ЕДИНИЯТ И МНОГОТО

ЕДИНИЯТ И МНОГОТО

5 ч.с. Изгрев

Добрата молитва.

Хвалата.

Молитвата на Царството.

Ще прочета 17 глава от Йоанна – 14 стих.

В начало бе Словото.

Има много неща, които са интересни само тогава, когато са разбрани. На двама души може да дадете една и съща дарба. Да допуснем, на един обикновен цигулар и на един гениален цигулар може да им дадете по една цигулка от Страдивариус. Онзи гениалният цигулар ще извади нещо от тази цигулка, което не сте слушали. А онзи обикновеният ще свири като малките деца, които обичат да дрънкат на пианото с един пръст еднообразно. По някой път онези, които ги слушат, запушват си ушите с памук. Сега в началото те се хвалят със своите цигулки. Казват: Имам една цигулка на Страдивариус, знаеш каква цигулка. Я, посвири! Не зная. Цигулката е много добра. Ти вярваш, не че вярваш. Преди 300 години е направена, ти я пазиш. Ако те попитат в какво седи хубостта на една цигулка на Страдивариус, ти все ще кажеш нещо за цигулката. От кого е направена, че е хубаво направена. Но тази цигулка е направена да се свири с нея. Какво ще свириш, от кого ще свириш, от кой автор ще свириш? Запример, ако си малко твърд, ако си малко грубичък, бих ви посъветвал да свирите от Шопен за малко мекота. Ако сте изгубили смисъла на живота, че не ви се живее, бих ви препоръчал да свирите от Бах. Ако не искате да четете, да мислите, бих ви препоръчал да свирите от Бетховен. Ако нямате Любов към поезията, бих ви препоръчал да свирите Моцарт. Разглеждам музикантите така. Всеки един автор е като едно особено ядене, че само при извънреден случай имаш желание най-хубавото ядене да вкусиш. Всяко ядене е на място. Имаш един обяд от череши, имаш един обяд от грозде, или ябълки, или круши, или какъв да е плод – няма да има един и същ резултат. Ако някой е малокръвен, бих му препоръчал краставици.

Сега не искам да вярвате. За мен вярата е един резултат. Тя е една сила, която съществува в света. За нас е вяра, но вярата може да се превърне в знание. Няма само едно име, много имена има вярата. И много страни има и много лица има. Тази вяра по някой път ще я видиш мазничка, някой път ще я видиш много напета, като някоя мома на 15,16 години. Дето мине, сега може да правиш разлика. По някой път ние не одобряваме вярата. Казваме, не си струва човек да вярва. Казва, с вяра не се живее. С вяра не се живее, но и без вяра не се живее. И двете са верни. С вяра мъчно се живее, без вяра още по-мъчно се живее. Някой ще каже, аз нямам вяра. Какво имаш? Безверие. Безверието е по-голяма вяра, защото вярваш в туй, което не е. Там се изисква много по-голяма сила. Ама да вярваш, че след като умреш ще оживееш. Да вярваш като оживееш – разбирам, но като вярваш, че след като умреш ще живееш, там се изисква много по-голяма вяра. Кой е доказал до сега? Така новото учение казва, ще живеем за в бъдеще. Може ли да го докажете, че живеем за в бъдеще? Може да го докажем как не. Ама кой може? Ето, как ще го докажем. Седи някой при мене и ми доказва, че може да живее. Как, невъзможно е. Защо? Казвам: Стой там! Аз постепенно започвам да се изменям пред него, аз се изгубя, няма ме никъде. Търси ме. Казвам, къде съм отишъл? Аз никъде не може да ида. След туй аз постепенно пак се появявам. Казвам, като се изгубих, къде отидох? Като се изгубих, отидох на оня свят, за който ти мислиш. Като напуснах оня свят, аз се явих в този свят, в който сме. В тоя свят, в който ти си дошъл. Значи, оня свят е близък, той е толкоз близък, много близък, но понеже ние не може да видим нещата, които са в другия свят, казваме: той не съществува. Вие сравнявате. Турете на вашето място една мравя, турете я на книгата, тази мравя ще вижда това, което вие виждате? Тя е толкоз малка, човешкия свят не съществува за нея. Човешкия свят е оня свят.

Сега аз не искам да ви казвам, да ви убеждавам, да ви доказвам, че тука е пълно с друг род същества, наредили са се, аз не искам да вярвате. Вие като вярвате, трябва да го проверите дали е вярно. Аз зная какво мислите – че туй не може да бъде. Как ще сядат, на кое място? Но те седят.

