ДИСОНАНСИТЕ В ЖИВОТА (УСМИВКАТА И СЛАДКОТО)

ДИСОНАНСИТЕ В ЖИВОТА (УСМИВКАТА И СЛАДКОТО)

(Учителят влезе с една голяма стъкленица със захар на бучки.)

Сега какво разбирате под думата „шекер“? Един брат и една сестра да дойдат. (Учителят подава на всеки брат и сестра, който излиза, по една бучка захар.)

Всички взехте ли си? Ще го пазите това като свещено.

Какво разбирате под думата „дисонанс“? Каква дума е тя? Какво означава коренът на думата? (Коренът е латински – sono, което значи звучи.)

Фиг. 1

Представете си, че имате полето А (Фиг. 1). Ако една крива линия се увива около друга права, какво става? Съществуват ли в природата такива линии? Някои от тези паразитните растения по същия начин се увиват около другите растения. Нали паразитните растения се качват по другите нагоре. Въобще как растат тези благородните растения? (Самостоятелно.) Тогава и някои линии са самостоятелни. Говедарят, който си носи правата тояга, към кои личности спада? Нали той заповядва. Цял началник е той. Има 20-30 говеда. Овчарят си има подовчар и т.н. Когато се свързва една връв за камшик, връвта към кои сили спада? Това, което тоягата не може да направи, въжето го направя. Ти със своята тояга не можеш да бръкнеш 4-5 метра надолу в един кладенец, но с въжето можеш, бръкваш и си послужваш.

Дисонанс ние наричаме, когато няма отзвук на нещата. Или когато отзвукът не е тъй хармоничен, както трябва. Следователно в дисонанса имаме две сили еднакви, които се отблъскват. Двама добри хора еднакви се отблъскват и двама лоши хора еднакви, и те се отблъскват. Само че в отблъскването на двама добри хора влиза един елемент на положителните сили. Само че доброто само по себе си е абсолютно и когато се говори за абсолютното добро, там не може да има дисонанс, не може да има отблъскване. Понеже доброто, както съществува у мнозина хора, то е само едно проявление. И щом доброто е по същество, то обикновено е по закона на единството. Вие трябва да разбирате добре какво се разбира, когато човек иска да стане абсолютно добър.

Фиг. 2

Имате да кажем радиус А (Фиг. 2). Абсолютно добър, това е движение към центъра. Тогава ти вече имаш еднакви отношения към целия кръг. Обаче, щом движението е от центъра към периферията, отношенията вече няма да бъдат еднакви. И когато вие казвате, че моите отношения не могат да бъдат еднакви, разбира се – имате приятели, но вашите отношения към някои от тях са едни, а към други, които не са ви приятни, отношенията ви са други. Следователно можете да определите какви са ви отношенията. Този, към когото имате по-добри взаимоотношения, ще му дадете повече и ще вземете повече. Това е законът на вземане и даване. Движение от центъра към периферията. Приятелството е движение от центъра към периферията. А когато говорим за еднаквост към всички хора, ние разбираме движения, които отиват към центъра на самия живот. Да допуснем, че вие имате една идея, вие искате да живееше добре. Най-първо човек трябва да разбира закона на добрия живот. Какво означава да живееш добре? Най-първо ти трябва да си бил в центъра и да си спомниш това чувство, което си имал към всички. Когато ние говорим за Бога, ние подразбираме, че най-първо човек, за да поправи живота си, той трябва да се върне към този център на своя живот.

Фиг. 3

Животът, сам по себе си както се проявява, е един кръг, който се движи (Фиг. 3). Следователно този кръг е жив. Съставен е от много точки, дето съществата живеят разумно. Около тези същества може да има няколко кръга от същества на разни степени. Как ще ги наречете тези кръгове? (Концентрични.) Да, които имат един и същ център. По какво се отличават те? („По радиус.“) Тъй, по радиус. Разбира се, тези изяснения, които ще се дадат, нямат нищо общо със сегашното ви разбиране. Сегашното ви разбиране е, да кажем, може да имате да изучавате една малка част от тези кръгове. А вие сте се заплели в тези кръгове. Може някой път да се намирате в 5, 6 или 7 кръга, може да изучавате някоя малка част. Питам тогава, какви ще бъдат вашите понятия за всичките тези концентрични кръгове? И ако някой ви попита защо трябва да бъдете добри към някои животни, например към млекопитающите, вие даже няма да му дадете някое научно обяснение за това. Мнозина даже не могат да дадат отговор на този въпрос. Казват: „Това не е моя работа.“ Но ти трябва да бъдеш добър, понеже, ако около себе си имаш някое млекопитающо, което е напълно отговорно да постъпи както си иска, и ако ти не постъпиш добре спрямо него, може да те постигне едно голямо нещастие. Ако твоите постъпки са несправедливи, ти можеш да изгубиш или ръката си, или окото си. Може да те сполети и някое друго нещастие. Ако не постъпиш добре с това животно, това може да послужи за осакатяване на твоя ум или на някой твой уд. Пък ако постъпиш добре и ако имаш някое болезнено състояние, и постъпиш добре с някое от тези млекопитающи, ще те сполети някое добро. Може да каже някой, че това е користолюбиво. Не, това е отношение към нещата. Млекопитающите имат известно отношение към нещата. Тъй също и към растенията. Законът е същият и към тях.

