ние съвременните хора искаме сега да хванем живота, да го впрегнем на работа. Животът е нещо неуловимо. Искаш ли да го уловиш, той излиза навън. За живота ти ще имаш мнение като за светлината: искаш ли го – ще отвориш прозореца да влезе. Искаш ли го повече – по-голям прозорец ще отвориш; искаш ли го по-малко – по-малък прозорец ще отвориш, но едно ще пазиш: да имаш толкова светлина, колкото ти е потребна. Сега някои искат да имат по-големи тела, повече сила, повече живот, повече удоволствия. Но това не е животът. Чрез удоволствията хората ограничават живота си, чрез страстите хората ограничават живота си, чрез своите криви мисли и чувства хората ограничават живота си. Животът иска органи, животът иска един светъл ум, животът иска едно благородно сърце, животът иска една възвишена душа. Само при такива условия животът може да се поправи.
Питам: ако нашият ум не е в състояние да разбере живота, ако нашето сърце не е в състояние да разбере живота, тогава какво ще ни даде той? Ние казваме: „Не струва да се живее, ще се самоубия." Питам: след като човек се е самоубил, какво е придобил? Казвате: „Поне ще се освободи човек." Свободата на човека не седи в самоубийството, свободата на човека седи в разбиране истината, в разбиране на онези закони, които ти ще прилагаш като човек в живота си. Какво по-хубаво – да си трудолюбив или мързелив, да си учен или невежа? В това отношение науката иде като помощница в нашия живот – да ни освободи от ненужните страдания, които ние имаме. Тия страдания са от материален, от икономически и от религиозен характер. Навсякъде има страдания и за да се освободим от тях, ние трябва да дойдем до онова ново разбиране, при което всички хора да живеят добре.
И тогава ние изваждаме следните три положения в живота: в животинското царство, от най-малките микроби до слона, правото между животните е било всякога на страната на силните. След това животинското царство е заменено от човешкото, дето съществува друг един принцип. Що е човекът? Той е разумност. И тогава в човешкото царство правото е на слабия. Там, дето се дава правото на слабия, там е човешкото царство. Следователно този принцип съществува у всички същества, които се раждат. Раждането е принцип на човека. Само слабото може да се ражда. Защото всяко същество, колкото и да е голямо и силно като слона например, не се ражда изведнъж слон. Той се ражда като едно микроскопическо същество, което постепенно расте. Разумният принцип на човека е застъпен обаче и в него. Ако ти като човек искаш да станеш силен – то е Божествено. Щом дойдете до Божествения свят, там правото е на всички. В животинското царство правото е на силния, в човешкото царство правото е на слабия, а в Божествения свят правото е на всички. Когато казваме, че правото е на всички, това е една равнодействаща линия, която трябва да ни покаже как трябва да действаме в живота. Когато правото е на слабия, пак трябва да се роди една аномалия. Когато влезете в животинското царство, там силният кон с копитото си отдава всекиму правото. Силният вол с рогата си се разправя. Силният вол, силният кон с рогата и с копитата си издават решение, като някой съдия – тъй и тъй да се постъпи с обвиняемия, и лесно проправят пътя си.
Сега много хора – и учени, и прости, вярват в късмета. Смешното е, че тия хора от краен материализъм вървят към крайно суеверие. Много хора и в Англия, и в Германия си гадаят на кафе или на карти и казват: „Дали ще успеем в тази работа, или няма да успеем?" И много българи – чорбаджии от турско време си хвърляха боб – да видят дали някоя работа ще им върви. У нас много хора вярват, че като ги срещне поп, работата им няма да върви, и бързат да вържат възел на кърпата си. Други вярват, че ако са тръгнали по работа и се случи да се върнат за нещо, работата им пак няма да върви. Или ако срещнат някоя жена с празни котли, казват си: „Работата няма да ми върви." Ако пък срещнат някой с пълна каруца, особено с жито или с друго нещо – радват се, че работата им ще върви. Така вярват – така става. Възможно е и така да е – все има някаква вероятност, но нещата трябва да се съпоставят на една научна база – да се види какви са основните закони, които регулират щастието на човека. Ако те срещне един гневен или един човек, който завижда, работата ти няма да върви добре, защото от този лош човек излизат противодействащи сили. От добрия човек излиза живот, а от лошия човек всякога излиза смрад или смърт. Лошият човек мяза на един хайдук, който със своята пушка може да те убие. Така и лошият човек със своето влияние може да те порази. Ако минете покрай някой лош човек, той със своето влияние може да ви въздейства. Човек през целия ден се чувства неразположен, работата му не върви. И Писанието казва: „Лошите общества развалят добрите нрави, лошите хора развалят добрия живот." Всеки човек, който и да е той, който разваля добрите прояви на живота ви, той е лош човек. А всеки човек, който допринася към живота, за да могат хората да живеят добре – той е добър човек.
