ЖИВАТА НАУКА
Верен, истинен, чист и благ всякога бъди и Господ на мира ще изпълни сърцето ти с всички добрини.
Тайна молитва.
Чете се темата Защо живее човек.
В живота има една отегчителна страна и тя се заключава в преповтарянето на нещата. Наистина, отегчително е да повтаря човек едно и също нещо по няколко пъти; и с повторението се придобива нещо, но от много повторение накрая човек изпада в положението на математик, който, след като е работил дълго време върху някой въпрос, завършва работата си с нула и казва: „Всичко това е равно на нула“. Така трябва да постъпва човек и при решаване на противоречията в живота си – много години трябва да работи върху задачата на противоречията, докато я сведе най-после до нула; дълго време трябва да решава задачата на скръбта и радостта, докато я сведе до нула. Нулата има смисъл за онзи, който разбира нещата, но не и за онзи, който не ги разбира.
Следователно, когато кажат някому, че нула не струва, това показва, че и нулата има стойност. Често в живота хората си служат с израза: „Този човек е диаметрално противоположен на еди-кого си“ – какво означава това? Знаем, че диаметърът е мярка на кръга, т.е. той определя големината му; когато казват, че един човек е диаметрално противоположен на друг, това показва, че и двамата вървят по крива линия, но така, че когато единият върви по горната половина на кръга, другият върви по долната половина – значи тези двама души не мислят еднакво, не разбират нещата еднакво, интересите им се пресичат и т.н. Това са изрази, с които хората определят известни положения в живота.
Мнозина се запитват какво могат да придобият от окултната наука. Щом се задава този въпрос, това показва, че те не разбират тази наука; в такъв случай да оставим настрани окултната наука и да говорим за живата наука. Има една мъртва наука, която не расте, не се развива – тя е механична наука, подобна на камъните; но живата наука, за която ви говоря, постоянно расте и се развива, тя създава мисъл в човека.
Кой човек мисли – само онзи, който е уравновесил в себе си скръбта и радостта. Докато скърби, човек не мисли; докато се радва, също не мисли. Който скърби, той гледа по-скоро да се освободи от скръбта; който се радва, той пък се е захласнал в радостта и за нищо друго не мисли. Когато човек уравновеси в себе си скръбта и радостта, свободен е вече да мисли. Понеже е минал и през скръбта, и през радостта, той мисли, разсъждава за причините, които са ги създали; ако при тези разсъждения човек може да намери причината за радостите и скърбите в живота, той е попаднал в правата посока на своята мисъл – това значи права мисъл. А който мисли право, той е свободен.
Всички хора искат да бъдат свободни. Свободата изисква едно нещо от човека – като я придобие, да знае как да я пази. Свободният човек контролира всички свои удове; деятелността на неговите удове се намира под контрола на разумната му воля. Докато краката и ръцете на човека са под контрола на неговата воля, той е свободен да ходи; докато мозъкът и нервната му система са под контрола на неговата воля, той е свободен да мисли. Свободният човек е господар на своите действия, но не и на ония, които стават вън от него, в Природата.
Вървите из една планинска пътека, когато отдясно на пътеката се откъртва една канара и пада по направление към вас – какво трябва да правите? Отбийте се от пътя си, идете наляво, нека канарата мине свободно; речете ли да я заставите тя да отстъпи, вие ще пострадате. Няма да се урони достойнството ви с нищо, ако и сторите път да мине. И скърбите не са нищо друго, освен камъни или канари, откъснати от някой планински връх; те продължават да се движат, докато пътят им е наклонен. Вие сте пътник, качвате се нагоре по планината, вървите към планинския връх. На пътя си непременно ще срещнете скръбта и ако сте разумен, свободен човек, вие ще сторите път на скръбта да мине, без да ви докосне; тогава за вас ще останат само разсъжденията откъде иде скръбта, каква е силата и, големината и и т.н.
Сега да оставим настрани въпроса за скърбите и страданията, но да дойдем до положителната, до живата наука. Някой ще каже, че нищо особено не е придобил от тази наука, макар че следва вече толкова години. Питам: какво особено са придобили ония, които са завършили университет? Срещате учени, които са завършили даже два факултета, но и те не знаят същественото в живота; голяма теория имат, но практиката им е малка и като дойдат до някоя житейска мъчнотия, факултетите не им помагат.
Срещате един химик, гледате го как съединява елементите и образува съединения, после разлага съединенията и отделя елементите в свободно състояние – така изучава афинитета на елементите един към друг, изучава свойствата им. В това отношение химикът прилича на човек, който примирява и разединява хората. Той взема два обема водород и един обем кислород, съединява ги и образува вода; това не е голямо изкуство – термитите преди него са знаели как се образува водата.
Стенли30, знаменит английски естествоизпитател, се учудва на способността на термитите да получават по свой начин вода. Като правил изследванията си в тропическа Африка, той наблюдавал как вековни дървета изсъхвали от суша, когато в това време жилищата на термитите били влажни; той дошъл до заключение, че термитите по някакъв особен начин използвали въздуха и получавали вода. Какво особено допринесоха термитите със знанието си да съединяват водорода с кислорода и да получават вода? Между термитите имало не само химици, но и инженери, и архитекти, и скулптури, а при всичката им наука, те пак термити са си останали – защо? Тяхната наука била ограничена. И съвременната наука не е още онази, към която човешкият дух се стреми – и тя е още ограничена. Науката трябва да достигне до положение да освети пътя на човечеството, да го освободи от всички заблуждения.
Какво трябва да научи ученикът от окултната наука и какво – от живата наука? Живата наука започва оттам, където свършва окултната наука. За да влезе в живата наука, ученикът трябва да знае общите принципи на всички науки; от него не се изисква да знае всички факти в подробности, но той трябва да владее общите, основните положения на науките, т.е. трябва да знае основните принципи на химията, физиката, ботаниката, минералогията, геологията и т.н.
