ДОБРОТО РАЗПОЛОЖЕНИЕ

ДОБРОТО РАЗПОЛОЖЕНИЕ

„Отче наш“

Човек трябва да бъде мирен. Кога? Когато духат ветровете. Обаче няма мирни хора в света.

За следния път пишете върху темата „Кога се е родило невежеството“. Вие трябва да знаете, че невежеството се е родило от учен баща. Едно положение трябва да имате предвид – не може да става в света това, което го няма. И човек не може да придобие това, което го няма, което не се проявява. За да съществува нещо в света, непременно трябва да има нещо, което да му съответства. Това е проверено. Тогава как бихте развили темата „Кога се е родило невежеството“? Вие в три-четири минути отгоре ще напишете няколко реда, ще направите едно заключение – и това е всичкото.

Някои ще кажат, че понеже човек не е учен, затова се е родило невежеството. Не, ни най-малко не е така. Невежеството съществува вън от науката, вън от добродетелите. Как ще си обясните например обичая на турците да заставят жените си – и красивите, и грозните, да се покриват? Ако става въпрос за красивите, ще кажете, че те трябва да се покриват, за да не съблазняват хората. Добре. Ами защо и грозните се покриват? Те поне никого няма да съблазнят. Вие можете да си правите различни заключения защо у турците съществува такъв обичай, обаче причините, по които жените покриват лицата си, са съвсем други от тези, които знаете. Това показва, че всяко нещо си има някакъв повод – какъвто и да е той. Вземете например срама или страха в човека. Срамът, както и страхът, си имат някакъв повод. И те имат някаква причина. И те имат някакъв произход. Обаче, факт е обаче, че страхът и срамът съществуват.

Следователно и те имат някакъв произход, и те произлизат отнякъде. Като се казва, че човек съществува, значи и той е произлязъл от нещо. Има някаква причина, която го е създала. Не може да произлезе нещо в света без някаква причина. Представете си тогава, че някой ви каже как някакъв барбазуняк е причина за произхождението на човека. Казвате „Ола белир“. Или запитвате как е възможно барбазунякът да стане причина човекът да се роди.

Питам, как могат тогава учените да казват, че една малка микроба става причина човек да умре? Те твърдят, че някакъв бацил се явил в кръвта на човека и той станал причина за неговата смърт. Следователно, ако човек може да умре от един бацил, тогава защо да не се роди от един барбазуняк? Всъщност човек от бацил не умира и от барбазуняк не се ражда.

Сега този род разсъждения нямат никаква връзка със сегашния живот. Представете си, че у вас се заражда едно желание да бъдете красиви, здрави, снажни. Питам, защо е това нещо? Защо например искате да бъдете красиви? Кои са подбудителните причини? Или ако искате да бъдете добри, защо искате да бъдете добри? Все трябва да има някаква причина. Понякога искате да бъдете силни. Защо се явява това желание у вас? Значи за всяко желание все има някаква побудителна причина. Вие сте се събрали тук. Кой какво иска сега? Когато хората отиват на гостилница, те имат някакво желание. Все някаква причина ги заставя да влязат в гостилницата Всички имат едно общо желание, едно принципално желание. Обаче всички не ядат едно и също количество хляб и храна, а също така всички не ядат едно и също ядене. Един влезе, иска едно ядене, втори иска второ ядене, трети иска трето ядене и т.н. Има едно голямо разнообразие във вкусовете на хората. Ако гостилничарят е сготвил това, което неговите клиенти желаят, те казват, че той е сготвил добре. Ако пък тези клиенти, които влизат, ядат по-разнообразни ястия, тогава и гостилничарят е доволен. Ако вие влезете в гостилницата и кажете на гостилничаря да ви сипе само една малка лъжица от яденето като на пчела, той не е доволен от вас. Изобщо гостилничарят не е доволен от хора, които малко ядат и които не обичат да плащат.

Същото нещо може да се каже и за вас. Сега и вие сте дошли тук като в една гостилница. Обаче ядене няма. Аз съжалявам, че няма тенджери, в които да е сготвено това, което вие искате. Но като искам да ви нагостя, ще взема назаем от нашите съседи. Бях казал, че ще свирим нещо на цигулка, но цигулката е малко неразположена, не иска да свири. Тя казва: „Аз не свиря на хора, които не оценяват, които не разбират от свирене.“ Тя е малко на особено мнение и аз не мога да я заставя насила да свири.

Тази сутрин ще говоря върху науката на разположението. Прогресът на човека се състои в неговото разположение, да знае всякога как да е разположен. Разположението не се състои само от един тон. То се състои от много тонове, между които има известно съчетание. Да бъдеш разположен, то е цяла наука. Всякога да бъдеш весел, това още не е наука. Пък и всякога да бъдеш скръбен, и това не е наука.

Тогава в какво седи доброто разположение? Доброто разположение седи в това, да знаеш всякога навреме да взимаш и навреме да даваш. Да допуснем, че един ваш добър приятел ви е дошъл на гости. Вие можете в един момент да развалите доброто разположение на приятеля си. Как? С вашето неразположение. Вие можете да приведете за това ред причини. Повидимому отвън има разни причини. Затова трябва да се учите в това отношение. Питам, вие доде сте дошли във вашето разположение? Спрямо някои хора вие имате добро разположение, но спрямо други – имате лошо разположение. Доброто разположение може да бъде продиктувано от някакъв интерес към нещо, което често се забелязва в малките деца. Например някое дете обича много орехите. Като си дойде бащата от работа, детето подушва дали той носи орехи. И ако бащата има орехи в джоба си, изважда няколко орехчета и ги подава на детето. Щом вземе орехчетата, то веднага излиза вън да играе със своите другарчета.

Тъй щото разположението играе важна роля в живота на хората. Без разположение нищо не може да се получи. То е пропуск. Ако нямате разположение, никъде не можете да влезете. От вашето разположение зависи де ще отидете, дали ще ви приемат добре, или не, дали ще ви платят парите, или не и т.н.

И тъй, силата на ученика седи в разположението. Когато един ученик влезе в окултна школа, първо го учат на разположение, т.е. да се влада. Силата на ученика зависи от неговото добро разположение. Той не трябва да се влияе от външните условия – че вън имало сняг или лед, това не трябва да му влияе. Когато слугата отива на нивата да работи, а вижда, че е наваляло половин метър сняг, той се радва и казва: „Добре че наваля този сняг.“ Обаче господарят, като види този сняг, казва: „Отде се намери този сняг сега?“ От едно и също условие едновременно слугата мисли едно, а господарят друго. Но какво е мислила природата в този случай? Аз наричам природата майка, която, като вижда децата си голички и беднички, изпраща им един бял юрган и казва: „Да се завият тези деца!“ Тя казва: „Никой няма право да събужда децата ми преждевременно. Нека си поспят още малко.“ Като се наспят, тогава може да ги събудите и изпратите на училище. Щом те отидат на училище, тогава можете да влезете в стаята им и да чистите. Така правят слугите в хотелите. Когато клиентът им излезе, те влизат в стаята му и я чистят.

