ДУХ СВЕТИ ЩЕ ВИ НАУЧИ
Защото Дух Свети ще ви научи в истия час, що трябва да речете.“ (Лука 12:12)
Ще ви прочета дванадесета глава от Лука до тридесет и седми стих.
"Защото Дух Светии ще ви научи в истия час що трябва да речете."
Понякога е трудно да обясним на хората от света някои духовни истини. Търговецът разбира от своите работи, земеделецът – от своето земеделие, лозарят – от своето лозарство, ученият – от учението си; всеки разбира от своята специалност. Но стигнем ли до една Божествена Истина, става много трудно тя да се изясни и да се предаде.
Духът е нещо невидимо. Аз казвам, че Духът е видим. Някои твърдят, че е видим, други – че е невидим. Дрехата на Духа е Светлината. Следователно, ние виждаме дрехата. Там, където Духът действа, има Светлина; където Духът не действа, няма Светлина. Когато говорят за Божественото, хората питат: "Можем ли да го уловим?" Те мислят, че само това, което могат да уловят, е реално. Разбира се, че това, което можеш да уловиш с ръцете си, е реално, но можеш да уловиш нещо и с духа си. Ти можещ да уловиш нещо и с железарски клещи; фотографията пък може да улови образа и сянката на даден предмет. Някой пита какво нещо е реалното в света. Улавяш с ръка един предмет и казваш, че си го хванал. Ти си докоснал този предмет и осезанието, което имаш, се предава чрез твоите нерви и ти придобиваш впечатление, възприемаш образ. Уловил си един предмет, но не знаеш какво е той, не можеш да го обясниш. Казваш, че си хванал кокошка, но какво нещо е тя? Кокошката е животно с два крака, с крилца и перца, от която, след като й се отреже главицата, може да приготвиш супица или друго вкусно нещо. И след като пийнеш отгоре на всичко едно-две килца винце, казваш: "Това е кокошка!" Това е определение на понятието "кокошка". Да, трудно е да се определи какво нещо е кокошка, овца или вълк. Ако някой би възложил да се опише психологически какво нещо е овцата или кокошката, ще ви запитам дали сте влизали вътре в тях, за да видите какви преживявания имат. Аз бих ви запитал какво нещо е Иван Стоянов. За да можеш да опишеш какво нещо е той, ти трябва да знаеш вътрешното му състояние, да разкриеш в даден момент какви мисли, какви чувства го вълнуват. Иван Стоянов е това, което той мисли и чувства. Влизали ли сте в положението на една овца или кокошка, за да знаете какво мислят и какво преживяват те? Казвате, че те са без душа. Как така нещо, което е без душа, може да дава живот на другите? Капнал си от умора, умираш от глад, но хапнеш ли си кокошчица, след един-два часа се възстановяваш, а след двадесет и четири часа отново решаваш важни въпроси. Питам кокошката глупава ли беше; могат ли глупавите неща умни неща да произвеждат? Животът живот ражда, умното умни неща ражда, Любовта Любов ражда, глупостта глупост ражда, Мъдростта Мъдрост ражда. Чудни са хората като мислят, че овцата е глупаво нещо, а самите те поддържат всякакви глупави идеи.
