ДОБРАТА ПОСТЪПКА
5 часа сутринта
Добрата молитва
Прочете се Първото Послание на Йоана, глава 1.
Правите постъпки без свирене, без говорене, без мислене, без чувствуване, те са паралелни. Да мисли човек, че право постъпва е едно нещо, а да постъпва право е друго нещо. Теоретически не желае да постъпва право. И всякога, когато човек не постъпва добре, у него има една мярка, едно същество има вътре, което бди. Човек е предметно учение. Когато не постъпваш добре, нещо отвътре ти говори и казва: „Тази постъпка е крива. С тази постъпка никъде не може да отидеш.“ Другата постъпка е фалшива монета. Ако отидеш на бакалина не може да си купиш нищо. Всяка една дума, която не е употребена на място, е крива и изопачена. Някой ще каже: „Аз имам желание да постъпвам право.“ То е друг въпрос, да имаш желание. Това всеки го има, желанието да постъпва добре. То е смисъл на живота, то е наука. Щом постъпваш добре, то е добре за другите. Има някой неща, по които може да познаеш дали постъпваш добре или не. Когато постъпваш добре, всичко в природата, кооперира се с вас, без изключение. Добрия живот е нещо друго. Добрата постъпка е едно усилие на човешкия ум и на човешкия дух, а да живееш добре, това е друга област. Някой път ние живеем добре, понеже на нас ни е приятно. А добрата постъпка има отношение към цялото. Добрият живот и той има отношение, но не смесвайте сега тези две неща. Добрата постъпка е усилие на човешкия дух.
Нови неща ви казвам сега, които не сте знаели. Аз не съм срещал хора, които да постъпват добре, както трябва. Той е имал оглед от тази постъпка да спечели нещо. Щом ти искаш да постъпиш добре, за да добиеш нещо, ти ще загазиш. Щом ти отиваш да учиш музика, ти трябва да учиш за себе си. Най-първо добрата постъпка се отнася до самия тебе. Ако не постъпваш добре, ти всякога ще бъдеш сиромах. Сиромашията никога няма да се отстрани от вратата ти и ако някой е сиромах, то е защото не постъпва добре. Ако си невежа, причината е лошата постъпка. Ако си болен, пак е същата причина. Понеже всяка една лоша постъпка затваря онази врата, през която Божието благо в света иде. Ако ти със своите лоши постъпки затваряш всички входове, през които Божието благо може да дойде, ти очакваш от другите хора да дойдат и да ти помогнат, ти тогава си на крив път. Така тълкуват окултистите.
Ако човек рече да се измени само в една своя постъпка, той се подхлъзва. Когато евреите туриха при един случай Христа на изпит и Му казаха: „Не може ли другояче?“ Той каза: „Ако аз река да постъпвам като вас, ще бъда като вас. Ако река, че не Го познавам, не е истина.“ Ако рече някой, че познава Бога и не постъпва добре, не Го познава.
Началото на Любовта е това – добрата постъпка. Щом залюбиш, ти ще постъпиш добре. Някой казва, че се е запалило сърцето му. Никакво запалено сърце с дим. Това е както се запалва торът. Него го наричат любов. Никаква любов няма у него. Не се лъжете с тези димящи работи. Като духне вятърът, димът отива на север, после отива на юг и т.н., и после се напълва цялата стая с дим. Хората трябва да отидат навън. Ако ти ще образувани. един духовен дим, ти ще трябва да излезеш извън тялото си, извън сърцето си. Това не е никаква любов. Аз не казвам да напуснете вашите възгледи. Проверете това, което ви казвам, след онова, което вие имате. Вие мислите, че това, което имате, е право. Така е. Това, което досега имате, е право, но вашите въжета, които носите, са тънки и по-нататъка не можете да минете. Този конец не издържа. Има един конец в света, които е конец на постъпките – постъпките съединени една с друга. Няма някоя сила, която може да скъса две постъпки. Най-силната връзка, която съществува в света, това са две добри постъпки на човешкия дух.
Ако е въпрос как трябва да го разбираме, вие трябва да поставите въпроса, както трябва. Някой може да ме пита как трябва да гледа. Обикновено всеки един човек знае как гледа. А специфично някой път, за да видим някои работи, трябва да насочим погледа си към някоя посока. Искам да видя някой предмет и погледът ми се насочва към него. Астрономите насочват своите тръби към небето под известен ъгъл, под известни направления, точно определено и само по този начин той може да види предмета, който очаква. Вашата добра постъпка е инструмент, с който можете да видите. Ако не постъпвате добре, нищо не можете да видите. Добрата постъпка е най-силния орган, най-силното оръжие, с което можете да разполагате.
