ДА МИСЛИ
Този ден съвпада със специалния клас, той е още денят, в който човек е създаден.
Кои са първоначалните работи, които човек трябва да знае, най-елементарните, най-съществените работи в живота? Най-елементарното нещо за човека е да се научи да мисли. Но човек никога не може да се научи да мисли, ако няма някакъв идеал. Детето, като го пратят в училището, има за какво да мисли, но онова дете, което не е в училището, няма за какво да мисли. Следователно идеята за Бога е вече влязла в човешкия ум, човек трябва да има идея за Бога, за да мисли. Не идеята да мисли за Бога и да се страхува, защото страхът е предшествувал. Страхът има съвсем друг произход. Човек започва да се страхува, когато е нарушил какъвто и да е закон, който Бог е създал. Щом човек го наруши, страхът естествено ще се проявява в него. Думата „мисли“, да мисли човек, не когато се страхува. Някои хора казват: „След като се намери човек в трудно положение, мисли.“ Не, без да се намери човек в трудно положение, да мисли.
Да допуснем, че сега една ябълка ражда. Когато е здрава ли ражда, или когато е болна? – Когато е здрава. Кога тече изворът, когато има вода, или когато е пресъхнал? – Когато има вода. Да констатирам фактите. Мисълта трябва да бъде свободна, тя не трябва да бъде наложена. Трябва да бъде най-приятната мисъл, тя е, която освобождава човека. Сега ви трябва и работа при изучаването на растителното царство, на органическото царство, за да видите, че човешкото тяло е много добре построено физически, но няма равновесие. Човек трябва да мисли, за да пази равновесие. Някой път вървите по пътя, спъвате се, падате. Туй показва, че не мислите. Сполети ви нещастие, туй показва, че не мислите. Туй, което казвате, че е съдба в света, показва, че вие не мислите. Човек, който мисли, нещастие не идва при него. Понеже хората не искат да обяснят нещата, те казват: „Нещастие има, съдба.“ Нещастие и съдба идат всякога за онзи, който не мисли. Човека някога го наричат, че е ленив, че е богат. Щом не мислите, ще дойдат всичките противоречия в живота. Сега, когато ви говоря, аз не искам да разрешите сегашните ваши противоречия. Всичките ви противоречия се дължат на това, че не мислите. Туй сега го приемете така. Ама да се докаже. Да докажеш, че един човек е заборчлял. Защо? – Защото не мисли. Ама боледува, защо? – Защото не мисли. Сега другото възражение. Може да се каже: Онези, които са мислили, какво са направили? Единственото същество, което мисли, То е Бог. Той е най-щастлив. Бог, който мисли, е направил света съвършен и следователно, ако ние вървим по неговия път на съвършенство, няма какво да се оплакваме. Но понеже ние не мислим, както Бог мисли, затова идват и всичките ни нещастия. Ние се спираме върху философията защо светът е направен така. Бог е направил света, защото право мисли и ние трябва да мислим защо го е направил. Не да му търсите погрешките. Той няма погрешки и в света няма погрешки. Погрешките са в нас. Изучаваш едно човешко лице, опитай се да го нарисуваш, ще видиш колко погрешки е направил. Даже помъчи се да произнесеш някои свещени думи. Колко хора правят погрешки, даже като произнасят думите „добро“, „любов“, много погрешки правят. Тъй както произнасят, няма никакъв смисъл. Любов значи оскубана кокошка. Казват: „Човек, като се влюби, той мяза на оскубана кокошка.