Човешкият дух непреривно работи, търси истината, вследствие на което се нуждае от всички науки. Например съвременните лекари казват, че сърцето на здравия човек бие 72 пъти в минута, но ако човек се заеме специално с изучаване на пулса на сърцето, ще види, че при всеки импулс, при всяка радост или скръб, при всяка най-малка промяна в състоянието му, съобразно с това и пулсът му се изменя. Значи твърдението, че човешкото сърце бие 72 пъти в минута, е толкова вярно, колкото е вярно, че разстоянието от Земята до Слънцето е 92 или 93 милиона мили.
Какви са тези изчисления, които имат разлика от един милион мили? Ако разликата в изчисленията е един метър или един сантиметър – разбирам, но да се изтъква разлика от един милион мили, това не говори за точности в науката – това е относителна наука. Какво ще бъде положението на онзи, който тръгне за Слънцето и увисне в пространството на един милион мили разстояние от него? Хората, които се занимават с живата наука, са определили разстоянието от Земята до Слънцето с точност до един сантиметър. Тъй щото ако някой тръгне до Слънцето, трябва да знае докъде ще стигне; има смисъл, ако като измине определеното разстояние, може да стъпи на Слънцето, а не да увисне във въздуха.
Човешкият дух прави точни изчисления във всички прояви на науката. Що се отнася до биенето на сърцето, забелязано е, че първите 12 часа от деня сърцето бие по-бързо и с няколко удара повече от нормалното; през тези 12 часа сърцето е във възходящо състояние. През вторите 12 часа на деня, т.е. през втората му половина, ударите на сърцето намаляват с няколко и то се намира в низходящо състояние. Същото нещо се забелязва и през месеците и годините: през първите 14 дни от месеца сърцето е във възходящо състояние, а през вторите 14 дни е в низходящо състояние; през първата половина от годината е във възходящо състояние, а през втората половина – в низходящо.
Мнозина от вас намират тия неща за маловажни; не, важно е човек да знае кога сърцето му е във възходящо състояние и кога е в низходящо. И тогава, ако започне някаква работа или ако изучава някаква наука през времето, когато сърцето му е във възходящо състояние, той ще има един резултат, а ако сърцето му е в низходящо състояние, той ще има друг резултат.
Какви резултати ще имате, ако посадите едно ябълково дърво през пролетта, друго – през лятото, трето – през есента, и четвърто – през зимата? Резултатите в четирите случая ще бъдат различни. Които не разбират тия закони, мислят, че нещата могат да станат по всяко време, като че в света съществува произвол, но не е така – за извършване на всяко нещо има точно определено време. Също така е определено за всеки човек кога трябва да пее, кога да свири, кога да учи, да работи, да почива и т.н. Наука е това. Какво правят съвременните хора? Когато трябва да пеят, тогава разговарят, а когато трябва да разговарят, тогава пеят; когато трябва да се молят, те играят, а когато трябва да играят, те се молят. Хората са разместили нещата в своя живот, вследствие на което са объркали работите си.
Някой казва, че не иска да се моли; привилегия е за човека да се моли. Молитвата не се прави насила, но въпреки това най-голямата свобода, която е дадена на човека, е свободата да се моли когато иска и както иска. Свободен човек е онзи, който се моли. Човек, който не се моли, и общество, което не се моли, са осъдени на израждане. Да се молиш – това значи да си в положението на царски син: седиш спокоен, от никого несмущаван, размишляваш за Великия, за Небето, за Напредналите същества, с които влизаш във връзка; така ще се създаде прииждане на сили от Бога до човека, при което той ще забрави нисшето, земното, ще се повдигне по-високо от обикновеното си положение.
Ще кажете, че това са фантазии; според мене животът без фантазии няма смисъл. Докато фантазира, човек живее; щом престане да фантазира, той престава да живее. Човек трябва да фантазира, но трябва и да страда, и да се радва, докато дойде до пълно уравновесяване на силите в своя организъм.
Представете си, че имате две житни зърна, А и В. Житното зърно А остава в хамбара дълго време – то е спокойно, не е изложено на вятър и дъжд, не е изложено на страдания, но вечно остава само. Житното зърно В се изважда от хамбара и се посажда в земята при трудни условия – пръстта отгоре го наляга и то се бори да пробие земята, да излезе на повърхността и, но като излезе, и тук го чакат страдания: дъжд, вятър, бури, горещини; един ден то узрява, размножава се и започва да се радва на своите плодове.
Житното зърно А се намира в будическо състояние, но се лишава от растене, развитие и размножаване. Житното зърно В не е в блажено състояние, не е в покой; то е изложено на скърби и на радости, но расте и се размножава, плод дава. Следователно, ако някой ученик иска да изпита будическото състояние, той трябва да се откаже от възможността да се развива; иска ли да расте, да учи, да се развива, трябва да приеме второто положение – да го посадят в почвата, където ще има условия да расте и да се размножава. За да се развива, ученикът трябва да изучава положителната, живата наука, която, от една страна, ще коригира сегашните му знания, а от друга страна, ще ги допълва.
Фиг. 1
На фигурата имате два кръга, А и В, които имат общ радиус. Точките А и В, които същевременно са центрове на двата кръга, представляват възможности за проява на човека. Горните части на двата кръга представляват Божествения свят, от който чрез вдишки и издишки се създават цели вселени, цели светове; долните половини представляват човешкия свят. Това е хипотеза, а не теория – от нея вие можете да създадете колкото теории искате.