Добрата постъпка ние оставяме на заден план. Казваме: „Духът Божий като дойде, ще направи това.“ Как ще го направи? Ние казваме, че Бог те обича. Хубаво, Бог те обича, а ти си сиромах. Бог те обича, а ти си болен, ти си един грешен. Тогава какво подразбираш под тази Любов на Бога, когато всичките тези недъзи се струпали на тебе и ти поддържаш възгледа, че познаваш цялата истина. Защо при всичкото това голямо богатство на Бога, ти се намираш в това положение?
Сега всеки може да се кичи и да проповядва на хората, че трябва да постъпваме добре. Но никога не може да говорим за добрата постъпка, ако сам не постъпваш добре. Че кой не говори за Любовта. Л – тази буква знаехте ли, че нея ще напиша? После научихте, като я написах. Какво ще напиша сега? – Любов. Говориш на едного и казваш: „Любов, Любов, Любов, Любов, Любов.“ Повтаряш в ума си думата „любов“. Но ще дадеш една постъпка на любовта. Коя е първата постъпка на Любовта? Искаш да прегърнеш някого. Мислиш ли, че това е любов? Като прегръщаш, ти вземаш. Както ние искаме да прегърнем, ти искаш да прегърнеш нещо, за да го задържиш. И змията прегръща. Прегръща и те счупва. Някой казва: „Аз те обичам, да те целуна.“ Че кой не целува? Онзи вълк, като хване кравата и я целува. Те са стари неща. Всичко това е разкапало, не държи, никаква цена няма.
Когато ти кажеш на някоя красива мома, че искаш да я целунеш, тя трябва да ти каже: „Махни се оттук, малко надалече.“ Ти ще кажеш: „Че това е обида заради мене.“ Че защо да е обида? Кой ти е дал правото? Стани едно слънце, да целуваш. А пък Слънцето да дава светлина, а пък ти да събираш парсата246. Само Слънцето има право да целува. Дава живот, а пък ти гледаш Слънцето и ще попиташ Слънцето: „Мога ли да целуна тази красива мома?“ Слънцето ще ти каже: „Ела горе, при мене и ще те изпратя като един слънчев лъч. И ще кацнеш точно на тази мома отгоре, ще я прегърнеш, ще я целунеш, без да те познава, после ще си заминеш.“ Ти ще се уплашиш и ще кажеш: „Бамбашка247 философия. Какво ще стане, ако не се целуваме, ако не се прегръщаме?“ Че досега все сте се целували, все сте се прегръщали, но какво излезе от вашите целувки и прегръщания. С хиляди години може да се целувате и прегръщате, но от всичките ви целувки и прегръдки какво ще излезе? Не, че идеята не е права, но начинът за реализиране на тази идея е крив. Ти обичаш някого, но той не е доволен от тебе. Ти мислиш за някого, но той не е доволен от тебе. Ти му правиш услуги, но той не е доволен. Пращаш го в странство, но той не е доволен. 5000 лева на месец му даваш и той не е доволен. Има американски синове, на които пращат по 18 хиляди на месец, а пък не му стигат. И пише на баща си, че с 1000 долара не се живее. Колко синове могат да разполагат с 1000 долара на месец. Даже един български чиновник, даже един български министър едва ли разполага с такава заплата на такъв студент, с която той може да живее цяла година.
Философията, тайната на живота къде седи? Вие искате да прогресирате в света и питате какво нещо е добрата постъпка. Какво нещо е добрата постъпка не се пита. За добрата постъпка ти ще търсиш в света. Да я търсиш като скъпоценен камък. Тя е обективно нещо. Най-реалното нещо, което съществува в света, това е постъпката. Бог като постъпва в света, създава света. Цялата вселена е една постъпка на Бога. Това, което индуските философи го наричат дихание на Бога. Бог е мислил и е направил една постъпка, да се дадат на хиляди и милиони същества условия да живеят, да се радват и да се задоволяват всички техни нужди, които техните духове и души искат, това е една велика постъпка на Бога. Ние, като казваме: „Бог създаде света“, ние разбираме един велик процес и казваме: „Страшна работа е това.“ Искаме отчет за това. Най-после питаме: „Бог ли създаде света или ангелите?“ И най-после объркаме работата, казвам[е]: „Това е непостижимо. И в живота, казвам[е] най-после: „Невъзможно е да се постъпва добре.“ Всеки един човек, в когото има дух, може да постъпва добре. Това е първото право на човека. Единственото право, което има човек в света, е да постъпва добре. Друго право няма. Всичко онова, което човек върши, не е право. Ако следователно, той върши това, което не е право, и не върши това, което е право, значи невъзможното върши, а пък възможното не върши.
