ДИНАМИЧЕСКИЯТ ЖИВОТ (ДИНАМИКАТА НА ЖИВОТА)

ДИНАМИЧЕСКИЯТ ЖИВОТ (ДИНАМИКАТА НА ЖИВОТА)

„Добрата молитва“

Сега като мото за през цялата седмица ще ви дам 19. стих, първа глава от Евангелието на Лука. „А отговори ангелът и рече му: „Аз съм Гавриил, който стоя пред Бога, и проводен съм да ти говоря и да ти благовестя това.“ Благовестяването става по разни начини. Докато хората се занимават с външната страна на живота, те имат частично, външно разбиране. Например вие се занимавате с външната страна на яденето – хубаво ли е яденето и вкусно ли е, има ли масло, има ли червен и черен пипер, магданоз, вкусно ли е приготвено, хубаво ли е направено на вкус и т.н.

Казвам, хубостта на яденето седи в неговия вкус. И после, ако вие ядете само за удоволствие, да изпитате приятност на езика, вие не сте разбрали смисъла на яденето. Това е външната страна. Обаче животът има една динамическа страна. Засега всички се занимават само с изразителната страна на словото. Например някои искат да говорят много хубаво, много красноречиво. Това се отнася до външната страна на говора, до вкуса. Едно ядене може да няма много пипер или масло, да няма много приправки, но като хапнете от него, да кажете: „Откак съм ял от това ядене, чувствам се малко по-здрав.“ Аз наричам това динамическа страна на ядене.

Следователно всяко нещо има своя външен израз и своя динамическа страна. И музиката има своя динамическа страна. Например всички вие пеете, но пеете само външно. Казвате: „Да изпеем една песен.“ Като пеете или като свирите, вие трябва да произведете динамически сили. Например пеете нещо и казвате: „Какво ли ще кажат хората?“ Това е вкус. Музикантът трябва да пее или да свири, докато предизвика известни динамически сили. Ти не можеш да пееш, както трябва, докато не предизвикате било в себе си, било в слушателите си известни динамически сили. Всеки тон трябва да съдържа в себе си една динамическа сила. И сега толкова хора са се посветили на музиката, прехранват се с нея. Хубаво е това, не е лошо, но аз бих желал всички хора да станат музиканти, но да не се спрат само върху външната страна на музиката.

Например един готвач може да задоволи външната страна, вкуса на всички свои клиенти, но той трябва да събуди в тях някаква динамическа сила. Слушате един виртуоз. Свири той, но това е само външната страна на свиренето, то не е динамическата музика. Аз бих нарекъл динамически музикант онзи, който би произвел в хората нещо, да ги направи добри. От една страна, музиката може да настрои хората, а от друга страна, може да ги преобрази, да бъдат готови да направят всякакво добро. Второто се отнася до динамическата страна на музиката. И всеки, който излезе от един такъв концерт, да е готов да извърши някакво добро. Някои, като слушат един музикант, казват: „Да бих могъл и аз да свиря като него, да играят така ръцете ми.“ Това е външната страна на свиренето. Няма какво да гледате пръстите на този цигулар. Всеки пръст, като се движи по струните, той представя отверстие за нещо, от него излиза някаква сила и се предава навън. Той дава нещо. Иначе той може така да си слага пръстите по струните, че да произвежда само един мек или един силен тон. Казвате някому: „Малко по-меко трябва да говориш.“ Или: „Малко по-силно трябва да говориш. Така говориш много слабо. Тъй, по-енергично говори.“

Та сега искам да ви обърна внимание на динамическата страна на живота. Това, което външно виждате, то е само външната страна на живота. Гледате някого – хубаво облечен, с прическата му, добре измит, с връзката му, ако е мъж, мустаците и брадата му добре пригладени и подстригани, обущата му чисти, никаква кал по тях – ком-ил-фо, така казват французите. Какво си придобил с тия дрехи? Нищо. Ти си пак същият Иван или Драган, или Стоян. Утре тия дрехи ще овехтеят. Какво ви придадоха? Нищо. Същото положение – и по отношение на богатството. Ставаш богат, и после изгубиш богатството си. Какво ти придаде това богатство? Нищо. Ставаш умен, и после пак изгубваш тази ученост. Какво ти придаде тя? Нищо. Или ставаш повидимому добър. Какво си придобил от тази доброта? Тази доброта е външна, тя не е динамическа. Ти мислиш, постъпваш по един отмерен начин, по един определен път и всички те похваляват, но това е дипломация, то не е динамика. Отивате на някое дине като някой виден дипломат и ти се покланяш на една, на друга страна, но нищо не придобиваш от тази дипломация. Тя е външна страна на живота. И тези работи са хубави, но те са външна страна на живота. От тях ние се приближаваме към същината на живота. Това е една форма, от която ние отиваме към съдържанието. Това шише по качество е такова и с каквото и да го пълните, то остава едно и също. Ако шишето е прозрачно или особено хубаво, то е ценно само заради вас, понеже има съдържание. Съдържанието ви интересува. Ако пък турите няколко бучки захар в едно шише от един килограм вода, вие казвате – водата сега е сладка. Питам, може ли водата да стане сладка? Това е ваше разбиране. Захарта е дошла да живее при водата и ти, като вкусваш от тази вода, казваш, че тя е сладка. Ако остане водата по този начин да става сладка, нейната работа е свършена. Това е външната страна. Ние казваме, че слънцето изгрява и залязва. Не. Слънцето нито изгрява, нито залязва, но нам се струва така.