Христос казва: „Аз дойдох не да взема живот, но да им дам живот и да го имат преизобилно." Та у всички хора трябва да се зароди желание да работят взаимно и да си помагат. Щастието няма да дойде отвън, както го очакват хората. Щастието на цялата слънчева система седи в слънцето. Всичките планети в слънчевата система имат условия да развиват един порядъчен живот в себе си. И слънцето изпраща към всички еднакво количество светлина и топлина. В замяна на това обаче има друго нещо – всички онези планети, които са по-далеч от слънцето, колкото са по-далеч, са по-големи. Следователно те имат повече енергия. И в това отношение можем да кажем, че земята е като едно мерило. Всяка планета, по-малка от земята, има по-малък шанс да се развива. Някои учени твърдят, че най-хубавият живот се намира в слънцето. Питам: как може да се говори за живот, и то – най-хубав живот в слънцето, когато съвременните учени твърдят, че слънцето има няколко десетки хиляди градуса температура? Никой не е бил на слънцето. Ние още за месечината не знаем какво има, а още повече за слънцето. Ние виждаме, че на слънцето се явяват някакви петна, пак изчезват и отново се явяват. Има известни съотношения между петната на слънцето и болестите, страданията, земетресенията, които се явяват на земята. Възможно е – олабелир. Някои учени казват, че това били големи тунели, големи дупки, които се явяват от вътрешността и от които се изпраща голяма енергия към небесните тела, към планетите, и след като се изразходва тази енергия, тези петна започват да се изгубват, да изчезват.
Ние можем да уподобим човешкото око на слънчевата система, особено когато в човешкото око започват да се явяват известни петна. Ако разделим човешкото око на шест, десет или дванайсет кръга, всеки кръг представлява една планета, която се движи. Явяването на известни петна в известни области на слънцето показва известни болезнени състояния. По същия начин явяването на известни мъглявости в някои области на човешкото око показва известни болести. В това отношение тези области на окото могат да предскажат явяването на някои болести може би след десет-двайсет или трийсет години. Преди няколко дни ме извикаха при един болен, който се чувстваше много зле. Като го видях, казах му: „Ти трябваше най-малко преди две-три години да вземеш мерки за твоето здраве. Ти се чувстваш днес тъй зле благодарение на пресилена умствена деятелност, вследствие на което се и осакати." Ние в цялата вечност имаме да живеем – няма защо да се пресилваме.
Казва Христос: „Ако окото ти е чисто, цялото ти тяло чисто ще бъде." Окото показва какъв е човешкият ум, какво е човешкото сърце и каква е човешката воля. Три течения има в живота на човека. Като погледнеш човешкото око, ще видиш дали умът, или сърцето, или волята, или тялото имат надмощие в него. И красива работа е това, което показва, че тези три сили са хармонично съчетани в окото на човека. И те имат отношение към тялото. Окото играе голяма рол в здравословното състояние на човека. Ако имаш добри очи, тялото ти ще бъде здраво. Ако очите ти са хилави, и тялото ти ще бъде хилаво. Някой казва: „Здрави очи трябва да имаме."
Що е здравето? Здравият човек, като излезе вън и погледне към небето, трябва да усети една вътрешна радост в себе си. Излезеш ли вън и си въздъхнеш, и не си благодарен от това, което те заобикаля, ти не си здрав човек. Може да си владика, може да си философ, княз или цар – какъвто и да си, не си ли благодарен, ти си болен човек. Следователно един ден ще те турят на гръб в леглото и лекарят ще донесе своите губерки и ще почне след това с лъжичка да ти дава ту един, ту друг цяр. И след като не могат да те излекуват, ще кажат: „Станало е някакво усложнение – науката не може да ти помогне." Каква наука е тогава тя? Който разбира, като погледне окото ти, може да каже: „След десет или двайсет години те очаква такава и такава болест."
