ДВАТА ВИДА ДОБРОДЕТЕЛИ (КОЙ Е ПРАВИЯТ ПЪТ)
Размишление – 15 минути
Ще прочета седма глава от Еклисиаста. „Сърцето на мъдрите е в дом на сетование, но сърцето на безумните е в дом на веселба“ (4. стих). Тук е прав. Сега всичките хора искат да бъдат в дома на веселбата. „Да не речеш – коя е причината, че предишните дни бяха по-добри от тези“ (10. стих). И вие казвате – едно време, когато бяхме млади, какъв беше светът, а сега сме стари. Едно време хората бяха с козина, като животни облечени. Какво беше в гората? А сега, като напуснаха гората, ядосаха се. „Защото не питаш благоразумно за това. Мъдростта е по-добра“ (11 стих).
„Но преимуществото на знанието е, че мъдростта оживява онези, които я имат“ (12. стих). Да. „Гледай делото Божие, защото кой може да направи право онова, което той е направил криво?“ (13 стих) „В благополучен ден весели се, а в злополучен ден бъди смотрелив, защото Бог направи едното противоположно на другото“ (14. стих). Това е афоризъм. Афоризмът значи да отделиш някого от общото. Афоресали са го значи. Да го отделиш, да го афоресаш, да направиш едно различие. За да не намери човек нищо зад себе си. „Всичко видях в дните на суетата си“ (15. стих). За себе си говори. „Има праведен, който загива в правдата си.“ „Угодният пред Бога ще се отърве от нея“ (26. стих). Тук Соломон взема външната форма. Жената във външната си форма много е опасна. Но тия узи, това са желанията в човека, тия чрезмерните желания. Какво ли не желае човек. То е робство. Това погледнеш, онова погледнеш, желанията мязат, като те канят, на някоя гозба, на някой китайски мандарин, те са като руските князе, като английските лордове, като френските контове, като германските графове. Та този американец се оплаква, че 40 яденета му донесли и по обичая той трябваше от всички да вземе. И после две седмици трябваше да се лекува. Четиридесет яденета какви ли не. Та този американец се заклел да не ходи на гости у китайския мандарин. Та сега често ходим на гости при някой мандарин. И като излезем оттам, неразположени сме. Щом някой от вас е неразположен, на гости е бил при някой мандарин.
„Грешникът ще бъде хванат от нея“ (26. стих). Тя е права. Те я наричат астралната жена. Тя е една видна дама (27., 28. и 29. стих).
И като заключение, Соломон е намерил между хиляди мъже едного – малко да е умът му в главата, а между хиляди жени нито една не намерил. Не сега. Туй било преди две хиляди години и повече. Не е много утешително за жените. И понеже не е утешително за жените, всичките жени искат да станат мъже. Аз съм слушал, често жени казват: „Не си струва човек жена да бъде.“ Някой път срещам една сестра, пък й давам една дрешка, и й казвам – ще бъдете тъй добри да я занесете на баня, и да й хванете един теляк, един първокласен теляк, че да изтрие всичкия кир. Моята дружка без теляк не може. В практическия живот намирам, че без теляк е по-добре. По-добре е без теляк. И аз намирам за богатите хора, той богатият си позволява такъв разкош. Той като влезе в банята, и жени, и мъже го знаят какво е. Той като влезе, телякът ще дойде, той си има ред, такива аристократически похвати. И са много учтиви. Той си има една кесия, направена от козина, и най-първо ще те тури на едно топло кюмбе, тъй да се изпотиш. И като се изпотиш, тъй отгоре ще прекара, да изстърже всичкия кир, че тъй се завърдаля на ивици – на валяци, на валяци, че като го изтърка, ще го изтърси надолу, на земята. Това е първата процедура, остава този козяк. Тогава взема един по-голям от кълчища, че ще го изтрие със сапун, тъй хубаво ще шупне, че отгоре ще го накваси като някоя помада и след като полее богатия, като излезе, ще му каже по турски, ще го поздрави: „Хайде – казва – Господ да е с теб, че втория път повече да се окирливиш.“
И няма по-голямо изкуство, човек, като говори, да знае как да говори, кога да говори и какво да говори. Или няма по-хубаво изкуство, да знае човек как да мисли, кога да мисли и какво да мисли той. И целият ни живот е само едно отделяне ония вътрешни състояния на добро и зло в най-малкия смисъл. И често много малки работи нас ни изваждат из релсите. Представете си сега, че вие сте някой брат или някоя сестра, много красиви сте, та хората искат да ви имат. Веждите са ви намясто, очите ви са намясто, ушите, носът, устата ви. Всичко туй, като ви видят, хареса им, и като ви видят, казват: „Моля да ви фотографирам – цък. Хайде дръж.“ Аз говоря засега. Срещнете друг, и той те обича. И той каже: „Моля, да ви фотографирам.“ Пак се спреш. Питам сега, ако се спреш на сто места, все да те цъкнат, какво ще бъде твоето състояние. Искаш да угодиш на всичките хора. Най-първо няма да си свършиш работата. А сега англичаните какво правят? По английски. Той не те пита. Като те види, че си красив, фотографира те. У българите – все ще дойде да те пита, да се спреш малко. А англичанинът няма да те спре, а отдалеч, като вървиш, и той цъкне. Туй се търпи, но да те спре този на пътя, онзи на пътя. Поне като фотографирате, не спирайте никого на пътя. Или да допуснем, имаш ти някое мнение за някого, добро или зло, ти ще го спреш, ще кажеш: „Чакай, чакай, аз имам едно мнение за тебе.“ То е фотографиране. Да допуснем, този човек е добър. Ти ще му кажеш: „Ти си много добър.“ Какво ще придобиеш, като кажеш на този човек „Ти си много добър“. Или видиш, че има един недостатък в него. Казваш: „Ти си много добър човек, но имаш нещо.“ Сега, не можеш да намериш една дума, имаш нещо, което трябва да се поправи.