“ Това никак не е любов. За да покажеш, че обичаш, ти трябва да учиш. Щом учиш, имаш любов; щом не се учиш, никаква любов нямаш. Пробният камък на любовта е учението. Щом запламти сърцето ти да учиш, няма никакви страдания; щом не учиш, страдания има. Сега аз, като ви говоря тъй, не искам догматически да го приемете. Ще кажете: „Трябва да мислим.“ Щом говорите, че трябва да мислим само на думи, вие не разбирате. Трябва да се яви процесът на мисълта, че човек да влезе в своето битие. Ти, като станеш сутрин, трябва да кажеш на себе си: „Трябва да мисля тъй, както Бог мисли. Трябва да обичам тъй, както Бог обича.“ Понеже Бог, като е обичал, е започнал да твори и работи. Че той е създал Вселената, работил, работил. Взел е предвид всичките нужди, които имат и най-дребните същества, не оставил нищо непредвидено и всичко е наредил, всичко е предвидил. Това е Божията мисъл. Той е мислил, мислил една година, две, милиони и, като мислил, наредил нещата. А вие сега намирате, че не промислил нещо заради вас и казвате, че направил на земята да страдате. Щом не учиш, пратил те е да страдаш; щом учиш, щастието ще дойде. Щом не учиш, нещастието идва. Сега считате за нещастие големите неща. „Аз може да си счупя крака.“ Но ако в тебе се яви най-малкото недоволство, ти си недоволен от положението, в което се намираш. Допуснете, че вие седите отвън и не слушате и всеки гледа другия какво прави. Вижда, че той има по-хубава шапка, по-хубави дрехи, обущата му, връзката му, той се обръснал, подстригал си косата. Но това не е мисъл, то е едно сравнение. Човек който мисли, той не обръща внимание на външния свят, той не разглежда външния свят. И аз, като гледам на човека, най-първо се интересувам мисли ли той, обича ли. Щом обича, той ще учи и ще бъде постоянно на работа. Човек, който мисли, дългове не трябва да има; човек, който мисли, болен не трябва да бъде; човек, който мисли, нещастие не трябва да има. Щом имате сегашното положение, тогава ще се научите да мислите добре. Как? – Щом започнете да мислите правил но, всичките тия неща като снега ще се стопят. Може да остане онова естествено положение на цъфтенето на цветята, на цъфтенето на плодните дървета, всичко ще се смени и ще видите света съвсем другояче. И най-после вие ще се намерите в един човешки свят.
Сега някой е облечен с ония дрехи, които Бог е определил за човека. Сегашните ви дрехи мязат на меча козина. Най-хубавите дрехи, с които хората са облечени, мязат на меча козина. Някой път ние сме облечени, но нито кройката е кройка, нито цветът е цвят – нищо не е намясто. След като направиш една дреха и я носиш една година, тебе ти дотегне и казваш: „Да се отърва от тях, от ризата, от шапката.“ След една година казваш: „Друга мода има.“ Значи шапката не прилича на тази, която носиш. Като носиш тази шапка, не може да мислиш. Щом не може да мислиш, хвърли я, ходи гологлав. Щом с едно палто не може да мислиш, хвърли го. Ама как? – Остани без палто! Ако мислиш без палто, ти си на правата посока. Важното е да мислиш, а не да бъдеш облечен. При мене ако дойде един ученик, аз няма да обърна внимание нито на шапката, нито на дрехите му, нито на ланеца на часовника му, а ще обърна внимание на неговия ум, способен ли е той. А да ви питам за неща отвън – те са боя. Отвън всеки може да нашари боя. И питам сега: Как могат да ви обичат? Вие някой път искате да ви обичат хората. Или да допуснем, че аз искам да ме обичате. За какво ще ме обичате постоянно? Представете си, ако аз съм