ДВЕТЕ ЖЕНИ
„Две жени ще наедно да мелят, едната ще бъде взета, а другата ще се остави.“ (Лука, гл. 17, ст.35)
„Две жени ще наедно да мелят“ – значи на мелницата ще бъдат. „Едната ще се вземе, а другата ще се остави.“ Това са иносказателни изречения, т.е. висшият живот, Божественият живот може да се разбере, само чрез символи. Той е абсолютно недостъпен да са опише, да се поясни с думи. Аз съм ви казал и друг път, че единственото, реалното на този свят е животът, т.е. съзнателният живот, живот, в който има мисъл, живот, който е придружен с чувства, живот, в който има благородни подвизи. Земята е пълна с разни видове от живота: вълкът има свой живот, рибите, буболечките, птиците, пеперудите си имат свой живот, растенията си имат свой живот и т.н., всички си имат свой живот, всички имат желание да запазят този живот.
Но интересно е, когато започнеш да говориш на съвременните хора за Божествен живот, те мислят, че в този Божествен живот няма никакво съдържание, никакъв смисъл. И всякога казват тъй: „Е, аз няма да живея калугерски живот? „ И те мислят, че калугерският живот е Божествен. Ни най-малко! Калугерският живот, това е най-долният живот. Ако нашите калугери ще ни служат да представят Божествения живот, това е едно посмешище. И често ние казваме: „Няма да живея калугерски живот, ще поживея малко, както живеят хората в света.“ Е, как живеят хората в света? Сега няма да ви описвам, вие знаете как живеят хората в света, пък и вие как живеете знаете. Няма защо да ви разправям това, а ще бъда като онзи гръцки поп, който питал слушателите си: „Знаете ли какво ще ви говоря?“ – „Знаем.“ – „Като знаете, няма какво да ви говоря.“ – „А, не знаем.“ – „Като не знаете, няма какво да ви говоря.“ Това е едно извъртване на истината. В някои отношения този свещеник е бил прав. Когато един човек е неспособен да разбере истината, няма какво да му се разправя, а ако знае, разбира тази истина, няма какво да се спираме да му я предаваме.
Казва Христос: „Две жени ще наедно да мелят, едната ще бъде взета, а другата ще се остави.“ В онзи ден. Кога? – Когато дойде Син Человечески. Е, ако имате две дъщери и дойде онзи красивия момък като жених и посети дома ви, коя взима? – Най-хубавата, най-стройната, най-здравата, а не хилавата. Но и двете мелят на майка си, как не, цел ден мелят с устата си това-онова. Устата дъвче, а стомахът мели. Христос казва: „Онези здрави жени, на които мелят стомасите, едната от тях се взима, а другата се оставя.“ Защо се взима едната? – Защото е пригодна, харесва я този момък. Сега религиозните хора питат: „Защо да се хареса едната, а другата да се остави?“ Казвам: Едната е недоразвита, а другата е развита, сгодяват я, оженват я и си заминава от майчиния си дом. С това се пояснява една велика истина, че човек едновременно има два живота в себе си – двете жени. Жената е емблем, символ и на материалното и на духовното, на Божественото едновременно. Значи, единият Божественият живот минава от едно състояние в друго, а другият живот си остава в същото състояние. В математиката, като умножите едно число с единица, то не се изменя. Единицата нито го намалява, нито го увеличава. Следователно, Божественият принцип нито намалява нещата, нито ги увеличава. Той ги представя такива, каквито са си. И тъй, като умножите 2 × 1 = 2; като умножите 3 × 1 = 3, обаче, като умножите 2 × 2 = 4. Значи, като умножите тези две жени по 2, ще се образуват 4. Защо се образуват 4? Това е единственото число, което и като се умножи на 2 и като се събере с 2, получава се едно и също число – четири: 2 × 2 = 4 и 2 + 2 = 4. Затова българите, като искат да кажат за нещо, че е необорим факт, казват: „Това е 2 и 2 равно на четири.“ Тъй че и да умножиш 2 × 2 и да събереш 2 и 2, ще получиш все четири.
Сега ние, съвременните хора, се намираме на земята. Всички вие, които ме слушате, както и аз, си имаме задачи, имаме свои индивидуални, обществени, народни, общочовешки разбирания. Имаме свои вътрешни разбирания и то всеки според степента на своето развитие, тъй разбира. Сега старите, като живеят духовен живот, казват на младите: „На вас не ви трябва духовен живот, не ви трябва религия. Като остареете като нас, тогава може да станете набожни.“ И чудно е, че хората проповядват набожен живот на онези хилави хора, които остаряват. Че и на Господа не Му трябват хилави хора! Ако на младини похарчиш живота си за едно-друго, а като остарееш, отиваш при Бога и казваш: „Господи, ида да посветя живота си на Тебе“, Той те пита: „Че какво имаш? „ Никаква философия няма тука!
Религията е за млади, умни, а не за стари хора. На старите никаква религия не трябва, само гробища им трябват, а на младите религия трябва, но не тази религия, която хората разбират и казват, че религията оглупявала. Това е криво схващане. Думата „религия“, тъй както хората я схващат, действително ги оглупева. Духовният живот, религията, правилно разбрани, обогатяват хората. Правили са ми следното възражение, като казват: „Нам религия не ни трябва.“ Тогава най-щастливи са животните, те са без религия. Ако религията подразбира една духовна култура, то животните, като нямат свещеници, нито епатрахили, филони, корони трябва да са и най-щастливи. Но факт е, че не е така. Именно, ако те бяха свободни, не щяха да ни служат, а щяха те да бъдат господари.
Сега от тези две жени едната се взима, а другата се оставя. Която се взима, тя върши работа. Онова, което се оставя, което е излишък в вас, то е негодно, то е за в бъдеще. То е единственият живот у вас, който може да положите сега, за да разберете вътрешния смисъл. Вътрешният смисъл на живота носи разбиране на онези приятни чувства, които изпитваме всеки ден. Приятното чувство, това не е животът и неприятното чувство и то не е признак от лишение на живот, защото в живота има много халюцинации. На сън вас ви бесят, гонят, голяма тревога, събудите се после, казвате: „Слава Богу, това било сън. „ Следователно в съня си се смущавате за неща, които нямат никаква реалност. Питам: Колко от тези ваши смущения са реални? Реални неща са само тези, което не се изменят. Ако едно страдание остави у вас дълбоко впечатление и го помните и след като умрете, това е реално страдание; но ако след като се събудите, забравите вашето страдание, ние казваме, че това е едно въображение, в него няма нищо реално.
