ДИГНИ ОДЪРА СИ!

ДИГНИ ОДЪРА СИ!

Прочете се 5-а глава от Евангелието на Йоан.

Животът има две страни: външна, т. е. живот на залъгвания, на развлечения, и вътрешна, т. е. Божественият живот. Външният живот е подобен на този в театрите и в кината. И наистина, когато искате да се забавлявате, вие отивате на театър или на кино и чакате с нетърпение да видите ка­кви картини, какви сцени ще ви представят. Като се върнете у дома си, разправяте какво сте видели на киното. Нищо друго не сте видели, освен измислени картини. Някому дошло наум да измисли някакви картини и да ги представи на филм, да забавлява хората. Дядо ви ви е разправил една приказка и вие бързате да я разкажете на други, да видят каква приказка е измислил той.

Питам: каква реалност имат измисле­ните работи? Те служат само за забава, но не представляват истинския живот. Приятно нещо е забавата, но тя е временна, трае най-много часове, дни или месеци, повече не продъл­жава. Някой става рано, започва да се об­лича, да се мие, да се нарежда с пръстени, с огърлици. От време на време се оглежда в огледалото, върти се наляво, надясно, доволен е от положението си. Хубаво е всич­ко това, но този – облеченият, накиченият, не си ти. Това е развлечение. Утре съблечеш тия дрехи, хвърлиш накитите, виждаш се такъв, какъвто си, какъвто не искаш да те виждат хората. Защо? Защото ако се покажеш пред хората такъв, ка­къвто си, никой няма да те погледне. Ето защо всеки се показва пред хората такъв, какъвто не е в действителност. Ще кажете, че искате да знаете Истината. Коя Истина ис­кате да знаете? Защото има една истина, която привидно само е истина; има и една отвлечена истина. Отвлечената истина е краси­ва отвън, студена отвътре. Тя е толкова сту­дена отвътре, че като отиде при нея, човек замръзва.

Представете си, че дойде някой при вас и ви предложи три неща: дрехата, дъхът и знанието на светията. Кое от трите бихте предпочели? Някой иска да придобие Божиите блага – това е външната дреха на Бога. Друг иска малко удоволствия в живота – това е дъхът на Бога. Трети иска да при­добие Живота – това е знанието на Бога. Кое от тези три неща е за предпочитане? Ще кажете, че искате живота. Да, но първото качество на живота е знанието. Живот без знание не е истински живот. Обикновеното знание, което вие имате, не е онова знание, което осмисля живота. В който момент придобиете истинското знание, вие ще преживеете такава дълбока вътрешна радост, каквато никога не сте изпитвали. Знание, което не носи такава радост в себе си, е детинска дреха, която може да се носи временно. Щом порасне детето, дрехата му ста­ва малка и трябва да се замести с нова. Хубава е тази дреха, но тя причинява стра­дания на детето. Ако продължава да я носи, тя ще му стане къса, тясна и ще започне да го убива. Ако я вземат от гърба му, без да я заместят с нова, то ще започне да страда от студ. Всеки, който търси дреха­та си и се оплаква, че са му я откраднали, ми­нава за слаб човек. Той не може да бъде умен. Никой не може да посегне върху дре­хата на умния, на силния човек. На слабия, на глупавия всеки апаш може да снеме дре­хата от гърба му. След това той ще прати хора да гонят апаша, за да върне дрехата му назад.

