Дискусията

І. Обмяна на мнения.  Обмяната на мнения  е  необходимо  условие  в развитието на науката. Тя се извършва на базата на някакво единомислие и при наличието на неизбежни и естествени разногласия, стигащи до противоречия – важното е те да не напускат терена на самата наука и да са в нейно име. При обмяната на мнения в науката и останалите области на живота се използват групата понятия спор, дискусия, полемика, диспут, дебат и т.н. По техните определения няма единно мнение, даже повечето изследователи ги използват като синоними или понятия без съществени разлики между тях. Втората група понятия са критика, самокритика и защита, които са общи методи за водене на дискусията, спора и полемиката. Третата група понятия са: доводи, аргументи, доказателства и опровержения. Тук ние   няма  да използваме   спора, дискусията и полемиката като синоними, а ще приемем съществуващото в литературата становище, че те се различават помежду си.

1. Що е спор.   Спорът е такава борба на мнения, чиято цел е на всяка цена да се опровергаят противниците и да се наложи собствената теза. Основанията на спора са различията, а не съвпаденията. В него цари общо взето хаотично протичане, безпорядъчно или „културно” ругаене в явна или по-прикрита форма, празни и дребни забележки, обиди, нежелание да се разбере противника, използване на всякакви средства, доводи, аргументи и т.н. При поляризирани и непримирими позиции спорът е полезен само за свидетелите, които обективно и непредубедено могат да си извлекат поуки.

2. Що е полемика.  Обмяната на мнения, при която едната  страна е на   правилни позиции, владее логиката на фактите, теорията, доказателството и опровержението, а спорните въпроси са фундаментални, ще наречем полемика. За неправата страна обаче, особено когато позициите са напълно противоположни и няма обективни и субективни условия и възможности за промяната им, това е спор и тя използва посочените по-горе средства. Полемиката дава възможност за оживяване на изложението, прави го ярко и находчиво, подържа напрегнато вниманието към темата, увлича хората. Полемиката може също така да оживява теоретичното мислене и да го издига на по-високо методологическо, философско и пр. ниво. За непредубедения участник или свидетел полемиката е мислене, убеждаване от страна на по-знаещия и по-можещия. На старогръцки думата полемика означава „войнствен”.

ІІ. Що е дискусия.

1. Същност на понятието „дискусия” – средство за изясняване на спорни въпроси и за постигане на съгласие между хора с различни позиции. Тя е форма на обмяна на мнения между различни участници с определена общност за разбиранията им и с изяснени различия и противоречия и с цел: оценка на степента на истинност на всяка позиция и приближаване на знанията им към обективната истина. С други думи, дискусията е форма на (научно) сътрудничество на базата на общност по основни положения и наличието на разногласия по повече или по-малко конкретни въпроси и проблеми. При нея всяка от страните настоява не на абсолютната истинност на собствената си позиция или решение на спорния въпрос, а се стреми да открие слабостите и грешките, както в другата страна, така и своите. Тук критиката и самокритиката се покриват.
2. Синонимни гнезда на „дискусия”.

• обсъждане, разглеждане, разискване;
• разговор, беседа, събеседване, конференция, беседване, диалог, размяна на мисли;
• диспут, дебати, полемика;
• прения, препирня, пререкание, спор, противоречие, словесен двубой, словоборство не кореспондират особено с понятието „дискусия”;

3. Функция на дискусията – помага за откриване на проблемите и всестранното им осветяване, установяването на недостатъците на изучаването на едни или други научни въпроси, изработват пътища за решението им и самите решения, преодоляват едностранчивостта на възгледите, натрупват, разпространяват и утвърждават новото в науката (ако не се използват ненаучни средства в тях). Дискусията съзнателно се използва като средство за решаване на научни въпроси –тя е и особен метод на научното изследване с цел критичното разглеждане на предлаганото решение на научния проблем, проверка на обосновката на научните утвърждения, изработване на общ подход в изследването на даден научен въпрос и т.н. Правилно подготвената и проведена дискусия има за своя съществена страна творчеството – то пронизва всички етапи на дискусията. Тук влизат откриването, осветяването, всестранното обхващане, решаването на проблемите, разкриването на нови проблеми преди и след решенията на въпросите и т.н.

