Големите културни и духовни епохи в човешката история не възникват спонтанно. Те са нещо живо и се подчиняват на същите закони, имат същия произход и еволюционни цикли, както и живите организми. Всяка нова епоха започва със зачатие, последвано от раждане, след което започва растежът, достигне на апогея си, и след като постигне духовните и материални ценности, тя умира, отстъпвайки място на следващите епохи. Всяка следваща епоха използва най-доброто от постиженията на предишната, като към него се прибавят и големите съзидателни възможности, стаени дълбоко в човешката природа.
Всеки зодиакален знак представлява грамаден космически резервоар, който се отваря с влизането на Слънцето в него при преместване на прецесията на пролетното равноденствие от едно съзвездие в друго. Тогава специфичните творчески енергии на знака протичат към Земята и създават условия за развиването на нова култура, с нови възможности и ценности. Понеже тези творчески вълни не са механични, а живи и разумни, начело на всяка такава вълна стои един Учител. Той става проводник на енергиите на Космоса, които се изливат от даден зодиакален знак към Земята и ги внася в процеса на земното развитие, тъй като всяка енергия се предава чрез контакт. Учителят е същество, което живее едновременно и съзнателно в трите свята – Физически, Духовен и Божествен. За Него те вече са един свят, а Той самият е връзката между тях.
Като цяло основните насоки, които идват от Учителите – както творческите, така и идеологическите, засягат целия духовен и материален живот на човечеството. Тези идеи идват, за да сложат край на остарелите форми и на противоречията на предшестващата епоха, носейки същевременно нов потенциал от духовност. Реформаторското дело на Великите Учители започва с големи сътресения в индивидуален, обществен, национален и универсален план, които продължават, докато човешкото съзнание успее да трансформира и да раздвижи инертната материя.
Предвид на тези трансформации Живата природа създава много специфични обективни условия и по-специално по време на раждането на основните раси самата планета е подложена на радикални промени. Създават се нови континенти, а старите потъват, защото буквално се разкъсват от противоречията, които съществуват между старата цивилизация и законите на Живата разумна природа. Нещо повече, за тази нова драма, която предстои да се разиграе на световната сцена, са подготвени нови декори, изместени са дори земните полюси. Като цяло промените, настъпващи след раждането на една нова епоха, се определя от положението на нашата Слънчева система, която при възходящото си развитие пресича нови космически пространства. Те излъчват нови сили, намиращи израз в самите схващания, които някой от Учителите ни предава.
Слънцето попада в едно и също съзвездие от Зодиака 2160 земни години, колкото трае и всяка от 12-те епохи-месеци на Великата космична година. Всяка от тези епохи носи белезите на съответното зодиакално съзвездие. Освен знака, в който попада пролетното равноденствие, върху всяка епоха влияе и срещуположния знак. Първият дава ”Божието вдъхновение”, вторият – “човешкия отклик”, а двата общо образуват полярност или канал за изява, чрез която взаимно се допълват.
Епоха на Рака (8000 – 6000 г. пр. Хр.) – ключови думи: дом, семейство, матриархат, плодородие. Великият Нострадамус е посочил за начало на Бялата раса епохата Рак – емблема на човешката душа и начало на живота, в която човекът се установява на постоянно местожителство. Тогава се образуват първите селища и градове, земеделието се налага като поминък, а култът на плодородието и матриархатът са белези на слизащите нови енергии. Ракът като символ многократно е откриван от археолозите при разкопки на древни храмове в Индия. Но строителството на жилища и структурирането на човешкия живот са свързани с влиянието на полярния знак Козирог. Това е още знакът и на отшелниците, адептите и светиите, така характерен за Индия.
С тази епоха е свързана първата най-стара култура на нашата раса – древноиндийската. Историята на човечеството от древноиндийско време насам представлява едно все по-голямо и по-дълбоко овладяване на материалното, една по-голяма заинтересованост на човека от материалните фактори на живота. Това навлизане, потъване на човешкото съзнание в материалното е най-слабо проявено през тази култура. Тук става въпрос не за исторически познатата ни индуска култура. Понеже у тези древни индуси съзнанието започва да потъва в материята, спонтанно съществувалото дотогава у тях ясновидство съответно упада. Но макар и да изгубват наследеното от предходната Атлантска раса, те остават да живеят със спомена за него. Все още не се отдават твърде много на повика на материалното, а копнеят повече по духовния мир и изпитват отвръщение и неохота към физическото. Тях не ги привлича мисълта за овладяване и използване на физични сили за подобряване на материалното им битие, каквато мисъл обхваща хората от следващите култури.
