Словото

ЕЛЕМЕНТАРНИ ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ ЧИСЛАТА

ЕЛЕМЕНТАРНИ ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ ЧИСЛАТА

Размишление върху упованието.

Човек през целия си живот се учи и все ненаучен остава. Не че не е научен, нещо е научил, но в съзнанието остава нещо ненаучено. Всичките хора се стремят да бъдат добри, но се усещат, че добродетелите не се постигат, тъй както трябва. Всички се стремят да бъдат силни, но в края на краищата не са я придобили. Те са тъй наречените вътрешни състояния, с които хората се справят. Някои се справят разумно, някои не се справят разумно. Да започнем от елементарните работи на нашата математика.

1 10 100

2 20 200

3 30 300

4 40 400

5 50 500

6 60 600

7 70 700

8 80 800

9 90 900

10 100 1000

Това са елементарни работи, детински работи, но са и философски работи. Те са толкоз философски работи, че и философите още не са ги разбрали. И толкоз детински, че и малките деца още не се занимават с тях. На първо място казвате 1 u 2. Какво означава 1 и 2? Две единици събрани на едно място – станало 2. 1 и 1 = 2. От какво е направено 2? От две единици, събрани на едно място, те образуват две. Имаме 3. От какво е направено 3? 1 и 2 събрани образуват 3. Следователно 3-те съдържа качествата на 1 и 2 в себе си. А какво съдържа 2-те? Двете съдържа същественото на единици. Ако ние оставим 2 единици отделно в една рамка, образуват числото 11. А числото 11 e число на противоречие. И 2-те само по себе си е закон на противоречие. Защото 2-те само по себе си съдържа две противоположни сили, които трябва да се превърнат.

Сега казвате, как ще превърнеш? Допуснете, че в единия случай вие сте гневен, такова едно чувство имате, гневен сте, че вашето достойнство, вашата чест е засегната. Седите, вие сте положителен, не искате никой да бъде около вас. Запазвате вашия гняв, същевременно имате друго едно чувство – имате желание да спечелите пари. Но тия двете чувства са положителни и двете се налагат. Едното – искаш да придобиеш пари, другото – искаш да се проявиш, да знаеш, че ти си нещо, искаш да си пробиеш път, откъдето минеш, всеки да ти отваря път. Казваш: „Аз не съм говедо, човек съм, път трябва да ми отварят.“ От друга страна, искаш да станеш богат, но нямаш богатство. Трябва да ги примириш тия двете състояния. Как ще ги примириш? Да примириш гнева и желанието да имаш пари. То значи да ожениш един мъж за една жена. Казвате: „Нерде Шам, нерде Багдат.“ Когато искате да изправите света, някой мъж да го турите в правия път, трябва да го ожените. Хубаво, но жената, и тя има същото желание. Казвате, тя е жена. Не, и тя има същите желания, както мъжа.

Питам сега, как жената ще оправи мъжа? Ако остане при числото 2, тази работа няма да се оправи, ще минеш в числото 3. То е едно число, което съдържа качествата на числото 1 и 2, но съдържа и особени качества на примирение. Представете си, че 1 е вода, 2 – това е бобът. Туряте го в гърнето да го варите. Обаче в човека има вкус. Ако вие сварите боба само с вода, има нещо, което му липсва. Солчица. Три, то е солта. Значи, ако солта не влезе в боба, бобът погубва своята ценност. Казва, ти не знаеш ли, че сол трябва да се тури?

Значи, за да примирите тия две състояния, трябва да влезе числото 3, сол ви трябва. Ти искаш да си проправиш път, но ако си проправиш път, ще изгубиш парите. Ако придобиеш парите, ще изгубиш пътя. Ще избираш. Числото 3 ще дойде на помощ в дадения случай. Кое трябва да предпочетеш – правия път или парите. Ако отстъпваш от бойното поле, правият път е за предпочитане, пари не трябват. Обаче, ако си в обществото, правият път не ти трябва, пари ти трябват.

