ДОБРОТА И РАЗУМНОСТ
Верен, истинен, чист и благ всякога бъди и Господ на мира ще изпълни сърцето ти с всички добрини.
Размишление.
Сега ще ви кажа една мисъл, да видим какво ще разберете от нея. Тя е следната: „Силните ще носят тежестите на слабите“ – какво означава това? Всеки има известно разбиране, но се стеснява да изкаже мисълта си – стеснението е дошло, когато човек е излязъл от Рая. Когато някой се стеснява да се изкаже, друг се решава да каже какво мисли по даден въпрос и щом се изкаже, той изпитва приятност, известно доволство, че се е освободил от нещо. Кое е по-хубаво: да се стеснява човек или да му е приятно? Човек се стеснява, когато каже някаква глупост; радва се, когато каже нещо умно. Следователно стесняването е намясто, когато човек се страхува да не каже нещо глупаво; тогава по-добре нека се въздържа, да не изкаже някаква глупост. Ако може да каже нещо умно, което ще зарадва всички, трябва да бъде свободен, да не се смущава.
Казва се, че човек трябва да бъде духовен. Що е Духът – Духът е закон на движение; движението е израз на интелигентност; интелигентността е израз на доброта. Човек не може да бъде интелигентен, ако духът му не е в движение; степента на човешката интелигентност се определя напълно от бързината на движението на неговата мисъл – колкото по-бързи са трептенията на мисълта, толкова по-умен е човек.
Някой се хвали с мисълта си – че била много обширна, обхващала целия свят; мисълта може да обхваща целия свят, но не може да го управлява. Следователно да обхващаш нещата – това е едно, да ги управляваш – това е друго; обхващането и управляването са две различни неща. Едно дете може да управлява цял дом, но не може да го обхване, да го държи в ръцете си; посейте едно житно зърно в земята и вижте ще можете ли след сто години да го обхванете – значи някои неща са постижими за дадена епоха, а непостижими за друга.
Някой казва, че иска да разбере еди-кой си човек, да обхване мисълта му, да го обгърне в себе си: ако този човек е в положението на жълъд, ти можеш да го разбереш, да го обхванеш, но ако той е станал вече стогодишен дъб, по никой начин не можеш да го обгърнеш. Казвате, че искате да разберете еди-кой си човек – как ще го разберете? Той е минал през различни места, носи в себе си различни опитности и придобивки: преди милиони години е бил на Сатурн, после на Слънцето, на Луната, откъдето е слязъл на Земята – как ще го обхванете, как ще го разберете? – „Вярно ли е, че той е обиколил толкова планети?“ Според твърденията на окултистите е вярно, но вие сте свободни да вярвате или да не вярвате. Как можете да разберете един човек – това е мъчна работа; преди всичко човек трябва да разбере себе си и щом разбере себе си, той ще разбере и другите – мъчно е обаче човек да разбере себе си.
Още в древността Сократ е казал: Познай себе си. Човек се погледне, вижда, че има очи, уши, нос, уста, ръце, крака; чува се, че говори, че се движи; забелязва, че мисли, че чувства, но въпреки това не се познава; след това взема сантиметър и се измерва на височина, на широчина, но и при това положение не се познава – той не се познава на Земята, а как ще се познае, като замине за другия свят? Ще кажете, че ще се познаете по астралното си тяло. Така е, но какво знаете за астралното тяло на човека? Докато сте на Земята, вие тежите 50-60-70 кг, а в Астралния свят ще тежите едва няколко грама – какво ще направите с такава тежест? Ако слезете с астралното си тяло на Земята, вие ще се намерите в чудо – и най-малкият ветрец ще ви носи из пространството като с аероплан и ще се чудите защо нямате никакъв устой, какво е станало с Природата, какво е станало с вас, че не можете за момент само да се задържите на земята. Учени, философи, които са заминавали за онзи свят, са оставали дълго време на Земята с астралните си тела и като не са разбирали законите на това тяло, чудили са се на промените, които ставали в Природата: щом се спирали, вятърът веднага ги задигал във въздуха.