Епоха на Близнаци (6000 – 4000 г. пр. Хр.) – ключови думи: комуникация, интелигентност. Най-важните нововъведения в хода на историята тук са пътешествията и писмеността. По това време се създават първите библиотеки и се предприемат по-далечни пътешествия, които са прояви на духа на срещуположния знак Стрелец. Законът на полярността и двойнствеността на всички нива е характерна за мирогледа и начина на живот за тази епоха. Развива се абстрактна дуалистична философия, а от Стрелеца – вдъхновение и стремеж към окултни науки.
Втората култура на Бялата раса е древно-персийската, която сочи едно по-дълбоко навлизане в материалния свят. Докато индусите смятат за реалност само духовния свят, а видимия смятат за илюзия (Мая), за сън, то старите перси, от времето на великия Зороастър, смятат материалния свят за действителност, противопоставяща се и враждебна на духовното. Те мислели, че животът е полесражение на духовното с материалното и че задачата на човечеството е да способства за победата на духовното. Това е същността на дуализма на персийската религия на Зороастър: добрият Бог Ормузд (Ахура Мазда) е във вечна борба за надмощие над злия Бог – Ариман, в която борба победител трябва да излезе Ормузд.
Епоха на Телеца (4000 – 2000 г. пр. Хр.) – ключови думи: стабилност, спокойствие, красота. Това е времето на обожествяването на Златния телец и на оформянето на шумерската и египетската цивилизация с нейните прекрасни масивни дворци, храмове и пирамиди, строени от учени и посветени, които познават законите на Астрологията и Физиката. Тогава са направени голяма част от откритията в областта на Астрологията, Алхимията, Математиката и Медицината. Пак тогава минойската култура в Крит достигнала върха на разцвета си, а в Англия бил построен Стоунхендж. А култът към мъртвите и мумифицирането, Мистериите на египетската окултна школа са свързани с влиянието на полярния знак Скорпион. Епохата на Телеца се характеризира като матриархална ера, в която преклонението към бика било доминираща религия. Простите селскостопански общини и комуни от матриархалния период започнали в Епохата на Рака, тук са се преобразували в сложна цивилизация.
Тази култура потъва още повече в материалното. Докато индусите смятат света на материята за илюзия, а персите признават материята за реалност, макар и неприятелска, то египтяните не възприемат материалното като враждебно на духовното. Нещо повече, те го смятат като израз на духовното, помиряват се с него и се стремят да намерят физически израз на дълбоката мъдрост на Божественото. Оттам развитието на египетско-халдейската астрономия и нейния особен характер. Те вече виждат във всяка планета тяло на едно Божествено същество. В движенията на планетите те се стараят да прочетат волята и плановете на Боговете и да ориентират, съобразно с това, собствения си живот.
Епоха на Овена (2000 г. пр. Хр. – до идването на Христос) – ключови думи: войнственост, храброст импулсивност. Култът към Овена в древноиндийската култура се разпространява под влияние на Рама. По това време се водят безкрайни войни в Стария свят. Древните израилтяни, предвождани от Мойсей (роден в Овен) установяват култа към Агнеца, като единствен Бог, с което се появяват първите кълнове на Християнството. Израилтяните с бой си пробиват път към нови хоризонти, а Римската империя процъфтява благодарение на мощната си армия. Изящното изкуство на този период – творби на живопистта, поезията, склуптурата и архитектурата са под влияние на полярния знак Везни.
Тази четвърта култура в лицето древните гърци и римляни отива още по-нататък в овладяването на физическия свят. Едно сравнение на живота на тази култура с живота на по-старите култури е от естество да ни покаже, че гръко-римската цивилизация е далеч по-материалистична.
Епоха на Рибите (от идването на Христа – 1914 г.) – ключови думи: мистичност, саможертва, изкупление, религия. Според астросоциологическата традиция всеки зодиакален знак се разделя на три декана по 10 градуса. Те включват възможностите не само на самия знак, но последователно и влиянията на еднородната троичност. Така в Риби първият декан се управлява от Нептун и Риби; към тях през втория декан се добиват и възможностите на Рака, а през третия декан – на Скорпиона. Според традицията тези три декана, чиито цикли са от по 720 години, имат всеки своята специфична характеристика. Основно качество на първия е мистичността; вторият декан е научен, а третият – социален.