Питам сега, често учителите от гимназията казват на някой ученик: „Ти си много мързелив.“ Каква е целта на учителя? Той иска просто да стимулира ученика да учи. Но някой път казва, че е ленив, а туй малко подейства на този ученик и той се поотпуща, не учи.
Сега най-първо, в какво седи приложението? Леността с какво се лекува? То има една леност отвънка. Вече нея хората знаят, не искат да работят. Казват, ленив е, който не иска да работи. Но има хора лениви, не иска да се учи, ленив – не иска да се моли той. Казва: „Аз не искам да се моля.“ Тази дума е двусмислена в българския.
Молба значи, да искаш някоя помощ от някого, пари назаем, молиш се и някой път ние тургаме – да се молим на Бога. Та едно противоречие. „Не искам да се моля.“ Човек трябва да се освободи.
Сега в тази цялата седма глава Соломон все още засяга външните страни на физическия живот, с които човек постоянно е впрегнат. Не може да се освободи от мислите на хората. От общите мисли на хората не може да се освободи човек. Закон е, че ти като влезеш в едно общество – добро или лошо, ти едновременно се влияеш и от добрите, и от лошите мисли. Има вътрешни течения и се повлияваш. Ако влезнеш в каквото и да е общество, именно ще се повлияеш от характера на обществото. Ако ти отидеш при един земеделец, непременно ще се повлияеш, все ще говориш невем за боб, за леща, за фасул, за какво ли не. Ако влезеш при едно обущарско общество, ще говориш за обущата, ако продават. Ако влезеш между учени хора, ако са естественици или химици, ако влезеш в едно музикално общество, в един музикален свят, все ще говориш за музика. И най-после, ако влезеш между религиозни хора, ще говориш за Бога. Но туй още ни най-малко не показва, че човек е религиозен, който говори за религиозни работи. Има една религия, която мяза на позлатяване. И много малко струва човек да стане религиозен. Казват, че с един французки наполеон може да се позлати цялото кубе на „Александър Невски“. Е, такъв тънък пласт, много големи разноски. Но туй позлатяване във време на изпитания не държи. Всичко туй се изтрива. Срещне те един просяк, проси от тебе. Някои просяци има, като те срещне, извадиш от джоба, дадеш му един лев. Той ще каже, че жена му е болна. Хайде, извадиш един лев и за болната му жена. Казва – има четири деца болни. Извадиш 4 лева за болните деца. Хайде, имал един чичо болен. Още един лев и за чичото. А той ни най-малко няма жена, жена му се поминала. Има 4 деца, и те са умрели. Той останал сам и проси. Тя и жена му, па и четирите деца са просили заради него. Защото циганинът, като има две жени, има два хамбара. Жените донасят брашно, направят всичко, а той седи в колибата си. По някой път ние искаме да бъдем добри, както циганинът е добър с двете си жени. Той не ходи да работи, жените работят.