Сега ние трябва да разберем духовния религиозния живот от гледището на сегашния наш живот, не на нашия минал живот, нито на нашия бъдещ живот, а от гледището на сегашния, реалния, който ние имаме, И религията в това греши, като казва, че за в бъдеще ние ще живеем такъв духовен живот. Бъдещето разбира само условията, които за в бъдеще ще се дадат. Като говорим за минало, пак подразбираме условия, а животът се изразява реално в настоящето. Следователно, трябва да гледаме какви ще бъдат нашите убеждения, нашите вярвания. Свободни ли сме от нашите вярвания.
Ние четем известна книга, заразяваме се от някои идеи, заразяваме се от известни предания на миналото. Някой казва: „Аз вярвам.“ Да, но това вярване не е твое, ти си чел нещо и си го възприел. Някои ясновидци казват, че ходили горе, видели това-онова и ти му вярваш. Той може да е видел, но ти видел ли си? Следователно, ти ще снемеш 25% от това, което той е видел, 25% от това, което той вярва и само 25% ще остане вярно. Никога не взимайте 100%.
Е, добре, ако някой ясновидец е слязъл в долния свят и ви разказва за това, което там видел, през известно време, това тъкмо тъй ли е? Кой е долният свят? В центъра на земята има да живеят други хора, които имат култура като вашата. Това е едно предание, аз не говоря като онзи, който е слязъл, тъй говори преданието, а именно, че в земята вътре, приблизително на около 2000 метра от тук, живеят тези хора. Ще кажете: „Много близо са те.“ Не, малко по-далеч с. Като увеличим всеки метър на 1000 метра, значи на 2000 километра от тук, под земята отдолу започва друга една култура. Сега ако някой ясновидец от тази култура дойде на земята зимно време от северния полюс и се върне как ще опише нашия свят? Ще разкаже, че на земята има вечни снягове, бури, виелици, хората не се виждат от сняг. Тогава хората от подземния живот са описали надземния живот така, че са виждали хората покрити с сняг. Обаче, след 5–6 месеца друг ясновидец от подземния живот излиза на земята и казва: „Този свят е отличен там има птички, цветя, дървета, няма сняг.“ Двамата ясновидци започват да спорят: единият казва, че видел сняг, другият – не видел. И двамата прави ли са? Да, но те са разгледали света в две различни обстановки.
Следователно, когато някой се качи в ангелския свят и там ще види промени и там има сняг. Ще кажете: „От сняг бегаме, а и там има сняг.“ Символ е това. Сняг има там и хубави цветя има. Ако при сегашните ви условия, при сегашното ваше развитие, биха ви поставили в този духовен живот, вие щяхте да бъдете най-нещастни хора в света. Не си правете илюзии, че ще бъдете щастливи в този свят.
Ще обусловя това. Има известни риби, които живеят на дъното на морето под силно налягане; ако ги извадим на повърхността на водата, дето налягането е по-слабо, те ще се пръснат, ще се разруши тяхната форма. Питам: Какво ще се ползува тази красива риба, ако я изнесете в този хубав свят, щом тя ще умре? Следователно, някои се готвят за духовния свят, казват, че като отидат там, добре ще им е. Не, това е лъжливо учение. Ти трябва да се приготвиш за този свят, да изучаваш формите му, да ги използуваш. Ако влезеш неподготвен в този свят, ще бъдеш нещастен.
И онези, които се готвят за религиозен живот трябва да изучават законите на религията. И религията има свои закони. В този свят има много деликатни чувства. Ако си представите една религиозна мома, която има най-хубави чувства към някой светски момък и преживеете нейните чувства, то страданията ще бъдат 10 пъти по-тежки отколкото тези на момъка, защото религиозните чувства са с много вибрации. Вие не разбирате закона. Дето се увеличава радостта, увеличава се скръбьта и обратно – дето се увеличава скръбта, увеличава се и радостта. Дето се увеличава богатството, там се увеличава и сиромашията и обратно: дето се увеличава сиромашията, увеличава се и богатството.
Същият закон е и по отношение към чувствата и ума. Ако вашите чувства не се увеличават, не може да се увеличи и вашият ум; ако вашият ум не се увеличи не могат да се увеличат и вашите чувства. Ако не стане известна промяна в вашето сърце, не може да стане съответна промяна и в умствения свят. Някой път сърцето функционира в миньорна гама, а умът в мажорна, а некога обратно – умът в миньорна, а сърцето – в мажорна гама. И сега, всички религиозни хора функционират все в миньорна гама. Всички религиозни хора гледат на света много мрачкаво. Защо? – Защото някои от тези религиозни хора изгубили жена си, други изгубили имането си, къщата си и казват: „Лош е светът.“ За тях е вярно, техният живот не е в хармония, обаче ако вземем тяхната опитност, ще попаднем в една крайност. Други общества казват, че животът е отличен. То е друга крайност. Аз не наричам този живот много щастлив, но не и много нещастен. Питам: Ако този възлюбен дойде да вземе дъщеря ви, вие ще се радвате ли? Ако той дойде да живее при вас, да се умножите, ще се радвате, но той оставя хилавата дъщеря, а взима другата. Майката казва: „Отиде си наша Марийка, а остана тази нескопосаната.“ Тя това казва на себе си, а кога дойдат да искат и нея, тя казва, че е много скопосана. Някои майки имат тази психология – да хвалят дъщерите си, а някои – обратно, корят ги. Някой път, като дойде момъкът да иска момата, майката я кори. Некога това е много хубаво, повдигат се акциите на момата пред момъка. Той казва: „Майка ти не те харесва, но аз те харесвам.“ А некога, като хвалят момата, работата е изгубена. Това са политически съображения, в които има договорни страни, да се спечели нещо, защото вие в света всичко вършите с сметка и при Бога като отивате, пак имате сметка. Ако отивате на училище да се учите, сметка имате; ако отивате при Бога, сметка имате; ако изучавате окултната наука, пак сметка имате.
