Словото

ДВАТА ПРИНЦИПА

ДВАТА ПРИНЦИПА

Отче наш

(Прочетоха се някои от темите. Учителят прегледа някои теми.)

Има двама, които се различават. Единият казва, че първата дума е „любовта“, другият казва, че първата дума е „радостта“. Трети автор казва, че първата дума е „животът“. Оставете обикновения език. Ще говорите като талантливи или гениални. Обикновеният човек само разравя пясъка, талантливият го циментира, гениалният го създава. Не ровете пясъка, поне го циментирайте.

Трябва да се докаже, че първата дума е „любовта“. То е само твърдение. Трябва да се докаже. Вие казвате, аксиоми и теореми. Вие казвате, че това е аксиома, но най-после аз го оспорвам. Ще докажеш, че е аксиома. Вие мислите, че е аксиома. Аксиома е, че трябва да дишаме. Казва, как тъй? Хвана го за гушата. Не може да диша. Да диша човек, това е като аксиома. Аксиома е туй, за което всичките хора имат една и съща нужда. В аксиомата не трябва да има никакво различие, непосредствено е достъпна за ума. Да не се доказва, тъй както е в науката. Онези много пъти са доказали, че е аксиома. Казва, аксиомата е доказана. Ами онези, които не са доказани. Теоремата не може да стане аксиома. Теоремата или аксиомата по същество е по-достъпна на ума. Ако докажа, не водата в едно шише е чиста и бистра, с туй аз не доказвам. Аз доказвам, но нищо не влагам във водата. След като докажа, че нещо е истина, в истината нищо не влагам.

Сега, от гледище на апостол Павел, който казва, плодът на духа е любовта. Ако вземем любовта за първия плод, ние сме вече на друга гама, на друго разбиране. Апостол Павел взема духа, то е разумното. Ако първата дума произхожда от разумния свят, е любовта. Но ако произхожда от любовта, каква е първата дума? По отношение на разумния свят любовта е първият плод. Има две неща, които трябва да знаете вие всички. Тия неща и у човека, и у животните, и у птиците, и у растенията, и във водата, и в месечината, и в звездите – навсякъде са едни и същи, всички ги разбират по един и същи начин, две мнения няма.

Първото нещо е любовта. Тя е една и съща. Двама души едновременно не може да се любят. Защото, щом се любят, това не е любов. То е раздвояване. Божественият принцип, който се проявява, той се проявява само чрез едного. В дадения случай другият не може да прояви Божествения принцип. На второ място се проявява човешкият принцип. Онзи, който люби, ако иска да го любят, той трябва да слезе от висотата на своето Божествено положение, да стане човек. За да любиш, ти трябва да си Бог. Да те любят, трябва да си човек. Щом искаш да те любят, стани човек. Всеки ще те люби. Щом си човек, не може да любиш. Какво ще правиш? Ще благодариш? Кое е сега любовта? Любовта подтиква, въздига. Божественото въздига, възкресява. Като те възкреси любовта, какво трябва да правиш? Ще хванеш краката, ще целунеш, ръцете ще хванеш, ще благодариш. Ти трябва да благодариш. Ако той не благодари, той ще умре.

Следователно може да се целуне само Божественото. Избавил си един човек, възкресил си го – показваш

Божествения принцип. Трябва да се покаже и човешкият принцип. Не се ли яви, непременно смъртта ще дойде. Всяка смърт иде, че ти не си проявил човешкото – да благодариш. Не благодариш ли, ти не си човек. Онзи, който те люби, ще го целуваш. Няма да каже не, оттатъка ще иде. Къде оттатъка ще мине. В Божествения свят оттатъка няма. Защото, щом кажеш, че оттатъка ще минеш, значи има известна преграда. В Божествения свят няма никаква преграда. Той е единен. Не може да разделяш Божествения свят. В Божествения свят ако туриш някъде един кол, не може да съществуваш. Ако туриш един кол и кажеш: „Това е мое“ – веднага няма да те има там. Изчезваш, без ти да знаеш. Щом забиеш кол, ти си човек на физическото поле. Като човек може да забиеш не един кол и два, три и хиляди колове може да забиваш на земята, и хиляди къщи може да съградиш, и хиляди километра може да изходиш. Ще попита някой Господ ходи ли. Той не разбира. Изключено е ходенето и неходенето. То са понятия само за земята. Бог е едновременно навсякъде. Това е една идея непонятна. Къде е навсякъде?

Ще разглеждате сегашния живот. Има обикновен живот, има талантлив живот, има гениален живот и свят живот. В обикновения живот човека и генерал да го направиш, той е обикновен. И учен човек да е, той е пак обикновен. Светия да го направиш, той е обикновен светия. Гениален да го направиш, той е обикновен гениален. Каквото и да го направиш, своето качество го носи навсякъде. Талантливия и генерал да го направиш, той е талантлив генерал. Той носи своето качество. Ти не може да превърнеш един обикновен човек в един гениален. Обикновеният човек всякога ще си бъде обикновен.

Сега да ме разберете. То е форма, проявление на дадена интелигентност в дадения случай. Една обикновена постъпка е всякога обикновена. От една обикновена постъпка ти не може да направиш една гениална постъпка. Запример обикновена постъпка коя е? Обираш един човек. Срещнеш го на пътя, обереш хляба от торбата. Той има два, извадиш единия, не го питаш. Това е една обикновена постъпка. Щом някой ме срещне и ми каже: Обраха ме.“ „Как те обраха?“ „Взеха ми единия хляб.“ Аз вадя заключение, че другият е по-силен от него. Значи онзи е талантлив човек. Обикновеният е по-слаб от талантливия човек, понеже му извади хляба. Казвам, той ти е приятел на тебе. Ти трябва да благодариш, че си срещнал един човек, който ти изял единия самун от торбата. Заключението е извадено логически.