За пример, ако вие не сте проучвали силата на езика, можете да кажете: „Аз не мога да говоря, каквото си искам.“ Някога може да говорите каквото си искате, но някога една дума, казана напразно, може да ти излезе скъпо. Например, ако вие кажете: „Защо ми е ръката?“ Този въпрос „Защо ми е ръката?“ може да ви коства да си замине ръката от тебе. Или можеш да кажеш тъй: „Защо ми са тези очи?“ Знаеш ли, че това може да ви струва и очите. Или пък човек казва: „Защо ми е този гол корем?“ Защото има здрав стомах. Но това може да ви коства и здравето. След тази дума може да те хване една болест. Нали казвате за здравето: „Защо ми е голо здраве?“ Тази дума „голо здраве“ може да ви коства скъпо. Аз имам само един пример. Във Варненско, в селото Сюджеско – сега е прекръстено това име, някой си Стоян, наричали го Стоян Пехливанина, навсякъде той ходил да се бие. И един ден казал: „Защо ми е този пехливанлък с това голото здраве? Хората живеят тъй добре, пък аз ходя като някоя мечка.“ Не се минава един месец и заболява Стоян, и лежи три години. И казва: „Господи, по всичките хорища ме пращай да се боря и като мечка, и като вълк, но здраве ми дай.“ Който не разбира закона, ще каже: „Това е една случайност.“ Всички онези неща, които не можем да обясним, са все случайности. Случайно явление, това е

необясненото явление. Ти не знаеш в съзнанието си защо се е случило. Срещаш някого, но ти не знаеш причината защо си го срещнал. Как се наричат тези явления в психологията, които не са случайни? (Закономерни.) Всяко явление, което е закономерно, е обяснено. Запример пишеш на един свой приятел да се срещнете еди-кой си ден в толкова часа. Ти се радваш, че в точно този ден и час ще се срещнеш със своя приятел. Онзи, който види твоя приятел, че идва в този ден и час, той не знае защо идва, но ти знаеш защо той идва. За тебе това явление е закономерно, понеже е нагласено от двама ви. Та всичките случайни явления нямат нищо общо с вас, те са нагласени от други същества, от друг свят.

Та трябва да бъдете много внимателни за всяка една отрицателна дума, която произнасяте, защото законът е такъв. Ако сте беден и с години сте страдали, страдали и най-после си кажете така: „То се е видяло, от мен нищо няма да стане“, тази дума е положителна дума. Но понеже имате едно състояние отрицателно, хваща ви сиромашията, а казаната дума е положителна – тогава минус и плюс какво дава? Нали все ще дадат един резултат. Този бедният, като каже така: „То се е видяло“, в този случай на този бедния, който е страдал от 10 години, неговото положение ще се оправи. И оттам насетне става едно подобрение в неговия живот, той ще влезе на работа. Но ако той е богат и по богатство му върви и той си каже: „Аз имам толкова, искам сега да удвоя това, което имам“, веднага ще дойде обратният закон и оттам насетне ще му тръгне назад.

Питам сега, този, който има няколко милиона, кои са причините, че този човек иска да удвои своето богатство? Удвояването на това богатство в природата се завършва с минус. Защо? Защото удвояването на това богатство ще причини може би на десетина души едно зло. Защото богатството на едни хора е сиромашия за други. А сиромашията на едни какво е? Богатство за други. Това са закони, които съществуват в природата. Някой път може да кажете нещо и без да знаете, то да стане или за добро, или за зло. Онези хора, които вие наричате щастливци в света, те имат едно такова ръководство, пък и всеки един човек има едно вътрешно ръководство. А вътрешното ръководство се обозначава с това, че вие ще знаете какво да кажете, а когато човек няма ръководство, той може да говори каквото иска и няма да успее. Сега правилното говорене мяза, както онези обучените войници, които бият на месо. А онези, които нямат ръководство, те мязат на войници, които целия ден само дам-дум, т.е. шум има, но никакъв резултат няма.

Да вземем онова разумното мислене. Ти казваш така: І – а и ІІ – Какво отношение има между първото и второто писане? Първото е съзнателно, а второто е несъзнателно, неразумно движение. Първият човек иска да уреди живота си, а вторият в даден случай иска да лъже. Този, който напише такава една крива линия, той мисли да направи една каша, да излъже този, онзи. Ако е учен или слуга, той мисли да те метне, казва: „Как да го заматухаря?“ И ако вие вземете сидерическото махало, може да познаете онези хора, които обичат да лъжат. Онези хора, които обичат да лъжат и се поставят при това махало, то прави такива линии

Махалото показва, че те са долормаджии. Ти може да не знаеш, че лъже, но щом туриш ръката му под това махало, то прави тези линии. Това са линии на лъжата. И защо е турена змията в Библията? Нали тя огрешава хората? Криви линии са това. Това са линии около един живот, на когото съзнанието не диференцира, животът там е неразумен. Някой иска да ти каже нещо и казва: „Кажи ти, де.“ – и мърда пръста си в тази форма

Фиг. 4

Фиг. 5

Значи сметни ме, кажи нещо по който и да е начин. Значи или право, или криво да кажеш – е все едно. Някои нали си движите тъй: двете си ръце (Фиг. 4). Това показва един принцип. Показва: употреби твоя ум. Когато направиш този кръг, значи от ума си кажи нещо. Умът ти да работи. Или казваш тъй двете си ръце напред и после назад. Ти казваш „дай“. Щом кажеш „дай“, тук вече се засяга и твоето сърце едновременно.