Така и съвременните хора търсят изгубе­ното си щастие. Питам: ако вие търсите изгубеното си щастие, мислите ли, че сте умни и силни хора? Не, умният, силният човек никога не може да изгуби щастието си. Казвате: „Как ще намерим щастието си?“ – Чрез страданията. Страданията са пър­вото условие за поумняването на човека. Кой­то страда, той отива към поумняване. Като започне да страда, човек оценява вече дрехата си, която е носил дотогава на гърба си. Преди страданията човек е мислел, че дрехата, която е на гърба му, нищо не струва. Обаче като започне да страда, като я изгуби, вижда колко ценна е била дрехата. Каз­вате: „Какво от това, че съм загубил дре­хата си? Ще взема дрехата на приятеля си или ще си купя нова.“ Едно трябва да знаете: докато сте на Земята, вие можете да давате дрехата си на когото искате; можете да взе­мете дрехата от когото искате. Влезете ли обаче в Духовния свят, там въпросът е поставен другояче: там никому не можете да дадете дрехата си, нито можете да вземете на някого дрехата. Там дрехите не се дават даром. Който вземе дрехата на някого, той показва своето тщеславие. Онзи, от ко­гото си взел дрехата, е благороден човек, но ти, който я вземаш, не си от благород­ните. Какво ще излезе тогава? – От неблаго­родната постъпка на единия ще се види бла­городството на другия. Значи неблагородният е послужил за обявяването на благо­родството на другия.

Питам: в какво се заключава животът? Можете ли да кажете, че животът седи в това – един да служи за обявяване на добродетелите на другите, а те да растат, велики да стават? Не, смисълът на живота не е в това. Всеки трябва да расте, да се развива. Някой изработи една хубава статуя и всички казват: „Да турим статуята на пиедестал, да я виждат всички, които минават покрай нея.“ Турят статуята на пиедестала и тя стои, надува се. Да, но ако не бяха камъните отдолу, можеше ли статуя­та да стои тъй високо, че всички да я ви­ждат? В това ли се заключава достойнство­то на човека – да стои като статуя върху един пиедестал? Ако веруюто на един човек е подобно на статуя, поставена върху пиедестал, какво верую е това? Ако неговата любов, ако неговото знание, ако него­вата свобода приличат на статуя, поставена високо на пиедестал, да ги виждат всички хора, каква е тази любов, какво е това зна­ние, каква е тази свобода? Това са общи принципи, общи положения. Защото вели­кото, красивото, което е дълбоко скрито в Бога, от никого не се вижда, но се чувства. Така трябва да постъпват всички. В тайно трябва да се работи, а само резулта­тите да бъдат наяве. Трябва ли да по­ставяте добродетелите си на пиедестал като красивите статуи? Човек трябва да бъде подобен на Бога. В това седи смисълът на живота.

Какви са качествата на Бога? Много са те и са неизброими, но едно от тях е, че Бог никога не спи, нито дреме. Той всякога е буден. Откак светът съществува, и пре­ди създаването му още, Божието око всякога е било будно. Когато хората спят, Бог е буден, всичко следи и нарежда. Мнозина се оплакват, че не са спали. Какви Синове Божии са тия хора, които се оплакват, че не са спали? Техният Баща винаги е бу­ден, не спи, а те искат да спят! Досега Бог от ничия услуга не се е нуждаел, ни­то някой Му е услужвал. Но когато се каз­ва, че трябва да служим на Бога, това е съвсем друго нещо. Да служим на Бога, подразбира да служим на другите в името Божие, а не да служим на Бога. Той никога не се е нуждаел от услугите на хората. Тогава как ще приличате на Баща си, щом искате да ви слугуват, да имате по няколко слуги на разположение? Съвременните хора искат да приличат на Баща си, а вършат работи, които Той никога не върши. В сърцето и в ума на вашия Баща, в Когото вярвате, никога не са влизали мисъл или чувство на недоволство. Той всякога е доволен, даже не знае какво нещо е недоволството.