И затова всяка сутрин, като ставате, започвайте с разположението. Никога не започвайте да се молите без разположение. Намерете каква и да е причина, върху която да размишлявате, и тогава се молете. Тъй щото, молите ли се, все трябва да намерите някакъв повод, който да ви създаде разположение. И при това трябва да бъдете свободни, за да се молите. Имате ли някакъв повод, той веднага ще смени състоянието ви. Неразположението може да произтича от три причини. Или че не сте сдъвкали храната – храносмилането не е станало правилно. Останали са в стомаха или в червата ви някакви излишъци, които предизвикват известно разбъркване. Второто неразположение може да е предизвикано от някакво чувство. Имал някой да ви дава пари, но не ви ги е върнал навреме. Обущата ви са скъсани, искате да си купите нови обуща, но този човек не ви връща още парите. И вие сте неразположен. Третата причина може да се дължи на някакъв неуспех. Например напишете някаква книга, напечатате я, но тя не върви, не може да се пласира. И вие пак сте неразположен.

Тъй щото причините за неразположението могат да бъдат от три вида – или от физически характер, или от сърдечен, или от умствен характер. Ако е физически характер, бутни копчето на стомаха – и неразположението ще изчезне. Ще ви дам едно елементарно правило за смяна на физическото неразположение, което работи най-малко седемдесет и пет на сто. Ако си физически неразположен, дигнете ризата си и на голо погладете няколко пъти стомаха или корема си. Направете това около десетина пъти и неразположението ви ще изчезне. Направите ли това, пред очите ви веднага ще светне. Какво трябва да направите, когато неразположението ви е от сърдечен характер? Тогава си представете, че един ваш приятел ви изпраща един чек от четиридесет хиляди лева. Но реално си представете това положение. Представете си, че като си свършите работата, ще отидете на пощата да освободите тези пари. Казвате: „Защо трябва да се заблуждавам?“ Чудно нещо. Няма никакво заблуждение в това. Малко пъти ли сте си казвали: „Не зная, дойде ми наум еди-каква си мисъл.“ И виждате, че тази мисъл не била случайна – все ще стане нещо подобно. Каквото човек мисли, то и става. Тури в ума си мисълта, че ще дойдат тези пари отнякъде.

Какво трябва да правите, когато имате неразположение от умствен характер? Представете си, че във вестниците пишат лоши работи по ваш адрес. Вие чешете, наистина писано е вече, налице е това. Какво трябва да правите? Веднага поставете една мисъл срещу писаното и си кажете: „Това не е за мене. То се отнася за някое друго лице, подобно на мене, мой псевдоним, а пък аз трябва да нося погрешките му. То не е за мене.“ За тази цел представи си, че някой вестникар е написал нещо много хубаво за тебе в друг някой вестник. Като ставаш, е написал нещо много хубаво за тебе, някаква хубава статия. И като ставаш сутрин, деветдесет и девет сутрини наред си представяй мислено каква трябва да бъде тази статия. Сам си я съчини – и ще видиш, че след деветдесет и девет сутрини някой ще напише нещо хубаво за тебе във вестниците или най-малко ще го каже устно.

Тези са трите практически метода за въздействие при случаи на неразположение. Важното е, че когато дойде неразположението, човек забравя да прилага някакви методи. В този случай той прилича на онзи ловец, който, като минавал през някоя гора, винаги носил със себе си два кобура, та като срещне някоя мечка или някой разбойник, да може да се противопостави насреща им. Обаче един ден срещнал една мечка, но нищо не могъл да направи. Страхът му бил толкова голям, че забравил да извади от джоба си кобурите. После, като преминала опасността, той си казал: „Защо носих тези кобури? Нали с тях трябваше да си помагам? От страха забравих, че ги носих.“ И у вас неразположението ви може да бъде толкова силно, че като дойде, забравяте кой метод да употребите. Казвате: „Свършена е тази работа.“ Вие трябва да правите опити да се самовладате.

Казвам, ако някой от вас сега има някакво неразположение, нека каже какво е неразположението му, че да го излекуваме, защото неразположението играе важна роля в живота на човека. Всяко неразположение се отразява в света на съзнанието. Колкото по-високо човек се издига по лестницата на живота, толкова по-големи са страданията и изпитанията му. Много пъти хората не разбират какво нещо е неразположението. Когато човек не е засмян, това не е неразположение. Когато е скръбен нещо – и това не е неразположение. Разположението пък подразбира, че човек е изработил нещо в себе си. Някои неща произтичат от съзнанието на човека, а някои са извън него. Например някога може да дойде някаква скръб или страдание, които нямат никакъв обект. Това показва, че те са извън областта, в която ние функционираме.

Запример човек не е господар на времето вън – дали то ще бъде топло, или студено, дали ще бъде ветровито, или не. Това не е във вашето разположение. Например, ако аз кажа, че мога да заповядвам на слънцето, ще ми вярвате ли? Или ако кажа, че мога да заповядвам на ветровете, ще ми вярвате ли? Никой не може да ми повярва. Обаче аз мога да заповядвам на вятъра в моята къща да духа или да не духа. Аз имам едно ветрило. Ще пусна това ветрило и то ще духа в стаята ми. Тъй щото дали хората отвън ще се карат, или ще се обичат, това не зависи от мене. Обаче, ако в моята къща хората се карат или обичат, това зависи от мене. Щом аз съм господар, аз мога да заповядвам на слугите си да се карат, да си удрят плесници или пък да се обичат. Ако им кажа, че който от тях може да удря най-хубави плесници, ще получи възнаграждение, те ще се бият на общо основание. Такива представления стават много пъти и в човека. Запример вие си казвате: „Аз да съм на власт, ще направя това, ще направя онова.“ И наистина някога правите много хубави работи, а някога правите и лоши работи. Някой казва: „Аз да съм на власт, църкви ще направя, училища ще направя, пътища ще прокарам, много нещо ще направя и най-после света ще оправя.“ Да, но светът не се оправя от такива глупави хора. Говорите така, но на другия ден вече не сте разположен. Де отиде вашето разположение? Докато искахте да оправите света, обръщате се и виждате, че най-първо вашият дом не е уреден. Вие искате отвън да уредите света, а виждате, че още отвътре не е уреден.

Казвам, това не е никаква философия. Външният свят няма нужда от никакво уреждане. Наистина съществува един външен свят на безпорядъка, но съществува и един вътрешен свят на безпорядък, който е в самите вас. Това показва, че външната природа всякога става отзвук на онова, което е вътре у нас. Природата хроникира тези неща и след това ние минаваме през всичко това, което сами сме произвели. Ние казваме, че в природата има един безпорядък, но трябва да знаем, че той се дължи на самите нас.

