1. Родословие на цар Амрий, бащата на Ахаав и създаването на Самария.
В двадесет и седмата година на Юдовия цар Аса[1], Зимрий[2] царува седем дена в Терса[3]. А людете бяха разположени в стан против Гиветон[4], който принадлежеше на филистимците[5]. И людете, които бяха в стана, като чуха да казват: „Зимрий направил заговор, при това убил и царя, то същия ден, в стана, целият Израил направи военачалника на войската Амрий[6] цар над Израиля.“
Тогава Амрий и целият Израил с него възлязоха от Гиветон та обсадиха Терса.
А Зимрий, като видя, че градът беше превзет, влезе във вътрешната царска къща та изгори царската къща с огън, и себе си в нея, и умря, за греховете, с които съгреши, като върши зло пред Господа, и ходи в пътя на Еровоам[7] и в греха, който стори, като направи Израиля да греши.
А останалите дела на Зимрий, и измяната, която извърши не са ли написани в Книгата на летописите на Израилевите царе?
Тогава Израилевите люде се разделиха на две части: половината от людете последваха Тивний[8] Гинатовия син, за да направят него цар, а половината последваха Амрий. Но людете, които последваха Амрий, надделяха над людете, които последваха Тивний, Гинатовия син; и Тивний умря, а възцари се Амрий.
В тридесет и първата година на Юдовия цар Аса[9], се възцари Амрий над Израиля и царува дванадесет години. И когато беше царувал шест години в Терса, купи самарийския хълм от Семер[10] за два таланта сребро; и съгради град на хълма и нарече града, който съгради, Самария, по името на Семер, притежателя на хълма.
Амрий върши зло пред Господа, даже вършеше по-зле от всичките що бяха преди него; защото ходеше във всичките пътища на Еровоам Наватовия син, и в неговия грях, чрез който направи Израиля да греши та да разгневят Господа Израилевия Бог със суетите си. А останалите дела, които Амрий направи, и юначествата, които показа, не са ли написани в Книгата на летописите на Израилевите царе? И Амрий заспа с бащите си, и биде погребан в Самария; а вместо него се възцари син му Ахаав[11].
2. Възцаряване на Ахаав и „заключването“ на небето от пророк Илия.
И в тридесет и осмата година на Юдовия цар Аса, се възцари над Израиля Ахаав Амриевият син; и Ахаав Амриевият син царува над Израиля в Самария двадесет и две години. А Ахаав, Амриевият син, върши зло пред Господа повече от всичките, които бяха преди него. И като, че беше малко това, че ходеше в греховете на Еровоам Наватовия син, при това той взе за жена Езавел[12], дъщеря на сидонския[13] цар Етваал[14], и отиде да служи на Ваал[15] и да му се покланя.
И издигна жертвеник на Ваал във Вааловото капище, което построи в Самария.
Ахаав направи и Аше́ра[16]; тъй че от всичките Израилеви царе, които бяха преди него, Ахаав извърши най-много да разгневи Господа Израилевия Бог.
В неговите дни ветилецът[17] Хиил[18] съгради Ерихон; тури основите му със смъртта на първородния си син Авирон, и постави вратите му със смъртта на най-младия си син Селув, според Словото, което Господ говори чрез Исуса Навиевия син.
А тесвиецът[19] Илия, който бе от галаадските жители[20], рече на Ахаав:
– В името на живия Господ, Израилевия Бог, Комуто служа, заявявам ти че през тия години няма да падне роса или дъжд освен чрез дума от мене.
3. Чудесата на пророк Илия при бедната вдовица.
И Господното Слово дойде към него и рече:
– Иди от тука, обърни се към изток, и скрий се при потока Херит[21], който е срещу Йордан. Ще пиеш от потока; а на враните заповядах да те хранят там.
И той отиде та стори според Господното Слово; защото отиде и седна при потока Херит, който е срещу Йордан. И враните му донасяха хляб и месо заран, и хляб и месо вечер; а той пиеше от потока. А след известно време потокът пресъхна, понеже не валя дъжд по земята. Тогава Господното Слово дойде към него и рече:
– Стани, иди в Сарепта Сидонска[22] и седи там; ето, заповядах на една вдовица там, да те храни.
И тъй, той стана та отиде в Сарепта. И като дойде при градската порта, ето там една вдовица, която събираше дърва; и той извика към нея и рече:
– Донеси ми, моля, малко вода в съд да пия.
И като отиваше да донесе, той извика към нея и рече:
– Донеси ми, моля и залък хляб в ръката си.
А тя рече:
– Заклевам се в живота на Господа твоя Бог, нямам ни една пита, но само една шепа брашно в делвата и малко дървено масло в стомната и, ето, събирам две дръвчета, за да ида и да го приготвя за мене и за сина ми да го изядем и да умрем.
А Илия ѝ рече:
– Не бой се; иди, стори както каза; но омеси от него първо за мене една малка пита та ми донеси, а после приготви за себе си и за сина си; защото така казва Господ Израилевият Бог: Делвата с брашното няма да се изпразни, нито стомната с маслото ще намалее, до деня, когато Господ даде дъжд на земята.
И тя отиде та стори според каквото каза Илия; и тя и той и домът ѝ ядоха много дни. Делвата с брашното не се изпразни, нито стомната с маслото намаля, според Словото, което Господ говори на Илия. А след това, синът на жената, домакинята, се разболя; и болестта му бе тъй тежка, щото не остана дишане в него. Тогава тя рече на Илия:
– Какво има между мене и тебе, Божий човече? Дошъл ли си при мене, за да ми припомниш греховете и да умориш сина ми?
А той каза:
– Дай ми сина си. И като го взе от пазухата[23] ѝ та го изнесе на горната стая, гдето живееше, положи го на леглото си.
И извика към Господа и рече:
– Господи Боже мой! нанесъл ли си зло и на вдовицата, при която живея, като си уморил сина ѝ?
Тогава той се простря три пъти върху детето, и извика към Господа, казвайки: – – Господи Боже мой, моля Ти се, нека се върне душата на това дете в него.
И Господ послуша Илиевия глас, та се върна душата на детето в него и то оживя.
Тогава Илия взе детето та го занесе от горната стая в къщата и даде го на майка му; и Илия рече:
– Виж, синът ти е жив.
Жената каза на Илия:
– Сега познавам, че си Божий човек, и че Господното Слово, което говориш, е истина.
4. Срещата на цар Ахаав с пророк Илия.
А след дълго време, в третата година, Господното Слово дойде към Илия и рече:
– Иди, яви се на Ахаав; и ще дам дъжд на земята.
А Ахав беше повикал домоуправителя Авдия. (А Авдия се боеше много от Господа; защото, когато Езавел изтребваше Господните пророци, Авдия бе взел сто пророка та бе ги скрил, петдесет в една пещера и петдесет в друга, и беше ги хранил с хляб и вода).
И Ахаав беше казал на Авдия:
– Обиколи земята и иди към всичките водни извори и към всичките потоци, дано намерим трева за да запазим живота на конете и на мъските[24], и да не се лишим от животните.
И тъй, те бяха разделили земята помежду си, за да я обиколят: Ахаав беше отишъл съм по един път, а Авдия беше отишъл сам по друг път. И като беше Авдия на пътя, ето, Илия го срещна; и той го позна и падна на лице и рече:
– Ти ли си, господарю мой Илие:
А той каза:
– Аз съм. Иди, кажи на господаря си: „Ето Илия.“
А той каза:
– В що съм съгрешил, та искаш да предадеш слугата си в ръката на Ахаав, за да ме убие? Заклевам ти се в живота на Господа твоя Бог, че няма народ или царство, гдето да не е пращал господарят ми да те търси; и когато кажеха: Няма го тук, той зеклеваше царството и народа, че не са те намерили. А сега ти казваш: „Иди, кажи на господаря си: Ето Илия.“
А щом се отделя от тебе, Господният Дух ще те отведе, гдето аз не знай; и така, когато отида да известя на Ахаав, че си тук, и той не те намери, ще ме убие. Но аз, твоят слуга, се боя от Господа още от младостта си. Не е ли известно на господаря ми що сторих, когато Езавел убиваше Господните пророци, как скрих сто души от Господните пророци, петдесет в една пещера и петдесет в друга, и храних ги с хляб и вода? А сега ти казваш: „Иди, кажи на господаря си: Ето Илия“ и той ще ме убие!
Но Илия рече:
– Заклевам ти се в живота на Господа на Силите, Комуто служа, днес ще му се явя.
И тъй, Авдия отиде да посрещне Ахаав и му извести. А Ахаав отиде да посрещне Илия. А като видя Илия, Ахаав му рече:
– Ти ли си, смутителю на Израиля?
А той отговори:
– Не смущавам аз Израиля, но ти и твоят бащин дом; защото вие оставихте Господните заповеди, и ти последва ваалимите[25]. Сега, прочее, прати та събери при мене целия Израил на планината Кармил[26], и четиристотин и петдесет Ваалови пророци, и четирите стотин пророци на Аше́ра, които ядат на Езавелината трапеза.
И така, Ахаав прати до всичките израилтяни та събра пророците на планината Кармил.
5. Предизвикване на лъжепророците от пророк Илия и тяхното убийство
Тогава Илия дойде при всичките люде та рече:
– Докога ще се колебаете между две мнения? Йехова, ако е Бог, следвайте Го; но ако е Ваал, следвайте него.
