ЕДНА АКСИОМА
Добрата молитва
Размишление върху милосърдието.
Ще прочета няколко стиха от 5. глава от Евангелието на Матея.
Съзнанието на съвременното човечество е достигнало до една преходна точка. Всичките енергии трябва да се сменят. Смяна на енергиите трябва да стане. Ако с буквата „М“ вие означите материята, то М:С – материята се отнася към силата, както чувството на човека се отнася към неговия ум. Понеже под думата „материя“ ние означаваме всякога формата на нещата, в която силата може да се прояви. Под думата „сила“ ние всякога разбираме проявлението, резултата на човешкия ум, или резултата на Божественото, което работи. Там, дето умът работи, има повече сила. Там, дето чувствата работят, има повече гъстота на материята.
Следователно гъстотата на материята се обуславя от закона на чувствата. Туй може да го проверите. Станете чувствен, да не се грижите, да не мислите, ще станете пълничък. Човек, който мисли как ще живее след двадесет години, той се стопява. Ти забрави жена си, децата си, остави другата работа в своето първично състояние, веднага ще станеш пълничък, по-тежък и в една година може да туриш двадесет килограма тежест, по-голяма гъстота на тялото. Не само туй, но и мозъкът ще се увие с една ципа. Казва: „Мен философии не ми трябват.“ Когато сърцето работи, философия не трябва, пък когато умът работи, гъстота не трябва. Съотношение има. Трябва да знаете онзи метод да превърнете гъстотата на материята, на всичката материя, но тъй наречената потенциална енергия да я превърнете в кинетическа. Вие не може да превърнете потенциалната енергия на кинетическа, докато нямате някой метод в себе си.
Да допуснем, че сега имате една свещ, имате една потенциална сила, трябва да превърнете в светлина, или известна сила, или движение. Най-първо трябва да запалите свещта. Туй малкото запалване, този импулс, който постепенно превръща свещта, няма да стане изведнъж, постепенно ще се топи, ще се превръща. Следователно, ако вие запалите вашата свещ и четете книгата, прочетената книга ще бъде резултат на онази енергия, която се е проявила чрез свещта. Вие може да използвате запалената свещ, може и да не използвате. Може да запалите свещта и да седнете да спите. Онзи, който не разбира законите на природата, запалва свещта и спи. Онзи, който разбира законите на природата, запалва свещта и работи. Когато заспива, изгасва свещта. Когато се събужда, запалва свещта.
Сега тия са отношения, с които се гради сегашният живот. Сегашния живот наричаме запалващ живот, нов живот, в който стъпваме, влизаме в една нова обстановка. Много пъти ние живеем с минали наши възгледи, чувствания, не мислете, че то е нашето настояще. Не, то е нашето минало. Туй, в което ние се мъчим, туй, в което ние страдаме, то е нашето минало. Туй, в което се радваме, то е настоящето. Трябва да дадем една нова насока на живота. Казва: „Беден човек съм.“ Защо си беден? Казва: „Болен съм.“ Защо си болен? Липсва ти нещо. Болестта всякога произтича, че ти си се свързал с един по-нисш живот, организиран живот, който върви в диаметрална посока на живота.
Следователно по-нисшият живот е всякога по-силен. Ако животът върви диаметрално противоположен на вашия живот, непременно ще боледуваш. Следователно, щом влизаш в по-нисшия живот, ти трябва да разбираш законите на нисшия живот.
Представете си, че вие поставяте едно доста умно дете на един кон, но конят е силен, експедитивен. Този кон върви, детето го управлява, най-после ръцете умаляват, конят вземе да върви, където иска. такова е състоянието на един умен човек, който се качва на силен кон. Там, дето има повече енергия, тази енергия ще се превръща. Слабият казва: „Тази работа не е за мене.“ Не че не е за тебе, но нагърбил си се с работа, която не е по силите ти. Трябва да се нагърбиш с работа, която може да носиш.
Да допуснем друга една идея. 1:2:3. Едно се отнася към две, както две се отнася към три. После казвам, три се отнася към четири, както четири се отнася към пет – 3:4:5. После пет се отнася към шест, както шест се отнася към седем – 5:6:7. Седем се отнася към осем, както осем към девет – 7:8:9. Всичките тия отношения трябва да се превърнат. Какво означава сега „едно се отнася към две“? Артист има две ръце, едно се отнася към две. Какво ще бъде третото? Публиката, която слуша. Колкото по-хубаво свириш, толкоз и резултат – трите, публиката, ще дойде повече, повече пари ще дойдат. Това отношение 1:2:3 какъв знак ще бъде? Плюс.