Сега да дойдем до дипломатическата страна на живота. Ти си се обезсърчил. Това показва, че у тебе няма динамика, най-малките работи те спъват. Някога си мислиш, че си кандидат за небето. Но дойде друга някаква мисъл, ти се спъваш и казваш: „Свърши се тя.“ Това показва, че ти нямаш никаква динамика. Това е едно обикновено положение в живота. Първо, ти си се облякъл с хубави, с нови дрехи, но после те овехтеят и ти казваш: „Свърши се моята работа.“ Ти мислиш, че като влезеш с хубави дрехи в небето, че там веднага ще те посрещнат. Не са дрехите, които ще те препоръчат. Всички хора, които отиват при Бога, отиват все голи. Когато Бог има жур-фикс и приема хората, тогава той им казва: „Искам да ви видя такива, каквито съм ви пратил на земята. И вие трябва да се явите с костюма си, който Бог ви е направил. Вие казвате: „Гол съм.“ И се срамувате. Вие се срамувате за вашата голота. Вашият срам произтича от това, че тази дреха, с която сега сте облечени, не е онази първоначалната дреха, която сте имали, дадена ви от Бога. Този срам, който имате в себе си, това е дрехата на греха, която сега носите. Това е един затворнически халат и като се погледнете в него, казвате: „Гол съм. Срам ме е.“ След това трябва да се покриеш, да туриш отгоре си друга дреха, да не познаят хората, че си облечен със затворнически халат. Идеята е такава.

Сега вие трябва да се стремите да се освободите от тази дреха. Сега, колкото и да ви се говори, вие мислите, че сте дошли до края на знанието. Никакво знание нямате. Вие тепърва ще учите. Аз гледам сега по музиката какво внимание се обръща на лъка, как да се държи, как да се тегли. И това е хубаво, но има един специфичен начин, по който трябва да се държи лъкът. Има цигулари, които знаят да съчетават, да прескачат тия позиции и ако биха били виртуози в това направление, те чудеса биха направили. Някои цигулари свирят по правилата, но виртуозът произвежда разни сили при разните позиции. Първата позиция има една сила, втората – друга, третата – трета, и т.н. до деветата – всички се различават. Ред динамически сили се крият в разните позиции. Една песен, изсвирена на първата позиция, тя е една, на втората позиция тя е друга, на третата е съвсем друга и т.н. Тя не е една и съща.

Някои може да убеждават простите хора, че свирят една и съща песен, само че на различни позиции. Не, това не е така. За простия човек, за онзи, който не довижда, може да каже, че това е бяло, но за онзи, който вижда добре нещата и ги разбира, той ще постави нещата едно до друго, ще види, че не е така, че не е еднакво бяло. От бяло до бяло има разлика. Та и при новия начин на възпитание знанието на хората се предава според степента на тяхното съзнание. И това е така, ние няма какво да се опълчваме против знанието. Като говоря за науката, аз имам предвид доде сте достигнали.

Сега аз ще ви напиша една динамическа песен без думи, която може да се изсвири. Тя е поставена на други закони. Ако не разбирате обикновената музика, тази съвсем няма да я разберете. Вие трябва да сте свършили с обикновената, с техническата музика, защото в нея има едно специално игране с пръстите. В сегашната музика са турени линии, с помощта на които тя е доста опростотворена, за да може по-добре да се схване и звучи.

Казвам, както са съвременните музиканти, те предават своята музика. От тяхното съзнание, от тяхното чувство, от тяхната мисъл, от тяхната воля тече музика навън. Като срещна един музикант, той не трябва да ми говори, че е музикант. Аз слушам – от него излиза музика, когато мълчи. Аз слушам – чрез него излиза музика, той постоянно свири. Като срещна един художник, и без да рисува нещо, той постоянно работи, рисува, сили излизат от него. И добрият човек е същото нещо. От него постоянно излизат динамически сили. Той може да не съзнава, но от неговото подсъзнание изтича съвсем друг живот, който и той даже не подозира.

Та сега аз искам да ви обърна внимание на този вътрешен живот, който аз наричам Божествен живот. Този живот постоянно тече. Чрез него Бог иска да изправи външната страна на нашия живот. Ние сме нещастни, ние сме недоволни – това е външна страна на живота, това е човешка страна. Дойде страхът – и това е човешка страна. Съмняваш се – и това е човешка страна. Скържав си – и това е човешка страна. Тщеславен си – и това е човешка страна – занимаваш се с дребни работи. И тези работи са хубави, не е лошо да се разгневи човек, но музикално да се разгневи. Музикантът някога се сърди, като удари с лъка, изразява стакато, но това не е динамика. Това е израз на музиката. Музикантът в първо време се засили, после утихне, за да даде израз на музиката, но това не е динамика, това не е динамика и на речта.

Казвам, сега и вие понякога се заблуждавате, казвате: „Аз да съм талантлив човек.“ Та вие тепърва трябва да проучвате какво нещо е талантливият човек, какво нещо е гениалният, какво нещо е светията и какво нещо е добрият човек. Изучите ли това, животът ви ще придобие друг израз. Вие седите и казвате: „Какво мога да направя аз?“ Кажете ми какво можете да направите вие. Господ е направил света и той се нуждае от хора, които динамически да изнасят това, което той е създал. Сега ние искаме да изнесем нещо ново. Музиката например съществува в света и тя е създадена. Няма какво хората да я създават. Ако някои видни музиканти посетят школата на невидимия свят, те ще видят там какво нещо е музиката. Те ще разберат тази музика, ако са готови за нея. Ако отидат прости, те нищо няма да разберат. Сега у вас ще остане понятието, какво може да се прави. Животът трябва да бъде динамически. Ти трябва да се учиш да не се обезсърчаваш, да не подозираш, защото тези неща са спънки във великия живот. Дарбите на Божествения свят не могат да дойдат, ако ти не премахнеш тези неща. Ти с тях нищо няма да сполучиш. Но всички тия препятствия, които са турени в нашия живот, които ние наричаме грехове, трябва, като видим тези грехове и препятствия, да ги подигнем малко и да им се поусмихнем. Като видите един грях, кажете му: „Много си ме мъчил, но още ще те търпя.“ Как мислите, това, което ви мъчи, мъртво ли е? Не, то е живо същество.