Някой казва: „Аз съм много честен, справедлив човек.“ Казвам: „Кажи си истината – сметка имаш.“ „Аз съм, казва, много набожен човек.“ Какво трябва да се разбере под думата „набожност“? Светът страда все от набожни хора. В света има едно криво разбиране на тази набожност. Набожен човек наричам този, който има качествата, свойствата на Бога, има и Неговия ум, Неговата душа и сърце, а онзи, който е само сянка на Бога, който представлява само силата Божия в себе си, той не е набожен човек, той е човек на силата.
Христос обръща внимание на своите слушатели и казва: „Помнете Лотовата жена.“ Защо тя остана? – Защото се обърна пак да гледа към Содом и Гомор. На друго място Христос казва: „Който е хванал ралото и се обръща назад, той не е за мене достоен.“ Младите казват тъй: „Не е време да започнем религиозен живот.“ Казвам: Вие сте като хилавата мома, ще останете в къщи, не сте за новата култура, за в бъдеще сте. И тогава казвам: Онова семе, което се посее на нивата, има условия да се размножава, а онова, което остава в хамбара, то се продава и през камък се прекарва. Който се взима, отива на нивата и се посява, там има растене, а който остава, той влиза под хромела и в него няма растене. Следователно, когато някои кажат: „Ние да не сме от тези, които да ни вземат.“ Казвам: „Тогава ще останете под хромела.“ Не си правете никакви изключения, в природата няма никакви изключения. Или на нивата или под хромела! Или на Бога или на Мамона! Под „Бог“ разбирам възвишеното благородното в света. Не е името, с което може да се кръщаваме. Това е онзи живот, с който може да живеем и да го опитваме.
Религията е наука, която може да постави духовната наука на чисто научен опит. За да може да извършите този опит, трябва да имате много голямо хладнокръвие. Трябва да имате хладнокръвието на англичанина, за който ще ви разкажа следното с един руски княз. Срещнали се в една улица с своите малки [кабриолети], но се спират, не могли да се разминат. Руснакът изважда вестник „Таймс“ и започва да го чете. Англичанинът изпраща слугата си при руснака и той му казва: „Господине, след като прочетете вестника, дайте да го занеса на господаря си и той да го прочете.“ Тези двама души не се безпокоят, че се забатачили, разрешават сериозни въпроси. Е, след като се срещнете вие с един дук и един княз, ще почнете да охкате, да плачете. Но да срещнете един дук, това е една привилегия. Той ще иска вашия вестник. Такова хладнокръвие трябва да имате, когато изучавате окултните науки. Това не е наука за болни хора, за нервни, за ексцентрични, това е наука за хора с здрави умове и сърца, за хора, които имат търпение да прочетат вестник „Таймс“. А знаете ли колко е голям този вестник? – Шестнадесет страници. Ще ви се отнеме половин ден време, докато го прочетете с всички подробности.
Сега ние сме на земята в една такава задръстена улица. Питам: На къде ще отидете сега от тук? Всички сте дошли до едно място – мъже и жени, събрали сте се там и казват: „Няма какво да се прави.“ Оженили се, разговарят се, бият се, четат всеки ден в.“Таймс“. Един ден мъжът чете „Таймс“, жената казва: „Дай го на мене после.“ Мъжът казва: „Ето какво пише Таймс.“ Жената казва: „Не си довидял добре, има нещо пропуснато.“ И по някой път спорят, кой е прочел вестника право. Но това произтича от кривото разбиране, кой живот преобладава вътре в нас. Ако в нас, в нашия дух преобладава онзи живот на жената, която се взима, ние сме кандидати за новата култура, която иде или тъй казано, ние сме кандидати за Царството Божие.
И Христос е казал: „Аз съм пътят, истината и животът.“ И на гръцки думата „зои“, отдето е произлезла думата „жена“, „живе“ на санскритски означава живот. Следователно, жената е един обект да я изучава мъжа. Тя е предметно обучение за него. Затова се казва: „Тя е кост от плътта му.“ Значи, жената – животът вътре у нас трябва да го изучаваме, да го използуваме, защото същият този живот тече вътре в нас. Не мислете, че жената има един живот, а мъжът – друг. Поставете мъжа при същите условия, при които се намира жената и той ще прояви същия живот. Жената като се намери в мъчнотия, поплаква си, разтъжава се, а мъжът гледа малко саркастично и казва: „Женско сърце!“ А утре, като го набият на бойното поле, видиш и неговите сълзи текат.
Следователно, човек трябва да заеме всички условия на живота, а тези условия са безбройни и ние трябва да ги разбираме. Не трябва да разбираме само доброто настроение, което имаме. Доброто настроение, което имате, то още не е ваше. Животът, който баща ви е дал, не е ваш живот; животът, който майка ви е дала, не е ваш живот. Вие трябва да имате в съзнанието си нещо пробудено, да знаете, че сте спечелили нещо. Питам тези, които са живели 30–40–50 години, какво съществено нещо сте научили? Жената казва: „Дошла съм тук на земята мома, трябва да се ожена.“ Женитбата е съществено нещо, но женене, съчетание не може да стане на земята. Тук се прави само предговор на жененето, а женене става в духовния свят. Като ви говоря за женене, вие казвате: „Знаем го жененето, деца трябва да се раждат.“ В духовния свят е обратно, там жените раждат без страдания, а на земята раждат с страдания. Следователно, небесният живот се състои в това, да раждаш без мъки. Там и мъже и жени раждат, но това раждане не е като това на земята. Голяма разлика има. Ако отидете в низшия живот, как става там раждането? Разделят се, прекълцват се клетките на две части, получените на още две, те още на две и това наричаме размножение.
