„Господи, колко хубаво ще бъде! Музей на двамата учители под един покрив!!!“ – така простодушно възкликнала една от двете жени, грижели се за Учителя Петър Дънов до смъртта му през 1944 г., когато през 1949 г. излиза решението на ЦК на БКП къщата на ул. „Опълченска“ 66 да стане музей на „вожда и учителя на българския народ Георги Димитров“. Не след дълго двете жени са изгонени от къщата и в южното ѝ „дъновистко“ крило настаняват екскурзоводите.
Къщата на „Опълченска“ е строена през 1889-1890 г. от бащата Димитър Михайлов. Три години преди това семейството се мести в София от Радомир и живее под наем. От общината започнали да раздават парцели в Юч Бунар на бежанците от останалите в Турско български земи. Така Парашкева Досева от Банско и нейната сестра се сдобиват с имота и вдигат къща.
Хвърлят чоп и на семейството на Георги Димитров се пада северната половина на къщата, а на леля му – южната. След няколко години лелята продава своята част на писаря от Съдебната палата Петко Гумнеров, горещ поклонник на Дънов.
Когато през септември 1904 г. Учителя започва четвъртата си обиколка на България и идва в София, отсяда в дома на Гумнеров. През 1906 г. заживява постоянно в къщата и започва да държи своето Слово във формата на публични беседи.
През 1904 г. Георги Димитров участва в учредителния конгрес на Общия работнически синдикален съюз (ОРСС). През 1906 г. Димитров се жени за младата социалдемократка от Сърбия Любица Йевошевич, която от 4 години вече е постоянно в България, и заживяват в къщата.
Така в началото на XX век под един покрив живеят двамата единствени българи, които още приживе са титулувани с почтителната дума Учителя. Разликата е, че Дънов е наречен така от народа, а Димитров – по-късно от официалната комунистическа пропаганда.
Протестантството е другият любопитен паралел между двамата. Въпреки че бащата Константин Дъновски е възрожденец, свещеник и радетел на православната вяра, синът Петър завършва Методисткото епископално училище в Свищов и преди да замине на специализация в САЩ, е пастор и протестантски учител. През 1890 г. Петър Дънов се дипломира в семинарията на университета „Дрю“ в Медисън, Ню Джърси.
Ревностна протестантка била и майката на Георги Димитров. Тя редовно водела децата си на службата в Първа евангелска черква на ул. „Солунска“. Синът ѝ обаче избрал комунистическата религия пред протестантската.
През 1956 г. съветският режисьор Лев Арнщам снима филма за Димитров „Урокът на историята“. Ролята на баба Парашкева играе непрофесионалната актриса Цветана Арнаудова, която е и заклета дъновистка. Идеологическите стражи обаче си затворили очите заради приликата ѝ с майката на Димитров. На фестивала в Карлови Вари Цветана Арнаудова разделя наградата за най-добра женска роля с френската звезда Даниел Дарио.
През 80-те години на миналия век Боян Папазов пише пиесата „Нощна приказка“, която участва в анонимен конкурс. В нея разказва за драмата на режисьор, който снима филм за конгрес на БКП, поръчан му спешно от Политбюро, но голямата му мечта е да направи филм за двамата учители под един покрив. След време Копринка Червенкова, която била в журито на конкурса, му казала: „Някакъв идиот написал пиеса за Дънов и Димитров?!“ „Аз съм този идиот“, признал си драматургът.
За живота на Дънов и Димитров в една къща много често истината се смесва с легендата. Според официалната комунистическа историография, когато полицията нахлувала в дома за обиск или арест на младия Димитров, той преминавал по общия таван на къщата и се спасявал през другата ѝ половина.
Според една от дъновистките легенди веднъж при полицейско преследване побягналият през тавана Георги Димитров се озовал в стаята на Дънов, където той провеждал беседа със свои последователи. Стражарите нахлули в стаята, но се стъписали от величавата и благородна осанка на Учителя Дънов и търтили обратно.
По подобен начин през април 1925 г. се била спасила и най-малката сестра на Димитров – Елена. В половинката, обитавана от Дънов, я преоблекли като селянка и я извели през блокадата, наложена в София заради атентата в черквата „Света Неделя“. По-късно тя се жени за Вълко Червенков, който е един от организаторите на атентата и министър-председател на България през 1950-1956 г.
Дънов умира на 27 декември 1944 г. Бялото братство моли вътрешния министър Антон Югов той да бъде погребан в имота „Изгрева“, купен с пари на братството. Югов категорично отказва, братята бият телеграма до Георги Димитров, който още е в СССР, и оттам получават разрешение.
Така Учителя Дънов е погребан в градинката до сегашното руско посолство, по-късно имотите на братството са национализирани.
Къщата на „Опълченска“ сега е в окаяно състояние. Столичната община я беше нарочила за събаряне при разширяването на ул. „Опълченска“, но после реши да я запази.
Георги Димитров е роден на 18 юни 1882 г. в с. Ковачевци, Пернишко, но още когато е 4-годишен семейството му се мести в София. На 12 години става печатарски работник. През 1902 г. влиза в редовете на БРСДП и 3 години по-късно е секретар на софийската партийна организация. Един от ръководителите на антифашисткото въстание от 1923 г., след погрома на което бяга в чужбина. През 1933 г. е арестуван в Берлин с още двама българи с обвинението, че са подпалили Райхстага. Звездният миг на Димитров е на процеса в Лайпциг, когато от обвиняем се превръща в обвинител и си спечелва огромен международен авторитет. След освобождаването им Димитров и другарите му са приютени в Москва на 27 февруари 1934 г. Само след няколко месеца Сталин му предлага да оглави ръководството на Комунистическия интернационал.
На Седмия конгрес на Коминтерна през лятото на 1935 г. официално е избран за негов генерален секретар.
След 22-годишна емиграция се завръща в България на 4 ноември 1945 г. Година по-късно Великото народно събрание го назначава за министър-председател на България. Умира на 2 юли 1949 г. в санаториума „Барвиха“ край Москва. (24 часа)
Петър Дънов е роден на 11 юли 1864 г. През 1888 г. заминава за САЩ. През 1895 г. се връща в България с висше теологично образование и двегодишни курсове по медицина в Бостънския университет.
През 1897 г. приема името Беинса Дуно, а от 1901 г. започва своите пътувания из България. Изнася беседи, организира лекции и проповядва духовно усъвършенстване на хората. В основата на учението си Дънов поставя 5 основни добродетели: Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добро.
Неговата философия е смесица от древни източни учения и мистични традиции на западния езотеризъм. Един от методите, с които Учителя хармонизира енергиите в човешкия организъм, е танцът, наречен Паневритмия (всеобщ космичен ритъм). Танцът се играел от 22 март до 22 септември задължително в ранно утро сред природата.
Духовният кръг, който се създава около него, получава името Бялото братство, а окултното религиозно-мистично учение – дъновизъм. През 1929 г. е първият им летен лагер при седемте рилски езера.
Последната година от живота си Петър Дънов прекарва в с. Мърчаево заради бомбардировките в София. Умира на 27 декември 1944 г. с думите: „Имайте хармония и обич помежду си!“ (24 часа)
Пенчо Ковачев
Материалът е поместен във в-к „24 часа“ от 23 април 2005 г.
