На прекрасната ни Аркоирис
Дъгата
След дъжд, когато слънцето изгрее,
и облак затъмнее,
тогава по средата,
явява се дъгата.
Усмихва се и заблестява,
палитрата ѝ засиява.
И като арка, истинска и жива,
над Земята се навежда и извива.
И сякаш ни целува и прегръща,
като завърнали се в родна къща.
И бързаме под нея да се скрием,
със любовта да се обвием.
И молим я да ни покрие,
със своята благословия.
Притихваме обгърнати,
от цветовете на дъгата.
Със трепет се заслушваме,
във приказките ѝ за красотата.
Че оттук боите вземат си цветята,
оттук са цветовете и на птиците в перата.
Оттука черпим вдъхновение.
Оттук над нас се спуска Божие благословение.
Оттук Художникът велик,
обагря цялата природа,
със най-красивия си колорит.
И после той в душите ни се проектира,
повдига ни нагоре и затрептяваме в ефира,
във музика и танц красив увлича ни и резонира.
Диана Врангова, Бургас, 29.06.06
Безкрайната неизразимост
О Време мое,
когато съм щастлива,
искам да си спряло,
когато не –
искам да си отлетяло.
О Време, имам толкова въпроси
душата ми ги носи.
Душата ми в теб живее,
душата ми за отговор копнее.
О Време, живели сме във много времена
наричаме те с много имена:
Времето линейно,
Времето многоизмерно,
Времето модерно,
Време спряло, време закъсняло,
Време слънчево и знойно,
Време бяло, време неспокойно.
Време на промяна и растеж.
Времето за нов градеж.
Времето на новата култура.
Времето на идващия златен век.
Времето на новия богочовек.
Винаги те оцветяваме с нашите чувства.
Носим спомени за теб.
Пишем книги и творим изкуства,
и делим те на преди и след.
Какво е времето?
Наниз от секунди, мигове и часове,
от изгреви и залези, години, векове?
От раждането до смъртта,
от първи дъх на Любовта.
От първата целувка на Зората,
до залезът милувка на Съдбата.
Казват, че времето не съществува,
Че всичко е едно
и настояще, минало и бъдеще
текат в общото русло.
Животът е красив, когато се обичаме…
Животът никога не свършва…
Времето да бъдем е безкрайно…
Оставям фраза недовършена
И дума неизказана…
Безкрайната неизразимост
никога не е завършена,
не може в текст да е разказана.
Искрата и неогасима вечно тържествува!
Безкрайната неизразимост вечно съществува!
Диана Врангова, Долината на Меда
За търсещите и вярващите, за будещите спящите:
Манифест на Светлината
Моля те Боже,
Дай ми думите си съкровенни,
диамантите безценни,
дето са балсам за рани,
и събуждат твоите призвани.
Да се вслушат в камертона
и приложат ти Закона.
Слънчевият изгрев винаги предсказва
тържество на светъл ден.
Нека имаш мир в сърцето и душата,
нека песента ти бъде в Свободата.
Нека златните ти букви подредят в тебе текст,
светъл поглед с ясни думи – манифест:
Завинаги закрепвам в мене Светлината!
Завинаги отварям в сърцето си на Бог вратата!
Завинаги оставам в светлото пространство,
и божиите планове изпълнявам със
любов и постоянство.
Завинаги укрепвам вечният съюз в мен,
завинаги под твойта стряха се завръщам,
завинаги в твоят огън се превръщам.
Гори в мене и пламти!
Бъди в мене и свети!
С цялата си преданост те призовавам,
единствено законът твой признавам!
Законът твой гласи:
Обичай и бъди!
Обичай всичко и тук, и там, и някъде!
Обичай винаги и всякога, и всякъде!
Обичай, когато ти нанасят рани.
Обичай, когато краката ти от тръни са издрани.
Обичай, когато ти отправят думи,
по-тежки от куршуми.
Обичай и знай:
На Любовта не може да се сложи край.
Любовта е Извор Бял светлинен непрекъсващ.
Любовта е Бог в тебе винаги присъстващ.
Любовта е разтворител на всички
болки и проблеми,
Любовта е най-добър лечител
на парещи дилеми.
Любовта е стълбът и основата
и началото и края!
Любовта е Пътят и обновата
и всичко… в Любовта е!
Диана Врангова, Долината на Меда, 16.11.2011
Първа пролет 2013
В годината 2013
пролет над България изгря.
Събуди се народът български
и свойта същност истинска прозря:
Че е народ от слънцето роден
и Светлина е името на неговия ген.
Че Хляб и Бог са думи идентични,
туй знае се от времена епични,
че сме на слънцето народ,
и в хляба наш е българския код.
Тук хлябът се почита,
за всеки празник се пече погача пита,
за здраве берекет и обич се нарича,
във Слово-Хляб душата българска облича.
Хляб във формата овален.
Хляб за празник ритуален.
Хляб за всеки ден.
Хляб светен!
Хляб благословен!
От хляба няма по-голям
е поговорка на народ,
който помни своя род,
и заветът на дедите
светлина да бъде
във сърцата и душите.
22.03.2013
Велико Търново