Следователно, ако се съберете с едно същество, което се ражда чрез деление на клетките, а вие се раждате по особен начин, ще ги питате: „Как се раждате?“ – „Е, чрез преклъцване.“ – „Ами как така!?“
И тъй, ако влезете в духовния живот и искате да раждате по този начин, който вие знаете, ще ви изпъдят навън и за 10 000 години няма да ви пуснат там. С самата мисъл ще оскверните небето. Ако проектирате тази мисъл в духовния свят, как ражда жената, как зачева, вие ще опетните небето и няма да ви пуснат там за 10 000 години. Следователно, нашият живот на земята е едно посмешище, в него няма онова възвишено, благородно чувство, да влезем в положението на жената, когато ражда, а казваме: „Тя е крава, нека се тели, тя е овца, нека ражда агънца.“ А като се родят агненцата, казвате: „Ние знаем какво да правим с тези агненца.“ Това е схващане на вълка. В древността между овците и вълците е имало култура, те заедно са трева пасли и братски разговаряли. Обаче един ден дошъл учител на вълците и казал: „Не само с трева ще бъдат живи вълците, но и с всяко месце от овците.“ Рекламирали новото учение на този учител и започнали с овци да се хранят. И от тогава кръвта на овците се продала.
Сега дойде при вас някой учител и казва: „И с месце може да се живее.“ Аз вземам това като символ. Братството и приятелството между овците и вълците изчезнало като се произнесъл техният учител, че не само с трева може да се живее, но и с месце. От тогава вълкът яде месо, но и трева пасе от време на време, когато няма месо.
Сега умовете на нас съвременните хора са тъй изопачени, както умът на вълка. Попитайте най-правоверния човек – в какво седи правотата на Христовото учение, той ще ви каже, че Христос е дошъл да спаси света. Друг ще ви каже, че Христос е дошъл да научи хората да се любят. Е, де е онзи опит на земята, де е това училище, дето учението на Христа се прилага в неговата пълнота. Влезте в къщата на най-правоверния християнин, той ще ви погледне, ще заключи къщата си, ще заключи касата си, яденето си. Той ще ви гощава, но всичките му каси са затворени. Ако му поискате 2–3000 лева, ще ви каже: „Ти прекали, гледай от другаде да поискаш.“ А това е учението на света. Според учението на света, всеки трябва да работи; според учението на света, слабият трябва да работи за силния, според учението на света, силният трябва да се ползува от месцето на слабия; според учението на света, вашата дъщеря трябва да стане наложница на силния. Това е учението на света и него наричат християнско културно учение. Това аз наричам едно паталогическо учение, неразбиране на онзи велик Божествен закон, който работи сега вътре у нас.
Ще ви приведа един пример, който се случил към края на сребърния период на човешкия живот в времето на алмарите. Последен цар в това време бил Алмар. Този цар прокарал един закон, според който, когато някой забогатее, той взимал излишъка от богатството му и го давал в заем на бедните, на който не достигали средствата. Когато идвали при този цар двама души да се съдят, той постъпвал така: този, който извършил престъплението, той го осъждал, но преди всичко го повиквал в къщи да го угости, а после го изпращал в затвора. Затворът бил постлан с хубави килими, добра обстановка, и всички затворници живели като някои дукове. Като идвал някой праведен при него, той го оправдавал, но като си излизал, заповядвал да му ударят по няколко тояги и да му се дадат няколко градини и ниви, да ги обработва и да сее. И тъй, затворите на този цар били пълни все с такива дукове. Царят им доставял всички удоволствия, но имал едно правило: всеки затворник бил длъжен, излишъкът, който оставал в цукалото му, сам да си го изхвърля навънка. Е, как мислите, този цар постъпвал ли е умно? – Много умно е постъпвал. Аз питам сега: Вие бихте ли заменили затворническия живот на дука с свободния живот на онзи праведен, който отглеждал градини и ниви, макар да му удряли по 10 пръчки на задницата?
На онзи, който правил престъпления, никакво наказание нямало, хубави килими имал, богата храна, добре прекарвал живота си. Това е един факт. Вие се чудите защо светът днес е така. Днес царува цар Алмар и всички престъпници е турил в такива затвори. Тези затворници имат и килими и канапета, всичко си имат, но цукалата си трябва да изнасят сами навън. А на праведните казва: „Вие, които живеете по Бога, ще имате градини и ниви, ще орете, ще сеете и по 10 пръчки на задницата ще ви удрят.“ Казвате: „Това значи да правиш добро!“ Днес царува цар Алмар и хората не са го разбрали. И Писанието казва: „Когото Господ обича, наказва го, а когото не обича – не го наказва.“ В какво седи наказанието? Тази единица, тази пръчка показва, че всички неща в света трябва да се мерят с тази единица, която нито увеличава, нито намалява нещата.
Следователно, всеки, който разсъждава с тази единица, ще има най-верни схващания за живота. Ако жената схваща своя живот като Божествен, като същество, което е излязло от Бога, ако разбира, че животът не я ограничава, че мъжът не я ограничава, тя ще издържа преспокойно всички нещастия. И за мъжа е същото. Но когато започнем да мислим, че светът е такъв-онакъв, когато го измерваме с числото 2, нещастията започват да се увеличават. Вие казвате: „Ние това го знаем.“ Не го знаете, опит не сте направили. Не казвам за всинца, някои са направили опити, но някои са спрели на живота и казват: „Не си струва много да живее така човек, да изгубваме едно-друго: канапетата, килимите си изгубихме, бедни станахме.“ Е, щом сте бедни, вие сте между праведните, а щом сте богати, царят ви изпраща в този мобелиран затвор. Царят си имал две книги, в които си записвал, държал сметка, какво взимал от богатите и какво заемал на сиромасите. Богатите хора в тази държава постоянно се оплаквали от царя си, че той ги онеправдавал, а сиромасите казвали, че от техния цар по-добър няма. Но като си държал сметка за всичко, на всеки 50 години царят викал поданиците си и казвал: „Ти толкова ми дължиш, ти толкова и т.н.“ А на богатите, които осиромашявали, той казвал: „Ти припечели толкова, ти припечели толкова и т.н.“ Тогава всичко се изменило. Богатите казвали: „Царят спечели за нас“, а бедните казвали: „Излъга ни царят. „
Следователно и вие трябва да се освободите от тези илюзии. Ако ви дава царят, ще си го вземе, ако вземе, ще ви го върне. Това е велик закон, който работи в природата. Всяко нещо, което е припечелено, никой не може да ви го вземе. Никое същество в света не може да ви отнеме благото, което сте спечелили с честен труд и пот на лицето си. Никой не може да ви го вземе, а ако вие сами си го изгубите, не се плашете, това благо, кога и да е, ще ви дойде пак. Аз нямам време да ви разяснявам вътрешните тайни на живота, защото вие сами ще ги изучите, когато изучавате окултната наука по-дълбоко.