Представете си, че в центъра А на първия кръг се посажда едно житно зърно. Тази половина на кръга, надолу под центъра, представлява почвата на физическия свят. Житното зърно се разпуква, пуска коренчета, които се стремят да достигнат центъра на Земята, но не могат; след големи усилия житното зърно пуска стъбло, излиза над повърхността на земята и започва да се стреми към центъра на Слънцето. И този стремеж не се реализира и затова, като стигне известна височина, житното стъбло се развива, пуска листа, клончета, започва да цъфти и най-после житният стрък дава клас, който започва да зрее.
Двата стремежа на житното зърно – към центъра на Земята и към центъра на Слънцето, представляват стремежа на човешката душа, който в един живот се реализира само до известна степен и продължава да се проявява във всяко негово съществуване. Когато стремежът на човешката душа не може да се реализира, човек се намира в потенциално състояние. Същото може да се каже и за човешките идеи: човек не може всякога да реализира идеите си – за да прокара една своя идея, той се нуждае от потенциални сили, с които да я отгледа, да я откърми и после да я прокара навън; без тях човек нищо не може да постигне. Когато се говори за търпението, подразбираме метод за развиване на потенциални сили в човека. Има три вида потенциални сили: механични; психични, или чувствени; и мисловни, или интелектуални. Следователно всеки човек се нуждае от трите вида потенциални сили, за да може да реализира някои свои идеи и желания.
Сега аз говоря върху различни въпроси, което на мнозина се вижда разхвърляно; това са само встъпителни мисли, както човек прави встъпителни движения, преди да започне някаква сериозна работа. Ние не сме дошли още до ония вътрешни опити, които потвърждават нашата наука; към тях ще пристъпваме постепенно – ще започнем от малките и естествено ще навлизаме към по-големите. Например един от малките опити е да изменим цвета на човешките очи – от черни да ги направим сини. Всеки човек може да направи този опит, в него няма никакво изкуство. Да измениш очите на човека – това значи едновременно да му предадеш нещо и да му отнемеш нещо. Промяната в цвета на очите е в зависимост от промяната в умственото състояние – всъщност тази промяна се дължи на отслабване на вибрациите на човешкия мозък; това отслабване се отразява върху блясъка на очите, вследствие на което те сменят своя цвят. Цветът на очите служи като диагноза за определяне на умственото състояние на човека, както и на състоянието на неговия мозък; състоянието на човешкия мозък определя външните условия, при които човек живее, а очите са огледало на вътрешния живот на човека.
Ето защо добре е всеки човек да се оглежда често, да следи състоянието на очите си: какъв е блясъкът им, какъв е погледът – остър или мек и т.н. Ако погледът е остър, човек е събрал в себе си повече кинетична енергия и трябва да потърси начин да се освободи от нея, иначе ще бъде нервен, възбуден, неразположен, готов да се кара с обкръжаващите и т.н.; щом дойде в това положение, човек трябва да внесе в себе си елементи на мекотата, а това се постига чрез внасяне на живи, светли образи и възвишени чувства в ума и в сърцето. За тази цел четете живота на великите хора – така вие се свързвате с тях и те започват да ви влияят благоприятно; тези велики хора ще започнат вътрешно да ви тълкуват своите мисли и ще внесат по-голяма светлина в умовете ви. Също така четете Евангелието, за да се свържете с Христа, с евангелистите; Христос ще внесе в сърцата ви повече мекота, която ще се отрази добре върху мозъка ви, а оттам и върху целия ви организъм.
Четете всички автори, поучавайте се от тях, но същевременно вдълбочавайте се и в себе си, в своята мисъл. Някои автори са писали своите творения преди хиляди години и тогава са мислили по един начин, а днес мисълта им е отишла напред; затова те трябва да дойдат при вас, да изтълкуват какво са разбирали тогава и какво днес трябва да се разбира. Техните мисли и разбирания за живота не са безсмъртни, нито са абсолютни. Когато четете Евангелието на Йоан например, свържете се с него и пожелайте да ви обясни мисълта си, да разберете как може да се приложи днес – преди две хиляди години, когато той е писал Евангелието си, условията са били едни, а днес те са други. Достатъчно е да имате желание да прилагате знанията си и всичко ще ви се даде, но мнозина искат само външни знания, без да ги прилагат; не, и най-малкото знание трябва да се приложи.
И тъй, като ученици, работете съзнателно върху себе си, главно върху очите си. Човек се отличава от другите животни по израза на своите очи. Като погледнете очите на човека, в тях трябва да виждате мекота, доброта, интелигентност, чистота, съобразителност, интуиция и т.н. – това значи човек с високо съзнание; не виждате ли тия качества в очите му, той е още с елементарно съзнание. Така седи истината и тя не търпи никакво залъгване.
Природата не залъгва човека. Щом дойде до него, пита: „Искаш ли да изпълниш закона? Искаш ли да следваш правия път?“; ако се съгласи, тя обещава да му съдейства, за да реализира желанията на душата си: ако каже, че цар ще го направи, в скоро време ще изпълни обещанието си, но ако като цар не изпълни задачата си както трябва, тя ще го детронира и ще му докаже, че умът му не е готов за тази работа – неговото семе е паднало на песъчлива почва, не е могло да пусне коренчета, затова бурите и дъждовете са го отнесли.
Природата дава всичко на човека, но същевременно го изпитва доколко може да устои, каква стабилност има в себе си. Човек трябва да има сили, да знае как да се ползва от благата, които Бог му е дал. Използвайте и най-малкото знание, което ви е дадено, без да го складирате – а вие го складирате, слагате го в хамбарите си и след това сте недоволни; щом дойде недоволството, усещате се ограничени, като че отвън някой ви ограничава.
Ограничението е вътрешен процес, а вътрешно никой никого не може да ограничи; като не съзнавате това, вие се стремите към външна свобода. Едно трябва да знаете: свободата, била външна или вътрешна, е свързана с чистотата – чисти мисли, чувства и действия; нямате ли тази чистота в себе си, и да ви се даде свобода, в скоро време ще я загубите. Ако искаш да те почитат, и ти трябва да почиташ; ако искаш де те любят, и ти трябва да любиш, но разумност се иска от човека – давайте всекиму толкова, колкото той може да възприема и обработва.