Който влезе неподготвен в онзи свят, той се намира пред по-големи противоречия от тези на Земята. Как ще примирите противоречията в живота? Това са величини, с които, от една страна, борави науката, а от друга страна – човешкото съзнание, но и те не са в състояние да примирят противоречията – в теоретическо отношение поне е така; как се примиряват противоречията практически, това е друг въпрос – Божествената, абсолютната наука разполага с ред методи за справяне, за примиряване с противоречията.
Едно от големите противоречия на Земята е съществуването на богати и сиромаси. Между богати и сиромаси всякога съществува известно стълкновение – на какво се дължи то? Сиромахът постоянно мисли как да стане богат, по какъв начин богатството на света да мине в неговите ръце; богатият пък мисли как да запази богатството си, по какъв начин да го увеличи и как по-майсторски да използва сиромаха, главно неговия труд. Богатият постоянно казва на сиромаха: „Ти искаш да станеш богат, а не работиш. Ти трябва да работиш – нищо повече“.
Богат човек е онзи, на когото касата е пълна, сиромах е онзи, на когото касата е празна – как ще примирите тези двама души помежду им? При сегашното разбиране на хората богатият и сиромахът не могат да се примирят – богатият иска касата му винаги да бъде пълна и все повече да се пълни, но и сиромахът иска касата му да бъде пълна. При това положение противоречията между богатия и сиромаха винаги остават неразрешени.
Като ученици, вие трябва правилно да разрешите тези противоречия. За тази цел трябва да отправите погледа си към Природата и да видите какво е вложила в идеята за сиромашията и богатството: в сиромашията тя е вложила мощна, велика сила за постигане на нещо, следователно сиромахът има възможности в себе си да работи, да се стреми към известни постижения – той разполага с голяма енергия, която може да вложи в работа. Какво по-красиво и по-приятно нещо от работата?
Като не разбира богатството, което Природата е вложила в сиромашията, сиромахът се оплаква, че нямал пари, нямал условия да стане учен човек, да разработи своите дарби и способности; този човек е застанал на крива база в своите възгледи – преди всичко той трябва да разбере, че знанията не се придобиват само с богатство и освен това трябва да разбере, че външните знания не правят човека учен. Природата е предвидила сиромашията като цел за постигане на друго нещо – тя няма предвид от сиромаха да прави учен или богат човек, тя има предвид да превърне сиромашията в доброта: сиромахът трябва да стане добър човек, а богатият – разумен.
Когато сиромашията се превърне в доброта, а богатството – в разумност, както Природата е определила, между богатия и сиромаха няма да има никакво противоречие. Добротата е Божествен извор, който постоянно се излива навън, и когато човек отвори крана на този извор в себе си, той започва да дава от своята доброта на всички, да ги напоява, както водата напоява всичко, каквото срещне на пътя си. Когато богатият стане разумен, в него се отваря друг извор, друго течение, което също така се излива навън. Следователно, когато сиромахът стане добър, а богатият – разумен, светът ще се спаси, или с други думи казано: когато добротата и разумността се съединят в едно, светът ще се спаси. Това не значи, че сиромахът не е добър, нито че богатият не е разумен, но ние имаме предвид специфични доброта и разумност, които са в състояние да изправят и спасят света.
И тъй, когато сиромахът придобие тази специфична доброта, той става добър и следователно добрият човек всякога може да бъде богат. Оттук можем да извадим следното заключение: щастието се вози на две каляски – на каляската на добротата и на каляската на разумността. Тази е причината, поради която хората не могат да хванат щастието – как ще хванете едновременно двете каляски?
Още едно нещо трябва да се знае за щастието, а именно: щастието обича само Любовта. Който иска да бъде щастлив, той трябва да си приготви две каляски, т.е. да съдържа в себе си и мъжа, и жената, бащата и майката, и тогава на едната каляска ще сложи добротата – дъщерята, а на другата каляска ще сложи разумността – синът. Значи майката ще роди дъщеря – добротата, бащата ще роди син – разумността. Където е щастието, там е Любовта – щастието е дете на Любовта, а Любовта е майка на щастието. Когато щастието тръгне за някой дом с двете си каляски, с него заедно иде и Любовта; където са щастието и Любовта, там добротата и разумността работят в пълно съгласие и хармония.
