Дванадесет реторични въпроса по отношение на оригиналния нотен запис от 1932 г. на 6-о, 7-о, и 8-о упражнение от Паневритмията:
1. Не ли Учителя е дал този вариант с 38 такта?
2. Не ли именно с 38 такта Учителя за първи път е изсвирил на музиканта (Асен Арнаудов), който го е нотирал?
3. Не ли е в напълно завършен вид нотния запис от 1932 г.(без никакви поправки и корекции, които да говорят за чернова), предназначен за изсвирване – всичко е чисто изписано като ноти, тактове, размери, има динамика и др.
4. Не ли това е първият в историята документ въобще, свързан с възникването на Паневритмията?
5. Не ли този документ е намерен в същата папка с оригиналните първи нотни записи на всички песни, съхранявани от Мария Тодорова?
6. Не ли всички възникнали проблеми в първите десет упражнения се решават напълно точно с 38 такта и по никакъв друг начин?
7. Не ли в този си вид – с 38 такта – всичко в описанията на упражненията съвпада с това те да започват с десен крак, за да се спазва принципът, даден от Учителя, за започване винаги с творческите сили, а после да идват съграждащите?
8. Защо ли Учителя ще го е свирил с 38 такта?
9. Защо ли някой ще иска да отрича съществуването на такъв документи или ще неглижира съдържанието му?
10. Защо ли пък някой не ще да иска да се разреши кардинално проблемът с първите десет упражнения, тъй като само по този начин принципи и описания са в абсолютен синхрон?
11. Защо ли този нотен запис се откри именно в папката с оригиналите на Мария Тодорова?
12. Защо ли толкова време въпросът със синхронизацията на описание и музика на първите десет упражнения не е намерил своето разумно и трайно разрешение и кой има полза от това?
