ДОБРОТО СЪКРОВИЩЕ
Добрият человек от доброто съкровище на сърцето изважда добрините; и злият человек от злото съкровище изважда злините86.
Ще взема думата изваждане и днешната беседа може да се нарече беседа на изваждането. За да може човек да изважда, трябва да има от какво. Христос казва, че два начина има за изваждане: добрият човек изважда от съкровището добрините, а злият човек – злините. И единият, и другият изваждат, но резултатите в това изваждане са различни. Една и съща причина може да произведе два различни резултата. Едно и също действие на изваждане произвежда два различни резултата. Същото нещо се забелязва и в природата. Може двама души да сеят на нивата, но резултатите са различни.
Какво е разбирал Христос под тези думи? Той е скривал един дълбок смисъл под думата „съкровище“. За да придобие човек такова добро съкровище, трябва да работи с хиляди години, за да бъде богат и за да вади от своето съкровище. И в ежедневния живот забелязваме същия процес. Има хора, които богатеят двояко. Има търговци, които забогатяват след като работят с години, едни забогатяват с плюсове, а други – с минуси. Богатство е потребно, но трябва да разберем в какво се състои истинското богатство. Съвременните хора са обърнали внимание само върху физическото богатство, но то е само една черупка. Тя е необходима само до известно време. Всеки, който проучва дълбокото християнство, трябва да разбере този вътрешен процес на развитие, защото според моето схващане духовната наука или религия изисква такова.
Ако бих намерил на български език дума по-подходяща от „религия“, бих я заменил, защото тази дума се е опетнила. Днес под религиозен човек схващат фанатик, тъпак, глупак, ограничен човек, човек, който не знае да мисли, и смятат, че човек става религиозен, когато започва да остарява. Аз не говоря за религията на стари хора, тя заслужава да бъде в музеи, но говоря за Божествената наука. Религията в моите очи е една велика Божествена наука. Някои я наричат „теософия“ и под нея разбират наука за прераждането, но и тази дума е ограничена. Някои я наричат „спиритизъм”, но и тази дума е ограничена. Като кажем думата „спиритизъм”, вие казвате: „Е, знаем ги ние тези малки духове.“ Днес даже и думата „Бог” е изгубила своя смисъл и е заместена с думата „природа“. След един век може напълно да се замести с нея. Безразлично е с коя дума ще я заместите, стига всяка дума, която употребявате, да съдържа в себе си тази дълбока смисъл, която обхваща.
Как се придобива това съкровище, за което говори Христос? Вземете за пример един орех и го разгледайте. Той е обвит с три обвивки: едната е външна, зелена; втората е вътрешна, корава, и самите ядки са обвити с трета тънка ципица, горчива на вкус. Външната обвивка е материалното богатство на човека. Ако при узряването на ореха развалите тази външна обвивка, непременно ще осакатите вътрешния плод. Трябва да оставите външната обвивка да се развива и да предаде соковете на самата ядка. В най-вътрешната, тънка ципица, която е еластична, се съдържа достатъчно количество йод. Аз препоръчвам на хора, които се мажат често с йод по гърба и гърдите, когато се простудят, да оставят това мазане, а да ядат орехи. Комуто трябва йод, да яде орехи.
Онези, които не разбират духовния живот, казват: „Нас не ни трябва богатство, искаме да сме при Бога.“ Какво разбирате да сте при Бога? Когато възлюблената казва: „Аз искам да бъда при възлюбления, да гледам лицето му“, аз казвам: тя трябва да бъде здрава по ум и сърдце. Какво ще се ползува твоя възлюблен от една хубава дама с някоя венерическа болест, или епилептична, или охтичава, или с разстроен стомах? Как ще те погледне твоя възлюблен? Да сме при Бога, разбирам всякога да сме богати, здрави, главно да сме добре организирани.
И тъй и вие имате една обвивка, тя е вътрешната черупка, в която сте скрити. Както ви виждам, вие сте още неузрели орехи. Учени сте, тези орехи проповядват из църквите, пишат научни книги и рекох, вие сте още черупки и вашите черупки трябва да се организират. Тази външна черупка ви е потрябва, но смисълът не е в нея. Тя е направена, за да може вътрешното съдържание на ореха да се организира. Какво разбираме под вътрешно съдържание? Вътрешното съдържание е великата Божествена душа, която трябва да почерпи онези сили, качества и способности, които са необходими, за да можем да живеем в бъдеще. Под думата „живот” се разбира знанието да живееш съзнателно. Който не знае да живее съзнателно, няма живот.
