Когато Учителят ни показваше гимнастическите упражнения или упражненията от Паневритмията, тогава можеше да се наблюдава изящество в движенията му. Той вдигнеше ли ръка нагоре, сваляше ли ръката си надолу, правеше ли стъпка напред или назад, всяко движение беше свободно, без напрежение, но не отпуснато. В движенията имаше замах, лекота, красота и пластика. Толкова бяха красиви движенията му, че ние просто се захласвахме, възхищавахме се. Искам да подчертая, че такова изящество в движенията виждах главно, когато ни показваше новите упражнения. Когато правехме обща Паневритмия и Учителят играеше заедно с нас, той играеше хубаво, правилно, но изяществото не всякога виждах. Само когато ни показваше новите упражнения, винаги тогава съм виждала образец на красота и изящество. Тогава и ние се увличахме. Всеки искаше да направи същото движение, но на малцина се удаваше. Като наблюдавах другите виждах, че почти никой от нас не беше в състояние да го направи и така хубаво, дори не бяха в състояние да го направят точно, камо ли красиво.
За съжаление ще кажа, че малцина от приятелите можеха да наблюдават показването и предаването на упражненията. Това ставаше по някакъв повод или по-право по някакво вътрешно разположение наУчителя, някакъв вътрешен ритъм у него. И който се случеше там, той можеше да види – разбира се, ако има очи да вижда. Другите приятели трябваше да ги учат от тези, които са били в момента, когато той ги е показвал. Обикновено след като веднъж ги е показал, той не ги повтаряше, а ни караше да се учим от тези, които са ги научили веднъж. При редки случаи ги е повтарял.
Учителят държеше тялото си изправено и когато стоеше на едно място, и когато се движеше, и когато седеше, но никога сковано, вдървено или отпуснато. Когато държеше беседи обикновено беше седнал с изправен гръбнак и при говора навеждаше тялото си напред, малко назад, подвижваше се малко наляво, надясно, но движенията му бяха естествени. При говора често подвижваше едната и другата ръка, но нямаше пресилено движение или ръкомахане. Правеше впечатление, че всяко движение беше контролирано и отмерено.
В класовете често ставаше от стола, слизаше от катедрата си и се придвижваше пред предните столове, отиваше до черната дъска, чертаеше някои фигури във връзка с въпроса, за който говореше и тогава движенията му бяха красиви.
Източник: „Изгревът“ ІХ том