Следователно, колкото недоволството е чуждо за Бога, толкова хората живеят в недоволство. Вие трябва да се освободите от недоволството. Защо сте недоволни? – Защото не сте красиви, защото не обичате Истината. Недоволни сте още, че сте слаби, че нямате условия, богатства. Защо сте слаби? – Защото нямате знания. Защо сте бедни? – Защото нямате Любов в себе си. Щом ня­мате Любов, нямате и Живот. Животът произтича от Любовта. Ако имате Любов, всичко ще имате. Ще кажете: „Щом е така, да се обичаме!“ – Лесно е да се каже, че трябва да се обичате, но обичта е закон, който се отнася до душата. Да обичаш – то­ва значи вътре в себе си да чувстваш обичта. Освен това, когато обичаш няко­го, за да живееш, едновременно ти трябва да обичаш и другите хора. Щом обичаш и живееш, и другите хора ще се ползват от твоя живот и от твоята Любов. Те ще живеят с тебе заедно. Който не може като люби да живее, той не може да даде подтик и на другите хора да живеят. Всеки сам трябва да изпита своята любов и ако я хареса, ще даде и на другите да я опитат. Иначе, като не познавате любовта си, как ще я дадете на хората? Защо ще им причинявате страдания? Вие сами страдате от своята любов, а отгоре на това давате от нея и на други хора да страдат. Вие търсите някого да ви обича. Той себе си не оби­ча, вас ще обича! После, търсите някого да ви направи щастливи. Той себе си не е направил щастлив, че вас ще направи щастливи. Как можете да вярвате в това? Аз се чудя на лековерието на съвременните хора. Възможно ли е нещастният човек да направи някого щастлив? Хората вярват, че могат да станат като Драган, ка­то Стоян, като Петко, а не вярват, че мо­гат да станат като Бога, в Когото има всички възможности да ги направи блажени, щастливи, любещи.

„И там имаше човек, болен от 38 години.“ Като мина покрай него, Христос го запита: „Защо лежиш толкова години тук?“ – „Дълго време слугувах на хората, но като заболях, те ме пратиха тук на курорт. Вече 38 години става как лежа пред тази къпалня, няма кой да ме пусне във водата.“ Христос му каза: „Напусни курорта! Дигни одъра си и излез вън!“ Пробуди се съзнанието на болния и той видя, че този курорт нищо не струва. Между посетителите на курорта имало голямо състеза­ние кой пръв да влезе в къпалнята след размътването на водата от ангела, който слизал един път през годината. Този бо­лен трябвало да чака цели 38 години за една баня, и пак не могъл да се вреди. Трябвало да дойде Христос да му каже: „Дигни одъра си и излез вън! И без ба­ня може.“ Казвате: „Как е могъл този човек да лежи 38 години само за една баня?“ Питам: ами когато вие прекарвате цели 60 години с надежда, че ще получите отнякъде голямо богатство, че ще станете ща­стливи, вие не сте ли в положението на раз­слабения, който чакал цели 38 години пред къпалнята, за да се излекува? Мнозина очакват щастието в подобна форма – да влязат в къпалнята, да се окъпят и да излязат оттам чисти, здрави. Добре е това, но хиляди курортисти има и всеки иска да влезе в къпалнята, да се окъпе и излекува. Като го видя, Христос му каза: „Не ти трябва такова богатство, такова щастие. Диг­ни одъра си и иди да работиш!“ Какво раз­бирате под думите дигни одъра си?

И до днес още Христос стои пред тази къпалня и наблюдава кой от курорт­истите има сила да вдигне одъра си и да из­лезе вън. Когато Христос каза на болния, който 38 години беше лежал пред къпалнята, да вдигне одъра си, той започна да се озърта натук-натам, да намери някого да му помогне. Христос му каза: „Аз искам да видя можеш ли сам да вдигнеш одъра си, за да проверя силата ти.“ И той вдигна одъра си и каза на курортистите: „Варда!“ Всички му сториха път да мине. В този момент стана пробуждане на съзнанието му. Той си казваше: „Чудно нещо! Толкова години как лежа пред тази къпалня, чакам да дойде някой да ме пусне във водата, без да зная, че съм имал сила сам да нося одъра си.“ Според тогавашния обичай курортистите му казаха, че не е позволено в съботен ден някой да вдига одъра си. „Кой те накара да направиш това?“ – „Онзи, Който ме назначи на нова служба, Той ми каза да вдигна одъра си, и аз Го послушах: вдигнах одъра си и излязох вън. Сега вървя по заповед.“ – „Кой е Този, който ти заповяда да вдигнеш одъра си?“ – „Не зная. Той ми даде нова служба и ми каза да не лежа повече пред къпалнята. Той ме изпраща в друга къпалня, в голямото море, дето ангел слиза да размътва водата не само веднъж в годината, но всеки час.“