Запример вие имате един добър приятел, но ако не сте внимателни към него, с вашето неразположение или с вашите необмислени думи и постъпки вие ще измените разположението и състоянието на вашия добър приятел. Без да иска, той ще почне да ви отговаря по същия начин, както вие сте разположени.

Та казвам, силата на човека седи в неговото добро разположение. Човек всякога трябва да има добро разположение. Под думата „добро разположение“ разбирам едно Възвишено разположение, едно разумно разположение, което да не уврежда твоите висши пориви и желания. Или това неразположение не трябва да става причина да се спират онези блага, които идат от невидимия свят или от Бога. С нашето неразположение ние можем да станем причина да отбием или да спрем благата, които идат към нас. В това седи нещастието на човека. Забележете, ако имате едно дете, което не е послушно или което няма добро разположение, майката и да иска, не може да му даде това, което то иска или желае. Благото, което му се дава, се отлага поради неговото неразположение. И ще видите, родителите тогава казват: „Да оставим нашето дете. Да не го пращаме тази година на училище.“ Вследствие на това много болести в света произтичат все от неразположение на хората. Всяка болест е резултат от натрупване на излишъци, на инертна материя в човешкия организъм. Инертни желания, инертни сили се натрупват в човека и като не могат да се използват, те причиняват известни болезнени състояния.

В природата болестите се допущат като метод за лекуване. Болестта не е наказание, но е побудителна причина. Като дойде болестта, тя ще застави нечистото в тебе да се изхвърли навън. Само по този начин човек ще се освободи и от болестта, която е дошла. Първоначално човек е имал добро разположение на духа, но после той започва да го губи. Как? Някога не е ял, както трябва, след това не е пил, както трябва, не е чувствал, не е мислил, не е желал нещата, както трябва, и като резултат на това той постепенно губи своето добро разположение и след десетина години състоянието му коренно се изменя и казва: „Не зная какво стана с мене. Измени се моето естество.“ В първо време е бил весел, а после изгубва своята веселост. В първо време е имал разположение, а после е изгубил разположението си. А пък у човека има възможност за всички добродетели. Обаче той сам е затворил пътищата за всички тия добродетели и днес не може да се прояви.

Най-първо тези пътища трябва да се отворят. Неразположението е първият слуга, който иде да събуди господаря си за всички ония възможности, които се крият в него, да им отвори пътя и да почне да организира вътрешния свят. Така човек ще дойде до едно благодатно състояние. Ако река сега да ви кажа някои неща, виждам, че те още не са за вас. Запример, ако ви кажа да изпеете песента „Аин фаси“, но така, че който я изпее най-хубаво, ще получи награда от двайсет хиляди лева, кой от вас би могъл да я изпее така? Колко души между вас ще се намерят, които биха могли да я изпеят, както трябва? Не че не можете да я изпеете, но нямате това разположение, което се изисква за пеене. Пътищата днес за вас не са отворени, че не можете да пеете, а след години може да станете и гениални певци, че цял свят да ви слуша. Тогава всеки от вас ще има такъв глас, че като запее, лампите да изгаснат. Казвате: „Как може да стане това?“ Може да стане. Вибрациите на вашия глас трябва да бъдат толкова силни, че да реагират върху светлината, върху нейните вибрации и да я изгасят. Това показва, че светлината ще мине в нова гама, ще измените нейните вибрации.

Питам, колко певци има днес в света, които могат да изменят вибрациите на светлината и да изгасят лампите. Под думата „изгасване“ се разбира минаване на енергията от едно състояние в друго. Понякога една енергия може да мине от по-ниско в по-високо състояние, а някога може да стане и обратното – да мине от по-високо в по-ниско състояние. Ако вземете буквата „а“ и към нея последователно прибавяте буквите „з“ и после „ъ“, вие ще образувате думата „азъ“, вашата личност. Обаче тази дума „аз“, с която българите си служат, не е приета в другите езици. Няма друг народ, който да си служи със същата дума за означаване на личността. Българинът казва: „Аз съм това.“ Англичанинът казва „ай“. Ако англичанинът употреби тази дума, турчинът ще го разбере, че говори нещо за месечината, има едно съвпадение на тези думи.

От думите виждаме, че в природата съществуват ред съзвучия, с които ние си служим за изяснение на някакви наши идеи или състояния. Когато българинът казва „аз“, това показва, че той разполага е повече време. Англичанинът е практичен човек. С малко букви той изказва много нещо. Той не разполага с време, той цени времето. Това е цяла наука. Ако човек може да определя състоянията си, да ги поставя в една или в друга категория, това е цяла наука. Всяко разположение или неразположение спада към известна област, която човек трябва да изучава. Имате едно разположение – то не е дошло току-тъй. То е минало през разни области, докато дойде при вас като един вестител. Това разположение ще мине покрай вас и ще замине, но ще остави един добър отпечатък, от който вие ще се ползвате. Вие гледате да хванете това разположение и да го задържите за себе си. Вие никога не можете да го хванете и да го задържите. То е една Божествена мисъл, която ще мине покрай тебе, ще замине и ще остави свой добър отпечатък. Ще дойде някой добър приятел при вас. Той няма да остане за дълго време, но ще поседи ден, два или три, ще си остави портрета и ще си замине, а вие трябва да използвате неговото присъствие и това, което той ще ви остави.

Та всяка добра мисъл е един ангел, който иде отнякъде. Всяка добра мисъл не е само един образ, но същевременно тя е едно тяло на едно възвишено същество, което иде у вас за кратко време. То иде е една мисия. Значи всяка добра мисъл иде у вас с известна мисия като един посланик. Обаче вие не оценявате тази мисъл и казвате, че трябва да остане у вас или мислите пък, че е ваша. Запример тази мисъл може да бъде следната. Нещо ви казва, че ти ще станеш добър. Вие хващате тази мисъл и искате веднага да станете добър. Щом видите, че не можете веднага да станете добър, вие казвате: „Това нещо не е за мене. Аз не мога да стана добър.“ Или този ангел ви казва: „Ти трябва да учиш.“ „Не, аз не мога да уча. Минало ми е времето вече. До едно време аз можах да уча, повече не мога да уча.“ Щом реагирате срещу тази мисъл, тя веднага ви напуща и състоянието ви се изменя. И в Писанието е казано: „Търсете ме, докато съм близо до вас, или слушайте ме, докато съм с вас.“ Така прави Бог. Той мине, предаде нещо хубаво и си заминава.

Сега ние идем до философията – Бог е на всяко място. Аз не искам да се спирам върху този въпрос, защото той е свещен. Бог е на всяко място само в разумния свят. В абсолютно разумния свят Бог е на всяко място, но в неразумния свят Бог присъства там със своята сила. Там съзнанието му е вън. Ако ти си разумен, съзнанието на Бога действа вътре в тебе, но ако не си разумен, съзнанието на Бога действа отвън, със своята сила само. И тогава, ако си неразумен, болестите ще действат отвътре, а човек отвън – със своята сила. Тогава ще те турят на легло, ще лежиш десетина години, докато най-после постигнеш това, което желаеш. Ти можеш да плачеш, да викаш, колкото щеш, но докато не научиш урока си, болестта няма да те напусне.