Следователно, казваме, как трябва да постъпим сега, кое да изберем? Да си отворим път ли? Ако бягаш или ако атакуваш неприятеля си, правият път ти трябва, нищо повече. Хубаво, ако това правило го турите навсякъде в живота, казвате: „Аз трябва да имам отворен път навсякъде в живота.“ Ще работи ли този закон? Не. Временно, при известни условия. Ако си в общество, няма да отваряш път, защото парите ще изкривят пътя. Парите не обичат правия път. Онзи, когото обичаш, няма да влезеш направо, но ще изкривиш пътя си. Ти ходиш, прав си, но като отидеш при онзи, от когото ще получиш парите, ще се изкривиш, няма да бъдеш прав, ще се огънеш. Не само това, но ако искаш да придобиеш приятелството на някого, ще се огънеш. Казва: „Все правия път трябва да държа.“ Кога ще държиш правия път? Когато атакуваш, когато отстъпваш, ще търсиш правия път, но когато искаш пари, ще се огънеш. Вие ще кажете: „Кое е по-право?“ Двата пътя са едно и също нещо. В първия случай и във втория случай няма никакъв морал. Трябва да имаме един път да отстъпим или трябва да имаме един път да постигнем целта. Казвате: „Аз трябва да имам път отворен, или да настигна неприятеля си, да го хвана и да го ограбя.

Та вие питате: „Как трябва да постъпваме?“ Човек трябва да бъде толкова гъвкав, както числата. Вие, ако не научите математиката или ако не научите азбуката на писмеността, или не изучите музиката в нейната гъвкавост, вие не може да имате един морален живот. Сега защо ви написах тия числа от 1 до 10? Онези, които туриха тия знаци, защо трябваше да има 10-те една нула? Какво е 10-те в дадения случай? 10-те е нулата. Щом турите нулата, тази единица се увеличава. Единицата каква работа има при нулата. Тогава единицата казва: „Ти знаеш ли кой съм аз?“ Ти имаш цена, защото нулата е след тебе. Едното казва: „Ако аз не съм, никой не би те писал отзад.“ Хубаво, но туй 10 казва така: 01, идва нулата след едното. Ако турите числото след нулата, ще се докачи ли? Сега вие казвате, в дадения случай кое число да изберем? Ако имаш да взимаш, избери числото 10. Ако имаш да даваш, избери числото 01. Сега 10-те колко пъти е по-голямо от 01. В дадения случай числото, което е изменило своето място, какво е неговото състояние, каква цена има? Числото 1 има по-голяма цена, казва: това е 10. 01, като го погледнеш, то е един грош в кесията. Питам, какво е състоянието на едното?

Представете си, че едното е живо същество, както вас. В първия случай вие го почитате, във втория случай вие го погледнете така. Ти по някой път не искаш да го носиш в джоба. Тия числа, както са наредени, няма да ги обяснявам. Това са живи числа, които функционират като разумни същества, не като морални. Моралът, който съществува в света, той е едно принуждение. Казва: ти трябва да умреш за отечеството. Морално било да умреш за отечеството. Отде накъде? В кой кодекс има написано това, че трябва да умреш за отечеството. В кой кодекс е написано, че трябва да умреш за жена си? Хората са писали това. Казвате, така трябва да бъде. Значи много такива положения и закони са съществували от памтивека. Значи един морал, който става с насилие, това е безморалие. Това е един обикновен физически живот и вследствие на това във вас съществува едно противоречие.

Ние трябва да знаем, че моралът в дадения случай с първият проблясък на Божествения свят. Ако този обикновения морал, който имаме, го превърнем на светлина, защото моралът може да се превърне на светлина, едва ще забележим най-обикновените работи вкъщи. Но сега нищо не може да се направи, нищо не може да се чете. Какво може да направиш ти с една малка микроскопическа светлинка в стаята си?

Представете си, че моралът е една капка вода. Какво можеш да направиш с една капка вода? Ако са събрани 10, 20, 30, 40 и т.н., може би да направиш нещо. Затова казваме, че животът е един извор. Моралът, това е едно напълнено шише от извора. Когато дойдем пък до мисълта, тя е една мярка, с която наливаме, черпим и преливаме. По това се отличава мисълта. Мисълта има възможности да черпи и да налива. В това седи силата. Всъщност силата седи в живота. Вие положете положението, че трябва да живеете. Първото нещо – никога не завършвайте живота. Вие туряте определен план, как трябва да живеете. Не определяйте посоката на вашето движение. Понеже, щом определяте посоката на вашето движение, вие значи сте създали живота. Вие знаете, че животът вие не сте го създали. Онзи, който дал живота, той е дал и насоката на вашия живот.