Когато някой иска да знае каква е задачата на човека, казвам, че тя е двояка: от една страна, той трябва да разреши задачата на своето сърце, а от друга – да разреши задачата на своя ум. Задачата на човешкото сърце е да придобие доброта, задачата на човешкия ум е да придобие разумност и те могат да се съединят помежду си посредством вътрешна връзка – само при това състояние човек може да бъде здрав, да постигне желанията си. Тази задача може да се даде само на ония, които имат искрено желание да работят.
Казвате: „Вярно ли е всичко това, което ни се говори?“. Опитайте и ще се уверите, защото аз говоря само онова, което съм опитал, проверил и в което живея. Вдигам ръцете си нагоре и веднага влизам в съобщение с Божествения свят; искам да сляза долу, в ада, веднага слизам – и с Възвишените същества се разбирам, и с нисшите същества се разбирам. Като сляза в ада, веднага ме канят да пием; сядам заедно с тях, слагам своята оканица, пълна с вода, и започваме да пием: те пият вино, аз пия вода – в края на краищата те се опиват, изгубват всичко, а аз съм трезв, бодър, придобивам знания, научавам един урок от тях и си заминавам. Те започват да ме търсят тук-там, но не могат да ме намерят, защото съм дегизиран; не само те не могат да ме познаят, но и вие не бихте могли да ме познаете. Как ще ме познаете в онзи свят – мислите ли, че там ще имам брада и мустаци като тук? С брадата и мустаците си аз изпитвам ума ви, както децата в училище се изпитват – на Земята колкото и да сте възрастни, вие сте още деца. Аз се занимавам с вас и ви уча, защото обичам да работя с деца; на възрастни, на стари хора не обичам да говоря, нито да ги уча – и в Писанието е казано: „Ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие“.
Съвременните хора, като станат 50-60-годишни, току поглеждат косата си и казват: „Остаряхме, побеляхме“. Според мене това е заблуждение – то е все едно млад момък или млада мома да играят на сцената ролята на дядо или баба: докато е на сцената, младият момък играе роля на стар дядо, но щом слезе от сцената, той е млад момък, 21-годишен; докато е на сцената, младата мома играе роля на стара баба, но щом слезе от сцената, тя е млада, 21-годишна мома. Каквото и да говорите на съвременните хора, нищо не може да ги убеди, че те са стари. Следователно и на вас казвам да не вярвате, че сте стари – вие сте дегизирани, играете роля на сцената на стари баби и дядовци, но слезете ли от сцената, вие сте млади моми и момци.
И тъй, нека идеалът ви бъде вътрешно да се подмладявате, а не да останете външно вечно млади; това може да се постигне само чрез доброта на сърцето и разумност на ума – само по този начин може да се създаде хармония между хората. В музиката се говори за хармония и мелодия. Хармонията се нуждае от разумност, а мелодията – от доброта; ако музикантът не може да съедини хармонията и мелодията в едно, той не може да се нарече истински музикант.
Обикновено хармонията се поставя в края на музикалната пиеса – тя е цветът на пиесата. Хармонията внася разширяване, а мелодията – мекота. Любовта се проявява чрез мелодията. Много оратори, проповедници имат хармония в себе си, но мелодия им липсва; ако проповедникът или ораторът има и мелодия, той е в състояние да разплаче слушателите си.
Хармонията се отнася до ума, мелодията – до сърцето. Западноевропейската музика прилага повече хармонията, а източната музика – мелодията. Ако един западноевропейски музикант иска да изсвири някое парче от източната музика, той няма да го изсвири добре и ако на източния музикант се даде да изсвири нещо от западноевропейската музика, и той не може да го изсвири правилно – защо? Защото законите на едната музика са едни, а на втората – съвършено други.