Сега Христос казва: "Този Дух, Светият Дух, Духът на Светлината – Той определя". Не казва "Духът, Който вече дойде", а "Духът на Светлината като дойде, Той ще ви научи в дадения момент какво да кажете". Христос има предвид Духа на Мъдростта. Следователно, всичко се заключава в казването. Докато не те уловят и не те принудят да си кажеш името, ти нищо не казваш. Хванат те, набият те и след като кажеш името си, се спасяваш. Това означават думите, че Духът ще те спаси. Ти си царски човек; хванат те, упорстваш, не казваш името си – ще те набият; кажеш ли името си, спасен си. Преди повече от двадесет години английският престолонаследник тръгва една вечер да гуляе, да пие и да се весели. Стражарите го хващат, набиват го и го изправят пред английския клиров[1] съд, който е много строг. Питат го за името му. Престолонаследникът се възмущава как така да не знаят кой е той и удря една плесница на съдията. Последният веднага го осъжда на три дни затвор. Когато научава за това, бащата казва: "Чудесно е, че има в Англия съдия, който да отсъжда така право". Всички очаквали, когато стане крал, престолонаследникът да отмъсти на съдията, но той му благодарил за това, че го е научил да казва името си. Христос казва, че когато разумното, Божественото дойде, Господ ще ни хване и ще ни пита: "Кой си ти?" Тогава няма да мълчиш, но ще кажеш Истината. Духът ще ни научи във всеки момент какво да правим. Няма като кралския син да мълчим или да раздаваме плесници, защото после ще прекараме три дни в затвора. Питам какво ще спечелите от това. Духът ще ви научи какво да кажете. Ще кажеш: "Аз съм кралският син, направих една малка погрешка, ходих с другари да гуляя". Тогава съдията ще ти каже: "Друг път не ходи!"
Сега, този Дух липсва у съвременните хора, които мислят, че са много умни. Аз често оспорвам това, че хората са умни и ги питам коя от техните фирми е оцеляла през последните две хиляди години. Покажете ми един дом, който да не се е разрушил и в който децата да не умират. Всичките ви начинания дори двадесет и пет години не издържат и фалират. Питам ви тогава умни хора ли сте; не сте ли от ония деца, които си правят къщички по пътя и кой дето мине им ги разваля? Вашата майка ви пита какво правите. "Къщички правим, но вятърът ги разваля." И сега всички хора правят къщички. Не са лоши вашите стремежи, но лошото е, че правите къщичките си от пясък. Малките деца често правят малки стомнички от кал и ги пекат на слънцето. Те бързо изсъхват, но и бързо се пукат, без да задържат вода.
Сега, Христос посочва един метод: "Като дойде Духът, Той ще ви научи как съвременният живот да се съгради разумно". Бог ни е дал Живот и ние трябва да знаем как да го запазим. Вашият живот е налят в един пръстен съд и ако го докоснат само, вие започвате да се чувствате празни. Казвате, че сърцето и умът ви са празни. Защо? Защото Божественият Дух не работи във вас. Други казват, че сърцето и умът им са пълни. Божественият Дух работи в тях. Божественият Дух носи Светлина.
Сега, има и друг дух, който като дойде, казва кое е право, кое е криво и ти изпадаш в положението на пророкуващ циганин. Циганите идват и започват да пророкуват: "Половината от живота си ще прекараш добре, а другата половина – зле. През първата половина ще имаш девет оки[2] късмет, а когато станеш на четиридесет години, ще изгубиш късмета си". Късмет може ли с оки да се мери? Идва някоя циганка и казва, че ще ти врачува, ако й дадеш един чувал с брашно. Ти се съгласяваш и й даваш, но тя те натиква в чувала и чак когато дойде мъжът ти, те изваждат от брашното. Всички съвременни хора се намират в подобен брашнян чувал и трупайки богатства, все в този чувал остават. Сега всички са обрашнени – едни са влезли с главата, други – с краката, едни – с двадесет и пет хиляди лева; други – с петдесет хиляди лева, трети – със сто хиляди лева и продължават да пипат чувала. Питам, след като този чувал е допринесъл толкова злини, има ли смисъл да се пипа?
"Духът като дойде, Той ще ви научи какво трябва да речете"… Съвременният човек се чуди каква работа, какъв занаят да започне. Ако започне търговия, в нея има лъжа; ако стане свещеник, има лъжа; учител ако стане, пак има лъжа. Навсякъде има лъжа. Най-почтените служби, които са останали, са тези на свещениците, учителите и лекарите, но ако я нямаше лъжата в тях. Аз мисля, че когато попът лъже, една негова лъжа струва колкото сто обикновени лъжи. Следователно, ако един търговец излъже сто пъти, всичките му лъжи се равняват на една попска. Например, търговецът предлага плат, в който има десет процента вълна, а останалото е памук, но лъже и го продава като чист вълнен плат. Но казвам ви, че сто подобни лъжи се равняват на една попска, т.е. попът трябва да чака търговецът да излъже сто пъти, та чак тогава да има право на една лъжа. А ако търговецът излъже петдесет пъти, попът няма право да излъже дори веднъж.