Сега, ако искаме да бъдем обикновени хора, с нашите обикновени разбирания да идем при Бога да ни обича, да има едно особено мнение. Като обикновени хора като сме, Бог ще има едно обикновено мнение за нас. Като идеш като обикновен човек при Бога, ще ти даде хляб, колкото искаш да носиш. Казва: „Колко искаш? Натоварете всичките каруци.“ Ще подкараш воловете, целия ден се суетиш, че целия ден това станало, онова станало. Отиваш при Господа и казваш: „Не можах да успея с хляба. Окрадоха ме.“ Казва: „Дайте му още двадесет коли.“ Целия живот се разправяш с хляба, че мухлясал.

Питам, каква философия има в един обикновен живот? Аз не искам обикновеният човек да си остане всякога обикновен. Има една красота в обикновения живот. Има една красота и в талантливия живот, която всякога трябва да остане. Има една красота и в гениалния живот. Има една красота и в святия живот. Идеи са това, гами, това са принципи. Обикновеният живот, това е един принцип. Ти не може да го измениш, но този принцип е тъй съпоставен, че той започва с обикновените работи в живота.

Казвам, ако ти в дадения случай не може да проявиш Божественото, не може да проявиш и човешкото в себе си, вие сте мъртви хора. Човек, който не може да прояви Божественото в даден случай и който не може да прояви човешкото, той е мъртъв. Друг израз няма. Щом проявява Божественото, той живее. Щом проявява човешкото, той живее. Божественото, както казват англичаните, е допълнение. Всякога, когато се прояви човешкото, разбираме, че Божественото се е проявило. Човешкото никога не се е проявило по-напред. Всеки един акт започва с Божественото в света. Ти не може да започнеш по човешки. Казва: „Няма да започна с кражбата.“ Но кражбата е един човешки акт. Изобилието е дошло първо, то е един Божествен акт. След това се проявява човешкото. Ние го наричаме кражба. Кога е кражба? Кражба е всякога, когато имам един самун хляб и ми го вземат. Когато имам хиляди самуни и не може да ги нося, ако някой вземе един самун, кражба ли е това? Кражба е само когато вземе единствения ми самун. Хиляди самуни имам, че ми взел един самун, това е привилегия. Това са логически разсъждения. В природата е така.

Следователно, щом имаш два хляба, непременно трябва да дадеш единия. Ако си учен човек и имаш два хляба, щом срещнеш първия човек, трябва да му дадеш единия хляб. Да проявиш Божественото в себе си. Дай. Не чакай да ти го искат. Ти носиш един хляб – нищо не давай. Щом носиш един хляб, ти не може да срещнеш един човек по този закон. Щом някой каже, че му взели единия хляб, това е теорема. Трябва да се докаже. Това е твърдение, което не е доказано. Взеха ми хляба от устата. Ама това не е първият залък. Ти си изял десет залъка. Това е единадесетият, който ти взели. Той има право да вземе единадесетия залък. В стомаха имаш десет хапки, в Божествения свят – една хапка. Взема, втори път направя опит. Вие колко пъти колко хапки вземате?

Всички вие и съвременното човечество дошло до това положение, казвате: „Ние това го знаем.“ Има неща, на които ние сме специалисти, професори сме, проповядваме уроци на другите. Казваме, така трябва да се живее. Хубаво, но нима сега не живеем. Я, нека да ми даде ядене, да му покажа не живея ли. Как трябва да се яде? Аз това изкуство го зная. Нека ми сготви някоя патица или гъска, хубаво да ми я представи, или да направи баница. Мога да му предам уроци как се яде. Само да ми ги представи, ще види, че аз съм професор. Или да се облича човек. Кой от вас не знае да се облича? Туй изкуство трябва да се учим, да се обличаме. Птиците преди петдесет, сто хиляди години правиха опити как да си правят своите костюми. Всичките техни учени казаха, че костюмът трябва да изникне от тялото, да се боядисва. Те си направиха дрехи и с туй се свърши тяхната еволюция. Щом като образуваха своите костюми, птиците оттам насетне останаха птици. Носят един постоянен костюм. Завършиха своята еволюция.

Кое трябва да бъде основното качество на човека? На птиците основното качество е гамата на цветовете. Те разрешиха цветовете. Човек още не е достигнал до това положение. Но растенията и птиците разрешиха гамата на цветовете. Човек, ако дойде до положението да разбира цветовете, тъй както птиците, доста голям успех ще има. Но човек не е дошъл да има за себе си това разбиране, както птиците. Но всички птици не станаха културни. Вземете например райската птица. Цветовете това представят – външната форма на една вътрешна жива идея. Цветовете, вън от тия основни идеи, които носи животът, то е като азбука.

Да се повърнем сега към онова чувство. Докато Божественият принцип се проявява, ти дай място на него да се прояви. Когато обичаш, никога не мисли да те обичат. Щом мислиш да те обичат, в тебе е човешкото. „Аз обичам хората, но те не ме обичат.“ Ако ти обичаш, ти имаш всичко, ти си господар на всичко. Пък ако не те обичат, това показва, че около тебе не се е намерил някой, който да прояви Божествения принцип. Казваш, че няма кой да те обича. Питам, кой е, който може да те обича. Има един, който може да те обича. Ти не говориш истината. Ако кажеш, че няма кой да те обича, казвам, ти не говориш истината. Той ял и пил досега, Бог го обичал, създал го, а той казва, че няма кой да го обича. Когато баща ти и майка ти се влюбиха и те родиха, няма кой да те обича. Кого лъжеш? Че двама души имаше, които те обичаха, дадоха ти билет. Дадоха ти тяло, лице, ръце. И казваш, че няма кой да те обича. Братя и сестри имаше, които те носеха на ръце. Казваш: „Няма кой да ме обича.“ И този човек не го е срам да каже, че няма кой да го обича. Това е израждане.