Защо човек не върши това, което е негово право? Нека сега дойдем до научната страна на въпроса. Тук турям две разумни същества. (Учителят посочи втората рисунка от чертежа.) Онези, които се обичат на Земята, тук е земният живот, слизане. Двама души, които се обичат, всякога се намират надалече, те не могат да се съберат. Единствената линия на събирането, по закона на правата линия е, те да слизат по този наклон. Те са две планини, те слизат надолу двамата. Долу в С е добрата постъпка. За да извърши една добра постъпка, двама души трябва да се съберат на едно място и никога един човек не може да извърши сам една добра постъпка. Двама души трябва да се съберат, за да извършат една добра постъпка – С. Като се съберат двамата в тази, добрата постъпка, щом се зададе тя, те се разединяват. Тази линия се продължава. По този път, по който вървяха, те се събират. Сега, като продължават по-нататъка, те отиват в разединение. Ако те не са разбрали в какво седи добрата постъпка, те ще се разделят. Единият казва на другия сбогом и се чудят на причината защо са се разделили. – Разделиха се, за да се съберат пак наново. Точките Д и У са най-далечните разстояния, дето може една душа да се отдалечи.
Сега понеже вие мислите по обикновен начин, умът ви е занят с много работи. Всичко, което имате в света, то не е много важно. Това, което имате в света, вие се приготовлявате за едно представление. Това е актьорство, да си изкарате прехраната. Поставяте се, изучавате пиесата, играете някаква роля, четете, четете. Ролята може да е първостепенна, може да е второстепенна, третостепенна, най-после може да имате ролята на някой апаш или на някой крадец. В действителния живот, вие се отвращавате от това да бъдете един крадец. А на сцената излизате и извършвате едно престъпление. Публиката, която ви гледа, ръкопляска. Публиката за направените престъпления на сцената ръкопляска, а за направените в живота туря в затвор. Следователно в постъпката има две страни. Вие казвате: „Добре играе ролята на сцената. Той ограби онзи като апаш.“ На сцената онзи актьор има на корема си гумена торба с течно вещество. Онзи, който го бие, мушне тази губената торба, изтече червена вода и той падне. Той трябва да бъде внимателен, като мушне гумената торба, да не би да мушне тялото.
Следователно ако вие засягате само гумената част на човека, вие сте актьор, добре постъпвате в това отношение, че не сте го убили, в това седи добрината, че мушкате само гумената торба и че не сте го ударили там, където не трябва. Ако някой от вас мушне някого и му извади кръвта от гумената торба, какво наказание трябва да му дадем? Трябва да го похвалим. Но, ако го мушне там, дето не трябва, той се извинява като актьор. И казвате: „Той ще преживее по-реално.“ И в целия свят има хора, които играят много реални роли. Вместо да мушне гумената торба, той те мушне там, дето не трябва.
Та всеки ден става това. Някой се оплаква, че друг не постъпва добре. Рекох, не те е мушнал там, дето трябва, а мушнал те е там, дето не трябва. На сцената така не се играе. Това изкуство, актьорството трябва да го научиш добре. Искам да се освободите от вашия личен живот. Вие казвате, че човек е личност. Ако човек не постъпва добре, той не може да бъде личност. Личността е резултат на добрата постъпка. Човек, който не постъпва добре, не е личност. Човек, който не постъпва добре, той си затуля лицето и бяга. Човек, който постъпва добре, отива при виделината, за да го видят. Когато не постъпиш добре, щом направиш една лоша постъпка, лицето ти ще потъмнее. Детето, като направи една лоша постъпка, си туря ръцете на лицето и мисли какво да излъже. Нали често и вие си Туряте така ръцете. Такъв човек мисли как да излъже. Не си туряйте така ръцете върху лицето. Само при един случай може да си туриш ръцете на лицето, само едно правило има, което позволява това. Когато видите, че някой върши престъпление, тури си така ръцете, за да не гледаш. А когато някой прави добро, гледай, за да научиш нещо. А пък, когато някой прави лоша постъпка, имаш право да гледаш, но ще се поквариш.