Сега, когато ораторите говорят с жестове, това са магически кръгове, с които те влияят на своите слушатели. Те, като махат, правят известни движения и ако правите известни движения, като се говори – почесвате се по главата или ще си турите пръста на челото, замисляте се сериозно, или ще си тури единия крак напред, главата се навежда малко. Питам, ако вие турите двете си ръце на главата, какво искате да кажете? („Това показва безизходно положение.“) Това е един магически жест, търсите един начин да си пробиете път вътре в природата. В живата геометрия те свеждат линиите в образ. Защото правата линия, това е мъжка линия, кривата линия е женска линия. Права линия е само тази линия, при която съществуват две точки. Щом внесете в една права линия три точки, тя е крива, тя е женска линия.

Следователно женската линия е линия на движение. Всяко нещо, което се продължава, е женска линия. Или аз наричам всяка линия, която се продължава, линия на мекотата, а всяка линия, която се скъсява, е линия на какво? Всички линии, които се скъсяват, са твърди и яки. И когато се пресилват нещата в природата, техният обем се намалява – намаляват се кривите линии. Това значи – съкращават се кривите линии. Колкото кривите линии се скъсяват, толкова предметът става по-корав, втвърдява се. И колкото правите линии се продължават, толкова предметът става по-малък.

Сега приложението на закона. Можете да направите един опит. Да допуснем, че вие сте гладен, вие оставяте вашите чувства, може да направите един опит, да видите как ще се смени състоянието ви. Гладен сте, яде ви се някоя печена кокошка или патица, или баница, но нямате нищо. Връщате се вкъщи, но сте недоволен, казвате: „Дотегна ми този живот, тази сиромашия.“ Вие сте много недоволен в това си положение. И при това си състояние все ще се яви едно желание, по който и да е начин да задоволите своя глад. Но за да се смени състоянието ви, направете този опит. Седнете на едно място и си представете, че един ваш приятел, много богат, се е завърнал от Америка, познат ви е той от детинство, той е придобил едно богатство от 50 милиона и ще ви даде един банкет на вас. Представете си, че и вие сте канени там измежду гостите. Представете си живо това и вижте какво ще стане със състоянието на вашия ум. Досега вие сте ограничени, вие сте турени в една преса, така сте пресирани и вследствие на това ставате по-як и сте недоволен, и търсите изходен път. Но разширете този кръг, кажете: „Това не е вярно.“ В природата верни и неверни неща имат съвсем друго тълкувание. Ако аз взема пред вас едно житено зърно или една семка от една ябълка и кажа: „Тази семка да стане на едно дебело дърво“, в дадения случай семката не може да стане изведнъж на едно дебело дърво. И ти казваш: „Не може.“ В дадения случай не може, но ако ти поставиш тази семка при известни условия и при известен период от време, тя може да стане голямо дърво. Следователно вие, като мислите по този начин, този ваш приятел ще ви покани. Вие няма да се наядете, ще кажете: „Това е илюзия.“ Тогава илюзията е семката, която аз държа в ръката си. Ако аз попитам: „Тази семка може ли да стане дърво?“, ще кажете, че не може. Прав сте вие в дадения случай, но и аз съм прав. Сега не може, но след десет години тази семка, турена в земята, може да стане дърво. Тогава по същия начин и вашият приятел, за когото вие мислите, след десет години ще може да ви даде един такъв обяд. Вие сега ще кажете: „Зей, коньо, за зелена трева!“

Но представете си сега, природата има скрити периоди. Да кажем, че вашето страдание е страдание от една секунда, страданието ви може да е от десет секунди, от двадесет и пет, тридесет, четиридесет и пет, шестдесет секунди. Втората категория, може то да е от една минута, от пет, от десет, от тридесет, четиридесет, от петдесет минути. Тогава страданието ви е от един час, от два, от десет, от двадесет, двадесет и четири часа, после минаваме от дните, от месеци, една година, пет, шест, десет години, по-нататък не може да иде. Най-много едно страдание може да иде до двадесет години. И това е невъзможно. Периодът въобще е до седем години. У българите има „Девет ми години Стоян болен лежа“ и това е крайният период на едно страдание. Тогава имаме числата. При всички случаи едно може да е една секунда или една минута, един час, един ден, месец или година. Защото има страдания на седмици, на месеци, на дни и часове, но едно страдание или една болест не може да иде по-далеч от девет години. Девет години ще седи и ще си замине, и във вас ще настане една криза. Тогава как ще си обясните онзи пример, дето един лежал болен тридесет и осем години? Този, който е лежал тридесет и осем години, неговите страдания не са били интензивни. Той е страдал от една болест на нервната система. Този болен, на когото Христос е казал „Стани!“, не е страдал от органическа болест. Една органическа болест не може да седи тридесет и осем години. Ако е тридесет и осем години, тя ще ви задигне, обаче една нервна болест може да трае тридесет и осем години. Тридесет и осем години, това е болест на нервната система, и то не постоянна, но има известни периоди, дето болестта се усилва и после пак отслабва. Сега аз не искам у вас да остане мисълта за болестите. Това са случайни обяснения.