Сега работата е да се подведе всяко едно сравнение. Има си един начин. Има много сравнения, които така остават. Казвате: „Да учи човек.“ Полза има от учението. Да кажем, ти се погледнеш в огледалото, видиш, че устата ти са побледнели, не са червени, трябва да вземеш мерки, добили са един черен цвят. Ти трябва да вземеш под внимание, да подобриш храната си, водата, която пиеш, можеш да подобриш. Или има нещо вътрешно, вътрешните ти мисли или желания не са добри. То е един признак, когато са посинели устните ти. Щом почнеш да посиняваш, не е добре работата. Или погледнеш очите си. В какво седи туй знание? Очите ти не са така бистри, както бистрата вода. Има нещо в стомашната система разстроено, в симпатичната нервна система. И лекарят като дойде, той ще ти препоръча нещо – трябва да измениш храната си. Начина на мисленето, на чувстването трябва да измениш. Или някой път погледнеш, лицето ти почерняло. На слънце не си ходил, на екскурзия не си ходил. Ако си ходил, и почернееш, разбирам, но вкъщи си седял, а лицето ти почерняло. Не е лошо човек да бъде черен. Но черният цвят, показва, е цвят на желания. Той е волев цвят. Като почне да почернява лицето ти, туй показва, че сърцето ти е взело надмощие, то работи. Понеже желаеш всичко да имаш. И мислиш, като имаш това и онова, ще бъдеш щастлив. И след туй никой от вас не иска да бъде черен, но всеки иска да бъде бял. И правя сравнение, че у черните, от тях, който е черен и лъскав, те го считат това за красота, а у белите, който е бял и светъл, те го имат за едно здравословно състояние. Сега тази чернота е едно състояние на най-гъстата материя, която прониква в човешкия организъм, и е в противоречие с кръвообращението и с неговата права мисъл. И черният цвят показва път на отклонението. И черната раса е едно предзнаменование в ония далечни времена, когато човек се отдалечил от Бога в своето непослушание, хванаха своите пътища и почнаха да правят, каквото те искат, и те придобиха черния цвят, и той стана хас боя на лицето им. Имаме тогава едно малко подобрение. Червената раса показва едно малко подобрение от черния цвят, черната раса, а сега бялата раса, понеже вече е до края на изправлението. А следващата раса, която иде по цвят, бялата раса, показва, че имаме всички ония условия, при които човек може да се поправи.
Та казвам, в сегашния живот вие сте изложени на много големи изпитания, понеже, като се сближават хората – някой път искате да се запознаете – при сегашното запознанство, при сближаването на хората, след като се запознаят хората добре, някой път почнат да си говорят неща, които не са много приятни. Докато се запознават хората, те имат един свещен трепет, едно уважение, а после, щом се запознаят отблизо, и аз наричам, щом се запознаят, ти в банята имаш теляк. Аз наричам близкото запознанство, то е телячество. Щом имаш един познат, той си носи две кесии. Казва: „Да ти кажа нещо.“ Каже ти го веднъж, както и да е. Ти видиш, че има кир. Намираш го правдоподобно. Толкова кир, измива, очиства го, утре дойде друг теляк, и той каже: „Имаш кир.“ Срещне те трети, и той казва – еди–каква погрешка имаш. Че втори, трети, двайсет души се наредят, все казват – имаш някоя погрешка, охлузват ти кожата. Ти нямаш никаква погрешка. А срещне те някой, казва: „Ти имаш една погрешка.“
Питам, каква нужда има от тези професори, да ти показват каква погрешка имаш? Срещне ме един, казва: „Не можеш да пееш, много голяма погрешка имаш. Какво ще пееш? Ама неверно вземаш тоновете.“ Срещне ме друг, и той ми каже така. И 20 души се наредят. Казват: „Ти не пееш хубаво.“ Казвам на най-последния: „Е, как се пее?“ Той сега ще ме учи как да пея. И той почне да пее. Казвам, и ти пееш, както и аз пея. Срещне ме някой и почне да ме морализира. Казвам, всички вие педагози мязате, както онзи рак баща казва на сина си: „Синко, право ще вървиш, не криво.“ Синът му казва: „Я ми покажи как да вървя.“ Бащата му показва. „Е, казва, точно и аз така вървя.“
Възпитанието в света не става с думи. То е все таки, ако не мислиш, че може да се възпита, като влезеш в една стая и кажеш „Стаята сега ще се затопли“, но не палиш собата. Казваш ,,Сега всички ще се стоплят“, ама не се стоплят. Ако не се отопли собата, и те няма да се стоплят. В дадения случай ти си собата, която искаш да морализираш другите хора, но ти трябва да бъдеш топъл, да предадеш нещо от себе си както собата. А ти нищо не правиш. Тази топлина, която излиза от тебе, и колкото вземат, толкова е достатъчно.