Понякога вие искате да се запознаете с някого, да, ви обича. Знаете ли, че има същества, които, веднъж „като ви обикнат, оттам нататък започват да ви мъчат. Искате ли доказателства? Има много силни доказателства за това. Вземете например най-силното число едно. То е Иван, Драган, Петко, Стоян, който седи гологлав вкъщи, мисли и се счита като цар в света. Обаче един ден се яви в душата му едно недоволство и той казва: „Сам не се живее. Трябва да се намери някой, който да ме разбира.“ Той ходи, мисли, докато един ден намери едного, който го разбира. Единият от тях е плюс, другият е минус. Двамата са равни величини. Те се обичат, разбират се и са доволни един от друг. По едно време те стават недоволни и казват: „Трябва да дойде някой трети.“ Те правят изваждане плюс едно и две, стават три и три, стават шест. Когато някой пита какво нещо е числото шест, казвам – числото шест представя сегашния дом.

Сега знаете ли какво прави това същество, числото три, за което майката е искала толкова много да дойде? Какво прави то? По цяла нощ я вика да стане, не я оставя да спи. Че тя се уморила, то не иска да знае, то си плаче. Горката майка става, мъчи се, то я гледа, не иска да знае. Не че то не я обича или че от злоба прави това, но то си мисли, че майка му е едно божество, което никога не се уморява, никога не се изтощава. То иска да направи опит, доде се простира нейната любов. Щом искате да имате едно дете, това дете, като дойде, ще ви опита. Искате да имате една мисъл, но като дойде, тя ще ви опита, тя ще ви измъчи. И тя като детето ще скача, ще вика. Казвате: „Другояче не може ли?“ Не може. Ако беше лесно, всеки би ги раждал. Не че тези деца са лоши, но и те вървят по закон.

Най-първо това дете иде от Божествения свят. То е динамическо и мисли, че каквото каже, трябва да стане. То погледне наоколо и казва: „Знаете ли от кой свят съм дошъл? Знаете ли де съм бил? И при това благоволих да дойда при вас. Съжалявам, че съм дошъл от невидимия свят.“ Какво става после? Майката го обича и докато стане на три-четири години, то заповядва, но от пет години нагоре майката взима една пръчица и казва: „Чакай сега аз да ти покажа Божественото, да видя каква любов мога да извадя от тебе.“ И то започва да пее. Сега това ви се вижда смешно, но то е външната страна на живота. Обаче има една динамическа страна.

Питам, кое е онова, което заставя това живо същество да дойде на земята? Като дойде числото шест, какво донася то? Образува се един дом, и тогава бащата казва: „Не зная какво да правя. Трябва тия хора да се хранят, къща да се гледа.“ И той горкият само принася: че месо – било агнешко, било говеждо, че масло – било краве, било дървено, че охлюви, ориз, захар, какво ли не. Казвате, че това е смешната страна на живота. Не, това е, което става всеки ден. Най-после това малкото същество израства. То е числото шест, числото на илюзиите, което един ден виждаме, че изхвръква от този дом, отива някъде в Америка. Майката и бащата остават сами, а то отива в Америка, дето си намира една млада майка и тръгва с нея под ръка и казва: „Старата ми майка остаря вече.“ Майката и бащата казват: „Какво ли прави нашият син? Отдавна не се е обаждал.“ Той е числото шест. Казвам, той ходи под ръка с младата майка. Казвате: „Ами морал няма ли?“ Това са празни работи.

Какво нещо е моралът? Има един динамически морал, който не умира. Погрешката на тази майка е, че тя остарява. Ако тя беше един адепт, нямаше да пита де е моят син, но веднага щеше да отиде в Америка при него, щеше да влезе в младата майка и синът, като ходи с нея, ще види, че тя е някак особена тази млада майка. Аз не искам да засягам тази страна на живота. Тя е психологическа страна, но казвам – когато две майки се съберат на едно място, те трябва да знаят как да постъпват. Аз не искам да изяснявам тия неща, понеже вие не влизате в хармония с тях и ги изопачавате. Като изяснявам един факт, това още не е изяснение на цялата система на живота. Понякога младата майка не иска да се разхожда под ръка с младия момък и казва: „Днес не съм разположена за разходка.“ Това е добре.

Питам, защо младата майка не е разположена за разходка? Защото е дошла старата майка. И двете майки делят сина. Младата майка казва: „Той е мой.“ Старата майка казва: „Той е мой син.“ И двете спорят за него. И младата, и старата се разправят, а той седи настрана. В тия случаи повече отстъпва старата майка и така се примиряват. Едно качество има старата майка – тя все отстъпва, но младата майка не отстъпва. По същия начин и Божественото у нас постоянно отстъпва. Ти имаш едно желание, но Бог ти казва: „He ти трябва това желание.“ Не, трябва ми. Най-после Бог те оставя да направиш това, което искаш. Ти го направиш, но после нещо те гризе в съвестта и ти казваш: „Не трябваше да направя това нещо.“ Като дойде старата майка, тя огледа работите и казва: „Не прави така!“ След първото се яви второ, че после трето, четвърто, пето и т.н. желания. Ние все вървим по пътя на нашите желания.

