Поради въртенето на планетите около Слънцето, те получават живителни светлина и топлина от него. Ако тази връзка би се прекъснала, то те биха били обречени. И тъй като творецът е един на всичко във Вселената, то органите и клетките на човека трябва да останат свързани с Дух му, с Божествената човешка същност, тъй както планетите са свързани със Слънцето.
Великите посветени са следвали тази максима, вплетена в тъканта на Всемира накъдето и във всичко, но не и в човешките представи за жалост. Хората си въобразяват, че чрез бунтарския си дух и анархията, чрез отказа да се подчинят на Великите Космически закони, те демонстрират сила на характера си.
Това обаче съвсем не е така и сочи невежеството им. Противно на очакванията, то само подсилва объркаността и уязвимостта им. Хората овладяват силата си едва, когато успеят първо да насочат всичките си инстинктивни импулси към своя собствен слънчев възел. Щом постигнат това, то Хармонията, Изобилието и Мирът се възцаряват в тях.