Ти казваш: „Аз не разбирам какво нещо е добрата постъпка.“ Добрата постъпка е магическа в живота. Аз не искам да ви морализирам и нямам предвид сегашния ваш живот. За целия живот аз имам едно мнение. Кой къде е, няма какво да го уча. Аз говоря за живота, за постъпките на новия живот, какви трябва да бъдат. Щом ти си сиромах, беден, болен, имаш всичките недъзи, какво ще направиш. Целият ден ще ми разправяш, че кракът те боли, стомахът те боли, носът те боли, главата те боли. Всичките болести са все от същата категория, само че са от разни степени. Какво ме интересуват твоите болести? Или какво ме интересуват твоите добродетели? Щом някой започне да ти разправя за сиромашията, казваш: „Нямам време“, понеже знаеш, че той иска нещо от тебе. Иска, и колко майстори са хората. Знаеш ли колко майстори са хората? Един разправя, че жена му, децата му са такива, а пък той няма никаква жена. Той казва, че жена му е умряла и щял да я погребва, а пък жена му е жива. Дойде някой човек окъсан, опърпан и като му дадеш пари на следния ден го виждаш добре облечен, седнал на масата и пие. Това е светът, това е актьорство. „Мене ми трябват тези неща.“ Рекох, този човек е на сцената, той има право да върши каквото иска. Ако искаш да реализираш нещо в света, ако искаш да разбереш тайната на сиромашията и богатството, тайната на човешката душа, тайната на човешкия дух, тайната на човешкия ум, тайната на човешкото сърце, на онова, което ти си в дадения момент, ти не може да разбереш тези тайни, ако не може в даден момент да направиш една добра постъпка.
Не свързвайте тази добра постъпка със сегашния ваш живот. Аз гледам, че като говоря така, някой от вас се смущавате и казвате: „Сега, като дойде тази светлина, ще се види какви сме.“ Нямам нужда да ви фотографирам, като ви давам тази светлина. Мене не ми са нужни тези фотографии. И няма какво да уча от тези фотографии. Мога да нарисувам страданията с трънения венец на Христа. Ако аз съм художник, няма да рисувам трънения венец на Христа. Ако искам аз да рисувам, аз ще рисувам, ще туря трънения венец само на себе си, ще играя същата роля, ще дигна кръста си, както на един италианец му дошло на ум, с един кръст от 27 килограма да отиде в Рим. Не зная какво е казал папата за това, но един английски кореспондент е казал: „Не се проповядва християнство с големи кръстове, а с любов, със съчувствие към бедните и с милосърдие.“ Така му казал този кореспондент. Вие ще ми се оплаквате, че носите големи кръстове. Това е една реклама. Вие искате да отидете при папата. Не ме интересува това, не ме интересуват големите кръстове – 80 килограма, 100 килограма. Една добра постъпка е, която ме интересува в дадения случай. Вие може да бъдете красиви, богати, може да имате говеда като Йова, камили, хиляди овце, може да имате премия от академията на науките за някое изобретение и това не ви интересува, но една добра постъпка, това е магията на света. Другите работи са лесни. Щом имаш добрата постъпка, щом я имаш, другите неща са постижими. Щом нямаш добрата постъпка, всичко друго ще рухне.
Ние очакваме тези, които са измрели да ги възкреси Христос. Защо измряха те? Искам сега да бъдете малко свободни. Ако един скъпоценен камък го турите в тинята, какво ще му допринесете? Една добра постъпка не можете да оцените в сегашния живот, ще я окаляте. Ще направите както житеното зърно. Като го турите в калта, в това житено зърно има стремеж да излзе, да се освободи от калта. Какво представя растенето? Онзи метод, чрез който човек може да се освободи от калта. Това растение след хиляди години ще извади корените си от земята и ще стане едно млекопитающе, един човек и най-сетне ще стане един ангел, и най-сетне ще се върне при Бога с разрешена задача, че е могъл да постъпи добре.