груб учител и постоянно се отнасям грубо, за какво ще ме обичате? Или ако един слуга е груб, или който и да е, ако постоянно е груб, за какво ще го обичате? Много мъчно е да се обича. Сега ето къде е мъчнотията. Много мъчно е да се преподава на болни деца. Представете си хора, които имат болки: на един ръката му е счупена, на друг крака, язва в стомаха, в мозъка има нещо, ти трябва да му предаваш, а той ти казва: „Какво ще ми разправяш, сърцето ме боли, а ти ми разправяй) за мисълта. Какво ми разправяш за мисълта, стомахът ме боли.“ Казвам: Боли те коремът, защото не мислиш. Ти ще възприемеш едно положение в мисълта на Бога, в неговия дух, като създал човека. Той е казал: „Дете мое, научи се да мислиш! Туй е най-хубавото, което съм създал за тебе – ще мислиш. Научи се да мислиш!“ И когато Бог даде първата заповед като едно ограничение, той каза: „Ще мислиш!“ Казва му: „От туй дърво няма да ядеш, ще мислиш.“ А човекът, без да мисли, отиде да яде. Той не мислеше. Ако мислеше, той нямаше да яде. Туй показва, че човек, щом върши работи, за които не е мислил, той не мисли. За пример разгневите се. Някой път вие кипнете, дойде огън, лицето ви се зачерви: Аз това, аз онова. Кажете ми какво ще направите? Хванеш един човек, какво ще направиш? Какво ще направи една крава, като ритне гърнето? Ще прекатури гърнето, ще го разсипе. Господарят ще я набие и пак ще я издои. Да ритнеш гърнето, това не е мисъл. Снощи една млада сестра плака от друга стара сестра, не можели да се спогодят. Едната дигнала ръце, старата и тя, защо Господ създал света. Старата сестра какво нрави, не зная. Казвам: Не мислят – и старата сестра не мисли, и младата сестра не мисли. Ама кой е прав? И двете сестри не мислят. Ако мислеха, това нямаше да направят. Дойде една сестра, чете ми една молитва в стаята ми, но знаете ли каква молитва ми чете? „Ти си жесток, ти с другите си такъв, с мене това.“ Чете ми молитва. Младата сестра най-после ме изкара от търпение, казвам: Да се махнеш оттук! Аз съм дошъл да върша волята Божия, а ти искаш да служиш на себе си. Всеки човек, който не мисли, да се маха. Сега противоположното: ако аз съм лош, ти трябва да мислиш. Щом съм лош, аз не мисля. Ако съм прав, аз не искам да се оправдавам. Аз съм прав – въпросът е тъй без разлика. Не мисля, значи това, което Бог е създал, не мисли. Някой човек е при мене, трябва да се отнеса не външно, вътрешно да му дам всичката цена, която Бог е турил. Ако някой от вас дойде, аз трябва да му дам истинската цена. Вземете един най-добър цигулар, трябва да му дадете най-хубавата цигулка – или на Страдивариус или на някой друг, та като вземе лъка, като пипне цигулката, веднага разбира от това, разбира цигулката – мисли. Питам се: Какво искате вие? Казвате: „Любовта Христова.“ Че какъв е Христос в своята любов? Този човек като дух беше така богат! Слезе, раздаде всичкото богатство на света и остана бедняк, без да остане нещо в джоба му. И след това хората казват: „Голям будала е този човек. Човек, който раздава всичкото си имане, ние не го искаме. Понеже ни даде всичкото, да си върви, че, каквото той остави, ние да ядем и пием.“ Аз прибавям: Не сте ли вие в положението на човека, в когото Бог е вложил живота, едно велико благо – мисълта, която Бог е вложил – да мислите. Вие казвате: „Аз искам да живея!“ Вие искате да ядете, да се обличате, да ви върви всичко по вашия кеф. Този ви обидил, онзи ви обидил.
