ДОБРОТО ИМЕ
Ще прочета 22 глава от Притчите.
„Духът Божи“
Всякога, за да се разбере словото, трябва да има едно вътрешно разположение. Под думата „разположение“ какво трябва да се разбира? Казват – разположен по дух е човекът. Онези, които се занимават с музика, говорят за тоновете. Ако питате един съвременен музикант колко качества има тонът в обикновеното сегашно пение, тонът има пет качества. Той има качество на „а“. Ако дойде да изпеете тона с „а“, ще дойдат чувствата на „а“. Ако този тон изпеете с „и“, той вече се различава от „а“. Ако го изпеете с „е“ или го изпеете с „о“, или„у“ – те се различават. Ще кажете – това е „до“, но и „до“–то има пет качества, които се различават. Някой ще каже: „Кажи ми ги.“ Не могат да се кажат. Трябва да се дадат пет образци, да се произведе един опит. Да видите каква е разликата помежду им. Та казвам сега – в разбирането.
Тук в началото тази глава започва: „По-предпочитаемо е добро име, нежели голямо богатство. И добра благодат, нежели злато и сребро“ (1. стих). Преводът е малко осакатен. Защо именно е за предпочитане доброто име? Понеже принадлежи към един свят. Богатството принадлежи към материалния свят. Ако ти си богат, това не показва, че по достойнство ти си добил богатството. Може то да е станало по наследство. А доброто име, което носиш, показва, че ти си го изработил. Ти не може да имаш добро име, ако сам не си го изработиш, сам не си го заслужиш. Ако този човек носи доброто име, той ще бъде силен човек. Който има добро име, той не се обезсърчава. Това е едно. Той не се обезверява – две. После човек с добро име, той обича живота. Ще кажете вие: „Хората да мислят.“ Не, хората мислят, че той има добър ум. И това не. В съзнанието си той носи едно име. Не само какво казват хората. И Писанието казва, че ще имате едно име, което сами вие ще знаете. И за бъдеще, когато вие влезете в света на съвършените, ще имате едно име, на което ще разчитате. Сега вие имате име такова: Драган, Стоян, Петко, но това са псевдоними, имена, на които ти не можеш да разчиташ. Аз говоря сега – име, на което можеш да разчиташ. То ще бъде като една кибритена клечка – като драснеш, ще се запали, а когато няма да се запали, този човек носи едно име, с което нищо не може да направи. Сега питам, кой ще ти даде доброто име? Вас може други да са ви кръстили. Все са ви кръстили, но това име вие не сте добили.
Та сега вие трябва да добиете едно име с вашия живот. И сега начинът, как трябва да го добиете, не е правилен. Името не може да се добие, името не се добива. Добие, добива – това е двузначуща дума. Той бие или добива. Да вземем добие, значи добил нещо. И после той го бил, че го добива, стивасва го. Та не го знаеш какво е, в каква смисъл е употребена думата.
Та казват някои: „Защо човек трябва да живее на земята?“ Да добиеш едно добро име. Сега хората имат имена, които скоро ги изгубват. Те ги изгубват, както първите министри изгубват имената си. Щом направят някого пръв министър, те казват – еди–кой си господин, той е премиер. Обаче след няколко години – три–четири, щом го смъкнат от власт – вече той не е пръв министър. Докато е министър–председател, каквото той подпише, става. Щом го свалят и той се подпише с името, обаче каквото пише, не става. Та сега всички сте министър– председатели само за няколко години и като дойде смъртта и ви смъкне от вашия пост, вие вече не сте министър–председател. А какво сте? Един обикновен гражданин на земята.
Сега това едно учение да се разбере в какво седи доброто име. Някой ще каже: „Аз вярвам в Бога, имам надежда. Аз вярвам в Бога.“ Та кои ли не са вярвали? Може да вярваш ти. Та казвам сега, и вие не сте опитали вярата на доброто име. Често някои смесват своето вярване, своето чувстване. Някой път някои имат добро разположение. Казвам, усилила се малко вярата, усилило се чувстването. А вярата се познава във време на мъчнотии. Ако вие във време на една мъчнотия не може да издържате, малка ти е вярата. Аз запример не съм виждал досега някой да издържи. Толкова години съм изследвал характера на котките, има една опасност. Най-силната котка още като я види другата – слабата, тя я познава, че е силна. Те като се погледнат, разбират се. Онази, която е по-слаба, познава това. И няма да си говорят. Само като се погледнат, веднага вземат две различни пози. С погледа се разбират. Едната си подвие опашката, а другата я издигне. После си подигне шията, високо си покаже главата, а другата смирено я навежда. Пение има, дует котешки държат, пеят. Тук преди няколко деня идва една котка на съседа ни. Нашата, бялата котка, гони другата, а другата котка е по-силна от нея, дави я. Вечерно време съм ги слушал, когато пеят. Сега преди няколко деня се случва това. Гледам, бялата котка седи така, но и двете котки се гледат. Понеже зная, че бялата е по-слаба, казвам на другата: „Ти няма да я давиш сега.“ Като казах това, и онази се оттегли. Нашата, бялата котка, си дигна опашката, стана куражлия. Пренесе чувствата. Говори й: „Досега съм ти робувал, но отсега нататък трябва да знаеш, че и аз ще си дигна опашката.“
Сега ще ви приведа кога хората си свиват опашката. Когато условията са добри, те седят и си дигат опашките, давят другите. Но като дойдат лошите условия, подвият опашката си. Имат особено разположение вече. По-тихи, очите са малко наведени, главата – на рамената малко сгушена, ръцете държат близо, наум си говори. Казват: „Не съм разположен духом.“ Вярно е, че всякога има неща, които може да мъчат човека. И те ще го мъчат дотогава, докато той не добие доброто име и не го разбере. Всяка задача е трудна, докато не си я разрешил – щом я разрешиш, тя престава да е мъчна, но след нея ще се яви друга задача. Следната задача ще бъде по-мъчна.