Допуснете сега следното изяснение. Свободни бъдете, защото някой от вас се намират в следното положение: Когато Христос отишъл в Гетсиманската градина, той казал на учениците си: „Молете се с мене.“ А пък учениците заспивали. Вие не сте в Гетсиманската градина, ако сте там, аз ви давам право да спите, но сте в едно угощение. Разбирайте какво нещо е спането. Спането е един закон на преминаване от едно състояние в друго. Ако вие заспивате и отивате в другия свят, за да ме разберете по-добре, тогава сънят е на място. Всеки сън, който не може да даде почивка на човешкото тяло, той не е правилен сън.
Вие останете свободни. Всеки един от вас е едно съдружие. Искам да зная дали председателят спи, или секретар спи, или някой от членовете на съдружието спи. Някой път в касационния сад заспиват и съдиите. Разглежда се едно дело и този съдия не го интересува. „Няма да ми омръзне?“ Това за него са еднообразни работи, дотегнали са му и той знае какво ще бъде решението. И като каже десетина думи, той заспива. Няма нещо, което да го интересува.
Та рекох, сега трябва да излезете от закона на еднообразието. Ти казваш: „Онзи не постъпва добре.“ Значи ти си постъпил добре, че не харесваш онзи. Не. Ти си на кривата страна. Добрата постъпка е магическа, тя е сила Божия. Някой казват: „Когато Духът дойде, когато душата дойде, когато Христос дойде“ и т.н. Ние викаме Христа да дойде. Ти, като постъпиш добре, Христос ще дойде. Като не постъпиш добре, няма да се прояви Бог. Бог се проявява, когато постъпваме, както Той постъпва. Тогава Бог ще влезе в света на свободата. Понеже сега се намираме в едно стегнато положение. Вие сте в положението на онзи цар, който се влюбил в една мома и я ограничил, тя да му каже само една дума, че тя го обича. Тя си свива веждите. Не казала нищо. Той влиза при нея, тя мълчи. Той я наказва отвън, за да я принуди да каже, че го обича. Страх го е да не би да умре и същевременно той иска да я принуди да каже, че го обича. И вие някой път сте поставени в положението на тази, красивата мома. И свършвате като красивата мома. Царят ви е затворил и иска да кажете, че го обичате. А пък вие не го обичате. Какво ви струва на вас да го обичате? Ако с тази постъпка ще може да излезете из тия, лошите условия, няма да изгубите, а ще придобиете.
В една добра постъпка свободата не е отвън, а отвътре. Тя ще дойде отвътре, а после ще дойде и отвън. Щом се прояви отвътре, то непременно има закон, че и външните условия ще се изменят. Защо трябваше Христос да направи така, както направи. Христос дойде на Земята само за да направи една добра постъпка и Той я направи. Какво не му туриха само, за да каже една дума, но Той не я каза. Един светия го режат и той не иска да се откаже от своята идея. Умира на своето. Всякога един човек, когато дойде до добрата постъпка, той трябва да бъде твърд. Нищо в света не трябва да го отклони. Но някой ще каже: „Такава е волята Божия. Ти направи така.“ – Не. Всичко е в добрата постъпка. Мнозина мислят, че са самостоятелни. Лъжете се. Много сте несамостоятелни. Само като ви подшушнат некоя дума отвън и вие повярвате. Това, което вие слушате отвън, то е само 25% верно. Има един говор, който е верен, но ти ще го чуеш. Добрата постъпка е този говор. Той е сто на сто верен. Отвътре е той. И когато дойде това разкритие, ти вече знаеш нещата и не се смущаваш и си свободен.