Сега Второто отношение – имате инженер, който свършил-не досвършил, разбиране доразбира, ангажират го да направи една къща. Той направи така, че след няколко деня къщата се събори. Пет е парите, които ще му дадат. Три е инженерът, който не знае да работи. Какво ще бъде отношението? Няма да му платят. Значи всичката тази енергия отива напразно. Може да има и друго обяснение. За да се изправи, имате една величина плюс и друга минус. Това може да отнесеше към нашата работа. Ставате сутрин – вие сте като цигулар, който свири на цигулка. Друга сутрин ставате и мязате на този инженер – свършил-не досвършил. Сега, не всякога негативните състояния свършват със загуба. Пасивно състояние е състоянието на почивка, събиране на енергия. Само човек, който е пасивен, той мисли. Следователно 1 и 2 са положителни величини. След като мине това състояние, този цигулар ще се измени. Второто положение – ще бъде пасивен.
Значи всякога идеята във вашия ум ще бъде такава. Тогава може да замените. Често употребявате горе-долу, качва се-слиза по върхове, по планини. Казвате, горе-долу довършихме тази работа. Но за да се довърши една работа, ние казваме, че правата линия е като поле. Правата линия подразбира, че между две същества има отношение. Ние на земята трябва да бъдем едно поле, да разбираме хоризонталното положение. Но правата линия може да бъде и перпендикулярна. За правата линия – дали е в хоризонтално положение, или перпендикулярно, няма препятствие.
Човек, който върви по правата линия, каквато мъчнотия и да срещне, той лесно разрешава. Тази разумна частица, която се движи по правата линия в природата, природата навсякъде е поставила празнини, навсякъде не пуща. Природата е затворила за глупавите хора всичките врати, пък за умните хора всичките врати са отворени. Умният човек, като погледне на природата, вижда, че всичките врати са отворени. Обаче, ако глупавият човек погледне, ще види, че природата е надупчена, навсякъде има дупки. Казват, че между частиците на природата имало празно пространство, врати. Между две частици има врати. Това е отношение в природата. Две частици, който има, имат отношение в природата, туй отношение се туря квадрат.
Следователно ние имаме този знак, то са крилата на птиците. Силата на птиците е в техните криле. Птица, която няма криле, тя изгубва своята сила като птица. Птицата може да ходи там, дето млекопитающите не може да ходят.
Сега да пренесем. Човек със своята мисъл може повече да минава, отколкото със своите чувства. Чувствата, това е състояние на млекопитающите. Щом ти чувстваш, ти си млекопитающо. Аз разбирам чувстването в неговата най-долна проява. А при мисълта вече имате състоянието на една птица. Та казвам, ще се повръщате, щом във вашия ум седи възможността на птицата, на нейните криле, че тя може да преодолее мъчнотиите, понеже криле има и понеже материята, в която птиците се движат, е по-рядка, няма това съпротивление. И там има съпротивление, но по-лесно се преобладава. Когато за млекопитающите има по-големи мъчнотии.
Казвам, когато разумният човек ходи и борави със своя ум, мяза на птиците, мъчнотиите в живота се премахват по такъв начин. Сега вие може да поставите въпроса, може ли да се премахнат. Може ли аз да успея в тази работа? Ако питате, какво ще добиете? Може да питате така: по музика ще свършите ли? Ами в Царството Божие ще влезете ли? През целия си живот здрав ще бъдете ли? Богат ще бъдете ли? С питане богат може ли да станете? Този въпрос от основата е разрешен. Кой баща и коя майка, които имат дете, че не искат син им да има всичките дарби, които те имат?
