Словото

ДОБРИЯТ ПАСТИР

ДОБРИЯТ ПАСТИР

Аз съм добрият пастир и познавам моите; и моите мене познават.“ (Йоана 10:14.)

Тоя стих и досега е неясен и неразбран, както за културните хора на сегашното време, така и за духовен­ството. Всички му дават такова значение, каквото в дей­ствителност няма.

Преди да обясня вътрешния смисъл на тоя стих, ще направя едно въведение. Например, някой пита: Ти религиозен ли си? Той мисли, че религията е всичко. Религията е само една трета от истината. Значи, религиозните познават само една трета от истината. Сле­дователно, не им се сърдете, когато правят погрешки. – Ти духовен ли си? – Духовните познават две трети от истината–и на тях липсва нещо. – Ти Божествен човек ли си? – Божествените хора познават цялата истина, т. е. три трети от нея.

Ето защо, за да познае човек истината, трябва да бъде едновременно и религиозен, и духовен, и Божествен. – Как се проявява религиозният? – Като срещне беден, окъсан човек, той ще го заведе в един ма­газин, ще му купи дрехи и ще го изпрати да си върви. Той има дрехи, шапка, но е гладен. Още на пътя му премалява, не може да върви. Дрехи има, но хляб няма. Среща го духовният. Той го завежда в дома си, нахранва го добре и го оставя да нощува при него. Тръгва тоя пътник в живота, пада, става, докато един ден счупи гла­вата си. Среща го Божественият човек, поканва го в дома си и започва да му говори, дава му знания, запознава го с истината, която му дава възможност да живее добре. Истинският човек включва и трите прояви на живота: физичните, духовните и Божествените. Физичният живот има отношение към формите, т. е. към религията; духов­ният живот има отношение към съдържанието, т. е. към чувствата, а Божественият живот – към смисъла на не­щата, към любовта.

„Аз съм добрият пастир.“ Какво означава пастирът на физичния свят? – Всички поданици на една държава са овце, а техният управител, т. е. главата им е пастирът. Всички хора в църквата са овце, а владиката или пропо­ведникът е пастирът. Всички ученици в училището са ов­це, а учителят им, който ги събира да се учат, да се упражняват, е техен пастир. Навсякъде хората се упраж­няват. И в църквата се упражняват. Те се молят, колени­чат – това са все упражнения. Това е прост начин за разбиране на религията. Каквото и да правите, важно е да се научите да мислите право. Под право мислене не разбирам логично мислене; право мислене е, когато във всяка мисъл взимат участие и умът, и сърдцето, и волята. Там, дето умът, сърдцето и волята се проявяват отделно, злото се вмъква.

Днес учени, религиозни очакват Христос да дойде на земята. Какво ще направи Христос, ако дойде на зе­мята? От памтивека се явявали и сега се явяват велики хора – учени, проповедници, и всички говорят за хляба, как да се осигурим. Какво са постигнали досега? Тия учени и философи аз ги наричам проповедници на сомуна. Казвам на тоя проповедник: Ти си религиозен, добре пра­виш сомуните. – Аз не ходя на църква. – Не е важно, ти можеш да месиш хляб. Едно се иска от всички! да изправим живота си. Всички хора страдат, боледуват, липсва им нещо. Не се обиждайте от това. Може да ви липсва нещо обикновено – дреха, обувка, украшение. Важно е, че ви липсва нещо. Тая липса не изменя харак­тера ви. Казваш: Всичко имам, но съм гладен. Значи, пак ти липсва нещо – храна. – Тоя човек е неморален, не може да издържа. – Гладен е човекът, нахранете го, за да се бори и устоява на всички сили, които работят про­тив него. – Той е грешник, трябва да се изпъди вън от обществото. – Гладен е човекът. Учените ще започнат да обясняват, какво нещо е гладът и какво – жаждата, отде произхождат. Те определят, какво нещо е водата, но това определяне е религиозно. Според мене, сегашната наука е религиозна, понеже се спира главно върху фор­мата на нещата. В тия форми или няма съдържание, или е налято малко съдържание. Това не е обидно. То показва, че науката има още много да придобива. Че шишето е праздно, нищо не значи. То трябва да бъде чисто, че ка­то дойдете до извора, да го напълните с чисто съдържа­ние. Всеки трябва да се запита: Шишето, което нося, праздно ли е и чисто ли е. Ако някой си отговори, че шишето му е пълно, това е половина истина. Той трябва да знае, с какво е пълно. В някои случаи предпочитам шишето да е пълно, а някога – обратно, да е праздно. Някога предпочитам плюс, а някога минус Ако твоят плюс подразбира актив в живота ти, той е на място. Имаш пет хиляди лева и още пет хиляди, стават десет хиляди лева – ти си богат човек. Ако имаш пет хиляди лева дълг и още пет хиляди дълг, ти имаш плюс, т. е. събираш ги, но накрая плюсът става минус. Това е дълг от десет хиляди лева.