И тъй, физическото тяло е една обвивка и вие казвате: „А, да не ми се отнима това тяло!“ Прави сте, но като узрее тази външна обвивка, тя се напуква и пада. Но когато не е узряла добре виждали сме как децата я чоплят и цапат ръцете си, а някой път ги използуват за вадене на много хубава боя, хас боя, която не излиза. Някои питат: „Защо ни е това физическо тяло?“ Само в това физическо тяло орехът ти ще може да узрее и да се организира, иначе нищо не излиза без него.
Христос казва: Ние трябва да подчиним физическото си тяло, физическия живот, а не да го направим цял, защото то е една обвивка, една връзка, през която соковете минават отвън навътре. Когато ядете, всички сокове отиват да сформируват у вас и Божествената душа. От това гледище човек още не е сформируван. Хората, разглеждани от гледището на ангелите, са в състояние на растения тук на земята, затова те се уподобяват на дървета. „Праведните ще бъдат като дървета, посадени при водни отоки.“ Под дърво се разбира знание, наука за живота. В райската градина имало две дървета: едното дърво било за живота, а другото – за познание на доброто и злото. Затова Господ е казал на човека: „Тази наука още не я изследвай, а само тази за живота.“ С това Господ е искал да каже: Сформирувай първо своето тяло, неговите мускули, нервна система, дробове, стомах, с една дума – своята външна черупка и по този начин, чрез нея, външният свят ще придаде соковете на по-дебелата черупка. Коя е по-дебелата черупка? Това са костите. Виждаме, че и главата на човека има тези три черупки, както у ореха: външната е кожата; втората, средната е костта; а третата, най-вътрешната е една нежна ципица около мозъка. Ако тази нежна ципица се повреди, човек се поврежда. Ето защо човек трябва здраво да сформирува своето тяло, а за да се то сформирува, човек трябва да използува условията, при които е поставен. Всеки един от вас може да развали тялото си в една година отгоре. Примери има за това много. Има хора, които като са изгубвали своето богатство, веднага са падали от удар, от прилив на кръвта в главата или пък са изгубвали смисъла на живота и са се отчайвали.
И тъй, външната черупка е необходима, за да възприеме само онези сокове, които са нужни за душата. От това гледище материята бива в седем състояния, но качествени. Учените хора казват, че има неорганическа материя, както имаме и кристали. Тази неорганическа материя може да се превръща в органическа. Какъв е процесът, през който тя минава от едно състояние в друго? За да може материята да мине от едно състояние в друго, трябва да се изменят нейните вибрации, трептения или трябва да се рафинира, да се пречисти. Христос казва, че човек се чисти от сърдцето си. Под думата „сърдце“ се разбира чувствената душа, това което наричат „астрално тяло“, то е второто тяло на човека. След смъртта си, у човека отпадат някои обвивки, Когато влезе в света на душата, и тя има три обвивки, двете от които отпадат, а едната остава. Когато садите орех, вие го садите без външната, зелена обвивка, която е отпаднала, а остава средната корава. Там в земята, вътрешната корава черупка се разпуква, разпуква се също и вътрешната тънка ципица и от центъра на ореха се появяват нови орехи или се явява същинската душа.
Това, което говоря за ореха, по аналогия е вярно и за човека. За да схванете нишките на тази философия, трябва да правите наблюдения. Ако тези нишки не се сноват тъй разумно, както жените сноват нишките от платното на стана, платното няма да излезе. По същия закон и нашите мисли трябва да бъдат добре насновани, а за това трябва да знаем известни закони. Най-първо отхвърлете от себе си старите предубеждения, да изхвърлите страха, да не се боите, че този или онзи човек ще ви излъже. Когато отидете при един сарафин да разменяте пари, той опитва златна ли е тази монета или не. Той има за целта един михенк-таш87, особена киселина, с която опитва златото. Къде е вашият михенк-таш? „Може да ни излъже този човек.“ Извадете вашия михенк-таш и опитайте каква е тази монета.