От всички тия лъжи трябва да се освободите. Някой път аз защо ви казвам, отвращение имам от хората, че ме лъжат. Казва: „Няма кой да ме обича.“ Трябва да се освободите от тия работи. Има кой да ви обича. Не чакай сега да те обичат. Казвам, нали си човек, ти може да обичаш. Щом няма кой да те обича, сега е твой ред, ти да обичаш. Покажи ми сега. Прояви сега своето Божествено, и аз ще те обикна. Ето, аз съм един, когото ти не виждаш. Сирак съм в света, нямам нито баща, нито майка. Осинови ме, имаш милиони, направи ме син, и аз ще те обичам, ще те нарека татко, ще ти боядисвам кундурите, ще ти нося вода, да се измиваш. Каквото кажеш, ще правя за тебе. Той сега мисли дали аз заслужавам, или не. Не ти ставам син. Аз съм рязък. На такъв баща, който мисли дали заслужавам, или не, не ставам син, ще търся друг баща. Ще го намеря някъде. Че то са понятия във вас.

Вие казвате, че няма кой да ви обича. Аз питам, обичал ли съм аз? В Божествения свят законът е такъв, няма изключение. Щом аз обичам, ще има някой да ме обича. То са два велики принципа, които в цялото Битие, в слънцето, в месечината, в звездите – навсякъде действат, няма изключение.

Казвам, трябва да имаме правилна философия. Ако вие нямате правилна философия, тогава животът става безсмислен. Аз гледам, мнозина дошли тук, на Изгрева, и имат илюзията, казват: „Той Учителят ще ни научи на всичко.“ Всички чакат аз да спечеля, че да ги осиновя. Че да те осиновя, ти ще прегръщаш, ще целуваш ръцете. А ти си турил ръцете отзад. Турците си държаха ръцете отзад на задниците. Какво е задницата? Животинското. Всичката интелигентност на плътския човек се намира на неговата задница. Не искам да ви занимавам, но казвам една философия. Щом си тури ръцете отзад, казва, всички страдания оттук произхождат. Той турил ръцете на задницата. Той мисли. Тури си ръцете, да държи. Казва, неприятелят е отзад. Той се пази. Мислеха, мислеха и най-после виждате, че след като ги биха тия нещастия, извадиха ръцете напред. Дълго време не вървеше напред. Турчинът разбра, че с ядене и пиене в света не става, но трябва да се работи.

Казвам, в нашия ум трябва да има една основна идея. Основна идея наричам само тази, която при всичките условия на живота остава една и съща. Представете си, че вие сте кораб или големите вълни вътре в морето. Ако тази котва не се скъса, като се люлее навсякъде корабът, котва се държи – това е основна идея. Ако тази брънка се скъса, отиде корабът в дъното на морето.

Божественото при всичките условия на живота – и в ада да влезеш, и в смъртта, тази идея остава една и съща. Ако я държиш, ти жив ще останеш. То е Божественото. Може да се обезсърчаваш, може да падаш, може да изгубиш радостта, може, както вие казахте, да изгубиш и любовта – то е невъзможно. Любовта е Бог. Той не се губи. Той може да се оттегли, може да те изпита. То е друг въпрос.

Сега основната идея. Сега, в дадения случай всички вие не може да се проявите. Божественият и човешкият принцип може да се проявяват между двама души. Затуй любовта в света започва между двама. Първо, това да бъде човекът, който мисли – Ч. К. М. То е резултат – човекът, който люби. Вторият принцип, това е девицата. Питам тогава, във вашия живот вие как знаете, девицата ли прегръща, или човекът прегръща? Абстрахирайте се от вашето положение. Вие ще кажете, едно време, като сте били млади. Въпросът е девицата ли прегръща. Ако срещна един човек, който е прегърнал, девицата ли е прегърнала, или човекът е прегърнал? Аз вземам нещата из живота. Дъщерята, която остава чиста, намира баща си. Кой прегръща пръв? Може някъде дъщерята да Прегърне. Бащата какво ще прояви? Какво проявява дъщерята с прегръщането? Сега ще пренесете разбирането.

Сега 22 какво означава, две на втора степен? Какво трябва да се направи? То е неразбрано. 2×2 какво правят? Четири. Но четири е толкоз разбрано, колкото две. В писането на четири движението е отгоре. В двете имате път на развитие. В двете имате пътя на развитието. Два пътя, по които се развивало. Трите показва процеса на своето развитие в самата форма. Онзи, който разбира геометрическата форма, знае вече какво нещо е трите. Щом се намираме в живота в известно противоречие, ако не може да го разрешим по закона на единицата, потърсваме да го разрешим по закона на двете. Ако не може да го разрешим по закона на двете, трябва да го разрешим по закона на трите. После четирите, петте. Шестте може да го напишем 6 или 9.

Може да кажете, че това са произволни тълкувания. Но всякога, когато човек прави каквото и да е движение, туй движение само по себе си е разумно. Туй движение ако го направи, ако го съзнава, ако може да даде тълкувание, може да направи движението. Самото движение, което става, само по себе си не е разумно. Разумно е по отношение на някое друго съзнание. Аз вземам едно перо. С туй перо правя разни движения. Перото не знае за тия движения, но аз зная. Аз, който карам туй перо да се движи, зная, че всичките движения – колкото и да са разнообразни, за мене тия движения имат смисъл. Самото перо не може да разбира. Ако вие не знаете и не може да тълкувате, вие сте едно перо.

