ЖИВОТ И БЛАГО
„Добрата молитва“
Пишете върху темата „Къде не е бил човек и къде няма да бъде?“
Какво е вашето понятие за Бога? Били сте при Бога и казвате, че пак ще се върнете при него. Може ли човек да излезе от Бога и да се върне при него. Философски – ако Бог е на всяко място, как може човек да излезе от Бога навън и да се върне при него. Това е значи алгебрически процес. Излизането е процес, започнал си да вършиш някаква работа. Като се казва, че си излязъл от Бога, значи започнал си да работиш нещо. Когато моят пръст започва да работи, той значи е извън спокойствието. Не се разбира, че излязъл вън от Бога. Христос казва: „Излязох от Отца и се връщам при Отца.“ Но той не казва „Излязох от Бога и се връщам при Бога.“ Неговите думи са други. А вие казвате: „Излязох от Бога и се връщам при Бога.“ У вас идеята е друга, но нито един от вас няма възпоменание как е излязъл. Не помни нищо за своето излизане – нито началото, нито края. Не зная дали ще помните, дали ще си спомните и края, като се върнете.
Ако един човек е започнал една задача да я решава, без да я разбира, след като е работил дълго време върху нея, дали ще има повече познания върху задачата. Вземете думата „сензу“. Думата „сензу“, след като я изследвате дълго и си направите заключение, какво ще разберете? От какъв език е, не знае.
Защо се е родила тази дума, и тя не знае. И защо ви я казвам на вас, и вие не знаете. Но има едно отношение. Първата буква „с“ е закон на промените. Втората буква „е“ показва причините на тези промени. Третата буква „н“ показва мъчнотиите, съпротивленията, които се срещат вътре в природата. Четвъртата буква „з“ показва преодоляващите причини, онова разумното, което преодолява нещата. Разумният човек може да ги разбере.
Думата „сензу“ показва, като се намериш при една мъчнотия, как да я разрешиш (Фиг. 1). Това е смисълът на думата „сензу“. Може да запитате защо е така.
Фиг. 1
Аз ви запитвам друг един въпрос. Когато срещнете човек с дълъг нос и кажете – той е напреднал човек, какво отношение има между късия нос и дългия нос? Или срещате един човек, който е снажен, има два метра височина, един метър широчина на плещите си, Крали-Марковски изглед, казвате: „Той е силен човек.“ Какво отношение има силата му към неговата големина и широчина?
Съществува в човека едно съзнание. Не е важно само големината, но тази подвижност, която вие виждате в тази големина. Като се намерите пред някоя планина, у вас се заражда чувство на страх. Ако тя би се размърдала като един човек, какво би станало? Благодарение, че планината е един голям философ, занят със своите научни изследвания, и хората се качват по него, ходят, скачат. Планините са заспалите герои на миналото човечество, които, след като са създали света, са заспали. И субективно гледат на света. Един мит има за тях. Ако тоз гений би се събудил в дадения случай, той би те хванал така, както ти би хванал една бълха. Ще кажеш: „Кой ти позволи да се качваш?“ А той сега, когато спи, ти можеш да ходиш навсякъде и казваш, че си свободен. Свободен си, но когато планината спи. А когато се събуди, ти трябва да бъдеш по-далеч от нея. Тогава аз определям. Всичките мъчнотии, които се събуждат в живота, какво показват? Показва, че вие ходите по гърба на един пробуден гений. А всяка радост показва, че ходите по гърба на един заспал гений.
Тогава някой казва: „Защо страдам?“ Защото ходиш по гърба на събудените гении. Казваш: „Какво трябва да правя?“ Ходи по гърба на заспалите гении. Вие сега определяте страданието. Доказвате, че е дошло отнякъде, отдето то не идва. Винаги пробудените гении произвеждат страдание. Имате майка в къщата си, тя се спре, вие бутате сладкото и като спи, вие вземате гърнето и бутате с лъжичката. Сладкото няма никаква опасност, но щом майката се пробуди, дойде тоягата. Като се пробуди геният, вие излизате с два реда сълзи на очите. Казвате: „Сладкото беше сладко, но горчив излезе краят му.“ Защо? Вие не трябваше да пробудите майка си. Трябваше да се молите тя да спи, докато вие свършите работата с гърнето. И като го турите на мястото си, тя да не види, тогава ние изваждаме едно правило. Вие искате да се занимаете с окултната наука, без да изваждате правило. Всеки един от вас иска да се прослави в света, да блесне името му. Това е копнеж във всички без разлика. И вие някой път вземате гърнето на щастието, на славата и го оставяте. Тъкмо искате да пръкнете, но се пробуди някой гений.