Да ви приведа един пример. Вие отгоре искате известни блага, известно благо, което да дойде без големи мъчнотии. Така, но представете си, че има голяма суша, вие сте земеделец, сели сте житото и се молите на Бога да вали дъжд. Но имате отлично лачени обуща, направени хубаво, скъпи са – струват хиляда лева, а тези обуща не са да ги каляте, а времето е кално. Да допуснем, такъв закон е даден. Вие се молите на Господа, той изпрати дъжд, напоява нивата, започва да расте сятото, но се образува кал. Ти излизаш навън, окаляш си обущата. За тези обуща трябва топло време. Питам, при дадените условия кое е за предпочитане: да седят обущата чисти и да не стане житото или житото да стане, а обущата да се оцапат. Не може едновременно житото да стане, и обущата да останат чисти. В ума ви седи на всинца ви да бъдете чисти, свети, без да се накаляте. Светия, без да се накаля, той светия не може да стане. Не е станал светия, защото в какво седи светийството? В какво седи ученият човек? Ще разсъждавате. Не че не разсъждавате, но вие мислите надалеч. Във всинца ви има желание да добиете нещо. Като погледнете някой висок връх, казвате: „Искам да се кача на този висок планински връх.“ Но идете донякъде, после го погледнете и кажете: „Хайде, днес отлагам, няма да се кача.“ И се върнете назад. И ред години все отивате към върха, все наближавате и все не се качвате. Казваш: „Да има някой аероплан да ме закара горе на върха и после да ме снеме.“ Но тогаз вече славата е на аероплана, а не на тебе. „Отлично, казваш, е горе.“
Сега кой е учен човек? Нали и ученият е бил едно дете, невежа е бил. Този ученият човек постоянно се учи, майка му и баща му го пращали на училището, той полагал постоянно усилия, вяра имал, постоянство и е дошъл до положението да каже, че е учен философ. Но всичко това не е дошло даром. Под думата „даром“ се подразбира само известни условия, които са дадени. Та казвам: „По-предпочитаемо е добро име, нежели голямо богатство.“ В оригинала думата „добро“ я няма, а на български за по-ясна дума турили „добро“. В източните езици там езикът е картинен, там се разбира. В западните народи е друго. В източния език, щом като говориш за силен човек, той е картинен език. Веднага ще изпъкнат ред картини, какво можеш да направиш. А когато се говори за слаб – у човека веднага ще изскочи слабият човек, който няма сили. И пак ще изскочат ред други картини. На силния може да разчиташ, на слабия не може да разчиташ. Значи човек именит е. На български именит е онзи човек, който има име. Това значи на български – който има име, значи още – който има имане. Българинът е свързал тия две значения. Той разбира, че името на човека зависи от неговото богатство. Щом има пари, богатство, тогава той има име, и при това добро име, а ако няма богатство, името е лошо. Много естествено, като сиромах ще вземеш пари оттук–оттам и няма да ги върнеш, и тогава за тебе ще кажат: „Цял доломдарджия, обича да полягва.“ Ако е богат и върне парите навреме, ако платиш, ще имаш добро име. Но това още ни най-малко не е доброто име. Ти ако плащаш навреме, туй не показва, че ти имаш добро име. Защото, ако дойде стражарят, ти ще платиш. Щом плащаш, онзи, който плаща навреме, той е слаб човек. Който не плаща навреме, той е по-силен. Сиромахът, който не иска да плаща, той иска да се освободи от нещо, но е започнал оттам, отдето не трябва. Щом не иска да плати, той иска да покаже, че е силен човек. Казва: „Няма да платя.“ У българите в старо време, в турско управление, когато в България имаше юсурджии, та един българин казва: „Няма да плащам.“ Преди да дойде юсурджията, казва: „Пет пари не давам.“ Той е отличен, смел е българинът. Казва: „Нека дойде юсурджията, ще види кой ще плати.“ Но идва юсурджията и му пошепват – юсурджията дошъл, Драгана е претрепал от бой. „А, тъй ли, ще платим. Тогава оттук ще вземем, оттам ще вземем, какво да се прави, тегло е това. Турско управление, ще се плаща.“ Не устоява.
И питам сега, ако кажем, че вие сте беден човек и сте решили да не плащате на богатия, и този богатият е по-силен от вас, не с пари, но физически е силен, да кажем, че законът е такъв, че ще го прати вкъщи у вас. Да допуснем сега обратното – вие сте по-силен, имате да давате. И този, богатият човек няма никакъв стражар, няма никакъв закон – ти ще бъдеш законът, какво ще направите вие, като дойде той вкъщи, как трябва да започнете? Ако ви каже, че вие сте нахалник, такъв безчестник, ще станете, ще го набиете хубаво на общо основание. Ще го наложите добре, ще му кажеш – един човек, който не знае да си управлява устата, не му се плаща нищо. Пък ако ви говори хубаво, сладко, платете му тогава. Но да се повърнем сега, вие сте слабият богатият, а онзи силният – сиромахът. Сега богатият как трябва да започне с доброто си име? Ще употребите хубавия език. Доброто име ще се покаже от вашия език. Ти ще идеш приятелски при него и ще му говориш като на себе си. Питам тогава, с каква дума ще започнете, като имате да вземате пари, как ще кажете на онзи, който ви дължи, който има да ви дава? С нещо трябва да започнете, да ти плати човекът. Защото той е по- силен от вас и ако се изпуснете като кибритена клечка нещо, той ще ви набие и няма да ви защитава, и вкъщи си ще ви даде един хубав урок. И ти като българин ще кажеш: „Бият, брей, не се шегуват!“
Сега вие оставете това. По някой път вие искате Господ да ви защитава. Но разберете при какви условия Бог може да ви защитава. Вие казвате, че Господ ще защити. И така е. Но питам, една кокошка кряка там и се моли Господ да я защити. Някой беден се моли, бият го, и Господ пак не го защитава. То е верно. Трябва да разберете кога Бог защитава. Всички, които са умни и в които Бог живее, той ги защитава. Но всички, в които Бог не живее, той не ги защитава. И в дадения случай има си причини. Един от великите в света е казал: „Всякога си ме слушал.“ И на друго място този същият казва: „Защо си ме оставил?“ Признава, че е изоставен. И когато те изостави Господ, тогава непременно ще се покаже твоята слабост. И ако си изоставен, непременно трябва да има някоя причина, ти ще намериш причината. Причината може да бъде много малка. Твоята слабост и твоите грехове – може те да са причината. Но същинската причина не са нито слабостта, нито греховете. Но просто може да си изоставен, за да се научиш на нещо. Когато майката изостави детето си, нали тя го носи на ръката си и после го остави на земята. Какво иска да каже майката? Че едно време тя го държа на ръцете си, но след две години остави го на земята и излиза навън. Туй дете нададе вик, кряска.