Казвам, всякога трябва да преведете в геометрическа форма нещата в живота. Запример вие сте нещастен, искате да ви обича някой. Дайте си отчет каква трябва да бъде любовта. Значи вие се нуждаете в дадения случай. Като казвате, че няма кой да ви обича, бие се нуждаете от Божественото в света. Следователно вие имате право да обичате и да ви обича някой. Та вие трябва да се приготвите. Този човек, който се яви, какъвто и да е човек – мъж, жена, дете, вие трябва да сте готови да проявите човешкия принцип на благодарността.

Следователно вие ще бъдете ръцете, ще прегърнете този принцип. Сега да ви обясня аз какво разбирам. Във вас идеята е неразбрана. Казвате, защо аз трябва да прегърна някого. Ще се абстрахирате в живота. Казвам, аз най-първо прегръщам водата от извора в шепата си и ще я целуна. Този Божествен принцип, като влезе в мене, започне да работи. Какво прави този принцип? Утолява жаждата, внася успокоение – като изпих водата, утоли моята жажда. Ако стоях като аристократ, кажа: влез, не знаеш ли, че аз съм аристократ. Към Божествения принцип аз трябва да проявя благодарност. Казвам, много ти благодаря, че те намерих.

Сега във вас има едно желание. Вие страдате. Представете си, че вие кажете: „Господ не знае ли моето страдание?“ Знае, но ти какво трябва да правиш? Тури ръцете. Значи ръцете са разумното начало. Устата са разумни, ръцете са разумни, очите са разумни, лицето е разумно, ушите са разумни, пипането е разумно. Всичко това е разумно, чрез което се проявява в нас разумността. Ако ти не проявяваш това разумното, тогава Божественият принцип в тебе не може да се прояви, скритата сила, която той има.

Следователно онзи, който те обича, ще го пипнеш. И като го пипнеш, ще мислиш, че той е единият, който внася в нас живот. Казва, прегърни го. Щом ти мислиш, че той не заслужава да го прегърнеш, ти не си разбрал. Щом не заслужава, то е друг въпрос. Ти не може да прегърнеш един мъртъв човек. Ти може да прегърнеш в дадения случай само Божественото. Ако ти не го направиш, непременно смъртта ще те намери. Ако всеки ден в себе си прегръщаш Божественото, ти човек ще станеш, ще възкръснеш, всичко може да станеш, интелигентен ще станеш. Но не го ли прегръщаш, то на тебе нищо няма да остави. Защо няма да остави? Защото не знаеш да прегръщаш Божественото. Не да прегръщаш книгите, това е идолопоклонство. Най-първо прегърни крака си, попипай го, съблечи го гол и потупай. Какво ще си тупаш дрехите? Мислиш ли, че с тия ваши разбирания ще влезете в небето. Още на райската врата ще ви съблекат, гол ще влезете. Казвате: „Как ще влезем?“ Голи ще влезете. Ще съблечете във вас тази кожа. Това, което се срамува във вас, то е животинската кожа, дрехите на животните, които ви дадоха, тях ще съблечете и ще останете с ония хубавите дрехи, създадени от Божественото. Ще светите, в тях няма никаква нечистота. Като влезете там, ще се погледнете. С тия дрехи ще се приближите, ще хванете краката на Господа и ще ги целунете. Ще целунете нозете на баща си. Ще потекат няколко реда сълзи, но тия сълзи ще бъдат за благословение, за възкресение на хората.

Казвам, ние имаме религия, убеждения за Бога. Аз разправям за Господа, той се изправил. Когато ти говоря за Господа, ще измениш позата си. Тогава знаеш какво правя? Започвам да те удрям. Казва: „Защо ме биеш?“ Не те бия. Давам ти първото упражнение на смирение. Пращам те при краката на Господа, да ги хванеш, да ги целунеш, ще му кажеш, че аз те набих. Тогава Господ ще те помилва. Казва, много добре направи, че те прати при мене да ти дам първия урок. Казва, то са обикновени работи. Той ще те погледне, и веднага, болката ще изчезне. И мене ще повика Господ, И аз ще дойда, ще се извиня и ще кажа. Тогава ще ида при този, когото съм бил и ще проявя Божествения принцип. Изведнъж ще го направя богат, ще го уча, всичко ще направя заради него, да изкупя своето прегрешение. По човешки говоря, не по Божествено.

Когато казвате „защо този човек толкоз ме обича“, то е да изкупи своята погрешка, да идеш при Бога. Ударил те, той сега иде и прави всичко заради тебе. Не говори, че те е бил. Казваш: „Такъв добър човек не съм виждал, той е първият човек, който дошъл да ми помага.“ Не мислете, че това, което някой път хората правят, е човешко. То е Божествено. Да различим Божественото. Дойдем ли до Божествената любов, всички трябва да имаме само една идея. Застани ти на сериозно, но дълбоко застани. Както жадният пие водата, така и ти застани. Напусни всички работи, които внасят тревога. Обикновеният човек е, който се тревожи. Щом се тревожиш, обикновен човек си. Не е лошо човек да се тревожи, но през целия си живот да бъдеш обикновен, няма смисъл. Един час си обикновен, втория – талантлив, третия – гениален, светия. Като лягаш, ще легнеш като обикновен. Като спиш добре, то е талантлив. Като сънуваш един хубав сън, видиш трапеза сложена, хубаво облечен си като в турски рай – ти си гениален. Най-после виждаш, че ангелите слизат от небето – то е положението на един светия. Казва, много хубаво. Аз вече разбирам, че ще легна като обикновен, спя като талантлив, сънувам като гениален човек и светията видял много хубави работи. Събуди се, пак започни.

