Словото

Живото Слово

Словото, което ви говоря, не е мое. То е мисълта на разумните и светли същества, които стоят зад мене. Те не са едно, две – те са милиони. Това са идеите на Бога, на Вечният Дух. Те минават през цялата вечност.(1)

Свещена книга е Библията, но истинският оригинал е друг – това е Библията на Божествения Свят, в която е изразен целокупният живот. От нея излизат и духовната, и физическата Библия като копия, т.е. отражения на живота. Божествената Библия се чете само от гениални хора и светии. Те правят преводи от нея и ги дават на хората да се учат от тях. Всяка мисъл свалена от Божествения Свят, претърпява две пречупвания: първо минава през ангелския свят, а после през човешкия. Тази е причината, поради която Божествените идеи понякога се изопачават. Колкото по-високо е организиран човешкият ум, толкова по-вярно схваща идеите, които слизат от Божествения свят.(2)

Сегашната Библията е един малък превод от истинската Библия. Мнозина мислят, че това е цялата Библия(3), а тя е само резюме от една голяма Библия. (4)Ние не притежаваме друга книга като нея. На мнозина тя може да изглежда разхвърлена, съставена без определена система и безмислена, но там се съдържат велики истини. Когато те се възприемат от човечеството, ще се възстанови хармонията в света.(5) Тези истини са велики поради това, че носят Живот.(6) Ако Библията е ценна до днес, това не се дължи на пророците, които са я писали, а на онзи Велик Дух, който ги е подтиквал да пишат и им е диктувал. Пророците, които са писали са много, но Духът, който е диктувал е само един.(7)

Някои искат да знаят кой е Христос. Думите, които Той е казал – това е Христос. Могат ли тези думи да ползват хората, за да станат щастливи, това е Христос. Силата на живота не е в буквата, а в духа на нещата.(8) Евангелието не може да се разбере, защото духовното не може да се предаде на книга. Например нарисуваната лампа представлява ли светлината? Не, тя е само едно мнимо изображение, от което не може да излезе никаква светлина.(9) Живото Словото не е в буквалното четене на Библията. То ще дойде отпосле, отвътре. Тук са само символите. Например на един лист пише хляб или този хляб е нарисуван някъде цветно. Колкото и хубаво да е нарисуван, нищо не може да се придобие от него. Същото е и с буквалното разбиране на Словото и на свещените Писания.(10) Казват за Библията, че е Живо Слово. Ако е така нека тя се постави на главата на един болен, за да се види дали ще оздравее. Няма да оздравее.  Тогава това не е Живо Слово, но съдържанието му внася в човека жизнена енергия. Ако се превърне тази енергия в Живот, болният ще се излекува. Любовта и доброто желание към болния ще се превърне в мощна, жизнена сила. (11)

Когато се чете Библията, трябва да се знае как става това: външно – по буква или вътрешно – по дух. Ако се разглежда външно, ще има едно разбиране, а ако се разглежда вътрешно – друго по-дълбоко разбиране.(12) Библията е склад на неизчерпаемо богатство – представлява жив свят.  Но ако човек я чете без да се свърже с този жив свят, тя остава без значение.(13) Живото Слово трябва да се говори на един понятен език. Обрядността и паленето на свещи не дават светлина и топлина. Ако някой представя светлината, трябва да заведе аудиторията си на Слънцето, за да я запознае с неговата светлина.  Онзи, който запознава хората с истинската религия, трябва да говори с разбиране за Бога. Днес всички свещеници са обикновени хора. В по-старо време всички езически жреци, са разбирали, че не е достатъчно само да бъдат свещеници, а думите, които те изговаряли, трябвало да имат лечебна сила. Сега ако някой е болен и извикат три попа да му четат молитви, той няма да оздравее. Но ако извикат една баба, която хвърля боб, тя ще постави ръцете си върху болния, ще казже три думи и болният оздравява. Тогава поповете казват:”Това е дяволска работа!” Чудно нещо – те работят с Бога, пък нищо не могат да направят! Според тях дяволът може да направи нещо повече от Бога?!(14)

Използвана литература:

1. Л. Кръстева, Учителят за себе си, София, 1997г., с. 213

2. Учителят, Вечното благо, СБ, София, 1944г., с.315-316)

3. Беинса Дуно, Учителят за Словото, АлфаДар, 1999г., с.51

4. Беинса Дуно, Учителят за Словото, АлфаДар, 1999г., с.55

5. Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново, Протоколи на Синархическата Верига, 15(28). 08. 1912г., Алфиола, Варна, 1995г.

6. Учителят, Часът на Любовта, СБ, 1934г., с.3

7. Учителят, Който има невестата, НБ, София, 1935г., с. 113

8. Учителят, Сила и живот, НБ, 11с, Пловдив, 1933г., с.198

9. Беинса Дуно, Учителят за Словото, АлфаДар, 1999г., с.61

10. Беинса Дуно, Учителят за Словото, АлфаДар, 1999г., с.50

11. Учителят, Да възлюбиш Господа, НБ, София, 1946г., с.117

12. Учителят, Часът на любовта, СБ, София, 1942г., с.239

13. Условия за растене, НБ, София, 1949г., с.4

14. Учителят, Заведоха Исуса, НБ, V111с., Русе, 1926г., с.18-19

Категории