Мнозина казват: Ние трябва да бъдем активни, а не пасивни. Животът е борба. – Това е една трета от исти­ната. Борба съществува, докато чукаш камъните и докато направиш къщата си. Щом направиш къщата и влезеш в нея, борбата не е на място. В тоя случай, животът не е борба. Борите ли се, това показва, че сте неразумни хо­ра. Казвате, че само революцията ще оправи живота. Знаете ли, какво е отношението на човека към револю­цията? Каквото е отношението му към рициновото масло, такова е отношението му към революцията. – Кога взима рициново масло? – Когато е запечен, не може да се осво­боди от нечистотиите си. Рициновото масло произвежда революция в чървата му, и той се освобождава от за­труднението си. Щом се очисти, не търси вече рициново масло. Следователно, революцията е преходно състояние, което има за цел да възстанови реда в Божествения жи­вот. Веднъж нарушен тоя ред, непременно трябва да се възстанови. Дали ще взимате рициново масло, или гореща вода, ще имате един и същ резултат.

И тъй, разсъждавайте право, за да дойдете във връзка с великата разумна природа, за която мнозина мислят, че е мъртва, неодушевена. Те мислят, че камъните, расте­нията, животните са съвършено несъзнателни същества; Следователно, само човекът има право да урежда живота. Ако дойде една комисия от слънцето, да прегледа живота и културата на земята, какво би казала? Каква кул­тура има в тоя дом, дето мъжът и жената се хващат за косите и се бият? Това е културата на Тарас Булба, който искал да опита силата и смелостта на синовете си. Той искал да знае, готови ли са да се борят с мъчнотиите в живота. Сега и ние, в някои случаи, ще се борим, в други случаи ще правим революция, а в трети ще гра­дим. Всички сте правили революция. Ако кажете, че не сте правили революция и сте кротки хора, аз ще остана на особено мнение. Кой от вас не е дърпал косата на по-малкото си братче и сестриче? Кой не е пръскал дру­гарите си с вода? Казват за някого, че е отличен човек. Колко пъти е дърпал косата на своето братче и сестриче! Да го изберем за управител. –Той ще оправи работите толкова, колкото е оправил своето братче и сестриче. Следователно, когато назначавате някого за министър, по­ питайте, как се е отнасял с по-малките си братчета и сестричета. Ако се е отнасял добре с тях, той ще оправи България, или коя и да е държава. Аз говоря принципално. При всяко отклоняване от тоя въпрос, всякога ще ни липсва или една трета или две трети от истината – все ще липсва нещо. Човек и като религиозен, и като духовен може да бъде добър или лош, да му липсва нещо. Само когато стане духовен, човек се свързва с Бога. За него се казва, че е създаден по образ и подобие Божие.

Казвам: Човек трябва да бъде свързан с Бога. Ду­мата „свързан“ е неразбрана. Да се свържеш с Бога, то­ва значи, да разбираш закона на служенето. Като си свър­зан, ще обичаш Бога. Като Го обичаш, няма да стоиш при Него, но ще Му служиш. Хората ходят на църква, молят се, но, като излязат от църквата, пак вървят по стария път. Те казват: Христовото учение е неприложимо. Не е така. Който е готов да служи, всякога може да го приложи. Както и да служите на старото учение, бирни­кът всякога ще дойде. Който министър и да дойде, бир­никът ще ви посети. Която майка и да дойде, няма да се освободите от бирника. Важно е, как ще се справите с него. – Бог да ни помогне! – Щом искате Бог да ви помогне, научихте ли Неговия велик закон на любовта? Оня, който не е показал милост, и спрямо него Бог не може да покаже милост. Ако ние имаме любов, и към нас хората ще бъдат милостиви.

Христос казва: „Аз съм добрият пастир.“ Аз опре­делям доброто като качество на човешката воля. Човек не е нито добър, нито лош. Това зависи от момента, бо­гато проявява доброто или злото. Ако проявява разум­ната ся воля, той е добър. Добрият човек дава добри пло­дове, без червеи. Плодовете му са сладки и малко кисели.