Ето в какво седи свободата: Аз виждам някого, задига някой неща и ги заравя в земята. Аз отивам, разравям нещата и на местото турям малки камъчета, клонки и други неща. Той рови там. Не намира нещата и е недоволен. Казва: „Кой ли ми е откраднал нещата?“ На човека на добрите постъпки, никой не може да му направи зло. И дяволът не може да му направи зло. Какво нещо е дяволът? Вие знаете какво е дяволът. Всека една мисъл, на която ти разбираш последствията, това е един ангел. Само неща, които ние разбираме, са ценни за нас. Казано е: „Това е живот Вечен да познаем Бога.“ Постъпката не само да я чувствуваме, но и да я познаваме, че е от Бога. Това е една добра постъпка. И тогава ти си свободен и на Земята, и при ангелите и на Небето. Ако не постъпваш добре, Бог за тебе е едно страшилище. Ти не можеш да издържиш Неговия поглед. А пък щом ще постъпвате добре, ще ти се изяви. Бог ти казва така: „Ако постъпиш добре, всичко това е на твое разположение, но щом не постъпиш така, всички врати ще бъдат затворени.“
Рекох сега, ще се спрете върху начина на добрата постъпка. Аз не искам да се спрете върху положението, както сега постъпвате. Ще оставите това настрани. Растението не може да се откаже изведнаж от този живот, който сега живее. Вие и да искате, не може да се откажете от сегашния живот, но кажеш: „Аз искам да се освободя.“ Има начини за освобождение. Ти казваш: „Да умра аз!“ Къде ще умреш? Ти, като не искаш да умреш, ще бъдеш пак долу в калта; ако умреш като семе, пак ще идеш долу в калта. Ти така в Небето няма да отидеш. Ти ще имаш едно небе, но едно небе на страдания. Това семе не трябва да слиза долу при пръстта, а трябва да се върне при Бога.
Ти казваш: „Може ли да се живее другояче?“ С тези разбирания не може да се живее другояче. Като лист и като семе ще умреш и долу ще слезеш; и като човек – също. А онзи еврейски мъдрец казва, че Духът ще се върне при Бога, а тялото ще се върне в пръстта. Значи Божественото, след като е работило на Земята, е намерило, че онзи човек е негоден и не постъпва добре. Напуща го и човекът остава. Това е смъртта. Голямо страдание в света е това: Духът го няма. Той отишъл горе. После пак ще дойде Духът и почне да ти говори. Тази планина е голяма, този, когото търсиш, ще отиде горе. Ти отиваш на другата страна, на върха ще се срещнете. Това е добрата постъпка. Аз го наричам това обединение на човешкия дух, на човешката душа, на човешкия ум, на човешкото сърце, на всички добродетели. Когато направиш една добра постъпка, всичко това ще вземе участие.
Вие трябва да се приготвяте. Можем да си помагаме сега. Вие търсите сега пътя. Един евангелски проповедник казваше: „Освен баптистите, няма друго учение по-право. Човек трябва да повярва в Бога.“ Този евангелски проповедник, след като замина за онзи свят, се яви и казва: „Много криво съм разбирал света. Не съм бил такъв, както аз съм проповядвал. Голямо заблуждение е било.“ На някой евангелисти не им иде на сметката и казват: „Някой дявол е говорил.“ За този правоверен проповедник аз, още на Земята като беше, знаех, че той е на кривия път. И как го зная, ще ви кажа. Един ден в София аз излизам от своята стая и отивам в писалището на един наш брат. Там беше този проповедник и се разговаряме приятелски. Проповедникът подава едно заявление до съда срещу един млад момък и той разправя своята история. Един ден се явява при него един млад момък и му казва: „Имам брашно много хубаво, но сега имам нужда от сто лева. Като продам брашното, ще ти върна парите.“ Проповедникът му дал 20 лева. Този човек се оженил и никакво брашно не продавал. Този проповедник иска да го даде под сад за тези пари. Рекох му: „Защо го даваш под сад?“ Той ми казва: „Този момък да научи да не лъже.“ Рекох му: „Той може да се закълне. Разписка не е дал за парите, а той може да ви накара да се кълнете.“ И аз рекох на проповедника: „Колко ви дължи този момък?“ – „20 лева.“ – „Аз ти давам 20 лева. Ако момъкът ви плати, ще ми ги върнете. А пък, ако не плати, Считайте, че аз съм ви ги дал заради него.“ Той казва: „Не, не приемам.“ И аз веднага взех и скъсах неговото заявление.
Питам сега, аз защо направих това? За да го избавя от лошите последствия. Аз направих това, за да имаме един пример. Един ден и аз може да направя такава погрешка. Всеки човек може да направи една такава постъпка, като не постъпва добре. Аз се намерих в трудно положение, в една каша и си казах: Що ми трябваше да се бъркам? Защо ме интересува, че онзи дал 20 лева, но ако аз бях оставил всичко така, аз щях да бъда на кривата страна. Ако бях казал на проповедника: „Ти му прости“, пак щях да бъда на кривата страна. Пък аз му казах: „Аз плащам.“ Това е положителен начин.