Питате, как седят? Седат, но не седят като вас. И ръцете тъй, както вие ги държите, не ги държат. С такива дрехи не са облечени като вас. Такива книги не държат. Пари не държат, нищо не държат. Ето каква е разликата. Представете си един хубав плод, който падне в калта, че се окаля. Турил с го на стола. Представете си друг плод, който си го откъснал от дървото, хубав. Такава е разликата между вас и тях. Вие сте окаляни, а те са от дървото. Една идея само за сравнение. Някой казва, оня свят. Някой от вас казва, че не може да мисли, не може да чувствува. Казвам, как не може да чувствуваш? Ти си човек умен, тебе те спъват многото чувствувания. Казвам, преди 15 години един твой приятел ти е казал една обидна дума, че 15 години не може да я забравиш. Постоянно я мислиш в ума си. Казваш – как да чувствувам, като ми каза обидата. Петнадесет години са минали и в тебе не може да угасне това чувство. Обиди ме, казваш, никога не очаквах от него да ми каже тази дума. Какво ти каза? Сега може ли да ми кажете, какво му е казал приятелят? Сега туй не е лошо. Както може да държиш 15 години една обида, защо да не можеш да държиш една дума? Тя е една дума, чул си я, или си видял нещо, което те съблазнява, защо да не може в ума си да задържиш туй, което е за в бъдеще.

Сега аз ви говоря. В дадения случай аз не съм за самокритика. Има един свят, в който Всичките неща, всичко, което става, е на местото си. Казваш, аз не ви обичам. Всичката погрешка в „аз не ви обичам" седи в „н- то" и в „е-то". В тия два елемента, влязли като един клин.

Аз не, не. Всичко друго е на място, но „н-то" не е. Това е цяла беля. Не ви обичам, свършена работа. Туй като го туриш, дава съвсем друго изражение. Какво казваш? Казваш, аз не ви обичам, или казваш, аз ви обичам повече от Всичките хора. Този, когото не обичаш, ти го обичаш най- много. Запример злото, което вие казвате, че не го обичате, го обичате повече от доброто. Че го обичате, Всеки ден го вършите. Никога не може да вършиш туй, което не обичаш. Така е, нещата като сме проверили. Казва, аз не обичам злото. Как не го обичаш, не може да го вършиш. Може да вършиш само онуй, което обичаш. Немислимо е обратното. Не може да ям туй, което горчи, което не го обичам. Онова, което го обичам, всякога съм разположен. Мнозина казват, че не обичат да ядат месо, пък си похапват месце. Мнозина казват, че не обичат риба, пък си похапват риба. Мнозина казват, че не обичат да пият винце, пък си попийват. То е само за сравнение. Много пъти говорим за неща, които в същност не са верни. Казва, аз не го обичам. Ти се пази от хора, които не те обичат, но пази се и от онези, които те обичат. Пази се от тези, които не те обичат. Пази се и от тези, които обичат повече. Защото те са по-опасни. Онези, които повече те обичат, те ще ти направят по-голяма пакост. Защо? За да ти покажат, че те обичат. ТЕ запример, може да ти говорят мекичко, хубаво. Един ден ще ти стисне ръката тъй, че да помниш. Казва: Да знаеш, че те обичам. Сега думата „стискане" какво означава? Стискането произтича от простия факт. Всички ония неща, от които ние не искаме да се отделим, ние ги стискаме. Детето, като стисне ябълката, не я дава. Някой път майката натисне палеца на детето, детето плаче, докато му отворят ръката, стиска. Ако ние стиснем нещо, значи ние го обичаме. За всички ония работи, които ние ги обичаме, по някой път говорим, че не ги обичаме. Аз наричам тази Любов, неестествена Любов. Любов насила. Всеки, който я има, не може да постъпи другояче.