Сега аз искам да обърна вниманието ви върху мисълта да работите върху себе си за пробуждане на съзнанието. Като рабо­тите така, стремете се да имате уважение към себе си, към ближните си и обич към Бога. Който не обича Бога, той не е човек; който не почита и не уважава себе си, той не е човек; който не е готов да се жертва за ближния си, той не е човек. Докато сте на Земята, било в сегашния или в бъдещия живот, най-великото нещо е да бъдете човеци. Няма по-велико нещо за сегашния човек от това – да бъде истински човек. Някой иска да бъде ангел. И това е добре, но да бъдете ангели, туй значи да ви назначат на служба. Ангелът е чиновник и като чиновник той е гражданин на Царството Божие. Същото нещо виждаме и в държавите на Земята. Не може да бъде човек служител в някоя държава, ако пър­во не е неин гражданин. Следователно първо трябва да бъдете граждани, а после служители на Царството Божие. Това са есте­ствени отношения. Също така можете да запитате хората, които казват, че имат майка и баща, къде са техните майки и ба­щи? – „Де е майка ти?“ – „Не зная.“ – „Де е баща ти?“ – „Не зная.“ – „На Земята ли са, или не?“ – „Умрели са.“ Питам: можете ли да наречете свои майки и бащи онези, които умират, които губят съзнанието си, които имат толкова недостатъци, толкова слабости? Какво можете да очаквате от една слаба майка? От слабия нищо не може да се очаква. Истински Баща е само Онзи, Който никога не умира, никога не спи, никога не отслабва. Той е всесилен и всичко може да направи. В това всеки трябва да вярва.

Като говоря за вярата, аз имам предвид онази вяра, която няма никакво име. Който има тази вяра, той винаги носи в ръката си магическата тояжка, и каквото му по­трябва, тропне с нея. Ако отиде на плани­ната и пожелае да яде, той тропне с тоя­жката си и пред него се издига великолепен палат. Пак тропне с тояжката си и вратата на палата се отваря. Той влиза вътре и вижда много стаи, хубаво наредени, укра­сени с цветя, навсякъде музика свири. Тропне с тояжката си и пред него излизат слуги, готови да изпълнят заповедите му. Веднага слагат богата трапеза и той започ­ва да яде. Щом се нахрани, тропне с то­яжката си и всичко това веднага изчезва. Представете си, че вие имате способността да разполагате с магическата пръчица! Какъв щеше да бъде вашият живот?

Ще кажете, че това са забавления. – Съгласен съм с вас. Но питам: когато някой човек прекара 60 години на Земята и през всичкото време търси щастие, богат­ство, високи служби, това не е ли забавле­ние? Той намерил ли е това, което е търсил? Ни­що не е намерил. Мнозина даже не са мо­гли да поживеят повечко, за да видят илюзиите, с които са се забавлявали. Това не трябва да ви обезсърчава, нито да предста­влява някакво противоречие. Аз искам да обърна вниманието ви върху ония неща, които представляват обвивки на живота. Кога­то някой не сполучи в живота си, това не значи, че е нещастен. Напротив, щастлив е този човек.