Питам, кои са причините, че туй дете е оставено. Туй дете няма право да мисли, че все майката ще го носи на ръцете си. То не разбира още. Това е една временна услуга само. Майка му казва: „Ти трябва да се научиш да ходиш. Ти ако речеш всякога да те носят, аз няма да бъда жива, разбира се. Отсега нататък трябва да се научиш да ходиш. Още не може да ходиш, но трябва да се научиш.“ Онези, които тръгват по пътя, не знаят туй сравнение. Те считат, като че Господ е задължен и се чудят как тъй Господ ги оставил на земята и как допуснал прах да падне върху тях, как допуснал да се окалят лачените обуща. Аз казвам, как Господ да не допусне дъжда, да не стане житото, как Господ допуснал да умре някой, без да го питат. И като умрял някой, как те да не вземат неговото мнение – дали да умре, или не. И понеже той си дал мнението да не умре, а Господ гласувал да умре, и той иска да знае защо Господ гласувал да умре. Казвам, това са ред човешки разсъждения при сегашния живот, дето мнозина губят равновесието си. Аз сега зная някои неща.
Някой път аз изляза от стаята си, иде един и ме пита: „Защо излезе сега?“ Идва един господин, аз му казвам: „Излез, че ще се случи нещо много лошо.“ Сега един стои в стаята, а този, който влиза, е по-силен, а онзи е по-слаб, казва му: „Излез.“ Този казва: „Аз ще изляза, когато аз искам, а не когато ти ми кажеш.“ Онзи казва: „Както обичаш, аз ще изляза, пък ти, ако искаш, излез.“ Той си излиза, и таванът пада отгоре. И този излиза, но с пукната глава. „Е, аз ти казах напред да излезеш.“ Когато ти кажат „излез навънка“, ти трябва да знаеш причините. Че причината не е само една. Условията са такива, ти трябва да излезеш. Не е само причината. Или това значи – в дадения случай трябва да отстъпиш. И ако един човек не се е научил да отстъпва, той не може да се научи и да настъпва. Между настъплението и отстъплението има известно отношение. Един музикант, който не се научил най-първо да снема тоновете си, той не може и да ги повиши. Защото някой път да снемеш един тон, е много трудно, по-трудно е отколкото да го повишиш. Някой път човек се научил да повишава тона си, а не се научил да го понижава. А някой друг може той да е по-способен да го понижава, по-лесно му е, отколкото да го повишава. Но господар е този, който знае едновременно и да понижава, и да повишава.
Казвам сега, като се спирам върху доброто име, ви казвам в какво седи доброто име. Де седи силата на разумния човек? Трябва да се проучват Божиите пътища. Ако на някое дете му дадете бучка захар и ако това дете няма слюнка в устата си, тази захар няма да се стопи. Той не може да вкуси никаква сладчина. Непременно детето трябва да знае законите на водата, които действат. Някой път казват: „Аз в слюнката ще го удавя.“ Е, за да удавиш някого в слюнката си, трябва цяло море, някоя голяма река. И хубаво е човек да има толкова слюнки.
Или другояче казано, трябва да разбирате условията на закона. Да ви приведа два примера из американския живот. Двама души са. Отива единият, взема пет хиляди долара, а другият заема десет хиляди долара от един банкерин. Този, който заема пет хиляди долара, е един мъж на трийсет–трийсет и три години, малко грозничък е – банкеринът не му дава. Казва му: „Навреме трябва да върнеш. Аз съм човек на реда и порядъка. Ако не, друг път пари не мога да ти дам.“ И няма да имате никакъв кредит. Ако не си платите, може и затвор да намерите. А другият е една стара жена – и тя заема десет хиляди долара. Този казва на старата: „Макар че си стара, навреме трябва да платиш. Аз съм взискателен човек, да не би да ти се случи някакво зло“ – предупреждава я. Старата жена, като дошло времето да плати, поразболяла се нещо. Тя имала дъщеря красива, умна, казва й: „Десетте хиляди долара на твоя сметка, може ли да уредим това?“ Той вижда, онзи говори, за да плати навреме и като влиза младата мома, поглежда го, поусмихва се и той я гледа. Тя казва: „Дойдох да уредя една сметка на майка си.“ „Може да се поотложи малко.“ Питам, де седи силата сега – може да се поотложи? Всяко нещо може да се поотложи. Той вече намира смекчаващи условия в обществените закони, може би тази младата мома, като го погледнала, казваш, като големия котарак – като погледна само другия, и той си подви опашката. Питам, в дадения случай трябва ли да носите характера на този, който плаща, характера на мъжа, на старата баба или да носите характера на младата мома, която урежда сметките на старата си майка? Аз ще оставя този въпрос. Вие лесно може да го разрешите. Но вашият въпрос не се урежда. Вие сте или мъжът, или старата баба, или сте онзи малко грозничък, че законът спрямо вас е строг. Казва: „Плащай.“ Пък старата баба, тя е пратила някого при вас. Но ако работата ви се урежда, вие сте онази красивата мома. Когато работата ви върви добре, вие вървите по тази линия.
Тогава аз правя аналогията, тя е следната. Всякога, когато нашият разум урежда нашата работа, тя е красивата мома тогава. Всичките работи кармически отстъпват. Това е красивата мома, която иде, това е човешкият разум, възвишеното го наричат, Божественото себе. Това е нещо Божествено, което застъпва за учения човек. И работите му се уреждат. Така се говори, когато се говори за Божественото. Трябва винаги да разбирате туй, което може да урежда човешките противоречия при всичките условия без изключение. Ние трябва да го потърсим.