Има една Любов в света, тя е без насилие, на онази абсолютна свобода. Значи да влезеш в един свят, дето няма никакво насилие. Или Любов, в която ти не можеш да подозираш. Онзи човек, когото ти обичаш, не може да го подозираш. Щом го обичаш, то е насилие. Щом не вярваш, то е насилие. Щом вярваш в него, то е Любов. Щом не вярваш, то е Любов на насилието. Всичките хора сега живеят в тази Любов на насилието. Навсякъде дето се ходи, аз имам доста екземпляри от Любовта на насилието. Малко екземпляри имам от тази Любов, дето няма насилието. Тук Сега има едно противоречие. Та не само противоречие във вас, но и в мене противоречие. Някой казва, той не знае ли? Може да знаеш нещо, може да не го знаеш, но и като го знаеш ще направиш същата погрешка и като не знаеш, ще направиш същата погрешка. Ти може да си силен човек. Но при известни условия и онзи, който е най-голям простак, ще направи същото. И умният ще направи същата погрешка. Погрешката не произтича от невежество. Запример: невежият ако обича нещо, ще яде повече. Защо човек яде повече? За да придобие повече. Повечето придобиване ще ти даде ли повече щастие? Щастието не зависи от многото. Нещастието не зависи от малкото. Сега по този начин, както разглеждам живота, ние търсим щастието отвън. Аз наричам щастието всяко съприкосновение с реалността на нещата. А всяко съприкосновение с илюзорната реалност на нещата в Природата, за мене това е нещастие. Всеки момент извън времето, всяко докосване, ти с реалността не може да имаш постоянно съприкосновение. Но всяко съприкосновение с реалността е щастие. То е един момент, дето нещо ново се пробужда и хората щом се отдалечат от туй съприкосновение, идат до обикновеното състояние. Туй е мъчно за разбиране, понеже трябва да се опита. Ако ви свирят на една хубава цигулка, докато вие слушате, ви е приятно. До колко сте запомнили от туй, дето ви свирят. Ако се повтори, но ако всякога ви показва тази реалност на това, което свири, има различие. Вие мислите за щастието. Цигуларят ви свири. Вие искате да произведете реалността. Не е така лесно. Другите, когато свирят, във всеки момент долитат ония хубавите тонове. Щом престанат, имат едно малко повторение повторение вътре. Та сега Всичките хора повтарят онова щастие, което са имали. Потребно е, трябва да има едно втичане поне на ден, поне на седмица, поне на месец, поне в годината трябва да имаш един момент, когато ти ще докоснеш реалността. Да стане вливане от този невидимия свят, да влезе нещо, да има вливане в душата ти. Защото, ако ние останем само с нашите минали впечатления… Ние изучаваме как са живели пророците, апостолите. ТЕ живяха за себе си. Те дадоха нещо за света и ние трябва да дадем нещо на света. Казваме, те са били големи хора. Апостол Павел бил даровит. Това е заблуждение. Апостол Павел изпълнил добре своята длъжност, своята служба, която са му дали. И вие имате малка служба. Вашата служба не е по-малка от апостол Павел. Апостол Павел е извършил добре службата си, това е неговата добра страна и Всеки един от вас да е толкоз, до колкото той изпълва своята служба добре, той ще вземе почетно място. Зависи от онова, което в дадения случай извършваш. То ще ти даде цена.

По някой път казвате: Защо трябва да живеем? Какво трябва да правиш? В млади години не знаехте какво да правите, в средна възраст не знаете какво да правите, на стари години не знаете какво да правите. Питам тогава, ами че тогава на млади години какво трябва да се прави? То е един въпрос, който трябва да се научи. На средна възраст трябва да знаете какво да правите и на стари години трябва да знаете какво да правите. На стари години хората правят туй, което не трябва да правят. На стари години хората започват. Ако е един селянин, като се събуди най-първо ще му дойде на ум, като бил дете на 10,15 години, или ще си спомни първата година. Първите гащи, обущата му, шапката, после как са го пратили в училище, ако са го пращали. Ако не са го пращали в училище, ако са го пращали да пасе овце, той ще си спомни как е пасъл овцете, как играл до момите, как пораснал, как се хващал на хорото, как намерил своята възлюблена, как турил ръцете, той прекара целия свой живот. И старият човек с дългата брада казва, отидоха хубавите години. А на времето като млад пет пари не давал. Като остарее, въздиша за туй, което нищо не струва. Утре пак се върне и историята се повтаря. във вас ще се роди желание да кажете, тия неща нас не ни интересуват. Или си спомните като малко дете как ви дали копанче, каква хубава супа ви дали. Такива подробности си спомняте. Всички тия работи са хубави. Това са скъпоценности, това са огърлици. Той си представя тази млада мома, но къде отишла, той не знае. Тази, до която е ходил, която му е дала щастие и умряла, заминала за другия свят, той не знае накъде е. Или да кажем, вие можете да си спомните, че първи път, когато сте се обърнали като сте повярвали, кои са били онези с вас, които са се подвижили. Казвате: Колко усърдни хора бяхме, как се молихме в събранието, какво беше. Огън и пламък. Пък сега седи старият и казва: Няма ги онези, с които се е молил, заминаха за някъде. Пък си спомняш как си бил военен, в първия офицерски випуск, как е излязъл облечен със своя мундир, с шашка, с шапка. Първи по ред. Спомняте си как се били произведени. Казвам: Ами хубаво, защо не можете да помните първия път като сте излязли от онзи випуск от невидимия свят? Вие помните неща все от тоя свят. Ами сега от този свят не сте излязли. Защо не помните нищо от другия свят?

