ДВЕ СЪСТОЯНИЯ
„Добрата молитва“
„Духът Божи“
Смехът е едно здравословно състояние. Плачът е болезнено състояние. Който се смее, е здрав. Който плаче, има едно болезнено състояние. Усмихването, веселостта е едно здравословно състояние. Има едно несъответствие. Да се храни човек чрезмерно, е опасно. И да се храни малко, е пак опасно. И в процеса на знанието е същото. Всяко живо същество трябва да се учи. Когато привеждате от един закон в друг, имате някои мъчнотии. Запример изразът „разумната природа“ не може да се преведе на английски. На английски не може да кажеш „разумна природа“.
Ние понеже боравим с една област, някой път се спираме върху някои научни работи. Нещата се изменят в света. И някои се унищожават. Да кажем, вземете, в математиката два знака се унищожават. Какво се подразбира под това? Знаковете, с които се работи в математиката, те ни най-малко не се унищожават. Ти не работиш с тях, но тези знаци не са унищожени. Но казвате: „Унищожаваме ги.“ От ума си си го махнал. Това подразбира един вътрешен процес. Чрез него ние не работим, нямаме го предвид. Или когато се превеждат дроб към еднакъв знаменател, е същото. Онзи, който не разбира, че това е същото, той отрича науката. Могат да кажат така, ако искаш да обясниш на хората, че може да зачеркват знаците или да ги унищожават, без да са унищожени. Някой път човек функционира най-напред с доброто, после внася злото като елемент.
Запример някой има да ти дава. Ти казваш: „Дай ми парите.“ С добро му казваш, с търпение. И най-после му казваш със зло. Онзи ги извади и ги даде. Вие казвате, че не става без зло. Някой път става със зло. Някой път му удариш две плесници – и той плати. А някой път става обратното – като му удариш две плесници, онзи човек не плаща.
Един българин го лекували в странство. Лекарите казали, че положението е ужасно тежко и че ще умре скоро. Българинът казал: „Така и така ще се мре, я ми сварете малко боб, да се наям.“ Той се наяжда с боба и оздравява, французките лекари казали: „Чудна работа. Някакъв специален боб е.“ Друг българин заболял, предписали му същото лекарство, и той умрял. При известни условия с известна храна като нахраниш болния, той оздравява – на някой болен му липсва някоя храна. Това е приблизително вярно, това става при изключителни случаи. Но изобщо когато болният се разболее, то стомахът му е много деликатен. Трябва да му се дават много деликатни храни, лесносмилаеми. Изобщо не трябва да се предизвиква дисхармония в стомаха, защото болестта е дисхармония. Всичкото тяло тогава е във война. С картечен огън – навсякъде война. Като разгледате един човек, вие ще видите най-първо червените телца. Като наближи болестта, настава цяла война между фагоцитите, или белите кръвни телца, и микробите. Ако организмът надвие, човек оздравява. Ако не надвие, заробват го, хващат го в плен и го занасят на другия свят.