Помнете: Всичко, което ви говоря сега, влиза в жи­вота; никой не може да се освободи от влиянието на моите думи. Те ще произведат своя ефект най-много след хиляда години. Казвам „моята мисъл“, като подразбирам новата мисъл, т. е. мисълта на живия Бог, с Когото съм свързан. Както Бог мисли, така и аз мисля. Каквото Той пожелае да направя, това върша аз. Всеки може да бъде такъв. Това не е мъчно, но герой трябва да бъде човек. Много хора са герои на бойното поле, но Щом дойдат в обществото, не са смели. Те се страхуват, как ще прежи­веят, какво ще стане с децата им. Затова някой казва: В тоя живот не може без лъжа. Той не знае, че чрез лъ­жата, именно, ще умори децата си. Лъжата е красива же­на, която е изгубила честта си. За такава жена се казва: „Пусни красивата жена без верижка, ще се върне с ве­рижка.“ Аз взимам думата верижка в широк смисъл.

Питам: На кого искате да угаждате? – На обще­ството. – На кое общество? – На свещениците. – На кои свещеници? – Ако е въпрос за истински човеци, де са те? И Диоген, на времето си, ги търсеше с запалена свещ, дано ги намери. Де са ония хора, които побежда­ват със своята воля? Аз не търся силни хора от миналото, но сега искам да ги видя. Ако днес си добър, и в бъдеще ще си добър. – Ще стана добър. – Защо не си добър и сега? Ако в бъдеще станеш добър, и днес можеш да бъ­деш такъв. Сегашният момент гради и създава. И Бог гради и създава в настоящето, а не в миналото. Грешните хора са в миналото. Сегашните хора се делят на десни и леви. Религиозните се борят да седнат отдясно на Отца. Аз бих желал да върша Божията воля във всеки даден момент – нищо повече не желая.

„Аз съм добрият пастир.“ Добрият пастир е добър в даден момент. На земята ние сме овце. Овчар, който не може да пасе добре овцете, не може да ги опази от въл­ците. Господарят му ще го изпъди. Добрият овчар води овцете си по високи места, да не заболяват от метил.

Често хората се питат, защо идат страданията. Ще ви отговоря със следния пример. В древността живял един умен цар. Той бил млад, но крайно амбициозен. Като се оженил, родило му се много красиво момиченце. Веднага астролозите се явили при царя, направили хороскоп на детето и казали: За да запази хубостта и здравето си, твоята дъщеря трябва да прави всеки ден по една баня от сълзите на твоите поданици. Преди да се роди детето, поданиците трябвало да се молят, Бог да изпрати красив, умен наследник на царя. Те закъснели с молитвата си и, вместо наследник, дошла наследница – царската дъщеря. Сега трябвало всички поданици да плачат за царската дъщеря. – Кога плаче човек? – Когато страда, когато го бият. във всяка улица се чували плачове – трябвало сълзи да се събират. Всеки ден събирали сълзи, с които къпели царската дъщеря. Това продължило цели 20 години. Днес, когато хората се питат, защо идат страданията, аз отговарям: Страданията идат, за да се подържа красо­тата на царската дъщеря. – Защо са сълзите в света? – За баня на царската дъщеря. Това не е алегория. Ко­гато лихварите, големите земевладелци опропастяват де­сетки и стотици семейства, не къпят ли те своите дъщери в техните сълзи? Няма човек в света, който да не се е къпал в такива сълзи. Продължавам разказа. Поданиците започнали да плачат и да се молят, дано Бог ги избави от това нещастие. Най-после Бог изпратил един херувим на земята, да се роди в плът, като млад, красив момък. Царската дъщеря го видяла и се влюбила в него. Оже­нили се, но първата работа на херувима била да предаде на своята възлюбена новото учение. Той й казал: Ти мо­жеш да бъдеш красива, без да се къпеш в човешки съл­зи. До това време водата не съществувала. Херувимът взел една малка тояжка, отишъл при една канара, ударил няколко пъти с тояжката си и от канарата започнала да извира чиста, хубава вода. Дотогава всички хора се миели със сълзите си. Сега вече царската дъщеря се къпела във водата на тоя чист извор. Благодарете, че не живеете в епоха, когато трябва да се миете със своите сълзи. Цар­ската дъщеря родила едно дете и започнала да го учи на новото учение. Тя му казвала, че трябва да се къпе в чиста вода, а не в сълзите на своите поданици, както на нея преподавали. Възлюбеният на царската дъщеря – херувимът, изчезнал от двореца. Той се върнал на небето, отдето дошъл. Така и от грубата материя вие може да извадите ония фини елементи за съграждането на вашите светли мисли и благородни чувства. Не можете да мислите и чувству­вате, ако нямате съответствуващ материал за съграждане на вашите мисли и чувства.