Сега аз не ви казвам, че вие сте виновати. Казва един американски проповедник Муди: Пръв път, когато започнах да проповядвам за онзи свят, проповядвах, но нямах никакво понятие за онзи свят. Проповядвах, че туй било, онуй било, за Бога проповядвах, но не съм го виждал, за Христа проповядвах, но и него не съм виждал. Всичко туй ми е така непонятен оня свят за мене. Къде е, не го зная. Но умря майка ми, която много обичах и изведнъж като влезе майка ми в онзи свят, започнах да прозъртам онзи свят. Започна да ми става мил. После баща ми умря, и оня свят ми стана още по-мил. След това брат ми, сестра ми, мои приятели умряха, заминаха вече за оня свят и започнах да виждам, че в оня свят имам повече познати, отколкото в този свят. И оня свят започна да ми става ясен. Като мисля за онзи свят, виждам майка ми, баща ми, чичо ми. Тогава, докато нямате никого, когото обичате, да е отишъл в другия свят, оня свят в е чужд. Оня свят става познат, когато имаме там някого да обичаме. Той е същия закон. Минава някой момък, някой княз, гледа някоя бедна колиба, влиза вътре, гледа ги – пет пари не дава. Гледа този дом на дърваря и му се вижда обикновен. Но един ден се случва, че среща дъщерята на този дървар, направила му такова силно впечатление, влюбва се в нея и веднага се изменя колибата. Колибата, двора, всичко му се вижда хубаво и обикаля Всеки ден. Започва да вижда добрите качества в бащата, в майката, в овците, в говедата, и кучетата, когато лаят му се вижда приятно. Навсякъде му се вижда хубаво. Питам: Кое е онова, което го привързва? Любовта. Винаги един свят ще остане неизвестен, непознат, докато няма някого да обичате. Като обичаш някого в оня свят и той ти става близък. Оня свят е колибата, овчарската колиба. Няма нищо красиво, но щом влезе Любовта в човешкото сърце, оня свят започва да расте, виждаш, че има големи възможности в него.