Някой път нашите работи не вървят, ти си обезнадежден. Обнадеждването идва всякога, когато Божественото дойде у човека или когато Божественото се събуди в човека, или когато човек влезе в тази област, тогава той придобива едно особено състояние. И при каквито условия да го поставите, той има в себе си едно вътрешно обнадеждване – това е доброто име. Ако вие сте един царски син или способен ученик в училището, вие няма какво да се страхувате. Цялото бъдеще за вас е отворено. На способния, на силния, на добрия и на умния човек пътят всякога му е отворен. Той носи доброто име. И ако стане някоя несрета в живота му, източните народи това го наричат карма. На Запад тази дума значи един човек, който е нехаел, той отлагал, отлагал, небрежен е, не е работил и не се спирал върху това, което носи в себе си. И като остарее, тогава почне да мисли, когато няма вече условия. Какво ще учиш? Ти станеш на сто и двайсет години. Да мислиш да станеш певец, какво може да мислиш? Като станеш на сто и двайсет години, нито ще станеш философ, казваш: „Не поумнях.“ Но ти сам съзнаваш, няма условия вече. Ти съзнаваш, че си остарял. Каква полза има от това? Или съзнаваш, че не си учил. Каква полза от това? Съзнаваш, че не си богат, съзнаваш, че си грешен. Някой казва. Ама че съзнаваш, каква полза има, че съзнаваш, че си грешен? Ако съзнаваш и има условия да изправиш греха – да, но ако е само едно голо съзнание, без да може да изправиш, тогава има обратното съзнание. По нямане на думи казваш – съзнаваш, че си силен и радваш се, понеже тази сила дошла от небето. Съзнаваш, че си учен човек. Съзнаваш, че имаш една дарба, която си използвал. В този случай е друго. Ние гледаме някой човек, който е даровит и казваме – Господ го е дарил, защото туй, което той има, то е дар. Но при този дар, който Бог му е дал, той е работил. Много разумно е работил. Той използвал всичките условия, а ние мислим, че всичко, каквото той носи, то е един дар от Бога, че му дошло така, без да работи. Там има едно погрешно схващане, понеже всички не се намират на един уровен на развитие.
Мнозина съм чувал да казват: „Много съм нетърпелив.“ Веднага изпъква в ума ви една картина. Когато човек ми каже, че е нетърпелив, аз го виждам като един празен кораб в развълнуваното море, че се чатка натук–натам и може да се преобърне надолу. Казвам, ако беше натрупан този кораб, нямаше тъй да се вълнува. Казва някой: „Много съм нервен.“ Казвам: „Трябват ти повече пари, повече знание ти трябва, повече сила. После трябва да ядеш хубаво по две печени кокошки.“ Аз съм правил често опит. Дойде някой много развълнуван, казва изведнъж: „Неспокоен съм, не мога да търпя!“ Казвам: „Една печена кокошка да има тъй на скарата зачервеничка малко.“ Той се усмихва малко и търпение отива веднага в него. Като се яви в ума ви някое недоволство, тури печената кокошка, и веднага се развесели човек. Казва, да си похапне човек, е хубаво. И философията седи там – щом ти си раздразнен, тури печената кокошка в ума си, за да се махне туй раздразнение.
Щом ти си раздразнен нещо, тури двайсет–трийсет златни лева в ума си, и ще ви дам на вас поне хомеопатически да се лекувате. Да кажем, неспокоен си, не ти върви. И представи си, че си един княз, който имаш един приход на годината от сто хиляди лева, ама мисли го това, че е действително така. Играй като един актьор на сцената, мисли, че си княз, какво има. Да кажем, вие мислите, че сте беден. Право ли е това, че сте беден? То е една фикция. Вие сте един актьор само. Приели сте да се считате за богат граф, инкогнито пътувате, но като просяк, а ни най-малко не си просяк. В старо време царете пътували като прости, но те ходят инкогнито, не са бедни. Винаги пазят съзнанието си. Когато ти съзнаваш, че си беден, мисли, че си един цар. Какво има? Казваш: „Как да мисля, че съм цар, като не съм.“ Ти пазиш другото съзнание. И там е нещастието на хората, че те мислят, че не са царе. Че ти, докато не се научиш да вярваш в невъзможните работи, ти човек няма да станеш.
Това е едно от правилата. Казваш: „Как аз да вярвам?“ Ще вярваш, защото възможните работи са нереални неща. Ама ти вярваш в един човек, че може да ти даде един лев, това не е реално. Какво ще те ползва, ако ти даде един лев? Ти с един лев не може да се наядеш. Но ако вярваш, че може да ти даде няколко хиляди лева. Че вярвай в това. И ако вие разбирате сега, аз не искам да се обръщам лично. Сега всички искате другите хора да извършат за вас повече, отколкото вие сами може да извършите. Вие живеете в природата, във въздуха, дето има всичките блага, които Бог е дал. Те са вътре във въздуха. Всичките блага Бог турил вътре в светлината. Турил ги в живота, който сега функционира във вас. Турил ги в храната, която ядете сега. И при всичко това вие се оплаквате, че сте бедни, нещастни, казвате „Не ми върви.“ Някой път изследвали ли сте защо не ви върви? Има някой път известни условия, дето не трябва да ви върви, но не пресиляйте нещата. Най-първо колелото не му върви, но обърне се това колело. Да кажем, то се върти от дясно на ляво. Но колелото слиза тогава. И като слезе до най-ниската част туй колело, ще вземе вода и веднага тия празните кофи от другата страна връщат се пълни горе. Значи добиват нещо. И ако ти не можеш да слезеш до най-долното място, отдето да почерпиш нещо, твоето колело на живота и твоите идеи ще бъдат празни винаги. Някой път може да мислите какво се ползва човек, ако живее добър живот. То е все едно какво се ползва колелото. Ако слиза и се върти, ще се напълнят кофите, ще се полее зелето и пиперът, и хиляди други работи ще станат. Ще ги полее, и хамбарът ще бъде пълен. После ще има и грухане. Ако се върти колелото, така е. Ако пък туй колело не се въртяло, тогава в градината му нищо няма да стане. И той ще се намери в оскъдни условия. Хубаво, да допуснем сега, че условието е такова, но някой път щастието не може да го намериш там, дето си. Ти си беден, но писано е, по който и да е начин, трябва да идеш или в Америка, или във Франция, Англия. Някой път е писано – трябва да излезеш вън от отечеството.