 ІІІ. Обсъждане на съдържанието и смисъла, не на формата (Учителя).

В религиозния живот има опасности. Човек може да стане чрезмерно честолюбив. Всички религиозни хора са грандомани, крайно честолюбиви. И то е хубаво, но това честолюбие трябва да пренесат в Божествения свят. Те имат известен капитал, който трябва да пренесат в Божествената банка. Трябва да трансформират своите чувства.

После, религиозните хора се много дразнят и са много своенравни.

У религиозните хора има и друга опасност. Те са много страхливи. Страхът е турен като противовес, за да обсъждат ненормалните искания. Те искат да бъдат най-светите, а пък не знаят какво нещо е святост. Те искат да бъдат най-добрите, а пък не знаят какво нещо е добър човек. Искат да са свети, а събуждат низши чувства. Тогава иде страхът. И си казват тогава: „Не сме добри, ще страдаме на онзи свят, дяволи ще ни измъчват.” Това не е религиозен живот, това е живот на заблуждение.

Тези от вас, които имате въпроси, макар и няколко, да си ги напишат. Но такива, с които да не се влиза в спор, защото аз не искам да влизам в обсъждане на черупките на нещата. Всички трябва да пребъдете на една Лоза, на която вие да сте пръчките. Кой каквато форма иска може да си приема, но принципът е общ и един. Всичко стои в изпълнението на нещата.

Вие, в своите разсъждения, като ученици на една окултна школа, всякога трябва да се спрете и да обсъдите въпросите. За пример, заслужава ли да се превръща енергията, имате ли достатъчно енергия да я движите и т.н. Защото, в дадения случай, може да имате много по-важна работа, която трябва да вършим, отколкото да се занимаваме с празни работи. Обсъждайте нещата, преценявайте ги и тогава ги вършете. Така че трябва нещата да се обсъждат умно, сериозно и да няма осъждане. В сегашните вестници има само нападки и критика. Това не е наука. Трябва винаги да се проучват истинските мотиви на нещата, на събитията и тогава да се произнасяме.

Сега вие ще извадите известно заключение. Аз оставям думите си без заключение. Знаете ли защо аз не правя заключение? – В окултната наука никога не затварят. Ако, след като излезете от Школата, аз затворя вратата, какво означава това? Или ако, след като влезете, вратата се заключи, какво е това положение? Сегашните хора искат заключения. Какви заключения? Разсъждение и обсъждане върху идеите – да, това може, но ако вие искате да извадите едно общо заключение за целия Живот – това не може. Заключение не може да се даде не само за вас, а и за никого, т. е. заключение може да ви дам, но това заключение няма да определи същността или смисъла на нещата.

VІ. Разискване – да, спор – не (Учителя).

Още от първите събори на Школата е характерно разискването: „9 ч. се събрахме всички наново. Г-н Дънов извести, че програмата за утре, 18-того, вторник, е следната: в 9 ч. – разискване върху ученията на Библията.” Като духовно наставление през годината се дава: „Първият и третият петък от месеца да се употребят за молитва, четене от Евангелието. Във втория петък ще имат четене, пеене и съобщение с невидимия мир. Ще се изпитват духовете. Ако се появи разногласие, ще се затваря събирането. Четвъртият петък е за пеене и разискване на четеното. Той е само за тесния кръг хора, който е определен.”

 При съвременния живот на хората, липсва им един закон за правилно разсъждение, за правилно разискване върху нещата. Съвременните хора не разсъждават правилно. Следователно, ако, след като си се родил на земята, не разбираш условията, при които живееш, и казваш, че са лоши, какъв смисъл има твоето дохождане на земята? Как е създадена земята, и кой я създал, това не е въпрос за разискване.

Изгряването на слънцето е далечно явление, което вас лично не ви ползва. Може сега да спорите, че има живот на слънцето или че няма живот. То е друг въпрос. Спорът произтича от вашето незнание, той не разрешава въпроса. Между умните хора няма спор, има разискване, но спор никога няма. Между глупавите хора има всякога спор. Между глупавите хора, които не разбират смисъла на нещата, всякога има състезание, спор има, болести, има недоразумения.