Човек прогресира дотолкова, доколкото мисли. Аз говоря за вътрешния живот. Вие може да кажете кого визирам? На когото и да е, аз ще му кажа: Не мислиш! Всичката философия е там. Дойде някой при мене, казвам: Ти не мислиш, върви си по работата. Това е най-малкият език. Щом човек не мисли, той всичко може да направи, може да каже и груби думи, може да каже какво ли не. Сега ето истинската философия. Тази сестра, която ми чете половин час за старата година, след като си замина, аз разсъждавам. Казвам си: Аз трябваше да я изслушам и да кажа: Благодаря ти, това е твое схващане. Ако си права, да дойде всичкото Божие благословение на тебе, а пък ако си крива, и другото да дойде. Така е. Ако си права, всичкото благословение на мисълта да дойде, пък ако си крива, всичките криви дървета да дойдат на гърба ти. Ние казваме на някой човек да дойде злото. В какво седи злото? – В непослушанието. А кой е непослушен? – Който не мисли. Тази, младата сестра, ме гледа и казва: „Аз искам да бъда свободна. Ти няма да ми заповядваш тук.“ Това е нейно мнение. Че щом мислиш, ще бъдеш свободна; който мисли, ще бъде свободен. Сега вие ще кажете: „Коя сестра?“ Мога да ви я кажа, но не искам да ви я кажа. Понеже тя или аз – все едно е. Ако тя направи погрешката или аз я направих, въпросът не седи в Петко, Драган или Стоян, защото всеки един от нас е без търпение. Защо сме нетърпеливи? – Защото не мислим. Най-първо мен никой не може да ме обиди, защото ето къде е възражението. Аз оставям нещата да вървят тъй, както Бог ги е направил. Аз знаех за тази млада сестра, знаех какво щеше да ми направи и можех да не я приема. И после викам един млад брат, поставям го на стълбата, понеже знаех, че ще ме безпокоят и казвам: Който дойде, да го не пущаш горе. Идат няколко души, казва: „Не може!“ – „Как тъй?“ Слушам един глас: „Учителю!“ – Едва дочувам някъде: „Няма го!“ – „Учителят е вътре!“ Трябва да се мисли. Учителят мисли сега какво да прави.
Аз оставям погрешката. Като говоря по този начин, по този път, по който сега вървите, светът не може да се оправи. Помнете туй! Ама да вярваме, да се обичаме, да правим добро. – По тия стари начини вие ще имате тия резултати. Светът не може да се оправи. Светът може да се оправи, но как? Трябва мисъл, нищо повече. Ще мислиш тъй, както Бог е направил. При най-големите противоречия човек трябва да мисли. Че ако учителят ви даде една трудна задача, вие мислите ли, че той ви обича? Щом имате една задача, значи трудното е в света. Ако вас ви дойде едно нещастие, то ви е дадено да мислите, то не е нещастие. Вие го считате нещастие, защото всички не мислите. Вие слушате едно агне блее, колят го и се радвате, казвате: „Ще го яде някой!“ Това е гледището на хората, които не мислят. Защо колят това агне? – Те не мислят, искат да се удоволствуват. Агнето казва: „Помислете малко.“ – „Няма какво да мислим.“ – казват хората, теглят му един нож и се свършва въпросът.
Та казвам: Онези от вас, които не мислят, очаква ги смърт, очаква ги страдание, очаква ги нещастие, очаква ги ад – всичко, каквото може в света, ви очаква. И ще го опитате. Онези от вас, които мислят, очаква ги живот, очаква ви блаженство, любов, очакват ви безбройните Божии блага, които се носят и ще ходите навсякъде в света със свободен билет. Казвам ви за тази година: Научете се, като станете сутрин, да кажете: „Да помисля тъй, както Бог мисли.“ Мисли, че всичко е добро. Не туряйте в ума си отрицателното. Вие седите и казвате: „Много лоша е тази сестра, много лош е този брат.