Сега каква беше главната мисъл? (За дисонансите.) Да, дисонансите в природата. Ако във вашия живот вие имате едно страдание, което ви води до отчаяние и вие внесете един дисонанс, питам тогава, този дисонанс може ли да ви причини едно добро? Другото положение – вие, които имате едно благо, например имате здраве, и вие внесете един дисонанс, този дисонанс ще повреди живота ви. Представете си следното. Представете си, че имате един от най-способните студенти, но в него се заражда желание да свърши успешно. Действително той ще свърши успешно, но в живота му няма да му върви добре. И той ще бъде последен. Като влезе той в учения свят, той или ще заболее, или ще се случат такива неща, че той ще се спъне. Следователно не разширявайте всяка една ваша способност или едно ваше чувство, т.е. не харчете силите на вашите способности напразно. Да кажем, че вие искате да станете един знаменит поет. В какво седи знаменитостта на поета? Или искате да станете един знаменит музикант. Аз мисля, един знаменит музикант е бил Орфей. Той като е свирил, всички дървета и животни са играли. И камъните, и реките, и пеперудите, и те са скачали, когато той е свирил. Това е вече гениалност. Всички почват да танцуват наоколо, когато той е почвал да свири. И един поет като напише едно стихотворение, трябва да бъде така. От колко куплета биват стихотворенията? Аз, ако бях един поет, щях да напиша три куплета. Първият куплет щеше да пише за главата на героя, вторият – тялото на героя, проявата на неговата сила, разширение трябва да има. И ще свърша, като описвам ръцете и краката на героя, неговите пръсти какви са, ще има повторение в подробностите. Но най-първо ще пишеш за неговата глава, ще кажеш – той е имал главата на някое божество.

Природата не обича недоволството. Съществува един закон в света, който регулира отношенията ни спрямо природата. Да обясня сега закона ясно, практическото приложение. Ако се тури на моя гръб товар повече, отколкото мога да нося, и аз се обърна към тази разумност – природата, и кажа: „Господи, ти си ме създал, дал си ми товар, който не мога да нося, дотегна ми, безсмислено е това за мене.“ – ако в теб се яви това възмущение, непременно ще се яви една сила, която ще смени този товар и на тебе ще олекне този товар. Но ако ти носиш на гърба си едно кило и искаш от него да се освободиш, непременно с 10 пъти повече ще се сложи на гърба ти. И ако наблюдавате вашия живот, много от вашите състояния се сменят по единствената причина, че вие не знаете как да постъпвате. Вие имате, да кажем, една малка нищета, едно малко неразположение, искате да го хвърлите от гърба си, казвате: „Защо ми е това?“ Веднага към това се притурга и друг товар.

Затова казвам, че законът е такъв. Малкото страдание, това е един отдушник заради вас. Не затуляйте вашия отдушник. Ако ти ще изхвърлиш всичките страдания, ти ще затулиш канала отдушник на твоя живот. Следователно непременно трябва да имаш един отдушник – отгоре един и отдолу един. Затвориш ли твоя отдушник, ти се излагаш на смърт. Някой ще каже: „Аз в живота си бял ден не съм видял.“ Човек, който не е видял бял ден, той не може да живее. И който каже: „В живота си не видях един черен ден“, и той не говори истината. И той не може да живее, ако не е видял черни дни. Страданието в живота носи живота в себе си, спомага за живота. И статистиката показва, че ако страданията са нормални, животът си продължава. По две причини се продължава животът: или чрез разумно живеене и спазване на диета, или чрез страдания – тогава пак се продължава животът. Например ти не си дояждаш. Че ти водиш един хигиеничен живот. Ти като гладуваш три дена и ти дадат един хляб, и ти поблагодариш на Бога, този хляб отива на място. Следователно ти, бедният човек, който ядеш с благодарност хляба си, продължаваш живота си. А онзи богатият човек вземе лъжицата и намери кусур на яденето, каже: „Сол няма това, онова.“ Не е благодарен на яденето и виждаш този богатия човек болен от подагра. Богатият, който яде с неблагодарност, в него се наслояват тези отрицателни мисли, които разрушават организма. Той привлича известни мисли, които са дисонанс в живота. Щом привлечеш една отрицателна мисъл, тя ще привлече съответстващи елементи, които ще привлекат дисонанс в природата. И следователно ти сам ще се спънеш, ако не си благодарен на това, което ядеш.

Каква беше главната мисъл, О., – дотолкова, доколкото си разбрала? („За белите и за черните дни в живота.“) Черните дни, това е една необходимост. Нали знаете, че в тъмнината се приготовляват плочите. Можеш ли да извадиш един портрет от една фотография при светлина? Вие трябва да знаете защо е създадена чернотата в природата. Нали в природата има рай, има и пъкъл. И двете половини са турени. Ако ние питаме: „Не може ли животът без страдание?“, тогава защо съществува адът и раят? И виждаме онзи пример, дето Христос дава за Авраам и Лазар. А на другото място имаме ада с богатия, на когото засъхнало гърлото. И двамата вървят паралелно. Вие можете да кажете, че това е един мит. Но това съществува в природата. Паралелно вървят те. Виждате богатия, който живее в палат, а другият няма какво да яде. Богатият живее в изобилие, а бедният моли от богатия едно парченце хляб. А богатият е онзи човек, който не вярва в провидението. В дадения случай в природата съществуват и адът, и раят. Та вие сте и в ада, и в рая. Ако някой е много способен, знае всичко, а другият е неспособен, не е ли това рай и ад едновременно? Ти ставаш, не можеш да си отговориш, нищо не знаеш. Отива при Учителя този първият и отива друг, който всичко знае. Ти, като не можеш да отговориш, усещаш се стеснен и мислиш как да се освободиш. Ти като излезеш, виждаш се унизен и не знаеш как да си помогнеш. Вие вече имате разгадката на онази притча за богатия, който ял и пил на земята, а Лазар е бил при най-неблагоприятните условия, седял при неговата врата отвън и нямал какво да яде. В другия свят вече Лазар отива в богато положение, а богатият изпада в трудно положение. Заменят се тези условия. Значи в живота, ако способният ученик не се учи, ще дойде на мястото му друг. И ако онзи, който не е даровит, се учи, той ще възприеме знанието и постепенно ще измени условията на своя живот. А ако даровитият днес отлага, утре отлага, най-после се сменят състоянията.