Някой казва, че не може да люби. – Как ще лю­биш, като си последен бедняк? Само богатите могат да любят. Преди да любиш, ти трябва да си бил гъсеница, да ядеш листа и, след като станеш пеперуда, ще можеш да извличаш сладките сокове от цветята. Ще кажеш, че ядеш, за да изпитваш приятност. После ще ти стане теж­ко, защото не си могъл да асимилираш храната, както трябва. Тогава ще ти препоръчват рициново масло. Вни­мавай да имаш добри отношения със своите граждани, за­щото пак ще дойде революцията. Аз не поддържам никоя страна, но казвам, че ония, които насилват и ограничават, са от старата култура. И те имат право. Каквито морални аргументи да изнасям, те ще си правят своето. И да ка­жа, че съм готов да ме обесят заради някого, пак няма да успея. със сила не мога да заставя човека да постъпва до един, или по друг начин. Мога само да кажа на хо­рата, че това, което вършат, не е добро. И това, което вършат, ще им се върне назад.

Христос казва: „Аз съм добрият пастир, и моите ме познават.“ – Кои са тия овце? – Те са ония разумни овце, които са готови да приемат моето учение. Те ме слушат, и аз ги слушам. Както между овчаря и тия овце има разумни отношения, такива трябва да има между учители и ученици, свещеници и пасоми. – Де се прилага добрият пастир? – Дето човешкото не помага, там иде Божественото – добрият пастир. Представете си, че в крака на вашето дете влезе трън. То плаче, вика, цяла нощ не може да спи от болки. Викате лекар да го раз­трива, но болките не минават. Трънът с разтриване не излиза, трябва да се извади. След това да се пусне малко кръв, за да се пречисти мястото. Трънът е човешкото користолюбие, човешката алчност, които трябва да се извадят.

Срещам много хора, на които мозъците са заразени. Те казват: Винце искаме, не ни трябва твоето учение. – Аз виждам, че твоите малки братчета – червейчетата ще те ядат, ще си направят хубаво ядене от тебе. Те ще кажат: Учен човек е тоя господин. – Учен е, но само кости ще останат от него. Запитаха Христа: „Могат ли тия кости да оживеят?“ – Учението, което проповядвам, ще събере тия сухи кости. И горко на тоя, който не се подчинява на Духа, Който иде. Не мислете, че слън­цето може да измени нещата. Не мислете, че аз правя нещо. Божията воля прави всичко в света. Аз казвам: Наближило е времето, извадете ралото и сейте. Идната година ще има изобилно жито. Послушайте ме, направете опита. За българите настанаха най-благоприятни условия. Обърнете се към живия Господ, към Неговата велика държава. Ще кажете, че никой никога не е видял Господа.

Обърнете се към живия Господ,. Който е всякога ме­жду нас. Светиите са между нас, ангелите са между нас. Всичко, което не е в съгласие с това, което казвам, е далеч от нас. Когато двама млади седнат в гората и се любу­ват, целият свят е хубав за тях. Те обещават, че ще жи­веят според законите на Бога. Като ги види баща им, набие ги. На другия ден те пак се срещат; герои са те. Аз не говоря за вашите целувки, които са сенки на жи­вота. Аз говоря за такава целувка, в която умът и сърдцето се съединяват; после духът и душата се съединя­ват. Най-после иде Бог и дава своето съгласие. Тогава цялото небе се радва. Сега момата не дава на момъка да я целуне, докато не й обещае нещо. Щом обещае да й купи рокля, златен часовник, обувки, тя казва: Можеш да ме целунеш. Това не е Божествена целувка. Целият свят страда от такива целувки. Така не се живее.

Христос казва: „Аз съм добрият пастир.“ Обърнете се всички към добрия пастир, към Бога. Така ще се обра­зува една велика бойна канара, от нищо несъкрушима. Казано е: „Ще изпратя Духа си.“ Тогава хиляди реки ще потекат. Това значи, хиляди духовни хора ще служат на Бога. Ето защо, като се върнете по домовете си, обе­щайте пред себе си, че ще служите на Бога. Кажеш ли веднъж, ще издържаш – никаква измяна не се позволява. – Слаб човек съм. – Аз не вярвам в слаби хора. Който служи на Бога, не може да бъде слаб. Живият Господ ще заговори. Хиляди хора ще започнат да се стичат от­всякъде. Учени, философи, професори, лекари ще изменят убежденията си и ще започнат да се смекчават.

