Епиктет е римски философ, стоик. Живее от около 50 до около 120-138 г. сл. Хр. Роден е във Фригия, вероятно в град Хиераполис (сега Памуккале в Турция). Продаден като роб в Рим на жестокия Епафродит (освободен роб на Нерон и един от стражите му). Приема тираничното отношение на своя господар с усмивка и самообладание. Докато служи при Епафродит, започва обучението си при Музоний Руф – най-известния стоически учител за времето си.
Епиктет живее по времето на Нерон, Тацит, Плутарх и Плиний Млади. През 101 г. излиза най-известното му произведение – „Дискурси“ („Беседи“). Според редица източници той е бил куц. Някои смятат, че физическият му недъг се дължи на ревматично заболяване, а според други – е малтретиран по време на робството си. Освободен по-късно от господаря си, той започва да преподава стоицизъм.
След един декрет на Домициан, вероятно в интервала 85-94 г., с който от Рим биват прогонени всички философи, смятани за причинители на вълнения и врагове на държавата, Епиктет се преселва в Никополис (град Никея), в областта Епир в Северозападна Гърция. Пътува още до Олимпия и Атина.
В Никополис той продължава преподавателската си работа в собствено училище, което е популярно за времето си и привлича много желаещи да се обучават. До смъртта си обучава чрез думи и личен пример, с желанието си да подтикне духа на своите слушатели към благото, привличайки многобройни ученици, дошли да търсят мъдрост и открили чрез учението му нов начин на живот. Живее до дълбока старост. Счита, че негов дълг е да подготви свой заместник, който да продължи дейността след неговата смърт. Не е женен и няма деца, но въпреки това убеждава своите ученици да сключват брак и да създават поколение. В по-напреднала възраст, въпреки скромния си начин на живот самият той осиновява сина на свой приятел и го отглежда с помощта на една жена.
Безразличен към литературната слава, Епиктет подобно на Сократ не пише книги, нито философски трактати, но възгледите му са известни от беседите, които изнася. Ученикът му Флавий Ариан, който следва при него, заедно с бъдещия император Адриан, съхранява своите записки и така те достигат до нас. След време Ариан става известен писател и политик и въз основа на тези записки публикува осем книги, от които до днес са достигнали само четири. В тях той описва своя учител като много влиятелен оратор, който можел да предизвика у своите слушатели чувствата, които пожелаел.
Император Марк Аврелий спира да се занимава с риторика и приема учението на Епиктет, като става убеден стоик. Влиянието на Епиктет у Марк Аврелий може да бъде видяно по страниците на съчинението "Към себе си".
Според Епиктет философията не е само теоретична дисциплина или набор от правила, а начин на живот. Нейната главна задача е самопознанието. Тя трябва да научи човек да различава това, което може да постигне, от това което не е по човешките сили. Според Епиктет страданията ни идват от опитите ни да контролираме неконтролируемото или пренебрегването на това, което е по силите ни. По този начин той посочва пътя към щастието и спокойствието. Всяка заблуда по тези въпроси води до най-големите нещастия, погрешки и беди, както и до робството на душата.
Стоиците вярват, че стремежът към мъдрост и добродетелност е достъпен за всички човешки същества и може да бъде осъществен независимо от външните обстоятелства, благодарение на разума.
Според учението на Епиктет, мъдростта се постига чрез опит, а обучението – чрез примери. Самият той влиза в галерията от философи-образци на мъдростта, редом със Зенон, Диоген, Сократ, като онеправдания и куц роб, постигнал чрез философията свобода и равенство с боговете.
Основно начало на философското учение на Епиктет е мотото „Понасяй и се въздържай!”, което е част от идеите на старата стоическа школа, свързана с аскетизма. Чувства се влиянието на Сократ, както и това на митологията и астрологията. Самият той е водил аскетичен начин на живот и дори името си не е оставил на потомците. Думата „Епиктет" на гръцки означава „придобит" от някого, т.е. роб.
Епиктет вярва, че съдбата е непредвидима, че всички са приковани към нея: един – със златна и хлабава верига, а други – със стегната н мръсна. „Всички сме в един и същ затвор, оковани са дори ония, които оковават". Тук става въпрос за едно робство, за една несвобода. Той доказва, че господарят може да бъде роб на своите страсти, а робът – свободен във вътрешната си духовни независимост. Свободен се нарича онзи, който се разпорежда само с това, което е в неговата власт. Никой според Епиктет не може да бъде господар над волята на човека. Философът признава духовната независимост в обществото. Робът също може да бъде високонравствен човек, ако не се влияе от социалното си положение. Понасяйки твърдо трудностите на живота той би могъл да се окаже духовно по-свободен и щастлив, отколкото своя господар. Робовладелецът има власт над тялото му, но не и над неговия дух.
Всичко, което се случва е неизбежно. Поради това несгодите трябва да се понасят мъжествено и без роптаене. Доброто и злото не са в нещата, а в душата. Но според Епиктет тази свобода не се постига чрез изменение на света. Не нещата, а представите за тях правят човека щастлив. Затова от нас зависи дали ще станем щастливи. Следователно идеалът на Епиктет е негативна, аскетична свобода.
Това на дело означава пълна несвобода, понеже човек не може да развие и прояви себе си, отказвайки се от всички социални н културни богатства на предметния свят, създадени от обществото.
Философията на Епиктет изразява пасивния протест на подтиснатите от робовладелците. Неговата проповед е „Търпение, несъпротивление и състрадание“.
С някои аспекти на своето учение той оказва силно влияние върху последователите на християнския морал.
