Един адепт на древността, наречен Елтамар, отишъл един ден в една местност, дето живели най-културните хора по това време. Той искал да помогне на тия хора, защото тъкмо при неговото пристигане водата в тази местност се изгубила и всички тамошни жители се измъчвали от голяма жажда, от суша и безводие. Адептът ги извикал при себе си и им казал да почакат малко, да се въоръжат с търпение, докато приложи своето знание. Той построил една хубава чешма, от която потекла чиста, студена вода. Като видели това, жителите на тази местност се завтекли към чешмата, дето се явил голям спор кой от тях пръв да си налее вода.
Жрецът на капището се приближил към адепта и казал:
– Моля ти се, остави ме аз пръв да налея вода и да я занеса на своите богомолци, които ме чакат да свърша молитвата си.
Адептът го запитал:
– Ако те оставя пръв да налееш вода и занесеш на своите богомолци, ще станат ли по-добри?
– Не зная, ще видим.
– Тогава и аз ще видя да ти дам ли пръв да налееш вода.
След това идва един учител, спира се пред чешмата и казва на адепта:
– Позволи ми аз пръв да налея вода да занеса на учениците си да пият от нея, и след това да продължа обучението си.
– Ако учениците ти първи пият вода, ще станат ли по-добри и разумни, ще могат ли по-добре да служат на Бога?
– Не зная, нищо не мога да кажа.
– Щом не знаеш, и аз се въздържам да дам първо на тебе вода.
Започват едни след други да се изреждат всички ония, които имат свои обични, и да искат първи да вземат вода. Адептът всички запитвал:
– Ако занесете на своите обични първи да пият от тази вода, ще станат ли по-добри и по-разумни?
– Не знаем.
– Щом не знаете, и аз ще помисля да ви дам ли първи да вземете от тази вода.
Най-после пристига един генерал и казва на адепта:
– Моля, дайте ми път по-скоро да налея вода за войниците си, защото ми предстои важно сражение. Ако не пият вода, войниците ми са осъдени на смърт.
– Ако победите в това сражение, какво благо ще допринесете на човечеството и на своя народ?
– Не зная, ще видим.
– Тогава и аз ще видя да ви дам ли вода, или не.
След това адептът се обърнал към всички присъстващи и казал:
– Нека свещеникът извика своите богомолци тук, сами да пият вода от чешмата, а не да им се носи на крака. Нека учителят доведе учениците си тук, сами да пият вода от чешмата. Нека генералът доведе войниците си тук, да пият направо от чешмата.
И започнали да дохождат на чешмата млади и стари, учени и прости да пият от новата вода, да утоляват жаждата си. Като задоволили жаждата си, адептът се обърнал към всички със следните думи:
– Ето, хиляди години вече, как вие пиете вода от тази чешма, но понеже се отклонихте от правия път, забравихте Бога, извършихте ред престъпления, водата се изгуби. По Божия милост тя отново дойде, за да ви покаже какво ви чака в бъдеще, ако не подобрите живота си и не се върнете в правия път. Ако не подобрите живота си, водата съвсем ще изчезне, а с това ще се прекрати и вашият живот. Докато пиете вода от новия извор, никой няма да умре.
(31-ва неделна беседа от Учителя, държана на 15 април, 1928 г.)