За бъдеще вие трябва да имате ясна представа какво нещо е болестта. Например вие казвате, че имате треска. Какво нето е треската? Или имате ревматизъм, или имате главоболие. Болестта на стомаха ще се излекува. Ако искаш да излекуваш болестите на стомаха, ще ги лекуваш с истината, болестите на гърдите – с мъдростта, а болестите на главата – с любовта ще ги лекуваш. Ето една хубава рецепта. За стомаха приложи истината. Петнайсет милиграма от истината, разбита в едно кило вода – по 60 лъжици на всяка минута. Вие ще кажете: „Сега в буквален ли смисъл ще вземем, или в преносен?“
При единия случай болният от боба ще оздравее, а при другия случай ще умре. Та казвам, ще имате една вяра, при която човек не умира. Вяра, при която в конците не трябва да става скъсване. Т+е+ не трябва да става скъсване на човешката мисъл, на човешкото желание. Има скъсване на човешките мисли, на човешките желания. Но не трябва да става такова скъсване. Може да става преместване на мисълта, но не да става скъсване на мислите, желанията и постъпките. Това скъсване носи големи загуби, да не кажем катастрофа. Аз говоря за особените желания. Някой казва: „Уби всяко желание.“ В някои източни книги, преведени на български, има това. Онези, които не са разбирали, казват: „Уби всяко желание.“ Не. То е преведено съвсем криво. Умните хора на Изток са казали една мисъл, но ако ти я разбереш буквално, ще извадиш съвсем криво заключение. Там е казано – тури всяко желание на неговото място, дето подобава на неговото естество. Желанията изобщо не трябва да господстват на мисълта. Има някои желания, които някой път господстват в мислите. Обаче мисълта трябва да господства над желанията. Но всяко желание трябва да има възможност да каже на мисълта: „Може ли да ми услужите?“ Някой път едно желание може да наруши една ваша мисъл и след това се явява дисонанс, несъгласие в човека, идват болестите в човека, разболява се. В едно отношение си добър, в друго отношение си лош.
Запример едно същество ти казва вътре: „Открадни, ти ще останеш будала.“ Другото същество вътре 6 тебе ти казва: „Не.“ Кои се борят вътре в тебе? Кой е онзи, който ти говори едно, кой е онзи, който ти говори друго, и кой е онзи, който слуша. Запример някой ще се жени и чува вътре два гласа. Единият глас казва: „Може ли да се живее с онзи? Може.“ Друг глас казва вътре в тебе: „Не може.“ И най-сетне всичко утихне. Казваш: „Реших въпроса.“
Казвам, тези вътрешни процеси трябва да се разбират. Някой път аз говоря за музиката. Някои от вас не сте толкова щастливи да свирите. Някои от вас не сте даровити, талантливи, гениални музиканти или гениални поети да пишете добре. Но все таки човек трябва да свири на нещо. Най-хубаво е да свириш на арфата на живота. Ако ти не знаеш да живееш, значи не знаеш да свириш. Всеки трябва да знае да свири. А пък тези механическите инструменти – цигулка, пиано, орган, арфа или каквото и да е, те после идат. Да имаш възможност да вземеш или да купиш една хубава цигулка, една хубава цигулка може да струва 100 хиляди лева, 200 хиляди лева, 500 хиляди лева, 5 милиона лева. Преди повече от двайсет и пет години гледах една цигулка „Страдивариус“ с диплома, тогава струваше 25 хиляди долара. В една хубава кутия беше турена Двайсет и пет хиляди долара кой ще даде сега? Някой богат американец може да ги даде.
Казвам, всякой трябва да знае да свири. Човек има един инструмент, който струва повече от двайсет и пет хиляди долара. От хиляда години този инструмент седи в тебе и ти не си седнал да му пипнеш клавишите и като светиня ти го буташ и чакаш някой да го бутне. В човека предната част на мозъка, дето е музикалното чувство, има един орган, който има трийсет и пет хиляди клавиши. Сега какъв майстор трябва да бъде онзи, който трябва да свири на тези клавиши? Това няма да го намерите в обикновените съчинения, това са тайни. Турците казват: „Акъла зарар.“ Трийсет и пет хиляди клавиши. Тук, в салона, имате орган c осем октави. Колко oктaви ще имате при трийсет и пет хиляди клавиши. Трийсет и пет хиляди клавиши колко милиона трептения ще могат да разбиват? Сега имате възможност да слушате до трийсет и осем-четирийсет хиляди трептения. Тези математици особено изчисляват, някой път трябва да извиняват тези математици, защото, когато изчисляват разстоянието от земята до слънцето, изчисляват го приблизително. Някой път слънцето се издува от сто хиляди до петстотин хиляди километра. Даже се издува като физхармоника. Някои изчисляват разстоянието от земята до слънцето на деветдесет и два милиона мили, други – на двадесет и три милиона. И двете страни са прави. При издуването на слънцето деветдесет и три милиона мили е право, при отлив деветдесет и два милиона е право. Възможни са и двете неща. Има едно смятане в природата, което е относително. Ние не търсим тогава абсолютни никакви величини. В такъв случай истината не искаме, когато се прави железен път, има се предвид, че релсите лятно време се разширяват, а зимно време се свиват. Те са изследвали това и винаги остава една междина между релсите. Някой път тази междина е по-голяма, някой път е по-малка. Ученият човек казва – трябва да има малък аралък, междина. И в знанието трябва да има аралък. Някой казва нещо, друг казва – това не е вярно. Може да е вярно, но има някакъв аралък. Трябва да има някое състояние, което не зависи от мене. В реда на нещата е това. Между някои хора има симпатия, а между някои – антипатия. Това е малък аралък. Някои хора не се обичат. Те се отдалечават един от друг. Зимно време е, посвиват се, но като дойде лятно време, се приближават и се обикват.