Следователно, ако сме в един разумен свят, Бог, който ни е пратил, който ни е дал живот, той има всичкото желание да имаме онова, което той има. Следователно, щом поставим въпроса, дали маже да отричаш онази реалност, която е в тебе. Щом ти грешиш, ти отричаш живота. Казвам, много има да страдаш, много има да пати твоята глава. Защо питаш? Казва: „Не трябва ли да питам?“ Много глупаво питаш, тъй не се пита. Казва: „Не съм ли аз човек?“ Че кой отрича, че ти си човек. Покажи твоята човещина. Казва: „Не съм ли човек?“ Покажи твоята човещина в какво седи. Трябва да мисля. Покажи твоята мисъл. Казва: „Ама аз не трябва ли да бъда свободен?“ Че кой отрича твоята свобода? Щом имаш известни желания, ти сам ставаш роб на тях. Ти създаваш началото на твоето робство. Щом имаш желания, ти създаваш оковите на твоето робство, тогава и окръжающата среда ще те впримчи. Източните народи, които са разбирали този закон, казват: отхвърли всяко желание. Отхвърли всяко желание, което ограничава твоята свобода. Има желания, които ограничават, желания, които не вървят паралелно с човешкия ум. Има и мисли, които не вървят паралелно с желанията. Отхвърли и едните, и другите. Нещата вървят паралелно къде? Само при разумния живот има паралелни линии. Дето животът не е паралелен, има пресичане.
Сега има една задача да разрешиш. Щом се пресичат линиите, това показва вече, че има човешко упование, има ред спънки. Сега за нас не е въпросът да нямаме спънки и мъчнотии в живота. Мъчнотиите са създадени заради нас. Всеки, който заплел конците, трябва да ги отплете. Казвате, че някоя задача е мъчна за разрешаване. Ония професори, които създават задачите, за тях са много лесни. Природата, когато създала света, нашата земя, то било играчка, едно забавление, но за нас с хиляди години ние с всичката философия не може да разрешим какво означава. Малко работи поставила на земята, но това, което го е поставила, го е поставила намясто като възпитателно средство за нас, малките деца на земята. Ние, в степента в която се намираме, много малки деца сме. Че много малки деца сте. Всичкият ви капитал, е който разполагате, се мени.
Капиталът, който не се мени, то е вашият мозък. Вие разполагате с един и половина килограм материя, която не се мени. То е всичкото ви богатство.
Това ще разберете. Единственото, което не се мени и остава постоянно организирано, то е мозъкът. След смъртта душата седи при главата, да извади мозъка. Докато не го извади, не си заминава. Без всичко друго може, но без мозък не може. Тя го носи със себе си. Мъчи се с години, докато го превърне. Искате да превърнете вашата къща в какво? В пари. Онзи в какво превръща розовите листа, три хиляди розови листа превръща в един килограм масло розово. Аз казвам, че може да носи три хиляди килограма. Как? В есенция.
Сега някои от вас питат, като умрете, какво ще правите. Ще идете при главата си, ще се мъчите да вземете мозъка със себе си. Ако може да превърнете този капитал, ще вървите. Ако не можете, нито една крачка не може да идете напред. Сега ще кажете: дали това е вярно? То е глупав въпрос. Защото аз може да попитам това, което говоря, вярно ли е. Аз го казвам, това е вторият глупав въпрос. Всички неща, за които може да говорим разумно в света, са Божествени. Нищо повече. Защото моят мозък, това е капиталът. Де седи душата? Тя не е извън. Тя работи и се проявява в мозъка. Дотолкоз, доколкото мозъкът е организиран, дотолкоз, доколкото тялото е организирано, дотолкоз се проявява и тя. То е резултат на човешката душа. Ако разбираш душата, ще разбереш и резултата. Ако не разбираш душата, не може да разбереш и резултата. По един или по друг начин. Погрешката у мнозина е, че те отделят тялото от душата. Как може да отделиш силата от материята? Силата, за да може да се прояви, непременно трябва да има вещество, за да се създаде известна форма, форма е потребна, за да се прояви силата.
Следователно материята, това е един капитал необработен. В нея има едно качество, което се отличава. Материята никога не може да излъжеш. Тя подир тебе никога не идва. Казва, ако можеш да ме носиш, тя идва; ако не ме носиш, не идвам. Тя да се влюби в човека, че да тича по него, не прави. Дето я оставиш, там седи, не се мърда, казва: ако ме вземеш, ще дойда. Като я носиш на гърба, е голяма аристократка.. ще ѝ дадеш да яде. Тя сама не взима. Ако ѝ дадеш в устата, казва: „Ще ям.“ После ще отвориш, ще затвориш, тъй ще я храниш, както българите хранят пуяците. Сега ще попитате това вярно ли е. Туй именно показва, че материята в природата не се губи, не се изменя. Не може да стане злоупотребление. Всеки може да носи толкоз от материята, колкото сила има.