А людете не му отговориха ни дума. Тогава Илия рече на людете:
– Само аз останах Господен пророк; а Вааловите пророци са четиристотин и петдесет мъже. Те, прочее, нека ни дадат две юнеца; и нека изберат единия юнец за себе си, нека го разсекат и го турят на дървата, но огън да не турят отдолу; и аз ще приготвя другия юнец и ще го туря на дървата, но огън няма да туря отдолу. Тогава вие призовете името на вашия бог, и аз ще призова името на Господа; и оня бог, който отговори с огън, той нека е Бог.
И всичките люде в отговор казаха:
– Добро е каквото си казал.
И тъй, Илия каза на Вааловите пророци:
– Изберете си единия юнец та го пригответе вие първо, защото сте мнозина; и призовете името на бога си, огън обаче не туряйте отдолу.
И те взеха юнеца, който им се даде, та го приготвиха, и призоваха името на Ваала от сутринта дори до пладне, като викаха: „Послушай ни, Ваале!“ Но нямаше глас, нито кой да отговори; и те скачаха около жертвеника, който бяха издигнали.
А около пладне Илия им се присмиваше като казваше:
– Викайте със силен глас, защото е бог! той или размишлява, или има някаква работа, или е на път, или – може би – спи и трябва да се събуди.
И те викаха със силен глас и режеха се според обичая си с мечове и с ножове, догде бликна кръв от тях. И като мина пладне, те пророкуваха до часа на вечерния принос[27]; но нямаше глас нито кой да отговори, нито кой да внимава.
Тогава Илия каза на всичките люде:
– Приближете се при мене.
И всичките люде се приближиха при него. И той поправи Господния олтар, който беше съборен; защото Илия взе дванадесет камъни, според числото на племената на синовете на Якова, към когото дойде Господното Слово и рече:
– Израил ще бъде името ти.
И с камъните издигна олтар в Господното име; и около олтара направи окоп, доволно голям да побира две сати[28] семе. И като нареди дървета, насече юнеца на късове, та го положи на дърветата, и каза:
– Напълнете четири бъчви с вода, та излейте на всеизгарянето и на дървата.
И рече:
– Повторете.
И повториха.
И водата обикаляше около олтара, още и окопът се напълни с вода. А в часа на вечерния принос, пророк Илия се приближи и каза:
– Господи, Боже Авраамов, Исаков и Израилев, нека стане известно днес, че Ти си Бог в Израиля, и аз Твой слуга, и че според Твоето Слово аз сторих всички тия неща. Послушай ме, Господи, послушай ме, за да познаят тия люде, че Ти, Господи, си Бог, и че Ти си възвърнал сърцата им надире.
Тогава огън от Господа падна та изгори всеизгарянето, дървата, камъните и пръстта, и облиза водата, която бе в окопа. И всичките люде, когато видяха това, паднаха на лицата си и рекоха:
– Йехова, Той е Бог; Йехова, Той е Бог.
И Илия им каза:
– Хванете Вааловите пророци; ни един от тях да не избяга.
И хванаха ги; и Илия ги заведе при потока Кисон[29] и там ги изкла. Тогава Илия каза на Ахаав:
– Качи се, яж и пий, защото се чува глас на изобилен дъжд.
И тъй, Ахаав възлезе да яде и да пие: а Илия се възкачи на връх Кармил, и като се наведе до земята тури лицето си между коленете си, и рече на слугата си:
– Възлез сега, погледни към морето.
И той възлезе та погледна и рече:
– Няма нищо.
А Илия рече:
– Иди пак, до седем пъти.
И седем пъти той рече:
– Ето, малък облак колкото човешка длан, се издига от морето.
Тогава Илия каза:
– Иди, кажи на Ахаав: „Впрегни колесницата си, та слез, за да те не спре дъждът.“
А между това небето се помрачи от облаци и вятър, и заваля силен дъжд. И Ахаав, возейки се, отиде в Езраил. И Господната ръка, бидейки върху Илия, той стегна кръста си, та се завтече пред Ахаав до входа на Езраел.
6. Царица Езавел преследва пророк Илия, за да го убие.
И Ахаав съобщи на Езавел всичко, що бе сторил Илия, и как бе избил с меч всичките пророци. Тогава Езавел прати човек до Илия да каже: „Така да ми направят боговете, да! и повече да притурят, ако утре, около тоя час, не направя твоя живот както живота на един от тях.“
А като видя това, Илия стана и отиде за живота си, и като дойде във Вирсавее Юдово[30], остави слугата си там. А сам той отиде на еднодневен път в пустинята, и дойде та седна под една смрика[31]: и поиска за себе си да умре, казвайки:
– Доволно, е, сега, Господи, вземи душата ми, защото не съм по-добър от бащите си.
Тогава легна и заспа под смриката; после, ето, ангел се допря до него и му рече: – Стани, яж.
И погледна, и ето при главата му пита печена на жаравата и стомна с вода. И яде и пи, и пак легна. А ангелът Господен дойде втори път та се допря до него, и рече:
– Стани, яж, защото пътят е много дълъг за тебе.
И той стана та яде и пи, и със силата от онова ястие пътува четиридесет дни и четиридесет нощи до Божията планина Хорив[32]. И там слезе в една пещера, гдето се зесели; и ето, Господното Слово дойде към него та му рече:
– Що правиш тук, Илие?
А той каза:
– Аз съм бил много ревнив за Господа Бога на Силите; защото израилтяните оставиха завета Ти, събориха олтарите Ти и избиха с меч пророците Ти; само аз останах, но и моя живот искат да отнемат.
И Словото му каза:
– Излез та застани на планината пред Господа.
И, ето, Господ минаваше и голям силен вятър цепеше бърдата и сломяваше скалите пред Господа, но Господ не бе във вятъра; а подир вятъра земетръс, но Господ не бе в земетръса; И подир земетръса огън, но Господ не бе в огъня; а подир огъня тих и тънък глас.
И Илия, като го чу, покри лицето си с кожуха си, излезе и застана при входа на пещерата. И, ето, глас дойде към него, който рече:
– Що правиш тук Илие?
И той каза:
– Аз съм бил много ревнив за Господа Бога на Силите; защото израилтяните оставиха завета Ти, събориха олтарите Ти, и избиха с меч пророците Ти; само аз останах, но и моя живот искат да отнемат.
7. Среща на пророк Илия с неговия ученик Елисей.
Но Господ му рече:
– Иди, върни се по пътя си през пустинята в Дамаск, и когато пристигнеш, помажи Азаил[33] за цар над Сирия; а Ииуя Намесиевия син[34] помажи за цар над Израиля: и Елисея Сафатовия син, от Авелмеола[35], помажи за пророк вместо тебе. И ще стане, че който се избави от Азаиловия меч него Ииуй ще убие; и който се избави от Ииуевия меч, него Елисей ще убие. Оставил съм Си, обаче, в Израиля седем хиляди души, всички ония, които не са преклонили колена пред Ваала, и всички, чиито уста не са го целували.
И тъй, Илия тръгна оттам и намери Елисея Сафатовия син, който ореше с дванадесет двойки волове пред себе си; и сам бе с дванадесетата; и Илия мина към него и хвърли кожуха си върху него.
А той остави воловете та се завтече подир Илия и рече:
– Нека целуна, моля, баща си и майка си, и тогава ще те последвам.
А Илия му каза:
– Иди, върни се, защото какво съм ти сторил?
И той се върна отподире му, та взе двойката волове и ги закла, а с приборите на воловете опече месото им, и даде на людете, та ядоха. Тогава стана та последва Илия, и му слугуваше.
8. Битката на Ахаав със сирийския цар Венадад
Тогава сирийският цар Венадад[36], събра цялата си войска; (а имаше с него тридесет и двама царе, и коне и колесници); и влезе та обсади Самария и воюваше против нея. И прати човеци на Израилевия цар Ахаава, в града, да му кажат: „Така казва Венадад: Среброто и златото ти е мое; тоже и жените ти и най-добрите от чадата ти са мои.“
И Израилевият цар в отговор рече: „Според както казваш, господарю мой царю, твой съм аз и все що имам.“
А пратениците пак дойдоха та рекоха: „Така говори Венадад, казвайки: Наистина пратих до тебе да кажат: „Ще дадеш на мене среброто си, златото си, жените си и чадата си; обаче утре, около тоя час, ще пратя слугите си при тебе, които да претърсят къщата ти и къщите на слугите ти; и все що ти се вижда желателно ще го турят в ръцете си и ще го отнемат.“
Тогава Израилевият цар повика всичките старейшини на страната та рече:
– Забележете, моля и вижте, че тоя човек търси повод за зло; защото прати до мене за жените ми, за чадата ми, за среброто ми и за златото ми, и не му отказах нищо.
А всичките старейшини и всичките люде му рекоха:
– Да не го послушаш, нито да склониш.
Затова, той каза на Венададовите пратеници: „Кажете на господаря ми царя: Всичко каквото ти заръча на слугата си изпърво ще го направя, но това нещо не мога да направя.“
И тъй, пратениците си отидоха та му занесоха отговор.