"Но като дойде този Дух на Истината в нас, Той ще ни научи"…Всеки трябва да работи в света. Каквото и да работи човек в живота си, навсякъде може да бъде честен, защото всички занятия, които съществуват в света, са връзки. Някои физиолози уподобяват търговците на онези клетки в организма, които съхраняват мазнините,за гладни години, за да има какво да се продава. Всеки събира богатства, за да може някой ден по-скъпо да продава. Когато настана глад в Египет, трябваше да дойде някой, който да събере всичкото богатство на египтяните, за да може да се изхрани и еврейският народ. Злото не е в събирането на това богатство, а в неговото разпределение. Всичко трябва да се разпределя разумно.
Сега онези, които влизат в Божествения свят, казват, че Господ ще уреди работите. Не, човек ще ги уреди със своя дух. Той ще покаже начина и пътя. Когато дойде Духът, ще ти прошепне: "Сухо е времето, върви и посей нивата!" Вие питате дали ще вали дъжд, а Той ти казва: "Върви да посееш!" Някои чакат да завали, а разумният селянин отива да разоре и посее. Тогава не минават дори пет-шест дни и пада дъжд, Господ те благославя. Разумният човек ще разбере това, което му се нашепва, и някой ден може да е облачно, но Духът му казва: "Иди на работа, времето ще се оправи!" Друг път времето може да е добро и ясно, но Духът му казва: "Днес стой вкъщи!" Защо? Защото приличате на онзи турски кадия[3], който отива по Коледа при един руски православен поп на гости. След като го нагостил добре, попът му казва: "Кади ефенди, утре ще има голяма буря, ще падне дълбок сняг, затова като съмне, трябва да си вървиш. Показва го моята свиня – взема пръчици и ги разнася из двора". Кадията послушал и си заминал. И наистина, на другия ден завалял сняг и цяла седмица трупало. Освен че попът бил много учен, но и свинята му била много умна и предсказвала. По-късно кадията запитва местния ходжа какво ще бъде утре времето, а той му отговаря, че само Господ знае. Учудва се кадията: "Как така само Господ; и попската свиня знае, а ти не знаеш!" По същия начин и ние казваме "Господ знае". Но който проникновено наблюдава външния свят – пчелите, птиците и другите неща, вижда, че има един Дух вътре в тях, който показва, че условията ще се изменят. Когато предстои да падне сняг, дълбок един-два метра, у птиците се явява едно предчувствие и ще ги видите да се събират по много и да пълнят в гушата си храна в двоен и троен размер, за да могат да преживеят. Когато ще се разваля времето, пет-шест часа преди бурята, ще видите, че пчелите бързат натук-натам, връщат се, отиват, а паякът двойни нишки тъче и казва: "Буря ще има, трябва да взема мерки, за да не се развали къщата ми". Ако един човек разбира, че когато пчелите се прибират, ще има буря, че когато свинята носи пръчки, ще вали сняг, такъв човек няма да остане насред път.