Следователно силата е необходима, за да може с тази материя да се използва и да се образува едно тяло, за да може да се прояви Божественото, да се прояви енергията. Понеже думата „сила“ не подразбира първичната сила. В английски език и другите езици казват „енергия“. Англичаните имат „форс“. Ние нямаме дума за енергия. Енергия значи това разумното, което работи, а силата е вече интензивността, с която в даден случай енергията се проявява. Пък енергия значи родът, количеството на тази разумна сила, която е готова за проявление. Може да определим още, че форс е кинетическата, другата е потенциалното. Това е моментален напор. Този Взрив е опасен, ако съпротивлението е малко. Една граната може да се пръсне, но ако стените са толкоз дебели, толкоз яки, че се запазват. Веществото, което се превръща в кинетическо, може да се пръсне и да Ви пръсне главата. Тогава вече имате един снаряд напълнен. Той само търси да дойде една външна сила, едно малко спречкване и става взрив. Има нещо, което при първия случай не се пръснало, но при втори случай трябва да бъдеш внимателен.
Сега да ви приведа моята мисъл, ясна да стане. Минаваш покрай някой брат, обичаш да правиш шеги. Казваш: „Малко будала ми се виждаш днес.“ Минаваш покрай него, шегуваш се. Той се подпуши, но понеже те обича, нищо не ти казва. Не си прави илюзии, че тази енергия така ще остане. Ще избухне. Ако втори път минеш и кажеш, ще ти плати с лихвите. Ще ти каже: „Не съм по-будала от тебе.“ Веднага ще каже: „Как? Не съм по-будала от тебе.“ Значи ти си два пъти по-будала. Или може да кажеш някому: „Ти си голям светия станал.“ Подигравателно може да кажеш.
Та казвам, тия малките думи в живота, пък даже може да не кажеш, може да погледнеш човека само по някой начин и да произведеш силно впечатление. Защото нашите движения ни издават. Ний по тях четем. Казва: „Криво ме погледна.“ Какво е туй кривото гледане? Може ли да опишете какво е това кривото гледане. Геометрически как ще го направите, как ще преведете кривото гледане? „Ама – казва – той зле ме посрещна.“ Може ли да опишете това лошото посрещане? Линиите на лошото посрещане какви са? Но ако има една фотография, тия движения, които човек прави, на лицето не може да ги снеме. Има известни движения, които са толкоз бързи, не се схващат. Направи една гримаса, едно движение на очите, веднага произведе такова впечатление, че ти седиш като на тръне. Лицето забелязва това. Какво ще забележи? Някаква проява в очите или някакво мръдване. Казва: „Забелязах на устата едно движение.“ Едно малко подухване с фотографията не може да го схванеш.
Казвам, трябва да преведете, трябва да наблюдавате себе си и вие може да намерите тия черти. Сега може да вземете едно огледало или представете си, че дойде едно лице, което никак не обичате. Изненадайте себе си, кажете: днес имам да посрещна еди-кого си. Ще забележите, че в лицето ще стане една конвулсия, която е извън вашата воля. Вие ще направите една гримаса в този момент и сам няма да се харесате. Вземете същото огледало и представете си, че дойде едно лице, към което имате обич, уважение. Ще направите известни движения и вие сам ще се харесате. Хубави, красиви движения ще направите. И туй ще стане вън от вашата воля, вън от Божественото естество.
Всякога в нас има две състояния, които постоянно варират, които хората не познават. Като ни каже някой нещо, опровергава волята ни, опровергава мислите ни, ние изкривим устата си, после кажем: това не трябваше да направя. Някой път индусите с часове седят и контролират, някои цял живот употребяват да контролират своите движения, и пак остават неконтролирани. Сега много пъти светии иждивяват цял живот, без да постигнат това, което желаят. Всички вие имате опитността, някоя година сте живели, харесвате се, но дойде втората година, подплъзнете, казвате – отиде. Отиде, изгуби се. Какво отиде? Какво изгуби? Аз не виждам нищо да си изгубил. Казва, подплъзнах се. Има подплъзване. Човек може да изгуби нещо. При това подплъзване става прекръстосване на връзките, които са в природата. Като се прекъснат връзките, взима време, докато се свържат. Стане земетресение, прекъсне се, изгуби се водата. Съедини се. Пак дойде водата.