Може да се предскаже на един човек от каква болест ще умре. Една българка изпратила три хиляди лева на един астролог в странство да й направи хороскоп, като му изпратила датата на рождението си и други някои данни. Той й изпратил подробно описание на нейните положителни и отрицателни черти в характера, писал й от какви болести има вероятност да заболее и ред още подробности. Има такива астролози в света. Има астролози пък, на които ако платиш десет хиляди лева, те могат освен горните подробности да ти опишат и в какви предприятия ще влезеш, колко ще спечелиш от всяко предприятие и т.н. Питам: умни или глупави са тия хора? Умни са, разбира се, те имат големи познания. Казвам: ако ти платиш десет хиляди лева за една цигулка и с нея изкарваш прехраната си, ти си умен човек тогава. Но ако купиш една цигулка за десет хиляди лева и с нея изгубиш всичките си клиенти, ти нямаш шанс в живота си – не си умен човек. Всяко нещо от науката, което може да принесе полза на човека в живота му, то е от значение за неговия живот.
И сега хората искат да ни кажат какво е казал Христос преди две хиляди години. Чудни са съвременните хора. Та Христос и до днес не е престанал да ни говори. И досега предават какво е казал Платон, Аристотел и ред други учени преди толкова години. Тези максими, които те някога са поддържали, сега са се видоизменили. Светът днес не е на същото място, на което е бил преди хиляди години. Полярната звезда, която са изучавали в някогашните пирамиди, днес не е същата, каквато е била преди толкова години. Днес светът не е такъв, какъвто е бил преди две хиляди години. Това, което Христос е говорил преди две хиляди години, не е същото, което сега би говорил и говори на света. Христос преди две хиляди години е казвал: „Ако те съблазни окото ти, извади го; ако те съблазни дясната ти ръка – отсечи я." Питам: каква философия има в това учение – ако те съблазни окото, да го извадиш, или ако те съблазни ръката, да я отсечеш? Ето какво е разбирал Христос под стиха „ако те съблазни окото, да го извадиш" – ако ти имаш едно изкуствено око, с което не виждаш и не разбираш нещата, тогава извади него и тури на мястото му здраво око. Или ако имаш една каучукова ръка, отсечи я и тури на нейно място една здрава, хубава ръка. С тази каучукова ръка ти нищо не можеш да правиш. Това е подразбирал на времето Си Христос с този стих. Че целият свят сега не е ли с изкуствени очи?
Да ви приведа един такъв пример: оженват се двама млади, но единият от тях имал едното око изкуствено. Мъжът имал сини очи, а жената имала кафяви очи. Обаче и на жената едното око било изкуствено. Те старателно криели един от друг този си недъг. Те живели десет години добър живот, като успели да скрият недостатъка си. Една вечер били поканени на едно угощение, дето малко пийнали. Върнали се вечерта дома си и, по обичая, всеки свалил окото си. По едно време единият става малко по-рано от обикновеното време и в тъмнината искал да си тури окото. Като пипал по масата, по погрешка мъжът взема кафявото око на жена си и си продължил работата. Сутринта като станала жената, взема останалото око на масата и не забелязала, че то било синьо. По едно време мъжът поглежда към жена си и забелязва, че окото й станало синьо. Веднага той се усъмнил в нещо. В това време тя се вглежда в него и забелязва, че едното му око е кафяво. „Ами защо твоето око е кафяво?" Как е възможно в двайсет и четири часа само окото да се измени от кафяво в синьо и обратно? И двамата разбират лъжата, с която са живели цели десет години. Извади твоето изкуствено око, което служи като израстък, и тури вместо него здраво, хубаво око. Защо ти е едно изкуствено око? По-добре само с едно око остани, отколкото с изкуствено. Това подразбира стихът – че всичко, което е изкуствено, непотребно в живота ни, трябва да се извади, да се изхвърли вън като непотребно.
Та казвам, великата наука седи в това: имайте вяра във великото, което работи във вас. Ако ние нямаме вяра в себе си – в онова, което Бог е вложил в нас; някои наричат това нещо „душа" – не можете да напреднете в живота си. Душата – това е човекът. Душата е възвишеното, неизменното в природата. Тя е Божественото в човека. Душа наричаме това, което при всички условия на живота остава неизменно. Под „душа" разбираме и всички възможности за добро в човека. Душата е човекът в неговата целокупност, в неговото начало; човекът в неговия край, човекът в неговото бъдеще. Що е начало? Начало е да излезеш на работа, а край на работата е да се върнеш дома си. Някой казва: „Да си свърша работата." Не, ти ще излезеш на работа и после ще се върнеш дома си. Тогава казвам така: като млад, в младините си, започвам работата си, а като стар, в старините си, се връщам дома си. И след като се върнеш дома си, ти не функционираш вън, между хората. В това отношение старостта на човека не седи в неговата бяла брада или в неговото хилаво тяло. Старият човек е като ореха – той ни дава пример за това. Най-първо орехът образува една външна черупка – зелената черупка. След нея има друга една вътрешна корава черупка. След като го посадим в земята с тази черупка, той се освобождава от нея и се проявява. Това става и със стария човек. Старият човек хвърля своята брада и остава с външната си черупка. И действително човек може да знае кога е хвърлил своята брада, тоест своята черупка. Обаче старият човек, като намери някой да го обича, той постепенно се отваря, отваря – хвърля своята черупка и казва: „Синко, сега аз съм готов да те осиновя и да ти оставя всичкото си наследство." Той хвърля своята черупка, взима книга и мастило, топи в него перото и пише: „Аз, долуподписаният, осиновявам еди-кой си млад момък."