Когато човек иска да върви по Христовите пътища, той трябва да е готов да пожертвува всичко. Ако ти не може да се заинтересуваш за онзи, когото обичаш и ако го оставиш да го цапат, тогава каква любов имаш? Когато обичаме, ние не искаме той да има нито едно петно. И затова ние не трябва да оставим нито едно петно върху онова, хубавото, което ние носим в себе си. То е името на Бога. То е свещеното в нас и всичките свещени постъпки, които правим, са за да не остане да падне петно върху свещеното име на Бога в нас. Ако ние оставим да се опетни името на Бога в нас, тогава какви синове сме? Тогава не сме никакви християни. Върху името Божие, което е в тебе, да няма никакво петно. Тогава имаш любов. Ти носиш калта отвън, но името на Бога да носиш в тебе, като нещо свещено. Ще кажеш: „Има нещо свещено в мене.“ И върху него се гради бъдещето. Върху това трябва да градите вашето бъдеще. То е един вътрешен процес.
Не гледайте само на външната страна на живота. Добрината на човека не е в това, че той е кротък и смирен отвън. Лошавината на човека не е в това, че той е сприхав, че се мени, че хука. Това е външност. Добрината е едно състояние вътрешно. Човек се разсърди. Щом се разсърди, да се коригира веднага. Духовният човек и в едното, и в другото състояние постоянно се коригира и нему му е приятно това. Добрият човек се радва, като види добрата постъпка у хората.
В стаята си имах един паяк, който често в мое отсъствие хващаше мухи. Един ден му казах така: „В мое отсъствие може да хващаш и да ядеш, но когато съм тук, не искам да чувам никакво бръмчене на някоя муха. За това гостоприемство, което съм ти дал, ще пазиш това правило.“ Един ден, аз слушам, че една муха бръмчи, аз се спрях, рекох на паяка: „Слушай, ти ще освободиш тази муха и ще излезеш вън от къщата!“ Той поседя дълго време, откъсна конеца, пусна мухата и си дигна пъртушините и излезе навън. И всеки един човек, който е в дома Божий, трябва да има поне това съзнание. Излезе си навън този паяк, послуша ме. Вие може да кажете: Това вярно ли е, иносказателно ли е, какво искам да кажа? В дадения случай всеки един човек, който не постъпва правилно, той завзема положението на този паяк. Този паяк си мисли, че всичките мухи са създадени заради него. И каквато муха се закачи на паяжината, е за него. Ти с клин не може да я извадиш тази идея от неговия ум. Ти може да правиш погрешки, но с тези погрешки ти губиш онзи материал, с който ти ще градиш своето бъдеще. Ще дойдат ред поколения по тази линия. Ти нищо няма да им оставиш в наследство. Ти пак ще се повърнеш в това съдружие. Ако ти услужиш, да се подобри живота, ти ще намериш живот по-добър и ако не си съдействувал, ти, като се върнеш в живота, върху тебе ще дойдат лошите условия. Това не трябва да служи като един подкуп.
Направете един малък опит за един месец. Като останете празни, през празното време да се постараете да направите една добра постъпка, за да видите хубавите последствия. И тази добра постъпка вие трябва да я знаете. И тази добра постъпка ще направи цял един преврат във вашия вътрешен живот и в материалните условия и вашето положение ще се подобри. Десет пъти ще бъде по-добре, отколкото е сега. Сега всеки може да ви помогне отвън, но положението ви пак ще се влоши после. Аз мога да ви донеса един билник248, една стомна вода, но след 10 деня пак ще бъдете без вода. По-добре е да имате един извор в къщи, да имате да тече извор във вашата къща, отколкото да ви донасят една стомна, едно шише с вода. И то е хубаво, но онзи извор, то е добрата постъпка.
И казва Христос на онази жена: „Иди, повикай мъжа си!“ Тя казва: „Нямам мъж.“ Той и казва: „Право си казала. Пет мъжа си имала.“ Всяка една църква е един мъж. Ти станеш православен, евангелист, баптист – венчал си се. Конгресионист – венчал си се. Станеш спиритуалист – венчал си се. Нека сега дойде онзи мъж, с когото сега живееш. Доколко е честен. Онзи мъж, той е готов на направи една добра постъпка. Но ако той те остави в калта, заминава и не иска да ти помогне, какъв е този мъж? Или каква е тази жена, която остави мъжа си и не иска да му помогне? Под думата „мъж“ и „жена“ разбираме най-свещеното, което може да имаме в човешкия живот. Духът и душата, мъжът и жената в физическия живот, това са емблеми. И всичко се е изопачило от криво разбиране. После религията за живота е съвсем изопачена, да се ограничиш, да те контролират всичките. Ти, като влезеш в една религия, трябва да бъдеш свободен, да постъпваш както знаеш.