Тогава Венадад прати до него да кажат: „Така да ми направят боговете, да! и повече да притурят, ако пръстта на Самария бъде достатъчна по за една шепа на всичките люде, които ме следват.“
Но Израилевият цар в отговор рече: „кажете му: Ония, който опасва оръжия, нека не се хвали както оня, който ги разпасва.“
А когато Венадад чу тая дума, той и царете, които бяха с него, пиеха в шатрите: и рече на слугите си: „Опълчете се.“ И те се опълчиха против града.
И, ето, един пророк дойде против Израилевия цар Ахаав и каза:
– Така казва Господ, виждаш ли цялото това голямо множество? ето, Аз днес го предавам в ръцете ти; и ще познаеш, че Аз съм Господ.
А Ахаав рече:
– Чрез кого?
А той каза:
– Така казва Господ. Чрез слугите на областните управители.
Тогава рече:
– Кой ще почне сражението?
И той отговори:
– Ти.
Тогава Ахаав събра слугите на областните управители, които бяха двеста и тридесет и двама души, и след тях събра всичките люде, всичките израилтяни, които бяха седем хиляди души; и те излязоха около пладне. А Венадад пиеше и се опиваше в шатрите, той и царете, тридесет и двамата съюзници с него царе.
Първи излязоха слугите на областните управители; и когато прати Венадад да се научи, известиха му казвайки: „Мъже излязоха из Самария.“
А той рече:
– Било, че са излезли с мир, хванете ги живи, или ако са излезли за бой, пак ги живи хванете.
И тъй, слугите на областните управители и войската, която ги следваше, излязоха из града. И всеки уби човека насреща си; и сирийците побягнаха, и Израил ги преследва; а сирийският цар Венадад се отърва на кон с конниците. Тогава Израилевият цар излезе та порази бягащите на конете и в колесниците, и нанесе на сирийците голямо поражение.
След това, пророкът дойде при Израилевия цар и му рече:
– Иди, укрепи се: размисли, и внимавай какво да направиш; защото, след като се измине една година, сирийският цар ще дойде против тебе.
А слугите на сирийския цар му рекоха:
– Техният бог е планински бог, затова израилтяните надделяха над нас; но ако се бием с тях на полето, непременно ние ще надделеем над тях. Затова, ето какво да направиш: отмахни всеки от царете от мястото му, и вместо тях постави военачалници. После ти си събери войска колкото войската, която ти изгуби, кон вместо кон, колесница вместо колесница; и нека се бием с тях на полето, и непременно ще надделеем над тях.
И той послуша гласа им та направи така. Тогава, след като се измина една година, Венадад събра сирийците и възлезе в Афек[37], за да се бие с Израиля. И израилтяните, като бяха събрани и продоволствувани, отидоха насреща им; и израилтяните разположиха стана си срещу тях, като две малки кози стада, а сирийците изпълниха страната.
Тогава Божият човек дойде та говори на Израилевия цар, казвайки:
– Така говори Господ, понеже сирийците рекоха: „Йехова е Бог на планините, а не Бог на долините, затова ще предам в ръката ти цялото това голямо множество; и ще познаете, че Аз съм Йехова.“
И стояха разположени в стан един срещу други седем дена, а на седмия ден завързаха бой; и израилтяните избиха от сирийците сто хиляди пешаци в един ден. А останалите, като побягнаха до Афек, в града, стената падна върху двадесет и седем хиляди от останалите мъже. Побягна и Венадад та влезе в града, гдето се криеше из клет в клет.
Тогава слугите му му казаха:
– Ето, сега, чули сме, че царете от Израилевия дом били милостиви царе; нека турим, прочее, вретища[38] на кръстовете си и въжета на главите си, и нека излезем при Израилевия цар, дано би ти пощадил живота.
И тъй, като се препасаха с вретища около кръстовете си и туриха въжета на главите си, дойдоха при Израилевия цар та рекоха:
– Слугата ти Венадад казва: „Моля ти се, остави ме да живея.“
А той каза:
– Жив ли е още? брат ми е.
А мъжете взеха това за добър знак, и побързаха да го уловят от него, и казаха:
– Брат ти Венадад.
И той каза:
– Идете, доведете го.
И когато дойде Венадад при него, той го качи на колесницата си.
Тогава Венадад му рече:
– Градовете, които баща ми превзе от твоя баща, ще ти ги върна; и ти си направи улици в Дамаск, както си направи баща ми в Самария.
А Ахаав отговори:
– И аз ще те пусна с тоя договор.
Така направи договор с него и го пусна.
9. Изпитът на пророческите ученици.
Тогава един човек от пророческите ученици рече на другаря си чрез Господното Слово:
– Удари ме, моля.
Но човекът отказа да го удари.
Затова, той му рече:
– Понеже ти не послуша Господния глас, ето, щом си тръгнеш от мене, лъв ще те убие.
И щом тръгна от него, намери го лъв и го уби.
Сетне той намери друг човек и рече:
– Удари ме, моля.
И човекът го удари и с удара го нарани. Тогава пророкът си отиде и чакаше на пътя за царя, като бе се предрешил с покривало на очите си. И когато минаваше царят, той извика към царя и рече:
– Слугата ти отиде всред сражението; и ето, един човек, като се отби на страна доведе едного при мене и рече: „Пази тоя човек; ако побегне някак, тогава твоят живот ще бъде вместо неговия живот, или ще платиш един талант сребро.“
И като се занимаваше слугата ти тук-таме, той се изгуби. А Израилевият цар му каза:
– Ето присъдата ти: Ти сам си я изрекъл.
Тогава той побърза та дигна покривалото от очите си; и Израилевият цар го позна, че беше един от пророците.
А той му рече:
– Така казва Господ, понеже ти пусна от ръката си човека, когото Аз бях обрекъл на погубване, затова твоят живот ще бъде вместо неговия живот, и твоите люде вместо неговите люде. И Израилевият цар дойде в Самария и отиде у дома си тъжен и огорчен.
10. Ахаав отнема неправомерно лозето на Навутей.
След тия събития, понеже езраелецът Навутей[39] имаше лозе в Езраил, близо до палата на самарийския цар Ахаав, Ахаав говори на Навутея казвайки:
– Дай ми лозето си да го имам за бостан, понеже е близо до къщата ми; и вместо него ще ти дам лозе по-добро от него, или, ако ти се види добре, ще ти дам стойността му в пари.
А Навутей рече на Ахаав:
– Да ми не даде Господ да ти дам бащиното си наследство.
И Ахаав дойде у дома си тъжен и огорчен поради думата, която езраелецът Навутей му каза, като рече: „Не ща да ти дам бащиното си наследство.“ И като легна на леглото си, отвърна лицето си и не яде хляб. Тогава жена му Езавел дойде при него та му рече:
– Защо е духът ти тъжен, та не ядеш хляб?
А той каза:
– Понеже говорейки на езраелеца Навутей рекох му: „Дай ми лозето си с пари, или, ако обичаш, ще ти дам друго лозе вместо него“; а той отговори: „Не ща да ти дам лозето си.“
А жена му Езавел му рече:
– Царуваш ли ти наистина над Израиля? Стани, яж хляб, и нека е весело на сърцето ти; аз ще ти дам лозето на езраелеца Навутей.
И така, тя писа писма от Ахаавово име, и като ги запечата с печата му, прати писмата до старейшините и благородните, които бяха в града му, живеещи с Навутей.
В писмата писа, казвайки: „Прогласете пост, и поставете Навутей на видно място пред людете; и срещу него поставете двама лоши човеци да засвидетелстват против него казвайки: „Ти похули Бога и царя.“ Тогава го изведете вън и убийте го с камъни, и нека умре.
И мъжете от града му, старейшините и благородниците, които живееха в града му, сториха според заповедта, която Езавел им бе пратила, според написаното в писмата, които им бе пратила; прогласиха пост, и поставиха Навутея на видно място пред людете.
И двамата лоши човеци влязоха и седнаха пред него; и лошите човеци свидетелстваха против него, против Навутей, пред людете, казвайки: „Навутей похули Бога и царя.“ Тогава го изведоха вън от града, та го убиха с камъни; и умря.
После пратиха на Езавел да кажат: „Навутей е убит с камъни и умря.“
И като чу Езавел, че Навутей бил убит с камъни и умрял, Езавел рече на Ахаав:
– Стани, присвои си лозето, което езраелецът Навутей отказа да ти даде с пари; защото Навутей не е жив, но е умрял.
И като чу Ахаав, че Навутей е умрял, Ахаав стана та слезе в лозето на езраелеца Навутей, за да го присвои.
11. Господното възмездие над Ахаав и ролята на пророк Михей.
Но Господното Слово дойде към тесвиеца Илия и рече:
– Стани, слез да посрещнеш Израилевия цар Ахаав, който живее в Самария; ето, той е в Навутеевото лозе, гдето слезе да го присвои. И да му говориш казвайки: „Така казва Господ: Уби ли ти, а още присвои ли ти?“ Да му говориш още казвайки: „Така казва Господ: На мястото, гдето кучетата лизаха Навутеевата кръв, кучетата ще лижат твоята кръв, да! твоята.“
А Ахаав каза на Илия:
– Намери ли ме, враже мой?