Всинца вие ме слушате и едни от вас не разбират едно, други – друго. Когато ви говоря, някои казват: „Защо не обхваща нещата от по-висша област?“ А други казват: „Защо не снеме по-долу?“ Аз се старая да ме разбират поне 25%, повече от това не мога да направя нещата ясни. Казвам: вие трябва да преживявате нещата, защото имате всички способности, всички чувства, имате всички условия, всичко е скрито у вас. Вашият живот е едно от най-големите блага, които Бог ви е дал. Ще ви дам едно твърдение: сега най-лошият живот, животът на най-лошия грешник има хиляди пъти повече условия за развитие, отколкото един ангел. Какво ще кажете сега? Един ангел ако иска да мине през една по-висока йерархия на развитие, трябва да слезе на земята, да мине през всички страдания на човека.
Ангелът мяза на едно дърво, което може да стане само по-обемисто, но нагоре не може да расте. Вие казвате: „Ние да сме ангели.“ Следователно, ангелите ламтят, имат стремеж да изпитат човешкия живот. Те биха заменили своя живот с вашия, за да изпитат вашите най-големи страдания, но Божественият закон не им позволява това. Най-голяма привилегия е за един ангел да му се позволи да се въплоти. За него ще се отвори една нова област в битието. Не мислете, че ако не се въплотите вие ще може да разберете един живот.
Вие не може да разберете един ангелски живот, докато не минете през него. И обратното е вярно. Най-долният живот на ангелите е 100 пъти по-горен от най-висшия живот тук на земята. Това е по своята интензивност. Хората тук на земята са още като растения. За да дойде един ангел тук на земята и да бъде в съприкосновение с вас, трябва дълго време да ви бута, като едно растение, с своите губерки, докато раздвижи мозъка ви. Вие за него минавате като един първокласен тъпак. Вие сте заспали и питате: „Защо ни буташ?“ Той ви бута, за да ви покаже, че при вас има едно същество от по-висока култура, с което трябва да дойдете в съприкосновение.
Та, онази жена, която остава на земята, сте вие, а тази която се взима, е ангелът, ангелският живот. Праведният при праведен си отива. Следователно, когато кажем, че трябва да се обърнем към Бога, тази идея минава през цялата култура. Два живота вървят едновременно в човешката душа. Това навсякъде може да се провери. Корените са един живот, клонете – друг. Горното се взима, а долното остава. Едната жена се взима, а другата остава. А когато развитието е дошло до известна степен, че тези два живота са примирени, тогава това цялото го изкопават и го насаждат на друго място .
Трябва да имаме това правилно разбиране за живота. Духовният живот, религиозният живот е за млади хора, а не за стари. Всички стари хора да си вземете шапките и да не ме слушате. Вас ще ви пратим там, в затвора, с мобилираните стаи, с хубавите канапета и килими, там ядене и пиене ще имате, а младите ще ги пратим на нивата и по 10 тояжки на задницата ще им ударим.
Щом ви ударят по 10 тояжки, да знаете, че сте от избраните. Първото нещо е да видите, имате ли на задницата си нещо нашарено. Ако имате нещо нашарено, вие сте от новата култура, нямате ли нищо нашарено, вие сте от старите, от останалите и нищо няма да остане от вас. Облажавам тези с нашарените задници или на друг език казано: Облажавам всички тези, които геройски са прекарали всички страдания.
Това, което ви казвам, може да се постави на един научен опит. Не считайте, че животът, който имате не струва нищо. Това е едно голямо заблуждение. Вашият живот е едно голямо богатство. Заблуждение е когато онзи философ е дошъл при вълците и казва: „Не само с трева, но и с месце може да се живее.“ Той казва на человеците: „Не само с труд, но и с пари ще се живее.“ От де се взимат парите. Парите днес са месцето, което причинява най-големите страдания на хората. Много хора са изгубили умовете си зарад парите. Някой човек, като му вземат парите, полудява! И на християните казват, че са герои. Онзи, който може да живее само с трева, онзи който може да живее без пари, той е герой. Но вие ще ми кажете: „Как е възможно това, да се живее без пари?“ Аз не говоря за вашия строй, при сегашните условия. Щом е човек на земята, да живее, той ще има некаква сила, некакви способности, некакви дарби, за които богатите хора ще имат нужда от него. Ако твоите мускули са здрави, онзи, богатият, който живее на канапета, ще те повика, да му съградиш един затвор. Не си ли способен, никой няма да те повика. Аз наричам неспособни богатите хора. Способни са онези, които работят на нивите, на градините.
И тъй, неспособните, благородните хора са тези, които живеят на канапета. Това не е упрек, аз не казвам като отидете сега в къщи да захвърлите килимите, канапетата, си защото вие нямате тази доблест, но ви казвам: „Дръжте си килимите, дръжте си канапетата.“ Само ако ви удари цар Алмар 10 тояги, тогава излезте от затвора. В деня, когато ви ударят 10 тояжки, прекръстете се и на нивата, а до тогава – стойте си в затвора. Като ви извикат да ви ударят 10 тояжки и ви изпратят на нивата, праведни сте. Ако си грешен, ще те нагостят и ще те поставят в добре мобилиран салон, с хубави килими и канапета. Алмар разсъждавал така: Този човек бил смел, безстрашен и за тези, които нарушавали законите, за тяхното безстрашие им давал угощение и ги поставял в затвор с килими и канапета. А на праведните, защото са страхливи, заповядвал да им удрят по 10 тояжки, да ги направят безстрашни.
Някой казва: „Честен човек съм.“ – Да, защото те е страх от тояги. Та и в света този закон е верен. Когато дойдем в света, трябва да работим за доброто и да избегваме злото не от страх, а да разбираме законите, че тези два света са несъвместими. Тези животи ще ги използувате. Низшият живот ще използувате за корените на вашия живот, а висшия – за цвятовете и плодовете на вашия живот.