Един турчин турил някакво обявле­ние някъде, с което накарал минувачите да се спират. На обявлението той написал: „Който влезе вътре, пишман ще стане; който не влезе вътре, пак пишман ще стане.“ Заинтересували се хората, започнали да се спират пред обявлението, и като ви­ждали, че някой излизал оттам, питали го: „Какво има вътре?“ – „Влез и виж сам!“ Значи и който влезе, и който не влезе, все нещастен ще бъде. Аз тълкувам обявлението по следния начин: който влезе, даде парите си и не разбере това, каквото е видял, той ще бъде нещастен. Който не влезе вътре, по нямане на средства или на време, и той ще бъде нещастен. Влез и разбери! В това седи силата. Вие сте влезли вече, но за да не се пишманите, гледайте да разберете дълбокия смисъл на всичко, което сте видели и чули. Питам: ако живеете и не разберете живота, какво сте придобили? Ако имате един приятел и не сте го разбрали, какво сте придобили? Ако Слънцето изгрява и не сте доволни от него, разбрали ли сте живо­та? Ако ядете и не сте доволни от яденето, разбрали ли сте живота? За да разберете жи­вота и за да не съжалявате, че сте влезли в него, трябва да сте доволни от всичко, кое­то вършите.

За да бъде доволен, човек непремен­но трябва да срещне своя Баща. И наистина, единственото нещо, което всички хора очакват, е да срещнат своя Баща, Когото не са виждали от незапомнени времена. Той постоянно пише писма на своите деца, но те понякога само Му отговарят, все нямат време. Обаче съзнанието на повечето хора вече се пробужда и в тях се явява жела­ние да се върнат при Баща си. Те са взели торбичките си и са се отправили към Него, но си мислят: „Дали ще ни приеме Баща ни? Толкова време се мина, откак не сме Му писали. Ние почти сме Го забравили.“ – Не се безпокойте, Баща ви ще ви приеме много добре: ще ви прегърне, ще ви целуне, ще заповяда да заколят най-угоеното теле за вас. Ще има ядене, пиене, веселие. Кога­то по-големият ви брат си дойде от ни­вата и чуе, че сте се върнали от странства­нето си, ще се разсърди, защото ще помисли, че ще вземете дял от неговото наследство.

Какво виждаме днес? – Че ревността се събужда и между религиозните хора. Когато нов човек влезе в някое религиозно об­щество, всички започват да му казват: „Ти едва дойде и желаеш вече да вземеш пър­вото място.“ Между религиозните хора се за­белязва желание всеки да изпъкне, да стане учител. И най-хубавата цигулка да имате, за две години не можете да станете учител. Цели 30 години наред трябва да свири човек, и то по десетина часа на ден, за да стане поне третостепенен виртуоз. А тъй, едва да държи лъка и да мисли, че свири хубаво, това значи да се самозалъгва. И певци има такива. Единствената певица, която съм слушал, беше една туркиня във Варна. Когато пееше, никой не я виждаше, криеше се, но гласът Ă се чуваше надалече. Всички варненци се събираха около къщата Ă да я слушат. Тя пееше за себе си. Истински певец или музикант е този, който пее или свири за себе си. Някой едва се научил да пее, ще излезе пред публика, а после ще каже, че не са го оценили. Достойнство има човекът! Човек трябва да бъде внимателен, на никого да не създава неприятности или страдания. Дойде някой при мене, иска да му кажа Истината. Ако ти кажа Истината, ти ще бъдеш нещастен. – „Не, аз съм силен, ще издържа на всичко.“ – Не е въпросът там. Аз искам да кажа на човека само онова, което може да го повдигне и задоволи. Така трябва да постъпват новите хора.

Какви са качествата на новия човек? Новият човек никога и на никое същество, малко или голямо, не трябва да причинява страдания. Към всички същества, които Бог е създал, той трябва да изпитва свещено чувство Когото и да срещне, той трябва да бъде радостен и весел. От незнание или от не­разбиране хората често си създават стра­дания едни на други. За да не става това, съзнанието им трябва да бъде будно. Ако някой е щастлив, и другите около него трябва да бъдат щастливи. Христос казва: „Син Человечески не дойде да Му послужат, но да послужи.“ Ако някой иска другите да му служат, той ще им причини страдания. Ако той им служи, ще ги напра­ви щастливи. Не, всеки трябва да служи като Христа. Три главни мотива вземат участие при служенето: да служиш от пробуждане на великата Божия Любов в тебе, да слу­жиш от пробуждане на великата Божия Мъдрост в тебе, да служиш от пробу­ждане на великата Божия Истина в тебе.