Често не вярваме в Бога, не разчитаме на този Божествен Дух, а както сегашните богати хора разчитаме на парите. Може да се разчита на тях, ако ни осигуряваха един устойчив живот. Но в сегашните времена хората влагат един, два, три или до петдесет милиона лева в някоя банка, която впоследствие фалира и те изгубват всичко. В Русия има хора, които са притежавали двеста милиона капитал, а днес са последни бедняци. Питам тогава как ще се осигуриш. На този, който слуша, Духът казва: "Не уповавай на тези пари, изтегли ги от банката и ги раздай на бедните, а утре те ще ти помогнат!" Ще попиташ по какъв начин да ги раздадеш. Ако сам не ги раздадеш, насила ще ти ги вземат. Смъртта е един голям разбойник; тъкмо решиш да си похапнеш и да си попий- неш, идват при тебе духовете на смъртта и казват: "Ти си забогатял, дай парите!" Оберат те, ти изхър- кваш и хората казват "Бог да го прости". Защо да го прощава Господ, след като духовете са го обрали? Духовете кои хора обират? Те търсят да открият някой дебел и него обират. Като видя такъв човек, си казвам, че скоро ще го надушат духовете. Какво трябва да прави той? Ако разбира закона, трябва да пости, защото ако не раздаде още сега тези мазнини, утре кожата му ще одерат. Трябва да постиш четири, пет, до десет дни, та когато дойдат духовете-разбойници да кажат: "Този не ни трябва, да го оставим". А когато те видят такъв мазен, ще кажат: "Хайде да го оберем!" Те хващат някого като кокошка, опичат тялото му, изсмукват душата му, а вие казвате "Господ да го прости". Душата му обикаля около своята къща, плаче и пита как да я съгради отново. Ако питаш свещениците, ще кажат, че е умрял. Не, само къщата са му обрали. Затова умрелият се утешава, когато му донесат малко житце. Умрелите много малко ядат. Казват, че мъртвият тежал тридесет и три грама, затова се задоволявал с много малко и само от миризмата на житото можел да се нахрани.
Христос казва: "Когато разумният Дух дойде, ще ти разкрие онзи закон, върху който животът ти е съграден". Няма защо да се страхуваш, че Господ е вложил в тебе чувства, ум и воля. Ти имаш богатства и дори на гол камък да живееш, пак ще можеш да си поправиш живота. Питате какво да правите. Чудни са хората! Цигулар си; ще вземеш цигулката, ще застанеш край пътя, ще свириш, един ще ти даде нещо, друг ще ти даде. Някому се повредила колата; ти ще я поправиш, след което ще седнеш в нея и той ще те закара където искаш. Срещнеш друг, на когото също се е счупила колата и той ще те пита можеш ли да я поправиш. На втори, на трети поправяш колата и така се прочуваш като майстор. А сега ние стоим и се молим да се уреди животът ни. Приличаме на английския проповедник Спържин, член на една богата църква в Лондон, която искала да събере един-два милиона лева за някакви свои нужди и предложила да молят Бога, за да им се предоставят по някакъв начин тези пари. Проповедникът научава за това и казва: "Няма какво да се молим; аз ще дам петдесет хиляди, а вие останалите ще дадете по колкото искате". Само за един час събрали сумата, а знаете ли колко време трябва да се чака, докато мине този въпрос през Божествената камара? За такава молба Господ кара хората да чакат десет години, а за това време колко пъти ще паднеш духом и ще се обезсърчиш. Когато Господ ти каже да изпълниш Волята Му, няма да питаш какво да правиш. Ако имаш пари в касата си, няма да питаш какво да ги правиш, а ще кажеш: "Господи, искам да правя добро!" Инак ще заприличате на едного, който дойде при мене и ми каза: "Господин Дънов, от тебе искам една услуга; желая да помогна на Братството, купил съм един лотариен билет и искам да спечеля двеста хиляди лева, та половината да дам на Братството". Той иска да прави добро с чужди пари. Ако можеше така, то този печеливш билет аз щях да го взема и щях да му дам сто хиляди лева. Сега всички съвременни хора са все от този род – първо искат да спечелят, че после да правят добро. Те са подобни на циганина, който се качил на една топола да лови косерчета[4]; дошла буря и той започва да се моли на Свети Никола да го запази като му обещава: "На тебе, Свети Никола, едно косерче и на мене едно". Бурята продължава и циганинът казва: "Давам всичките косерчета на тебе". Най-после престава бурята и тогава той казва: "Не на друг, а на мене се скъсаха гащите, пък и в края на краищата ти си светия и не ти трябва косерчета"… Целият християнски свят е като циганина на тополата – докато трае бурята, всичко обещават, но премине ли – всичко остава в техните джобове. Но Божественият закон е такъв, че Господ ще вземе всичко, което е Негово. В Бялото Братство се държи строга статистика. Ти си тьрговец, лекар или учител; Господ изпраща при тебе някой, за да му услужиш в Негово име. Например, лекар си, идва при тебе болен, който не може да си плати, и ти отказваш да го лекуваш. Тогава ще дойде една криза, в която ще изгубиш десет пъти повече, отколкото в друго време. Ако си лекар и откажеш, ще изгубиш клиентелата си; ако си учител и откажеш да помогнеш някому, ще изгубиш положението си; ако си търговец и откажеш да помогнеш някому, ще фалираш. Няма човек, който е отказал да изпълни Волята Божия и да не е изгубил десетократно. Изпълни Волята Божия!