Следователно, ако една наша способност, в каквото и да е направление, не я занимаваме, това чувство може да изгуби своята сила. А една сила, колкото и да е слаба, ако тя се упражнява, тя ще даде онзи благородния характер.

Сега към предмета. Дисонансите във вашия живот, това са възможности да се развиете. За пример нали в музиката има дисонанси. Сега има ли тук някои чиновници, защото, ако някой закъснее от службата, това е вече един дисонанс. (Часът е 7.02. Учителят извади цигулката си.) Когато се свири, щом поставите каквато и да е струна в известен тон, нейното естество се изменя. Да кажем, ако някой от вас е грубичък, остър и ако вие внесете известен тон, непременно той ще внесе известна мекота у вас. Запример как може да изявите в музиката гнева? (Учителят изтегля силно лъка.) Тук гневът е изказан само в един силен удар. Ако вземеше един тон, вземете го свободно. Вземете един естествен тон, например „ре“ или „сол“. В дадения случай „ре“ изразява едно състояние. Да вземем сега думата „широта“. Да кажем сега, на тебе ти е тясно, тогава употреби думата „широта“ за едно тониране, да отпъдите един дисонанс от вас. (Учителят пее думата „широта“.) Никога не тургайте гласа си горе. Ниските тонове са тонове на разширение, а високите са тонове на стеснение. У гърците, които се отличават с една лицемерност, винаги има такива високи тонове „ши-и-и“. На английски „ши“ значи „тя“, а на български се разбира онзи, който пее. Та ако във вас съзнанието е широко, англичанинът има по-високо съзнание, той се индивидуализира, казва „аз“. А у българина желязото ще дойде да прави дупки. „Широта“ е хубава дума, понеже тя лекува.

Та необходимо е да се предаде в пеенето и свиренето един верен тон. Сега един обикновен музикант как ще свири? (Учителят свири „Цвете мило, цвете красно“ като един обикновен музикант.) Това е гневът вътре. (Сетне нагоре-надолу прекарва лъка от единия край до другия.) Това е примирение.

Та казвам, вие трябва да пренасяте едно движение на вашата мисъл в музика и пеене. Възпитанието на човешкото тяло седи в това, да може всеки един орган, който имаме, да бъде в хармония с нашето съзнание. Всеки един от вас може да стане певец. Но той трябва да дойде в хармония с всички певци по света. Щом искаш ти да бъдеш първият певец, ти нищо няма да станеш. Но когато ти имаш съдействието на всички певци, можеш да станеш певец. Щом искаш учен да станеш и имаш участието на всички учени, ти можеш да станеш такъв. Но щом искаш първият учен да станеш и без друго участие, нищо няма да станеш. В дадения случай не всякога човек може да свири. Защото, за да схванеш един звук или ония отмерени тонове, ти трябва да имаш ухо. (Учителят свири.) Казвам, че какъвто и тон да вземете, зависи от вас каква сила ще му дадете. Сегашните цигулари свършват тъй, силно, с гняв. Те започват много добре, а свършват със силно теглене. Това показва, че не са виновни цигуларите, но те изясняват пътя, по който съвременното човечество върви. А в това има един дисонанс. Всякога приятелството се започва много добре, а после това приятелство се свършва с дисонанс. Казват: „Не искам да имам работа вече с него.“ Тъй започва българинът нагоре, а после свършва с гняв.

В Писанието се употребява „широта“. (Учителят пее много пъти думата „широта“ Високо и после изведнъж ниско. Пее и свири едновременно.)

Сега вземете си захарта. Само от едното кюшенце ще близнете веднъж. Ще започнем с „широта“. Сладчина. Всички много внимателно ще близнете веднъж захарта – 1, 2, 3, 4, понеже има 4 кюшенца. Ха сега ще пеете „широта“, и пак ще близнете още веднъж с три бройки – 1, 2, 3. И пак ще пеем „широта“. Сега ще приберете захарта и ще си я държите в една книжчица, опити ще правим. Широта, сладчина. Нали всички близнахме два пъти? Все опитът ще има една малка реакция. Идущия път ще видим каква реакция ще произведе захарта. Малките неща в природата произвеждат най-големите резултати.

Някой ви срещне на пътя, и ти ще се усмихнеш. Той може да ти каже: „Ще успееш.“ И нищо повече. Но от тази дума „ще успееш“ и оттам насетне всичко ви тръгне напред. Всякога малките величини са цели в света. Това, което правите, колкото и малко да е, да излиза от сърцето ви. Защото всяко добро, което пожелаете на другите хора, то ще намери място при вас. Затова казвам, желайте доброто един на друг. Защото, като желаете доброто в какъвто и да е размер, вие ставате център на тази разумна сила. И във вашето съзнание започват да работят божествените сили. Желайте доброто в какъвто и да е смисъл и не се стремете да определяте какво нещо е доброто. Вие считайте, че всичко е добро. Ударите си крака, считайте го за една голяма привилегия. Защото коя е причината, че ти си си ударил крака? Това показва едно от двете: или пътят е неравен, следователно ти не си виновен, а може този удар да те наведе на една велика мисъл. На всичко, което ви се случи непредвидено, тургайте хубавото във вашата душа, една хубава мисъл. И тогава тези камъни на пътя, тези препятствия в живота ви, ще се премахнат.