Тези желания не са динамически. Всяко желание, което живее само за себе си, то не е динамическо. Шишето, което очаква само да го напълните, то не е динамическо, то не е никаква динамика, то е само един минус. Под думата „минус“ аз разбирам обикновения човешки живот, в който хората постоянно се раждат и умират. И в края на краищата какво ще имаш? Нищо. Къщата се напълни и после се изпразва. В минус касата има възможност да се напълни, има възможност и да се изпразни. И това е хубаво, не е лошо. Но положително е онова, което трябва да остане у нас. Плюсът е положителното, което трябва да остане у нас. То е втората линия, която се туря перпендикулярно на минуса. Това е лъчът. Минусът е „почвата, а лъчите, които идат от Божествения свят, това е плюсът. Положителното е светлината, която влиза, която прониква и става една сила. Това не значи, че ще се изгубиш в него, но то е това, с което ти можеш да станеш едно, да проникнеш в него. Само то може да те подигне в света. Всяко нещо, с което ти не можеш да станеш едно, ти ще бъдеш в един временен живот.

Сега вие трябва дълго време да мислите, да живеете в съзнанието си, за да разберете вътрешната философия на живота. Ако речете да цитирате стиха „Аз съм пътят, аз съм истината и аз съм животът“, питам, кой от вас досега е разбрал какво нещо е пътят? Пътят, това е тялото, с което трябва да се облече външната форма на човека. Тя постоянно се променя, криволичи на една или на друга страна. Ти, като извървиш този път, ще видиш колко мъчно се изминава. Пътят, това е минусът. Истината, това е светлината. Животът, това е придобитото равенство. Така са поставени в българския език. Това са резултати. Ако вземете буквата „ж“, както е поставена, този резултат, това е светлината, която слиза. Динамическата светлина, това е минус. После имате резултат. Тази буква не е затворена, тя е хипербола, а хиперболата е движение, което показва, че силата, която действа, е по-голяма, отколкото трябва. Тези движения няма да се съединят на земята, но ще се съединят на небето. Хиперболата показва, че само по хиперболически начин ще влезеш в небето. По този път ще вървиш. Божественият път не е затворен кръг. Затвореният кръг, това е семето на земята. Кръгът е за земята, за физическия свят, а хиперболата не е за земята. Като се движи тя, ще се яви на обратната страна. И тогава на земята, на нашия свят ще се явят двете хиперболи с гърбовете си, с изпъкналата си страна. И тогава ще се образува буквата „х“. Буквата „х“ представя двете хиперболи. Буквата „х“ означава нещата, които тепърва трябва да се изучават. Понякога те се прекръстосват. Де ще се срещнат две линии, които се прекръстосват? Тези две линии, които се прекръстосват, могат да станат и успоредни. Тези две линии, като се движат, могат да се слеят.

Следователно според тази наука, ако ти не можеш две мъчнотии или две противоречия да ги слееш, да ги туриш в една посока, да изчезнат, ти нищо не си придобил. Това подразбира да туриш кръста или в две успоредни линии, или в една права. Това е едно знание извън обикновените схващания, защото, ако речете, да се занимавате с него, вашето съзнание ще приеме друга форма и вие ще изгубите земния живот.

Ще кажеш: „Защо ми е земният живот?“ Потребен ти е този живот. Ако вие не можете да разберете този малкия живот на земята, който Бог ви е дал, никога не можете да разберете великия, Божествения живот. Съществува следният закон. Онзи, който приеме малкото зло, голямото зло не иде. Тогава имаме минус. И обратният закон – онзи, който приеме малкото добро, голямото добро ще дойде, имате плюс. Щом се натъкнете с едно противоречие в чувствата си, вие трябва да измените живота си. Ако ти се отказваш от малкото страдание, непременно голямото ще дойде. Не зная кой от вас може да се избави от страданието. Като дойде едно малко страдание, то е една привилегия да се избавиш от голямото страдание, от голямото зло. Дойде ли ти една малка болест, благодари. „Ама защо дойде?“ Тя дойде да те избави от смъртта, която може да те задигне съвършено. Ако изгубиш богатството си, благодари пак. „Защо го изгубих?“ За да не изгубиш ума си. Докато си бил богат, не ти оставало време нито да се молиш, нито да четеш книги, но след като изгуби богатството си, имаш време по цял ден да четеш книги. Значи малкото зло дойде да те избави от голямото зло, което може да те сполети. В злото пък е обратният закон. Ако приемеш малкото зло, голямото зло се отказва да дойде при тебе. Голямото зло казва: „Там, дето ходи малкото зло, аз не отивам.“ Законът в доброто е обратен. Там, дето ходи малкото добро, и голямото ходи. Обаче, дето не ходи малкото добро, голямото казва: „Аз там не ходя.“ Ето едно противоречие.

Казвам, вие можете да измените състоянието си и при най-малкото колебание. Най-малкото колебание, което се явява във вашия ум, изменя съдбата ви. Дойде в ума ви една малка Божествена мисъл, но вие се срамувате от нея и казвате: „С такова малко нещо ли ще се занимавам?“ И четеш някой голям професорски трактат. Но дойде една добра малка мисъл да направиш нещо, и ти си казваш: „C такова дребно нещо ли ще се занимавам? С такава малка работа ли ще се занимавам?“ Какво ще стане с този учен? Ако той се откаже да направи това малко добро, няма да мине и един месец, и неговите студенти ще го нарочат нещо – или ще стачкуват против него, и той ще изгуби много повече време, отколкото ако беше направил малкото добро.