А той отговори:
– Намерих те, защото ти си продал себе си да вършиш зло пред Господа. Ето казва Господ: „Аз ще докарам зло върху тебе, ще те измета, и ще изтребя от Ахаав всеки от мъжки пол, както малолетния, така и пълнолетния в Израиля; и ще направя дома ти като дома на Еровоам Наватовия син, и като дома на Вааса[40] Ахиевия син, поради раздразнението, с което Ме ти разгневи, като направи Израиля да съгреши.
Също и на Езавел говори Господ, казвайки:
– Кучетата ще изядат Езавел при рова на Езраел.
Който от Ахаавовия род умре в града, него кучетата ще изядат; а който умре в полето, него въздушните птици ще изядат.
(Никой, наистина, не биде подобен на Ахаав, който продаде себе си да върши зло пред Господа, като го подбуждаше жена му Езавел, и който извърши много мерзости, като следваше идолите, съвсем, както вършеха аморейците, които Господ бе изгонил пред израилтяните).
А Ахаав, като чу тия думи, раздра дрехите си, тури вретище на снагата си, пости и лежеше обвит във вретище, и ходеше внимателно.
Тогава Господното Слово дойде към тесвиеца Илия и рече:
– Видя ли как се смири Ахаав пред Мене? Понеже той се смири пред Мене, няма да докарам злото в неговите дни; в дните на сина му ще докарам злото върху дома му.
И минаха се три години без война между Сирия и Израиля.
А в третата година, когато Юдовият цар Иосафат[41] слезе при Израилевия цар, рече Израилевият цар на слугите си:
– Знаете ли, че Рамот-галаад е наш; а ние немарим да си го вземем от ръката на сирийския цар?
Рече и на Йосафата:
– Дохождаш ли с мене на бой в Рамот-галаад?
И Йосафат каза на Израилевия цар:
– Аз съм както си ти, моите люде както твоите люде, моите коне както твоите коне.
Йосафат каза още на Израилевия цар:
– Моля, допитайте се сега до Господното Слово.
Тогава Израилевият цар събра прорците си, около четиристотин мъже, та из каза:
– Да ида ли на бой против Рамот-галаад, или да не ида?
А те казаха:
– Възлез и Господ ще го предаде в ръката на царя.
Обаче Иосафат каза:
– Няма ли тук освен тия, някой Господен пророк, за да се допитаме чрез него?
И Израилевият цар рече на Йосафата:
Има още един човек, Михей, син на Емла, чрез когото можем да се допитаме до Господа; но аз го мразя, защото не пророкува добро за мене, но зло.
А Йосафат каза:
– Нека не говори така царят.
Тогава Израилевият цар повика един скопец и рече:
– Доведи скоро Михей[42] син на Емла.
А Израилевият цар и Юдовият цар Йосафат седяха, всеки на престола си, облечени в одеждите си, на открито място при входа на самарийската порта: и всичките пророци пророкуваха пред тях.
А Седекия[43], Ханаановият син, си направи железни рогове, и рече:
– Така казва Господ: С тия ще буташ сирийците догде ги довършиш.
Също и всичките пророци така пророкуваха, казвайки:
– Иди в Рамот-галаад, и ще имаш добър успех; защото Господ ще го предаде в ръката на царя.
А пратеникът, който отиде да повика Михей, му говори казвайки:
– Ето сега, думите на пророците, като из едни уста са добри за царя; моля, и твоята дума да бъде като думата на един от тях, и ти говори доброто.
А Михей рече:
– В името на живия Господ заявявам, че каквото ми рече Господ, това ще говоря.
И тъй, дойде при царя. И царят му каза:
– Михее, да идем ли на бой в Рамот-галаад, или да не идем?
А той му говори:
– Възлез и ще имаш добър успех; защото Господ ще го предаде в ръката на царя.
А царят му каза:
– Колко пъти ще те заклевам да ми не говориш друга освен истината в Господното име!
А той рече:
– Видях целият Израил пръснат по планините, като овци, които нямат овчар; и Господ рече: Тия нямат господар; нека се върнат всеки у дома си с мир.
Тогава Израилевият цар каза на Иосафата:
– Не рекох ли ти, че не ще прорече добро за мене, но зло?
А Михей рече:
– Чуй, прочее, Господното Слово. Видях Господа седящ на престола Си, и цялото небесно множество стоящо около него отдясно и отляво. И Господ рече: „Кой ще примами Ахаав, за да отиде и да падне в Рамот-галаад?“ И един каза едно, а друг каза друго. Сетне излезе един дух та застана пред Господа и рече: „Аз ще го примамя.“
И Господ му рече: „Как?“ А той каза: „Ще изляза и ще бъда лъжлив дух в устата на всичките му пророци.“ И Господ рече: „Примамвай го, още и ще сполучиш; излез, стори така.“ Сега, прочее, ето, Господ е турил лъжлив дух в устата на всички тия твои пророци; обаче Господ е говорил зло за тебе.
Тогава Седекия, Ханаановият син, се приближи та плесна Михея по бузата и каза:
– През кой път мина Господният Дух от мене, за да говори на тебе?
А Михей рече:
– Ето, ще видиш в оня ден, когато ще отиваш из клет в клет за да се криеш.
Тогава Израилевият цар каза:
– Хванете Михея та го върнете при градския управител Амон и при царския син Иоас[44]. И речете: Така казва царят: „Турете тогова в тъмницата, и хранете го със затворническа порция хляб и вода догде си дойда с мир.“
И рече Михей:
– Ако някога се върнеш с мир, то Господ не е говорил чрез мене.
Рече още:
– Слушайте вие, всички племена.
И така, Израилевият цар и Юдовият цар Иосафат отидоха в Рамот-галаад. И Израилевият цар рече на Иосафата:
– Аз ще се предреша като вляза в сражението, а ти облечи одеждите си. Прочее, Израилевият цар се предреши та влезе в сражението.
А сирийският цар бе заповядал на тридесет и двамата свои колесниценачалници, казвайки: „Не се бийте нито с малък, нито с голям, но само с Израилевия цар.“
А колесниценачелниците, като видяха Иосафата, рекоха:
– Несъмнено тоя ще е Израилевия цар; и отклониха се, да го ударят; но Иосафат извика.
И колесниценачалниците, като видяха, че не беше Израилевият цар, престанаха да го преследват и се върнаха. А един човек стреля без да мери, и удари Израилевия цар между ставите на бронята му; за това той рече на колесничаря си:
– Обърни ръката си та ме изведи из сражението, защото съм тежко ранен.
И в оня ден сражението се усили; а царят биде подкрепен в колесницата си срещу сирийците, но привечер умря; и кръвта течеше от раната в дъното на колесницата. И около захождането на слънцето, нададе се в стана вик, който казваше:
– Всеки да иде в града си и всеки на мястото си!
Така царят умря, и донесоха в Самария, и погребаха царя в Самария. И като миеха колесницата в самарийския водоем, гдето се миеха и блудниците, кучетата лижеха кръвта му, според Словото, което Господ бе говорил. А останалите дела на Ахаав, и всичко що върши, и къщата която построи от слонова кост, и всичките градове, които съгради, не са ли написани в Книгата на летописите на Израилевите царе?
Така Ахаав заспа с бащите си; и вместо него се възцари син му Охозия[45].
12. Царуването на Йосафат.
А над Юда се възцари Йосафат, син на Аса, в четвъртата година на Израилевия цар Ахаав.
Йосафат бе тридесет и пет години на възраст, когато се възцари, и царува двадесет и пет години в Ерусалим; а името на майка му беше Азува, дъщеря на Силея.
Той ходи съвършено в пътя на баща си Аса: не се отклони от него а вършеше това, което бе право пред Господа. Високите места, обаче, не се отмахнаха; людете още жертвуваха и кадяха по високите места.
И Йосафат сключи мир с Израилевия цар. А останалите дела на Йосафата, юначествата, които показа, и как воюваше, не са ли написани в Книгата на летописите на Юдовите царе. Също той изтреби от земята останалите мъжеложци, които бяха останали от времето на баща му Аса.
В това време нямаше цар в Едом, но наместник царуваше. Йосафат построи кораби като тарсийските, които да идат в Офир за злато; обаче не отидоха, защото корабите се разбиха в Есевон-гавер. Тогава Охозия Ахаавовият син каза на Йосафат:
– Нека отидат моите слуги с твоите слуги в корабите.
Но Йосафат отказа. И Йосафат заспа с бащите си, и биде погребан с бащите си в града на баща си Давида; и вместо него се възцари син му Йорам.
Охозия, Ахаавовия син, се възцари над Израиля в Самария, в седемдесетата година на Юдовия цар Йосафат, и царува две години над Израиля. Той върши зло пред Господа, като ходи в пътя на баща си, и в пътя на майка си, и в пътя на Еровоама, Наватовия син, който направи Израиля да греши; защото служи на Ваал и му се поклони, и разгневи Господа Израилевия Бог според всичко, което бе вършил баща му.
13. Царуването на Охозия и пророчеството на Илия за него.
След смъртта на Ахаав, Моав[46] въстана против Израиля. И Охозия падна през решетката на своята горна стая, която бе в Самария и се разболя; и прати човеци, на които рече:
– Идете, допитайте се до акаронския бог Ваал-зевув дали ще оздравея от тая болест.