Та възпитанието в какво седи? Някой път бих желал с живота си да предадете каква топлина има у вас. Аз гледам, когато ме слушате, някои от вас не сте будни. Всеки ще се обърне, да види другият дали ме е разбрал. И той ще се обърне, ще каже на другаря си дали ме е разбрал. Той ще ме погледне, ще каже на другия: „Разбра ли?“ Ти не се интересувай дали другите са ме разбрали, или не. Каквото и да казва той, ти остави другите хора. Ти се абстрахирай от всички. Каквото искат да казват. Остави другите хора. Не се интересувайте от това, какво става в едно събрание. И след като излязат, чувам да казват: „Еди–кой си там не слушаше както трябва.“ Та туй показва, че и той самият не е слушал. Ние сега не знаем дали един човек слуша, или не. Защото кои са признаците на слушането? Според мене, ако слушам словото Божие, туй което прилагам, то е слушане. Мога да слушам, да кажа: „Много добро учение е, но не е заради мене още.“ Туй е неразбиране. И сега казват: „То религията не е заради младите хора.“ Прави са, сегашната религия не е за младите хора. Че каква е сегашната религия? Кое е по-хубаво, да имаш един вол, пуснат на свобода, в гората да го пуснеш, при зелените пасбища, при бистрите потоци, или един вол в дама вътре – и като го изкараш, с хубав юлар и хомотът му на него, та целия ден да оре на нивата. Това е религия: това не прави, онова не прави. И ти се чудиш какво да правиш. Туй да не мислиш, онова да не мислиш. И от религиозно гледище ти една мома ще я подлудиш. Ще й кажат: „Ти няма да гледаш никакъв момък.“ И тя горката ходи и не трябва да гледа никой момък. Грешна работа е. Тя срещне някой момък, той е красив. Казват й: „Няма да сгрешиш.“ Тя се върне, погледне някого, моли се, моли се, сгрешила. Защо? През лявото око погледнала тънките вежди на момъка. И на момъка казват: „Ти няма да гледаш на пазара хубавите моми.“ Няма да ядеш хубавите яденета. Това няма да гледаш, онова няма да гледаш, това е грешно, онова е грешно. И ние мязаме на Настрадин–Ходжовото магаре. Таман го научил да не яде, и то умряло. Туй е един начин болезнен. Но сега този начин не важи. Той е много вреден. Турците имат една поговорка много права. Турчинът казва: „Да гледаш красивото, където и да е, себап е.“ Здравословно е. И ако човек иска да бъде здрав, той трябва да гледа здравия човек, красивия човек. Като го гледаш, ти, и болен да си, ще оздравееш. А като не гледаш красивите хора, ти ще се разболееш, и здрав да си. Сега в религиозно гледище казват това да не гледаш, онова да не гледаш. Това не е възпитание. Не за лошите работи. Като погледнеш една красива мома, ще кажеш, че невидимият свят е красив. Бог създаде красотата в света за нас.
Сега другото положение, което трябва да имате. Вие сега казвате – едно време ние бяхме млади, а сега сте остарели. Сега какви са качествата на младия? И какви са качествата на стария? Вие тогава не разбирате, ако под младия подразбирате, че е силен, а старият – отслабва. Тогава вие имате само външната страна на старостта.
Младият е млад, понеже не се грижи за нищо. Младите хора са всякога весели. А старите хора са всякога замислени. И старият човек мисли. Сега в стари години, мислиш ти, как ще станеш добър? Ти си остарял, как ще станеш добър. „Аз побелях, – така мисли той – как да стана добър?“ „Ти – рекох – не си ли бил добър досега?“ „Много лош човек съм“ – казва.
Питам тогава, какво сравнение може да има? И туй е религиозен човек, който казва, че Бог създаде човека по образ и подобие свое, а при това казва: „Аз съм лош човек.“ Много голямо противоречие е това. Ако съм създаден по образ и подобие Божие, лошевината, която аз виждам, тя не произтича от самия мен, тя е една външна страна на живота. Ако аз падна някъде и се окалям или ако лицето ми киряса, това ни най-малко не показва, че аз съм лош или нечист. Лошото, това са външните условия. Човек постоянно се чисти, той като намери чиста вода, ще се очисти, и веднага става по-угледен. Затова е създадена водата, да се чисти човек постоянно.
Сега аз засягам този въпрос, аз съм против морализирането, понеже честото морализиране не е здравословно. То е външна страна, то е болезнено състояние. Този ти каже нещо, онзи ти каже, ти се разболяваш. Човек трябва да мисли, че има нещо добро вътре в себе си. Това е здравословното състояние. И вие искате за бъдеще да бъдете по-добри. Това е другата погрешка. Човек, казвате, трябва да се усъвършенства и следователно сегашната теория, казвате, ние още не сме добри, но един ден ще станем като ангелите. Туй е само за насърчение, не че за бъдеще ще бъдете подобри, но не знаете как да постъпите. Богатството, което сега имате, не знаете как да го използвате. Ти не знаеш как да използваш Божиите блага. Имате едно малко момченце, много даровито. Има една много хубава цигулка от дядо му. Вземете му сега една половинка или три–четвърти, и то като стане на 21 години, ще бъде в състояние да свири на тази хубава цигулка.