Нека водата извира от извора, така ще намери път. На извора няма да показваш кой път да хване, нито пък ще се месиш в неговите действия. Водата ще се изкриви оттук-оттам. Имате ли право да питате извора дали ходи в правия път. Докато водата тече и върви към морето, откъдето и да минава, тя, както извора, върви в правия път. Даже като се спре, не е в кривия път, тя е в кривия път, но не е в лошия път. Лошият път, той не е лош сам по себе си. Някой път вие мязате на един извор. Най-първо, когато влезете със своите убеждения, разбирате Бога, зарадвате се, казвате: „Каква идея имам, какво може да направя. Това може да направя, онова може да направя.“ Вие искате да победите целия свят. Но като тръгнете, като водата оттук завиете, оттам завиете, като погледнете, казвате – тази работа няма да я бъде. Понеже казвате – така трябва да върви човек, разбирате по права линия, като канал. А сега виждате, че тук сте кривили, там сте кривили, казвате: „Скривихме работата, животът няма смисъл.“ Това е неразбиране на живота. Ти може да кривиш колкото искаш, но в съзнанието да седи насоката на твоето движение. Щом се движиш в една посока и съзнаваш това, ти си на правия път. Но щом изгубиш своето съзнание за твоята насока, то е вътрешно ограничение, ти започваш да се безпокоиш дали си в правия път, или не.

Казват, като станат хората богати, ще изгубят Господа. Може да го изгубят, защото парите ще бъдат едно препятствие. В какво седи това препятствие? Защото парите ще станат бент за тебе, да те спрат, да се заблуждаваш. Прекъсва се връзката с Бога. Парите за тебе може да бъдат едно средство, но може да бъдат и едно божество. Парите за тебе не може да бъдат по-горе от тебе. Ти си създал парите, ти си създал тази форма. Хората са възприели тази форма да си услужват, но същевременно те са ги направили едно божество. Казва, без пари не може. То е толкоз вярно, че и без мост не може. Ако минаваш през Дунава, без мост не може. Трябва да има един мост, да минеш от единия край до другия. Но казвам, това важи само за нас. За една птица важи ли нашият мост? За една риба важи ли нашият мост? Не важи.

Та известни морални положения, ако са морални, трябва да важат за всички, моралът трябва да бъде задължителен за всички. Морал, който не обема целокупността на всичкия живот, това е една относителна истина. Сега, като ви говоря това, не е това, което искам да изнеса пред вас. По някой път вие се докачате, казвате: мен не ме почитат, нямат обич и т.н.

В какво седи обичта? Да вземем първото място, по физически както разбираме – да бъдем с най-хубави дрехи облечени, според най-последната мода; като отидем в едно общество, да ни дадат първото място; ако е някоя служба, да вземем първото място; ако сме военни, да сме генерал; ако сме учители, да сме директор на гимназията или в първоначалното училище главен учител; ако е свещеник – архимандрит или владика, или патриарх; ако е вкъщи, да е баща, кесията да бъде пълна, да бъде богат. Всички имат желание за големи работи. Ако всички вземат големите работи, кой ще вземе малките. Ти казваш в дадения случай: „Аз не съм навикнал. Аз съм навикнал все да заповядвам.“ Щом заповядваш, вече в ума ми седи ето каква идея. Щом казваш, че си свикнал да заповядваш, аз имам едно число от съвсем друга категория. Казвам, ти си числото 10, имаш 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9 – това са твоите подчинени. Ти заповядваш на тях. Защото, щом се тури едното, всичките са войници. Дойде капитанът, заповядва. Добре, той може да заповядва. Щом каже „Смирна“, всичките се нареждат, той започва наляво-надясно. Махни нулата. Сега на кого ще заповядва? „Мога да заповядвам“, това подразбира, че нулата е там. Казва: „Аз съм свикнал да заповядвам.“ Махни нулата. Казва: „Не мога да заповядвам.“ Заповядвай тогаз. Щом казваш, че си свикнал да заповядваш, подразбира, че нулата е там. Казваш: „Какво да правя?“ Заповядвай, нареди ги всичките. Но ще заповядваш на колко души? Не може да заповядваш на повече от десет души. Дойде двете. Що е двете? Те са двама взводни, които се съединяват. Двайсетте казва: „И аз заповядвам.“ Това е вече офицерът. В първия случай е мъжът, във втория случай е жената, тя има 20 слугини. Казва: „Какво трябва да правя?“ Заповядвай.