Сега рекох на съвременните хора: „Повярвай, опитай и виж”. Следователно твоята вяра трябва да мине към опита, опита към виждането, а виждането разбира разумния човешки живот. Като приложите тази наука в дома си, на мъжа си, на жена си, на децата си, на приятелите си, тя трябва да произведе благотворни влияния. Често между съвременните християни, като заболее някой и не могат да му помогнат, казват: „Господ е решил тъй, този човек да боледува.“ Дали Господ е решил или той сам си е решил? Когато някого съдят, това не е решено от съдията, а самият човек си го е решил. Казват: „Господ ще го съди.“ Ти ще накараш Господа да те съди. В този свят има два вида съдене, може да бъдеш съден за добро, а може да бъдеш съден и за зло. На земята се прилагат само законите за зло. Като направи някой зло, веднага идат стражари да уловят този човек, искат да го видят и адвокати, и съдии, и другите хора. Започват да се интересуват и вестниците от него, всички се интересуват. Хората се запитват помежду си: „Запознати ли сте с това дело?“ Виден адвокат го защищава и този човек по такъв начин обръща вниманието на хората. Направиш едно добро, никой не иска да знае за тебе. Тъй че, на земята няма закон, който да съди хората, че правят добро, а ги съди само когато вършат зло, престъпления. На Небето е обратно. Като направиш престъпление, там никой не те търси, но направиш ли добро, всички първостепенни адвокати, съдии, казват: „Доведете този човек, който е направил такова голямо добро тука.“
Христос казва: „Добрият человек изважда от своето съкровище добрините си.“ Сърдцето му, това е съкровището на неговата Божествена душа. Това, което Бог ти дава, ти го изваждай, използувай го. Знаеш, че всички блага в света не са наши, а са от Бога. Следователно добрият човек има кредит, от който вади, черпи и като задоволи своите нужди, дава и на своите приятели. Но за да имате това съкровище, непременно трябва да сформирувате, да организирате вашата душа. Ако се интересувате, може да се занимавате с окултната наука и да видите, че у човека има около седем центрове, които може да се развият, има известни научни методи, чрез които може външната енергия от въздуха да се възприеме и складира в тези възли и после да се препрати чрез гръбначния мозък в задния мозък, а от там в предната част на мозъка и той става активен. Затова ще трябва да научите същия закон, според който постъпват градинарите? Те, като насеят своята бахча, взимат водата от главния източник и чрез вадички я пренасят по цялата градина да се полива. По същия закон човек трябва да събира своята енергия и да я препраща там, на това място, което не е обработено. В този процес ние трябва да избягваме безпокойствие, да имаме търпение и да не бързаме да извършим скоро този процес.
С бързината си да не изпадаме в следното положение: един американски лекар, бил повикан да лекува един манафин в Мала Азия. Като го прегледал, предписал му една рецепта, според която да взима по три лъжички на ден от това лекарство и в десет дни да го изпие и тогава ще забележи резултата. Манафинът си казал: „Вместо да го пия в продължение на десет дни, аз ще го изпия в един ден и веднага ще оздравея.“ Дигнал шишето, изпил го, но веднага умрял. Постъпвайте според както е препоръчал лекарят, по три лъжички на ден, както е писал и Господ в своята книга – по три лъжички на ден. Ще кажете: „Ама че бил глупав този манафин!“ Ами съвременните хора като преядат? Взимат едно меню, второ, трето, че после малко шампанско, а след това – разстройство. Скоро лекари да помагат, скоро разслабително!
Да, и в България има манафи. Под „манафи“ разбирам, че когато ние не мислим тъй, както всичко е наредено в света, ние приличаме на един некултурен човек. Следователно ние не трябва да преядаме. Ще кажете: „Слава Богу, ние не преядаме!“ Аз смятам, че най-малко 75% преяждат. Някои казват: „Аз искам да обгърна цял свят, да обичам и да ме обичат.“ – Много искаш. Можеш ли да дадеш на този свят всичко, което той иска? Имаш ли силата на Слънцето? Това са обаче, само думи. И в църквата казват: „Трябва да обичаме света.“ Той баща си, майка си, приятели, които са му направили добро, не ги обича, та света ли ще обича! В такива трудни времена се познава нашето сърдце. Човек трябва да е богат, да събира тази Божествена енергия в себе си, за да прояви известни чувства.