Дойдете ли до Любовта, там трябва да бъдете много внимателни: като наливате от нея в чаша, ще гледате капка да не падне на земята и така наливайте чашата, че винаги да остава малко празна. Енергията на Любовта не търпи никакво преливане – прелееш ли малко от Любовта, ти ще си създадеш най-голямото нещастие. То е подобно на нещастието, което би сполетяло човека, ако отиде близо до пчелни кошери с чиния, пълна с мед – всички пчели ще се нахвърлят върху него, ще го накацат, ще го жилят и той ще се принуди да хвърли чинията и да бяга далеч. Светът е пълен с ларви, подобни на пчелите, които от хиляди години насам гладуват, чакат да капне отнякъде сок на Любовта, тъй щото достатъчно е да потече най-малкото количество от сока на Любовта, за да ви нападнат всички ларви – какво по-голямо нещастие може да съществува от това? Всички хора страдат от неразбиране на Любовта. Свещено нещо е Любовта; като знаете това, не оставяйте да прелива сока на Любовта отвън, че да ви нападат ларвите, да ви създават нещастия и страдания.
Сега, това не значи да се уплашите и да се откажете от Любовта; не, знание се иска от всички, нужно ви е ново знание, ново съзнание за Любовта. Любете всички хора, любете всички живи същества, но разумно. Мнозина поддържат идеята, че човек трябва да обича само едного; не, обичайте всички хора, обичайте всичко, което Бог е създал. Разширявайте съзнанието си колкото е възможно повече – така ще придобиете нужното благородство.
Обичайте всичко, което виждате и на небето, и на Земята. Стремете се да обичате всичко в света и знайте, че светът пак ще остане такъв, какъвто е, но едно можете да постигнете: душата ви да стане мощна, а умът – светъл, да разрешавате задачите си; едни от задачите си ще разрешите, а други ще останат за в бъдеще.
Следователно както и да работите, две неща ще ви дадат и две ще ви откажат; кои са тези неща – вие сами ще намерите, като учите, като придобивате знания. Вие сами ще си отговорите, а аз ще ви кажа само едното: вие търсите щастие, но няма да ви го дадат; вместо щастие, ще ви дадат смъртта, която не искате. И гении, и светии – всички са минали през смъртта; засега тя е неизбежен процес, колкото и както и да се стремят хората да я избегнат.
Това са ред мисли, които нахвърлям с цел да мислите, да разсъждавате, да придобивате права мисъл. Велика наука се придобива в Школата, но за това са нужни хиляди години; ученикът трябва да следва в Школата най-малко хиляда години, за да го приемат като кандидат за университета. Като се запише студент в университета, той трябва да следва две хиляди години, докато го допуснат на изпит по материала от първите два семестъра. Тъй щото за завършване на един факултет от Великата Школа са нужни осем хиляди години. След това, за да провери, за да приложи задачите, които е решавал в университета, нужни са около десет милиона години.
Като слушате да говоря така, ще пожелаете да се съкрати това време. Времето може да се съкрати така, че хиляда години да станат един ден. Това, което човек може да свърши за хиляда години, Бог може да го свърши за един ден. И обратното се случва: това, което човек може да свърши за един ден, Бог може да го направи за хиляда години – зависи от работата, която се предприема. Това са хипотези, в които можете да вярвате, можете и да не вярвате: ако ви ползват, вярвайте; ако не ви ползват, можете да ги слушате само, без да градите нещо върху тях.
Едно е важно за вас: не влизайте в стълкновение с вашите идеи! Не казвайте, че това не можете да направите или онова не можете да направите. Докато живеете, вие трябва да учите; щом сте влезли в живата Велика школа, вие трябва да постоянствате в учението, за да имате резултат. Каквото придобиете в тази Школа, това ще ви остане; придобитото ще бъде плод на вашия живот. В светската наука е точно обратно: каквото човек придобие, всичко му се взема.
Някои ясновидци твърдят, че еди-кой си пророк, който е живял две-три хиляди години преди Христа, бил виден, знаменит, имал много знания и днес пак живее на Земята, но вече като обикновен човек, без пророчески знания и опитности. Питам: къде остана неговото знание? Други ясновидци казват, че еди-кой си учен, който е живял във времето на Христа, създал някакви научни теории, но днес минава между обикновените хора на Земята като прост човек – къде отиде неговото знание? Този учен създал една научна теория, която днес не разбира – какво показва това? Това показва, че той е работил в областта на обикновената наука – такъв учен бавно прогресира и често изгубва всичко онова, което е придобил. Обикновената наука е временна забава за човека – да подслади страданията в живота му. И това е хипотеза.
И тъй, две науки съществуват в света: обикновената, чрез която човек повече губи, по-малко печели, и живата наука, или науката на човешкия дух, чрез която човек непрекъснато прогресира. В тази наука няма пресичане на съзнанието; тя обхваща съзнанието на тъй наречената обща, колективна душа – anima mundi, която прониква и в отделния човек, в неговите стремежи. Следователно anima mundi има своя специфична наука, от която всички хора трябва да се ползват. Тя е умна, разбира и познава хората. Когато види, че някой човек не е готов още за нея, тя го забавлява; когато види някой способен, но упорит, употребява хиляди начини, но в края на краищата го заставя да се заинтересува от нея. На добрия, на благородния човек тя говори с особен, мек глас, който гали душата, събужда съзнанието и го разполага към работа, към учение. Да се занимава човек с живата наука, това ни най-малко не подразбира, че трябва да презира обикновената, светската наука.