Какво предполага числото 20? Това не е дом, то е едно учреждение. Една жена, която заповядва на 20 слугини, кажете, какво е това? То не може да бъде в един дом. В един дом може да има една, две, три слугини, но двайсет слугини не може да има. Един пансион може да бъде. Това е директорката на 20 пансионерки. Те ще изпеят една песен, после ще имат упражнения, ще ги разпределят по класове. Като кажем 20, какво означава? Ако пишете числата само така, числата нямат смисъл. Тогава имате числото 30. Какво означава? Три вече в друга категория спада. То е едно дете. 10 е бащата, 20 – майката, 30 е едно дете в училище, дето има 30 деца, но това дете заповядва на тях, то ги води. То е най-голямото дете, всички други са по-малки. Питам, 10-те можем ли да заменим с 20 или с 30? В дадения случай не може да се заменят. Но аз имам друга една идея. Това са обяснения на идеята, която искам да внеса. То е наука. В дадения случай ти имаш едно число, да може да определиш какво съдържа това число в себе си – не като просто количество, но като живо число. 5674. Кое е най-почтеното число? 5 – ако има да вземаш. Как може да разложим това число? След него кое иде по-почтено? Числото 6, след него 7 и най-после 4 е на опашката. Тия числа в първата редица, както виждате, 7-те е деградирало. Сега, ако аз взема и туря 4-те отпред, а 5-те отзад – 4675, ако тия числа са съзнателни същества, какво ще бъде състоянието на 5? То по-рано означаваше 5000, а сега само 5 единици. По-напред е било един полковник, който командва цял един полк. Сега го направят един прост ефрейтор.

Но питам, досега, като сте писали тия числа, кое число се е оплакало от своето положение? Вие искате да измените философията на възпитанието и как трябва да се възпитаваме. Започни да пишеш числа и кажи на себе си: „Аз всичко може да направя. В даден случай, дето и да ме турят, мястото, в което може да бъда положен, ако аз изпълнявам своето място с разбиране, аз съм важно число.“ Ако ти имаш 5000 лева дадени и не знаеш как да употребиш парите, не си разумен човек. Но ако имаш 5 лева и знаеш разумно да ги употребиш, да купиш една книга, знаеш как да четеш, ти седиш по-високо от всички ония. Не е мястото, което заемаш, но да знаеш как да използваш своята сила.

Във вас трябва да има този морал – дето да ви турят в тази редица, вие да бъдете доволни. Вие нямате смирение. Като се каже „смирение“, човек трябва да мяза на едно математическо число – дето те турят, да ти е все едно. Ти може да означаваш една хилядна или една милионна част от това количество, което е ценно, само ти може да бъдеш поставен на това място. Казваш: „Такава дребна работа.“

