Общо правило за всички е, че ние сме израз на Бога, т.е. Той има желание да се проявява чрез нас. Щом е така, всеки, който не се подчинява на това Божествено желание, Духът в него се раздвоява, при което висшето съзнание остава на небето, а низшето слиза на земята, с което се създава ада в живота. Тогава Бог в човека започва да живее ту на небето, т.е. в рая, ту на земята – в ада. Когато човек изпадне в рая, той се радва, понеже познава Бога; влезе ли в ада, той се мъчи, понеже не познава Бога. В първия случай животът на Бога хармонира с духа на човека, а във втория случай – не хармонира. И тъй, най-първо ще си кажете: „Бог трябва да живее в мене. После, аз трябва да живея в Бога. Щом Бог живее, щом аз живея, и моите ближни ще живеят“. Съзнавате ли това, няма сила в света, която може да ви препятства. Това е, защото вие вървите по един закон, на който нищо не може да препятства. Обърнете ли този закон и кажете: „Първо, моите ближни живеят, после, аз живея и най-после, Господ живее“, законът вече няма никаква сила. Разумният ученик трябва да прилага този закон в първия му смисъл. В това се състои волята Божия. Изпълните ли този закон, и Божието благословение ще дойде върху вас. Дойде ли Божественото у човека, той вече не мисли за дребни работи. Той мисли само за Божественото, което се развива в хубост и великолепие. След това в Божественото възниква и живота на отделния човек като оазис всред безводната пустиня. Разбере ли и своя живот, най-после човек вижда и отношенията, които има към своите ближни.
Дисхармония между Слънце и Луна – раздвояване на Духа