Разумният човек цени всички усилия на хората, радва им се и ги поощрява. Приятно е да гледаш усилията, стремежите на астрономите, на математиците да проникват в тайните на Природата. Детето със своя буквар и астрономът със своите изчисления са еднакво ценни; те се различават по степента на съзнанието си, обаче и двамата правят усилия. Детето се връща от училище, разказва с интерес за буквите А и Б, които учителят им е разкрил; астрономът се изправя пред телескопа си и ти посочва най-отдалечените слънца и звезди, като обяснява за разстоянието им от Земята, за тяхната големина, състав и т.н. По отношение на онази висша наука астрономите са деца в първи клас и за тях има още неоткрити букви; те още не са определили точно разстоянието от Земята до Слънцето – правят ред предположения и догадки в изчисленията си, но не са дошли още до абсолютни заключения. На окултния ученик обаче не се позволява да се основава на догадки и предположения – каквото знае, той трябва да го знае абсолютно, без никакви изключения. За да дойде до абсолютните изчисления, ученикът трябва да се домогне до вътрешния метод на работа – чрез него може да се измерва с абсолютна точност разстоянието на всички небесни тела от Земята и големината им, пак в сравнение със Земята. Божественото съзнание е онази вътрешна мярка, онзи вътрешен професор, който довежда човека до положителни, до абсолютни знания.
Като ученици на Великата школа, вие трябва да работите искрено върху себе си, да създадете благоприятна почва, в която да посеете семена, които да растат и да се развиват правилно – това значи да си създаде ученикът правилни отношения към Първата причина на нещата, към своя Учител и към себе си. Какъв ученик е този, който днес е доволен, разположен към Учителя си, а утре е недоволен или се чувства обиден от него? Това не е ученичество, това е материално схващане на нещата. Когато ученик е недоволен от Учителя си, това показва, че той е попаднал в тъмната, неосветената страна на своя Учител, където никакво угощение не се дава. На другия ден ще влезе в светлата страна на своя Учител, където има угощение, песни, разговор, и той ще се върне у дома си доволен, разположен. Този ученик ще има две противоположни мнения за Учителя си – кой е виновен за това? Ученикът е гладувал при Учителя си само един ден или един-два часа и вече е недоволен; има хора, които са гладували с дни и седмици, и въпреки това разположението им не се изменя. Който не иска да гладува, той трябва да бъде разумен, да попада в светлата страна на хората, да бъде всякога сит и доволен.
И тъй, стремете се да разбирате нещата по Божествен начин. Докато сте в личния живот, вие ще разглеждате нещата от положението на самосъзнанието; щом живеете в свръхсъзнанието, ще разглеждате нещата по Божествен начин. Докато е на Земята, човек се движи между две съзнания – човешко и Божествено: щом живее на повърхността на нещата, по отношение на тях човек ще прилага човешка мярка; щом се задълбочи в нещата, той ще прилага Божествена мярка. Тези две съзнания говорят за двете естества у човека: нисше и висше, или човешко и Божествено.
Ако разглеждате човека с окото на ясновидеца, ще забележите, че отляво го заобикалят и следват опашати, рогати същества, а отдясно го обикалят и следват Светли, Възвишени същества; значи от лявата му страна е адът, а от дясната – Раят. Тъй щото ако погледнете от лявата му страна, не се отвращавайте от него, нито се страхувайте, нито го съдете; той трябва да възпитава тия същества, да ги учи – трябва разумно да разговаря с тях, да ги назидава и напътва в правия път.
Лесно е да съдите човека – така постъпва съдията, така постъпва и главатарят на разбойниците: първият изслушва обвиняемия и го осъжда на основание еди-кой си член от закона за съдопроизводството, като произнася резолюция, че го осъжда на 20-годишен строг тъмничен затвор; вторият – главатарят на разбойниците, хваща някой богат човек в гората и въз основа на еди-кой си член от закона на разбойниците го осъжда да плати 20 хиляди лева глоба.
Казвате: „Има ли право съдията да съди хората, има ли право главатарят на разбойниците да съди хората?“. Ако той е власт, поставена от Бога, има право да съди; ако не е поставен от Бога, няма никакво право да съди хората – това разбираме ние под думите, че Бог е допуснал някои неща да станат, а някои не е допуснал. Следователно двата вида съдии – съдията при правораздаването и съдията разбойник, представляват двете съзнания: човешкото и Божественото. Щом съзнае това, човек ще бъде съдия сам на себе си: дойде ли въпрос за известно престъпление, сам ще се осъди, сам ще си наложи строг затвор; дойде ли въпрос до известно парично задължение, сам ще си наложи глоба, ще плати дълга си, без да чака да го обират. Когато Божественото съзнание се пробуди, т.е. когато Висшият съдия дойде у човека, той всичко ще оправи, ще възпита и разбойниците, и крадците, и апашите – това са лошите, мрачните разположения у човека, които идват да го ограбят и да го погубят.
Сега, това е материалната страна на въпросите. За вас е важно какво сте научили и какво сте приложили като ученици. Някой ученик следва 10-15 години Школата и после казва, че е изгубил времето си, че не си е струвало да се занимава с тази наука и т.н. Как е проверил този ученик, че знанието, което е придобил, не струва нищо? Ако е прав в твърденията си, печели; ако е крив, губи. Когато ученикът влезе в една школа, той трябва да знае на прав път ли е, или не и ако е на прав път, трябва да се заеме да учи. Тъй щото и на вас казвам: щом сте влезли в Школата, учете, за да завършите това училище. Че ще правите грешки – това да не ви смущава; ще правите погрешки и ще ги изправяте, ще учите, ще придобивате знания и ще ги прилагате. Учете, прилагайте, но не мислете, че ще оправите света; на света можете да изпращате своите добри, чисти мисли – чистата, силната мисъл е в състояние да преобрази света.