Аз искам да ви наведа на основната мисъл, за да мога да внеса една нова струя в живота. По сегашното

Ваше разбиране човек дойде до едно положение и не може да се повдигне. Щом дойдеш до едно положение, обезсмисля се животът. Щом дойдеш някъде, казваш: „Какво трябва да правя?“ Ти си дошъл до едно положение и ако не намериш изходен път, животът ти се обезсмисля. Щом се обезсмисля животът, тогава няма никаква полза. Щом дойдеш до едно положение, казваш: „Не искам да се моля, не искам да вярвам.“ Хубаво. Какво трябва да правиш в дадения случай? Не искаш да се молиш, не искаш да ядеш. Какво искаш да правиш? „Искам вече да умра.“ Щом като кажеш така, дойде някой, мушне те, изтече кръвта в тебе, и тогава какво става? Защо те мушна този? Тълкувам сега.

Ти си дошъл до положението на смъртта, понеже не искаш да дадеш нещо от себе си. Ти си човек краен егоист, искаш да умреш. Смъртта в дадения случай е велик закон, който те учи да дадеш нещо от себе си. Ти в смъртта всичко даваш. Туй, което най-много обичаш, всичко ще дадеш от себе си. Казваш: „Защо аз трябва да умра?“ За да научиш този закон. Може и преди да съм умрял, да дам всичкото. Следователно умират само глупавите хора. Гениалните и светиите не чакат насила да умрат, но те раздават. Казват, някой умрял. Тълкувам. Насила го накараха да даде. Когато казват, че някой се съживил, казвам, той е умен човек, той е раздал всичкото.

Това са начини на разсъждение. Ти си млад човек, остаряващ. Това е човешко. Ти трябва да намериш същността на човека, който при всичките условия остава един и същ. Този човек трябва да намериш в себе си. Не гледай външното положение. Външно играя една роля. Но същинският човек остава при всичките условия един и същ. Само заради него ще се държиш. Другите положения, които стават в живота, за тях няма да се безпокоиш.

Най първото нещо. Вие трябва да любите, да обичате и вас да ви обичат. Първото положение – когато

Бог ви обича, непременно трябва да проявите една благодарност. Сутрин човек, като стане, да благодари на Бога, че е станал. Слънцето, светлината, топлината, всички тия хора, които се движат около тебе – то е проявление на Божествената любов. Ти се зарадвай, повдигни очите си към Бога, в душата си благодари. Целият ден съвсем другояче ще се случи и всичко, което вършиш, най-малките работи, каквито и да са, и те ще се осмислят.

Само това, в което любовта участва, и само това, в което благодарността участва, само то има смисъл. Туй, в което любовта не участва, и в което благодарността не участва, то няма никакъв смисъл. Вие, които сте дошли до туй положение, с вашето разбиране вие питате някой път: „Какво може да направим в света?“ Като обикновени хора само пясък може да ровите. Като талантливи може да циментирате пясъка. И като гениални може да градите. А като светии ще измазвате, правите нещо. Има други положения, които трябва да имате предвид. Това са положения за земята, положенията за небето са други.

Като намерите вашия учител, вие имате една смешна представа за учителя. Вие мислите, че мене ме познавате и аз съм това. Аз живея във всичките хора, живея във всичките животни, живея във всичките растения, живея във водата, във въздуха, в светлината, живея в слънцето, в звездите, навсякъде живея. Били ли сте там вие? Ще каже някой: „Аз познавам Учителя.“ Аз ви говоря тук, но това не е познаване на Учителя. Познаването на Учителя, то е велика, свещена идея. Когато дойдете там, ще се спрете. Казвате: „Видях Учителя, той днес тъй не се изрази.“

Щом има Учител, има и ученици. Щом има баща, има и деца. Щом има деца, има и баща. Няма баща, няма деца. Вие казвате, кокошката или яйцето е първо? Преди няколко деня ми зададоха въпроса, кокошката или яйцето. Казвам, кокошката е създала яйцето. Първо е кокошката. Тя не се ражда от яйцето. Кокошката се движи, яйцето не може да се движи. Туй, което не може да се движи, е родено. Той иска да докаже, че от яйцето е излязла кокошката. То е все таки да вярваме, че човек е създал Бог. Не е. Този човек е яйцето. Туй яйце има нужда да се излюпи. Това са ред философски положения. Турят кокошката и яйцето, но то е обикновеният живот. Животът вече съществува и не е създаден. Формите на живота, които са, те са създадени от тази разумна причина.

Тъй трябва да седи основната идея във вас. Божественото всеки път може да го чувствате. В човека има една малка светлинка. Ще ви го представя в най-простата човешка форма. Представете си в една бурна нощ зимно време влизате в едно здание и благодарите най-първо, че сте под подслон. Но тъмно е в зданието. След това набарвате една кутия, иде ви наум, че може кибрит да има. Изваждате първата клечка, като задрасквате, светва, виждате, че има дръвца, талаш. Туряте клечката, талашът пламва, запалват се дърветата. Стопляте се, приятно ви става. То е Божественото начало. Тази клечка, то е Божественото, тя спасява човека. Ако тази клечка не намериш в зданието, всичките други неща няма да ви ползват.