Сега, гледам, същото става и с вас. Понякога, като ви наблюдавам, някой си казва: „Еди-кой си не постъпи с мене, както трябваше.“ Аз разрешавам този въпрос, като го поставя по отношение със себе си. Питам се: „Ами аз постъпвам ли, както трябва?“ Щом ми дойде една мисъл, че някой не постъпва с мене, както трябва, тогава аз се запитвам ами аз постъпвам ли, както трябва, и с този човек, и с другите около себе си. В този случай аз съм мярката. Аз определям този човек постъпва ли добре, или не. С тази мярка аз ще разгадая работите. Ако постъпвам аз добре, и с мене ще постъпват добре. Нямам ли тази мярка, аз винаги ще имам криви схващания за хората. Когато искате да знаете дали някой човек говори истината, вие ще познаете по неговия“ живот. Ако той живее добре, ще говори и истината. Щом не говори истината, той не живее добре. Казваш някому: „Ти не живееш добре.“ „Как да не живея добре? Толкова години вече как работя, светия съм вече станал.“ Светия си, но не от първокласните.

Аз гледам, мнозина повтарят същата история. Като дойдат до едно място, те казват: „Чакай да видим, да направя нещо, да стана добър, че тогава да отида при Бога.“ Няма какво да ставате отсега добри. Това е заблуждение. Бог ви е направил добри. Той е вложил у вас доброто. Вие сега трябва да използвате условията, да развиете това добро, което той е вложил у вас. Вие искате да бъдете добри и се занимавате с мисълта, че не сте добри. Това е човешка страна. Някой казва: „Аз не съм свят.“ Какво означава това?

Когато цитирам някой стих, дето е казано „Бъдете свети“, това подразбира – използвайте светлината, която Бог ви дава. Някой казва – трябва да имаме Божествена любов. Казвам, използвайте Божествената любов, която Бог ви дава. Аз не се спирам върху въпроса, дали Бог ме обича, или не. Това е второстепенен въпрос. Аз не зная защо трябва да се съмнявам в разположението на Бога. Защо трябва един път един ден той да ме обича, а на другия ден да не ме обича. Нима аз със своите постъпки съм в състояние да изменя характера на Бога? Трябва ли той за моето поведение да се сърди? Това е мое схващане. Какво е разположението на Бога към мене, това е тера инкогнита. Този въпрос трябва да оставите настрана. Казвате, че еди-кой си вече не ви обича. Че вие нямате работа с човека, но имате работа с Бога. Среща ви един ден Петко, Стоян или Драган и ви обикне. В какво седи обичта? Среща ви той, но вие сте болен, кракът ви боли. Той ви помилва крака, превърже го и у вас остане едно приятно чувство, че той ви е помилвал. След като оздравеете, той ви среща и строго ви пита: „Оздравя ли кракът ви?“ „Оздравя.“ „Хайде тогава, върви си.“ У тебе остане едно особено чувство, незадоволен си нещо. Защо? Искаш този човек пак да те помилва, да те поглади. Милването става само когато кракът ви боли или когато сте болни. А вие по стар навик искате пак да ви милват и галят.

Затова именно трябва дълго време да работите върху себе си, да се освободите от този стар навик, от това изопачено разбиране. Вие туряте на някои постъпки някакъв външен елемент, който не съществува там. Щом Бог те е помилвал веднъж, той ти е дал нещо. Вземи това нещо и го тури на мястото му. Пък ако искате Бог да ви обича и да ви милва, тогава всеки ден си чупете крака. Ако кракът ви не е счупен и ако не искате да страдате, и Бог няма да ви обича. Вие искате да се освободите от страданията и Бог пак да ви обича. He, това е невъзможно. Страданията са Божията любов. Следете, да видите, че този закон е верен. И от ваше гледище проверете този закон и ще се убедите в истинността му.

Запример някога вие не обичате толкова вашето дете, но по едно време то се разболее, има огън, зле се чувства. Тогава дойде майката, помилва го, целуне го. Дойде бащата, и той го погали. Дойдат сестрата, братята, всички му обръщат внимание, галят го. И то става мекичко, добро, защото всички го милват. Като оздравее, всички го нарочват. И това дете си казва: „Хубаво щеше да бъде да бях пак болен.“ Един наш брат казваше на своята възлюбена: „Еленке, да ми даде Господ една болест, че да ме помилваш поне. Иначе като здрав постоянно ще ме караш това да направя, онова да направя. Няма да ме помилваш.“ Бог ще те помилва, но не може всякога да бъдеш милван. От ръката излиза динамически живот. Някога се ръкуваш с някого, но ръцете му са като на мъртвец. Не че миришат, но нямат никакъв живот в себе си. Вие ръкували ли сте се с един жив, динамически човек, че като се ръкувате един път с него, през цялата вечност ще помниш това ръкуване, силно впечатление ще запазите. От ръката на този човек излиза нещо особено. И затова Бог ни е дал ръце, че като се ръкуваш с един човек, да кажеш: „Ръкувах се с един човек, но той ми остави впечатление за цял живот.“