Следователно, трябва да примирите тези два живота, тъй както се проявяват. А вие казвате: „Този живот да се измени.“ При сегашните разбирания, които имате, не може да дойде царството Божие. Един има едно разбиране, друг – друго разбиране. Даже религиозните хора, които се мислят толкова напреднали и между тях има толкова противоречия. За спасението например има толкова мнения, за царството Божие има толкова тълкувания, че и досега не са го разрешили какво е то. И затова Христос трябва да дойде на земята, да каже на своите ученици, да каже на своите последователи в какво стои неговото учение, защото всичко, което е казал Той, не е написано, а е взето само една микроскопическа част от него, затова трябва да влезем в природата, да изучим всичко в нея. Вчера бях с няколко приятели в градината под дърветата и им казвам: Преди няколко години, а именно в 1911 година е било тъй влажно, както сега. Това четох отгоре. Казвам им: Това, което казах на вас, няма да казвате на другите. За в бъдеще и те ще знаят кога годината е била влажна, а сега всички очакваме да дойде някой от небето да ни даде знания наготово. Не, ще се стегне вашия ум, трябва работа – сърцето ви да работи, волята ви да работи ден и нощ, не да се безпокоите. Трябва интенсивна, благородна работа на ума! Като влезе една лъжлива мисъл в ума, като влезе едно лъжливо чувство в сърцето, да ги изхвърлите! Като се роди една лъжлива мисъл, едно лъжливо желание или действие, по тази окултна наука ние може да кажем като по това дърво: преди толкова години тази лъжлива мисъл се яви, и сега я преживяваме.
И Христос казва: „Една от тези жени се взима, а другата се оставя.“ Значи, всеки един живот, който е в хармония с Бога, се взима, а всеки живот, който не е в хармония с Бога се оставя. Следователно, ако вашият ум е в хармония, ако вашето сърце е в хармония, взима се. – „Докажи ни,“ казвате. В Божествения свят няма доказване. Ела, виж и опитай! Всичко е с опити и като направиш 99 опити верни, всичко е вярно. Там всичко се опитва, не е както тук на земята.
И тъй, Христос предупреждава своите слушатели, казва им: „Пазете се от живот на Лотовата жена.“ Забелязал съм някои, които ме слушате, казвате: „Ние да се върнем пак към старото.“ Е, в какво седи това старо учение? Аз бих желал да го опишете. Историята го е описала. Посетете скотобойните, бойните полета, посетете химическите лаборатории, навсякъде ще видите какъв е сегашният живот, за какво се готвят хората. Сега хората се готвят да се изтребват. Религиозни хора с религиозни се изтребват, учени хора с учени се изтребват, жени – с жени, мъже – с мъже. Защо? – Мъжете се изтребват за жени, жените се изтребват за мъже. Богати се бият едни с други, сиромаси се бият едни с други, всички са в едно военно положение. И после казват: „Тъй написал Господ, това казал Господ. „ И това било Христово учение! Не, това са преживявания на старата култура, това са утайки от старата култура. Това, което изпитваме, това което усещаме, че тежи над нас, това е кармата на цялото човечество. Това е един дълг, който изплащаме. Всички ще бъдем засегнати, всеки, ще понесе нещо от тази карма. Който се вземе, той ще бъде освободен, той ликвидира с тази карма, а онази жена, която остава, показва, че кармата ѝ още не е ликвидирана.
И тъй, в сегашния живот се изисква смелост и разумно използуване на онези условия, при които живеем. Не казвайте, че „аз съм неспособен“, а използувайте дарбите и силите, които имате, вие не сте използували и 1/100-на част от дарбите си. Вие, като срещнете някой човек, не го цените за неговите вътрешни качества, а вие го цените по това – висок ли е, хубав ли е, хубаво ли е облечен, има ли високо обществено положение, богат ли е и т.н. Щом е окъсан, може да е светия, вие казвате: „Беден е, не си струва с беден да дружиш, белялия човек е той.“ Така и мъжът оценява своята жена, жената – своя мъж, така и майката оценява своите деца, децата – майка си и баща си. Когато бащата е богат, учен, дъщерите и синовете го ценят, но когато е беден, прост, не искат да го знаят. И това било християни. Нас искат да ни убедят, че външният живот е сила. Не, Божественият живот е скрит вътре в нас, и той е силата. Онази сила, която създава благородни чувства, онази сила, която хвърля светлина върху пътя ни, това е реалното, това е, което ние преживяваме. И време е вече всички да тръгнем в този път, вътрешно да тръгнем.
Някой казва: „Дай си ръката!“ Е, хубаво, дадем ръката си като войници, отидем на бойното поле, бием се, но като се върнем, едни взимат нещо, други нищо не взимат. Един се върне с извадено око, друг с счупен крак. „Е, казва, за отечеството.“ Не е това даване ръка. Да си дадеш ръка, значи две воли да се съединят, два ума да се съединят, да работят за облагородяване на човека в всички области на науката, а не да казваме, че тъй учи науката, тъй – религията. В света има само една Божествена наука. В Божествения свят няма религия. Ако влезете в Божествения свят и говорите за религия, ще ви се смеят. Там няма храмове, няма свещеници, няма такива светли облекла на свещениците, няма служби. Е какво има? Има други неща, които вие не сте сънували. Ако бих казал какво има, ще кажа с езика на Павла: Нито на ум не ви е идвало, нито с сърце сте изпитвали какво има в този свят.
От кога дойде религията? С падането на човека. Когато човек падна, започна да създава църкви, започна да избира владици, свещеници. И казва: „Аз по неговите стъпки ще ходя.“ И тъй, вместо да гледа Бога, гледа свещениците и владиците. Че вие си ги създадохте и казвате, че Бог чрез тях ще говори. Лъжете си. Господ чрез свещеници, попове, владици не говори. Господ чрез платени съдии, министри не управлява. Всички тези служби в Божествения свят ни помен нямат от отплата, от Любов работят те. Е, как ще сравнят Божествения свят с земния? Ще кажете: „С какви ли дрехи ще бъдем облечени в небето, моят мъж дали ще бъде с фрак, цилиндър, с ръкавици и т.н.?“ Това е смешно. Като питат какъв е религиозният живот, някой път и аз го описвам какъв е този живот. Питат ме: „Право ли пишат ясновидците?“ Право е, това е видел, това пише. – „Но тъй ли е?“ Според него е тъй, според мене не е тъй. Следователно духовният, Божественият живот трябва вие сами да го проверите, или поне вашият ум трябва да бъде толкова прозорлив, че като ви дадат една формула, един символ, да може да го отгадаете правилно.