Същото може да се каже и по отношение на добротата и разумността: законите, чрез които разумността се проявява, са едни, а тия, чрез които добротата се проявява, са други. Ето защо богатият не може да стане добър и сиромахът не може да стане разумен – такъв е законът: ако богатият иска да стане добър, той трябва да осиромашее; ако сиромахът иска да стане разумен, той предварително трябва да забогатее. Христос е казал: „Богатият не може да наследи Царството Божие“, което означава: богат, който не може да превърне богатството си в разумност, не може да наследи Царството Божие – такъв богат човек смело може да се нарече глупав; затова именно стихът, който Христос е изказал за богатия, може да се преведе в следния смисъл: „Глупавият не може да наследи Царството Божие“ – този е вътрешният смисъл на стиха.
Богатият има задача да стане разумен, а сиромахът има задача да стане добър. Ако иска да стане добър, богатият трябва съзнателно да раздаде богатството си на сиромасите; ако иска да стане разумен, сиромахът трябва съзнателно да работи върху себе си, за да придобие богатство. Доброта и разумност са богатство за човека. Това са величини, които човек може да превръща – той може да работи с тях, както математикът работи с числата.
И тъй, сиромашията и богатството са възможности за постигане на нещо, от което човек се нуждае. Ако човек осъзнава това, като осиромашее, той трябва да се радва – трябва да извика приятелите си на угощение, да им каже, че от този момент за него настава нов живот. Който гледа това угощение, той ще се чуди как е възможно човек да осиромашава и да се весели. Тогава какво трябва да прави човек, когато забогатява? Според мене, когато забогатява, човек трябва да се предаде на пост и молитва; целият му дом да прекара един ден в пост. Значи когато осиромашава, човек трябва да се радва, да дава угощение на приятелите си; когато забогатява, цял ден трябва да прекара в пост – това значи разбиране на живота. Който разбира смисъла на сиромашията, само той може да стане добър; който разбира смисъла на богатството, само той може да бъде разумен.
Като ученици, вие искате да вървите напред, да се развивате, без да си задавате въпроса какво се изисква от вас. За да вървите напред, трябва да следвате пътя на Любовта без каквото и да е отклоняване – вън от този път няма условия за развитие. Казвате: „Какво трябва да правим тогава?“. Две неща се искат от човека: да е в състояние да направи на някого микроскопично добро или микроскопично зло – Бог обръща внимание само на онзи човек, който може да направи на някого едно микроскопично добро или микроскопично зло. Който може да направи едно микроскопично добро или едно микроскопично зло, той е майстор.
За да разберете значението на микроскопичното добро и на микроскопичното зло, ще приведа следните примери. Представете си, че разбойник е намислил да убие един добър човек заради богатството му и се скрива зад едно дърво, причаква го със заредена пушка. В това време Бог внушава на една пчела да ужили разбойника в окото; тя веднага изпълнява заповедта на Бога – ужилва разбойника, вследствие на което той цял се разтреперва и изпуска пушката от ръката си. Разбойникът намислил да направи най-голямото зло, но му попречили – пчелата е направила микроскопично зло, с което е предотвратила да стане най-голямото зло. Малкото зло спира голямото. След това иде онзи, който може да направи микроскопично добро: той превързва окото на разбойника, който благодари и казва: „Слава Богу, че не ослепях!“.
Това са примери за микроскопично зло и добро в света – за тях всеки благодари, защото идват в моменти, които спасяват човека от голямото зло. Засега голямото добро и голямото зло не дават добри резултати: например някой богат човек дава четири крини жито на един сиромах, но последният е недоволен от богатия и казва: „Изедник, само това ли се откъсна от сърцето ти?“. Остави Бог да го съди и бъди благодарен на най-малкото добро. Някой е направил някакво голямо зло на съседа си – запалил къщата и хамбарите му; пострадалият се ожесточава срещу него, иска да го даде под съд, да му отмъсти за нанесените щети и загуби. Остави Бог да го съди; бъди благодарен, че не е посегнал на живота ти, че си останал жив.
