Рилската обител и този път грижовно посрещна деца от цялата страна (и чужбина) на поредния втори летен детски лагер, организиран от сдружение „Слънчогледи”. Приготовленията за десетте лагерни дни бяха обхванали всички далеч преди определената дата 30.06.2010г.:
– ръководителите с последни уточнения по организацията;
– децата с нетърпението си да се срещнат и запознаят с приятели и да преживеят отново незабравими мигове;
– родителите с грижите по подготовката, напътствията, очакванията и вълненията, с които ще прегърнат промененото си след лагера дете;
– приятелите, които със своята по-близка (доловима) или по-далечна (незабележима) подкрепа правят тези лагери все по-успешни. На всички тях благодарим!
Начало на лагера бе моментът, в който по българска традиция с хляб и сол домакините от София посрещнаха гостите от страната на площад „Александър Невски”. И пак там, десет дни по-късно, се разделихме с пожелания до нови срещи.
В продължение на два дни лагерниците разглеждаха културните и исторически забележителности на столицата, като на всяко място изслушваха разказ, подготвен от децата домакини. А тази информация, както и всичко научено и преживяно през лагерните дни – вече традиционно – служи за формулиране на въпросите за играта „Минута е много”. Вълнуващ за малки и големи бе моментът, в който пред нас се отвориха големите двери на първото висше училище в България и ние преминахме през осветеното централно фоайе, изкачихме стъпалата с витражите на светите братя Кирил и Методий, влязохме в тържествената аула, поседяхме на студентска скамейка в една от първите учебни зали, потопихме се в академичната атмосфера на университетската библиотека. След това като шествие през софийските улици преминахме към следващите забележителности:
– най-голямата съкровищница на нашето книжовно наследство – националната библиотека „Кирил и Методий” с внушителния паметник на двамата солунски братя;
– паметника на Апостола на свободата Васил Левски;
– храм-паметника „Ал. Невски”;
– големия храм на стария град Сердика – църквата „Св.София” с монумента вечния огън;
– националната художествена галерия;
– националния археологически музей;
– смяната на караула пред президентството;
– националния театър „Иван Вазов”;
– националния дворец на културата с паметника на глаголическата азбука;
– музея „Земята и хората”;
– националния стадион „Васил Левски”;
Тук ни чакаха родителите на децата домакини, които ни бяха приготвили нови преживявания и приятни изненади, така че незабравима да остане за всеки от нас тази софийска нощувка при приятел.
На следващата сутрин лагерниците се придвижиха до ж.к. Младост със софийското метро, което се оказа атракция дори и за децата от София. След това се отправихме към националния исторически музей, който ни впечатли с постройката и разположението си, с безценните предмети, уникати, информация от историческото ни минало. Накрая със звъна на камбаните от монумента „Знаме на мира” отбелязахме напущането на столичния град.
Последва посещение на новооткрития плувен басейн в Сапарева баня. След това пред нас стоеше единствената цел – Паничище.
Пристигнахме в хотел „Лира” и още същата вечер се разпределихме по творчески групи, в които имаше представители и на четирите възрасти: деца от 1 до 4 клас, юноши (5 – 8 клас), младежи (9 – 12 клас) и ръководители.
През първите три дни в Паничище имахме интересни преживявания сред природата: краткотрайни преходи с нарастваща сложност, рисуване с цветни моливи на наблюдавани обекти в близка и далечна перспектива, почистване на района около посетителския център „Рила”, занимания в кръг – да намериш най-малкото нещо около себе си, да разгледаш лист от леска и да назовеш някой негов отличителен белег, да почувстваш допира до дърво и шепота на листата, да усетиш сладостта на горска ягода и малина, да споделиш радостта с приятел, да помогнеш на нуждаещ се… Кулминацията на подготвителните преходи бе целодневният поход до седемте рилски езера. Освен с красивите си гледки разумната природа ни дари с безценни високопланински уроци, с които ни учи на своите закони: да бъдем организирани и предвидливи, сплотени и задружни, да преценяваме силите си и да вземаме отговорни решения в трудна ситуация. Големият рилски поход се оказа сърцевина на лагера не само като време на пребиваването ни на планината, но и като незабравим спомен – учихме се как да си подготвиш личния багаж, да се облечеш в нужната екипировка, да се движиш в група, да споделиш гледка, храна, дреха и всичко необходимо със своя приятел, да отстоиш в студа и страха в дъжда и гъстата мъгла в края на похода. Всички се прибрахме в базата здрави и доволни, където ни чакаше ароматен чай и топло помещение с пламтящ огън в камината, подготвени от нащите любезни домакини.