Но ангел Господен каза на тесвиеца Илия:
– Стани, иди да посрещнеш пратениците на самарийския цар, и кажи им: „Няма ли Бог в Израиля, та отивате да се допитвате до акаронския бог Ваал-зевува?“ Сега, прочее, така казва Господ: „Няма да слезеш от леглото, на което си се качил, но непременно ще умреш. Тогава Илия се отиде.“
А като се върнаха пратениците при Охозия, той им рече:
– Защо се върнахте?
Те му казаха:
– Един човек излезе да ни посрещне и рече ни: „Идете, върнете се при царя, който ви е пратил, та му кажете: Така казва Господ: Няма ли Бог в Израиля та пращаш да се допитат до акаронския бог Ваал-зевува? Няма, прочее, да слезеш от леглото, на което си се качил, но непременно ще умреш.“
И рече им:
– Какъв беше на глед човекът, който излезе да ви посрещне и ви каза тия думи?
И те му отговориха:
– Беше човек облечен в кожух и препасан около кръста си с кожен пояс.
А той рече:
– Това е тесвиецът Илия.
Тогава царят прати при него един петдесетник с петдесетте му войници. И той се възкачи при него; и, ето, Илия седеше на върха на хълма. И рече му:
– Божий човече, царят каза: „Слез.“
А Илия в отговор рече на петдесетника:
– Ако съм аз Божий човек, нека слезе огън от небето та нека изгори тебе и петдесетте ти войници.
И слезе огън от небето та изгори него и петдесетте му войници. Пак царят прати при него друг петдесетник с петдесетте му войници. И той проговори та му рече:
– Божий човече, така казва царят: „Слез скоро.“
А Илия в отговор им рече: Ако аз съм Божий човек, нека слезе огън от небето та нека изгори тебе и петдесетте войници. И слезе Божият огън от небето та изгори него и петдесетте му войници.
Пак прати царят трети петдесетник с петдесетте му войници. И третият петдесетник, като се възкачи дойде та коленичи пред Илия и го помоли, казвайки му:
– Божий човече, моля ти се, нека бъде скъпоценен пред очите ти животът ми и животът на тия петдесет твои слуги. Ето, огън слезе от небето та изгори първите двама петдесетници с петдесетте им войници; а сега нека бъде моят живот скъпоценен пред очите ти.
И ангелът Господен рече на Илия:
– Слез с него; не бой се от него.
И тъй, той стана та слезе с него при царя.
И рече Му:
– Така казва Господ: Понеже си пратил човеци да се допитат до акаронския бог Ваал-зевува, като че нямаше Бог в Израиля, за да се допиташ до Неговото Слово, затова няма да слезеш от леглото, на което си се качил, но непременно ще умреш.
И така, той умря според Господното Слово, което Илия беше говорил. И вместо него се възцари Йорам[47] във втората година на Юдовия цар Йорам Йосафатовия син; понеже Охозия нямаше син. И останалите дела, които Охозия извърши, не са ли написани в Книгата на летописите на Израилевите царе?
14. Възнесението на Илия и ролята на Елисей.
И когато Господ щеше да възнесе Илия на небето с вихрушка, Илия отиде с Елисея от Голгал. И Илия рече на Елисея:
– Седи тука, моля, защото Господ ме прати до Ветил[48].
А Елисей рече:
– Заклевам се в живота на Господа и в живота на душата ти, няма да те оставя. И така, слязоха във Ветил.
И пророческите ученици, които бяха във Ветил, излязоха при Елисея та му рекоха:
– Знаеш ли, че днес Господ ще ти вземе господаря, който е бил над тебе?
А той каза:
– Да, зная това, мълчете.
Тогава Илия му рече:
– Елисее, седи тук, моля, защото Господ ме прати в Ерихон.
А той рече:
– Заклевам се в живота на Господа и в живота на душата ти, няма да те оставя. Така, дойдоха в Ерихон.
И пророческите ученици, които, бяха в Ерихон, дойдоха при Елисея та му рекоха:
– Знаеш ли, че днес Господ ще ти вземе господаря, който е бил над тебе?
А той отговори:
– Да, зная това мълчете.
Тогава Илия му рече:
– Седи тука, моля, защото Господ ме прати до Йордан.
А той каза:
– Заклевам се в живота на Господа и в живота на душата ти, няма да те оставя.
И тъй, отидоха и двамата. И петдесет мъже от пророческите ученици отидоха та застанаха насреща им от далеч. А те двамата застанаха при Йордан. И като взе Илия кожуха си та го сгъна, удари водата; и тя се раздели на едната и на другата страна, така че двамата преминаха по сухо. И когато преминаха, Илия каза на Елисея:
– Искай какво да ти сторя преди да бъда отнет от тебе.
И рече Елисей:
– Моля, нека бъде в мене двоен дял от духа ти.
А той рече:
– Мъчно нещо поиска ти; но, ако ме видиш, когато ме отнемат от тебе, ще ти бъде така; но ако не, не ще бъде.
И докато те още ходеха и се разговаряха, ето огнена колесница и огнени коне, които ги разделиха един от друг; и Илия възлезе с вихрушката на небето. А Елисей, като гледаше, извика:
– Татко мой, татко мой, колесницата Израилева и конница негова!
И не го видя вече. И хвана дрехите си та ги разкъса на две части. И като дигна кожуха на Илия, който падна от него, върна се и застана на брега на Йордан. И взе кожуха, който падна от Илия, та удари водата и рече:
– Где е Господ Израилевия Бог?
И като удари и той водата, тя се раздели на едната и на другата страна; и Елисей премина.
А пророческите ученици, които бяха в Ерихон, като го видяха отсреща рекоха: Илиевият дух остава на Елисея. И дойдоха да го посрещнат, и му се поклониха до земята.
Тогава му рекоха:
– Ето сега, между слугите ти има петдесет силни мъже; нека отидат, молим, да потърсят господаря ти, да не би да го е дигнал Господният Дух и го е хвърлил на някое бърдо или в някоя долина.
А той каза:
– Не изпращайте.
Но като настояваха пред него толкоз щото се засрами, рече:
– Изпратете.
Изпратиха, прочее, петдесет мъже, които търсиха три дена, но не го намериха.
И когато се върнаха при него, (защото той беше останал в Ерихон); рече им:
– Не ви ли казах: „Не отивайте?“
След това, гражданите казаха на Елисея:
– Виж, молим ти се, местоположението на тоя град е добро, както вижда господарят ни; но водата е лоша, а земята е безплодна.
А той рече:
– Донесете ми ново блюдо, и турете в него сол.
И донесоха му.
Тогава слезе при извора на водата та хвърли солта в него, като рече:
– Така казва Господ: „Изцерих тая вода; не ще има вече от нея ни смърт ни безплодие.“
Така водата биде изцерена, каквато е и до днес, според Словото, което Елисей говори.
И оттам той възлезе във Ветил; и като се качваше по пътя, излязоха из града малки деца та му се присмиваха, като му казваха:
– Качи се, плешиве! качи се, плешиве!
А той, като се озърна назад и ги видя, прокле ги в Господното име. И излязоха из дъбравата две мечки та разкъсаха от тях четиридесет и две деца. И оттам отиде на планината Кармел, отгдето и се върна в Самария.
Извадката от Стария завет по-горе, обхващаща живота на пророк Илия и съпътстващите го други лица и събития, започва от ІІІ-та книга на Царете; глава 16; 15 стих до края (22 глава) и ІV-та книга на Царете; глава 1 и 2.
[1] Годините на юдовите царе са абсолютни, докато тези на Израилевите царе са относителни. Хронологията винаги е свързана с родословието на Месиановото потомство. Понеже това родословие протича през юдовите царе, а не през Израилевите, хронологията е обвързана с Юда, а не с Израел. Царуванията на северните Израилеви царе са дадени в истински календарни години, защото те не са част от основната хронология. Царуванията на южните Юдови царе са дадени в технически хронологически години, показвайки отново част от коренно теологическото значение на хронологията на Библията. Месията е дошъл от родословието на юдовите царе и това е обяснението за централната роля на юдовата хронология. Свещениците знаели важността на хронологията, тъй като те знаели, че една внимателна хронология е била поддържана от сътворението. Вероятно свещениците били тези, които записвали годините на Юдовите царе.
[2] Зимрий – началник на половината от военните колесници, на Израилевия цар Ила. Той се повдига против господаря си, убива го, и превзема царството му. Той изтребява целия Илов дом, като не пощадява нито един от неговите сродници, или приятели; така се изпълнява Словото Господне, което говори против Вааса, Иловия баща, чрез пророк Ииуй. Зимрий царува само седем дни, понеже Израилевата войска, която обсажда Филистимския гард Гиветон, провъзгласява за цар генералът си Амрий, и идва и обсажда Зимрий в град Терса. Зимрий, като предвижда, че градът ще падне в ръцете на неприятеля, се самоизгаря в двореца си с всичките си съкровища – 3Цар. 16:1-20; 4Цар. 9:31.
[3] Терса (ивр. תרצה, англ. Tirzah, гр. Θερσά, Θαρσειλά, Θερσιλά) — древен град в Израил (северното царство).
[4] Гиветон – филистимски град; наследие на Дановото племе и определен за левитите – И.Н. 19:44, 21:23. Филистимците останали да живеят в града и след завладяването му. По времето на Надав те пак си го възвърнали. Надав убил Вааса по време на обсадата на този град – 3Цар. 15:27, 16:15. Късната история на Гиветон и местоположението му не са известни.