Казвам, кой ти позволи на тебе да бъркаш в това гърне. Този гений аз го наричам така. След като си написал ти като поет някаква поема, събуди се геният на критиката. И като те хване критикът, насоли те на общо основание и ти на улицата не може да излезеш. Той казва, че ти си първокласен невежа, който си позволил да буташ това поетическо гърне. Поетът казва: „Тези хора не разбират.“ Не че не разбират. Не са криви хората. Този поет е писал, когато гениите на поезията са били будни. Щом се събудят гениите на поезията, те ще го насолят. Той казва: „Гениите да влязат вътре в мене.“ Още по-трудна е тази работа да влезе геният. Той лесно влиза и мъчно излиза.
Виждали ли сте, когато при спиритическите сеанси влезе някой дух – някой път влиза и излиза, но някой път, като влезе, не иска да излезе. Един български спиритист като правил сеанси, идва един турчин, който влиза в медиума и казва: „Няма да изляза.“ Онези, които не разбират закона, казват: „Защо той, като е влязъл, не иска да излезе. Питам друг един въпрос. Защо водата, след като е влязла в шишето, не иска да излезе. Ако сте по-силни, ще обърнете шишето и ще кажете: „Излез.“ Но ако седиш и шишето седи на своята основа и водата казва: „Няма да изляза“, ти трябва да бъдеш силен, да обърнеш шишето надолу и да изпъдиш водата навън. Водата е много последователна, тя казва: „Ти ме вкара вътре в шишето, ти трябва да ме изкараш навън. Ако си бил силен да ме вкараш, бъди силен и да ме изкараш.“
Вие питате сега защо са дошли мъчнотиите. Ти си вкарал мъчнотиите в себе си и казваш сега: „Излезте.“ Тя не излиза навън и казва: „Ти ме вкара и ти ще ме изкараш навън. Вие ходите и се оплаквате от вашите мъчнотии. Не е ли смешно. Един овчар да вкарва своите овце в кошарата и да не може да ги изкара. Тогава ще мяза на онзи испански поет, който написал четири куплета и ги пуснал в обществото. Хората му казали: „Какво искаше да кажеш?“ Той казал: „И аз не зная.“ Всички ги наричат гениални, но не знаят какъв смисъл има в гениалността. Питат него, и той не знае. Вие ще си спомните, че този поет не е бил учен човек, но е бил прост. Вие да създадете една скръб в себе си. Това не е ли простота. Вие да свършите три факултета и да вкараш в себе си една скръб. Защо си я вкарал, не знаеш, но и не знаеш да я изкараш. И после казваш: „Защо Бог създаде такъв света? Защо Господ допусна тези страдания в мене?“ Ти тези страдания сам си ги създаваш. На Господа и наум не му е идвало да ти създаде тези страдания. Ти туриш пръста си до печката, изгориш пръста си, като го вкараш в огъня, изгориш си пръста, и страдаш. Господ не е създал тези твои страдания.
В какво седи в случая учеността на човека? Учеността на човека седи в следното. Вие говорите за здравето, но в какво седи здравето на човека? В три неща човек е здрав. Той яде добре, спи добре и диша добре. Това е здравият човек. Умният човек сега по какво се отличава? Умният човек мисли. Той върви добре и си почива добре. Я ми дайте едно ваше определение на умния човек. Тогава трябва да дадете един образец на такъв човек. Той е учен човек. Вие казвате, че едно тяло е топло. Трябва да покажете, че е топло или казвате, че свещта свети. Тя трябва да има известни качества. Свещта, която гори, трябва ли да докажете, че свети. Очевидните работи нямат нужда от доказателства. Запалената свещ няма какво да ви разправям дали гори, или не. След като запаля свещта, аз ще проверя една тайна за вас – може ли да виждате, или не. Ако е запалена свещта, че вие кажете, че не я виждате, това показва, че във вашите очи има една анормалност. И когато един човек не разбира един предмет, това показва, че нещо не достига в ума му. Колкото и да му разправям, предметът ще му бъде неясен.