Да допуснем, че един ден ти си професор, но веднага теб те тури провидението на една фурна да раздаваш гевречета. Казваш: „Аз, професор, който съм държал такива лекции, сега да раздавам гевречета. Аз не може да живея така.“ Слушай, то е първата лекция, която ти ще държиш на децата. Ти на тия гевречета ще предадеш много хубава лекция, отколкото досегашните. Ти мислиш, че си държал толкова важна лекция, за слънцето държал си лекция, за създаването на света. Но досега разбрали ли са какво е слънцето? Най-после, след като говориш на тия хора как е създаден светът, Господ ще вземе тия хора, ще видят как е създаден. Всичките учени и професори Господ ги държи. Казвате, еди-кой си професор в България еди-какво си говорил за слънцето. Еди-кой си професор в Германия еди-какво си говорил за слънцето. Те са все кандидати, съберат такива 10, 20, 30, 50, дадат, има свободен билет до слънцето, качат се. Хайде на слънцето, да проверят своите теории. Те, като идат, започнат да се смеят. Единият измервал слънцето и видял, че не е така. Друг говорил на елементите за състоянието на слънцето, че било огнено. Като влиза, вижда земя с ниви, полетата със зеленина, градини с овощия, с това, онова, училища, хората живеят като в рая. После друг казвал, че петната били големи дупки. Вижда, че не е така.

После всеки ден ние имаме желания. Помнете, че всичките ваши желания Господ ги туря, няма да се мине дълго време, ще идете, ще видите и като идете, ще се разочаровате. Искаш да се ожениш за този, за онзи. Най-после Господ казва: „Какво искаш?“ „Искам един княз. За овчар се жених, не го бива. Жених се за бакалин, не го бива. Жених се за професор, не го бива. Жених се за офицер, не го бива. Жених се за поп, не го бива. Жених се за владика, не го бива.“ Православните владици не се женят, но протестантските се женят. Който казва, че владика не се жени, не казва правото. Той казва: „Като хората искам да бъда.“ Сега го турят в затвор. Не е лошото, че владиката се оженил. Казвам, всяка женитба, направена по насилие, е от дявола. Нищо повече.

Човек, който влиза в известни разумни отношения, това, което наричат отношение на душите, брак, той трябва да бъде абсолютно свободен по ония закони, които Бог е поставил. Душите са свободни в даден случай. Две души се събират, за да извършат волята Божия на земята. Ако две души се събират, за да бъдат щастливи, те не разбират законите. Отиват двама офицери на бойното поле да бъдат щастливи. Много щастливи ще бъдат двамата юнаци. Като го жегне, падне на земята. Пали се прославил, върне се прославен, куца. С тия работи вие трябва да ликвидирате. Имате едно положение в живота. Казва, прослави се в живота. Как се прославил? Това не е прославяне, това не е разбиране на живота. Вследствие на това разбиране ние си създаваме нещастия. Казва: „Мен никой не ме обича.“

Възможно е. Защо никой не те обича? Казваш: „Никой не иде в дома ми.“ То е много лесна работа. Вземи от 10, 20, 30 души пари назаем – всеки ден ще идат. Казва, никой не стъпва в дома. Вземи пари назаем, ще дойдат. Казва: „Нас не ни обичат.“ Майката нека народи пет, десет дъщери – все хубави и красиви, ще има кой да обикаля, колкото искаш. Стига да имаш стока, ще има кой да иде.

Сега разсъждавайте. Аз говоря за външната форма, не за отношенията на душата. В Божествения свят нещата другояче съществуват. Тъй като се намираме във философията, ние се увличаме и мислим, че те са както на земята, че работата, която завземаме, е много важна. Всичките ни работи на земята са детински залъгалки. Дали си професор или патриарх, това са все детински залъгалки на неразумни деца, на глупави деца. Има разумни деца, има и неразумни деца. Разумните деца, дето и да ги туриш, каквато и работа да им дадеш, те я свършват.

Казвам сега, кое място вие искате да завземете? Имате 4, 5, 7. Трима души да си изберат едно от тия числа и ще ви кажа каква ще бъде съдбата. Кое число избирате? 4, 5, 7. Ако ти излезеш с числото 4 пред хората, значи имате 4 лева в джоба. Вие сте в едно общество, искат да правят училище, което ще струва 5000 лева. Ще имате ли почитание пред тия хора? Като дойде 5-те, ще кажат добре дошло. Туй 5 ще се превърне на съдържание, ти ще изгубиш. Ти ще мязаш не на една майка, но ще мязаш на баща. Щом си направят училището, това число ще се превърне, всички негови качества ще се превърнат, ще започнат да идат разумни същества. Ти ще се учиш отвътре. Защото нашето заключение, за което говорим, всичките материали, ще се учим. Учим се по своите резултати. Тия камъни, тухли, които туряме, те черпят от нашия живот. Ние седим тук, те смучат. Ако седиш дълго време до стената, ще почувстваш, че не е безопасно да седиш при една стена, че не е безопасно да седиш на един камък. Казваш: „Простудих се.“ Този живот, който от пo-нисша култура взел, пък нищо не дал. Не че има лошо желание, но както вие искате това да се обясни, онова да се обясни. Има много въпроси в дадения случай да се изяснят.