Някой човек желае нещо и го постига. Някой желае нещо, но не го постига. Зависи доколко съзнателно е работил за постигане на своето желание. Законът е верен – каквото човек желае, то ще стане. При доброто разположение човек приготвя почва, условия за своето бъдещо развитие, за своя прогрес. Доброто разположение е необходимо за нас. То става като навик, в който човек може да работи. Ако нямам добро разположение, Божественото съзнание в мене не може да функционира, а щом то не функционира, щом то не работи, аз нищо не мога да придобия, нищо не мога да реализирам.

Как иде неразположението в човека? Представете си, че една сестра купила много хубав плат и си ушила от него една хубава дреха. Едва що облякла дрехата, и минава покрай един тел, закачва се дрехата и се скъсва. Разположението на тази сестра веднага се изгубва. Тя съжалява за дрехата си, но не може да я поправи. Тя не струва някакви си сто или двеста лева, но най-малко две-три хиляди лева. Не може да си купи още една такава, няма пари. Какво трябва да направи? Нека създаде нова мода. Как се създават модите? Модата не е нищо друго освен замаскирване на една погрешка. Тази сестра трябва да вземе една хубава панделка – бяла, червена, синя или друг някакъв цвят, и внимателно да я тури върху скъсаното място, да не се познава, че е кръпка, а като че ли нарочно я турила за мода. Ако скъсаното е на две места, и на двете места да тури по една панделка. И по този начин скъсаното ще се закрие. При това тя няма да казва защо е турила панделката, но ще каже, че така ѝ дошло на ума да гарнира по този начин роклята си.

Тъй щото, дойде ли у вас едно неразположение, внесете в себе си една мода, с която да изправите неразположението си. Модата може да бъде парижка, германска или каквато и да е. Това не е важно. Важно е да се измени състоянието ви. Да допуснем, че дойде някой при вас и ви каже: „Знаете ли какво каза еди-кой си брат за тебе?“ Ти не си чул нищо по това, но той ти предава. „Какво каза?“ „Каза, че си бил много прост човек.“ И тази мисъл като някоя муха, като някой барбазуняк започва да работи в тебе. „Освен това той казва, че си бил неграмотен, не си знаел де да поставяш запетаи, де точки, де двоеточия, не си знаел езика, както трябва.“ Ти казваш: „Как така може да се говори за мене?“ Ти, без да си чул какво е казал този брат, започваш да прекарваш тази мисъл в ума си. „Прост съм бил много, не съм знаел да пиша и т.н.“

Питам, каква мода трябва да създадеш на твоето неразположение? Какво трябва да направиш? Седни и напиши писмо, да докажеш, че не си прост. Вземи тетрадката и пиши. Ама щял да каже, че не си знаел нищо от Омира, от Канта. Вземи да цитираш един пасаж от Омира, един от Канта, да докажеш, че знаеш повече от него. Направиш ли това, и състоянието ти ще се измени. Докажи, че знаеш нещо повече от него и по френски език – и всичко ще се измени. Трябва ли само от думите на този или на онзи да губите разположението си? Че преди всичко ти си главният авторитет, ти знаеш всичко. Трябва ли да вярваш на думите на този, на онзи, че не си знаел нищо? Ти знаеш какво знаеш. Някой ще каже, че си бил слаб човек, едва петдесет килограма можеш да вдигаш. Ако ти дадат двеста килограма, не ще можеш да ги вдигнеш. Кажи: „Да, свободно вдигам петдесет килограма, но дойде ли до двеста и повече, ще мога да вдигам с помощта на някаква машина. Имам ли тази машина, ще вдигам не само двеста, но и петстотин и хиляда килограма.“

Докажи на този човек, че има един закон, който можеш да прилагаш. Не знаете ли законите, аз мога да ви говоря работи, които вие ще считате за небивалици. Запример, ако знаете законите, вие можете да отидете при една скала и като я пипнете, тя да тръгне след вас или пред вас, да върви като овца. Дето седнете, и тя ще спре. Казвате: „Кажи ни как може да стане тази работа.“ Там е въпросът. За тази работа се изисква време. То е все едно да ви покажа как може да се направи тази баница. Ако искате да знаете, не е достатъчно само да ви прочета от една книга как се прави баница, но трябва да мине най-малко един час време, докато я направя. Ще взема малко брашно, ще го пресея, ще взема топла вода и ще го замеся. После ще забъркам настрана сиренето и ще започна да точа тестото, а после да турям в него сиренето. Като се приготви баницата, ще я пратя на фурната да се опече. След това ще кажа: „Ето, опитайте какво нещо е баницата, след като видяхте вече как се прави.“

Та сега и вие искате да бъдете добри. За да бъдете добри, вие трябва да знаете закона на разположението и да имате абсолютна вяра, че сте създадени да бъдете добри. Значи създадени сте да бъдете добри. Ако не сте добри още, това показва, че не сте работили достатъчно. Това не е престъпление, но показва, че сте останали назад, понеже не сте учили, както трябва. Това не показва, че не сте способни. Способни сте, но съзнанието ви не се е отворило още. Вашето съзнание трябва да се разтвори като пъпка, да възприема Божествената светлина. Всяка пъпка е жива, тя се разтваря като цвете, да възприема Божествената светлина и после се превръща в плод. И крушата, която виждате на дървото узряла, тя се усмихва на човека. Не само крушата, но всички плодни дървета със своите плодове, които виждате – червени, жълти, всички правят флирт с хората. Като види някой човек, плодът казва: „Нали ме харесваш, вземи ме, целуни ме малко, пипни ме, порадвай ми се.“ И той вземе плода, целуне го, пипне го, помилва го. По този начин те правят флирт с хората. В природата флиртът е на мода. Всеки узрял плод или всяко цъфнало цвете казва на хората: „Помилвай ме, порадвай ми се.“ Цветето не иска да го откъснат, но само да го помиришат. Откъснеш ли го, това е любовта на разочарованията. Когато плодът се откъсне, той се радва, но когато цветето се откъсне, то скърби и плаче, страда.