На земята ние казваме, че трябва да живеем добре и за себе си да бъдем щастливи. Всички не живеем добре. Едни живеят много добре, други не живеят много добре. Ние сме пратени да живеем добре. Понеже всички не живеем добре, значи друго е отношението. Всъщност всички трябва да живеем добре, но реализирането на това за в бъдеще може да стане. Появяват се други разсъждения. Те са философски разсъждения. След като напуснем земята, виждаме, че известни същества ще бъдат горе в рая, в невидимия свят, а други – в ада. Този, който ще бъде в рая, и този, който ще бъде в ада, не живеят заедно. Онзи, който е в ада, иска му се да иде на небето. Заражда се в него мисълта, по кой начин може да излезе от ада. Някой, който е на небето, може да му се поревне да слезе в ада, да иде да види какво има там.
Когато разглеждам една храна, мога да видя колко е хранителна и колко е нехранителна. Тя си има известни вещества, изучавам ги. Ако аз я възприема, какво отношение ще има към мене и към другите.
Една мисъл е лоша. Ти я разглеждаш отвън. Тя няма да те направи лош. Една добра мисъл може да я разглеждаш, и тя няма да те направи добър, но ако приемеш тази лошата мисъл, тя може да ти даде своите качества. Сега ще кажете: „Ние не разбрахме тази работа.“ Не е разбрана тази работа. Ако вие изучавате някой език, запример вземете френски и английски език, англичаните, които са толкова практични, центърът на времето е развит, обаче в езика не ценят времето. Те казват – времето е пари. В тях има едно желание да съкращават думите, обаче в езика си допущат следното. Запример вземете думата „thought“, „тод“ – по български така бих написал тази дума. Но българинът туря един ер голям. Защо му е ер голям? Българинът няма някоя буква, която някои народи имат. Запример фита. Англичаните толкова години мислят, искат да изхвърлят някои букви, но не смеят да променят езика си, макар и да губят много време.
Та казвам, всички вие имате едно правописание, такова разбиране, английско разбиране. Много неща във вас имате, които не че са лоши – според законите на вашето правописание трябва да бъдат там и ако не го направите така, ще кажат, че си невежа. Англичанинът ще каже – ако не го напишеш, че си невежа, ако го напишеш по правилата, ще каже, че си умен.