Сега, ако се изяснят всичките, то е един товар. Ако ги изясня, аз ще туря един товар, който ще смаже вашия гръб. Мислите ли, че ако аз седна и ви обяснявам какво има на слънцето, как е произлязло, вие бихте стояли тук да ме слушате и няма да изскочите? Нито един няма да остане, ако знае какво има на слънцето. Представете си, че днес е последният срок да идете на слънцето, имате билет да идете. Кой от вас ще остане да ме слуша? И ако кажа, че от този ден зависи вашата съдба, вие ще напуснете, ще вземете билет – и хайде.

Някой казва: „Обясни ми истината.“ Да обясниш истината, значи даваш условия на един човек или да умре, или да участва в благата. Казва някой: „Кажи ми каква е реалността.“ Аз имам десет милиона, давам ти ключа на моята каса, аз отивам в странство. Ти, когато имаш нужда, услужи си. Нали вече има смисъл. Дойдеш, казваш: „Разбирам сега.“ Най-първо философстваш колко има вътре, касата пълна ли е, или не; сребро ли има, или злато. Давам ти ключа, отвори и виж какво има в касата. Казва: „Зная какво има в касата.“ Казвам, трябва да развиете Божественото доверие да даде ключа на вас. Вие седите, искате да имате благоразположението на окръжающите. Но във всинца ви трябва да има желание да придобиете Божественото доверие, да ви дадат един билет до слънцето, да ви даде ключа, да ви даде еликсира на живота.

Остарял си, стар дядо, казвате: „Ще се мре. Няма какво, ще се върви. Хубаво, ако ти имаш това шише на еликсира на живота, както го разглеждат тия химици, една капка туряш в малко вода, изпиеш – и на другия ден брадата, всичко изчезнало, вие сте млад момък, учен. Защото дядото има съзнание. Казват, къде отиде дядото? Отиде някъде, мен остави негов наследник. Казвате, значи имал наследник. Хората го коментират. Значи той имал син. По едно време казваше, че нямал роднини, но имал някъде. Пък той е същият дядо, а минава за негов наследник.

Питам, каква философия има, че този имал знание, че този нищо не разбира, дете бил. Нерде Шам, нерде Багдат. Никакво знание. Аз се подмладих от еликсира на живота, който вкусих, и сега съм млад. Казва, остави ме наследник. Кой ме остави? Бог ме остави. В моя ум има мисълта, че имам един баща. Аз вярвам, щом взема този еликсир, че ще се подмладя. Вие ще кажете: „Този еликсир може ли да го имаме?“ Всеки един може да го има. Може да го имате само тогава, когато ви турят като числа, да ви бъде все едно дали сте 5000 или 600, или 70, или 4, или 0. Ако е една нула, то иди-дойди, но ако турим 0,001 или 0,000001. Това не е деградиране, който разбира. То е закон за повръщане назад. Когато ние се повръщаме в своето минало, ние употребяваме обратни процеси в математиката. Туряш една нула, какво значи? Когато туриш една нула, ти се повръщаш в десет прераждания назад. Когато туриш две, то са хиляда прераждания. Ако имаш една добродетел, да видиш откъде започва или ако имаш един недъг в себе си, пак ще видиш откъде започва. Недъгът не може да иде от повече от четири поколения, ти ще го потърсиш.

Грехът изобщо няма дълъг род, до четири поколения отива, най-много до десет поколения отива, повече не отива. Ако у някои хора грехът продължава да съществува, то е родово. Един род има свои слабости. Грехът не е лоша черта. Всеки човек иска да се повдигне, всеки човек иска да придобие знание. И в това желание може да направи лош избор, да направи грях. В самото желание да придобиеш знание има възможности да направиш една погрешка, може да го придобиеш по крив път.