И тъй, за да развивате мисълта си, търпението си, вие трябва да разглеждате живота на житното зърно, да видите през какви страдания минава. За развиване на търпението специално ви препоръчвам да дишате дълбоко – търпението е свързано с дишането, с дихателната система; колкото по-дълбоко и правилно диша човек, толкова е по-търпелив. Дишайте дълбоко и задържайте дишането си 10-20-30 и повече секунди; търпението се увеличава право пропорционално на секундите – колкото повече секунди задържате дишането си, толкова по-голямо ще бъде търпението ви. Ако човек диша една-две години правилно, дълбоко, той ще развие в себе си известни дарби и способности: ще стане по-търпелив, по-разсъдлив, ще развие въображението си, ще придобие по-голямо спокойствие. Без търпение човек нищо не може да постигне.
Някой иска да стане силен, да може да издържа на страдания, на изпитания. Има методи за развиване на сила, но хората нямат желание да правят упражнения, за да придобият тази сила; те поглеждат към водните пари и казват: „Пари са това – какво може да се постигне с тях?“. Докато е разпръсната в пространството, парата е нищо, но сложите ли я на работа в парния котел, там върши велики неща.
Следователно всеки метод е мощен за човека само тогава, когато го прилага в живота си; не го ли прилага, той няма никаква сила. Първо опитвайте методите и после ги предлагайте на хората, а вие постъпвате точно обратно: като ви се препоръча някакъв метод, без да сте го приложили, бързате да го препоръчвате на другите.
Вие сте влезли в тази Школа по различни съображения: едни от вас са дошли с цел да станат по-добри, отколкото са; други – да придобият повече любов; трети – да станат здрави, да укрепнат физически; четвърти – да развият известни дарби и способности в себе си. Обаче малцина са дошли с искрено желание да придобият истинско знание – Мъдрост, която да ги освободи от заблужденията в живота им. И затова, ако ви срещне някой и ви нарече щури, заблудени хора, които не знаят къде вървят, някои от вас ще се спрат, ще започнат да мислят дали наистина не са сбъркали пътя си. Не, това не е знание. Вярно е, че човек не трябва да бъде фанатик, той трябва да изучава нещата; като изучава, като прилага онова, което му се преподава, ученикът развива в себе си убеждение и става силен да се противопоставя на всяка външна отрицателна мисъл. Без проверка и приложение на своите знания той ще се колебае, ще се поддава на всяка външна мисъл.
Този, който ви нарича щури, е човек, обърнат с главата надолу. Буквата Ш означава материализъм, а буквата Щ, която има опашчица надолу, означава материалист, който не мисли, не проверява нещата. Преди да ви нарече някой щури, той трябва да види каква наука изучавате и ако не я разбере и хареса, да я отхвърли; ако я хареса, нека пожелае да научи нещо, да я приложи и да се ползва разумно от нея – това значи разумен човек.
Когато разумният човек отива при някой естественик, който изучава животните, той ще го помоли да му предаде нещо от своите знания – не за всяко животно отделно, като индивид, нито като тип, защото това и сам може да научи, но ще поиска да му каже какви добродетели, какви качества е открил в животните.
Лесно е да се каже: „Вълк е това“, но и вълкът има добри страни: той е интелигентен, може да се привързва около човека, както кучето се привързва, но за това човек трябва да обикне вълка; обикне ли го, той става верен като куче. Днес вълкът е вълк по единствената причина, че хората не го обичат – те го гонят, бият, вследствие на което са го ожесточили; ако овчарят обикне вълка, последният никога не би нападал овцете му. Като дави овцете, вълкът иска да внесе в себе си онзи елемент, който е изгубил – мекотата. Човек може да привърже около себе си всяко животно, колкото и свирепо и жестоко да е, но любов се иска за това. Индусите знаят този закон и като го прилагат, успяват да привържат около себе си кобри, лъвове, тигри, акули и др. Любовта действа и върху най-свирепите животни – като срещне човек, у когото живее любовта, животното се приближава към него и започва да ближе краката, ръцете му, да се умилква. Индусите не позволяват да се убиват животните.
Преди години в едно българско село се явили толкова много гъсеници, че всички дървета били осъдени на изсъхване. Един градинар от това село се видял в чудо как да се освободи от тях. Малко след като решил да им обяви жестока война и да ги убива, пред градината му минавал турски дервиш, който го запитал:
– Какво правиш?
– Заел съм се да убивам гъсеници, защото ще уморят дърветата.
– Стой, не ги убивай!
Дервишът влязъл в градината, спрял се под едно дърво, отворил някаква свещена книга, започнал да чете и не се минало много време – гъсениците една по една започнали да слизат от дърветата и да се събират накуп. Като видял това, градинарят се отправил към купчината гъсеници с цел да ги избие.
– Не бързай да ги убиваш – казал турчинът, – събери всички заедно и ги занеси в гората, там да ги хвърлиш. Благодари, че изведнъж се освободи от всички гъсеници, без да ги убиваш.
И тъй, работете върху себе си, за да изградите устойчив характер; щом имате устойчив характер, щом сте разумни, вие ще бъдете справедливи към всички – това иска Бог от вас. Започнете от малките работи и постепенно отивайте към големите. Каквото и да правите, каквито и усилия да полагате, вие първо ще започнете с материалните работи и после ще отивате към по-рядката материя.