По някой път и нашите извори на душата поради нашите прегрешения се прекъсват. В Божествения свят се изгубват ония течения в живота. Тогава онова, което трябва да расте и да се развива в нас, няма условия. Всеки един от нас трябва да възстанови първите връзки, които съществуват. Връзките на съвременния живот не са така свързани. Те са отношения да знаем всякога как да решим. Като дойде радостта, какво трябва да правиш? Като дойде скръбта, какво трябва да правиш?
Сега запример в Писанието те казват тъй: прости му. Но то е за философите. Че тя е философска работа. Може да прощава един светия, един философ. За него е лесна работа. Но онзи, който няма това знание, как ще прости? Възможно ли е? Възможно е. То е една задача. Трябва да знаеш как да простиш. После в Писанието казва, че Бог ще заличи всичките грехове и няма да ги понесе вече. Бог може да го направи, знае да заличи и да не помете вече. Но често ние, като слушаме един проповедник, казваме: „Аз го зная едно време какъв беше. Хиляда лева ми изяде.“ Питам, защо ще казвам, че ми изял хиляда лева? Какво ще спечеля да повтарям старото? Да забъркаме старата каша, нищо не се печели. Не поменавай старите грехове, които си правил на младини. Но кажи: много добър човек бях, много играх, но не знаех как да играя. Пях, но не знаех как да пея. Сега това е за умните. Сегашните християни казват, че човек плаче. Какво означава плачът? Плачът винаги означава слабост. Когато човек не знае какво да прави, плаче. Плачът е една органическа слабост, недоимък. Като потекат сълзите, казва: дано има някой да помогне, да му помогне в тази слабост. Това е истината. И в животните е същото. И най-видните хора поне веднъж в живота си заплакват. И те усещат слабост.
Казвам сега, в истинския живот трябва превръщане, дълбоко разбиране на ония състояния, които той има. И човек най-първо трябва да се установи в мисълта си, че той живее в един разумен свят. Туй дали го разбирате, или не, то е друг въпрос, но вие ще разглеждате това като една аксиома в математиката. Няма да доказваш, но като аксиома ще го приемеш, че светът е разумен. Как е разумен? То е аксиома. Този разумният свят е пълен с разумни същества. Тъй ще туриш. Оттам ще започнеш. Ние най-първо поставяме, че светът не е разумен и се стараем от този неразумния свят да го направим разумен. Тя е работа непостижима. После хората умират. Защо умират? След като платиш дълга си, той трябва да умре. Че как? Онзи, който има да взима, той те държи жив в неговия ум. Обаче, щом платиш, той те забравя, ти трябва да умреш. Казва: „Аз умрях заради него.“ Казвам, много добре, че си умрял. Казва: „Живея.“ Казвам, ще има да плащаш.
Писанието казва, че за света трябва да умрем. Значи ще ликвидираш със света, и тогава ще започнеш да живееш c Бога. Ако за стария живот ние не може да умрем и да ликвидираме с него, за новия не може да живеем. Ние още не сме разбрали дълбокия смисъл на Писанието, ония вътрешни думи, които са вложени. Казвам, пророците, които са живели по Бога, те са разбирали. Сега нали вие мислите, че пророците са били хора по-прости от вас. Пророците, които са вложили тия неща, те са разбирали. Вие мислите, че те не разбират, казвате, че те са умрели. Ами, ако ви кажа, че тия пророци и сега са в света пророци. Вие мислите, че те веднъж са се явили и ги няма повече. Хората, които са били пророци, и сега са пророци, те и сега пророчестват. Не е прост човек пророкът. Той не си оставя длъжността. За да може тия пророци да говорят, да разбират Божествения език, те не са били прости хора, те са имали разбиране на природата. После, да могат да изтърпяват това голямо противоречие, което съществувало в техните времена, те са били хора гиганти.