“ Според сегашната философия аз трябваше да се престоря, да кажа: И той има нужда от лекция. Ако аз мисля за някого, какво мога да добия? – Нищо не мога да добия. Единственото нещо, което е за придобиване, е да мисля върху това, което Бог е създал в небето, в звездите, в чистата вода, в чистата храна. За туй ще мислиш. А онази мисъл, че срещнеш един човек, туй считай за привилегия. Срещнеш една мечка, считай, че е привилегия да срещнеш една мечка. Сега мога да ви кажа за една мечка. Превеждам един пример. Седят двама селяни българи близо до гората и делят нещо. Единият казва: „Аз трябва да взема повече.“ Другият казва: „Знаеш ли, ще те претрепя!“ – „И аз ще те претрепя!“ Единият ще претрепи другия. Делят и не могат да разделят. Двамата си свили лицата, огън изскача от тях. Иде една голяма мечка и тя да дели. И двамата се качват на крушата, сядат там и питат кой от тях има право. Мечката иде и мирише. И двамата казват: „Ти имаш право.“ Но като дойде мечката, единият казва: „Аз ще те претрепя“, а другият казва: „Слез и претрепи мечката.“ Но другият казва: „Слез ти!“ Долу е мечката. Тя е един ангел, който е преоблечен. Вие бягате от една мечка. Това е един ангел. Аз такива ангели много съм срещал. В живота си в България само веднъж съм срещнал ангел. И то в Рила. Връщам се от Мусала с един евангелски проповедник, виден проповедник, който проповядвал и за вяра, и за любов, и какво Господ е направил. Минаваме през Маричината долина. Аз вървя и си разсъждавам. Гледам над долината върви една мечка и слиза. Казвам: Един ангел върви. Той се замислил, ангелът върви. Вече приближаваме до мечката тъй, колкото до вратата. Тогава проповедникът казва: „Слушай!“ Аз казвам на моя език: „Един ангел иде, една мечка.“ Той, като видя мечката, отвориха му се очите. Пак гледам мечката. Трябва да се справим – да мине пред нас или ние да минем и тя да мине зад нас. Тръгвам напред, тя да може да мине зад гърба ни. Тя отива да пие вода, жадна е, нещо си мисли. Там, на пътя, прескачам едно дърво, а този проповедник в страха си мисли, че аз бягам от ангела. Пък аз искам да дам почитание на този ангел. Той се препъва така, че пада и си туря краката насреща. Аз се спирам, гледам ангела си дига очите. Този ангел казва: „Много съжалявам, че уплаших този евангелски проповедник!“ И хуква нагоре тази мечка по пътя, по който е дошла. Много бяга. Питам проповедника: Какво чувствуваш? – „Помислих, че ти ме оставяш и мечката ме натиска.“ Добре, сега тенденциозно може да разправям и да уроня неговия престиж. Той е още жив тук, на земята. Какво ме интересува да разправям за този проповедник?
Казвам: Когато един ангел дойде, ние си дигаме краката насреща му. Дигане на крака навсякъде има. За мене това е ясно, щом не мислиш. Защо този проповедник не може да мисли? Тази мечка какво ще направи? Мечките са много добри същества. Мечка да те залюби, по-вярна от нея не може да има, но и да те намрази, да те пази Господ от мечка, която мрази. Ако си от онези, които не знаят как да мислят, по-отмъстително същество от мечката няма. Тя никога не забравя. Ако с нея постъпиш добре, тя помни.
Разправяха ми тук, в България, за едно младо мече. Подоила го една жена от Карнобатско и след десет години туй мече вижда тази жена, която го е подоила, легнало пред краката ѝ. То почнало да се гали, да казва: „Много ти благодаря.“ А на мечкаря казва: „Какво ще ме извеждаш да ти играя!“ На жената казва: „Ако ти не беше ме подоила както майка ми, която умря, щях да умра. Сега благодарение на тебе, както виждаш, разиграват ме хората.