Питам: Защо животните ходят хоризонтално, защо дърветата са насадени с главата надолу, а вие ходите с главата нагоре? Как тъй? Според закона на земното притежение всички тела се стремят надолу, тогава защо вашата глава, която е тъй тежка, не е надолу, а е изправена нагоре? И после, ако погледнете човека, ще видите, че неговата глава в духовния свят се върти тъй, както се върти едно махало. Докато се върти тя, вие живеете, спре ли тя, става припадък, преставате да живеете. В духовния свят вие представлявате едно колело, което, докато се движи правилно и вие правилно ходите, престане ли да се движи – падате. И тъй, вашият живот горе е само едно колело, а вие си представлявате, че сте много нещо, много нещо може да направите.
Ще кажете: „Е, Божествен човек е.“ Да, видели ли сте какво нещо е Божественият човек? Тогава и кравите и тигрите и лъвовете, като разсъждават, мислят, че Божественото е като тях. Божественото не може да се сравни с сегашния човек. Не се лъжете! Казвате: „Човек е направен по образ и подобие Божие.“ Този човек е претърпел три преобразования. Първо е бил направен по образ и подобие Божие, после бил направен от кал и най-после от едно криво ребро била направена жената и като оголели, Господ им направил една кожа от звер, с която да се облекат. И сега този човек, който е облечен с кожа от звер, казва: „Аз съм направен по образ и подобие Божие.“ Ще бъде смешно да мислите така. Вие трябва да превърнете човека два пъти.
Тогава ще ви приведа следното разяснение от геометрията: ако ви кажа 2 в първа степен, 22, 23, 24 и ви питам: кое от тези числа разбирате – 21, 22, 23 или 24? Ако разберете 2 в първа степен, то значи: мъжът и жената, които вървят в една права линия, ходят като войници. Ако кажат 22, показва, че се движат в две измерения, в един квадрат, в по-широка плоскост; ако кажат 23, показва, че се движат в куб, има и широчина и дълбочина и височина, а 24 показва, че животът се разширява още повече. Как ще се върви, като се каже 24? Ето къде не стига човешката пипка. Тогава трябва да ви кажа да си затворите сегашните очи, за да ви покажа накъде да вървите. Като си затворите сегашните очи, ще се подвижите в тази посока, в посоката на 24, а докато ви са отворени очите, ще се движите само в три посоки, А това, казано в научна форма, значи да концентрираш съзнанието си вътре. Какво значи да концентрираш съзнанието си? То значи да влезеш в един обширен свят, дето материята има друга форма, съществата – друга форма, растенията – друга форма. Следователно, четвъртата посока се решава така: ще затворите очите си, ще влезете в четвъртата степен. Но вие казвате: „А, да ми се затворят очите, опасна работа е.“ Докато не е бил в първа степен, докато не е бил в втора степен, докато не е бил в трета степен, да стои с отворени очи, но онзи, който е ходил в трите посоки, казвам: „Ти си затвори очите, сега в четвърта степен – горе!“
И тъй, трябва правилно разбиране, не се самозаблуждавайте да мислите, че религията или духовният живот е само едно приятно настроение, той съдържа и мисли, но в духовния живот седят и причините, защо този живот е такъв, а не друг. В битието не може да минем по друг начин. Светът така е създаден сега. Никой не е в състояние да измени живота, той сам по себе си ще се измени, защото нашата земя, цялата вселена се изменя и след хиляди, хиляди години ще се намерим в една нова материя и тогава на земята ще се явят нови форми. До това време ние се повдигаме. Едни се повдигат, други остават долу. Тези, които се повдигат, казвам че възкръсват, а другите остават в гробовете, т.е. остават да повтарят старата култура в нов път. Тези хора, които остават в тази еволюция, ще бъдат демони за животните и растенията, те ще ги измъчват тогава. Едно време, когато хората са били ангели, част от тях не са издържали изпита си, паднали са и днес те ни измъчват. Сега ще си зададете въпроса: „Защо е трябвало да бъде тъй?“ Не е ваша работа. Ако искате да разрешите този въпрос, питам ви: Защо ядете? Бихме ви разрешили този въпрос, тази тайна, ако се откажете да ядете. Можете ли да се откажете да ядете? – Не можете. Можете ли да се откажете да мислите? – Не можете. Можете ли да се откажете да чувствувате? – Не можете.
Злото в света, това е една необходимост в развитието на битието, едно благо. Без тази необходимост вие щяхте да бъдете на място то на този демон. Сега други са, които ви измъчват, иначе вие щяхте да бъдете на тяхно място . Следователно, благодарете, че има кой да ви замества, благодарете, че ви мъчат, като ви мъчат, с това ви избавят да не паднете в тези трапове. Дойде един лош дух, ограбва ви богатството, невидимият свят допуща това, понеже знае, че това богатство ще го употребите за развала на вашия живот. Бог ви е дал здраве, но това здраве ще използувате за пакост на вашите близки, като извършите някакво престъпление, затова Бог изпраща този лош дух да ви отнеме здравето и вие трябва да му благодарите. Те, лошите духове, косвено ви правят едно добро, без да съзнават това. Ако съзнаваха, нямаше да правят тези пакости, но затова щяхте да си патите. Един ден, когато се подигнете в живота, няма да останете, като жабите да дигате шум, няма да остане вечно да мислите какво ще каже тази комисия за прехраната.
Това положение ще се измени, както онази млада мома, която се готви за булка, първо време мисли все за венеца си, мечтае си за това-онова, а като се ожени, казва: „Разбрах този живот, няма да се женя повече.“ Да, като остарее, кой ще се жени за нея? Някоя баба казва: „Синко, наживех се, не искам да живея повече на този свят.“ Казвам: „Ами ако си млада мома?“ – „Е, ако съм млада мома…“ Благочестива е тя сега! Казва за някоя млада мома: „Това младото още сопола му тече, пъкъ…“ Ами ти като беше млада? – „Е, бях глупава.“ Ами ако сега си млада? – „Е, ще бъда същата.“ Това е завист. Няма нищо, тази баба няма защо да забранява на младите да се любят. Любовта е добър порив. Може да има криви опити на любовта. Следователно ние трябва да оправим, да разберем защо тази Любов е излязла такава, а не каквато я искаме.