Сега вие ще кажете – тази работа не е ясна. И за мене не е ясна. Аз винаги се радвам за неясните неща. Защо? Неясните неща са винаги много лесни за мене. Това, което аз не разбирам, много, най-много обяснявам. Това, което най-много разбирам, най-малко го обяснявам. Това, което най-много зная, понеже не говоря за него, всички казват: „Малко знае този човек по дадения въпрос.“ Това, върху което най-много говоря, най-малко разбирам и зная. Дойдеш при разрешението на една задача до нула, радвай се. Когато математикът не може да разреши една задача, той не се отчайва. Започва втора, трета и така се развиват неговите способности – все придобива по един малък придатък. Знаете ли какво става в съзнанието на този математик? Всички математици са все сухи хора, те не мислят за земята. Когато някой затлъстява, аз бих го посъветвал да се занимава с висша математика. Коремът му веднага ще спадне. Ако пък имате някакво голямо смущение, започнете да се занимавате с математиката, а главно с геометрията. И смущението ще мине, и по-тънки ще станете. По този начин умът ви ще стане по-активен и вие ще влезете в един свят, от който не знаете дали ще се върнете. Много математици, като влязат в този свят, уплашват се, цели се разтреперват. Как няма да се разтреперват? Как няма да се плашат? Животът им всеки ден виси на косъм.

Но вие като децата искате едно правило, искате магическата тояжка. Магическата тояжка не е нищо друго освен динамическият живот. Вие взимате тази тояжка, махнете с нея и искате да стане всичко. Може да стане, но при известно условие – ако нямате абсолютно никакво съмнение, ако нямате никакво тщеславие, а искате просто да проявите един Божествен закон за себе си. Искам ли да направя нещо за себе си, така ще го направя, че никой да не ме разбере. Ако искате да видите как правя тези неща за себе си, вие трябва да ме издебнете някога. Какво правя например, когато нямам хляб? Седна и без да ме забележи някой, хлопна с ръката на масата си. Току изведнъж яденето и хлябът пристигат. Аз се усмихна малко и казвам: „Слава Богу! Яденето дойде.“ Но така ще направя движението, че никой няма да ме види. Казвате: „Какво ли направи?“ Обаче това никога няма да направя пред вас. Това е закон, това е само за онзи, който има любов в себе си. Докато съзнанието ви не мине от обикновено то положение в Божественото, в по-високо положение вие нищо не можете да направите с магическата пръчица. В мисловния свят действат физически закони. Там всеки фурнаджия е майстор. В София имате, колкото искате, маги. Бакалите са маги, фурнаджиите са маги, банкерите са маги и т.н. Обаче това е само за физическия свят. Щом влезете в Божествения свят, там има съвсем други закони. Там се изискват други разбирания.

Да кажем, че вървите из улицата и нямате пет пари в джоба си. Започнете да мислите да ви дойде от някой банкер една златна монета. Тази мисъл ще отиде до съзнанието на банкера. Той веднага ще напусне стола си, ще вземе от касата си една златна монета, ще излезе и като ви срещне, ще тури монетата в джоба ви и ще се върне назад в кантората си. От чисто материалистическо гледище вие ще кажете: „Колко е хубаво това нещо да става всякога.“ И всякога може да става, но не става, понеже вие сте завъртели винтовете на Божествения свят, турили сте прегради и при това положение искате да стават нещата. Вие искате Господ да направи всичко за вас, но и вие имате задължения. Професорът или учителят не може да направи ученика си учен, ако ученикът сам не учи. И ученикът сам не може никога да стане учен, ако няма кой да му преподава. И светлината, която иде при вас, тя е един професор, но какво може да придаде тя, ако вие не сте готови да я възприемете. Значи светлината трябва да дойде и с идването си тя все предава известно знание на хората.

Някой казва: „Какво придобих от светлината?“ Значи ти не си разбрал законите и затова нищо не си придобил. Дойде топлината и ти казваш: „Стоплих се малко.“ Ако само се стоплиш с топлината, това показва, че ти не си разбрал нейните закони. Тази топлина, като влезе в човека, тя непременно трябва да се превърне в нещо друго. Трябва да дойде онзи маг, който е в състояние да променя и изменя нещата. Само този човек е в сила да направи това нещо. Окултните науки го наричат азът в човека. Аз го наричам Божественото съзнание в човека, други го наричат Божествен дух, а Павел казва: „Не живея аз, но Христос живее в мене.“

Това са законите на Божественото, което никога не се ограничава. Някой път то се отдалечава, някога се приближава, но от това няма да се смущавате. Там ще ходите с абсолютна вяра. Като дойде Бог да живее у вас, няма да ходите подир него да го контролирате. Божественото не може да се контролира. Светлината не може да се контролира. Тя отива навсякъде, вие не можете да я хванете. Ако престанете да мислите за нея, тя ще дойде. Мислите ли за нея и я преследвате, тя ще се изгуби. Докато имате любов към Бога – и животът ще дойде у вас. Докато имате вяра в Бога – и животът, и способностите ще дойдат. Вярата ви трябва непреривно да се усилва. От човешко гледище казано, вярата ви трябва постоянно да се усилва. И най-голямото нещастие да дойде, вярата трябва да присъства.