И казвам, два вида добродетели има в света. Те са следующите. Като говориш, да не бодеш никого – едното. И другото – като те убодат, да не се обидиш. Това е другата добродетел. Като говориш, да не обидиш никого, това е едната страна, и сега другата, отрицателната страна: като те убодат, да не оставаш, да не се обиждаш. Сега бих желал да зная колцина от вас има, които са усвоили първия и втория методи. Аз бих желал да зная това. И един ден ще туря някой от вас да държите една лекция. Тези, които мислите, че вече не правите погрешки. Един човек, който срещне другиго и внимава на неговите погрешки, на него още му липсва. Според мене, като вляза в някоя болница и видя, че някой човек се мъчи, лицето му не е красиво, виждам, този човек е на мъчение. Влизам в положението му. Коремът го боли, има язва. Грозно е лицето му. Той казва: „И ти да си на моето положение, как ще правиш.“ Малко хора има, които, като страдат, да са тихи и спокойни. Имаш някоя язва или, да кажем, ръката или кракът ти е счупен, и ти си тих и спокоен. Е, кой от вас ще направи това? Все ще се сгърчи малко лицето му. Човек не може да се самовладее. Щом позволиш да се счупи ръката ти, показва, че не си от много умните. Затова човек като върви по пътя, трябва да е много будно съзнанието му. Най-първо човек, като тръгне от къщи, всеки ден ще се помоли на Господа да не би да се изкълчи кракът или ръката, да не би да се препъне някъде, или да не би да го закачи нещо, че окото му да се повреди. Като излезеш от къщи, ще се молиш на Бога да те пази. И да придобиеш един навик, като ходиш и вървиш, ще се молиш най- първо, както здрав излизаш от къщи, така здрав да се върнеш вкъщи.
Та казвам, Божественото учение седи в туй. И Соломон в неговите дни се намира в едно противоречие. И де седи противоречието му? Този човек е искал да гледа хубавото. Той е поддържал външно „гюзели бакал себаптън“ – да гледаш хубавото, е благословение. И събрал си триста красиви жени и деветстотин наложници, те са хиляда и двеста, значи по сто жени на всеки месец, по три жени и половина на ден. Но той ги е ограничавал тия жени. Кой му е дал право? Като в един обор ги е ограничил. Защо му са хиляда и двеста жени? Сега аз правя другата аналогия. Друг извод правя. Ти имаш 1200 английски лири в джеба си. Не са ли туй 1200 жени. И след като ги имаш тия 1200 жени в джеба си, да можеш да се справиш с тях. А като имаш само една женица, не си струва да си едноженствен. И някой път казвате, че хората са еднобрачни. Не са еднобрачни, мъже и жени са многобрачни в това отношение. Всеки, като бутне кесията си, че има само една златна монета, казва да са две. Ако има десет, казва да са двайсет, да са сто, двеста. Че то е същият закон. Свободата е, ти като имаш една жена, ти трябва да разбираш какво нещо е едната жена. Едната жена трябва да бъде като извор, през който водата постоянно да тече, не да преливаш чашата, но тази жена да бъде един извор, през който Божието благословение да тече, че всичките красиви жени да се проявяват. Сега има нещо, което аз не искам да ви го кажа. По-добре една жена като курна, каква друга дума да турим, курна малко не звучи хубаво. Може да измислите някоя друга дума. По-добре е една течуща чешма, отколкото хиляди чаши, пълни с вода. Един човек, който разчита на своите хиляда и двеста жени. Тогава другата идея вземи: по-добре да вярваш в Бога, това е едната жена. Едната жена разбира идеята за Бога. По-добре да вярваш в Бога, който носи в себе си всичкия живот, всичката вечност, всичката сила и упование, отколкото да вярваш в хиляда жени, които носят всичките нещастия и недъзи.
Та казвам, вие като четете Писанието, казва, какво значи еднобрачен живот? То е идеята за Бога. Да имаш само една идея, да седи в твоя ум една идея, да имаш, да цари в тебе. Щом имаш две идеи, ти си от двубрачните, от трибрачните, имаш десет идеи, не е лошо, всичките можеш да ги имаш.
Та казвам, първото нещо, освободете се от всичките тия странични мисли и идеи. Не се безпокойте. Научете се да не се безпокоите. Някои от вас се безпокоите, че малко жени имате. Вие се безпокоите, че малко здраве имате, нали. Всеки един човек може да бъде дотолкова здрав, ако разбирате. Всичките учите хигиена, нали ще кажат това да ядеш, онова да ядеш. Това са второстепенни работи, храната. Ти не можеш да бъдеш здрав, ако не обичаш онази храна, която ти ядеш. Ти можеш да бъдеш здрав, ако тази храна я обичаш. И ако първата хапка, която вземаш на езика си, да е вкусна. Вземеш ли една храна, че не е вкусна, тази храна не е заради тебе. Ако вземеш една чаша вода, ти трябва да я обичаш. И като отиваш да спиш, същият закон: да ти е приятно, че отиваш да спиш. Някой път ти лягаш да спиш и се въртиш на едната страна, на другата, наляво, надясно, не можеш да заспиш. Имаш един лев, не си благодарен, имаш десет лева, не си благодарен. Имаш къща, не си благодарен. Имаш жена, не си благодарен, деца имаш, не си благодарен от обществото, в което живееш, не си благодарен, навсякъде виждаш все недъзи, най-после виждаш недъзи и в себе си.