Ако вие сега във вашия живот не намерите тази първа клечка да драснете, да запалите огъня. Огнището, това е вашето сърце, всичко е свързано с вас. Трябва да дойде някой отвън да ви спасява. То е друг въпрос. Някой казва: „Аз съм запален.“ Радвам се. Никога вече не трябва да гасне огънят на вашето огнище. Никога вече не трябва да загасва вашата свещ. Всякога трябва да има нещо, което да свети. Изгасне ли, въпросът е свършен. Някой казва: „Аз ще напусна вече Изгрева.“ Ама друга е идеята. Ти и на месечината да идеш, и на слънцето да идеш, и на звездите да идеш, тази идея е една и съща. Ти трябва да обичаш, и тебе трябва да те обичат. Като идеш при райските врата, ще те питат обичаш ли. Обичам. Обичат ли те? Обичат ме. Влез. И вратата на рая се отваря. Ако излизаш из ада и отиваш при Христа, похлопаш и кажеш: Господи, искам да вляза. Казва: Обичаш ли? Обичам. Обичат ли те? Обичат ме. Излез. В рая който отива, отвън ще каже формулата, за да влезе вътре. От ада който излиза, отвътре ще каже формулата, за да излезе навън. Вие се намирате в трудно положение. Често се намирате в ада. Човек по някой път по няколко пъти на ден влиза в ада. Похлопаш. Какво искаш? Тук Иван Драганов, затворили са ме в обществената безопасност. Обичаш ли? Обичам, Господи. Обичат ли те? Обичат ме. Излез навън.

Трябва да имате една свещена идея. Да не ви е страх. И най-лошото, което може да стане – да изгуби къщата си, човек да умре, то е най-лошото, което може да стане. В света няма нещо по-лошо от смъртта. Но казвам, смъртта е едно изключение. Казвам, така трябва да се разбира животът от всинца ви – каквото да се случи, да има една вътрешна свобода. Някой срещне някого, повдигнал си главата. Покажи ми твоята любов, за да позная човек ли си или божество си. Покажи ми любовта, за да видя едно нещо Божествено ли е. Да видя, че в тебе има нещо Божествено. Ти ме обичаш, аз трябва да покажа моята благодарност към тебе. Да те прегърна, тъй както прегръща водата. Но да те прегърна, както прегръща паякът мухата – изважда кръвта и я хвърля навън.

Та искам във вас да имате една свещена идея. Оставете вашата любов. Може да се любите, както обичате. За любовта на хората аз не съм мислил. Как се обичат хората, не се спирам там, защото това заради мене все е наука. То е тяхна работа. Аз търся туй, което е наука. Когато срещна някой човек, и той търси погрешките, той никак не ме интересува. Щом срещна един човек, който има погрешки, той не е човек. Като срещна човек, на когото може да разчитам, той е човек. Щом ме лъже, това не е човек. Щом ме лъже, не е човек, животно е. Онзи човек, който не ме лъже, има доверие, той е човек. Ако аз го лъжа, и аз не съм човек. Нищо повече. Ако ще ви лъжа, ако ще ви забавлявам, не съм човек.

Казвам, човешко е, като срещнеш някого, да си помагате, да се обичате. Ако вие не си помагате, ако вие не се обичате, не е човешко. Ако вие не проявявате към другите Божественото и ако те не проявяват човешкото, как може да се образува дружба. На тия два принципа може да се образува едно общество, което може да бъде мощно и силно. Христос казва: „Ако двама се съберат от вас на едно място в този принцип, аз ще бъда третият. Каквото попросите, ще ви бъде.“ Ако тия двата принципа не ги приложите, може да говорите.

Събрали се една комисия от англичани от едно религиозно общество, от една от най-богатите църкви в Лондон. Искат да съберат няколко милиона лири стерлинги да направят едно благодеяние. Решават да се помолят на Господа. Пасторът се почесва и казва: „Братя, защо да смущаваме Господа. Всички сме богати. Ето, аз давам хиляда.“ Друг брат веднага изважда и той дава хиляда лири. Този дава, онзи дава и от цялата църква за половин час събират половин милион стерлинги. Те ще се молят на Господа да им даде. Че отде ще ги вземе Господ? Някой казва един от богатите братя да даде. Не. Ти имаш сто лева. Извади и дай десет. Ти имаш хиляда лева. Извади стоте и ги дай. Някой има десет хиляди. Нека извади и да даде хиляда.

Внесете Божественото. Като натрупате този кръг, като натрупате този куп от един милион, тогава казвам: благодарим ти, Господи, че твоят принцип се е проявил в нас, ние го проявихме. Ако ние така не се научим заради Господа да даваме. Казвате, той трябва да даде всичко. Не. Аз поставям въпроса така. Когато мене ме обичат, аз ще проявя човешкото. Пък човешкото не може да се прояви, докато не се прояви Божественото. Човешкият принцип е този, който всякога е втори.

Казвам сега, без тия двата принципа вие сте дошли до едно положение, не може да се повдигнете нито на една йота в живота си. Тъй трябва да бъде положението. Тогава казвате: „Къде е нашата вяра?“ В какво седи вашата вяра? Ние много хубаво се молехме в миналото. Ако кажем, ние много хубаво се молехме в миналото или че ние бяхме много добри християни, то не е ли същото положение, както онази римска гъска, която казва: „Нашите деди какво са направили?“ Казвате, едно време бяхме много усърдни. Седнал някой да ми доказва от какво произлизал човекът. То е вече било. Доказва, че имал рога, копита. То било някога. Сега какъв е, отде произлязъл, не е важно. Той не може да ме убеди, че съм излязъл от млекопитающите, минал съм през тази форма. Прародителите не могат да бъдат млекопитающите. Първата клетка откъде е дошла? Може да сме минали по този път, но аз отивам по-далеч. Аз произтичам от едно начало, което съдържа всички тия форми, които сега съществуват, съдържа още безброй непроявени форми, които не зная. Аз произтичам от един принцип, който включва всичките тия форми.