Много препятствия в живота ви могат да се премахнат само с хубавите мисли. Не отпъждайте хубавите мисли, които ви идат. Щом влезе една хубава мисъл във вас и вие почнете да я пипате, да я критикувате, тя непременно ще си замине, тя се загубва, тя ще се развали. Хубавото в света е хубаво само по себе си. То не се критикува. Вземете онзи недоузрелия плод. Най-първо той е стипчив, после е кисел, но той има възможност да стане сладък. Вие не бързайте да се произнасяте за него. Ако в даден случай се яви едно зло в характера ви, което е стипчиво, вие още не знаете какво ще стане от него. Може би този удар на крака от камъка ще ви донесе едно голямо щастие. Вие още не знаете какви са крайните цели в природата. Да кажем, вие сте даровит, но още не знаете, това е само ваше субективно схващане, но вашите способности не са още разработени. „Ама аз не съм красив.“ Вашата красота не е разработена още. „Не съм силен. Не съм добър.“ Ти като кажеш, че не си добър, не е разработена твоята доброта още. „Слаб съм.“ Силата още не е разработена.

Следователно в потенция е това, което сега имаме. Като кажеш, че не съм добър човек, това са неразбрани думи. Значи доброто в мене не е развито. Тогава, когато кажем „добър човек“, ние разбираме човек, у когото доброто се е развило не в своята пълнота, но този човек с ума си и със сърцето си действа по един u същ начин. Един човек, който разбира живота, когато се удари в камъка, той е благодарен. Пък онзи, който не разбира живота, той ще хване камъка и ще го хвърли, ще се разсърди. А който се удари и разбере доброто, той ще се наведе, ще погали камъка, ще го помилва, ще каже: „Много е мило това камъче. То е турено тук, на място, но аз трябваше да се отбия от пътя, за да не се ударя в него.“ Това камъче, колкото и да е малко, то има гражданството да стои на пътя. Ти нямаш право да го риташ, но ще му искаш извинение. Ще му кажеш: „Моля ти се, ще ме извиниш, че аз те ударих.“ А не да казваш, че то те е ударило. Така че погрешката е твоя. А който каже на камъка: „Ти нямаш право тук да седиш“, това е неразбиране на живота и то се сблъска с тебе и те хвърли настрани. Защото утре ще мине едно по-силно същество, което също не разбира живота, и то се сблъска с тебе и те хвърля настрани. Та казвам, това е будното съзнание. Досега кой от вас е погледнал един камък? Направете един опит. Като се ударите в един камък, погладете този камък и ще видите какво ще се зароди във вашето съзнание. Затова се иска едно будно съзнание, на висока степен на разбиране. Този камък, както го е турила природата, има правото да бъде там. Вие вървите по полето и се ударите в един камък. Той може би от хиляди години е седял там и вие си ударите крака на него. Спрете се, погледнете го и кажете: „Ще извините, аз не постъпих както трябва.“ А вие казвате: „Ударих си крака на камък.“ Не. Вие ритнахте камъка. Следователно един човек, който рита камъните, и него ще го ритат.

В новата философия на живота, за да дойдем до закона на безсмъртието, трябва да изменим целия наш мироглед. Защото, ако не изменим своето схващане, ще имаме същите резултати, както и в миналото. Ти морален човек не можеш да бъдеш или човек не можеш да станеш. Ако ти си добър само когато ти върви

Всичко по волята, ти не си добър. Ако на всички хора им тръгне всичко по волята, тогава какви ще бъдете? Ако всичко ви се задоволи, какво ще стане с вашия характер? Ще се яви борба. Да кажем, че един иска цялата земя за себе си и друг иска да завоюва цялата земя. Тогава какво ще стане? Ако един я завлада, вие всички ще станете слуги. Щом човек иска да стане пръв между всички, той върви по един неестествен път. Пръв в какво? Дайте сега едно обяснение, преди да станете пръв, какво трябва да станете? Аз наричам първи хора тези, които всеки ден изправят по една погрешка. Този човек е пръв. Защото всяко едно изправяне на погрешката е притурка към характера. Ти не можеш да придадеш на характера си една черта, ако не изправиш една погрешка. Следователно всяко едно изправяне на една погрешка е едно приложение към характера. Тогава минусът става един плюс в живота и в характера. И когато изправиш погрешките си, ти придаваш известни качества на своя живот. Неспособността, това е една потенциална енергия, която трябва да превърнеш в кинетическа. Не разбирайте онзи механически закон. Казваш: „Аз искам да стана добър.“ Изправи една погрешка. И колкото погрешки изправиш, толкова по-добър ставаш. Един ден, когато изправиш всичките си погрешки, ти ще станеш най-добър. Но тогава какво ще правиш? Ще идеш да помагаш на другите хора и те да изправят своите погрешки. И най-после като изправим всичките погрешки на хората, тогава какво? Ще идем да ги учим как да правят погрешки. Ами че онези, които създадоха музиката, не научиха ли хората да дерат кожата на животните, да правят струни за цигулката? И тези струни, на които вие свирите, това са някои животни, които пеят сега. Значи тяхното нещастие е ваша музика. По-добре е едно животно да живее в моята струна, отколкото да скача без смисъл. То тук прави добро и само се възпитава. Всички животни в струната се подигат.