И в правенето на добро има една възможност да направиш една погрешка. Във всички добродетели има възможност да направиш по една погрешка. Вие ще кажете: защо е така, когато Господ е създал света? В Божествения свят, когато се създава едно здание, всякога туй здание има две врати. Сега, ако аз обясня какво означават двете врати, вие може да се съблазните. Има две врати, откъдето може да влезеш и може да излезеш. Но ще употребя най-малката форма, най-моралната форма, която няма да ви съблазни.

Човек има две дупки на носа си. Въздухът трябва да влиза през лявата ноздра, а да излиза през дясната. Турете сега дясната ръка и затулете дясната ноздра, поемете въздух през лявата ноздра. Ние казваме сега – през двете ноздри. Най-малко два, три пъти ще седнете през деня да направите това упражнение. Въздухът трябва да влезе през лявата ноздра, а да излезе през дясната. Тогава ще се образуват в човека две течения противоположни, течения на живота. Значи, ако някой е смутен духом или е неразположен, не боледува, нека седне да диша. Приемете въздуха и дръжте вашето съзнание свързано с Божественото съзнание. Трябва животът да влезе през лявата ноздра, а да излезе през дясната. Тогава животът трябва да мине през вашия ум и да се върне във вашата душа. Веднага вие ще възстановите едно вътрешно равновесие.

Обаче, като ви кажем това, вие казвате, не може така, дядо ми дишал през двете ноздри. То е друго. Как свърши дядо ти? Ако вие приемате храна и през същото време я повръщате, човек от вас може ли да стане? Човек, в който двете врати не функционират правилно, той е осъден на страдание.

Тогава и за ушите е същото, същият закон. Когато искате да изучите любовта, ще турите лявото ухо. Когато искате да издишате навън, обърнете дясното ухо. Човек, който обръща все дясното ухо, ще падне в едно изкушение. В единия случай ще чувстваш, веднага се обърни от другата страна. В себе си веднага трябва да се обърнеш. Този закон е същият и за ръцете. Ние казваме, че някой е десняк. Има положения, дето ще туриш лявата ръка, после ще туриш дясната ръка, после пак с лявата. Ще започнеш с лявата да се свързваш, с дясната. Може едното и другото, но ще правиш постоянни промени. Когато тръгнеш в живота, може да тръгнеш с левия крак. Двата крака трябват. С един крак ходи ли се? Не се ходи. Колкото е важен левият крак, толкова е важен и десният крак.

Човек има две мисли, върху които се крепи. Човек има две чувства, които го крепят. В него и интелектът е разделен. Интелигентността, която е обща в живота, и разумността, която е качество на човека. После разумността е, която ни свързва с ангелите. Тогава интелигентността и разумността, това са двата полюса. Казвам, ако ти смесваш своята интелигентност със своята разумност, тогава ти объркваш работите в живота. Докато си в положението на интелигентността, ти имаш общо с животните, ще ядеш и ще пиеш с тях. Щом дойдеш до разумността, не може да се занимаваш с животните и ти ще познаеш, че седиш по-горе от тях. И те ще имат желание, и те ще искат да придобият това качество.

Когато дойдете до един човек, който има известна добродетел, във вас трябва да се даде един стимул и вие да придобиете тази добродетел в себе си. Между хората има различие и това различие е за добро. Сега, като не разбирате закона, във вас се заражда завист. Вие мислите, че някой може да вземе любовта, че някои може да вземе парите, че някой може да вземе живота. Тъй може да мислят само глупавите хора. Ако вие поставите живота си в онзи велик Божествен закон, който ви е дал живот, никой не може да ви лиши от онова, което вие имате. Невъзможно е. Няма същество, което би дръзнало В Божие присъствие да направи престъпление. И ако това същество рече да направи престъпление, то ще направи едно добро. Но вие в това не вярвате. Не че не искате да вярвате, но казвате: „Не сме опитали, не знаем.“

Сега затворете дясната ноздра, турете лявото ухо, като че слушате нещо. Ще направим едно упражнение. Казвам сега, ако правиш това упражнение, и Канта ще разбираш, и Декарта ще разбираш, и Ремке ще разбираш, и Бергсон ще разбираш – всичките философи ще разбираш, пък и всичките учени хора ще разбираш. Най-после всичко ще разбираш, но последователност трябва. Понеже трябва да дойде светлина в човешкия ум. Има една светлина, едно разбиране. Когато тази светлина съществува, има една непреривност в движенията.