В добрата постъпка ще чувствуваш такава свобода, каквато никога не си имал. Сега се намираш при най-лошите условия. Като умираш, свещеникът ще дойде при тебе и ти ще отидеш в онзи свят. Какво ще Му кажеш като отидеш при Господа? Ти отиваш при баща си, и ще Му кажеш: „Съгреших на Небето и на Земята, не съм достоен да бъда като син, а да бъда като слуга. Като слуга да ме приемеш. Изядох и изпих каквото ми даде, сега вече нищо не искам от Тебе, искам да ти бъда не като син, а като един от последните слуги.“ Ние сега отиваме в другата, изкусителната страна, че бащата заклал храненото теле и дал угощение на сина си. Това не ме учудва толкова, колкото това, че младият момък бил с пробудено съзнание. Този, блудният син беше стар, прегърбен, с побелели коси, вие си го представяте млад момък. Изпъдил го господарят му, понеже остарял и даже свинете не може да пасе, никаква работа не могъл да върши и не заслужавал хляба и той се връща при баща си. Но в този, стария блуден син се ражда една свещена идея, в него има вече нещо. То е добрата постъпка. Той решава да се върне и казва: „От сега нататъка, друг ще бъда.“ И ходи този човек, макар и на стари години, върви, върви, нито с кабриолет, нито с автомобил, нито с кон отива, а пеша при баща си. Това е дълбокият смисъл, това е магията в християнството. Ако човек така не мисли, не може да напредва. Според начина на мисленето, ще дойде и силата. Ако ти мислиш добре, силата ще бъде в тебе. Ако ти мислиш зле, слабостта ще бъде в тебе. Ако постъпваш добре, силата ще бъде в тебе. Ако не постъпваш добре, слабостта ще бъде в тебе.
Аз ви преведох примера за онзи евангелски проповедник, но за вас няма да направя нито дума, няма да платя за вас. Ти казваш: „Не се отнасят хората добре с мене.“ На сиромаси, които не искат да вършат волята Божия, не давай нищо. Помагай на онези, които искат да вършат Волята Божия, които постъпват добре. Когато дойде някой гостенин, за да го опитам дали има, да има факти, макар и да знам, но пак искам да проверя и отварям касата си и всичко, каквото имам, излиза навън, за да видя какво ще направи той. Ако имам дъщеря, ще оставя всичко и ще изляза навън и аз дебна, има дупки и аз дебна и като видя първата му постъпка, вече е ясно. След това вече и касата, и всичко се затваря и всички станат много сериозни. Дотогава бяха много любезни и казва той: „Много хладно ме приеха.“ Аз рекох, понеже не постъпи добре. Така че онзи, който не постъпва добре, не печели. От добрата постъпка щеше да печели. Това, което е вътре в природата, това не е за мене. Природата е един дом, в който ни е въвела и ни опитва умовете. Опитва те и те гледа отвсякъде. И като те хванат в най-малкото, тогава всичко вече е сериозно. Вие се намирате в един голям изпит, вие трябва да постъпите добре.
Аз да ви кажа в какво седи добрата постъпка, да ви определя. Запомнете добре това. Този дом, дето отиваш, тъй ще те приемат там, има огнище, всичко е налице, всичко има, но огънят не е запален. После има една праздна стомна и никой не е донесъл вода. Ти ще донесеш вода от чешмата и ще запалиш огъня. Там има чувал с брашно, ще направиш една пита. Там има една фурна, ще направиш хляб и ще го опечеш. Това е добрата постъпка. Ако направиш това, в този дом всички ще те приемат добре. Ще знаят, че има един гостенин, който е донесъл вода, който е запалил огъня на огнището и опекъл хляба, докато те работят. Това е добрата постъпка в дома. Та три неща: вода да донесете, огън да запалите и хляб да опечете. Това е то философията, отчасти и магията на живота или силата на човешкия живот.
Ще мислите какво означава огънят, водата и хлябът.
Добрата постъпка е магическата тояжка, с която трябва да работите.
Отче наш
36 лекция на Общия Окултен клас, държана на 24.05.1933 г., сряда, Изгрев, София.