Първо ще боравите със силите на скръбта, чиято посока е към центъра на Земята; скръбта се движи в гъста материя, в корените. Когато мислите и желанията ви не се реализират, вие сте дошли до корените им, където няма никакво реализиране, никакъв плод – тогава започвате да скърбите, да страдате. След известни страдания придобивате опитности, знания и започвате да навлизате в по-рядка среда – в областта на радостта, в клоните на Живота, където цветовете цъфтят и плодовете зреят; с радостта вие отивате към центъра на Слънцето, към Бога. Следователно в процеса на развиването си човек неизбежно трябва да мине през двата процеса: през процеса на страданието, т.е. отиване към центъра на Земята, и през процеса на радостта, т.е. отиване към центъра на Слънцето. Защо скърби човек – защото отива към центъра на Земята; защо се радва – защото отива към центъра на Слънцето. Скръбта и радостта са пътища, методи, през които човек непременно трябва да мине – без тях няма растене, няма развиване.
И тъй, скръбта учи човека как да развива своите корени, радостта го учи как да развива клоните си; следователно в Духовния свят човек е растение с корени и клони, които трябва правилно да развива. Христос казва: „Когато дойда при вас, скръбта ви ще се превърне в радост“. Кога ще стане това – не е определено; за някои ще стане след една година, за други – след две, за трети – след пет, десет, сто, двеста и повече – от човека зависи. Сега вече разбрахте какво представляват скръбта и радостта, а всяко разбиране на нещо е пауза, почивка, мълчание. И в музиката има паузи – всяка пауза показва, че музикантът трябва да спре, да поеме малко въздух и отново да продължи.
Сега от вас се иска прилагане – щом разберете нещо, приложете го; колкото и каквито правила и формули са ви дадени, приложете ги. Не е достатъчно само като станете сутрин, да се измиете, да се помолите и да отидете на работа; всяка сутрин трябва да употребявате около 20-30 минути да размишлявате, да правите упражнения върху самообладанието, да владеете органите си, за да укрепне вашата нервна система. Не е достатъчно само да се молите и да чакате всичко да ви дойде наготово – това значи да вземете лотариен билет и да чакате благоприятен случай да спечелите някаква голяма сума; не, това не става лесно, редки са случаите на такова щастие.
Ученикът трябва да впрегне силите си и да работи във всяко направление. Като прилагате методите, вие ще придобиете положително знание, което ще послужи като ядка, като основа на вашия живот – това значи знание. А тъй, да мислите само, че знаете много, че сте добри математици, естественици, астролози – това не е още знание. Всяко знание трябва да се постави на изпит, да се види колко ще издържи. Ако е въпрос за цитати – кой какво е казал, това още не е знание; който има силна памет, той може да цитира цели страници от видни автори, но това още не е негово знание – защо? Защото не е приложено.
Човек трябва да знае законите, чрез които работи материята; той трябва да знае и законите, чрез които работи Духът. Щом знаете много, кажете през кои часове, минути и секунди на деня идват добрите и лошите мисли, кажете кога се явява и кога изчезва Любовта. Когато Любовта посети човека, той трябва да бъде много внимателен, за да не я изгуби; изгуби ли я, с нея заедно той изгубва и младостта си, и разположението си, и силата си – всичко изгубва. Всяко нещо идва на своето време – и Любовта трябва да дойде на своето време, да остави каквото носи и навреме да си отиде. За да стане така, човек трябва да бъде внимателен, да не изменя условията; дойде ли Любовта в човека преждевременно, тя преждевременно ще си отиде.
Това се отнася до онези, които разбират законите и могат да ги прилагат, а които не разбират законите, те ще се уплашат. Казано е в Писанието: „Страхът Господен е начало на мъдростта“ – следователно, ако страхът ви направи по-разумни, страхувайте се, но ако страхът убие всякакво желание, всякакъв импулс у вас за работа, сложете го настрани. Страхът се отнася до онези, които мислят, че знаят много – щом казват, че знаят много, че са разрешили задачите на своя живот, че обичат всички хора, Невидимият свят веднага ще ги постави на изпит. Например един от тия самонадеяни ученици ще скарат с жена му – опърничава, упорита като Ксантипа31, и ще го заставят да се примири с нея, не с тояга, но по всички правила на Любовта; след това ще изпратят комисия от Невидимия свят, за да види как ще разреши задачата си. Тази е първата задача – приложение на Любовта.
Втората задача за разрешаване е следната: като изгубите всичкото си богатство, да останете тих и спокоен, да не пролеете една горчива сълза, да не пороптаете срещу Бога, да не се вкиснете; като осиромашеете, яжте сухия хляб така сладко, както сте яли вкусните ястия като богат – така трябва да реши задачата си ученикът. Който не е ученик, той може да постъпва както иска. Обаче дали някой съзнава, че е ученик, или не съзнава – всеки ще бъде поставен на изпит, за да се провери неговата Вяра и Любов към Бога. Приятно е, когато Невидимият свят изпитва хората, защото който се изпитва, той е благонадежден човек. Кога учителят изпитва ученика си – когато ученикът е учил, когато е подготвил урока си; този учител обича ученика си и затова го изпитва.
Не казвайте това, което някога си един богат човек произнесъл – че не иска Бог да го обича много. Защо не иска Любовта на Бога – защото имал жена, която обичал. Но наскоро след женитбата тя умряла и му останало само едно момиченце, което израснало и станало голяма мома. Той обикнал дъщеря си и се привързал силно към нея. Изпратил я в странство да учи, но по пътя се явила буря в морето, параходът потънал и дъщеря му се удавила. След нейната смърт изгубил и богатството си. Като дошъл до пълно отчаяние, той си казал: „Ако е трябвало да мина през такива изпитания, за да видя, че Бог ме обича, по-добре да нямах Божията Любов“.
Не, дойдат ли изпитанията, кажете като Йов33: „Бог дава, Бог взема. Щом досега ми е давал, и отсега нататък пак ще ми даде“. В Бога няма обратни решения. Който издържи на изпитанията, той ще получи двойно благословение.