Та казвам сега, направете една връзка с оня свят. Учете, по някой път, не че можете да направите, учете се да можете да станете от вашето легло. Представете си, че вие сте инвалид. Сега наричам Всичките хора инвалиди. Гледам го на кревата, няколко милосердни сестри има, вдигат го, помагат му, той може да ходи, търговец е, учен човек, не е за другия свят. Инвалид е, опитват сега. Казват: Спуснете си двата крака от кревата, да седнете малко. Постепенно започва да прекрачва, докато може да отвори вратата и да излезе навън. Направите 4-5 крачки или 10-20-30-50 крачки и пак се върнете вътре. Около 30 години, вие сте затворени вътре в Природата, не смеете да излезете навън, треперите. Ако дойде някой да ви каже да направите една малка разходка, казвате, не, никаква разходка. Трябва да сте толкова свободни. Някой път ви е страх да напуснете къщата. Казвате: Кой знае, може да ме оберат. Може да ви оберат, но нямате този еврейски страх. Направете един малък опит да напуснете къщата, на десет-двадесет крачки, на един километър, петнадесет, сто, хиляда, па и на десет хиляди. Хайде да ви кажа, докато дойдете до 92 милиона мили, до Слънцето, достатъчно е. Като идете до Слънцето и се върнете назад. Сега в ума ви иде мисълта: Ти като приказваш, в оня свят ходил ли си? За себе си зная, но на вас не мога да кажа. За себе си зная, но на вас не мога да кажа. За себе зная, как е Истината, но за вас оставям вие да мислите. Каквото мислите все е право. Ако мислите, че не съм ходил, прави сте. Ако мислите, че съм ходил, пак сте прави. Ако мислите, че ви смятам, прави сте. Ако мислите, че не ви смятам, пак сте прави. Аз не се обиждам. Ни най-малко. Че не съм ходил, туй което мислите е вярно. То сте вие. Ти мислиш, че не си ходил, то си ти. Защото, ако ти си ходил в другия свят, ти не ще мислиш така. Казваш, аз не съм ходил и той не е ходил. Аз, който съм ходил, ни най-малко не се съмнявам, право говоря. Пък щом той казва, че не съм ходил, мисля, че го смятам и то е вярно, понеже и той не е ходил. Казва, не е ходил. Защо не съм ходил? Защото той не е ходил. Защо си ходил? Понеже и той е ходил. Следователно, който вярва, че аз съм ходил, ходил е и той. Затова знае, че съм ходил. Който не е ходил, той ще вярва, че аз не съм ходил. Това е само за изяснение на идеята, да вярваме в тоя или в оня свят. По някой път аз като говоря, аз се съмнявам в туй, което аз говоря. По някой път и аз се съмнявам в туй, което говоря. За да се избавя. Като говоря по някой път, иде съмнението. По някой път аз разправям на хората за оня свят, пък то е, когато съм ходил първия път. Сега от една-две седмици, може би, не съм ходил. Казвам, какво говориш? Там е другояче, какво пишат вестниците, защо говориш, туй не е вярно. След като отивам втори път, проверявам нещата и тогава възстановявам в себе си вярата, ще видя колко от онова, което съм казал, е вярно. Ако говоря и ви казвам, че аз се съмнявам, вие ще кажете: Той като се съмнява, за нас какво остава? Аз като се съмнявам, не че не съм бил там. Ходил съм в оня свят. Ходил съм и съм се връщал, но в сегашния момент времето е минало, трябва да ида пак наново. То е един живот в съзнанието. Човек постоянно трябва да минава от едно съзнание в друго. Ти щом дойдеш на Земята, си облечен в съвсем друга форма. Ти ще бъдеш облечен като работник, с обикновените си дрехи, не онзи красивия външен живот, не онзи въздух, не онази светлина. Няма да срещаш онези мили очи на хората, както горе. Тук всички начумерени, гледат те като последен апаш. Като те срещнат, погледнат те, не те познават. В оня свят такива работи ги няма. Ти не може да влезеш в оня свят. Ти щом имаш една отрицателна мисъл, колкото и тази мисъл да е скрита, обаче във везните на другия свят, не може да се подвигнеш с една отрицателна мисъл. Кракът ти не може да влезе. Защото този свят е над нас. Там трябва да бъдеш съвършен, никакъв недостатък не трябва да имаш. Щом имаш най-малкия недостатък, то е тежест, трябва да се освободиш от Всичките отрицателни мисли и желания, които имате, да се отречеш от тях и само тогаз можеш да влезеш в другия свят. Сега учат да идат в другия свят. Ще се откажеш в дадения случай от всички желания. Няма да бъдеш свързан, ще знаете да бъдете развързани. Като дойдеш на Земята, то е все едно като сегашните цепелини. От оня свят като хвъркнеш, като идваш на Земята, десет въжета, сто въжета, с 100 души ще се завържеш. Защото другояче ще хвръкнеш нагоре. Та всички вие ще хвръкнете. Всинца на Земята сте вързани, за да бъдат цепелините ви от тоя свят.

Сега аз не ви казвам да си пуснете цепелините да не се върнете. Като дойдете, ще се развържете. Като идеш в оня свят, а като дойдеш тук на Земята, ще имаш някое малко въженце, някъде да те е свързало. Най-малката връзка ще имаш едно желание. Като дойдете от оня свят, ще кажете: Дайте ми да си похапна, много съм гладен. То е първото желание. С него ти ще се свържеш. Второто желание е, дайте ми чашка водица, че много ми е засъхнало гърлото. После ще кажеш „дайте ми да се облека", ще поискаш шапка, това са все връзки. Ще идеш, този посетиш, онзи посетиш, гдето минеш при Всеки човек по една връзка, и като се върнеш у дома си, ще имаш най-малко 10 хиляди връзки, които те държат, видими и невидими. Сега туй е обяснение, туй е външно обяснение. Но казва Христос, той се моли, за да бъдат едно. Всеки един добър човек, за който вие можете да мислите в дадения случай, той е една връзка за оня свят. Всяка една мисъл за един умен човек, то е връзка с оня свят. Ти като мислиш за един талантлив човек, талантливите хора са от оня свят. Гениалните хора са от оня свят. Те не са от този свят. Обикновените хора са от този свят. Талантливите и гениалните не са от този свят. Щом мислиш за един гений, вече имаш един човек от другия свят. Следователно, праведният е талантлив, светиите са хора от оня свят, те временно минават тук, и по някой път за да не ги безпокоят, те се крият, те са от оня свят. Казвам, запознайте се с Всеки добър човек, той е от оня свят. Всеки лош човек е от този свят. За мене не е лош. Казвам: Добрият човек е от онзи свят.