Първото нещо, нека останат числата. Вие да бъдете така пластични, че дето и да ви турят, да бъдете на мястото си. Туй положение, дето вие се намирате сега, то е временно положение за вас. Няма да казвате, че ще останете там. В дадения случай вие сте тук. Отзад или в средата, или в края – да ви бъде все едно. В каквото положение и да сте, каквото страдание и да ви дойде, каквото мъчение да ви дойде – всичко да ви бъде едно. Душата няма страдание. Дойде мисълта да се самоубиеш, казваш: „Не си струва да се живее. Ще си тегля куршума.“ Какво трябва да правите? На тази мисъл ще кажете: „Преди да се самоубия, искам да се нахраня много добре, един царски обяд ще дам.“ След като се нахраните, ти ще отложиш да се самоубиеш. Това положение е вярно. То мяза на следното.

В едно богато семейство при един учен човек иде един млад момък, казва: „Днес ми е последният ден. Решил съм да се самоубия, да туря край на живота си.“ Професорът казва: „Много добре, отлична идея. Ти искаш да заминеш на онзи свят, но аз ще ти дам едно писмо за дядо ми, ще ти дам препоръчителни писма, но преди това искам да ти дам едно угощения, ще останете.“ Остава. Той имал две дъщери много красиви. Довежда ги на трапезата. Онзи, който искал да се самоубие, яде, поглежда към красивите моми. След угощението той казал на професора, че отлага заминаването си. Всякога, когато на един човек се даде простор, когато има възможност да постигне едно желание, не е лошото в постижението на нашите желания, но важно е да изберем пътя, начина за постигането на нашите желания. Важно е как да постигнем нещата. Сега трябва разумни да бъдем в постиженията си.

Та казвам, когато дойдете до тия състояния на обезсърчение, те са потребни. При сегашните условия вие трябва да имате силна мисъл, за да реагирате на всички влияния външни. Ако хората турят маски, да се пазят от задушливите газове, ние ще бъдем толкова глупави да ходим без маски. Всяка отровна мисъл е газ. Ако нямате начин да трансформирате нейната енергия, тя ще причини вреда. Това е метод за размишление.

Сега ви давам едно малко упражнение за 30 дни по 3 пъти на ден и който не го направи – по 30 пръчки на ден на задницата. Аз няма да ви бия, но други ще ви бият. Където и да сте – и по пътя може да го направите. Казвате: „Срамота е.“ Ако вас не ви е срам да се секнете, защо ще ви е срам да правите това упражнение. Най-малко ще отделите пет минути. След един месец аз ще проверя какво ще бъде вашето състояние. 15 кой час да го правите, не ви определям. Правете го, когато искате – сутрин, към обед и вечер го правете. Свободни сте за часа. Петнадесет минути ще пожертвате, то е за ваше добро.

Казвате: „Кой ще се занимава с такава дреболия?“ Слушайте, от това зависи да имате билет до слънцето. Послушанието в живота в Божествената окултна школа е едно от най-хубавите качества. Детинска вяра ви трябва. Аз ви давам един закон, който е толкова елементарен, че има толкова хубаво влияние, но вие след един месец ще чувствате съществено изменение в ума си, в чувствата и във волята.

Като поемете въздух през лявата ноздра, ще кажеш: „Само Божията любов е любов.“ После ще изпуснете през дясната ноздра и ще кажете: „Само Божията любов е любов.“ Една вдишка и една издишка е едно упражнение. Може да го правите по три или по десет пъти – не повече, понеже ще се преситите, то е друга опасност. Десет е достатъчно. Или три пъти по три, или три пъти по десет.

Тайна молитва

28 лекция, 27 февруари 1929 г., София, Изгрев

Категории