Това са трите важни принципа, които вземат участие при служенето. Ако ги спаз­вате, вие ще бъдете готови на услуга и към най-малкото същество. Каквото и да направи то, вие ще бъдете снизходителни към него.

Не презирайте малкото дете, което се учи да пее. То кряска, вика на майка си, сърди се, взема първите уроци по пеене: взема първия тон на живота, после втория и т. н. Като започне да пее, майката го поглади, по­милва и казва: „Отлично пее, добър певец ще стане моето детенце!“ Наистина, това дете, което днес кряска, някога ще стане отличен певец, музикант, художник, поет, учен или философ.

За да постигнете това, всички трябва да бъдете търпеливи, както Бог е дълготърпелив; всички трябва да любите, както Бог люби; всички трябва да бъдете внима­телни като Бога; всички трябва да приложи­те знанието си към хората, както Бог при­лага своето. Както Бог прилага Истината и Свободата към всички хора, така и вие трябва да имате свещен трепет към тях, да ги приложите в живота си. Всеки трябва да бъде прозорец, през който да ми­нава Божествената светлина. Ако Светлината и Животът влизат през вашия прозорец, вие ще бъдете проводник за щастието на цялото човечество. Когато се запитвате ка­кво е предназначението ви на Земята, казвам: вашето предназначение е да бъдете проводници на Живота и Любовта, на Зна­нието и Мъдростта, на Истината и Свободата. Ако постигнете това, животът ви напълно се осмисля.

Като говоря върху тия принципи на жи­вота, вие се натъквате на вашия личен живот и започвате да се смущавате. Защо? – Изпадате в контраст. То е все едно да имам пред себе си хора, облeчени в нечисти, изцапани дрехи, и да им говоря за чистота. Като се погледнат, в тях ще се яви же­лание да се окъпят. Вместо да отидат в къпалнята, аз им казвам: вдигнете одъра си и вървете на работа! Никаква къпалня не ви е нужна. Ако е въпрос да бъдете облечени с нови, чисти дрехи, аз мога да тропна с пръчицата си и моментално ще се видите облечени. Това мога да направя, но от вас се иска една добродетел – свещено да пазите дрехата, която ви е дадена. Какво ще направите вие? Ако нямате тази добродетел в себе си, ще свалите дрехата си от гърба си и ще я дадете на някого от любов. Дрехата на Любовта на никого не се дава. Давайте от изобилието на своя живот, и ще видите как той ще мине и в ближните ви. Давайте от изобилието на свое­то знание, за да премине и в ближните ви. Давайте от изобилието на свободата си, за да премине и в ближните ви. Давайте от изобилието на Любовта си, за да премине във всички хора на Земята.

Как ще познаете, че Бог, т.е Любовта, е дошла във вас? Някой е болен, лежи отчаян, обезсърчен, и в това вре­ме чува тихият глас отвътре да му казва: „Стани, вдигни одъра си и ходи!“ Той казва: „Татко, понеже чух Гласа Ти, ставам и съм готов да направя всичко, каквото пожелаеш.“ Днес хората искат да наредят работите си, да придобият знания и тогава да служат на Бога. Но Той казва: „Станете, вдигнете одъра си и идете на работа!“ Сега и аз ви казвам: вдигнете одъра си и идете на работа в света! Вие сте учени хора, мо­жете да работите. Кажете ми как ще за­почнете работата? Ако остане на мене, ето как бих постъпил: първо ще намеря гладните хора. Като видя някой гладен, ще го питам колко дена не е ял. Ако ми каже, че не е ял два-три дена, ще го повикам у дома си и първо ще му предложа вода да измие ръцете и краката си, после ще го накарам да среши косата си, да се преобле­че, а след това ще го поканя на трапеза, покрита с чиста хубава покривка, а на нея ще бъдат сложени пресен топъл хляб и плодове. Пред него ще поставя чиста бяла чиния със златна вилица, лъжица и нож, и ще му ка­жа: „Заповядай, нахрани се добре!“ Като се нахрани и благодари, ще му кажа: „Ето, това е Новото учение! Ако си доволен, ела се­га с мене да помагаме на другите хора.“ По този начин ще събирам гладни хора и в продължение на един месец ще имам около себе си най-малко хиляда души, с които ще отидем на бойното поле да ата­куваме неприятеля. Така ще превземаме по­зиция след позиция. Какво по-хубаво от това? Казвате: „Какво ще атакувате? Какви позиции ще превземате?“ – Ще гоним сиро­машията, неправдата, лъжата, грубостта – с една дума – всички несгоди в света. За тази цел ще се въоръжим с топове, с пушки, с картечници и като прогоним неприятеля, ще възстановим Царството Божие на Земята. Тогава ще сложим трапези и всеки ще слугува на себе си. Защо? – За­щото в Царството Божие всеки е слуга, няма кой на кого да слугува. В който ден всеки започне да слугува на себе си, дошло е Царството Божие на Земята.