Закон е: нищо в природата не се губи. Страданията, които сега претърпяваме, те влизат като импулс, като подтик на някои други същества да бъдат добри. Ако овците дават своите струни, да стават хората музикални, това е едно добро, което те вършат, и е за целокупния живот. Защото едно животно трябва да умре, за да стане на човек. А ако остане овца, то неговият живот е безсмислен. И за хората е така. Ако човек не се измени в по-висока степен положение, неговият живот е безсмислен. Следователно, ако ние искаме да станем ангели, трябва да се изменим. Човек не е ограничен от условията, които сега му се налагат. Например, ако вие станете един ангел, може да идете при някоя каса и само като я погледнете, тя ще се отвори и златото само ще говори. Вие ще кажете: „Трябват ми 2 златни монети.“ И те ще излязат през въздуха и ще дойдат в джоба ви. Ще благодарите на касата, и тя пак ще се затвори. Ако вие имахте тази сила при сегашния ред на нещата, щяхте ли да страдате? Или ще кажете, човек е поставен в една слаба форма, какво може да направи. Но ако вие имахте тази сила, това съзнание, вие изведнъж ще станете герой. Една сестра може да стане изведнъж с мустаци, с брада, тури си 2-3 кобура, и тръгне. Питам тогава, какво ще правите? Или ако някой брат, който е грозен, има тази сила и изведнъж стане една нежна и деликатна мома, седне, усмихне се на този-на онзи?

Ако дойдем до усмивката, вие още не знаете да се усмихвате. Знаете ли какво значи усмивка? Аз бих купил всяка една усмивка. Десет английски лири бих дал за една усмивка. Но досега още не съм намерил една усмивка, която да купя. Цяло изкуство е да видиш една хармонична усмивка. Това е наука. Известни линии ги търся и сега. Някъде приблизително ги наблюдавам, но като идеал, една идеална усмивка още не съм намерил. Това е едно съчетание на целия човек, на неговия дух, душа, ум и сърце. Това съчетание в даден случай дава един особен израз. Щом видиш ти тази усмивка, тя тъй се влива в твоя живот, че не само в този живот, но и в следния остава. И от тази усмивка ти не можеш да се избавиш. Това е едно благословение за тебе. Затова наблюдавайте и себе си, когато се усмихвате. Не е лошо да се усмихне човек и на себе си. Вие, като се усмихвате, си подръпвате мускулите на лицето. Това не е усмивка. В какво седи усмивката, вие както я схващате? Да ви дам една идея.

Вие вървите из пътя и сте един поет, философ, музикант или художник и така сте зает с велики работи, но видите едно малко дете, на което съзнанието е тъй погълнато, и то се занимава с нещо. Едно малко момченце и едно момиченце. И това малко дете играе ролята на един учен професор. Ти като минеш оттам, то си играе задълбочено своята роля. Само там можеш да се усмихнеш. Ако е философ, ще каже: „Видиш ли този малчуган, той дава тон.“ А онзи поет или музикант, който разбира работите, ще каже: „Блажено е това дете.“ И ще се усмихне малко. Ще си извади тефтерчето и ще си отбележи деня и часа, когато е видял това и се е усмихнал, при това той няма да ги наруши в заниманието им. Той счита, че двете деца вършат една свещена работа. За тези двете деца, той има един отличен образ. И в него има една усмивка. В този случай може да видите приблизително какво нещо е усмивката. Той изпитва едно удоволствие, върви си, но тези деца ги носи в ума си. Значи да считаш, че добре си вършат работата.

Докато човек не престане да мисли за себе си, не човек да загуби своето съзнание, но да не мисли за себе си, да живееш за цялото, а не за частите – това е философия. Да съзнаваш, че ти живееш за всички, без да изгубиш себе си. Това е най-великата философия. Да съзнаваш, че всичко това се съединява в едно вътрешно единство. Това е, което наричаме божество. Бог, душа, дух – този център, да съзнаем, че всички живеят за всички. Ако ти живееш за всички, тогава и всички ще живеят за тебе. Тогава, питам, какво ще загубиш? Ти казваш: „Ако аз живея за всички, тогава аз ще се загубя.“ То е така. Но ако ти имаш един съзнателен образ, ако ти живееш за всички и всички живеят за тебе, тогава иде обратният процес. Ти ще видиш вътрешния смисъл на живота. И само тогава ти ще имаш тази усмивка. И този философ, ако е такъв, вижда тази усмивка. Та именно, ако човек тъй погледне, може да се зароди усмивка.

Когато един учен човек погледне на звездите и мисли сериозно, той ще се усмихне на себе си. Той е учил, учил, всичко знае, но като погледне на небето, той седи и се усмихне на себе си като дете. Казва: „Не е лошо.“ Той се усмихне за възможностите, които се крият, и колко има да се учи. Онзи, който не разбира и си каже тъй и си мърда ръцете, нищо няма да стане. А който разбира тази философия, е като децата. Той, като погледне нагоре, ще се усмихне и ще се зарадва, че има през цялата вечност какво да се учи. При вида на тази вечност ще се зароди една малка усмивка за възможностите. Разумният човек вижда едно, а глупавият вижда друго, той гледа тъй глупаво на нещата, иска да каже: „Какво унижение е за мен. Аз мисля, че знаех нещо, а то.“ И ще се обезсърчи. Той гледа-гледа нагоре, но в него има едно малко горчиво чувство и унижение има, и честолюбие, че и той не знае какво да прави. В него има едно бълникане, едно неразбиране. А който е разбрал, в него има едно движение, той се зарадва и каже: „Хубаво е направено небето, звездите, това е проява на разумни същества. – И казва: – Аз се радвам, че виждам какво мога да направя, като гледам онези, които са разумни какво правят. Следователно един ден и аз като вървя по същия път и аз ще мога да се удостоя, да вляза в това небе.“