И според мене познанието на доброто и злото, това са двата света. Злото е този свят. Доброто е от онзи свят. Ева, която искаше да познае и този и оня свят, да познае какво нещо е лошото и да познае какво е доброто, понеже тя обичаше този свят, тя беше в рая, в онзи свят. И понеже обикна този свят, Господ направи света за тях. Прати няколко души ангели. Пратиха ги от онзи в този свят. Адам и Ева, има предание, са идвали до райската врата, имали възпоменание за рая, после забравили онзи свят и казват – ще живеем в този свят. Сега вие сте забравили. Имате възпоменание, нещо тъмно. Дошли сте от някъде, какво е, не го знаете. На кой да е от вас, кажат му – ти ще умреш. Туй, което плаши хората, е само „у-то". Умираш, извадете „у-то", няма нищо страшно вече. Думите „мре за Отечеството", „не умира", „жертва се". Да умрем за своето отечество. Онзи, който мре, той е господар на положението. Който умира, въпроса другояче седи. Та казвам: Да ви представя оня свят в форма, понятна за вас. Ще ви го представя в най-простата форма. Представете си, че вие сте една хубава круша, която виси на дървото. Имате съзнание, слънцето ви огрява, въздуха ви лъха. Този стопанин иде, обработва градината. Туй е оня свят. Туй, което ви грее, туй, което внася във вас, че растете, и ви дава цена, то е оня свят. Вие растете в оня свят. Оня свят е, който в обкръжава. Ние, благодарение на оня свят растем. Че ний сме плодове, които зреем на Божието дърво. Един ден, вие кат узреете, ще дойдат, ще ви откъснат и ще ви заведат в оня свят, дето е мира. На ореха, като узрее, най-първо една външна черупка, тя отпада. Като отивате за другия свят, искат да си похапнат от вас, да видят какъв е другия свят. Хората имат желание да видят какви са хората от този свят. За да се запознаят, ще ви изядат.

Вие като узреете, ще ви счупят твърдата черупка и ще ви изядат. За туй казва Христос: „Ако не ме ядете, нямате живот…" Като идете в оня свят, ще ви опапат. Затова хората не искат да умират, понеже отиде всичко. Но то е криво разбиране. Няма по-хубаво нещо от това да те ядат хората на оня свят. Вие имате за яденето съвсем друго понятие. Вие сдъвквате храната, но и то е илюзия. Ако разбирате закона, вие трябва да бъдете изядени от жителите на онзи свят, и да станете граждани на този свят, за да го разберете. Ако те ви ядат, обичат ви значи, отварят сърцето си, тогава вие ще влезете и ще ви приемат във вътрешния свят. Онзи, който ви изяда, вие казвате – изяде ме той. Аз не бих желал да ме изяде една мечка. Няма какво да ме яде. Но да ме изяде един светия, разбирам. Аз не бих желал да ме нагълта една змия, защото нищо няма да науча. Та считам яденето в другия свят, той е най-добрият прием, който могат да ви дадат. Устата, то е входът на тия апартаменти. Стомахът, това е адът, а дробовете – това е раят, а пък мозъкът на човека – това е Божественият свят. Като тръгнете за онзи свят, по-долу от нашия свят. Другият път, който води за дробовете, който води за рая; от рая вие ще влезете в Божествения свят. Това са работи неразбрани.

В Божествения свят Всеки ден трябва да идем, за да мислим, Всеки ден трябва да идеме в рая. Когато чувствуваме хубавите работи, ние сме в рая. Когато мислим хубавите работи, ние сме в Божествения свят. Съвършен е той. Стремете се да мислите. Вие сте вече в съприкосновение с Божествения свят. Сега думата „да те изядат“, кое е лошото в тази дума „изидам“? Лошото е в „дам“. Започва с хубавото. Лошото в думата „изидам“ е в „дам“, то е лошото. Та ние не искаме да ни изядат, понеже знаем, че ще ни приемат добре, а ще ни изпратят зле. Ние искаме в живота добре да ни приемат и добре да ни изпратят. Именно в Божествения свят добре те приемат и добре те изпращат. В Чувствения свят добре те приемат, зле те изпращат. В Божествения свят добре те приемат и добре те изпращат, то е едно хубаво различие. В ангелския свят зле приемат, но добре те изпращат.