Ако този знак представите на един българин, какво ще разбере? Вие какво ще разберете? Онези от вас, които са чели алгебра, това са алгебрични знаци, но тези знаци са условни. Те съществуват в една система и само онези, които проучат тази наука, те знаят. Там има повече от 200-300 знака. Цялата гръцка азбука и латинската азбука са турени в алгебрата. След туй има ред други знаци, с които учените хора разрешават.
Казвам, от чисто алгебрическо отношение, представете си, че вие имате линията А. Представете си, че имате линията А. Да допуснем, че тази линия е дълга и едната част от тази линия е 10 см и тази част от 10 см трябва да я измерим на 10 милионни части – всеки сантиметър по на 10 милиметра. Питам, колко време ще ви вземе тогаз, за да разделите тези сантиметри? Не знаете времето. Ако допуснем, че в една минута вие отделяте 100 частици от тази линия, тогава в 60 минути ще отделите 6 хиляди части. В 24 по 6 хиляди образуват 144 хиляди. В 10 деня колко ще отделите? Това време сега може да се съкрати, а може и да се продължи. Можем да ускорим този процес на деленето.
Фиг. 2
Следователно, ако ускорим, ще изразходваме повече енергия. Ако някой брои по-медленно, ще изразходва по-малко сили. Ако брои по-бързо, ще изразходва повече сили. Следователно оттам изваждаме великия закон: ако искаме една работа да извършим за по-кратко време, то това време можем да го заменим само с количеството на силата. Значи колкото силата се увеличава, толкова времето се намалява и колкото силата се намалява, толкова времето се увеличава. Следователно за намаляването или увеличаването на времето трябва да има увеличение и намаление на силата. Когато времето се увеличава, силата се намалява и когато силата се намалява, времето се увеличава.
Вие имате, да кажем, известна идея, която искате да прокарате в света. Кажете една дума, която да съдържа известна идея. (Един брат каза „Въздържание“.) От какво трябва да се въздържа човек? Или друг въпрос: защо му е любовта или защо му е благоденствието на човечеството? Да допуснем, че първият пръст иска да работи, какво му влиза нему в работата? Той иска благоденствието на цялото. Той трябва да си свърши работата, без да иска някакво благоденствие. Ако той свърши работата си, цялото ще благоденства, а ако не си свърши работата, няма да има никакво благоденствие. Иначе, преди да е свършил работата, ако той иска благоденствие, това е една превзета работа.
Какво нещо е човечеството? Човечеството, това е едно раздробено гърне на милиони части. Какво ще искаш ти благоденствието на човечеството? Всичките хора на земята аз ги считам парчета на едно счупено гърне. Тогава? И аз мога да ви докажа, че това е така. Ако хората не бяха части от едно счупено гърне, те не биха умирали. Понеже са части от едно счупено гърне, те умират. Може ли да благоденства едно счупено гърне. Вие може да кажете: „Всички хора са живи.“ Живи, но от счупено гърне. Нали знаете, че съвременните физиолози правят опити и изкарват сърцето на някое млекопитаещо или на някоя жаба. И сърцето дълго време може да пулсира вън от тялото. Турят го в една течност и казват, че сърцето живее, след като се отдели от тялото. Но той е живот на едно счупено гърне. Това сърце ще умре. Може ли цялото да умре, пък частите да останат живи? Имат един аргумент, който можете да лансирате. Човек, след като умре, клетките продължават да живеят. Но аз ще ви приведа друг един аргумент сега. Съгласен съм с вас, но ще ви приведа друг един аргумент. Той е следният. След като някой ви е отрязал една част от крака ви и я е изял, тази част продължава да живее, но не във вас, но в другиго.