Мнозина поддържат мисълта, че човек не трябва да бъде добър. Прави са тези хора – човек трябва да бъде толкова добър и толкова лош, че да е в състояние да направи микроскопично добро или микроскопично зло. Например ако чуе, че някой говори лошо за някого, нека го жилне по езика, да се надуе малко езикът му, че да не говори лоши работи; ако друг гледа лошо, отрицателно на нещата, нека дойде някой отвън да го жилне по окото, за да се опомни, да гледа положително на всичко, което го заобикаля – това е микроскопичното зло, което човек може да направи. След това ще дойде трети, за да превърже окото на пострадалия, да направи микроскопично добро.
Микроскопичното зло и микроскопичното добро ще спасят света – нещастията и страданията на хората не са нищо друго, освен микроскопичното зло, което спасява човечеството от голямото зло. Бог е дал на всеки човек очи, за да гледа с тях света, да гледа красивото и възвишеното, а той е недоволен; Бог му е дал мозък – да мисли, сърце – да чувства, дробове – да диша чист въздух, стомах – да се храни, а той е недоволен. Това, което Бог е дал на човека, струва милиарди, а въпреки това той поглежда завистливо към къщата на някой човек и е недоволен, че няма такава; кое струва повече: очите или къщата на човека? Следователно, за да съзнае и оцени човек богатството, което му е дадено, Бог ще му изпрати някое малко страдание или нещастие да го жилне някъде, за да го опомни.
Сега, като знаете това, вие трябва да бъдете готови всеки момент да ви жилнат, да ви боднат с някоя губерка на едно или на друго място. Когато грешите, двама Ангели ви придружават – един отляво, друг – отдясно, и те носят със себе си по една губерка: ако грешката ви се отнася до областта на сърцето, ще ви боднат отляво; ако грешката ви се отнася до областта на ума, ще ви боднат отдясно. Когато убодат някого в лявото око, той веднага се стряска, пробужда се и казва: „Благодаря на Господа, че не ме ослепи“, след което ще дойде някой да превърже окото и болката ще мине.
Когато питате каква е ролята на лошите духове в света, трябва да знаете, че те са определени да мушкат хората от време на време ту отляво, ту отдясно, за да ги предпазват от голямото зло, на което сами се натъкват. Апостол Павел казва за себе си: „Даде ми се сатанински трън в плътта, да не се възгордея от голямото знание, от голямото откровение, което придобих“ и колкото пъти се въздигал Павел, всякога трънът го мушкал. На молитвите му да се освободи от този трън Господ отговорил: „Достатъчна ти е благодатта, дадена от Мене. Моята сила се вижда в твоята немощ“.
Преди да стане християнин, Павел искаше изведнъж да се освободи от еретиците, както той наричаше християните: вадеше нож срещу тях, но бе свален от коня и получи светлина, за да познае истината, да разбере, че не се рита срещу остен. След това откровение Павел измени характера си коренно: по характер той беше дипломат, обичаше политиката и казваше: „С езичниците – като езичник, с евреите – като евреин“, но след като получи пет пъти по 39 удара, се видя в чудо как да постъпва, как да се справя с хората – тази е причината, заради която той е прилагал дипломацията.
Като ученици, от вас се иска стабилност на ума и сърцето – който няма тази стабилност, той е осъден на заболяване. Хората заболяват от чрезмерна чувствителност, но не и от много мислене; правата мисъл закрепва човека, а не го разболява, но колкото повече чувствата обладават човека, толкова повече неговата чувствителност се увеличава, вследствие на което той става ексцентричен. За да се кали, за да не боледува, човек трябва да внесе хармония между своите мисли и чувства, а където има тази хармония, там има и мелодия.
Хармонията и мелодията трябва да вървят успоредно и за тази цел умът на човека винаги трябва да се контролира от разумността, а сърцето – от добротата; това значи всяко чувство и всяка мисъл да бъдат на своето място и тогава всеки ще се ползва от любовта на другите толкова, колкото заслужава, т.е. колкото може да възприеме, да асимилира в себе си. Бог дава изобилно светлина, топлина, храна на всички живи същества, но всяко същество приема от тях толкова, колкото може да обработи в себе си.