Питам, че как може да бъде човек щастлив? Най-първо кажи: „Добър човек съм аз.“ Но на себе си го кажи, не ходи да се хвалиш на другите. Ще кажеш: „Добър човек съм аз.“ Добре тогава, ако някой ви срещне и каже тъй: „Вие не сте добър.“ Какво трябва да му кажете? Срещне те някой, казва: „Казват, че не си добър човек.“ Как ще му кажеш? „Аз съм добър човек. Имам един господар, който, като завърти крана, тогава хората се заблудиха, но аз ще отвъртя този кран, и ще потече всичката добрина, която е събрана.“ Та от вас, дето не сте добри, то е, че кранът не е завъртян. И сега у всички вас добрината ви седи в това, че кранът ви е завъртян. Развъртете крана и ще видите, че по-добри хора от вас няма. И като ме срещне някой и като ми каже „Малко не те харесвам“, аз казвам „Да, да, да, аз, като се върна в дома, ще отвъртя крана.“ Жената, децата завъртели са крана. Мода е сега да се не плаща повече за водата, но като го развъртите. Без кран. Крановете, това са човешки работи, а Божиите работи са без кран. А всичките човешки работи са все с кранове. Един извор той си извира и може навсякъде да тече, а човек винаги ще му даде една посока. Казват: „Да го турим в един път.“ Оставете всеки човек да си върви по който и да е път. Аз съм против теорията – казват накъде трябва да вървиш. Та казват: „Надясно трябва да вървиш.“ Добре, правия път трябва да вървиш. Но да ви каже, че вие не вървите, тези хора, които поддържат нито вляво, нито вдясно. Че вие като тъчете платно, най-първо е насновано платното, отвори се една уста от нищелки, вземеш сновалката в ръката, че ходи надясно, после наляво, закачиш нишката, после вземеш бърдото, дигнеш, хайде от ляво на дясно, и пак от дясно на ляво. Накъде да вървя? Върви наляво и надясно, само тъче. И накриво върви и направо, стига да се тъче. За мене е важна не посоката, а какво съм направил, какво тъка. Може някой път да се скъса някоя нишка, нищо не значи. Някоя погрешка може да е станала. Кой не прави в тъкането погрешка? Че се е скъсало някоя нишка, нищо от това. Тъкането да върви.
Сега не се спирайте да питате кой е в правия път. Който тъче. Аз, като видя някого, гледам какво тъче. Не какво ми разправя наляво или надясно. Като върви совалката, казвам: „Колкото по-бързо върви совалката, толкова по-добре.“ Та и аз ви казвам, и вляво вървете, и вдясно вървете, но тъчете онова платно, което ви е дадено. И след като изтъчете платното, ще си направите най-хубавите дрехи. Ако можете сами да шиете, добре, ако не, ще извикате едни от най-добрите шивачи и ще кажете: ние го изтъкахме. И после ще кажете: „Тия дрехи, които носим, са от нашата работа.“ Или аз тургам тази мисъл в най- простата форма, което съм опитал.
Няма по-хубаво нещо от това, да мислиш добре. И туй нещо аз го проверявам. Седя, има нещо и гледам. Какво е правата мисъл? Да се освободиш от всичките тия непотребни впечатления. Хиляди впечатления те безпокоят, това няма, онова няма, всичко туй. Но като внеса правата мисъл, тя като дойде, аз гледам, тя очисти всичко туй, и аз гледам, всичко туй е наред. И аз се намирам в един свят, дето всичко е наред. Ти можеш да влезеш в една болница, дето десет, двайсет души са болни, утре тия хора ще бъдат здрави. Не мислете върху вашите отрицателни неща. Мислете върху благата, които Бог ви е дал. Ами животът, който ви е дал. Толкова години Бог ви е поддържал. После, като дойде да умирате, и то е едно благо. Защо ще се страхувате? Вие пак ще мислите право. Отивате при баща си. Защо ще се страхувате? Ама ще кажете: „Той е млад.“ Та и младите ще идат на екскурзия. Вие казвате: „Този брат умря.“ Не. На екскурзия отишъл. И после ме питат някои след колко години ще се прероди. Ако е от онези, които вървят по закона на любовта, след хиляда и петстотин години. Ако е от онези, който върви по своя път – след 45 години. Пък ако е от глупавите, още днес ще се прероди. Най-първо законът за прераждането е един закон за освобождение на грешния. Праведният човек не умира, а праведният човек напуща една къща и влиза в друга къща, в трета. Той никога не умира. Той си има къщи на разположение. Какво търсиш в друга къща, друг номер има и в небето не ходи той. За него, за праведния, навсякъде е небето. Къде е небето? Под думата _„небе“ се разбира ,там, където е Бог, е небе. Където не е Господ, няма никакво небе. Ние поглеждаме нагоре. И право е. Това е един конус, това е един образ с висши измерения.