По същия начин има известни ваши желания, които са като цветята. Трябва само да ги помиришете. А има някои ваши желания, които като плодовете трябва да ги откъснете по всичките правила и да ги изядете, да им дадете прием в себе си. Ще им дадете хубави дрешки, хубави спални, ще ги приемете, както трябва, най-учтиво, и тогава те ще кажат за вас: „Благороден е този човек. Даде ми голям прием и угощение в себе си.“

Казвам, съзнанието, което можем да добием, пак зависи от разположението на човека. Човек, който няма разположение, или който не е завладял силата на разположението, неговият характер не може да се прояви, неговата мисъл не може да бъде спокойна. У вас трябва да седи мисълта – аз съм създаден да бъда добър, аз съм създаден да бъда силен, аз съм създаден да бъда красив, аз съм създаден да бъда разумен и т.н. Че това може да се постигне след хиляди години, нищо от това. Туй зависи от вас самите. Ако работите добре и усърдно, това може да се постигне още днес. А ако не работите добре, може да се постигне след хиляда години. Силите и способностите са вложени в самия човек. От него зависи кога да постигне своите желания. Което е посято в земята, то се проявява, но което не е посято, то не се проявява.

Сега вие седите пред съвременната наука и казвате: „Кой ще седи да мисли, че е красив или че е силен, или че е добър? Минало ни е времето вече. Ние сме остарели. Сега вече сме по на четиридесет и пет години. Да беше на млади години, разбираме.“ Казвам, едно време вие бяхте млади, понеже майка ви и баща ви, като се оглеждаха в огледалото, те ви направиха млади. Те се влюбиха един в друг и по този начин ви направиха млади. Едно време вие бяхте стари дядовци, но майка ви и баща ви, като се влюбиха, те ви повлияха и ви направиха млади. Така вие придобихте техния образ. Ако днес сте остарели, причината е, че майка ви и баща ви вече не ви влияят, вие сте ги забравили.

Питам, защо хората, като станат приятели, не се обичат вече? Ако вие вземете един предмет много близо до очите си, спира се вече онази хармония, която е съществувала в него. Всеки предмет в света, за да ви бъде приятен, или всеки човек, за да ви бъде обичен, непременно трябва да стои на известна дистанция от вас. Ако измените тази дистанция, чувствата вече не се проявяват. Този закон е верен и по отношение на съзнанието. Не вън от съзнанието си, но вътре в съзнанието ви е важно де седи даден човек, на какво разстояние от вас се намира. Вие можете да приближите един човек много по-близо до себе си, отколкото трябва, а същевременно може и да го отдалечите от себе си повече, отколкото трябва. Обаче и в единия, и в другия случай вие нарушавате този закон. За тази цел вие трябва да знаете как е съпоставил Бог живите същества, на какво разстояние ги е поставил. Бог е поставил всяко живо същество на известна дистанция, която трябва да се спазва. Всеки човек трябва да знае какво отношение има към даден човек, както и вие трябва да знаете отношението си към всички хора. В това отношение всеки човек е една форма, в която Бог се проявява, и вие трябва да знаете цената на тази форма.

Запример вие един спрямо друг нямате една определена стойност. Запример, като срещнете един брат или една сестра, вие казвате – този брат или тази сестра е много добра, но това са повърхностни понятия. След няколко дни вие казвате: „Аз мислих, че той бил добър, но съм се лъгал. Не е толкова добър, колкото си мислих.“ После се разочаровате. В едно семейство, състоящо се от брата, жена му и дъщеря му, отива един млад брат. Това семейство го приемат много добре. По едно време обаче братът, в дома на когото бил гост младият брат, казва му: „Братко, ти дойде в моя дом, дето те приехме много добре, като бял брат. Обаче, оказа се, че не си бил бял брат, но си сив брат. Правилата на гостоприемството изискват да бъда учтив към тебе. Затова, докато бъдеш в моя дом, аз налагам военно положение. Сутрин, като ставаш, понеже си духовен брат, ще си четеш Библията, ще се молиш, ще размишляваш, ще слушаш лекциите си, но с дъщеря ми и с жена ми няма да разговаряш. Ако те видя да се разговаряш с жена ми или с дъщеря ми, ще наложа закона според военното положение.“ И най-после, когато дохожда Време младият брат да замине, домакинът на къщата го изпраща до гарата. Младият брат му казва: „Благодаря ви за гостоприемството, но много строго ме държахте в дома си.“ „Да, много строго беше, но това са изключителни условия на живота. Те се налагаха според духа на военното положение.“

Тъй щото, дойде ли такъв брат и у вас, ще наложите военно положение и ще му кажете да чете Библията, да се моли и да работи. Ще кажете: „Кой ли е този брат?“ Всеки от вас е този брат. По отношение на Божествения свят и вие не сте извършили това, което трябва. Казвате: „Как да не сме извършили?“ Питам, кой от вас, като е отишъл в някоя Божествена къща, не се е представил първо за бял брат, а после е излязъл сив брат? Кой от вас е оценил, както трябва, слънцето, звездите, цветята или хората? Никой не ги е оценил. Всички са на особено мнение и затова Господ най-после се принуждава да тури военно положение и казва: „Дъщеря ми няма да гледаш и жена ми няма да гледаш, нито ще разговаряш с тях.“ Много сериозна работа е тази. Ще каже Господ, че това са изключителни условия, временни условия на живота. Или аз наричам това нещо неразположение на духа.

Неразположението на духа произтича от неестествените желания, които човек има. Човек иска да постигне нещо в света. Това е много естествено положение. В това отношения външният свят служи като отражение на вътрешния. Влизаш в един дом, дето бащата има една красива дъщеря, и ти хвърляш око на нея. Ти веднага ставаш по-учтив, по-нежен, усмихваш се, започваш да декламираш стихове, поезия. Ако пък си музикант, започваш да свириш, да покажеш всичко, което знаеш. Ако свириш на пиано, веднага ще покажеш, че знаеш да свириш. Обаче това, че свириш, то е външно нещо. Че се усмихваш, и това е външно. Че декламираш Омира или Канта, и това е външно. Всички тия неща не са съществени. Те са моди, панделки, това-онова. В този случай ти си служиш с Омира или с Канта като кръпки, с които закърпвате някоя дупка.

Същинската причина седи в това, че обичаш дъщерята на този човек. Обаче каква е целта, защо обичаш тази мома? Дали ли сте си отчет защо обичате една сестра или един брат? Някой казва: „Много обичам тази сестра.“ Хубаво. По-добро нещо от това няма. Какво по-добро от това, хората да се обичат. Важно е да се провери човек в сърцето дали наистина обича, или това е само едно преходно чувство. Обичта трябва да е обич от самото начало и до края. Любовта е един Божествен процес. И когато човек казва, че обича, в неговата любов трябва да има един постоянен растеж, и то всеки ден. Ако любовта ви остава в едно и също състояние, тя ще донесе най-голямото нещастие на човека. Любов, която спира човека в пътя на неговото развитие, тя не е Божествена любов. Любов, която спира твоите разположения, тя не е любов. Любовта трябва да усилва разположенията на човека. Когато обичате един ваш приятел, всеки ден трябва да откривате в него по една добра черта или по една нова добродетел. Това е Божествена любов. Като срещнете този ваш приятел, да виждате в него онази черта, която още не се е проявила. Любовта изисква да виждате доброто, което Бог е вложил в човека, и всеки ден да го поощрявате в това направление. Ако е музикант или ако е поет, да го поощрявате да се развива в това направление.