Какво става с вас? Като дойдат десетина неприятности, вие се обезсилвате, изгубвате вярата си и казвате: „Аз гледах едно време другояче на работите.“ Какво придобива човек с критическия си ум? Остарява. Казвате за някого: „Той ни взе един товар от гърба ни.“ Какво е спечелил той? Нищо, но само ви е надхитрил. Сега се изисква от всички ново разбиране на нещата. Аз говоря за вашето съзнание, което динамически трябва да се развива. Мнозина от вас, които са дошли до известно положение, ако не могат да разберат нещата според новите разбирания, тогава те ще дойдат до известно разочарование в Бога и ще кажат: „Ние не си хармонираме.“

Казвам, има известни закони в музиката, както и в числата, които трябва да се спазват като прави ла, ако искате да има хармония. Ако искате да съберете две числа или две дроби, и за това има правила, известни задачи, по които вие се справяте и извършваше посоченото действие. Искате да живеете добре. Как ще живеете добре? Има известни закони, известни отношения, които трябва да се спазват. Единият трябва да даде, а другият да вземе. Или двамата трябва да дават, двамата трябва да взимат. Ако няма тази правилна обмяна помежду ви, ни добър живот, нито обич ще съществува между вас. Вие искате някой да ви обича. За да ви обича някой, какво трябва да дадете? За да обича майката детето си, то трябва да има абсолютна вяра в нея. За да има майката тази абсолютна вяра на детето, тя трябва да има Божествена любов към него. Ако майката няма Божествена любов към детето си, и то не може да има абсолютна вяра в нея. И ако детето не може да има тази абсолютна вяра в майка си, и тя не може да има тази Божествена любов.

Та сега вие искате да придадете на нещо известен тон и се чудите защо духът не ви посещава. Това е много казано. Духът всеки ден ви посещава, но някога той е хлопал, хлопал на вратата ви, но вие сте спали и не сте му отворили. След това той е заминал другаде някъде по работа, а вие го чакате да дойде. Казвам, той сега няма да дойде. Кога ще дойде? Сега на вас ви предстои едно голямо страдание като на Йова. Един ден, като изгубите всичко като Йова, тогава ще чуете гласа на Бога. Вие ще изгубите и коне, и овце, и волове, и камили, и деца, и къщи. Най-после и тялото ви ще заболее, ще се покрие със струпеи и ти ще прокълнеш деня, в който си се родил. И най-после, като минеш всичкото това мърморене, като престанеш да се оплакваш, ще дойде един светъл ден на зазоряване и ще изгрее слънцето на твоя живот. Тогава ще кажеш: „Свърши се вече.“ Ще замязаш на един разцъфтял цвят. Тогава ще дойде Божествената светлина и ще кажеш: „Радвам се, че преминах всички страдания, за да разбера великата истина на живота.“

Сега за колко време ще помните всичко това? Докато се събере кал – и след това всичко ще се заличи. Сега как бихте изпели песента „Духът Божи“. Всички ще го изпеете обикновено, провлачено, без никаква динамика. Колко души от вас могат да изпеят тази песен динамически? Всички ще го изпеете по обикновеному. Такова пеене е отмерено пеене. Така нито трябва да се пее, нито трябва да се мисли. Казвате, да бъдем добри, да се обичаме, да имаме вяра, да бъдем богати, да бъдем хубаво облечени, да имаме къщи и т.н. Всички тия неща са прекрасни, но с тях ще останете на земята. Потребни са пелените, но само за детето. Като израсне детето, то ще остави своите пелени. Това не значи, че майката трябва да каже, че пелените не са нужни. Те са нужни до известно време, а след това туй дете го очаква велико бъдеще. Пелените са приготовление за нещо по-велико. Сегашните ви вярвания, молитви, страдания – всичко това са пелени, които ще донесат нещо хубаво. Без пелени животът ще бъде съвсем неразбран.

Следователно ще дойде ден, когато майката ще отвие този пояс, този повой и ще хвърли пелените настрана. Всички знаете какво нещо са пелените. Много от вас сте били майки и често сте ги намирали понаквасенички, пожълтелички, но пораснете ли, майките ви ще турят пелените настрана. Ще ви направят една хубава баня, ще ви изчистят и ще ви облекат с хубава бяла рокличка с червена корделка и със златни жълти копченца.

Това трябва да стане по същия начин и в духовно отношение с всеки човек. Сега всички трябва да се съблечете от вашите стари религиозни форми. Старите си пояси, повои трябва да се хвърлят. Може би не всички, но някои. Някои могат да поносят побоите си още около пет-десет години и след това да ги хвърлят. Някои от вас все още трябва да ги возят с количка. Гледам, някой седнал в една количка с четири колелета и го возят. Някой брат е с количка, друг е с повой още. Казвам, ще хвърлите тези повои, ще хвърлите тези корони като на владиката, ще хвърлите пелените си, повоите си, всички джунджурии и ще останете съвършено чисти и свободни от всякакви превръзки. И като погледнете на ръката си, ще видите тогава написани новите линии. Каквото пише, ще го прочетете. Тогава ще видите, че от линията на сърцето реки текат, а от линията на ума светлина излиза. От сърцето ще бликат живи реки от жива вода. Тази е бъдещата наука, тази е бъдещата хиромантия. Като погледнете лицето си, то трябва да бъде израз на цялата вселена. Защо? Защото в лицето се изразява Божественият живот.

Сега вие ме разбирате много добре. Това, което не разбирате, то е, че искате всичко изведнъж да стане. Изведнъж може да стане само при две условия – при абсолютна вяра и при абсолютна любов. Ако имате обикновената вяра, по обикновен начин ще разбирате света. Ако имате обикновената любов, по обикновен начин ще разбирате света. Ако имате абсолютна вяра и абсолютна любов, тогава ще се образува връзка между душите. Има едно вътрешно разбиране на нещата, дето страхът абсолютно не съществува. Всички онези животински състояния у животните, те представят остатък от един далечен живот на миналото. Животинският живот представя култури в низходяща степен на живот, който някога хората са живели. В това отношение животните носят цяла архива на човешкия живот. Какъвто живот са живели хората, всичко това е вложено в животните. Всичкото богатство на хората е вложено в животните и в растенията.