При сегашните условия може ли вие да намерите вашето щастие във вашия дом? При сегашните условия, при които живеете, да кажем, едно семейство има само едно дете, да кажем, вашият Драганчо може ли да намери всичките условия в дома, в който живее? Този Драган трябва да излезе навън от дома, за да намери щастието. Че знанието не е в дома ви. Трябва да излезете навън от дома си. Най-първо ще идете в първоначалното училище, в прогимназия, в гимназия, в университета, може да идете в странство. Трябва да излезете от вашия дом, да добиете всичкото това учение. Този закон е верен и в духовния живот. Ако вие не минете през всичките мъчнотии, които са предвидени, вие няма да се научите. Вие наричате това грехопадение. Сега оставете, грехопадението зависи от ленивите ученици. За ленивите има грях, за трудолюбивите има мъчнотии – туй е разликата. Ленивият се спъва, а трудолюбивият минава и разрешава разумно въпросите. Той не се занимава с окръжаващата го среда. И като се научите, ни най-малко да не ви смущава окръжаващата среда. Един ден, като достигнете до върха на планината, тогава може да се върнете назад и да погледнете надолу кои са долу. Но докато се качвате, не се обръщайте назад. Не че понякога може да се преобърнете, но не се обръщайте. Като се качите на върха, като няма накъде повече, вие, като си насочите погледа по планината, ще видите всички, които се качват. Та имате право да критикувате, да разсъждавате, като сте горе на планината, на високото. Но докато не сте се качили, въздържайте се да харчите вашата енергия. Има един закон, който спъва хората: че ти започнеш да съдиш някой човек в ума си, ти спъваш себе си. Не спъвай хората в ума си, ти себе си спъваш. И ти като се свържеш с него, туй неразположение, което има в него, то ще влезе в тебе, и тогава ще изгубиш настроението си.
Да допуснем сега, ти си певец. Един певец отличен, женен си, имаш една красива жена, искаш да пееш сега, но жена ти не иска да дойде с тебе. Ако ти й се разсърдиш, ти няма да можеш да пееш на сцената. Какво трябва да направиш със своята жена, за да пееш? Разрешете този въпрос, какво ще правите. Ти трябва да идеш, ангажимент имаш, а тази красивата твоя жена не иска да дойде с тебе. Веднага в ума ти влиза, че тя остава вкъщи, но не е чиста тази работа. Защо тя ще остане? И защо да не дойде с тебе? Тя няма да дойде днес, но в ума ти влиза един бръмбар. Ти искаш да разгадаеш защо жена ти ще остане вкъщи. Аз мога да ви кажа защо ще остане жена ви и като ви кажа, вие ще се смеете и ще се хванете за корема. Но в дадения случай ти не искаш да пееш, казваш: „Не съм разположен. Да се отложи концертът.“ Защо? Защото жена му не е отишла с него на концерт. Питам, ако не идеш на концерта, изгубваш печалбата, а следният път е след два месеца. Ще трябва да вземеш пари назаем, а ако бяхте отишли и двамата – работата ще се уреди, но понеже жена му не иска да иде с него, и той отлага концерта си.
Та казвам сега, често и вие, като идете на концерта, нали някой път отлагате да идете, защото не сте разположени. Аз съм чувал много пъти да казва някой: „Аз днес не съм разположен да се моля.“ Казвам, той е от онези, които отлага концерта, защото жена му не е разположена да иде с него. Казвам, два месеца ще опъваш. Ако аз имам красива жена, аз ще ида, нека седи вкъщи да прави каквото иска, нейна работа е. Моя работа е да пея, а нейна работа е да остане вкъщи и да си прави каквото иска. Умният човек така прави. А глупавият човек иска в даден случай да знае какви са съображенията, че жена му не иска да иде с него. „Е, жена е това – казва, – трябва да дойде с мене.“ Но българите имат за жената едно схващане. Минава един човек и вижда – една жена малтретира мъжа си. Говори тя на него. Умният човек се занимава с такава малко сприхава жена. И той си казва: „Аз да съм на неговото място, ще й тегля един бой, да познае тя какво нещо е мъжът.“ Той си кара каруцата, но и тя се качила на каруцата му, а той самият има една сприхава жена, ревнива жена, той кара каруцата, и тя върви с него. Той се обръща, вижда я и казва й: „Защо се качи без позволение?“ „Как без позволение, нали си мой мъж. Докато ти си мой мъж, ти се жени едно време с мене, аз те оставих. Де бела на главата.“ Какво ще кажеш, когато тази жена ти каже, че е женена за тебе? Как ще разрешиш въпроса? Българите не са разрешили този въпрос и тепърва трябва да го разрешат. И мнозина не могат да разрешат въпроса.
В човека има две противоположни естества, на които човек не е господар. Някой път едното естество е господар, някой път другото естество е господар. Имаш някой път едно добро разположение, тогава си готов всичко да направиш, като че ти си. Пък някой път като че у теб има нещо противоречиво. И в единия, и в другия случай ти усещаш, че не си господар на положението. По-хубаво е доброто естество. Някой път от доброто разположение, което имаме, ние направим някои неща, и те са хубави. Но хубавото е – всякога, когато човек прави нещо, той трябва да знае защо го прави. И когато направиш едно добро, трябва да знаеш дали онзи човек, на когото ти правиш доброто, ще се ползва ли от това добро, или няма да се ползва. И ако искаш някой път да употребиш един или друг метод, че по който и да е начин, ако искаш да постъпиш, трябва да знаеш какви резултати ще произведе твоята постъпка. Това е умният човек, който всякога трябва да има предвид това.