Някои ще възразят, че на младите трябва да се дава повече, отколкото на старите но кои са млади и кои – стари? Според мене стари са ония, които са на сцената; млади са ония, които се готвят да се качат на сцената – като се качат, и те ще станат стари. Тъй щото всичко седи в дегизирането – човек лесно става млад, лесно става стар. Щом е така, оставете настрани въпроса за млади и стари, за вас е важно да бъдете разумни и добри. Да бъдете разумни – това значи да избягвате губерката; да бъдете добри – това значи да се притичате на помощ на всеки, когото губерката е мушнала. Разумността носи светлина за ума на човека, добротата носи топлина за човешкото сърце; има ли тия две качества в себе си, човек всякога може да помага на своите ближни.
Светлата мисъл повдига човека, освобождава го от мрачни мисли; добрите чувства стоплят човека, освобождават го от всичко отрицателно, което внася в него студ. Обаче и Доброто, и злото имат велико предназначение в света. Вие трябва да различавате кога злото или Доброто произтича от вас и кога иде отвън някъде.
Следователно, когато имате лошо разположение на духа, направете следния опит: вдигнете ръцете си нагоре, с дланите навън, и отправете мисълта си към Възвишения свят. Ако скоро след това състоянието ви се измени, това показва, че лошото, злото е външно; ако състоянието ви не се подобри, това показва, че злото е у вас. По този начин човек може да констатира кои неща са негови и кои – чужди, или външни. Дали погрешката е ваша, или чужда – това не трябва да ви смущава; за вас е важно, че в изправяне на погрешките се откриват възможности за познаване на Бога.
Като четете Стария Завет, вие се учудвате защо фараонът се опълчва срещу Мойсей, когото Бог изпрати при него, за да иска освобождаване на израелския народ. Бог ожесточи сърцето на фараона, за да му покаже Своята слава, да разбере, че Мойсей е изпратен от Него – иначе той и целият израелски народ щяха да потънат в Червено море, а така Бог раздели морето на две и ги прекара от другата страна, докато войниците на фараона се удавиха. Докато сте на Земята, по-добре е да играете ролята на Мойсей, да бъдете проводници на Божията воля, отколкото да играете ролята на фараона.
Следователно всички светли мисли в ума на човека и всички добри чувства в сърцето му представляват израелския народ, когото Мойсей трябваше освободи от фараона. Фараонът представлява личното в човека; ако този фараон не освободи израелския народ – не даде ход на светлите мисли и добрите чувства в него, т.е. ако не даде ход на Божественото, и с него ще стане това, което стана с фараона. Окултният ученик ще преживее опитностите на фараона, за да разбере какво представлява човешката личност.
Някой казва: „Аз ще покажа на хората какво представлявам и ще им докажа, че не могат да ме тъпчат“ – тук говори личното в човека. Много хора искате да бъдете като фараона, но който иска да играе неговата роля, той трябва да е готов да срещне Мойсей с жезъл в ръка – Господ не търпи фараонство в света. Който иска да бъде фараон, той трябва да бъде разумен и добър, а да бъдеш разумен и добър, това значи да бъдеш силен човек – нямаш ли тия качества в себе си, ти нищо не можеш да постигнеш. Мнозина искат да победят света, преди да са победили злото в себе си – това е невъзможно. Има кой да изправя света. Турците казват: „Остави пияният сам да падне“ – щом пияният сам падне, той по-лесно ще се изправи, отколкото други да го бутат.
И тъй, главната мисъл в лекцията е мисълта за богатството и за сиромашията. Сиромахът има условия да работи и чрез ума, и чрез сърцето си, за да добие доброта; щом добие доброта, той трябва да работи, за да придобие разумност, и после, като съедини добротата и разумността в едно, става човек в пълния смисъл на думата. Добротата и разумността са методи, чрез които човек може да работи, за да постигне желанията на своята душа. По кой път ще работи човек не е важно; за него е важно да има резултати, от които да се ползва той сам, както и неговите ближни.