Когато възлюбленият вземе своята възлюблена, не трябва да прилича като онзи руснак, който се оженил по любов и нямал нищо, бил много беден, нямал средства за прехрана. Когато жената поисквала хляб, храна и други неща, той ѝ казвал: „Ну, поцелуемся.“ Един ден „ну поцелуемся“, втори ден „ну поцелуемся“, жената недоволна от липсата на всичко друго, изгубила разположението си към него. На човека в този свят не трябват само целувки. Някои хора умират от еднообразни целувки. Майките целуват децата си по страните и с това внасят доброто у тях. Някои хора пък, като те целунат, изсмукват те. Те приличат на онези рогове, които ти турват, за да се извлече от тебе насъбралата се лоша кръв. Когато ти турят десет такива рога, ще видиш какви са тези целувки. На думата „целувка“ аз давам много широка смисъл. Всеки, който ти размъти сърдцето, ума, ти дава такава целувка.
Христовото учение изисква навсякъде хармония. Хромите трябва да проходят, слепите – да прогледат, глупавите – да поумнеят. Под думата „глупав”, аз не разбирам неразумен, но човек, който няма условия да се развива. Вземете един умен човек и го затворете в една тъмна стая да стои там 10 години, без да има възможност да се развива, той ще стане идиот. Вземете най-глупавия човек и го оставете при най-добри условия, той в 10 години ще се подобри.
Затова Христос казва: „Добрият човек изважда от съкровището си добрините, а злият – злините.“ Под това разбирам, да вади благо за себе си и за ближните си, най-първо за себе си. Някои хора искат да научат другите да обичат Бога, но те ще ти кажат: „Е, ти като обичаш Бога, Той какво ти е дал?“ – „А не, грешиш, Той много ми е дал, не говори такива работи.“ Ако ме питат: „Какво те е научил учителят ти?“ Ще кажа: научил ме е да смятам, да чета, дал ми е познания по физика, химия и др. Вашият Господ какво ви е дал? С това не правя упрек на вашия Господ. Той може да ви е дал всички условия, но вие се затваряте във вашите черупки, като ореха и не му давате възможност правилно да се развива, да узрява.
Първото нещо е да се освободим от всички противоречия, които съществуват. Казвате: „Това учение право ли е или не?“ По два начина може да проверите това нещо. Когато у вас има една Божествена мисъл, тя никога няма да донесе раздвояване във вашите души. Тя ще бъде като чиста, прохладна, балканска вода, която като мине през вашето тяло, ще ви донесе освежаване, бодрост. А като пиете вода, в която има разни мътилки, примеси, тя ще предизвика у вас тяжест. Ако едно учение те подигне, направи те по-умен, по-разсъдлив, това учение е Божествено, то е вярно.
У старите евреи имаше желание да обърнат хората към еврейството и затова изпращаха свои мисионери да проповядват. Не е лошо да се проповядва християнството, но въпросът е как трябва да се проповядва. Преди 15 години имаше мисионери, които ходиха по Америка да проповядват, да не се изпраща спирт. „Не ни изпращайте спирт, вие ни донесохте християнството, но и с това, голямото зло, употребяването на спирта, на виното.“ Трябва да умеете да проповядвате, защото не е голямо изкуство да разваля човек, това е най-лесната работа.
Вие може да възразите и да кажете: „Ние не сме от тези хора.“ Съмнявам се. Колко пъти ние изгубваме най-хубавото си настроение. Някой ден имаме едно добро настроение, срещне ни някой и казва: „Знаете ли еди-кой си какво говори за вас?“ – „Как, за мене?“ И както си тръгнал горе, за Небето, слизаш от там и изгубваш Божественото настроение. С твоя чук ти си разваляш настроението и Господ казва: „На тебе, такъв манафин, ти трябва да изпиеш цялото шише, за да умреш.“
А що е смърт? Едно пречистване. Според Христовото учение, всяка къща, в която хората са се карали 30 години, трябва да изгори. Болница, в която са лекувани 30 години разни заразителни и опасни болести, трябва да се изгори. Тя е просмукана от разни микроби. Ето защо Господ днес разваля света, защото е просмукан от лоши мисли и желания и с това ни избавя от едно по-голямо зло. Господ казва: „Днес съсипвам, за да направя нещо по-добро.“ Днес Господ сваля горната черупка, а остава вътрешната. Вътрешната обвивка е вашата душа, в която трябва да се сформируват най-разумни идеи, мисли, да се развие най-силна воля и добре организиран ум. Под разумен човек разбирам човек, който има силна воля, силно сърдце и силен ум.