[5] Филистимците (на иврит: פלישתים ; гръцки : Φιλισταίοι ; латински : Philistaei) са древен народ, населявал приморската част на Палестина (от съвременния Тел Авив до Газа). Нееднократно са споменавани в Стария завет, а също и в асирийски и египетски източници. Произлизали от Каслухим и Кафторим, синове на Мицраим, син на Хам, родоначалник на египтяните. Произхождайки от каслухеите и кафтореите, които живеели в някоя от частите на Северен Египет, филистимците още от дълбока древност се преселии на остров Крит, а след това в Палестина. След заселването си в Палестина, филистимците създават Филистия, съюз от пет града (пентаполис), съставен от Газа, Азот, Екрон, Гет и Аскалон, който просъществува от XII до VIII век пр.н.е. Библията описва конфликти между евреите и филистимците, чийто водач, гигантът Голиат, е победен с хитрост от младия еврейски овчар Давид, който по-късно става цар на Юдея и Израил.
[6] Амрий или Амврий (ивр. עָמְרִי , др.-гр. Αμβρι) – военачалник на войската на Ила, Израилевия цар. Когато е в обсадата на Гиветон и като чува, че господаря му Ила е убит от Зимрий, който е отнел царството му, вдига обсадата и като е избран за цар от войниците си, се опълчва срещу Зимрий. Напада го при Терса и го принуждава да се самозапали заедно с цялото си семейство в палата, в който се е затворил. След смъртта му половината от Израилевия народ припознава Амрий за свой цар, а другата половина се прилепва към Тивний, син на Гинат, и това разделение продължава четири години. Когато Тивний умира народа се обединява и признава Амрий за цар на Израел. След това Амрий царува дванадесет години, шест години в Терса и шест в Самария – 3Цар. 16:8-28.
Преди това Терса е главното седалище на Израилевите царе, но когато Амрий купил хълма от Семер – 3Цар. 16:24, съгражда на него един нов град, и го нарича Самария, по името на Семер, предишния господар на хълма и там си устройва царското седалище. От тогава Самария става столица на царството на десетте племена. Тя се представя под името Вет Амрий на плочите изкопани наскоро от Леярд между развалините на Ниневия.
[7] Първият Израилев цар, ефремец, Наватов син. През последните години на царуването на Соломон, комуто бил чиновник във войската, той направил съзаклятие против него, и по-късно се принудил да избяга в Египет. След смъртта на Соломон, десетте Израилеви племена го повикали, да се върне в отечеството си, и да направи предложение на Ровоам да стане цар. По желанието им той се върнал, но когато Ровоам отказал да приеме предложенията му, упорстващите племена избрали него за цар, (976г. преди Р.Х.). Той царувал двадесет и две години. Единственото забележително дело на царуването му е, че той направил Израиля да греши. За да попречи на народа си, да не ходи на поклонение в Ерусалим, където се молили юдеите, Ровоамовите поданици, той направил идолските златни телета във Ветил и Дан. Той още поставил на мястото на Аароновите потомци, свещеници от "най-долните люде". Тази нечестива, но действенна мярка, която се поддържала в изпълнение от всичките Израилеви царе, представлява една крайна слабост и едно крайно развращение. Нито чудеса, нито заплашвания, нито даже преждевременната смърт на сина му Авия, можали да го отвърнат от този му път. Той враждувал и воювал с Юдейските царе, през всичките години на царуването си, и с краткото царуване на сина му Надав, осъденото му домородство угаснало – 3Цар. 12-14, 20 гл.; 2Лет. 10:13.
[8] Тивний, син на Гинат, който е един безуспешен съперник на пълководеца Амрий за Израилския престол, след смъртта на Ила – 3Цар. 16:21.
ь[9] Аса (евр. אסא) – третият цар на Юдейското царство след Соломон. Син и наследник на Авия – 3Цар. 15:8. Възцарил се през 956 г. преди Р.Х., и царувал 41 години в Ерусалим. Първите години на царуването му били в мир и благоденствие. Аса отново възстанови чистотата на евреите в обходата им пред Бога, изгони онези, които обезчестявали себе си в чест на лъжливите си богове, очисти Ерусалим от срамните обичаи в поклонението на идолите и лиши майка си от службата и достойнството и като царица, защото тя въздигна един идол на Астарта. В единадесетата година от царуването, Бог му даде победа над голямата войска на Етиопеца Зара; и пророк Азария го насърчи да продължи делото си на промяна. Въпреки всичко това, когато Вааса, Израилевия цар се възпротиви на това дело, той потърси помощ не от Бога, а от езическа Сирия. В последните години на животът му се разболели неговите крака и Писанието го укорява, че в болестта си не потърсил Господа за помощ, а лекарите – 2Лет. 16:12. Въпреки всички тези провали, царуването му като цяло е едно от най-благополучните в историята на Юда, и Библията многократно препоръчва благочестието му като един добър пример – 3Цар. 22:43; 2Лет. 20:32, 21:12. Погребан с особено великолепие. Между Аса и Вааса е имало вражда и борба през целия им живот, също както между Ровоам и Израил – 3Цар. 15:6,16.
[10] Първият притежател на хълма, върху който Амрий съгради град Самария.
[11] Ахаав – седмият цар на десетте Израилеви племена, който наследи баща си Амрий през 918г. преди Р.Х., и царува 22 години. Жена му се казвала Езавел, дъщеря на Етваал, Тирския цар. Тя била властолюбива и пристрастна идолопоклонничка, чрез чието влияние поклонението на Ваал и на Астарта било въведено в Израил. Ахаав съградил в Самария храм на Ваал и издигнал идоли на Ваал и на Астарта. Идолопоклонството и злината се увеличавали твърде много и царят "направи повече, за да прогонва Господа, отколкото всичките царе, които били преди него". Поради това отстъпление, Бог изпрати тригодишна суша и глад. След това на планината Кармил осъди идолопоклонството чрез огън от небето и чрез погубването на 450 Ваалови пророци. Около 6 години по-късно, Венадад, Сирийският цар, нападна Израил с една голяма войска, но бил тотално разбит. Следващата година била още по-злополучна, защото Ахаав го пленил. Но скоро след това, той го пуснал и с това нанесъл върху себе си Божия гняв. Без да се вслушва в съветите и да гледа на Божията милост, Ахаав продължавал да върши грехове и най-после след убиването на Навутей, неговите престъпления и гнусни идолослужения станали толкова много, че Бог изпратил пророк Илия да обяви наказанията върху него и върху потомството му. Тези наказания обаче били отложени отчасти поради неговото смиряване, което било смиряване само за пред хората. След това, като отишъл с Йосафат, Юдовия цар, да превземе пак Рамот-Галаад от Сирийците, се обединил с тях без да се съобразява със забраната на Йеова, бил убит и кучета излизали кръвта му при кладенеца на Самария – 3Цар 16:29-22:40.
[12] Езавел – дъщеря на Етваал, Сидонския цар, и жена на Ахаав, Израилския цар – 3Цар. 16:31. Тя по всякакъв начин се опитвала да въдвори идолопоклонство в Самария, да изкорени истинското богопочитание, и да изтреби служителите на истинния Бог. Авдия избавил стотина от тях, с опасност за живота си. Езавел сама издържала четиристотин жрици на Астарта. Когато Вааловите пророци погинали на Кармил, по словото на Илия, тя искала да си отмъсти за тях. По-късно вероломно и смъртоносно, присвоила за мъжа си лозето на Навутей, но горчиво платила за това с живота си, по думата на Илия, близо до мястото на престъплението си – 3Цар. 18,19,21гл.; 4Цар. 9гл. Името ѝ след това станало пословично, и е дадено от Йоан, вероятно като прилагателно за злобност и зломисленост, на някоя си жена от Тиатир по негово време, която също така била силна по високото си положение, злобна и върла – Лк. 20:18; Отк. 2:20.
[13] Сидон днес се нарича Сайда; някога славен Финикийски град, разположен при Средиземно море, двадесет мили на север от Тир, и двадесет на юг от Бейрут. Един от най-древните градове на света – Бит. 49:13, основан от Ханаановия син Сидон – Бит. 10:15, 49:13. Сидонците са били прочути с търговията си, богатството си и преуспяването си, с изкуството си в мореплаване, астрономия, домостроителство, стъклоделие, и др. Те са имали едно удобно пристанище, което днес е препълнено с пясък и пристъпно само за малки корабчета. При разделението на Ханаанската земя от Исус Навин, Сидон се падна в делът на Асировото племе – И.Н. 11:8, 19:28, но това племе не можа да го завладее – Съд. 1:31, 3:3, 10:12. Сидонците за дълго време са се управлявали от свои правителства и царе; обаче, те понякога са попадали под Тиряните. Те са били подчинявани последователно от Вавилонците, Египтяните, Селевкидите, и Римляните; последните ги лишиха от свободата им. Мнозина от Сидонското окръжие, станаха последователи на Христос – Мк. 3:8. Самия Исус посети страна им – Мт. 15:21-28; Мк. 7:24-31. Много от тях дойдоха при Него в Галилея – Лк. 6:17. След смъртта на Стефан, Словото Божие се проповядва и на Сидонските евреи – Д.А. 11:19. На път за Рим, апостол Павел намери доста приятели в Сидон. Днес този град, както повечето други градове в Сирия, е пълен с мърсотии и развалини, макар и да върти незначителна прибрежна търговия, и да има десет хиляди жители. Той си навлече Божия гняв с греховете си – Ез. 28:21-24, макар и не толкова, колкото Тир. Спасителят спомена и двата града, когато укоряваше евреите, които били повече облагодетелствани, а по-малко извиними от тях – Мт. 11:22. Сайда обхваща един висок нос, и е укрепен. Предместията му, които се напояват от един поток, са прочути с прекрасните си градини и различните си овошки.