Цял свят може да оспорва съществуването на духовния свят, но аз говоря за него положително, като за свят, който познавам добре. Може някой да иска диспут с мене, готов съм. Мога да изляза на научен диспут, да докажа съществуването на духовния свят от гледището на всички науки. Обаче, който иска да диспутира с мене, трябва да има знания.  

В бъдеще, ако между вас възникнат някакви важни жизнени въпроси, можете да ги на написвате и да отделяме част от времето за разискване върху тях.  Сега, не е въпрос да се разисква върху твърдението, дали човек има седем тела, или само едно. Разискване, което отива към критика, не ползва човека. Критиката е спомагателно средство на науката, но не е наука.

Изобщо, в сегашното си състояние, науката представлява колективен труд на много хора , работили в много области. Някои учени се намират близо до истината, но и те още не знаят всичко. За пример, в света съществува една ложа от учени хора, които се събират за разискват на разни научни въпроси само един път в годината. Тези учени знаят за земята много повече от съвременните учени, но що се отнася до бъдещето на земята, и те правят свои предположения. Освен тази ложа, която съществува на земята, има още една ложа от учени хора на слънцето, която знае положително, не само миналото на земята, но и нейното бъдеще.

Като наблюдавам хората, а също и вас, учениците, намирам, че най-силно развити са личните ви чувства, вследствие на което сте докачливи, честолюбиви, горделиви, тщеславни. Външно се криете, не показвате тези качества, но вътрешно не можете да се скриете. Дето гордостта и тщеславието са силно развити, там умът е слаб. Тези чувства поглъщат силите на ума и тогава човек не мисли за причините и последствията на нещата, но се поддава на личните си чувства. Когато твърдостта в човека е силно развита, той не търпи никакво чуждо мнение или съвет и казва, че неговото мнение е непоколебимо. Преди всичко този човек няма мнение. Защо? Защото мнението, убеждението е резултат, който произтича от целокупната деятелност на всички чувства, сили и способности в човека. Значи всички сили в човека трябва да се съберат на едно място както народните представители в камарата и след дълги дебати да дойдат до общо заключение. Това значи мнение, това значи убеждение. За да се оформи мнение, убеждение в човека, не само една от неговите способности или сили трябва да работи, но всички сили в него трябва да се предизвикат на работа и след дълго разискване помежду си да дойдат до общо мнение, до общо заключение.  

V. Десет полезни правила при водене на дискусия.

1. Уважавай опонента си, изслушвай го и не го обиждай. Така не ставаш по-убедителен, а напротив – то е признак, че си изчерпал аргументите си в своя защита.

2. Добре обмисли темата, подготви се за нея, като прочетеш допълнителна литература и когато коментираш, се стреми да не се отклоняваш от поставения въпрос.

3. Разсъждавай логично и се старай да илюстрираш с примери тезата си, там където това е възможно, за да може доводите ти да бъдат убедителни.

4. Старай се да формулираш точни и ясни изречения с правилен словоред, които да изразяват завършена мисъл, за да бъдеш разбран правилно от останалите участници.

5. Особено важно е умението да се различава аргумент от факт, който нищо не доказва, за да не се изпада в празнодумстване.

6. Внимателно прецени дали си достатъчно компетентен по дискутирания въпрос и ако имаш известни съмнения, по-добре е да се въздържаш от коментари.

7. Задължително спазвай благоприличие и цензура при избора на изразните си средства.

8. Помни, че не е достатъчно само да изразиш несъгласие или съгласие с дадената теза, а и да обясниш причините, заради които заемаш тази позиция.

9. Избягвай да правиш категорични изявления от рода „това е така” или „това не е така", без да се обосновеш по някакъв начин.

10. През цялото време, докато тече дискусията, спазвай задължително добрия тон и помни, че както и да завърши тя, финалът й в никакъв случай не бива да бъде снование за бъдещи конфликти в междуличностен план.