Та на земята ние сме в гъстата материя. Земята подразбира лошите условия, в които сега се намираме. И онова, с което Христос искаше да освободи хората. Той иска да мислите за Бога. И отвънка, и отвътре ще го търсиш.
Сега има нещо, което вас ви безпокои. Казвате: „Така е, но деца имам, какво ще се прави? В училището ходят, после едното има една слаба бележка.“ Вие се смущавате. После имаш една млада жена, и тя те безпокои. Отиваш на търговия, и умът ти е с нея, да не би да стане нещо. „Може да умре.“ Аз вземам в много широк смисъл, може тя да падне жена ти, да си счупи крака, може да й излезе окото, може да се запали къщата, да изгори, туй те безпокои. Ти отиваш на работа, безпокоиш се. Седнеш да учиш, безпокоиш се, легнеш да спиш, безпокоиш се. Казваш: „Дали утре ще стане?“ Абе, ще стане, утре ще стане. „Ама ти сигурен ли си?“ Как не. Отивам с вяра и си лягам, и с вяра ще стана. Лягам си с вяра и ставам с вяра. Отивам без вяра и лягам, и без вяра ще стана. Навсякъде в живота носете такава вяра. Да се освободим. Не да станем индиферентни в живота. Да се освободим от ненужните работи, да виждаме красивото. Например аз не обичам да говоря, при мене които са идвали, виждам къде са недъзите. Кой как е дошъл – не съм виждал мъже и жени, че да говори за нещо добро, а кой как е дошъл все ще говори за нещо зло. Всеки ще се оплаква. Няма нито един, тъй да ми каже за нещо добро. Много рядко ще срещна някой човек. Обърнете сега другия лист. Сега, аз като говоря така, някой ще каже: „Та ние досега добри хора не сме ли станали?“ Пък аз засягам въпроса, аз не отричам онзи път, който вие сте изходили, аз не отричам мъчнотиите, през които вие сте минали, не отричам вашата опитност, не го отричам това. Но понеже имам предвид не онова, което вие сте изходили, но понеже имам предвид един друг, нов път. За този път е въпросът сега.
Казвам, досега както и да е, но сега имаме нови мъчнотии, които има да срещаме. Казвате: „Ние го знаем.“ Не го знаеш. Ние сега ще се натъкнем на нови мъчнотии. И туй, което е пред нас, аз го разбирам. Тогава, когато се говори за доброто, ние разбираме новите постижения, които имаме. Е, каква трябва да бъде бъдещата любов на хората? Бъдещата любов ще бъде, когато дойде един гостенин, който носи любовта. Той като влезе вкъщи, ако има някои болни там, всички ще оздравеят. Ако в къщата ти има оскъдност, той като влезе там, ще има изобилие. Ако прозорците на вашата къща са били тесни, като си излезе, всичките ще станат широки. Туй трябва да прави любовта.
Като дойде любовта, дето влезе тя, трябва да има един преврат навсякъде – и физически, и духовно. Всички трябва да бъдем свободни. Аз гледам така на въпроса. Сега, вземам известни от вас, все ме питат: „Учителю, някои дарби дали ще ни се дадат?“ Някои ме питат как да се запознаят с ангелите, някои ме питат как да се запознаят със светиите. Как ще се запознаят с ония особени пътища? Та някой път се чудя как да им разправя. Аз казвам, тия хора между ангелите живеят и самите не познават това. Тия хора между светиите живеят и сами не познават това. Между богатите хора живеят и щедри, и тях не познават. И се чудя сега какво да им кажа. Ако им кажа „Че вие сте между ангелите, та ти между ангели живееш“, ще кажат: „Ти се смееш. Много си прост.“ И ако им кажа „Между светии живеете“, няма да приемат. Та много пъти седя, седя и казвам: „Още не сте дораснали.“ Пет, шест, десет години ще изисква. А време се изисква. „А, туй не е вярно.“ В едно отношение е вярно, в друго отношение не е вярно.
Та последната мисъл, не последната мисъл, искам днес да се поосвободите малко. Със седмата глава искам да ви извадя юларите. Поне за един ден да ви снема всичките углавници, колкото ги има и сме турили на врата. Двама души, кой как излезе, и да не иска, да му вземат юлара с ръка, с който е овързан, един камшик, и хайде в гората. И ще кажа на слугите – ще идете в гората, а нивите да не се орат, да почиват. Ще бъде хубаво. Един ден, днес, първия ден да прекарате без юлар, без углавник, без остен. Не се безпокойте, мислете, като че всичките ви работи са уредени. Всичко е оправено. Ама вие ще ми кажете: „Туй, което говориш, право ли е?“ Оставете това, то е юлар. Колко злато можете да носите на гърба си? Ти не можеш да бъдеш по- богат от златото, което имаш в кръвта си. Златото, което е в кръвта, определя колко богат можеш да бъдеш и колко знание можеш да имаш. Тогава колкото фосфор имаш в кръвта си, в твоя мозък – определя знанието ти.