Тогава как ще се оправи светът? Светът няма да се оправи, докато не дойде Духът на Светлината. Щом дойде Той, ще бъдем смели, решителни и всичко ще бъде възможно. Щом има човек Божествения Дух в себе си, щом изпълнява Неговата Воля, думата му всякога ще минава. Тогава няма да има в света невъзможни работи. Сега мога да ви кажа: бъдете смели в Духа на Светлината! Понякога искаш да направиш нещо, но се раздвоиш. Не, в Божествените работи няма раздвояване; Господ никога няма да те кара да направиш нещо, а после да ти каже да го оставиш. Господ всякога изисква от човека това, което може и което има; Господ не изисква от човека това, което не може и което няма.
"Този Дух, казва Христос, като дойде, Той ще ви научи какво да кажете." Знаете ли какво трябва да кажете? Това означава да знаеш да кажеш една дума на място. Сега ще ви поясня тази дума. Ще дам един пример, който и друг път съм разказвал в София: млад поет се влюбил в една графиня, но тя в никакъв случай не можела да се ожени за него, поради високопоставеното си положение. След като излива сърцето си пред него, тя признава, че не може да му бъде жена. Поетът се отчайва и тръгва да се самоубива, но тя разбира мислите му, слага си набързо маска, настига го, прошепва му една дума на ухото и той се връща. Питам какво му е казала. Само една дума! Когато дойде Духът, само една дума ще ви каже и в цялото ви лице ще настъпи промяна. Често една дума в живота ни може да бъде от значение за нашето спасение и една дума може да ни обезсърчи. "Не бой се, бъди смел!" или "От тебе нищо няма да стане".
Божественото Учение притежава положителен смисъл. Всякога мислете положително! Когато дойде Духът, ти питаш защо са всички тези страдания. Той ти отговаря, че страданията са най-великите благословения, които Господ изпраща на грешните хора, за да се свестят. Така по време на войната много българи платиха с живота си. Често англичаните и французите поставяха взривни устройства във форма на часовник или джобно ножче; когато някой българин ги улавяше, те експлоадирваха в ръцете му. По- късно вече се научиха, когато видят часовник или ножче, да не го вземат. И сега в света дяволът е поставил много такива ножчета и часовници. Знаеш ли с какво са свързани и какво има в тях? Духът казва: "Не пипай този часовник, не ти трябва!"