Природата има един език, който трябва да се изучава. Тъкмо тепърва трябва да го изучавате. Най-първо трябва да знаете какво нещо е точка, запетайка, всичките функции на точката. Или трябва да знаете какво е отношението на правата линия и всичките функции на правата линия. Ти имаш движения, ти трябва да се движиш в известна посока и според както човек разбира правата линия, така ще постъпи. Някой човек, като върви, той не може да върви по права линия. Който е пил, се клати. Какво показва това състояние? Той се намира в един свят, който не е организиран, воден свят и следователно има много бури отгоре и мислите му не са уравновесени. Някой човек върви, спира се и мисли, после пак върви, пак се спира. Спира се, някоя мисъл го спира. Или когато човек го занимават малки, но мъчни мисли, той много ситни, но много бързи стъпки прави. Когато има някоя голяма идея, ‘ той върви полека и прави големи крачки. Добрите хора, светиите си имат свой ход. Престъпникът си има свой ход и ученият човек върви по особен начин. Още като върви, по гърба му ще го познаеш дали е учен, светия, цар, майка, баща, владика. Кой да е от вас може да познае човека, като погледне как върви. Това е цяла наука. В Америка, в Англия изучават това – да познават човека по ходенето. За да изучаваш човека по ръката му, трябва да гледаш ръката му и затова трябва да дойде човек близо до тебе. Ако изучаваш човека по лицето му, трябва да е близо до тебе. Също така, ако изучаваш човека по черепа, той е скрит от косите и трябва да бараш, трябва да туриш пръстите, за да видиш издутините. А пък по ходенето, като видиш как се клати човек, още отдалеч ще познаеш какъв е този човек.
Сега ще направя друго едно сравнение. Да вземем стиха „Страхът от Господа е начало на мъдростта“. Да кажем, че те е страх от мъчнотии или те е страх от учителя. Какви ще бъдат резултатите? Щом те е страх от учителя, вкъщи ще стоиш, в училище няма да ходиш. Чрез страха ти ще се научиш да седиш вкъщи, за да учиш. Щом те е страх от учителя, той ще те научи да учиш. С какво отиваш при този, от когото те е страх. Като те е страх от мечката, в гората няма да отидеш. Ако те е страх от мечката, човек няма да станеш. Ако те е страх от учителя, човек ще станеш. При първия случай турям минус, при втория случай турям плюс. Резултатите ще бъдат тези: в първия случай ще имаш резултат 0, при втория случай ще имаш резултат 10.
Та казвам: какво е страхът? Резултатите от страха от света е равен на нула. Нищо няма да придобиеш. При страха от Бога ти ще придобиеш, ще станеш силен, ще получиш 10. Десет е едно щастливо число. Значи ще придобиеш известни дарби, с които ще имаш придобив. При първия случаи ще бъдеш сиромах, при страха от мечката има и една положителна страна. Като те е страх от мечката, никакво нещастие няма да имаш. Мечка няма да те изяде.
Ако мъжът е положителен – значи дава. И ако жената и тя също така е положителна, значи пак дава, тогава на кого ще дават. Между тях тогава не може да има общност. Жената трябва да бъде минус. Значи това, което мъжът дава, тя трябва да го взема. За следния момент жената ще бъде плюс, а мъжът минус, той ще получава. Първото число ако е плюс, той след като е предал енергиите на втория, последният ще стане плюс, а първият минус. И тогава последният ще предаде енергията на първия. Двама приятели хора и двамата не може да бъдат положителни. Те са отвлечени работи. То е почти механически начин на обяснение. Но в живота трябва да разбираш знацитe. Да знаеш в даден момент как да постъпиш. Щом почнеш много да мислиш, да знаеш, че този процес е човешки. Веднага трябва да споделиш процеса. Онзи, който мисли в света, той има отрицателните процеси. Онзи, който никак не мисли, той има положителните процеси. Запример дойде работа, той никак не му мисли, че отвън има облаци, че е валяло, не му мисли. Впрегне колата и върви. Нищо повече. В Божествения процес ти отиваш на едно място, гдето времето е топло. И вятър да има, времето е топло, има много дървета с плодове. При Божествения процес всякога човек има една надежда. Как да познаем Божествените работи? Онзи, в когото съществува Божествен процес, в него има една вътрешна вяра. Той казва: „Светът да се обърне с главата надолу, аз ще постигна.“ А пък при другия случай ти излизаш, но се колебаеш. Ти казваш: „Аз вярвам, но тази работа няма да излезе с вяра.“ И така става.