Но това още не обхваща цялата истина. Например в една теософска книга „Светлина върху пътя“ срещате такова едно изречение: „Убий всяко желание“. Аз турвам отдолу: „Възкреси всяко желание.“ Как ще разберете тази мисъл? Разбира се, да убиеш в себе си всяко лошо желание. Възкреси що? Възкреси в себе си всяко добро желание. Следователно в тази книга трябва на всяко изречение да поставите друго, с противоположно понятие, защото този, който е писал книгата, или е скрил истината или не е разбирал дълбокия смисъл на нещата. Затова мнозина от вас, които изучават духовната наука, срещат противоположни мнения. Христос турва две такива противоположни изречения: „Добрият човек изважда от доброто съкровище добрините, а злият – злините.“ Следователно когато искам да поправя човека, на лошия казвам: „Убий в себе си всяко лошо желание, за да не правиш зло на хората.“ На добрия казвам: „Възкреси в себе си всички добри желания, извади ги и ги дай на хората.“
Трябва да бъдем внимателни, не трябва да приличаме на онзи американски професор, който обичал да държи студентите си в аудиторията половин-един час след звънеца. Един ден учениците му решили да го научат на един добър урок. Намазват стола с туткал, завъртват го отдолу с бурми, професорът стоял така два часа и когато искал да стане – не могъл, залепил се на стола. Днес виждаме много християни, които стоят залепени на столовете си. За да се освободи най-после професорът от стола, трябвало е да се извърши дълга процедура. Така и съвременните християни трябва да ги освободим от техните катедри, на които те са се залепили. Ще кажете: „Това е фигуративно представяне на въпроса.“ Имаш някоя добра мисъл, не казвай: „Не му е сега време да се прокарва тя“, а си кажи: „Залепен съм сега.“ Дошъл някой приятел, иска ти се да го целунеш, не казвай: „Аз съм с други убеждения, възгледи“, но кажи на приятеля си: „Аз съм залепен за стола, ела да ми помогнеш и тогава ще се разберем.“
Христос турва въпроса рязко: „Добрият човек от доброто съкровище на сърдцето си изважда добрини, а злият – злини.“ Под добро съкровище Той разбира тази човешка душа, която правилно се развива и представлява това, което в окултизма наричат „добра карма“. Такъв човек е събирал, изпълнявал е Божествените закони и може да помага на другите хора. А тези, у които кармата е лоша, те ще направят едно престъпление, второ, трето, за което и ще бъдат затворени. Ще престои в затвора 1,2,4,6,10 години и ще придобие известна опитност. Страданията са обратен процес на поправянето, за да може тези сокове на злини, които са у нас, да се обърнат на добро. Идете в някое българско село, на техните бунища, ще видите, че те изваждат своя тор на нивите си и обръщат по този начин лошите семена в добри. По същия начин и вие извадете тора си на вашите бунища. Не е лошо, че злият човек изважда злото от своето съкровище, но трябва да го тури на нивата си и да превърне лошото в добро и тогава ще бъде богат.
По този начин вашите възгледи ще се разширят. Природата никога не изкоренява несъвършените форми, а ги и тях използува и преобразува. Това добро съкровище е необходимо за нашето здраве. Може да попитате: „Как може да знаем дали имаме това добро съкровище или не?“ Ще ви дам признаци, диагноза, по която може да проверите това. Ако сутрин, като ставате, имате добро настроение и през целия ден приемаш хората весело, отнасяш се с жена, деца, приятели добре и до 9 часа, когато си легнеш, запазиш същото настроение, значи имаш добро съкровище. Това, което е вярно за един ден, вярно е и за много други дни. Но ако, след като станеш сутрин, си неразположен, ти си от тези, на които съкровището не е добро. Но ще се извиниш, че си нервен, че си болен, нищо не те оправдава, съкровището ти не е добро. Вземи този тор, занеси го на нивата си и кажи: „Трябва да страдам и от тези страдания да се науча да бъда търпелив.“ Най-първо научи се да бъдеш търпелив.
Има два вида търпение: неволя и търпение. Неволята ти се налага, а търпението се дължи на човешката воля. Никога не трябва да налагаме на хората и да им казваме: „Ти ще вярваш, както аз вярвам.“ Остави този човек да си насади градината, както той иска. Ти не му прави план, но му дай само семена. Ама той щял да направи грешки. Нека прави. Злото не е в това, че правим грешки, но трябва правилно да се развиваме и да бъдем и ние свободни и да дадем самостоятелност и на другите хора.