“ Мечкарят се чуди защо е това. Та ако една мечка е признателна на една жена, която ѝ направила това добро, какво ни липсва ние към Бога да бъдем признателни, който ни е дал всичкото благословение. Сега кое е по-хубаво: да мислим за Драгана, Петко, Стояна какво са направили, или аз като дойда до Петко, Драгана, Стояна, да кажа: Колко ни люби Господ! За Петко, Драгана, Стояна трябва ли да загубя своя мир? Най-правата философия е да мислите. Ще мислите за великите Божии блага, които Бог е вложил във вас. Мислете за вашата душа, мислете за вашия ум, мислете за вашето сърце, мислете за вашия дух, за туй мислете сега. Мислете за онова, хубавото, великото и, като мислите 5 години поне, ще турите една основа – да станете търпеливи. Търпелив човек е, който мисли, а нетърпелив е онзи, който не мисли. Няма друга възможност. Христос, като дойде на Земята, знаеше за всичките свои страдания. Петър казва: „Господи, да ти не бъде това!“ – „Не“ – казва Христос. „Аз до този час дойдох да мисля. Ще имам да страдам, те са малки работи – ще минат!“ Едно страдание ще мине – час, два, три, цял ден от сутрин до вечер, на другия ден твоето страдание ще мине. Вие сте изпратени на земята да разрешите една работа и си казвате: „Христос колко е страдал!“ Но Христос беше изпратен да мисли: „Както ме е Отец научил, така и правя.“ Сега ето простата философия: научете се всички да мислите. Ако дойде един човек при мене и направи нещо, което не е естествено, аз казвам: този човек не мисли, нищо повече, не мисли. Може да питате: „Каква може да бъде мисълта?“ Чиста. Като започнеш да мислиш, ти ще се освободиш. Ако си болен и започнеш да мислиш, ще оздравееш; ако си сиромах и започнеш да мислиш, ще се уредят работите; ако си чиновник и започнеш да мислиш, работите ще се оправят; ако си чиновник изпъден и започнеш да мислиш, ще те турят на служба, ако право мислиш, ще те турят на чин. Ти си една млада мома и нямаш кандидати. Като започнеш да мислиш, ще дойде твоят възлюбен. Бездетна майка си, щом започнеш да мислиш, ще дойде едно отлично дете. Всичко туй е привидно, това не е пробен камък, а магическата тояжка. Вие питате: „Кога? Утре ли?“ Не, моментално. Само ако можете да мислите правилно, всичко ще имате. Ако закъснява благото, това показва, че не си се научил да мислиш. Тогава някой казва: „Аз се молих на Господа, няма отговор на молитвата.“ Ако се молиш и веднага има отговор на молитвата, ти си се молил правилно. Ако закъснее ден-два, туй показва, че бързината ти е била малка. Ако някои неща не станат, те не стават по единствената причина, че не мислите. „Каква философия!“ Ще кажете: „Талисман трябва да се тури или да се напише нещо, или, за да оздравее някой, трябва да се тури лекарство.“ Хубави са тия работи, не ги отричам, но според мене, като ме сполети някое голямо нещастие, казвам: Добро е всичко! Няма никакво нещастие. Аз живея в Бога и Бог живее в мене. Дойде един човек, започва да ме обижда, казвам: Този човек не мисли, той не се е научил да говори. А някой път аз имам един специален памук, запушвам си ушите. За пример той седи близо до мене, понеже е енергичен, плюе ме. Аз не го чувам, но щом престане да вали на лицето ми, тогава взема малко вода, измивам се, изваждам памука от ушите и тогава дойде върху него друго едно състояние. Казва: „Извини ме, моля ти се, прекалих.“ И като започне да говори сладко, аз слушам и казвам: „Колко хубаво говориш!“ Та като дойде дяволът вътре във вас, турете памук в ушите си, а като дойде Господ да ви говори, извадете памука от ушите си. Като дойде дяволът, мислете. И дяволът казва: „Какво трябва да мисля?“ Казвам: Опитай тази работа! Една добра мисъл всякога донася нещо. Ще опитай] нещата.