Това е една много отдалечена мисъл, която вие не можете да намерите връзката, не можете да разберете в какво отношение животните носят нашия живот. Това нещо вие сами трябва да го видите. Какво ще ви описвам небето? Вземете, Милтон и Данте са описали небето, но от човешката страна. Вие, като отидеше на небето и като се върнете, ще видите колко правилно го е описал Данте и колко правилно го е описал Милтон. Те са описали само отчасти, не е като онзи свят, който вие разбирате. За да напише Милтон изгубения рай, той ослепя. Той трябваше да се съсредоточи в съзнанието си. Временно се тури една преграда, за да може съзнанието му да се съсредоточи, да види какво представя духовният свят. Та понякога и ние трябва да ослепеем. Слепи трябва да бъдем в съзнанието си за известни желания.

Сега да се повърнем към изходната точка – динамиката. Де е динамиката на човека? Стомахът, коремчето. Това динамо не трябва да се пресилва. След като свърши работата си, ще го пречистиш, ще му туриш малко масълце, въглища, това-онова и после ще го запалиш и ще работиш умерено с него. Това динамо трябва да работи най-много шест часа на ден. По три пъти ще работи и на всеки пет по два часа. Човек има три динамо – стомахът, после дробовете, които трябва да работят повече от стомаха, и третото динамо е мозъкът, който постоянно трябва да работи. Вие трябва да разбирате свойствата на тия три динамо – на стомаха, на дробовете и на мозъка. Вие трябва да станете инженери. Казвате: „Как ще ги научим?“ Това именно е целта на живота. Ако вие не можете да научите пътищата, по които животът се проявява, какво ще научите тогава? Ще се качите на вашето динамо – стомаха, и ще турите в него най-хубавото гориво, че да не се образува никакъв падеж. Колкото по-правилно става горенето в динамото, толкова по-добре. В резултат не трябва да останат никакви динамически утайки – нито в стомаха, нито в дробовете, нито в мозъка. Те са най-опасните неща.

Сега аз ви давам законите, по които трябва да постъпвате. Като седнете да се храните, помолете се на Бога и кажете: „Господи, научи ни да се храним добре.“ После ще седнете да дишате и ще кажете: „Господи, научи ни да дишаме правилно.“ И най-после, като мислите, ще кажете: „Господи, научи ме да мисля правилно.“ Необходимо е човек да се храни правилно, да диша правилно и да мисли правилно. Кажете ми какво ви трябва на вас. Всички вие сте много забогатели. Няма сиромаси между вас. Всички сте повече богати, отколкото трябва. Вие искате да станете още по-богати, но трябва да давате – нищо повече. Обмяна ви трябва, правилна обмяна. Вие давате малко и веднага търсите лихвите на това даденото. Казвате: „Аз толкова много обичам, но тя не ми дава нищо.“ Много скоро търсите лихвите. Че обичате някого, вие не трябва даже да правите въпрос по това. В моя ум аз и досега не мога да се убедя дали обичам някого, а още повече дали ме обичат. Не мисля даже, че съм направил нещо.

Така трябва да гледате и вие. Онзи, който обича, това е Бог. Ние в него живеем и се движим. Кой е като Бога? Той е дал живот на всички същества – на малки и на големи, всички викат към него, всички отправят ума си към него. Едни се раждат, други умират, но той ги утешава, задоволява нуждите им.

Сега вие казвате: „Да се обичаме.“ Аз не обичам тази дума. Тази дума не ми харесва. Обаче аз имам една философия само за себе си. На другите не я давам. Аз ще я напиша само и който от вас я разбере, добре. Който не я разбере, ще остане без нея. Който не я разбере, ще остане и без тази философия. Аз мога само да ви я напиша, без да я обясня. Тя е следната. Аз, ти, той. Който може да ги тури намясто, той ще се ползва. Те са разместени и всяка трябва да се съпостави, да се тури на мястото си. Тури ли се на мястото си, хлябът ще дойде.

Сега аз не искам да ви обезсърчавам, но така както се усмихвате, хлябът ще дойде от фурната. Също така разбрах, че и оризът ще дойде от бакалницата. Вие трябва да разбирате законите и да ги прилагате. Когато кажете „аз“, има един закон на съзнанието. Когато кажете „ти“, трябва да знаете кой е този ти. Сега аз не искам да ви залъгвам, но казвам – мислете върху тези думи и старайте се да ви се разкрият. Великото в човека е, когато той съзнае азът в себе си. В аза той има отношение към Бога. Проникнал един лъч от него и той вижда един свят по-особен от този, в който е живял. Той е като един човек, който е живял в една тъмна стая и постоянно гледа през една малка дупка да види този лъч.

Азът, това е Божественият лъч, който е проникнал в Божествената душа, а този лъч постоянно го подхранва като майка. Азът се развива през съзнанието и един ден с него ние ще отидем при Бога. На това отгоре знанието, любовта, истината идат, за да подкрепят това малкото същество, което в Писанието е наречено новият човек, роден от Бога.

Сега щяхме да изпеем едно музикално парче, но ще остане за друг път. Всичко не може да стане изведнъж. За следния път нека няколко сестри или братя се опитат да изпеят нещо динамическо. Ще дадем една песен. Тя е следната: „Скръбта си дълбоко скрий, зарови. В тоз свят има много, не притуряй повече.“

Тайна молитва

Двадесет и осма лекция на Общия окултен клас 20 април 1932 г., сряда, 6 часа София – Изгрев