(Учителят показва рисунките.) Този художник може да е някой философ, който е обърнал някого към Бога. Но като дойде до рисуването, външните условия са неблагоприятни, човек като прави усилие, може да прогресира като художник. Плод от едно усилие не се добива, но от много съществувания. Или казано другояче – човек да се не обезсърчи от многото усилия, като знае, че разумното усилие у човека добива плод. От хиляди такива опити се добива резултат. В небето като отидете, трябва да занесете нещо. В онзи разумния свят трябва да занесете нещо. Ще занесете там нещо по рисуване, нещо по музика, нещо ще декламирате, по езика ще ви зададат въпроси, по този природния език. Вие искате да отидете на небето, но и досега не знаете какъв е небесният език. Вие мислите, като идете на небето, ще говорите български език. Англичаните мислят, че като идат на небето, ще говорят на английски. А пък там няма нито помен от български език. Ако вземете в българския език буквата „и“, това е един знак, който съществува. Този знак в много народи съществува. Има един разказ за онзи гръцки свещеник, който придружавал умрелия и пеел „и-и-и…“. Среща го един турчин и му казва: „На тебе е хубаво, ама на умрелия.“ Защото „и-и-и“ на турски е добре. „И“-то е знак, който изтича. „Из“ – оттам, от дето започват нещата. И дясната страна е положителна, а лявата – отрицателна. При „Н“ лявата страна е положителна, дясната – отрицателна. При едната страна имаме положителен знак, при другата – отрицателен. Плюсът е там, дето започват нещата. Като кажем истина, истина значи е там, дето нещата стават ясни. Истината прави нещата ясни. Всичко е оформено. Светът представя един резултат на истината.
Фиг. 1
Какво представя българската истина? Истина. Видяхме какво значи „и“. „Т“-то значи тази победоносна сила, която побеждава всичко. Значи в истината има сила, която побеждава мъчнотиите. „Н“-то в истината е метод за побеждаване на мъчнотиите. А пък буквата „а“ в дадения случай (Фиг. 1) е знак, взет от египетските йероглифи. В египетските йероглифи там човек е написан така. Този знак означава човек в движение и мисъл. Значи тръгнал е човекът в една определена посока. Значи истината е една идея, отдето започват нещата. Началото и краят на нещата. Истината съдържа началото и края на нещата – отдето започват и дето завършват. Не може да почнеш по един начин, а да свършиш по друг. Както започнеш, така ще свършиш. Буквата „с“ в думата „истина“ показва, че трябва да се движиш. Трябва да се движиш в областта на вечността, във времето и пространството. Тази крива линия означава реалното пространство и реалното време. В буквата „т“ горе е препятствието, а отдолу чертата е мощната сила на човешкия дух, който преодолява мъчнотиите. Буквата „н“, това са фактите, които съществуват. Мостът, който съединява двата бряга. „А“-то е онзи, който обича истината, който трябва да е в движение. Разумен човек трябва да е. Той не трябва да се обезсърчава от противоречията, дето и да ги среща. Трябва да се справи с тях, с тях да не се колебае. И така истинолюбивият човек е онзи, който никак не се колебае в живота си. Като дойде до нещо, той го прави, а какви ще бъдат последствията – той знае, че последствията ще бъдат добри.