Всичко се определя от малките работи. Ако малкото можеш да имаш в себе си, толкова можеш да имаш и външно. От много малко работи зависи. Че ако ти имаш вяра и концентрираш ума си към Бога, и мислиш, че всичко, което той е направил, и няма като него, веднага ще ти се отворят вратата. И като мислиш добро за всичките хора, ще намериш и Бога. И като почнеш да мислиш добро и за Бога, всичките хора ще почнат да мислят добро за тебе. Ти вярваш, че Бог е горе в небето, а не вярваш в Бога в хората. И казваме, че човек е направен по образ и подобие на Бога, че в човека е Бог. Ама къде е? На кое място? Ти гледаш един човек и мислиш, че Господ не е там. В него е Господ. Ама на кое място, къде е? В ръката на този човек. Някой път ти си отпаднал духом, срещнеш един приятел, загоряло е лицето му, но като се ръкува с тебе и като минеш няколко крачки, ти вече се усещаш бодър. Че Господ ти е проговорил. Чрез ръката Господ е преминал в тебе, освежи се лицето ти. Срещнеш един брат, като те погледне, веднага като че ти падне тежест, като че Господ те е погледнал. Срещне те един добър познат, каже ти една сладка дума. Че това е раят. Срещне те друга, каже ти една обидна дума. Това е адът долу. Този долният ад, аз съм ходил там, но този горният ад е по-страшен от долния.
Та казвам, вие живеете между ангелите, без да ги познавате, и живеете между светиите, без да се познавате. И ги срещате, и ги не познавате. Сега ще ме простите, като ви казвам, че не го познавате. Не го познавате, защото вие сте като габровците. Те ги укоряват, че са големи скъперници, скържави са те. Та те турили талаш и зелени очила на магарето, че то да мисли, че е трева. Оставете талаша и хвърлете зелените очила, които имате за Господа. Хвърлете зелените очила и талаша оставете. Каквито очила и да турите, тия идеи, които имате за Бога, турете ги настрана. Те са верни, прави са, но привидно само. Но една идея за Бога, която не внася спокойствие, умира в душата, тя не е вярна. Ти, като помислиш за Господа, да ти е приятно. И всякога, когато мислиш за Господа, да ти е леко. И като ти стане леко на душата, няма какво да ти се обяснява за Господа. Ти си помисли за Господа, и работите ти се уреждат. Помислиш си за Господа, и леко спиш. Казваш: „Как да вярвам в Господа?“ Мисли както искаш. И всяка една мисъл за Бога, колкото пъти и да мислите, да внесе във вас нещо много красиво, няма какво да те отклонява. Мислете за Бога, както обичате, и да кажете после: „Много се радвам, че така си помислих.“ И да бъдем свободни. И няма да имате тия строго определени лица. Например всяка една професия, вземете един свещеник, като иска да покаже, че е духовен, придобива един оттенък, който аз никак не го обичам. Същото е и с онзи търговец, земеделец. Човешкото лице трябва да бъде свободно, всички мускули трябва да бъдат тъй свободни, че всичко във вашия живот, очите, лицето, да се изразява тъй хубаво, както в природата.
И казва там Писанието. Право е казал Мойсей: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила.“ Значи този е пътят, няма друг път за щастие в света. Аз не съм намерил. Ако намеря друг път, аз ще ви го кажа, но толкова съм изходил досега. Дето съм бил, този път съм намерил. Няма друг път. Аз съм срещал и философи, по-хубав път от този няма. А всичкото друго, то са ония жени, тристата жени и деветстотинте наложници. И казват – порочно е да имаш в джеба си. Приятели да имаш. Всичко туй е хубаво, но да имаш една мисъл за Бога в сърцето си и една мисъл в ума ти. Една мисъл в душата ти, една мисъл в твоята воля за Бога. Това е всичкото богатство, което човек сега в света може да има.
И ви пожелавам днес да бъдете всички свободни. Престанете един ден с вашите грижи. Постарайте се днес да не мислите за никого. Постарайте се, че когото и да срещнете, все е един ангел, макар и един окалян ангел. Когото срещнете днес, мислете, че е един светия. Ето ви сега.
„Проявеният дух в любовта, проявеният дух в мъдростта, проявеният дух в истината носи всичките блага на живота, на единния, вечния Бог, извор на всички блага, в когото всичко се обединява.“ (Три пъти)
22 утринно слово 24 март 1935 г., неделя, 5–7.25 часа София – Изгрев