Сега ние тръгваме в един разумен Живот. Някои проповядват да живеем за църквата. Няма какво да живееш за църквата. Ще живееш за Бога, за да изпълниш Неговата Воля, за да изпълниш обещанието, което си дал, когато си тръгнал от Небето. Това е първото условие: да изпълниш обещанието, нищо повече! Първото нещо в ума ти е скритата идея да служиш на Бога, след това – да служиш на себе си и най- после – да служиш на ближните си. Така започваме ние: първо на Бога, после на нашата душа и най-после на нашите ближни. Това е законът и ние го прилагаме по три начина: първо на Бога с всичката си душа, с всичкото си сърце, с всичкия си ум и с всичката си сила; после на ближния си като на себе си и най-после на враговете си като ги любим. Когато приложим тези три метода в Школата, ще получим разрешение на всички обществени проблеми. Някой стои и не знае как да разреши дадена задача. Защо не знае? Не е дошъл Божественият Дух. Някои искат като се помолят на Бога, да им се прости всичко. За да ти се простят греховете, постил ли си пет-шест дена, молил ли си се? Не си постил дори тридесет и четири часа, а искаш Господ да ти прости. И когато не ти се чуе молитвата, казваш, че Господ не те е послушал. Не, пет-шест дни ще постиш, ще се молиш, ще контролираш мислите си, чувствата си, действията си и тогава ще кажеш "Господи, прости ме". Постът е само един метод, с който разрешаваме най-великите задачи в света. Така постъпи и Христос – след четиридесет дни пост в пустинята Той най-после огладня. Тогава се яви Духът и Той тръгна да проповядва. Следователно, всяка една работа в света започва с пост. Не трябва по буква да постиш четиридесет дена. Постът означава да очистиш ума, сърцето и волята си. Няма да оставиш нищо неочистено – умът ти ще бъде светъл, сърцето ти – чисто, волята ти – силна. По този начин всичко ще можеш да направиш. А сега някой десет дни не яде и това било пост. Какво не яде? Не яде печена кокошка и не пие винце. Това не е пост. Когато постиш, ще започнеш да прощаваш на всички и да заличаваш всичко от тефтера си. Ще кажеш на Господа: "Господи, каквото правя аз, така прави и Ти с мене". Господ ще каже: "Дайте сега и моя тефтер". Ти ще зачеркваш и Той ще зачерква, ти ще казваш "Това давам аз" и Господ ще казва "И Аз това давам". Ако ти спреш, и Господ спира. Ако кажеш "Аз давам толкова", а после се поколебаеш, Господ също казва "И Аз давам толкова" и спира на това място.
В Училището, в което сте сега, значение има само това, което правите. Ще го правите с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила, за да бъдете благоприятни на Бога и да изпълните Неговата Воля. Тогава каквато и да е вашата молба, дори и най-долната да е, тя се благославя. По този начин вие ще бъдете последователи на едно Учение, според което винаги ще казвате: "Аз ще му простя". Само силният духом може да прости, това не е за малодушните. Някой лесно обещава, че ще прости. Идва някой болен и казва, че ще работи за тебе, а не може дори да стане от леглото си. Но той обещава за някой ден. Не, аз доказвам, че настоящето е най-важното. Понякога стоиш и казваш: "Днес имах един голям самун[5] хляб, че ядох, ядох – чудесен беше". Друг казва: "След един месец ще бъда поканен на обед, отлично гощаване ще бъде". Едното е минало, другото е бъдеще, а ти си гладен и чакаш; идва някой и ти дава четвърт хляб и малко боб. Питам това малкото не струва ли повече от твоя самун и твоя бъдещ обяд. Бъдещето е на ангелите, миналото е ваше. Настоящето е на Бога – това е Реалността. Дайте ми настоящия хляб, а аз ще ви дам бъдещия обяд и миналия самун, за мене нека да е настоящето! Това е смисълът, това е философията. А ние, когато имаме парче хляб, казваме: "Хубаво е това парче, но ще ми дадат голям самун". Я ти дадат, я не. Това, което сега имаш, е Реалното. Благото, колкото и малко да е, е Божествено. В Божественото няма никакво изключение. Идва някой и ти казва: "Аз не съм богат човек, ще ти дам хиляда лева". – Не, мене ми обещаха десет хиляди, няма да взема твоите хиляда лева. Минават се ден, два, три, ти си променяш