Христос казва: „Едната се взима, а другата се остава.“ Като се вземе едната, като се мине от един живот в друг, почваш да побеждаваш мъчнотиите в този живот, това показва, че едната жена, която е мляла долу в стомаха, сега се качва горе в дробовете, до духовния живот и почва да работи. И тъй, религиозните, духовните хора трябва да бъдат умни, а не глупави хора, не хора на фантазията, а хора, които боравят с реалностите, с видимото, с осезаемото и трябва да знаят кое е вярно, кое не е вярно. Когато говоря за духове, аз имам друго понятие за духове; когато говоря за ангелите, аз имам друго понятие от това, което вие разбирате. Когато чета описанието за ангелите и духовния свят, смешно е това описание. Има нещо подобно, но то е вътрешно, то е в онзи вътрешен принцип, в който няма никакво изопачаване. Когато говориш за любовта, а разбираш съединението на мъжа и жената, това не е любов, това е работене, това е за продължение на рода. Ако майката работи, това е човешки егоизъм, да има за стари години. Любовта е най-възвишеното чувство, което съществува в света, то не е нито чувство на мъжа, нито чувство на жената, нито чувство на майката. Сега ще опитате всички тези видове Любов и като опитате всички форми на любовта, тогава една от тези твои жени ще се вземе и ще кажеш: „Едно време бях слуга, а сега виждам, сега разбирам какво нещо е любовта.“ Затова Павел казва: „Едно време знаях отчасти, а сега ще…“ (Изречението е недовършено.)
Ние ще изпитаме любовта тъй, както Бог я проявява в нас и тази Любов ще ни даде по-нов подтик на науката в всички отрасли, всичко да се застъпи. Аз искам от младите да учат, да не кажат, че на нас, религиозните, науки не ни трябват. Не се лъжете! По-опасен човек от религиозен без наука – няма. Всички знания, до които човечеството е достигнало, религиозният човек трябва да ги има. Ще кажете: „Като отидем в небето, ще учим.“ Там е друг въпрос, всички трябва да имате знания. Аз не говоря за такива знания, че да бъдете справочни книги, да сте с много знания. Това аз наричам натоварена камила. Трябва да имате знания, но да разбирате законите, да разбирате защо светът е създаден така и защо се появили тези науки. Всичко е потребно. Вашият обективен ум, като работи, ще създаде веждите ви, вашият разсъдък, ще създаде челото ви; творческият ум ще създаде друго нещо. Следователно, ако не се развивате правилно, вашата глава ще бъде деформирана, некъде ще има издатини, другаде сплеснати места. Към всичко човек трябва да се стреми, разнообразие трябва да има – само тогава вашият организъм ще се развива правилно, симетрично. Турете разнообразието в живота и животът ви ще стане добър.
Турете една жена в мелницата, там две жени не трябват. Чудни са хората, когато някой ви пита, какво е вашето учение! Няма две учения, едно учение има в света. Ще кажете тъй: „Ние искаме да бъдем трудолюбиви честни ученици на великото Божествено училище в света, да оправдаем всички разноски, които са положили за нас нашите братя и сестри, да оправдаем всичкото доверие, да използуваме всичко в света.“ Не трябва да влезете в затвори с килими и канапета, а да изучавате всеки извор, всяко цвете, всички условия в природата, защо са създадени така. Ако вашите очи са сини, защо е така? Ако са черни, защо? Защо носът ви е широк? Вашите очи са черни или сини още преди хиляди години. Сини или черни ви са очите, това показва епохата в живота ви, условията, при които сте живели. Сега казвате: „Сини очички има.“ Не, ти трябва да знаеш какво означават тези сини очички на жена ти и тогава ще разбереш как жена ти ще действува спрямо тебе. Хора с сини очи са хладни хора, в тях много въображение няма, много чувства няма. Хора с сини очи са повече хора на пасивната вяра . А какви са хората с черните очи? Ще обясня един окултен закон. Вземете например белия и черния цвят. И двата са пасивни цвята. Черният цвят е емблем на злото, а белият – на доброто. По какво се различават? Черният цвят поглъща всичко в себе си, а белият цвят всичко изпъжда. Защо черният поглъща? Черният цвят, понеже е в борба с белия, иска да погълне всичката енергия на белия, та да го управлява. Белият цвят, като е в борба също с черния, прониква в него. Белият цвят е в положението на онези малки жабчета, които през устата влизат в стомаха на крокодила и като влязат там, започват да го прегризват, направят дупка, нахлува вода в стомаха му и не минат 20 минути, крокодилът се обръща с корема си нагоре.
Та черният цвят, който е погълнал всички лъчи на белия цвят, сам се разрушава и следователно става основа за култура. Затова черните хора са културата на света, от тях започват чувствата. Хората не ги харесват, но без тях култура няма. Без чернозем, жито не става. Бели хора, бели жени, но житце не дават. Черни хора, черни жени – хубаво житце раждат. Казвате: „Лош човек, черен човек.“ Казвам: Черен е, но жито ражда. – „Бел е“, казвате. – Бел, но жито не ражда. Ще турите бялата жена в черната, ще ги размесите и тогава много плод се получава. Такъв е законът в природата. Всичко ще използувате.
От тези две жени едната е бела, другата – черна. Белата трябва да влезе в черната – този висш духовен живот да влезе вътре. Човек като умира, казва: „Аз свърших с трите измерения, започвам с четвъртото.“ Като затвориш очите си, тогава ще влезеш в четвъртото измерение, но много хора и като затворят очите си, пак за този свят мислят. Не, ще забравиш този свят, ще се освободиш от всички тревоги и ще кажеш: Започвам нов живот без тревоги. Тогава какво ще излезе от тебе? – Жито ще излезе. Като минете в четвъртото измерение, ще станете на жито. Всички сегашни хора ще станат на жито, всички ще ги опитват, но вие ще бъдете носители, спасители на света! Затова житните зрънца са ангели, напреднали духове. Като взема житното зърно, дълго време го поглеждам и си казвам: „Като влезеш в тези хора, ще те разберат какво си.“
Бъдете смели и решителни в живота си, знайте, че светът е създаден за вас, да се учите, а не да създавате лоши мисли да изопачавате живота си.
Беседа, държана на 12 юний 1921 година.