Риби е воден знак, което на окултен език означава, че той изразява закона на саможертвата. Също е емблема и на християнството. През тази епоха човек покорява морета и океани, откриват се нови земи и в общи линии цялата земна повърхност става достъпна за земния човек. Първите християни се позноват помежду си чрез “знака на рибите”; риби се рисуват и в катакомбите на Вечния град, където християните се събират и погребват мъртъвците си. Под този воден знак през първите векове на християнството се развива мистичният аспект на новата религия. Пак през тази епоха стават първите религиозни събори, които изработват формата на тази религия, въвеждат в нея човешкия елемент. Правилото на Мойсей “Око за око, зъб за зъб” бе заменено с дълбоко етичното Христово “Обичай ближния си като самия себе си”, което бе разширено чак до любов към врага си. Същевременно култът към Богородица, стремежът към чистота, смирение и девсвеност, педантичните ритуали и строгите канони на Светата църква са свързани с влиянието на полярността от Дева. Налагането на логиката и рационализма в мисленето също са свързани с Дева.
След гръко-римската култура, идва днешната, чийто център първоначално е Западна Европа, откъдето впоследствие се разпространява до степен да обхване и господства целия свят. В днешната култура човечеството е в напрегнат стремеж да запечата и самите природни закони в материята. Културата става все по-материалистична. Съвременният човек е потънал толкова дълбоко в материята и стига до убеждението, че нищо друго не съществува освен материя. С други думи – отрича се Духът. Но това потъване в материята е необходимо, за да може днешната раса да изпълни своята мисия. Тази култура има за задача да развие у човека способностите му за мислене и самосъзнание. Това развитие бе възможно само дотолкова, доколкото човечеството за известно време се лиши от пряката си връзка с духовния свят и се ограничи само в сетивния мир.
Епоха на Водолея (1914 – 4074) – ключови думи: хуманизъм, прогрес, свобода, братство, живот за Цялото. Троичният характер на деканите ще намери свой израз и по време на Водолея. Още през първия декан етичната максима на християнския свят от Новия Завет ще бъде заменена от най-новия Завет, донесен от Учителя Беинса Дуно и предназначен за новата епоха: “Злото ще стане слуга на Доброто”. По време на цивилизацията на Водолея ще бъдат овладени вътрешната природа на индивида и силата на злото в нето; обществата и нациите ще претърпят същото влияние. Така през тази епоха сред хората ще се възцари живот, белязан с мъдрост, в съответствие с живата природа, който ще измени живота основаващ се на наслаждението и на страстите.
Учителят идва на Земята в епохата на Водолея, за да освободи индивидите, обществата, нациите и човечеството от техните идоли и митове, които в продължение на векове оковаваха чистата мисъл с фалшиви теории и хипотези, с предразсъдъци и религиозни догми и по този начин караха човешкото сърце да съгрешава; със своето безумно противопоставяне тези отблъскващи форми парализираха творческата сила на човека. Чрез словото си Учителят пося семената на Новата епоха. Вече цялата Земя е възпламенена от Неговата Космична мисъл, която ще промени дисхармоничността и ще премахне съществуващата омраза между хората. Справедливостта ще се възцари в социалните отношения, за да се създадат необходимите условия за свободна изява на Космическия принцип във всеки индивид. Така индивидите, обществата, нациите и цялото човечество ще разгърнат всичките си скрити сили в полза на духовното и материалното развитие, водещо към идеала за съвършенство. Духовното познание ще стане достъпно за всяка душа, без да има нужда от посредници от рода на брахмани, жреци, папи, патриарси и т. н. Защото законите на невидимия свят са записани в човешкия разум, в човешкото сърце, в човешката воля.
Човечеството се намира пред прага на Шестата култура на сегашната раса, която от една страна ще бъде култура за изчерпване на кармата, а от друга – тя е определена да послужи като духовен кълн, от който ще се развие новата Шеста основна раса – расата на Синовете Божии. Тази Шеста култура на Бялата раса ще се осъществи главно чрез славянските народи. При изграждането й славянството ще използва всички духовни и културни ценности, издигнати от големите европейски народи, както и от Америка. Тези народи ще дадат външните условия, външните форми, при които тя ще се разгъне.