Следователно не само човек да обича. Следователно не само да обичаш едного. Обикни всичките хора, обикни всичките животни, обикни всичките птици, риби, всичките растения, камъчетата, изворите, обичай слънцето, месечината, обичай всички звезди. Тогава може да кажеш, че Божествената любов се е проявила. Тогава може да кажеш, че аз съм проявил и човешкото.

Ние трябва да имаме широко понятие за нашата душа. Другояче всякога ще бъдем нещастни. Не да търсим любовта само в един човек. То е все таки човек да тръгва на път и да носи една бутилка от един килограм вода и през целия път да мисли, че един килограм има. С една бутилка той не може да прекара.

Няма по-смешно, когато казва някой: „Само мене ще обичаш.“ Няма такъв закон. В любовта законът иде отпосле. Някой казва: „Само мене ще обичаш.“ Преди ти да ми кажеш, аз съм обичал. Щом някой ми каже: „Ти ме обичай“ – аз не зная, аз съм много прост, дай ми пример как трябва да обичам. Обичай ме. Как да те обичам, покажи ми.

Представете си, че старата баба каже: „Синко, да ме обичаш.“ Казвам: „Как да те обичам?“ Срещам гладния, той иска да го обичам. Просто разсъждавам. Казва: „Искам да ме обичаш. Гладен съм.“ Срещам болния, казва: „Искам да ме обичаш.“ Веднага му услужвам. Туй основата. Срещам друг, който е невежа, иска да се учи. То е конкретно в дадения случай. Което е необходимо за неговата душа, то е Божественият принцип, който се проявява. Аз му казвам: „Ти трябва да благодариш.“

Тия две неща започнете – да обичате, да любите и да благодарите. Това са два велики принципа, които трябва да работите и да работите над тях, ако искате вие за бъдеще животът ви да бъде светъл. Така работете. Небето така работи. Ако искате да станете красиви, така работете. Като срещна един човек, аз не се интересувам обикновен ли е, талантлив ли е, или е гениален, или е светия. Това е основата. Другите работи не ме интересуват ни най-малко. Помнете като ученици само. Никаква лъжа! Никаква кражба! Аз туй разбирам вътрешно. Не джебчийство. Туй, което може да ви повдигне. Има едно нещо, което не извинявам. Лъжата. По никой начин не извинявам. Другите погрешки може да извиня, но лъжата не извинявам.

Един човек, който злоупотреби с доверието, което ти си дал, той злоупотребява с любовта. Той се излага на смърт. Никаква лъжа! Нищо повече. И смъртта произтича от лъжата. Направиш една погрешка, признай в себе си. Не да се окайваш. Някой казва: „Какво да правя?“ Срещнете някого, който проявил Божественото, прегърни краката, целуни ръцете. Целуни го, както водата целуваш. Той не проявил любовта, какво ще го прегръщам. Казва, студени са хората. Не ме обича човекът, какво ще го прегръщам. Вие ходите да прегръщате умрелите хора. Ако го прегърнеш, и умрелият оживява, прегърни го. Казва: „Умрелия не може ли да го целунем?“ Ако можеш да го възкресиш, целуни го, прояви Божественото. Този умрелият, като стане, той ще те прегърне. Но като не можеш да го възкресиш, не го смущавай, защото всяка целувка ще го измъчи.

Аз виждам по лицето ви, казвате: „Не можем да угодим на Учителя.“ Искам да дойдете до едно място, трябва ни. Казвате, отвън нищо не става. Не е така. Аз разбирам, когато вие напишете думата „любов“, как може да я напишете? ЛЮБОВ. Може да я напишете най-калпаво, но за мене съдържанието е важно. формата не важи. Да кажем, вие донесете вода. Водата е важна заради мене. Но едно обяснение ще ви дам. Ти носиш едно шише с вода, чисто е. И хиляда пъти да го пълниш с вода, е чисто. Дотогава, докато носиш вода с шишето, е чисто, но един път туриш масло, казваш: „Нямам друго.“ Ти с хиляди години да миеш това шише, не може да го изчистиш, маслото остава.

Ти с шишето за вода носи само вода. Защото и хиляди пъти да го миеш, отиде вече. Шишето за вода остави винаги за вода. То е основната идея. Не употребявай едно шише за вода и за масло. Обикновеният човек, глупавият човек всичко може да мисли, но умният човек за всяко нещо има своя съд.

Казвам, сърцето е за любовта. Не туряйте нищо друго в сърцето. Умът е за светлината. Не туряйте нищо друго. Пазете сърцето за любовта. Дето е любовта, и животът е там. Турите ли масло в сърцето, отиде.

Мисля, всички от вас, които не сте били глухи, сте ме разбрали. Само по този начин вие ще се подмладите. И стари да сте, млади ставате. Всичко може да направите по този начин. То е магическата тояжка. Методите аз ги крия. Не мислете, че аз съм глупав. Може да допусна да ме лъжете, може да се преструвам, че нищо не зная. От всичко не се интересувам. Методите не ги казвам. Само когато видя, че един човек правилно употребява Божествения принцип на любовта, правилно употребява и човешкия принцип, тогава аз съм готов да му разкрия и да му дам методите. Но щом видя, че тия два принципа не ги употребявате правилно, може да обещава каквото иска, нищо не може да получи. Много работи вие знаете. Когато някой открадне и го бият да каже дали е откраднал, защо трябва да го бият, за да каже. Като го натупат хубаво, казва: „Ще ви кажа къде скрих откраднатото.“ Що чака да го бият? Защо трябва да ни бият, за да изправим нашите погрешки. Погрешките, които си направил, е нещо взето чуждо. Аз не съм, не съм взел. Я го снемете тук. Като ти ударят една, две, три, каквото си взел, ще го върнеш. Ела при мене, аз ще ти покажа. Не се позволява в Божествения свят да вземаш, защото Бог само дава. Щом ти сам вземаш, ти си крадец. Чакай, Господ ще дойде и ще ти даде, тогава ще отвори кесията.