А какво правят съвременните хора? Майка, като има едно детенце, ще го завие добре в пелени, ще го завърже после във въркозуня и ще му каже: „Ти си в закона, така ще стоиш.“ Така го държат известно време и след малко го разповиват. Започва детето да поритва свободно с крачката, да си движи ръцете и като се боят родителите да не изстине – скоро пелените, скоро въркозуня. Това се продължава 1–2 години. Ще стоиш така и ще кротуваш. Така и религиозните хора вземат някого, завият го в пелени и той не може да излезе от тях. Добре, но това дете, което сте увили в пелени, расте. Като порасне, майка му го освобождава от пелените и от въркозуня, защото така гледано, това иска много труд. А освен това, то в пелени не би могло да се развива, а това е необходимо за човека. Майката трябва ли да желае да носи детето си все на ръце? Какво ще бъде това развитие? Една–две години може да го носи, но после да го остави да се развива, да расте. Майката не трябва да желае детето ѝ да се сбабичасва, а да бъде юнак, да расте. Така и с вас ще бъде, когато влезете в едно религиозно общество. Първо ще бъдете като едно дете, а после ще растете, ще станете благороден човек.
Това разбира Христос под думите: „Добрият човек изважда от съкровището си добрините.“ Как ще приложите това учение? Като станеш сутрин, задай си въпроса обвит ли си с пелени и вързан ли си с въркозун? И затова човек, като се събужда от сън, веднага си изважда ръцете, за да покаже, че е готов за работа. Иска свобода на своите ръце и крака. Ръцете и краката – това са човешката воля. Когато очите, ръцете, краката, езикът се освободят, това показва, че у човека има воля, сърдце и ум. Като станеш от сън, хвърли въркозуня си и кажи: „Господи, започвам днес работата си чрез свободата и волята, които си ми дал.“ Сънят е въркозуня. Приготвяй се, защото като отидеш на Небето, там няма пелени, няма въркозун, няма и спане, а има само почивка.
Ние трябва да се стремим да сформируваме тялото на своята душа, а по същия начин да сформируваме и това тяло, с което човек ще възкръсне. Възкресението подразбира един процес. Има хора, които както са тук на земята, ще възкръснат, ще се метаморфозират. Апостол Павел за такива хора казва, че ще им падне външната обвивка и ще се изменят, ще възкръснат. Към този процес ще трябва да се стремим и затова трябва да хвърлим от нас всякакви съмнения, всякакви ограничения. Аз рекох, вярвай в твоя Господ, Който е вложен в тебе, вярвай в твоя ум, в твоето сърдце, в твоя дух и ти ще възкръснеш. Следователно ако Бог е вложил едно добро съкровище в мене, аз трябва да го призная. Ако призная, че у мене има едно зло, трябва да го изнеса на своята нива и него да превърна в добро. Това е мисълта, която Бог е вложил в този стих.
И тъй, трябва да минем от временното, от ограниченото, от пелените, от въркозуня към свободата, от млякото към твърдата храна. Ако едно дете до 20-тата си година иска все да суче от майка си, какво ще стане с тази майка? Една две години то може да се храни с мляко, но после ще трябва да започне да употребява твърда храна. Свободата е необходима за растенето, за развитието. Пуснете един кон на свобода, ще видите как той ще започне да рита, да скача, но и това скачане си има смисъл. Ако в града скача, той ще смачка някого, но грешката не е у него, а у нас. Същото се случва и с нас.
И тъй, да се спрем на принципа: към кои хора спадаме, към добрите или злите, към верующите или неверующите? Казвате за някого: „Той е неверник.“ Под думата „неверник” аз разбирам, че в неговия мозък няма светлина. Рекох, отворете прозорци у този човек, дайте по малко пари, за да му направим такива и той ще ви благодари. А вие казвате за него, че бил еретик, неверник. Че и тебе да те турят в такава тъмна стая, без прозорци, няма да вярваш. Вярването подразбира светлина, а неверието – тъмнина. Затова доброто се върши в светлина, а злото – в тъмнина. Христос казва: „Ето защо, вие трябва да преобразувате вашия живот”. Как ще го преобразувате? Повярвай, че си добър човек. Като станеш сутрин, кажи си: „Аз съм добър, умен човек, защото Господ ме е направил.“ Ще кажете: „Това е богохулство.“ Според мене всичко, което е направил Господ, е хубаво, няма лошо в света. Трябва да съблечем всички тези стари дрипи и да оставим у нас само Божественото. Долу тези проповедници, които казват, че човек бил грешен. Грешни са онези хора, които от хиляди години живеят в зимници и няма къде да изхвърлят своите нечистотии, а ние трябва да ги извадим от там, да ги пречистим и да им дадем простор в Божествения свят.