Бялата раса има главна задача да събуди човешкото самосъзнание и затова трябваше в известна фаза от своето развитие да навлезе по-дълбоко, да инволюира до дъното на материята. Ясновидството, което човечеството има заложено още от Атлантската раса, постепенно загасва със степента на потъване в материята. Това слизане обаче спомогна да се събудят всички интелектуални способности и човешкото съзнание да достигне крайните предели, до самата периферия на Битието. Този фундамент е сигурна опора за събуждане на ясновидството в една по-висша степен, почиваща вече върху умствените способности. Ясновидството като могъща сила в Шестата раса ще има онази космична пълнота, която липсва на човечеството от Атлантската раса.
По време на мистичния декан на всяка епоха избликва висшият мистичен извор на живота, чийто принцип е Любовта. През периода на научния декан се разкрива светлината на познанието, чието огнище е Мъдростта. И най-сетне, по време на социалния декан се очертават потенциалните възможности на Свободата, която е най-мощната изява на Истината. Мистичният и духовен декан на Водолея започва през 1914г. и продължава до 2634г. През този период на нашата Земя ще дойдат много души от сферата на Нептун, най-висшата октава на Венера. Тези души в миналото са били наричани светци, но през Новата епоха ще се наричат Слънчеви Деви. Те ще притежават невероятно голяма магическа сила от нежност, увенчана с ореола на мистичната девственост и ще бъдат истинските утешители на човечеството. Слънчевите Деви са проекция на Новата Ева, вдъхновена помощничка и сътрудничка при изграждането на тази епоха. Превъплътената Слънчева Дева ще бъде съвършен израз на Космическия принцип на Жената, който съдържа елементите на безсмъртието.
Идеята за братски съюз ще бъде изразена и осъществена с помощта на духовния магнит, съставен от солидарността на всички славянски народи, а след това – и на всички останали народи по света. Так ще се изгради солидна основа за създаването на духовното тяло на новия човек. В този нов човек ще бъдат синтезирани всички качества и добродетели на съществувалите раси и народи до днешно време. През този период в човешкото съзнание ще се пробуди идеята за безсмъртието на човешката душа. Ще се разкрие и същността на духовния свят и той ще бъде разглеждан като реалност, което значи, че вече готовите души ще влязат в пряк контакт с него.
По време на втория декан (2634 – 3354г.) на земята ще се превъплътят много души, които идват от сферата на Уран – най-висшата октава на Меркурий. Тези души, които досега бяха наричани гении на човечеството ще се наричат Синове на Мъдростта. По своята физическа и психическа структура те ще се различават от досегашните гении. Ръководно начало в тяхното дело ще бъде нежната светлина на скромността. Мислите и действията им ще бъдат внушени от свръхсъзнанието и те ще са истински слуги на познанието и на светлината. През първия декан човечеството можеше да установи пряк контакт с духовния свят, следвайки пътя на Любовта. През втория декан то ще може да постигне същия резултат, ако обаче върви по пътя на Мъдростта. Това означава, че след като е утолил жаждата си от кристалните мистични извори на живота, които ще избликнат през мистичния декан на Водолея, човекът ще се обнови и ще се възвърне неговата изначална космическа чистота. Така Живата Природа ще види, че разумът му е готов за новото познание. И тогава съвременната цивилизация ще бъде заменена с новата култура, в която всичко е ясно и която има безгранични духовни и материални възможности.
През третия декан (3354 – 4074г.) ще се превъплътят голям брой души от Плутон, планета, която по своята същност представлява синтез на фините вибрации на всички други планети от Слънчевата система. Тези души ще се наричат Велики души на Волята и ще притежават всички необходими качества, за да направляват обществения живот, защото тяхното дело ще бъде подпомагано и от трите свята: Божествен, Духовен и Физически. Душите на Истината, чийто символ е равностранния триъгълник са постигнали висше равновесие между емоционалното, интелектуалното и волевото съзнание в областта на човешката психика. Те са изразители на благородството, на търпението и на упоритостта, които са в хармония с Принципа на Истината. Тази съвкупност представлява едно цяло, което включва нежността, красотата и сърцето на Слънчевата Дева; просветеният интелект на Синовете на Мъдростта, който владее умението да вниква в мисълта и в света на формите; най-сетне – непреклонната воля на Душите на Истината, чието високоразвито обществено чувство е съчетание от справедливост и жертвоготовност. Душите на Истината владеят и прилагат най-ефикасните методи за социална реорганизация и за подобряване на отношенията между индивидите, обществата и народите, за които в бъдеще не ще има насилие и тирания. Те са предаватели на Космическия ритъм и имат една единствена цел – Живот за Цялото.