Първото нещо. Да чакаме. Той, животът, ни е дал. Чакайте, ще мине покрай тебе, ще ти даде нещо. Не бързай ти сам да вземаш. Ако ти бързаш, ще вземеш някое конско сърце или кравешки мозък. Чакай Господ да ти тури онзи твоя мозък и да ти тури онова твое сърце. Нека мине този, който знае. Който всичко направил. Чакайте, не бързайте. Вие чакате, чакате, като дойде времето, Господ ще мине и ти, като станеш, ще видиш, че сърцето е наместено. Ще се зарадваш. Като станеш, ще видиш, че умът е наместен. Ще се зарадваш, ще кажеш: „Разбирам сега.“

Всеки от вас трябва да седи на своето място и с търпение да благодари и да работи. Човек работи, но като дойде Божественото. То като дойде, веднага ще се осмисли животът. Като се осмисли животът, ще започне нова гама. Сега какво трябва да правите? Трябва да се опростите със старото. Вие сега мислите за вашите изкъсани гащи. След като ви дадат най-хубавия нов костюм, тези старите гащи съблечете ги, както змията съблича кожата си, както пеперудата излиза из пашкула. Оставете и не се интересувайте какво ще стане с вашите стари дрехи. Ако искате, турете ги на аутодафе. Ако не искате да си губите времето, съблечете старите дрехи и облечете новите, оставете старото.

Я ми кажете, когато един от вас ходи на рандеву, с вехтите ли дрехи ходи, със скъсаните ли дрехи ходи? Той ходи спретнат, стегнат с връзка. Хубаво е, свещена идея е това. Отиваш на рандеву, ще облечеш новите дрехи, лицето измито, хубаво вчесан, да те харесат. Ще те харесат, и ти ще харесаш. Право е. Казвате, те са празни работи. Това са свещени работи. Като срещна един човек хубаво облечен, не казвам, това са глупави работи. За мен глупави работи няма, за мене нещата не са поставени намясто, не са съпоставени работите. Неверните работи трябва да изправим. Най-голямото изкуство, което трябва да придобием, то е животът, да живеем. Това е велико изкуство. Пък вие всинца мязате на светии. Но се разнася. Дошъл някой гост. Разнасят всичките един на друг. Туй не е лошо. Еди-кой гост дошъл. Знаеш кой дошъл? Еди-кой дошъл. Сестри, братя разнасят. Всичко се разпространява. Но работата излиза другояче. Сега туй за доброто е намясто. Но някой направил погрешка, някой брат или сестра направила погрешка. Знаете ли, представете си, никога не очакват от нея това да направи.

Представете си едно нещо. Аз как гледам на живота. Ще ви дам едно мое правило. Не давайте лош пример. Ако аз съм момък и искам да се срещна с една мома, ето какво ще направя, за да не съблазня никого. Ще взема един билет и ще отида в Германия или в Америка. После ще пиша писмо на нея и тя да дойде в Америка. Там никой не знае. Когато правите нещо, правете го, никой да не знае. Само Господ да знае.

Направете нещо хубаво, благородно. Само вие двама да го знаете. Щом го знаят всичките хора, ще направите цяла каша. Сега мислете не само за обикновени неща. Мислете за вашите идеи, за вашето верую, не да се оцапа. Ако вие за една жена може да се отречете от Бога, нямате любов. Ако една жена и за един мъж може да се отрече от Бога, нищо не разбира. Ако вие, за да свършите университет, трябва да се откажете от вашето верую, оставете го. Ти ще идеш със своята свещена идея за Бога в университета, навсякъде, дето и да си. И момата ще целунеш, с нея и баща си ще целунеш, с нея и майка си. Ще биеш, ще крадеш, носи тази идея със себе си. Тя ще те спаси. Разбойникът, който носи Бога в себе си, той е свещен разбойник. Онзи светия, който изгубил Господа, той изгубил своето светийство. То са контрасти.

Носете в себе си своята свещена идея и нищо да не е в състояние в света да ви я отнеме. Както онзи, който е направил престъпление, казва: „Дотегна ми да правя тия грехове, дотегна ми да измъчвам хората.“ Този престъпник, който така се моли, Господ ще го направи една жена в десет прераждания да се преражда и да ражда убитите хора от него, да ги отглежда. Казва: „Много деца имам.“ Ще ги отглеждаш, ще ги целуваш, ще ги прегръщаш, да покриеш миналото си. Това е цяла философия на живота.

Всичките ония погрешки, които ние правим, който и да е от нас – и обикновен, и талантлив, и гениален, и светия, като направиш една погрешка, непременно трябва да я изправиш. Погрешката никому не се прощава. Но човешко е да изправяме погрешките. Да изправиш една погрешка, е Божествено. Да проявиш една добродетел, то е Божествено. Да изправиш една погрешка, е човешко. Да придобиеш една добродетел, то е Божествено.

Следователно, когато Божественият принцип се проявява, ти проявяваш човешкото. Когато изправяш една погрешка, то е пак човешко. Като се съединят тия два принципа, тогава се ражда хубавото и красивото в живота.

Проявената Божия Любов, проявената Божия Мъдрост и проявената Божия Истина носят пълния живот.

Само една дума ще ви кажа. Аз не искам сега да говорите, но мислете. Много пъти вие сте постъпвали, аз както говоря, но постоянно не сте действали. Аз говоря за закона на непреривността. Не че не сте постъпвали. Но само в непреривния закон има прогрес.

42 лекция, 11 юли 1930 г. София, Изгрев

Категории