Тогава Христос казва: „Вие, добри, умни хора, извадете доброто от вашето съкровище и помогнете на вашите братя.“ Каквото добро имате, изваждайте го и давайте. Когато някой каже, че е богат, рекох: Дай да видим колко пари имаш. Аз разбирам златни пари, ефектив, а не банкноти, защото в Небето приемат само злато, а не книжни пари. Всяка добра мисъл, добро желание е един ефектив, звонкова монета, а тя може да бъде от 10 лева, 100 лева, 1000 лева, 10 000 лева и повече на стойност. Това е дълбокият смисъл, които Христос влага в горния стих. Злият човек от своето сърдце сам вади, а не Господ. Давид казва: „В грях ме зачна майка ми.“ Не казва Господ, а майка ми. Йоан казва: „От Господа съм зачнат.“ Ако живееш в една светла стая, от Бога си зачнат, а ако живееш в тъмна стая – от дявола. Ако работиш, ще бъдеш с Бога. Накарайте кого и да е да работи, да мисли, няма да върши зло.
Следователно ние трябва да мислим, да чувствуваме, да действуваме. Това е християнството, което трябва да обнови сегашното общество, а не да останат само тези стари знания, че Христос това направил, онова направил. Да, зная, че Христос е направил велики работи, но ние какво сме направили? Братко, ти какво може да направиш днес, това искам да зная аз сега, в XX век. Аз зная какво е направил Христос преди 2000 години, зная какво днес върши, но ти какво направи? Но ще каже някой: „Ами ти какъв си?“ – Ела да поработим заедно, тогава ще се разберем. Вечер, като вземем да си делим парите, ако взема повечко, ще ме познаеш какъв съм. Ако имаме десет лева спечелени и аз взема 9 лева, а на тебе дам 1 лев, ще ме познаеш тогава, колко съм правоверен.
Сега искам всички да развържете кесиите си, сърдцата си, ума, волята си. Долу въркозуня, долу пелените, крака, ръце, всичко да бъде в движение. Това се изисква за всички религиозни хора, това е разумният живот. Така ако живеете, у вас ще дойдат добри мисли и желания. Ще кажете: „Кажи ни всичко.“ Глупав ли съм да ви кажа всичко? Аз не искам да ви дъвча храната, вие сами си я сдъвчете и се нахранете. Ще кажете: „Този човек не мисли логически.“ Аз мисля много логически, защото познавам хората. Ако искате да видите и да разберете моята логика, елате да видите аз как живея и с какви мъчнотии се боря. Лесно ще е, ако имам 10 000 лева и се обличам по три пъти на ден. Познавах една дама от Свищов, която се обличаше по три пъти на ден и я наричаха „трикольорната“. Без пари да живеете, от земята да вадите, това е майсторлък. Работи сам. А сега всички хора се стремят към леност. Мъжете работят, а жените гледат как да се облекат. А като се обличате с тези хубави платове, благодарете на онези бедни жени, които са ги тъкали. Не мислете, че тези бедни жени са били добре платени, че са имали пари. Не, те са яли бой. Това е новото християнство, то иска обновление от обществото и всеки може да каже за себе си: „мога“. Можеш заедно с Бога, заедно с ангелите да се поправи[ш] и светът ще тръгне напред и никой не може да го спре.
За да се отиде до Небето има три начина. Кои са те? За Небето има един тесен път, по който върви Божествения трен. Първият начин – да тикате трена, вторият начин – да се надпреварвате, а третият начин – да влезете в него. Аз виждам някои впрегнали се, казват: „Да тикаме царството Божие.“ Няма защо, то само си върви. Ти, видиш ли трена, не го тикай, не се надпреварвай, а влез в него, той ще те заведе на определеното ти място.
Това е, което добрият човек трябва да изважда от доброто съкровище на сърдцето си.
Беседа, държана на 20 май 1917 година