Една хубава мома иска да бъде щастлива. Един момък казва: „Ожени се за мене! Ще опиташ, ще видиш.“ Ти ще опиташ човека, но ако имаш хубаво развито обоняние, ако е карамфил, ще разбереш карамфил ли е или роза. И ако е добър човек и може да мисли, от него излиза особено ухание. Аз добрите хора ги чувствувам. Ухание излиза от тях. И лошият човек, и той си има ухание. Всеки, кой какъвто е, аз ги деля: едни, които мислят, и други, които не мислят. Който мисли, той има ухание, а онзи, който не мисли, на него му казвам: да излезе навън, да си върви. Казвам: „Ти като не мислиш, училището не е за тебе. Училището е за онези, които мислят, ти навън ще бъдеш. И когато Адам престана да мисли, Господ го изпъди, понеже раят беше място само на учение. Щом той престана да мисли, „Извън рая – казва Господ – там ще идеш. Ще опиташ нещата. А като се научиш да мислиш, ще се върнеш в рая.“
Вие сега искате да се върнете в рая. Още днес може да се върнете в рая. Как? – Като мислите. Сега някои от вас искате да знаете дали с този костюм. Не, не с този костюм, с който сега сте облечени, който ви се даде, като ви изпъдиха из рая. Тия дрехи показват, че ние не мислим. Тия дрехи на работата ще ги хвърлите, а официално ще се облечете.
Сега ще заключа с приказка за един много гладен човек. Той е гладен, три дена не е ял, а друг му разправя една много интересна приказка. Гладният казва: „Дано по-скоро свърши приказката!“ Та и аз ще свърша приказката си. Гладният човек – нахрани го. Но с какво трябва да се нахрани? Умният човек казва: „Виждам, притесняваш се малко, но понеже зная, че не може да ядеш варен боб, та заповядах на възлюблената да ти свари пиленце. Та затуй ти приказвам приказка, докато се свари пиленцето.“ Ако някой път една реч се продължава, то е, защото боб не може да ядете. Тогава, докато се свари пиленцето, аз приказвам. Сега и аз продължих, понеже пиленце искате. Та кой от вас не иска да яде пиленце? Кой от вас не иска да бъде облечен хубаво? Че то е пиленцето, пък аз ви занимавам. Вие казвате: „Ние сме ги слушали тия работи, но черно на бяло да има.“ Аз ви питам: Туй положение, в което аз се намирам, как го добих? – Като мислих, нищо повече. Пътят, по който аз съм минал, ако вие бяхте, сто пъти щяхте да се върнете от този път. Аз съм минал по един трънлив път; сам трябваше да си оправям пътя. Вие мислите, че съм минал по право шосе. Аз трябваше да си проправя път през драките, през джунглите, докато изляза на царското шосе. Мисъл трябва.
Казвам: Доброто ще дойде, след като се мине този път. И на вас казвам: Не се връщайте от този път! Някой се спрял, казва: „Този път, по който вървим, прав ли е?“ Аз ви отговарям едно: Досега никой от вас не е вървял по правия път. И вашият дядо, и баба – кой е вървял по правия път? Всички хора, които са нещастни, които умират, не вървят по правия път. Аз бих искал да бъдете щастливи. Щастието е закон за Божествената мисъл, Божествената мисъл, която Бог е вложил в нас. Сега, може би, тази мисъл не е ценна за вас. – Да мислиш. Ние мислим само за последствията. Не, мисълта подразбира великото благо, което съществува. Да съзнаваш, че преди тебе едно същество е мислило и направило света съвършен и всичките блага – онова, което ти очакваш, се намира в този свят. Но ти, за да намериш твоето благо, трябва да мислиш. Ти трябва да се учиш много, докато намериш благото. Туй същество казва: „Ти сам ще намериш благото си.“
Сега да изчетем „Добрата молитва“ с мисъл – веднаж в живота. Десет неща има в нея – с мисъл да четете. Това е едно малко резюме на онова, което човек трябва да върши. В „Добрата молитва“ е вашето щастие. Ако туй, което е писано, го четете с мисъл и мислите, вие ще бъдете щастливи. Ако Господ е нашият баща, може ли ние да бъдем сиромаси? И ако сме сиромаси значи, че не е станал още наш баща. Нищо повече. Сега да четем молитвата с мисъл, понеже искате да бъдете щастливи. Аз ви дадох пътя към щастието. Който от вас е готов, да влезе. Който не е готов, той да си прави каквото иска. Сега ще четем „Добрата молитва“ с мисъл, всеки да се вглъби, да забрави другите.
21 лекция от Учителя, държана на 22 март 1935 г., София, Изгрев.