Та понеже сме в един свят, Бог изисква от нас. Бог е мълчалив и силен, но той е най-силният, който е неизменяем. И Бог изисква при всичките условия и при всичките противоречия на живота, които ни сполетяват, да постъпваме разумно, а не да се оплакваме. Страхът ще дойде само като едно предупреждение. Вярата ще дойде като един помощник, надеждата ще дойде като един помощник, разсъдъкът, силата, всичко туй, но ти в дадения случай всички тия сили, които Бог ти дал, ти трябва да им дадеш направление, за да свършат нещо за тебе. Но най-първо ще се научиш – страхът у тебе е едно отрицателно чувство и ако развали всичките ти работи, ако не знаеш къде да поставиш страха, той може да развали връзката между всичките твои помощници. Че страхът като влезе в тебе, трябва да знаеш как да се справиш с него.
Казват, че начало на мъдростта е страх Господен, но знаете ли къде е това място, при какви условия е туй място, де трябва да се плаши човек? От съдията трябва да се плашиш не когато си пред него, но щом дойде онзи взаимодавец при тебе, на когото имаш да му плащаш, тогава да се плашиш. Защото съдията може да те осъди и да те тури в дрънголника. Ако ти се уплашиш преждевременно от съдията, преди да си отишъл при него, тогава в затвора няма да идеш. От Бог трябва да се плашиш, като дойде изкушението, ти тогава да се плашиш. Но ако не се плашиш, като дойде дългът, тогава разполага онзи съдия. Казвате – милостив е Господ. Милостив, когато ти постъпиш съобразно с неговия закон. Да се страхуваш от съдията, преди да си изправен пред него. Да си платиш дълговете. Тогава ти си свободен от закона. Не да се страхуваш от съдията, като не плащаш. И да се страхуваш, страхът няма ни най-малко да намали страданието. Ще те пита съдията: „Ти защо не си плати?“ И той ще ти каже: „Нали знаеш, че аз може да те осъдя тебе?“ „Ама аз мисля, че може да отложиш.“ И съдията ще ти каже, че той не може да отлага нещата.
Сега заключението е: туй, което има да направите, направете го – единственото място, дето може разумно да приложите страха. Страхът е отрицателната страна на човешките слабости, а пък тщеславието е положителната страна. Страхът и тщеславието са като брат и сестра. Вие някой път от страх ще направите някои работи, а някой път от голямо тщеславие ще направиш нещо, което не трябва. Тогава де ще туриш мястото на страха и на тщеславието? Защото и тщеславието си има място. Тогава, каквото ти каже страхът да направиш, направи го, за да се освободиш от страха.
Как трябва да се пазите от тщеславието? Има някои ученици, на които другарите им казват: „Ти си много способен ученик, много даровит, с едно четене научаваш урока си.“ С едно четене урок не се научава. Аз зная, има неща, които се научават с едно четене, но в математиката се намират трудни задачи. Три– четири пъти трябва да ги минеш, за да ги запомниш, ще работиш, ще пишеш, ще изтриваш, по един начин не става, по друг начин не става, по три, четири начина, докато ти дойде една светла идея, да може да разрешиш задачата. Не е лесна работа. Казват: „Много силен математик.“ Силен математик, но работи. Казват: „Те са обикновени работи.“ Но има и трудни задачи.
Разправяше ми един, казва: „Аз съм много силен по аритметика, по математика най-силният ученик съм, няма задача, която да не съм решил.“ Аз му казвам: „Я ми кажи след двайсет години на днешния ден какво ще се случи?“ „Ама туй не влиза в математиката.“ Хасал това е математика – след двайсет години какво ще се случи. Ако ти това не може да смяташ, аз ще ти кажа какво ще се случи след двайсет години. „Отде го знаеш това?“ Моя работа е. То е едно изкуство. Трябва да се работи. Има неща, които не могат да се разправят. И да ти го разправят, ти не може да го разбереш. Как ще разберете един човек, я ми кажете как ще разберете за пението, за музиката? Трябва да ти изпее нещо. Ако аз ти разправям за нотите само така на дъската и мога да ги пиша колкото искаш, но няма да бъда разбран. Но ако аз ти ги изпея, ще бъде малко по-разбрано.
Сега трябва да работите. Вие сте от тези, които вярвате в щастливия случай в света. Аз съм съгласен, не е лошо човек да вярва, но щастливият случай е случай на работа. Ще работиш и след като свършиш всичко, тогава ще оставиш и на другите и те да работят. Защото в една работа не сте вие само, които взимате участие. В добрия живот на хората не само те работят. Има хиляди хора, които могат да работят. Но след като работите върху себе си и другите хиляди хора, с които сте свързани, те ще работят.
Желая сега да имате по едно добро име. Силата на човека седи в неговото име. Едно име, но име, с което хората могат да те назначат. Едно име, което може да признаваш в себе си. И туй име трябва да бъде една от тайните на твоя живот. И казва Господ: „Призовете ме!“ Ако ти призоваваш Бог в неговото име, той всякога ще ти отговори. Ако ти викаш Бога с името, но не знаеш името на Бога, той няма да ти отговори. А името на Бога да знаеш само тогава, когато имаш това име в себе си. Някой път вие забравяте вашето име. Тогава забравяте името Божие. И тогава всичките работи тръгват назад. А сгрешаването не е нищо друго освен когато ти забравиш своето собствено име, забравиш и Божието име. Тогава всичките работи се забъркват. То е същото, както в този свят да бъркаш къде е изток и къде е запад и не знаеш в каква посока да вървиш. А къщата ти може да е към изток, а ти не може да я намериш, ако тръгнеш към запад. Тия четирите неща трябва да ги държите в ума си. Никога не трябва да изгубите посоката на истината, на доброто, на справедливостта – три, пък четвъртата точка сама по себе си се определя. Истината, доброто и справедливостта в сегашния живот са необходими условия. А от тия точки вие ще определите последната. И те са, които ще ви дадат направление в света. Ако вие сте изгубили посоката на истината, вие вече сте се объркали. Ако вие загубите посоката на доброто и посоката на справедливостта, вие ще се намерите в една мъгла, и тогава работата, която искате да вършите, тя не може да се постигне. И при всяка една работа, при всеки един успех, при всеки един растеж е повдигането на живота. В живота има три точки. Бъдете определени без страх, да знаете посоката на истината, тя е посоката на щастието. Пътят на доброто е пътят на щастието и пътят на справедливостта, това е пак пътят на щастието. Това са трите пътища на щастието, по които човек трябва да върви.