Тогава отде иде неразположението? Крайното неразположение се явява в един акт, в един плод, в нещо завършено. Същото може да се каже и за разположението. В какво се изявява нашето разположение, което имаме към някой човек? Днес то се изявява в някакво материално даване, в някакъв подарък – или в една панделка, в една карфица или в едно цвете, или в едни обуща, или в едни дрехи и т.н. Все трябва да се даде нещо като израз на разположението, което имаме към даден човек. Когато разположението достигне до своя най-висок връх, то мяза на положението, в което се намира ученикът, когато получи диплом за завършено образование. Тъй щото, когато давате някому нещо, то е все едно, че му давате диплом, с който вие се изявявате. Ти, който му подаряваш нещо, си директор на училището, който му даваш диплом, е което показваш, че имаш отлично мнение за него. Той пък е ученикът. Значи, който обича, той е директор, а когото обичат, той е ученик. Като директор ти ще му дадеш един диплом с отличен успех, само с шесторки. Можеш да му дадеш и с тройки, и с четворки, но такъв диплом нищо не струва. Като дадете един отличен диплом на ученика си, ще му кажете: „Вземи този диплом и постъпвай съобразно него. Иди в света и работи според този диплом.“

Това е, което Бог изисква от нас. В този смисъл всеки от нас трябва да знае какво обича в човека. Да оценявате човека, това е много нещо. Като срещнете един човек, трябва да отворите аналите в неговия живот, да видите защо се срещате с него. Трябва да видите какво Бог е вложил в него. Вие, като срещнете един човек, казвате: „Не ми е приятен този човек. Има нещо странно в него.“ Всички неща са странни, когато те са неразбрани. А когато са разбрани, те не са странни. Всичко у човека не може да се проучи. Човек може да проникне само в един ваш живот, да види какво сте били, но това още нищо не значи. Вие имате редица животи. Вие сте минали хиляди и хиляди прераждания.

Какво значи един живот? Някой казва: „Зная този човек, познавам го. Зная как е живял в миналото.“ Нищо не знаеш, ти трябва да проникнеш през всички животи на този човек, ако искаш да кажеш, че знаеш нещо за него. Ти трябва да имаш предвид цялата история на неговия живот. Вие сте едно произведение на Бога. Аз виждам, че има нещо у вас, което работи. Затова именно аз не бързам да се произнеса за Божията работа. Не казвам, че този човек нищо не струва. Може една негова постъпка да не е права, но той е Божие творение и Бог е вложил нещо хубаво в него, както и във всички останали хора. Божиите работи не могат да пропаднат. Тази форма, която виждаме отвън, е душа, в която Бог е вложил една своя мисъл, която иска да прокара. Всичко в света може да стане, но да се спре Божията мисъл, това никога не може да стане.

Сега ние дойдохме до сериозна работа. Казвате: „Като е така, тогава нека Бог направи от нас нещо повече от това, което сме днес.“ Това е само едната страна на въпроса. Бог желае от вас да направи нещо, но едновременно с него и вие трябва да работите. И ако вие не работите с Бог заедно, нищо не може да се реализира, но работата само ще се отложи. Ако вие не работите, както Бог изисква, той ще ви подложи на все по-големи и по-големи страдания, докато най-после вие не се замислите защо са тези страдания. И ще дойдете до разрешението на въпроса.

Представете си, че вие ходите на училище, но не искате да учите. По едно време се оглеждате, че вашите другари са отишли напред, а вие сте останали назад от тях. Те са се настанили вече на работа, а вие сте без работа, останали сте последен. Като види, че всички около него се усъвършенстват, той започва да губи желание за работа. Той вижда, че е изгубил вече добрите условия. Казвам, тези условия той е изгубил, но идат други условия, които той трябва да използва. Първите условия за тебе са изгубени. Те повече няма да се върнат. След тях идат други условия, които трябва да се използват за постигане на това, което вие желаете. Ако изгубите първите условия, ще дойдат втори, трети, четвърти, пети и т.н. Обаче колкото повече условията се отлагат, толкова повече и страданията се увеличават.

Та първото нещо. Като станете сутрин, кажете си: „Разположен съм днес.“ Ако сте брат, представете си, че сте царски син. Ако сте сестра, представете си, че сте царска дъщеря. Представете си, че сте здрави, красиви, силни. Аз не ви говоря напразно, но казвам – в природата има известни тайни, които по този начин можете да използвате. Тава става не само с вас, но и с по-нискостоящите от вас същества. И те понякога се пробуждат. Тяхното по-високо съзнание разбира тези неща. Колкото и да са низши животни днес, това е само по отношение тяхната външна форма, с която те временно са облечени. Като гледате воловете и конете как си махат опашките, вие мислите, че те нищо не разбират. Обаче понякога конят или волът ме погледне съзнателно, умно и казва: „Не гледай тази ни форма. Така сме облечени само временно. Като на бал с маски, изиграваме известна роля. Обаче ще дойде ден, когато и ние ще хвърлим тези рога и копита, ще се освободим от тях.“ Вие минавате, казвате: „Това е един вол.“ Не, това е син на някой архангел, когото бащата е изпратил на земята да се учи на смирение и да работи. Един ден, като се върне при баща си, той ще разправя, че орал земята на Ивана, на Драгана или на Стояна цели десет години. Ще разправя за жена му, за децата му, как са се отнасяли с него и т.н. А отгоре постоянно пишат тези неща. Правоверните, като слушат тези неща, ще кажат: „Това е забавление.“

Питам, които сега ме слушате, имате ли ясна представа доде се простира по развитие съзнанието на вашия живот? Мнозина казват, че са на четиридесет-петдесет години, но отде идат, де са били по-рано, защо са дошли тук, нищо не знаят. Какъв е произходът им, също не знаят. Ще кажете, че сте родени от еди-кой си баща и еди-коя си майка. Преди това обаче де сте били? Освен това отде са дошли вашата майка и вашият баща? Ако знаете всичко това, то определя и степента на вашето съзнание. Едва сега трябва да дохождат ред учени, които да ни доказват, че в света съществува един Бог, че природата е създадена от него. Едва сега трябва да дохождат велики музиканти и певци, които да ни пеят и да ни свирят, да ни забавляват, за да събудят у нас известни области от съзнанието. Те целят да събудят у нас един интерес, да разберем, че можем да направим нещо.