Време е вече да се слугува, да се раз­нася Любовта в света. Всяка сутрин из­пращайте по една светла мисъл, по едно добро, възвишено чувство. Тогава ще чуете гласа на Бога, Който вижда всичко и следи какви са вашите мисли и чувства, които из­пращате в света. Всеки ден правете по една добра постъпка, за която да получите одобрението на Живия Бог. Ако мисълта, чувството и постъпката ви са добри, ще чуе­те гласа на Бога – тих и дълбок, Който казва: „Влезте в Царството Божие! Вие извърших­те Моята воля, като причинихте на братята си радости, а не страдания.“

Сега аз желая всички да бъдете но­сители на Новото учение – Учение на Любовта, Учение на почит и уважение, на зачитане на всичко красиво, чисто и възви­шено в света.

Казвате: „Можем ли да приложим то­ва Учение?“ – От вас зависи. Казах ви, че сте добри, а вие се съмнявате. Аз вземам думата добър в положителен смисъл, а вие я вземате в отрицателен и каз­вате, че не сте още добри. Не, вие можете да бъдете добри още сега – от вас зависи това. Че някой направил известна погрешка – това е негова работа. Защо трябва вие да се сърдите, да се тревожите? Не се зани­мавайте с чуждите погрешки. Ако разби­рате дълбокия смисъл на нещата, ще види­те, че погрешките на хората са благосло­вение за вас.

Един млад момък тръгнал да тър­си своята възлюбена по света, но не могъл да я намери. Като се връщал от своето дирене отчаян, разбит, недоволен, той видял на пътя една красива мома с пукната глава и счупен крак. Като я погледнал в това положение, той се съжалил над нея. Приближил се близо до момата и си казал: „Понеже не намерих своята възлюбена, ще направя едно добро на тази красива мома.“ Превързал главата Ă, превързал крака Ă и спрял при нея да поговорят. Момата за­почнала да се оплаква как пострадала, ка­кви болки изпитвала в главата и в крака, но той Ă казал: „Много добре стана, че те удариха. Ако не беше пострадала, аз няма­ше да те намеря. Много години се изминаха, откак те търся.“ Той познал в лицето на красивата мома своята възлюбена.

Ако вашата глава е пукната, ако кракът ви е счупен и ви намери вашият възлюбен, болките и страданията ви са на място. Тъй щото, както и колкото да страдате, радвайте се, ако това страдание е послужило като повод да намерите Онзи, Който ви обича.

Желая на всички да имате присъствието на Божията Любов, която носи Живот в себе си. Да имате присъствието на Бо­жията Мъдрост, която носи Знание и Свет­лина. Да имате присъствието на Божията Истина, която носи Свобода за човешките души!

Господи, да пребъде Твоят Дух на Любовта, Твоят Дух на Мъдростта и Твоят Дух на Исти­ната в нашите сърца!

Беседа, държана от Учителя на 21 август, 5:00 ч., София – Изгрев.