„Проявеният дух в любовта, проявеният дух в мъдростта, проявеният дух в истината носи всичките блага на живота, на единния, вечния Бог, извор на всички блага, в когото всичко се обединява.“ (Три пъти)
Сега за упражненията. Седнете малко. Изпейте една песен, която най-добре знаете без погрешка. Сега ще коригираме малко пението. Да вземем сега „Махар Бену“. Как е думата сега? „Махар“ или „Махар“? В дадения случай „Махар“ е слизане. „М“–то е разрешение на едно голямо противоречие. „Ма“ – качване нагоре и „ха“ е слизане надолу, на равнище. И тогава издигане. Вие казвате – много лесно е „Махар“. Надолу е лесно, но като дойде нагоре, вие го продължавате много дълго време.
„Махар“, тя е една много силна дума. Изпейте сега „Махар Бену Аба“. Или цигулката е крива, или вие сте криви.
(Има едно малко понижение.)
А сега изпейте „Осанна“. „О“–то, това са условията в даден случай. „С“–то, това е едно преходно състояние на даване и вземане. „А“–то е творческият принцип. „Н“–то е законът на противоречието. После второ „а“ има ли? Как трябва да се изпее сега? „О“ – слизане надолу, после възлизане. Сега да се вземе една форма, доколко ще се качиш и ще слизаш. После как трябва да се произнесе „осанна“, да имаш печалба. Как ще произнесете „сладко“, „горещо“, „кисело“. Те са различни състояния, неща. Как ще ги произнесете? Как ще произнесете „сладко“, „медено“, „кисело“? При „и“ е свиване, а „сладко“, „а“ – разширява се. Това са прости думи, но те са думи, които ти може да разрешиш. Нали казвам „Осанна, благословен, който иде в името Господне“. Една дума, която не може да се произнесе, тя не е съдържателна. С коя българска дума да я заменим?
(Благословен.)
Та изпейте една песен, която най-добре знаете, безпогрешно. А, бре, синко. Тя още не я знаете. Новата песен знаете ли я всички? „При всичките условия“. Всички трябва да бъдете първокласни певци, да имате един регистър от четири октави и солфежът ви да бъде верен. Сега вие сте отлични певци, но не пеете, жена ви не идва с вас. Сега как ще кажете: „При всичките условия не губи мира си.“ „При“ малко не е музикално. „П“ е един плод, който се е обърнал надолу, зрее. Събрали се две съгласни букви, които много мъчно се изговарят – „пр“. Най- първо пейте със слоговете – една съгласна и една гласна. А като станете виртуози, тогава може да вземете няколко съгласни заедно, но то е вече изкуство. Сега, за да се пее, всички се притесняват, защото мислите, че не може да пеете. Ама и в говора човек трябва да бъде музикален. Сега хората са изгубили музикалността си, езикът не е музикален и много пъти се раждат много противоречия в живота от немузикалността. Една дума ти не я произнасяш тъй както трябва и като му кажеш нещо, той казва: „Аз не вярвам в това.“ Човекът не вярва. Говориш на човека за вярата, той ти казва: „Остави, не ми говори такива работи.“ Сега вие още не сте се занимавали коя е най- музикалната дума в българския език. То не е една погрешка, че не я знаете. И не съжалявайте за това, защото и най-видните български музиканти, и те не знаят. Сега дайте една дума, която можем да изпеем. Една дума, която може в дадения случай, като я пеем, да роди друга, че детето й да бъде даровито. Някой път съм слушал, като пеете, колкото песни и да пеете, не сте добри певци. Това като пеете духовни песни, но като пеете някоя светска песен, много хубаво пеете. И като слушам, казвам: „Виж колко хубаво пеят, и чувство има вложено “ Пък като пеете някои духовни песни, като че дърва цепите. Пък светската песен така много мелодично върви. Аз съм гледал някой певец, тъй както дигне чашата, казвам, чаша, чаша винце. Но чашата е пълна с брашно, той не я дига вече и не може да пее. Сега брашното в чашата струва повече, отколкото виното, но той на виното повече и по-хубаво пее. На брашното не може да пее. Та по някой път аз, като слушам, на духовните песни казвам – брашнена е чашата. Не могат да пеят, но на винената чаша пеят хубаво. Та казвам, не че лошо пеете, но пейте и на брашнената чаша така, както и на винената. На винената пеете много хубаво. Представете си, че в брашното има вода, много хубави мекици могат да станат, че и на брашното можем да пеем тъй хубаво, както на виното.
Та сега трябва да изпеем една дума, която е близо до вас. Един човек никога не може да пее, ако нищо не му е близо до сърцето. За да пее, непременно трябва сърцето и умът да е ангажиран. Ако сърцето не подкрепя ума, не може да се пее. Гласът излиза дрезгав тогава, защото в пеенето има едно голямо изкуство. Непременно трябва да дойде вдъхновението, трябва да дойде нещо в ларинкса, трябва да се качи. Или ако вие внимавахте, има един нерв в симпатическата нервна система, та певците с години го търсят и когато той се отпуши, и оттам тази енергия започне да излиза и отива нагоре, и тогава даровит и гениален става този певец. Като се запуши този нерв, ти усещаш, напъваш се, напъваш се и вдъхновението го няма, задавиш се, всичко, и не може да пееш. Песента не излиза. Когато се заключи, не върви. И вътре трябва да идете да го търсите, докато този нерв се отпуши във вас. И ти всеки ден ще чакаш, дано се отпуши този нерв. И дълго време ще го търсите, и даже години може да го учите, докато го отпушите. Но понеже има такива невежи духове, ти таман се приготвиш да пееш, казва: „Ти не си роден да пееш, кой ще те кара да пееш?“ Таман някой друг ден почнеш, дойде друг професор, казва: „Защо правиш тези работи?“ Остави го, ти дърва цепиш, така не се пее. Та, докато се отпуши този нерв, ще полагате голямо усилие. И много дърва ще цепите, до като се отпушите. Та ще седнете тъй и ще започнете да пеете.