Някои казват: „Като живеем известно време, ще умрем.“ Не, не се спирайте върху тази мисъл. Като умрете, какво ще правите? Ще отидем при Бога. Преди всичко вие нямате ясна представа какво нещо е Бог. Добре, да допуснем, че ще отидете при Бога, но знаете ли как ще ви посрещнат там? Да, все ще ви посрещне някой. Най-малко ще дойде баща ви, ще ви прегърне, ще ви целуне и ще заповяда да заколят за вас най-доброто теле. След това ще дойде брат ви от нивата и ще се разсърди, че за вас е устроено такова посрещане. Ще каже: „Този нехранимайко изяде и изпи всичко, а за него колят теле, каквото за мене не са направили.“ И след това бащата ще трябва да примирява двамата братя. Питам, вие вярвате ли в това посрещане? Да, така е казал Христос. Мнозина очакват да бъдат в положението на пророк Илия. Ще го вземат с огнена колесница и така ще го занесат на небето. Казвам, при вашето разбиране каква нужда имаше този пророк Илия да го вземат с огнена колесница на небето, когато след това той дойде на земята като Йоан Кръстител и му отрязаха главата?

При това положение на нещата все има нещо недообяснено, Върху което аз няма да се спирам, защото, ако се обяснят, ще се дойде до едно неестествено положение. Ако дам известни обяснения, трябва да си послужа с контрасти, които и най-способният ученик мъчно може да схване. И той ще се постави В един клас, дето има една красива мома, и той няма да може да учи. Тази красива мома влиза в неговия ум, и той престава да учи.

Сега ако река да ви разкрия много неща, вие ще се влюбите в тази мома и ще забравите хората около себе си, ще престанете да учите. Дето ходите, все за тази мома ще мислите – дано я зърнете някъде, да ѝ напишете няколко сладки думи, да ѝ изпратите едно писъмце. Вие ще искате да ви се усмихне съдбата.

Питам, кое е онова, което този момък вижда в красивата мома? В тази красива мома има един ангел от невидимия свят, който е дошъл като гост временно у нея и после ще си отиде. В този ангел именно се е влюбил този момък. Утре ангелът ще си замине и момъкът ще каже: „Не е тази красивата мома, която по-рано познавах.“ Този момък не зная какво обича в момата. Като си замине този ангел, момата казва на момъка: „Виж какъв будала си! Какво право имаш да ме любиш?“ Докато е ангелът в нея, тя е много учтива, поусмихне се.

Всеки ангел е образ на любовта. Ако днес срещне десет хиляди души, с всички ще върши само любовни работи. Той ще замотае главата на този-на онзи, но това не се счита престъпление. Това е закон в ангелския свят. Докато ангелът е в нея, тя гледа благосклонно на този-на онзи, били те прости или учени. Обаче замине ли ангелът, тя казва на момъка: „Как смееш да ме любиш! Ти си голям простак!“ И тогава тя започва да обръща внимание само на тия, които са от високо произхождение. А на простите гледа с презрение. Та ако ви изясня тези хубави работи, вие ще се влюбите. Вие можете да се влюбите, аз съм за влюбването, но не и за захласването. Да се захласнеш, това разбира да спреш работата си, която ти предстои. Всеки може да се влюби. Та според вас всеки може да се захласне. Кой не се е захласвал? Докато бащата е бил млад момък, той се е захласвал. Майката, докато е била млада мома, и тя се е захласвала. Обаче, като се оженили, те вече не се захласват. След тях се захласват техните синове и дъщери. И бащата понякога се захласва. Кога? Когато се жени неговият син. И той взима участие. И той се интересува от снахата, която ще дойде. Майката пък се интересува от зетя, който ще дойде. Това са вътрешни отношения. Какво разбирате вие под думата „приведен зет“? Когато запитват някой турчин как му е халът, той казва: „Все е по-добър от този на един приведен зет.“ Казвам, в духовно отношение ние понякога не мязаме ли на един приведен зет? Мязаме, как не. Или понякога не мязаме ли на една снаха, която е влязла в един чужд дом и сега трябва да се нагажда според условията на този дом? Аз правя следното уподобление.

Да имаш положението на приведен зет или на снаха, това значи, след като си имал едни убеждения, едни възгледи за нещата, да приемаш сега други, нови възгледи. Изобщо положението на снахата всякога е по-добро от това, на приведения зет. Защо именно е така? Положението на приведения зет е такова, когато човек при едни възгледи и вярвания трябва да приеме съвсем нови, които той не е проверил, не е опитал, а му се налагат отвън. Всеки ден ще му казват: „Знаеш ли, ние те взехме голтак, бедняк, с окъсани дрехи и затова, ако не живееш, както трябва, ние ще те изпъдим вън от къщата си.“ И той горкият се стеснява. Ще-не ще, слуша каквото му заповядат. Условията, при които той сега живее, ще го принудят да приеме новите възгледи. Той трябва да ги приеме и заради общественото мнение. Снахата пък, от своя страна, казва: „Аз съм княжеска дъщеря и ако не ме гледате, както съм била в дома си, аз ще си отида.“ И положението на приведения зет е горко. Сега аз ви желая вие да бъдете снахи, но не и приведени зетьове. Аз не съм за приведените зетьове.

Сега аз ви давам тия неща само за диверсия. Когато нещата са много сладки, че не може да се издържа тяхната сладчина, тогава става нужда те да се разредят с малко вода. Следователно вие трябва да имате ясни понятия за това, какво нещо е снахата, приведеният зет, майката, бащата, братът, сестрата и т.н. Трябва да имате правилна представа за приятеля, за слугата, за господаря, за кравата и т.н. За в бъдеще вие трябва да имате съвършено други понятия от тези, които досега сте имали и имате.

Например, като видя една крава, аз специално се въодушевявам. Често отивам при някоя краба да се въодушевя, и после пак се връщам да си продължа работата. Кравата е научила нещо повече от хората. Тя седи кротко, тихо и спокойно и казва: „Не може без страдания.“ Тази крава я доят по няколко пъти на ден и тя нищо не казва, дава се доверчиво на хората да я доят. Обаче издоят ли само един път човека, той вдигне врява и глъчка. Няма нищо от това. Всеки трябва да даде от Божественото в себе си. Ще каже някой: „Нищо не е млякото. Не струва да се вдига толкова голяма врява.“ Когато говориш някому нещо, а той не те слуша, ти казваш: „Този човек нищо не разбира, нищо не знае.“ Тази критика ви прерязва и вие не искате втори път да излезете да говорите. Ще излезете пак да говорите. Изобщо никога не говорете това, което не знаете. Никога не говорете за неща, които никога не сте опитали.

Сега да се повърнем към основната мисъл, към разположението. Правило е – станеш ли сутрин, постарай се да имаш добро разположение. Не мисли, че си цар или че си княз, но си представи, че си същество, което Бог е създал и имаш всички възможности и способности в себе си. Представи си, че си изпратен като ангел да бъдеш благовестител на доброто в света. Това е важно – да бъдеш ангел, благовестител, изпратен да вършиш всичко добро, което можеш и каквото Бог ти заповяда. Ще кажеш: „Всъщност ангел ли съм?“ Какво значи думата „ангел“? Тя означава вестител, служител на Бога.