Какво представя сегашният свят? – Замръзнало езеро, върху което се пързалят хиляди хора. Други стоят настрана и наблюдават. След малко слънцето изгрява, и ледът започва да се топи. Става катастрофа. Пързалящите започват да се давят, викат за помощ. Ония, които стоят настрана, благодарят, че са вън от опасността. Иде Божествената вълна, която ще разтопи човешките езера; от тях помен няма да остане. Ти вече няма да бъдеш лед, но ще се превърнеш на чист извор, който ще тече по це­лия свят, да разнася новото учение. Ако българите прие­мат това, което Бог казва, в три години най-много. Бъл­гария ще се поправи. Да не остане помен от критика. Мъжът да престане да говори против жена си, жената против мъжа си; ученици против учители, учители против ученици; слуги против господари и обратно – господари против слуги. Ако приложите така учението, ще опитате думите ми. Жив е Господ. От кого очакваме ние? На ве­ликите сили ли? Толстой казваше в Русия, да се обър­нат към Господа, но не го послушаха. Той беше пратеник на Господа, но гласът му остана глас в пустиня. След това Русия пострада. Мислите ли, че ако и вие не ме послу­шате, България няма да пострада? Когато се върна на небето при Господа, ще Му разкажа цялата истина. Да възлюбим Господа, Който е бил всякога добър към нас. Да Му дадем място в себе си. Да дойде Царството Бо­жие в нас!

Желая, във всяко семейство, отвън и отвътре, да ца­рува мир и любов, радост и веселие. Ще кажете, че но­вото учение е секта. – Не е секта, защото изисква от всички да бъдем едновременно и религиозни, и духовни, и Божествени хора. Да сме готови да се жертвуваме за Господа. Да бъдем всички добри овце и добри пастири.

Често хората се обиждат за нищо и никакво, делят се не партии. Аз не признавам никакво деление. Светът принадлежи на живия Господ. Всички можем да се пол­зуваме еднакво от него. Ако изложиш гърба си на слън­цето, ще се ползуваш от неговите лъчи. Излезте всички вън, да се греете на Божествената светлина, да придо­биете сила и да възкръснете. Може да си болен от ту­беркулоза в последния период, но ако приемеш учението, ще станеш от леглото и ще оздравееш. Всеки човек е призван да служи на Бога. Ако не изпълни призванието си, ще заболее от някаква болест. Оня, който се отказ­ва да служи на Господа, няма да остане жив. Няма да остане гъсеница в света. Аз не говоря за ония гъсеници, които се въдят по дърветата. Аз говоря за гъсениците в нашия ум, в нашето сърдце – помен няма да остане от тях. Страшни са те. Яви ли се такава гъсеница в моя ум, аз започвам да я убеждавам, да слезе от моето дър­во. Аз съм от миролюбивите хора, готов съм да й дам всичко, каквото й е нуждно, но да ме освободи. Ще знаете, че каквато поискате в името на любовта, ще ви се даде.

В Англия, в един голям град, живял един прочут апаш. Една вечер той влязъл в дома на един милиардер, голям скъперник, с намерение да го обере. Милиарде­рът се прибрал в стаята си, заключил се и, като мислел, че е сам, започнал да брои парите си и да им се радва. В тоя момент апашът, който бил скрит под масата, из­лязъл срещу богаташа с револвер в ръка. Последният го погледнал и веднага казал: Вземи, колкото пари искаш. Ще кажете, че милиардерът бил много щедър. Така всички хора са .щедри. Щеше ли той да даде пари на апаша, ако не беше видял револвера? Трябваше ли апашът да се крие под масата му?

Какво изисква новото учение от вас? – Да бъ­дете верни на своя ум, на своето сърдце, на своята душа и на своя дух. Не мислете, че сте слаби. Бъ­дете слаби за греха и за злото в света. Ако ви нака­рат да извършите някакво престъпление, кажете: Слаб съм, не мога да направя това. Бъдете силни за доброто, слаби за злото. Ако някой върви в обратна посока, нека обърне страницата на своята книга и тури нов знаменател.

Сега аз искам да изгладя малко нещата, да ги прие­мете свободно, и то само онова, което подхожда на вашия ум и на вашето сърдце. Бъдете абсолютно свободни, да приемате нещата по вътрешно разположение и дух.