(Учителят пее „Махар Бену Аба“.)
Но това е пеене, като че цепя дърва. Сега същото ще изпея по правия начин. В първия случай смехът беше да се отпуши енергията. Сега ще ви дам един пример.
Славяните имат една песен „Да изправится молитва моя перед тобою…“. Славяните имат тази песен. Когато се пее, всичко е право. Има едно хубаво пеене, то е носовото пеене. Тогава пеете отвътре и отдолу.
(Учителят пее „Махар Бену Аба“.)
Но ако не се отпуши отдолу, песента не върви. Много е мъчно да вземеш всякога тона си правилен. Транспониране има на гамите. В една основна гама трябва да научи човек песента, че после, като стане майстор, може да сменя всичките други гами, защото пението във всички гами не е лесно. Ако една песен вземете или от „ми“, или от „сол“, или „ре“, или „до“ долно, „до“ – „сол“. Някои песни са много хубави, от долно „сол“ излизат. Без усилие върви песента. Тези песни, в които се изисква голямо усилие, там трябва да бъдеш майстор, да тургаш сила. Пък някой път се страхуваш дали можеш да вземеш, да дигнеш толкова високо. Пък ако слезеш по-долу, отколкото си свикнал – пак същото. Една дума имахме, която я пяхме.
(„Аум“, вдъхновение).
Още една дума имаше.
(„Вехади“).
Изпейте сега „Вехади“.
С пение вие трябва да се занимавате дома най-малко половин час. Защото физическият живот, когато човек е огрижен и престане да пее, пък като идете в другия свят, ще ви накарат да пеете. Пък като не знаете, ще ви пратят назад. Вземете в българската музика, всичките стари песни са слизали все по еволюционен път – еволюционните песни слизат надолу, пак се качват. Но не са хармонични песни. Сегашната хармонична музика има еволюционен път, пък има инволюция, но по-малко, а еволюцията е по-голяма. Това е вторият принцип в природата, който действа. Дисхармонични песни. Всяка една дума, която изпявате вие, да сте доволни от нея. На себе си да пеете. Като пеете, вие да я слушате. Накрай все с удължение свършвате. Изпейте „фир–фюр–фен“.
Сега в музикално отношение всички трябва да се свържете с музикалния свят, дето пеят. Да искате да пеете. Които разбират как да пеят, няма да се плашите, да се стеснявате и гледайте да усвоите тяхното пение, защото, ако не мислите за един музикален човек, как ще започнеш? Трябва да има отде да се копират нещата. Сега, за да пееш, трябва да имаш силна подбуда, взето нещо. Ти не можеш да пееш само за себе си. И ако няма да можеш да си представиш този свят, ти няма да можеш да пееш. Защото другояче, тъй както са хората, всеки ще те критикува, че не си взел вярно тона. Но неверният тон зависи от условията, в които се намираш. Щом имаш добро настроение, ще пееш хубаво. Щом нямаш добро настроение, не можеш да пееш. При всичките лоши настроения човек не може да пее. Щом човек е недоволен, той не може да пее. Да дойде сега една музикална школа, в която да влезете. Вие най-първо ще си мислите, че да влезеш в школата, да се учиш, не че знаеш, а всяко нещо, което започваш, да ти е ново. Някой път не искате да пеете. Казвате: „Това не е наука, това го зная. Това съм пял, онова съм пял.“ А пението трябва да бъде не еднообразно, а всевъзможно.
(Брат Велев: „Ако позволите. Учителю, да изпея „Да изправится молитва пред тобою“.)
Може.
(Аз не мога да пея, но много е хубава тази песен.)
Една духовна църковна песен, наистина много хубава. Молитвена.
Сега кои са били съображенията, че този глас е даден така.
(Само така се пее на гръцки „Да изправится молитва“, но на осем гласа има тази песен, но така се пее тя.)
Всички тези песни все са слезли по еволюционен път. Слизане надолу. Всички стари песни се отличават. И колкото отиват, нямат голямо разширение, все се стесняват в много тесен кръг. Широчина има, но е малка. Тя е много хубава в мелодията, но понеже интервалът е бил тесен, те са искали да вложат мелодията и да турят, да разберат мелодичните тонове. На сегашната музика интервалите са по- големи и тоновете са по-обемисти в тях. Запример да вземем думите „Да се изправи молбата ми пред тебе, Господи“. Тя, молбата ми, не може да се изправи. Трябва да се измени туй. На гръцки е „да се насочи към тебе“. Да се изправи, да излезе молбата ми. Сега вземете думата „моля“. Къде е ударението? Мо – мо на английски значи повече, българинът е турил „моля“. „Моля“ значи дайте. Англичанинът казва „повече“. Българинът казва „дайте го сам“. На всичките европейски езици едни и същи са корените. И ако вземе някой от вас да проучи, те са около сто и петдесет, има сто до сто и петдесет корени, изкарват ги двеста корени. Това са всичките основни корени. Те са отвлечени тези работи.
Сега близките неща, онова което е най-близкото. Трябва да има една премия за вас, да се научите да пеете. Една премия от двайсет–трийсет хиляди лева, защото все трябва да има човек един стимул. Младите пеят повече, понеже имат повече стимул. Старите понеже нямат стимул, щом са религиозни, те пеят. Понеже имат стимул, обичат Бога. Все трябва да имаш някой да обичаш. И пееш тогава. Като си млад, има на кого да пееш, като си религиозен, пак има на кого да пееш. Като не обичаш никого, нямаш стимул да пееш.
(Към дядо Благо) Сега Стояне, ти си голям певец, някой път, приготви се, ще ни изпееш някое соло, пък ако ще ти ръкопляскат, няма да ти е мъчно.
Сега да идем на упражнения вън на поляната.
8-мо утринно слово 2 декември 1934 г., неделя, 5–7.20 часа София – Изгрев