Сега, като ученици, от вас се иска да бъдете смели и решителни. Не е въпрос да страдате и да пъшкате, но да се учите от страданията. На всеки от вас е дадена задача, която правилно трябва да реши, при това, като българи, вие трябва да решите задачата си именно в България. Каква е задачата ви обаче, сега не може да ви се каже, понеже още спите и няма да я разберете – първо трябва да се събудите и след това ще ви се каже. Засега някои от вас спят, други мечтаят, трети са заети със специални мисли; няма свободен човек, на когото може разумно да се говори. Ще кажете, че като е дошъл на Земята, човек трябва свободно да си поживее – в какво седи това живеене? Да бъде радостен и весел при всички случаи на живота си. Той трябва да осмисля всяко нещо: ако пее, трябва да разбира защо пее; ако учи, трябва да знае защо учи; когато вижда, че Слънцето изгрява и залязва, трябва да знае защо става това. Човек трябва да знае и да разбира защо едно явление днес става така или иначе; как ще стане това явление утре – той не може да знае, но всичко, което днес става, трябва да му е ясно и разбрано. Има неща, които са неизвестни и непостижими даже и за безсмъртните; това е добре за тях, защото и те трябва да имат стремеж да постигнат нещо, и те трябва да се намират пред изненади, да правят усилия, иначе и техният живот ще се обезсмисли.
Това са странични мисли, само за размишление, обаче всяка наука е важна за човека дотолкова, доколкото има приложение – следователно окултната наука е ценна за ученика главно със своето практическо приложение. Ако е въпрос за теории, всяка наука разполага с много теории, но излишните теории обременяват, натоварват човека. Ученикът се нуждае от наука, която може да го разтоварва от теориите на миналото, които днес не го ползват – такава именно е живата наука, тя представлява метод за разтоварване. От какво трябва да се разтовари човек – от богатството на своето минало, тъй като то вече е спечелено и трябва да се постави в архива. Не постъпва ли така всеки – вземе една книга от библиотеката си, прочете я и я връща на старото и място; научи един факт или едно явление, държи го известно време в съзнанието си и после го сваля долу като непотребна вещ. Всяка разрешена задача трябва да се снеме от гърба на човека като непотребен товар.
Една от първите задачи на ученика е задачата за Вярата – той има един приятел, но често се пита да вярва ли в него, или да не вярва. Като реши тази задача, ще си зададе друг въпрос: да обича ли приятеля си, или да не го обича? Тук не става въпрос за обикновена вяра и любов, но за такава Вяра и за такава Любов, които повдигат човека и укрепват неговия дух.
Същото може да се каже и за храненето, и за мисленето: не е достатъчно човек да се храни, но той трябва така да се храни, че да придобива сила; той трябва така да мисли, че да проправя пътя си. Ако не се храни правилно, човек губи силата си; ако не мисли правилно, той обърква пътя си. Съществуват два вида мисли: електрични и магнетични; първите правят човека силен, като му дават възможност да проправя пътя си, а вторите го правят мек и способен, за да привлича хората около себе си.
Всяка чешма, на която водата е хубава, привлича, събира хората около себе си, но щом водата и пресъхне, хората се отдалечават от нея. И вие получихте и научихте много неща в Школата, като от чешма или като от голям извор, но много работи развалихте и изпочупихте. Първите тръби, по които течеше знанието, бяха от пръст, но вие ги счупихте; после те се заместиха с железни тръби, но с тях се натъкнахте на големи противоречия – тук-там железните тръби ръждясваха и тази ръжда внасяше в живота ви противоречия. Железните тръби ще се заместят със златни; щом знанието потече през златни тръби, всички противоречия в живота ви ще изчезнат и всичко ще тръгне напред.
Всичко, което ви се преподава в Школата, ще се сбъдне. От вас се иска само работа и будно съзнание да проверявате и да изпитвате казаното. Като слушате една лекция, вие трябва да си помислите какво можете да приложите от нея още днес, още в дадения час и като се върнете по домовете си, отворете тетрадките си и вижте какво сте разбрали и как можете да го приложите. В това време от Невидимия свят ще видят как работите и ще ви се притекат на помощ; не използвате ли помощта им, вие ще изгубите благоприятните условия, които не могат да се повторят, и тогава трябва да чакате да се създадат нови условия. Ето защо ученикът трябва да бъде буден, досетлив, да не пропуска моментите. – „Бог ли ще ни помага, Той ли ще ни говори?“ Това не е важно. За вас е нужно да знаете дали писмото или мисълта, които получавате, съдържат Истината в себе си: ако съдържат Истината, приемете я, без да се интересувате кой я носи; ако не съдържат Истината, сложете ги настрани и ги забравете.
Бог не говори външно, Той се проявява главно вътрешно. Какво разбирате под думата вътрешно? Думата вътрешно означава безпределно, безконечно пространство, в което Бог може да се прояви чрез вашето съзнание, т.е. вътрешно, за вас, и чрез съзнанието на вашите ближни, т.е. външно – пак за вас. Но и в единия, и в другия случай Бог се проявява чрез съзнанията на всички живи същества – вътрешно.
И тъй, като ученици на Великата школа, от вас се иска да учите. Изучавайте какво нещо са Смирението, Вярата, Справедливостта, Добрата обхода, Искреността, Чистосърдечието, Любезността и т.н.; изучавайте тия добродетели в истинската им проява, а не както светът днес ги изнася. От времето на тяхното раждане до днес тия добродетели са претърпели големи промени – те са се изопачили, изгубили са своята чистота и вашата задача днес е да възстановите първоначалния им вид, да ги представите в тяхната първична форма и чистота. Само така изнесени, тия добродетели могат напълно да ви ползват.
Изпейте песента В начало бе Словото.
Верен, истинен, чист и благ всякога бъди и Господ на мира ще изпълни сърцето ти с всички добрини.
Двадесет и първа лекция, 14 март 1928 г., София