Сега това е по отношение на мисълта. Ние никога не трябва да казваме, че хората, които са живели преди нас, не са били толкоз учени, нито пък онези, които ще живеят подир нас, ще бъдат по-умни. То е криво схващане. Може светът да мисли така. Ние туряме като максима: светът е разумен. Нищо повече. Ние не туряме, че в миналото бил такъв, и за в бъдеще ще бъде такъв. Светът сам по себе си е абсолютно разумен. Онези, които живеят в света, са абсолютно разумни. Следователно включваме всичко в света. Ще вложим в душата си мисълта, че разумното, трябва да се изучават пътищата, чрез които може да се постигне този разумния живот.
Сега, ако ви дадат една тема за щастливия живот, как ще представите? Може да опишеш и туй, и онуй. По какво се отличава богатият от сиромаха? По какво се отличава здравият от болния? Че здравият човек може да направи каквото каже. Болния не може да го накараш да извърши някаква работа. Щом му кажеш, казва: „Ще ме извиниш. Краката не ме държат, сърцето, главата, ръцете не държат. Толкоз лекари не можаха да ме оздравят.“ Здравият, щом му кажеш, веднага казва: „На драго сърце.“ Богатият, щом искаш нещо, дава. Сиромахът се огъва, казва: „Ще ме извиниш.“
Питам, онзи, който иска помощ от болния, какъв е? Онзи, който търси пари от бедния, какъв е? Пари ще търсиш от богатия. Работа ще търсиш от здравия, а почивка от болния. Ако искаш да починеш, болен стани. Ако искаш да работиш в света, богат стани. Вие казвате, здравият човек да работи, да се мъчи. Не. Мъчи се сиромахът. Богатият не се мъчи. Вие ще преведете, че богатият се мъчи в ада. Той там беше беден. В оня свят Лазар не беше беден, там Лазар имаше. Богатият нищо нямаше и като влезе в ада, засъхна гърлото му. Беден е, пари няма да плати, казва: „Тази работа не може да стане.“ Всякога под думата „беден“ човек все разбира грешен човек. Грешният човек е беден, човек, който не е изпълнил духовните закони.
Трябва да се стремите да бъдете богати. Сега, някои в миналото са произвели сиромашията в култ с една користолюбива цел. Проповядвали са сиромашията, да оставят богатството, да ядат и да пият. Вие казвате: подарете, че вие да имате на онзи свят. Но сиромашията не е признак, че човек в другия свят може да бъде богат. Често казваме, че богатият не може да влезе в Царството Божие. Нищите духом е съвсем друго. Но разумните сиромаси ще влязат. Но глупавите сиромаси и глупавите богати няма да влязат.
Сега всичките тия разсъждения вие ще оставите и ще се качите на вашите минарета, ще започнете старата песен. Сега да попеем малко.
Онези, които свършват по музика, колкото са към края, нали трябва да пеят по-хубаво. Вие музика учите. Не зная по кой път вървите. Правило е в музиката – като ви попитам може ли да пеете, казвате: „Не може да пея.“ Това не е разумно. Ще кажете: „Уча се да пея.“
Защото аз ви казвам, вие, като идете в Царството Божие, ще излязат ангели и ще ви питат знаете ли да пеете. Аз може да ви кажа, че ако идете до вратата на Царството Божие, ангелите ще излязат и ще кажат: „Изпейте една песен.“ Ако не знаете, ще се върнете, да свършите. Аз ви казвам, че онзи, който не може да пее, ще го върнат назад. Не само свети Петър, но и като влезете в рая, ще дойде свети Петър, ще каже: „Как пеете?“
Сега прозаичните хора в света не обичат да им пеят. В Америка има едни певци негри, те имат особена психология. Те избират богатите милиардери, застават пред вратата със своята физхармоника, че като започнат, онзи богат американец не може да спи. Излезе, хвърли десет цента. Един цент е около един лев и четиридесет стотинки. Този продължава. Някой път ги заставят да хвърлят по три-четири долара, и чак тогава сгъват физхармониката. Че и вие в онзи свят трябва да пеете, че свети Петър да каже: „Пуснете го.“ Всеки ден трябва да се упражнявате по малко да пеете. Аз зная, мнозина се стесняват, стесняват се от другите.
Изпейте „Ти съзнавай, ти люби! Нева санзу.“ В тази песен трябва да вземе участие и умът, и сърцето, и волята. Вие трябва да чувствате.
Отче наш
38 лекция, 8 май 1929 г., София, Изгрев