И тъй, сегашното състояние на хората има една опасност В религиозно отношение, че те се съблазняват и престават да се подвизават. Това съблазняване се дължи на едно преплитане на чувствата им, вследствие на което те изгубват много от това, което имат в себе си. Те изгубват нещо от духовното в себе си. Запример у някой се яви желание да говори, но другите с мисълта си го пресичат, подпушват. Защо? Защото в религията не се иска много философия. Там няма какво да се говори за молитвите. Ако можеш да свириш, свири, но само пет минути, и то кратко, приятно, ясно. Ако пък искаш да говориш, кажи нещо на своите братя, но такова, каквото те никога не са чули. При това поговори няколко минути само и спри. Никога не повтаряй онова, което те знаят. Стар качамак не давай на хората. Ако можете да направите пресен качамак с прясно мляко, направете и дайте на хората – да останат всички доволни.

После друга погрешка, която правите, е, че се сравнявате един с друг. Не се сравнявайте един с друг. Ако въпросът е да се сравнявате, сравнете се с някой ангел или с някое възвишено същество, което знае много повече от вас. Запример искате ли сила, у тези същества ще намерите. Искате ли знание, пак у тях ще намерите. Наистина има случаи и между хората, дето някои са проявили в силна степен развити някои свои дарби и способности. Запример в един от ежедневните вестници пишеше за един човек, който имал необикновено развита памет. Той е помнил двеста и петдесет хиляди изречения, той помнил числата от цели десет страници на логаритмичните таблици. Също така той могъл да повтори в две минути отгоре петстотин числа, прочетени в най-разбъркан вид. Това показва, че у човека има грамадни способности, които той трябва да развие.

Вие мислите, че това, което знаете, е много нещо. Някой казва: „Знаеш ли как зная аз Библията?“ Казвам, това още не е знание. Да знаете нещо от Библията или от физиката и химията, това подразбира да знаете и да помните всичко онова, което са писали всички тия учени и да можете при всеки даден случай да ги произведете. Кой от вас знае това нещо? Кой от вас може да цитира нещо от „Илиадата“? Ще кажете, че тези неща не ни трябват. Как да не ви трябват? Всичко ви трябва.

Сега оставям за следния път да обясня разположението каква важна роля играе то в живота на хората. Като ставаш сутрин, не мисли, че си мъж или жена, на колко години си, но мисли, че си ангел, изпратен на земята да служиш на Бога. Ти не си нито мъж, нито жена, нито дете. Тези неща са временни. Но си ангел, служител, вестител на Бога. Нищо повече. Ангелът съдържа в себе си всички противоположности на земята. Ангелът гледа на всички положения, които вие заемате, като на временни, като на свършени. Ангелът се намира в положението на един учен, който носи зад себе си учението на забавачницата, на четирите отделения, на трите години в прогимназията, петте години в гимназията и четирите години в университета. Той носи тия неща със себе си и като погледне назад, казва: „Всички тия неща все са допринесли нещо, все са оставили нещо съществено в мене.“ Всичко това – от единия до другия край – все е допринесло нещо за неговото развитие като малко дете и до тази възраст.

Същото може да се каже и днес. И днес този човек е едно малко дете, което има какво да учи. И в най-високото положение, в което днес се намира, той пак има какво да учи. Щом научи някои работи, той ще борави вече с тях в живота си. Тъй щото и при най-долното, и при най-високото положение все ще има някои основни неща за човека, с които той ще борави, ще работи. Ще знаете, че невежеството е начало на живота. Знанието е краят на живота. Някой казва: „Наричат ме невежа.“ Радвай се. Това е началото на живота. „Наричат ме учен.“ Радвай се. Това е краят на живота. Какво подразбира свършването на училището? Като свършиш гимназия, дават ти право да влезеш в друго училище, в университет. Като свършиш университет, дават ти право да следваш в живота, там да прилагаш. Това се оформява с диплом. Ако могат да те направят професор, направят те такъв. Ако не могат, дават ти диплом да излезеш в света, там да работиш. По този начин се освобождават от тебе, от твоето знание. Тъй щото, докато си невежа, пращат те на земята да учиш. Като свършиш, като станеш учен човек, заминаваш от земята и те поставят в едно по-високо положение.

И тъй, какво е невежеството? Условие за наука. Какво е знанието, науката? Условие за невежество. Ако си невежа, способен си за наука. Ако си учен, способен си за невежество. Казано на ваш език, който е учен, ще му дадат на разположение невежи хора да ги учи. Невежият пък е царски син, понеже има на разположение десет души учени хора, професори, които работят за него, учат го. Само той трябва да плаща на тия учени хора. Учените хора пари нямат. Невежите са силни в парите, а учените са силни в знанието.

Следователно невежеството е начало на живота и на знанието, а учеността е край на живота и на знанието. Сега аз правя превод. Кажат ли, че си невежа, зарадвай се, защото ще имаш професори на разположение. Кажат ли, че си учен човек, пак се зарадвай, защото скоро ще свършиш и ще ти дадат диплом. Ето как аз разрешавам този въпрос за себе си. Аз ви давам моите възгледи по този въпрос. Ако беше това в старо време, вие трябваше да платите за тях много, но сега ви ги давам даром. Казвате: „Дали е точно така?“ Както искате мислете, но аз казвам – невежият човек е приспан, за да не знае, да не помни, че е учен човек и да може да придобива днес нови знания. Ако приспят един учен, като го поставят в магнетически сън, ще могат да му докажат, че той нищо не знае и той ще повярва в думите им. Ако пък си невежа и те поставят в магнетически сън, като ти докажат, че ти си учен човек, и в това ще повярваш. Това показва, че ученият човек може да стане невежа и невежата може да стане учен. Нещата не са статически. Не мислете, че човек, като е невежа, че нищо не може да постигне. Че е невежа, това показва, че той няма благоприятни външни условия и затова не може да се прояви. Променят ли се условията, той веднага ще се прояви и няма да бъде вече невежа. Ученият човек пък е разцъфтяла пъпка. И затова всеки трябва да казва в себе си: „Колко голям невежа съм. Но и колко голям учен ще бъда.“

Тъй щото всичкото зло в света произтича от невежеството. Това е според вас, но аз не съм съгласен с тази философия. Всичкото зло в света произтича от многото знание. Невежеството не е създало злото, но учените хора като по-учени и хитри, те са се скрили зад невежеството и така са създали злото. Погрешките на учените се крият зад невежеството. Всеки, който иска да направи нещо, да се прояви, той е учен човек. Лисицата, която иска да хване кокошката, невежа ли е? Не. Каква ученост има в нея?

Та и вие, ако сте невежи, трябва да станете учени.

Тайна молитва

Двадесета лекция на Общия окултен клас 17 февруари 1932 г., сряда, 5 часа София – Изгрев