Казват ми: „Защо говориш на тези хора така?“ То е моя работа. Казват ми: „Знаеш ли, че тези хора може да ги заблудиш?“ Казвам: „Те и сега са заблудени.“ При тази дисхармония, която съществува в света, щом се яви един музикант, ще се яви и един слушател. Щом се яви една майка, ще се яви едно дете. Щом се яви бащата в някой дом, ще се яви и детето. Законът е такъв – когато бащата е там, се раждат момчета, когато майката е там, се раждат момичета. Това е така теоретически, но този закон съществува. Когато майката е по-силна, се раждат момчета, когато бащата е по-силен, се раждат момичета, защото момичетата обичат повече баща си, а момчетата обичат повече майка си. Ако бащата присъства, той ще даде импулс на дъщеря си, сила, любов. Любовта, която дъщерята има, силата, импулса ги наследява от бащата. Майката пък предава повече интелигентност. Тя може да предаде на дъщеря си един отличен ум. Ако бащата е слаб органически, той ще ѝ предаде едно хилаво тяло, и тогава в дъщерята ще имате един отличен ум от майката и този ум ще бъде в един съсел на бащата, който е хилав. И обратното. Ако бащата може да даде едно здраво тяло, но ако майката не е толкова интелигентна, дъщерята няма да бъде също много интелигентна. А какво ще ви коства едно хубаво тяло без развит ум. Когато се образува един дом, трябва да се разбират законите.
Винаги българите впрягат да орат или две крави, или две биволици. Българите не обичат да впрягат един вол и едно магаре. От впрягането на един вол с магаре аз ще си извадя заключение за мен. Това представя една цяла теория. Онзи, който е впрегнал магарето с вола, знаете ли на какво прилича? Това значи да учиш крайно горделивия човек на търпение, защото волът е търпелив, а магарето е горделиво. По-горделиво от магарето няма. Образ на гордостта е магарето. То страда от гордост. Ако пуснеш магарето с камили, то ще ходи пред камилите, на опашката никога не ходи. Магарето казва: „Всичко може да ми турят на гърба, но аз водя накъдето искам.“ Несъвместими са търпението и гордостта. Ти не може да впрегнеш търпението и гордостта на едно място. Ще се осакати работата. Ще имаш една среда неблагоприятна. Всяка една обида ще натрупа в тебе такава една енергия, че като избухнеш един ден, ще направиш голяма пакост. Да учиш горделивия човек на търпение, трябва да направиш някой ден една катастрофа. Никога не може да научиш един човек на търпение. Други са методите там. Добрия човек може да учиш на търпение. На горделивия дай му да управлява света.
Когато едни същества се възгордели, пратили ги да управляват. Като влезли в света, са се ангажирали с тази работа. Да управляват. Някои казват: „Защо Господ не върже дявола?“ Господ си знае работата. Той го оставя сам да се върже. Горделивият човек прилича на дете, което се върти около някой кол. Върти се, върти се, докато конецът, с който е свързано, се така усуче о кола, че той не може да се мръдне от мястото си. Това са лошите последствия. Ти мислиш, мислиш по един начин и най-сетне се вържеш. Например мислиш така – от мене човек няма да стане – и така се ограничаваш. Почни да мислиш в обратна посока, и тогава ще се поправи погрешката ти. Запример боли те кракът. Кажи: „Ще оздравея, ще оздравея.“ Барни коляното си. Казвай така: „Ще оздравея, ще оздравея.“ И наистина ще стане промяна един ден. Ще станеш и ще видиш, че кракът ти оздравял. Но ти казваш: „Я оздравея, я не. – Ти казваш: – Нека дойде лекар.“ Добре – ако имаш пари. Ами ако нямаш? Има лекари, които могат да лекуват, но не седи в тяхното лекарство, колкото в техния магнетизъм. Може да повикаш някой лекар и ако има хармонично съчетание между него и тебе, между пациента и лекаря, ще оздравее. Истинските лекари не дават лекарство, което да се прави в аптека, но сами си го правят. Този лекар има пълна вяра и казва: „Като мажеш това място, ще оздравееш.“ И със своята мисъл изпъжда болестта.
Да ви е страх от учителя, а от мечката да не се плашиш толкоз. При страха от учителя добиваш знание, а при страха от мечката оставаш без знание.
Двадесет и четвърта лекция на Общия окултен клас 16 март 1932 г., сряда, 6 часа София – Изгрев