Често обикалям София, да видя, какво правят хо­рата и какво мислят. Така правел един от турските сул­тани. Той се преобличал, дегизирал се и така се движел по улиците, да види, какво правят неговите поданици. И аз слушам, как хората искат да се освободят от гъсени­ците в своите умове. Казвам: Ние ще изпратим силни дъждове, от които няма да остане нито една гъсеница. – Какво да се прави с затворите? – Ще станат големи земетресения, от които няма да остане нито един затвор – Какво ще стане с църквите? – Коренно ще се из­менят. Това са фигури, конто помагат за изразяване на мисълта. Като говоря за земетресенията, имам пред вид коренните промени, които ще станат в човешките умове. Всички стари идеи ще изчезнат.

Добрият пастир – Христос, иде вече в света. Той ще бъде на бял кон. Ще посети България, всички управляващи, всички учреждения, всички благотворителни дружества. Той ще посети всички църкви, всички домове, да види, как жи­веят хората. Дето намери стари, идеи и убеждения, стар живот, ще каже: Бъдещето не търпи нищо старо. Моето царство е на новото учение. Бог иска да знае, готови ли сте да Му служите с любов и мъдрост. Който е готов, ще мине отдясно; който не е готов, ще мине отляво. Хо­рата на новата култура са хора на шестата раса, светещи хора. Разликата между старите и новите хора ще бъде такава, каквато е днес разликата между млекопитаещите и човека. Хората на старата култура ще останат на мя­стото на млекопитаещите, да опитат тяхното положение. Светещите хора ще им покажат, как трябва да живеят.

„Да не се смущава сърдцето ви.“ И аз казвам: Не се смущавайте. В света ще станат чудни неща. Не каз­вам да вярвате, но сами ще ги проверите. Един ден като видите всичко, което става, ще кажете: Наистина, каквото Бог е казал, то става/ Не ви казвам да затворите магазините си, да напуснете мъжете и жените си, но да работите честно и с любов. Разработвайте добре земята, да няма бедни хора в България. Всички трябва да работят. Све­щениците трябва да излязат от църквите с хоругвите и да покажат на хората, как трябва да се работи. Живият Господ казва, че светът не се нуждае от сегашните мо­литви на хората. Той казва, че молитвата трябва да из­лиза от сърдцата. Вие не знаете, каква промяна може да стане с вас Каквото става с гъсеницата, това ще стане и с вас Като наблюдавате, какви промени стават във вас, вие ще се уверите в моите думи. Каквото стане, ще бъде за ваше благословение. Днес родителите не са доволни от децата си, но и децата не са доволни от родителите си. Главите на сегашните майки и бащи са побелели от доброто на своите деца. Сърцата и душите на хората трябва да побеляват, а не косите им. Вътрешна белота е нуждна на човека. Белият цвят е символ на доброто. Христос казва: „Аз съм добрият пастир.“ Всички сте срещали тоя пастир. Не мислете, че сега за пръв път ще Го срещнете. От хиляди години сте Го срещали. – Ко­га се познават хората? – Когато се обичат. Като не оби­чаш някого, не го познаваш. Обикни човека, както трябва, и ще видиш, че в неговата душа, в неговия ум и в не­говото сърдце се крие нещо велико. Ако не обичаш, как­то трябва, днес ще се очароваш от някого, на другия ден ще се разочароваш. Имаш една приятелка, за която казваш: Чудно нещо, какво стана с нея, че се измени толкова ! Аз мислех, че е добра, а то не излезе така. Ця­ла нощ не можеш да спиш, недоволна си от нея. Сутрин­та те питат, как си. Казваш: Добре съм. – Не говориш истината. Защо не кажеш, че си разочарована от приятел­ката си? Защо не я срещнеш ла се извиниш за лошите чувства към нея?

Някои хора имат към мене неприязнени чувства, но аз ще им се отплатя с любов. Не само на тях, но на всич­ки българи ще се отплатя според великия Божи закон – законът на любовта. Даром съм взел, даром ще дам.

Обърнете се към. изток, дето е вашият ум и вашето сърд­це. Хвалете живия Господ, Който ви е пратил в красивата долина на живота. Радвайте се на живия Господ. Обър­нете се към живия Господ. Това ще бъде моята голяма радост. Това ще бъде и радостта на живия Господ, Ко­гото вие търсите.

Беседа от Учителя, държана на 18 януарий, 1920 г. София.

Категории