Всеки, който не ви обича, един ден ще ви обича. В човешкия свят няма изключение. Всеки един, който не ви обича, ще ви обикне. В долния свят е точно обратното: който в началото не ви обича, и в края не ви обича. А в Божествения свят и в началото ще ви обича, и в края ще ви обича. Та сега, в човешкия свят, ние започваме с оня свят. Дето не ни обичат, слизаме в човешкия свят. Та ще превърнем долния свят в човешки свят, защото човек в края ще обича. Забележете, Всеки казва: Аз не ви обичам. Срещнете някой казва: Не ви обичам; след време казва: Обикнах ви. То е човешкото. Добре си разрешил въпроса, щом си го обикнал, но двете думи, – обич и Любов, ние трябва да ги пречистим. Всеки един в себе си трябва да пречисти думата „Любов". Всеки в себе си трябва да пречисти думата „обич“. Думата „Любов" носи живот, носи светлина, носи свобода. Някой път под думата „Любов", вие разбирате само живота, а някой път закона на светлината носи, а някой път не носи свобода. Когато произнесеш думата „Любов", ако си болен, да почувствуваш, че живот имаш, че си здрав. Като произнесеш думата „Любов", ако има един предмет, който не разбираш, да внесе светлина, ти добре да си разбрал, непременно думата „Любов" трябва да носи живот и трябва да носи свобода. В свободата аз разбирам светлина. Свобода за мен и после Всеки човек, който няма топлина, той няма и свобода. Всеки човек, който няма светлина, няма и знание. Всеки човек, който няма живот, той е мъртъв. Любовта носи живот, носи светлина, носи свобода. Под „свобода" аз разбирам топлина. Там дето има топлина, истинска свобода може да се добие. Всякога, когато вас ви изстиват ръцете, вие не сте свободни. Цигулар, на който ръцете изстиват, не може да свири. За сегашните цигулари салона трябва да бъде много добре отоплен, трябва да има топлина в неговите ръце, за да даде израз. Та казвам: Вие понякога не можете да направите някои работи, по единствената причина, че вие не сте свободни. Има друг ключ, казвам ви, малко топлина имате. Салонът трябва да бъде нормално отоплен, ако не можем да приемем топлината и светлината от Слънцето, която е необходима. С Бога трябва да се свържете, за да получите светлина. С Христа трябва да се свържете, за да получите топлина. Христос е, казват, които иде да спаси света. Спасението зависи от топлината най-първо.

Писанието казва за светлината: Този Дух на Истината като дойде, който носи светлина, Той ще ви научи. Този, който учи, той носи светлина. Та казвам сега, две неща са потребни. Понеже светлината е връзка с Бога и понеже топлината е връзка с Христа. Свободен човек е човека, който има връзка с Бога и връзка с Христа. Ако аз не съм свободен, нямам топлина със себе си. Нямам никаква връзка с Христа. Имам съвсем обикновено понятие за Христа като обикновен човек, който дошъл и страдал. Той е един от онези факти. Не е онзи Христос, който казва: „Даде ми се всяка власт на небето и земята. Идете и проповядвайте това учение и аз ще бъда с вас до скончанието на века". Този Христос, който има всяка власт, какво иска. Вие чакате някой път Христос да дойде при вас, да ви посети. Да ви одари, да ви даде подаръци; какви дарби трябва да ви даде? Коя дарба ще приемете? Той казва: Аз ще пратя Духа, да пребъде във вас. Сега съмва се отвън. И във вас ще бъде този дух, който носеше Христос и вие трябва да го носите.