[14] Етваал е цар на финикийския град Тир, управлявал през 878-847 година пр. Хр. Основният първичен източник за Етваал е Йосиф Флавий, който цитира в „Против Апион“ по-ранния автор Менандър от Ефес. Според него Етваал е жрец на Астарта, който взима властта в Тир, след като убива предишния владетел Фелес, и след като управлява 32 години е наследен от сина си Ваал-Езер II.
[15] Баал или Ваал е бог в западносемитската митология, един от двойката главни богове на народите, обитаващи териториите на Финикия и древните земи на Сирия, Ливан, Израел и Палестина през 2 хил. пр.н.е. и 1 хил. пр.н.е. Култът е пренесен и в средиземноморските и други отвъдморски финикийски колонии, и в частност в Картаген (женското божество Танита е покровителка и закрилница на този град).
Етимологията на главното мъжко финикийско божество (общесемитско b’l; на иврит: בעל или באל – Баал, Балу, Ваал – букв. когнат „бог, благ, владика, велик“, „стопанин, Господ или господин“) е епитет на „бог, владика“ на цяла родствена група богове и бог на домашното огнище (градоначалник) на древните западни семити. Също така, по-всяка вероятност произходно, е божество в/на асиро-вавилонската етнокултура, откъдето е пренесен култа във Финикия, Ханаан и Сирия като гръмовержец (съответства на древногръцкия Зевс), бог на плодородието, водата, войната, небето, слънцето и останалите основни култове в/на мъжкото начало.
Първоначално Ваал или Баал е общоплеменно божество по места (Тир, Сидон, Берит и т.н.). Етимологията на името е взаимствана на български от древносемитското название в зависимост от това дали се отнася за сушата или морето – вал или морски бал (виж и Гад и Ям). Светилищата на бога са се издигали на разни капища, гори и високи места. Името му прониква и в личните имена – Балтазар, Ханибал и др.
Късно е отнасянето на бог Ваал към соларния култ, откъдето се превръща в творец (демиург) на Вселената пренесен във финикийски фалически култ. Култът към Ваал е съпровождан от разгулни оргии, а жреците му изпадали в екстаз като умишлено се наранявали, най-често по китката и ръцете.
[16] Аше́ра (древноевр. אשרה) или Асират (още Асирту, Асирату, хетска Ашерту, аморейска Ашрату, преминала на иврит в Аше́ра) е ханаанска върховна богиня, почитана като Богиня-майка, съпруга на върховния бог Ел. Изобразявана е като стъбло на дърво (т.е. като дърво на живота), което е неин символ. Името ѝ се среща в Стария завет.
[17] Ветил – името на един град на запад от Гай, върху границите на Ефремовото и Вениаминовото племена.
[18] Хиил – името на някой си Ветилец, който съградил пак Ерихон. Клетвата на Исус Навин, против оногова, който въздигне отново Ерихон, постигнала Хиил – И.Н. 6:26; 3Цар. 16:34.
[19] От град Тесви в наследието на Нефталим, където се роди Илия – 3Цар. 17:1. Вероятно пророк Илия бил родом от селището Тесви (другото му название е Тишбе). Точното местоположение на това селище до днес остава неизвестно.
[20] Галаад или Гилеад в старозаветни времена била голяма област на изток от река Йордан и на север от Мъртво море. Сведенията за нея са също оскъдни: известно е само че областта изобилствала на пасбища, славела се със скотовъдство. Освен това в древността бил прочут така нареченият галаадски балсам – смес от смоли и подправки, които се използвали за зарастване на рани.
[21] Херит е един малък поток, който се втича в Йордан. При този поток отишъл Илия, и там го хранили враните – 3Цар. 17:3-5.
[22] Сарепта (арабски الصرفند – Церпата, Царпат) – град на брега на Средиземно море, в южната част на Ливан. В Стария Завет, малкото селище от Сарепта, разположено почти на половината път между градовете Сидон и Тир, като първоначално е принадлежал на първия, а след това и на втория. IX век пр. н. е., по времето на пророк Илия, Сарепта се намира под властта на финикийския (ханаанския) Сидон, където се почитат на боговете Ваал и Астарта.
[23] Пазуха – пазва.
[24] Мъска – женско муле или катър.
[25] Последователи на Ваал.
[26] Кармил е едно планинско бърдо, което се простира на северо-запад от Езраеловото поле, и се свършва с носът който образува залива на Акхо (Акр). Най-високият връх на това бърдо е около 1500 крака висок. При северо-източната му пола тече потока Кисон, и малко на север реката Вил. В северната му точка има един манастир на Кармилските калугери, орденът на които е основан в дванадесети век, и който има сега разни клонове в Европа. Кармил е единствения голям нос на приморието на Палестина. От югоизточната страна на това бърдо няколко ниски гористи могили се простират една от друга по-висока колкото отиват към Самария. Кармил е достопаметен с посещенията на пророците Илия и Елисей – 4Цар. 2:25, 4:25; и особено с изтреблението на Вааловите свещеници там – 3Цар. 18 гл.
[27] Вечерен принос – жертвоприношение.
[28] Мярка за зърнени храни.
[29] Потокът (река) Кисон се е вливал с водите си във Великото море.
[30] Вирсавее – град на 28 мили югозападно от Хеврон, на южния край на Палестина. Дан е бил разположен на северния край, така, че изявлението "от Дан до Вирсавее", обозначава цялата дължина на земята – Съд. 20:1. Във Вирсавее Авраам, Исаак и Яков са пребивавали често – Бит. 21:31, 22:19, 26:23, 28:10, 46:1. Градът, който след това бил издигнат на това място първо бил определен за Юда, а след това за Симеон – И.Н. 15:28, 19:2. Тук Самуил поставил синовете си като съдии – 1Цар. 8:2. Илия си починал тук на път за Хорив – 3Цар. 19:3. Този град е средище на идолопоклонството по времето на Озия – Ам. 5:5, 8:14. След плена той е населен отново от евреите – Неем. 11:27,30, и просъществува няколко века след идването на Христос. Изследователи са намерили местоположението му на границата на великата пустиня, на юг от Ханаан (развалините на един малък опустошен град), и два дълбоки каменни кладенеца с чиста вода, заобиколени от каменни корита, носещи белези за произход от древни времена.
[31] Смрика – обикновена хвойна – вечнозелен двудомен храст или малко дърво, високо до 8 м. Листата са 1-1,5 см дълги, шиловидни, бодливи, разперени. Месестите шишарки са кълбовидни, синкавочерни.
[32] Хорив или Синай – планина в Камениста Арабия, на полуострова образуван от двата притока на Червено море, достопаметна като мястото, където законът бе даден на Израил чрез Мойсей – Из. 19:4 до Чис. 10:33.
[33] Азаил – чиновник на Сирийския цар Венадад, за който било открито на пророк Илия, че ще се възкачи на престола – 3Цар. 19:15. След много години, той е изпратен от Венадад при Елисей, който тогава се е намирал в Дамаск, за да го попита дали ще оздравее царя, който тогава бил болен от някаква болест, но на другият ден удушил своя господар и се възцарил през 885 година преди Р.Х. – 4Цар. 8:7-15. Притеснението на Азаил пред пророка показва, че той още тогава възнамерявал да убие царя. Азаил царува четиридесет години, и с жестоките си войни потвърди пророчествата на Елисей – 4Цар. 8:28, 10:32, 12:17, 13:3,7; 2Лет. 22:5.
[34] Ииуй – син на Йосафат и Намесиев внук – 3Цар. 19:16 и 4Цар. 9:2, водач на Йорамовата войска. Той убил господаря си, и се възкачил на Израилевия престол, (884г. преди Р.Х.). Царувал двадесет и осем години. За живота му прочетете в 3Цар. 19:16,17; 4Цар. 9гл. Той изпълнил божественото предопределение, като изтребил семейството на нечестивия Ахаав, и като погубил служителите на Ваал, и множество други Ахаавови приятели. Сърцето му, обаче, не било чисто пред Господа. Сирийците превзели източния предел на царството му, и династията му съвсем се прекратила в четвъртия пояс.