Следващите три дни бяха изпълнени с вълнуващи изяви на децата по творчески групи: вечерта, посветена на Давид, играта „Минута е много”, играта за намиране на съкровища в гората, вечер на талантите.
Всички дейности през лагерните дни се провеждаха в определен дневен ритъм: събуждане с музика, гимнастика на росна поляна (включваща и музикален съпровод), закуска, занимания сред природата, обяд, час за отдих, слодобедни занимания (музика, дейности по ателиета, работа по творчески групи, спорт), вечеря, представления, игри и спектакли, лагерен съвет (завършващ с приказка и песен за лека нощ). Всеки лагерник запечата в себе си съкровени спомени, преминавайки през седемте дни, които творческите групи се постараха да направят уникални и незабравими и посредством съответния цвят: оранжев, зелен, червен, жълт, син, розов, виолетов.
По-важни акценти в работата ни през този лагер бяха:
– храненето – сервиране и поздравление от дежурната група, песен преди началото на всяко хранене, вегетарианска храна, съобразена с определени изисквания за съчетание, разнообразие и последователност;
– хигиената – изработване на навици за поддържане на лична хигиена и такава на средата, в която живеем;
– заниманията сред природата, която така благосклонно отвори обятията си за нас и ни дари със своите неизброими плодове, и с нежния си говор в слънчеви и дъждовни дни ни учеше да я разбираме, обичаме и пазим;
– взаимопомощта и груповата работа – проявени във всяка дейност, готовността да споделиш лични впечатления или да изразиш мнение при анализа на деня на лагерния съвет;
– специалното внимание и грижа да присъства живата музика по възможност във всяка наша дейност – този път подплътени и с час по музика всеки ден;
– трите ателиета – по архитектура, готварство и шивачество, през които премина всяко дете в първите три дни на Рила. Ателието по архитектура всяка вечер на лагерния съвет представяше своите въплътени идеи за детска стая, хол и град на бъдещето. Ателието по готварство носеше голяма радост – произлезлите изпод сръчните детски ръце уникални произведения се разбираха и одобряваха от всички в най-кратки срокове. Най-големи затруднения за лагерниците създаде ателието по шивачество – не само заради това, че някои от нас правехи първия си шевен бод, то и защото всеки сам трябваше да изработи наметало и да зашие на него някои от буквите на старобългарската азбука, с което да участва в играта за намиране на съкровище в гората;
– вечерта, посветена на библейския герой Давид, чийто живот преживяхме в седем епизода, представени от седемте творчески групи. Впечатляващи и изумителни в много отношения бяха: детайлите в сюжета, изработените декори на „сцената”, репликите и облеклото на актьорите, но най-вече силното въплъщение на участниците в ролите. Всичко това доведе до живо пресъздаване на тази въздейтваща библейска идтория, в която всички се потопихме за няколко дни;
– вечерта на талантите – най-широкото поле за изява на разработените дарби във всяко дете;
– играта „Съкровище”, която премина на три етапа: групово преминаване на препятствия със затворени очи; придвижване в гората по знаците на съответния цвят; ориентиране в гората с помощта на карта на местността и компас и намиране на скрито съкровище – руна с изображение на буква от българската азбука, изработена от деца. При преодоляване на изпитанията в края на всеки етап участниците получаваха награда: „пергамент” с буквите от Кирилицата, „Азбучна молитва” от К. Преславски – оригинален текст и съвременен превод, медальон с буква от българската азбука. В края на играта се събрахме в изходната точка, където подредихме седемте руни и прочетохме посланието, съдържащо се в първите седем букви на нашата азбука. След това Кристияна Огнянова от Националната гимназия за древни езици и култури в София прочете „Азбучната молитва” от К. Преславски в оригинал, а после всички я изговорихме на съвременен български език;
– играта „Минута е много”, в която, въпреки че няма състезателен характер, децата от седемте отбора участваха с ентусиазъм.
Безспорно това беше един летен рилски лагер, който остави трайна следа у всеки от нас. И ние – деца и възрастни – си тръгнахме обогатени. С благодарност!