Тази 17 глава от Ев. на Йоана е една от най-хубавите глави, показва онази интимна вътрешна връзка, която осмисля живота навсякъде – и на Земята, и в другия свят. Ако идете там, колкото по-добре се запознавате с Христа, толкоз вашият живот ще се осмисли. Мисълта ви ще се осмисли и Любовта ви ще се осмисли. В онзи свят ще бъде запознаването с Великите хора. Христос не е да се запознаете с вашия Баща само. Христос е едно колективно същество, с него има 144 хиляди, които са завършили, един свят от 144 хиляди хора, с които трябва да се запознаете. И вие трябва да влезете като една единица в този хор, да вземете участие. Знаете ли какво е 144 хиляди души, които имат един ум, едно сърце? Вие по някой път се спъвате в идеята. Казвате толкоз много хора, толкоз много умове, толкоз много духове, да ви освободят от тях. Многото сърдца правят едно сърце. Многото умове правят един ум. Многото души правят една душа. Многото духове правят един Дух. Всичките духове са един дух. Всичките души са една душа. Всичките умове са един ум, и Всичките сърдца са едно сърце. Туй е за мен. Аз ви казвам – Всичките умове са един ум. Всичките сърдца са едно сърце. Всичките души са една душа. Интересите им стават еднакви. Тия души еднакво се обичат. Един свещен трепет имат вътре. Тъй мисля аз. Казвате, как се разбират тия хора? Аз ги обичам и Всичките са с едно сърце, този е от едното сърце. Едното сърце, когото обичам, то е Божието сърце. Единния ум, който обичам, е Божият ум. Единият дух, когото обичам, Той е Божият Дух, и вие можете да го обичате тъй. Пък многото, то е проявление на Бога. Бог, когато слиза между хората, той обича всички. А пък ние малките, ще обичаме само Едного. Ние обичаме само Бога. Бог обича всинца ни. То е нещо, което ние не можем да го направим. Той Всичките обича, а ние едногото обичаме. Всичките сърдца, които се събират в едно сърце, ние можем да го обичаме. Когато едното сърце стане едно от многото сърдца, Бог може да го обича. Ако ти си сам, Бог не може да те обича. За да те обича Господ, трябва да бъдеш между многото, между грешниците. Да грешиш, ще ви обича. Вие имате съвсем друго понятие. На мистичен език вие казвате – ума не го побира. Камъните не побират светлината. Че не побира моя ум някои неща, ни най-малко не показва, че нещата не са верни. Туй, което моят ум може да провери, е вярно, но и туй, което моя ум не може да провери, и то е вярно. Защото многото като се съберат, Всичките хора като се съберат на едно място, и вие като се съберете на едно място, ще бъдете много добри. Сега сте много лоши, понеже тъй ви се струва. Като влезете в едното сърце, вие всички ще бъдете като светии. Като влезете в единния ум, Всичките ще бъдете гениални хора. Сега, понеже сте отделни от цялото, затова сте такива. Запример този пръст е слаб по единствената причина, по своята спецефична служба. Той трябва да бъде слаб. Ако е силен, не може да извършва работата. Има по-слаби нишки в човешкия организъм, но всяка нишка е потребна. И слабите хора са потребни. Слабите хора в света извършват една хубава работа. Не считайте, че да си слаб е нещо погрешно. Оставете тия стари понятия, че сте грешници. Безгрешници сте, праведни сте. Кажи, праведен съм. Та има жестоки хора. Жесток съм. Каквото и да е – нищо не значи. Какво значи ЖЕСТОК? – „Жест“, значи да покажеш. „Ток“ – де е лошото, къде е лошото. Къде е лошото? – Жесток човек е, когато имаш един кош с ябълки и не дадеш на един човек, то е жестоко. Значи от изобилието, което имаш в душата си, не си дал, никому нищо не си дал. Няма да изгубиш, дай един орех, една хапчица хляб, дай една капка вода. От всичко, което туй изобилно имаш, дай.

Сега да дойдем до същественото – Любете Господа с всичкото си сърце, с всичкия си ум и с всичката си сила. Второто положение е – любете Христа, вашия ближен, вашия брат като себе си, и най-после любете и себе си, както любите един разбойник, един враг. Когато казва Писанието „да възлюбиш“, Христос казва – възлюбете враговете. Враговете сме ние, вашият враг то сте вие. Най-малката Любов е да любиш себе си. Най-големия враг, то си ти на себе си. Ще любиш, ще обичаш този враг, след туй ще обичаш твоя ближен. След като обичаш себе си – врага си, след като обичаш твоя ближен – Христа, ти от Христа, ще дойдеш да обичаш Бога. И тогава Всичките хора – този враг на Христа, всички ще станат едно цяло. Ти ще познаеш неизмеримата Божия Любов, която води Всичките хора към познание на Великия Живот.

Отче наш.

23-то Неделно Утринно Слово, държано на 09.05.1937г. Неделя