Задачата, която дадох на сестрите – за изплитане на шапка за 15 минути, трябва да се изпълни. За следния път добре е сестрите да напишат коя за колко минути е изплела шапката – от тези числа ще направя известни изводи. Колкото и малка и проста да ви се вижда тази задача, тя има добри резултати; тя представлява една от микроскопичните добрини, които човек може да направи. Микроскопичното добро, което човек може да направи, има смисъл главно заради това, че само Бог го вижда; щом Бог види доброто, Той знае как да постъпи – ще каже: „Доведете при Мене онзи, който е направил еди-кое си микроскопично добро, Аз ще разговарям с него“.
Като казвам, че Бог възнаграждава човека за микроскопичното добро, с това не трябва да се подкупвате. Който може да направи микроскопично добро, той може да направи и по-голямо – може да превърне сиромашията в доброта, но не в обикновена доброта, а в такава, която се разглежда като принцип в живота – тази доброта е кратковременна, но отражението и продължава дълго време. И разумността е кратковременна, но така вдъхновява човека, че дълго време след това той може да твори: музикантът, поетът, художникът могат да се вдъхновят в един момент, но творчеството им продължава с часове; те започват да творят, да работят в известно направление.
Голямата светлина, която разкрива същественото в живота, е моментът на вдъхновяването. Такова нещо представлява Божествената светлина – тя разкрива същественото в живота; всяка друга светлина разкрива по нещо, но не същественото. При Божествената светлина човек вижда нещата, но той трябва да ги изучава – например някой изучава физиогномия, хиромантия, има ясен поглед върху нещата, но като дойде да прилага, прави ред погрешки: погледне носа на някого и казва: „Я виж какъв грозен нос има този човек“. Не, това не е наука, това не е право гледане на нещата – ако в носа на този човек има нещо неправилно, другаде някъде, на челото или на главата, има някаква черта, която компенсира недостатъка на носа; изобщо, в Природата съществува закон на компенсация.
Добре е човек да изучава носа, устата, ушите на човека, но да не прави бързи заключения – като изучавате човешкия нос, вие ще забележите, че различните форми на носа определят различни характери. Изобщо различните енергии, които текат в човешкия организъм, се отразяват върху различните му удове. Срещате човек с вирнат нос – този нос показва известна степен любопитство; такъв човек иска да знае какво се върши около него: ако срещне двама души, които говорят нещо, той веднага ще пъхне носа си между тях, ще иска да узнае какво говорят. Другаде срещате човек с нос, завит надолу като на хищна птица – този нос показва някаква хищническа черта в човека.
Въобще всяка вътрешна проява в характера на човека се отразява външно, върху някой от неговите удове. Когато човек се разгневи, устните му започват да треперят, устата се изкривява и т.н. – затова е казано в Писанието: „Няма нищо скрито-покрито под небето“. Когато някой ваш ближен се разгневи, напръскайте го малко със студена вода, за да се освежи; ако имате гюлова вода, по-добре го напръскайте с нея, отколкото със студена вода. Добре е да направите опита първо със себе си, а после с ближните си: като се разгневите, напръскайте лицето си с гюлова вода и наблюдавайте какво въздействие ще ви окаже тази вода; като добиете известен резултат, макар и микроскопичен, можете свободно да говорите за опита.
Правете опита с гюловата вода в продължение на 30 дена и изчислете колко вода сте употребили за това време. При всяко неразположение на духа, при всяко разгневяване пръскайте лицето си с гюлова вода – този опит ще помогне за спестяване на енергията ви, която бихте изхарчили при гнева, при неразположението си.
Съвременните хора са крайно разточителни – те злоупотребяват със своята енергия, с мислите, с желанията си, вследствие на което преждевременно се изтощават и обедняват. Духовният човек се познава по това, че при всяко ново положение той знае как да постъпи, колко и каква енергия да изразходва. Силата на човека седи във вътрешното разбиране на живота; силата на човека седи в абсолютната Вяра в Първата причина на нещата.
Изпейте песента Махар Бену Аба!
Верен, истинен, чист и благ всякога бъди и Господ на мира ще изпълни сърцето ти с всички добрини.
Двадесет и шеста лекция, 11 април 1928 г., София