[35] Авелмеола – Исахаров град, близо до Йордан, десет мили на юг от Ветсан. Близо до него Гедеон поразил мадиамците – Съд. 7:22. Там се родил Елисей – 3Цар. 19:16
[36] Венадад – сирийски цар в Дамаск, син и наследник на предния цар Венадад. Две години поред събирал голяма войска и се биел против Ахаав (Израилевия цар). Той е разбит окончателно, чрез помощта на Йеова (Бога на планините и на полетата) – 3Цар. 20гл. Ахаав го пощадил, против заповедта на Бога, и му предложил условия за мир. Те както се вижда не били изпълнени, защото три години след това Ахаав подновил бойните действия и бил убит – 3Цар. 22гл. Около 9 години след това Венадад пак нападнал Израил, но пророк Елисей е употребен да осуети плановете му – 4Цар. 6:8-23. Но когато подновил още веднъж боя, той обсадил Самария и я опустошил окончателно чрез глад. Бог направил да стане внезапно смут между войската му през една нощ, и тя се разбягала – 4Цар. 6:17, 7:6; Пр. 28:1. Малко преди смъртта си, Венадад като се разболял изпратил Азаил да попита пророк Елисей, който бил по това време в Дамаск, какво ще бъде следствието на болестта му. Пророкът отговорил, че болестта не е смъртоносна, но че той ще умре, нещо което скоро се сбъднало, защото не се минало много време, и Азаил удушил господаря си в леглото му – 4Цар. 8:7-15.
[37] Афек – град на 5 мили източно от Галилейското езеро, стените на който паднали върху 27 000 сирийци при управлението на Венадад, след поражението му от Израиляните – 3Цар. 20:26-34.
[38] Вретище – голяма торба, чувал. Евреите и други народи, носели вретища около кръста си по време на злощастие, покаяние и скръб – Бит. 37:34; 2Цар. 3:31; 3Цар. 20:32; Мт. 11:21. Пророците често се обличали във вретище, и въобще в облекло от груб плат – Мт. 3:4. Господ заповядал на Исая да развърже вретището от кръста си и да ходи гол – Ис. 20:2. Захария казва, че лъжепророци няма вече да пророкуват в козинява дреха, за да мамят хората – Зах. 13:4.
[39] Навутей – израилтянин от Езраел, който отказа да продаде едно лозе, бащиното си наследие на Ахаав – Лев. 25:23,24, и който за това бе убит, под един предлог, измислен от царицата, че уж богохулствал. Ахаав, веднага си присвои лозето му. Някои предполагат, че той го е отнел уж за Правителството, като е счел богохулството за предателство към правителството, или може би да е заплашил Навутеевите наследници, и така да ги е принудил да се откажат от наследството си. Илия, обаче не се уплашил, но произнесъл върху царя и царицата отмъщението на Всевишния – 3Цар. 21гл.; 4Цар. 9:24-26,36; Екл. 5:8.
[40] Ваас – син на Ахия и началник на войските на Надав (царя на Израил). Той убил господаря си с измама при обсадата на Гиветон и превзел царството през 953 преди Р.Х., което управлявал 24г. Той убил целият род на Еровоам, както било предсказано в 3Цар. 14:7-14, но със своето лошо поведение и идолопоклонство навлякъл на себе си Божият гняв – 3Цар. 15гл., 16:1-7,12. Бог му изпратил слово чрез устата на пророк Ииуй, което било изпълнено с премахването на семейството му, две години след смърт му.
[41] Йосафат – благочестив цар, син и наследник на Аса, Юдовия цар. Той се възцарил на тридесет и петгодишна възраст, (около 914г. преди Р.Х.), и царувал двадесет и пет години. За него се разказва в 3Цар. 15:24, 22гл.; 2Лет. 17-20гл. Отличавал се с ревността си за истинската вяра, и по твърдото си упование в Бога. Той очистил царството си от идолослужението, възвърнал божествените постановления, и се грижел за духовното назидание на народа си. Управлението му благоуспявало както във вътрешните, така и във външните работи на царството. Йосафат допуснал голяма грешка, като се съюзил с нечестивия Ахаав, чиято нечестива дъщеря Готолия, още от рано започнала да огорчава Юдовото царство, а по-късно му станала и царица. Той бил помолен от Ахаав, да се присъедини в боя със сирийците, но скоро започнал отново да се труди за вярата и правосъдието. Веднъж като не успял в един търговски поход с Охозия, той опитал втори път – 3Цар. 22:48,49, и заедно с Йорам, неговия наследник, влязъл в бой с моавците. Това накарало моавците, амонците, едомците и сирийците да го нападнат с голяма войска, но пак той чрез вяра в Бога победил. Умрял на шестдесетгодишна възраст.
[42] Михей – Един верен и безстрашен пророк, с когото цар Ахаав по желанието на Йосафат, се посъветвал за изхода на похода им срещу сирийците. Него го затворили, докато траел похода, който завършил както той предрекъл – 3Цар. 22:8-38. Ахаавовото поведение в тази работа, показва заслепителното влияние на греховете против светлината.
[43] Седекия – един лъжлив пророк, изобличен от Михей, когато поощряваше Ахаав да воюва със сирийците – 3Цар. 22:11-37. Съдбата му се предсказва в 25ст.
[44] Чиновник, определен да пази пророк Михей, през злополучния бой на Ахаав със сирийците – 3Цар. 22:26; 2Лет. 18гл.
[45] Охозия – син и наследник на Ахаав Израилевия цар – 3Цар. 22:40,51; 4Цар. 1гл. Той царува 2 години сам, и заедно с баща си, който го придружи в царуването в предпоследната година на своята смърт (897г. преди Р.Х.). Охозия подражаваше нечестието на баща си, и се кланяше на Ваал и на Астарта, на които обредите се бяха въвели в Израил от майка му Езавел. През неговото царуване, Моавците се подигнаха. Като се съедини с цар Йосафат, в едно търговско предприятие по Червено море, неговото нечестие изтреби всичко. След едно падане през решетката на горницата си, той прати да се съветва от един бог на Филистимците, дали ще оздравее. Пророк Илия, предсказа бързата му смърт – първо на пратените, а после и на самия Охозия, след като бяха поядени с огън от небето две чети от по 50 души.
[46] Моав или моавци – потомци на Моав, Лотовия син – Бит. 19:30-38. Моавската земя, е лежала на изток и югоизток от Мъртво море, и главно на юг от река Арнон. По едно време, обаче, тя се е простирала на север до Явок, и дълго време страната отвъд Йордан срещу Ерихон, е била известна под името "Моавски полета" – Чис. 22:1; Вт. 1:5, 29:1; И.Н. 13:32. Моавците, изместили от владенията му едно исполинско племе, емимите – Вт. 2:11, а тях пък, изпъдили от земята на север от Арнон аморейците – Чис. 21:13,26; Съд. 11:13-18. Тази земя завоювал по-късно Мойсей, и я определил за Рувимовото племе. Когато ги приближили израилтяните от Египет, моавците постъпили с тях много нечовечно – Чис. 22-24гл.; Вт. 2:8,9, и макар Бог да ги пощадил от завоюване, той ги изключил и тях и родовете им до десети род от преимуществените права на людете си – Вт. 23:3-6. Те били големи идолопоклонници, служили на Хамос и Ваалфегор с мръсни обреди – Чис. 25гл., а понякога и с човешки жертви – 4Цар. 3:27.
[47] Йорам – синът на Ахаав Израилевия цар, който след смъртта на по-стария си брат Охозия, наследи престола, в 896г. преди Р.Х., и царува дванадесет години. Той престана да служи на Ваал, но тръгна по грешния път на Еровоам. През неговото царуване, Моавците се разбунтуваха. Йорам повика Йосафат Юдовия цар на помощ, и след като се избави с помощта на съюзниците си, и по един чудесен начин от безводието на сушата, порази Моавците с голяма сеч. Но не се мина много време, и той се увлече в бой с Венадад Сирийския цар, и Азаил неговия приемник; през това време станаха чудесното избавление на Самария от обсадата и глада, и много чудеса извършени от Елисей, между които и изцелението на Нееман. Йорам бе ранен в боя с Азаил, и умря в Езраел, от ръката на Ииуй. Трупът му хвърлиха на нивата на Навутей Езраелянина, и с него се свърши Ахаавовия род – 3Цар. 21:18-29; 4Цар. 1:17, 3:1, 6:9.
[48] Ветил – името на един град на запад от Гай, върху границите на Ефремовото и Вениаминовото племена – Бит. 12:8, 28:10-22; на това място Яков сънувал достопаметния си сън. Той променил старото му име Луз с Ветил – Съд. 1:23. Тридесет години по-късно пак разпънал шатъра си там – Бит. 35:1-15. Ветил е пленен от Исус Навиев, и даден на Вениамин – И.Н. 12:9, 18:22. Ефремците обаче изгонили ханаанците – Съд. 1:22-26. Тук ковчега на завета, и вероятно скинията останали за дълъг период от време – Съд. 20:26; 1Цар. 10:3. Тук Самуил е имал съдилище, както още в Галгал и Масфа – 1Цар. 7:16. След Соломон там се установило едно грозно идолопоклонство, защото Еровоам го избрал като място за едно от златните телета – 3Цар. 12:29. Пророците изговорили послания против Ветил – 3Цар. 13:1,2; Ер. 48:13; Ам. 3:14, 7:10. Първото от тях било изпълнено от Йосия – 4Цар. 23:13, а другите в следващото опустошение на Ветил, където нищо не могло да се намери освен развалини. Неговото местоположение е на 12 мили от Ерусалим, по посока на Сихем, върху южната страна на един хълм, с един тесен и плодоносен дол на изток, и покрай общия път на запад. В подножието на хълма са останките на един широк каменен водоем от старите еврейски времена. Виж Витавен.