Сега да се повърнем към онова първично начало на нещата. Природата обича онези, които изпълняват нейния закон. Докато човек изпълнява нейните закони, тя го повдига и му дава път. Но щом намери един човек, който нарушава нейните закони – той е невежа и тя го лишава от всички граждански права. Това са всички болести и нещастия. Имаш ли нещастия и болести, възстанови всичките си отношения с природата и всичко това ще изчезне. „Ама аз не вярвам в никакъв Бог." Най-първо ти трябва да вярваш във всички добри хора. Ако вярваш поне във всички добри, гении – тогава прочети всички книги и виж какво са казали те и съобразно тяхното учение приложи техните правила. Защото никой не те е карал да вярваш в невъзможни неща. Но ти можеш да вярваш в онези хора, които са живели като тебе на земята. И те са имали противоречия, но са ги разрешили по един правилен начин. Те ще ти кажат по кой път можеш да ги разрешиш и по кой път можеш да живееш. Това, което ние наричаме „морал", това са тези хора, които са писали тези книги, тези закони. И някои, които не разбират, те са отишли вън от тези закони, които не могат да се приложат. Например какво означава стихът „Раздай всичко"? Ако ти тръгваш за странство и няма повече да се върнеш в земята си, какво трябва да правиш с онова, което имаш? Което можеш да вземеш – вземи, но което не можеш да вземеш, раздай на този – на онзи, че всички да имат от тебе един добър спомен, всички да имат за тебе добро мнение. Това разбираме ние под този стих.
Казвам: красив живот иде сега в света. Всички ние трябва да бъдем готови за това изгряващо слънце ново, което иде в света. Всички трябва да бъдем готови да възприемем новото. Иде един нов живот. Който е готов, той ще възприеме живота, а който не е готов, той ще остане да се разправя със старите си сметки, със старите си вярвания, със старите си недъзи, със старите си недоразумения. Ние, които възприемем новия живот, ще се радваме на новите си придобивки, новите радости – на мир на душата, на знание, на свободата, която ще придобием – понеже в тази култура, която сега иде, човек ще се освободи от смъртта. Не само от сегашното икономическо робство, но за в бъдеще хората ще се освободят и от смъртта. [Тя] е един от големите врагове в света, който помага на всички нещастия, които сега съществуват в света.
Казва Христос: „Аз дойдох" – това е разумното, Божественото, което трябва да дойде у нас. Това е религия. Някой казва: „Религия." Ако религията е като една форма в нас, тя не съществува. Но ако вие под думата „религия" подразбирате онзи вътрешен живот, който си има своите правила – тогава има религия. Думата „религия" е нова дума. Това е животът. Всички други неща са условия. Науката е едно условие, за да добие човек свободата. Истината, свободата – това са засега условия, при които животът може правилно да се развива. Любовта е един от необходимите елементи; светлината, топлината, мъдростта, свободата са условия, при които новият живот може да се развива. Новият живот може да се развива правилно само при три елемента: трябва да има наука, второ – трябва да има любов. Вие може да отричате любовта, но любовта е най-разумното нещо. В любовта няма никакви страдания. Там, дето съществуват страдания – това не е никаква любов. Истината е свят на абсолютната разумност в света, дето не може да има нищо криво, никакво онеправдание. Това, което показва свободата във всяко една направление – това е истината. Казва се: „Безсмъртният е господар на своята съдба." Обаче той никога не иска да стане господар на другите. Той иска да остане господар само на себе си, но не и на другите. И ако всеки е господар само на себе си, тогава ние може да се съединим да извършим онова великото, за което сме дошли в света.
1 септември 1929 г., неделя, 10 ч. София – Изгрев