Сега коя е основната мисъл? Не изяждайте сладкото. Но го близнете само. И после започнете с думата „широта“. Не се самоизмамвайте, никога не лъжете себе си за това, което не знаете. Първото нещо, човек, който е дошъл на света, не трябва да изяжда всичкото сладко. Само трябва да го близва и да го остави. Да не лъже себе си. Няма по-хубаво нещо от това, да си представиш нещата тъй, както са. Представете си самата истина в себе си. Защото, ако не си я представите, ще дойде лъжата. Лъжата всякога има обратния резултат върху самия човек. Светът е направен от едно съвършено същество, което помни вечността. Този, който е направил света, той я помни по-добре, отколкото ти като несъвършено същество и който намираш, че светът не е направен както трябва. Тогава считай всичко, което е направено в природата, че е направено от едно велико и съвършено същество и работи с онова благоговение. И се поусмихни малко на този човек, който е създал всичко това. И Господ като те види теб, какъвто и да си, той не те съди. У Бога някой път има тази усмивка. Ти като не разбираш и като разбираш, той се усмихне, не че те съжалява, но той се усмихне. И знаете ли какъв е смисълът на тази усмивка? Когато Господ се усмихне на един човек, този човек става. Нищо повече. Щом Бог те срещне и се усмихне на тебе, ти човек ще станеш. От тебе ще излезе нещо, каквото и да е, но ще стане нещо. Можете ли да кажете вие, че на някои от вас Господ не се е усмихвал в такъв случай? Досега, че вие сте тук, в салона или на земята, показва, че Господ ви се е усмихнал. Тогава от какво ще бъдете недоволни? Следователно първата усмивка за този живот е, че ти човек ще станеш. Втория път като ви срещне Бог, ангели ще станете.

Та казвам, трябва да използвате всичките възможности, които съществуват в това, което природата е създала. Сега това трябва да бъдат новите идеи, които трябва да импулсират душата ви. Божията усмивка да бъде един идеал за вас. При най-големите страдания и мъчнотии да седиш и да си спомниш за неговата усмивка. И да кажеш: „Срещна ме един на пътя и ми се усмихна.“ Тази усмивка да ви лекува. Когато имаш страдания и несгоди, да кажеш: „Има един, който ме погледна и се усмихна=“ Погледнеш небето, нека дойде този свещен трепет и една благодарност в душата на човека. Ето това е едно повдигане на човека. Това е философия, това е мироглед. Един мироглед, който у всеки един от вас ще бъде като един извор. И тогава ще се явят висшите чувства и силите ви ще се възвърнат. А всичко друго е един механически закон.

Сега разбрахме какво нещо е усмивката. Усмивката е първото, което е създало първия подтик, най-възвишеното и най-благородното в живота. Затова се търси тя. И аз я търся. Аз зная какво нещо е усмивката. Аз съм я виждал не тъй между хората, затова аз не ги съдя. Но по усмивката аз съдя, виждам докъде са дошли. И един ден хората ще се усмихнат тъй както трябва. Та и вие се усмихнете, не унижавайте себе си повече, отколкото трябва и не подигайте себе си повече, отколкото, трябва. Две правила са това. Усмихни се тъй, че всичко у тебе да се обедини. И всеки ден бъди благодарен. Няма по-хубаво нещо от това, да бъдеш благодарен и да имаш един импулс за утрешния ден. И ако един момент съм скръбен в този ден, да зная, че следващия момент ще бъда радостен, ще имам нова радост. Сегашното страдание ще бъде възможност за една следующа радост. Това са моменти в живота. Импулс е това. Както и слънцето има импулси. Всеки един импулс, това е един тласък за човека. Следователно това, което става с вашето сърце, така и Божественият импулс действа върху вас. В този импулс вие вървите крачка по крачка. Този е пътят на онова великото и мощното. И вие трябва да станете мощни във вашите разбирания. Да измените всичкия ваш сегашен възглед, че като ви срещна, да усетя, че на лицето ви има усмивка. Да кажа: „Ето хора на новото.“

Първата форма на новото, това е усмивката. По това да се отличавате. Като ви срещна, да видя усмивката на вашето лице и да кажа: „Това е Божественото, което е у вас.“ Ако ние не можем да носим Божествената усмивка, у нас няма никакъв напредък. Щом дойде новото, и се явява тази усмивка. Тази усмивка на новото се забелязва, има нещо, което се вижда и в очите, и в лицето, и навсякъде в човека. Това е Божественото, което носи новото.

Сега едно нещо помнете – че захарта излиза от най-чистото гърне, от едно българско гърне, от една доста чиста материя. (Каната, в която беше захарта, е стъклена, тъй я донесе Учителят.) Всички блага на Бога излизат все от такива чисти гърнета. Докато не извадиш нещо от Божественото гърне, ти не можеш да се развиваш. Втория път ще донесете пак захарта със себе си.

Станете сега.

Тайна молитва

(Учителят взе Библията и захарницата с останалата захар, вдигна дясната си ръка и тръгна. Ние всички вдигнахме лявата си ръка.)

Двадесет и седма лекция на Младежкия окултен клас 14 март 1930 г., петък, 6 часа, София – Изгрев.