мнението и казваш: "Да, обещаха ми, но банката фалирала". Ако беше взел хилядата лева, щеше да си помогнеш. Настоящето е Божествено, уловете го! Оставяме миналото за света, бъдещето за религиозните, а ние се ползваме от Божественото настояще. Някои ще ни убеждават сега да се мъчим, та в бъдеще, на онзи свят, да имаме блаженство. Аз предпочитам сега да блаженствам, настоящето искам аз, сега ми дайте малко хлебец, а после ще видим. Ако сега имам малко хлебец, ще бъда като в рая. В какво се състои голямото благо, може ли да ми опишете в какво се състои бъдещото благо, благото на онзи свят? На бедния му дават парче хляб и той се радва, весели се, а на богатия се падат десет хиляди лева и пак казва, че не му стигат тези пари. За дъщерята и за сина му трябвали и затова е недоволен. Един английски богаташ, който имал триста шестдесет и пет милиона лири, по време на коронясването на краля се хвърлил в морето от страх, че няма да му стигнат тези пари. Бил умопобъркан. Че кой не е умопобъркан, има ли някой, който мисли по-трезво? Ти имаш сто хиляди лева в банката, но се боиш, че няма да ти стигнат, понеже има криза. Беднякът, който няма нито стотинка в банката, когато спечели сто лева, казва "Слава Богу, утре пак ще заработя". Питам тогава кой е щастлив, не сме ли като оня англичанин? Но когато дойде Духът, Той ще бъде настоящето, Той ще ни даде Реалното в света. Реалното е настоящето. Малките благословения, които Бог ни изпраща в света, трябва да приемем. Върху малките добрини почива цялото щастие. Това щастие Божественият Дух го носи. Той всеки ден ти похлопва, а ти Му казваш: "Не ме закачай, толкова важен въпрос имам, с жена си не сме се примирили". Повикай Духа да ви примири! Ти ще се примиряваш с жена си, а после ще викаш Духа да дойде. Не, повикай Духа и Му кажи: "Господи, Ти си дошъл навреме, ела, помогни ми и каквото кажеш, аз ще го направя!" По този начин въпросът веднага ще се разреши.
Христос казва: "Светият Дух ще дойде и Той ще ви научи какво да кажете". Този Дух ще ни научи да говорим с езика на Любовта. Започнем ли да говорим с този любовен език, всичко е възможно. Виждали ли сте в какво се състои силата на децата? Те знаят този език. Дойде си някой път бащата от работа и жената започва да му иска пари за дрехи, за това-онова. "Нямам пари, отговаря мъжът, голяма криза има." Идва голямата дъщеря и надменно иска пари от баща си. И на нея той отговаря, че няма. Идва малкото детенце, казва някаква сладка дума и току-виж намерили се пари. Малкото детенце е казало една сладка дума на ухото на баща си. Майката е недоволна: "За мене няма, а за малкото дете има". Да, защото това дете знае как да говори, езика на баща си разбира. Когато- и ние започнем да говорим на Господа с Неговия език, с езика на Любовта, сърцето Му започва да се отваря и ние всичко придобиваме. А сега Му говорим: "Татко, ти трябва да ни дадеш!" Тогава Той казва: "Нямам нищо за вас". По този начин ние приличаме на оня син, който следва в странство, в Германия, и пише писмо на баща си: "Татко, прати ми пари, в противен случай няма да мога да завърша". Бащата не знае да чете, среща един касапин и му дава писмото. Верен на природата си, касапинът прочита грубо писмото и бащата, недоволен от сина си, казва: "Нищо няма да му пратя на това магаре, пет пари дори няма да му пратя". След това среща на пътя един абаджия и му казва: "Я ми прочети това писмо; чете го един касапин, но прочети го и ти". Абаджията започва кротко: "Татко, моля ти се, имам нужда от пари, прати ми, за да завърша". – Щом като е така, ще му пратя пари… По този начин абаджията спасява положението. Това е син, който разбира баща си; това е цялата философия на Живота. Езикът ни трябва да бъде мек по съдържание, по форма и по смисъл. Това е Божественото в света. И когато всинца се научим на този език, светът ще се оправи. Това изкуство ще научите в Училището – да говорите меко. И тогава Духът ще ви научи какво да кажете. Тогава Любовта ще ви научи какво да кажете.
Беседа от Учителя, държана на 24 септември, неделя 1922 г. в гр. В. Търново.