Питам, ако някой е отрязал едно парче месо от тебе и го е изял, това парче живее в другиго, но ти чувстваш страдание. Защо? Като живее тази част в другите, ти страдаш. И там е философията сега. Ти страдаш, понеже онзи, който изял месото, е пробуден гений. И месото ти е изядено по единствената причина, че ти си бил на гърба на един пробуден гений, който е бил гладен. Ако някой е гладен, и той се пробуди гледа, че някоя кокошка ходи по гърба му, той я заколи и я изяде. Макар и да е вегетарианец, някой път той ще я изяде. Мислите ли, че съвременните хора са вегетарианци? Научно ще ви докажа, че не са. Те изяждат с милиони микроби и колко мухи вие изядете с хляба по някой път, даже и въшки. Някой турчин хване въшката и я хвърли в тестото. Вярвам, че всеки един от вас е изял по една въшка. Това ни навежда на факта. Тогава, за да се избавим от това противоречие, човек сам трябва да меси хляба. Турчинът извади въшката, тури я в хляба, и хлябът става малко по-вкусен.
Да не мислите, че аз съм краен в своите заключения. Има едно швейцарско сирене, в което се движат червейчета. Един българин донесъл от Швейцария такова сирене и като го видяла жена му, извикала: „О!“ Той казал: „От Швейцария е.“ Взема той, с ножа си реже и яде. Една въшка не е по-лоша от едно червейче. Обаче друга е идеята. Този въпрос има психологическа страна. Понеже въшката е паразит, опасността е там, че тази въшка, след като я изядеш, не може да се освободиш от нейните паразити и качества. Човек като се хване с въшката, опасна работа е. Но какво нещо е въшката сама по себе си? Кога се е създала тя? Въшките това са гениите на миналото човечество, които не са извършили своите длъжности и те са отказали да работят. И вследствие на това всичките са станали въшки. Когато някой път ти дойде една въшка, ти ще кажеш: „Гений си ти.“ И ти казва: „Върши си работата, иначе ще станеш като мене.“
Това е един мит за въшките. Тогава защо се срамувате от тези гении? Турете ги в едно шишенце и като хванете някоя въшка, турете я там. Вие, като хванете една ваша лоша мисъл, някой път какво правите с нея? Съгласен съм, че за такива работи не се говори, но когато хванете една лоша мисъл, какво правите с нея? Да я накажете, не вярвам. Вие направите една погрешка и като я видите, казвате: „Пиленцето ми, отде дойде.“ Погледне тъй и някой път я поглади. И толкоз се обичате и я скрийте някъде в някой долап. Казвате – само да не ви видят. И като излезе майка ви и баща ви, казваш: „Я излез, пиленцето ми!“ Като се върнат майка ви и баща ви, пак я затварят. В тоя случай вие постъпвате точно така.
Има известни погрешки, които, като ги направим, дълго време не може да се освободите от тях. Можете ли да ми кажете една погрешка, от която човек не може да се освободи? Но кажете ми една погрешка, която ти е приятно да я имаш. Погрешките за едни са учебни работи за други. Онзи физиолог или онзи, който се занимава с биология, взема ножа си и го прекарва върху жабата. От гледището на другите той е жесток. Но от гледището на учените това е научна работа. Нещастието на жабата е за благоденствие на хората. Вземете същото нещо в друга област. Вие роптаете против войната. Но някой във войната е изклал 10 души хора и му турят кръст за храброст. Вие оплаквате, че убили някого, но от гледището на един народ той минава за храбрец.
Тогава аз казвам. Ако един човек изпочупи 100 гърнета и му турят кръст за храброст, а друг, като минал покрай други гърнета, не ги е счупил, минава за страхливец, де е храбростта да счупиш гърнетата? Ако имаш тояга, добре. Но нямаш тояга, не трябва да ги буташ тези гърнета. Представете си, че някой от тези гърнета са дебели. Бутнеш го веднъж, дваж, търкаляш го, не се счупва.
Та трябва да се поставят нещата на известна анализа, за да се избавите от известни мъчнотии. Така, както хората решават, вие не можете да дойдете до никакво заключение. При съвременните хора вие не можете да имате никакъв морал, понеже това, което за един е морал, за други не е морал. За пример, ако едно дете излъже за един орех, това го считате за престъпление. Един овчар открадне едно агне, и това го считате за престъпление. Един богат човек направи една сделка за няколко милиона, злоупотребление наричате това. Сделка, комисионна. Един, който заколва крадената овца, се счита за престъпник. И онзи, който купува крадените кожи и ги употребява за обуща, го считат за престъпник. Обаче в природата не е така. И вие, колкото обуща носите, може би подир вас ще тръгнат 200-300 говеда и ще ви кажат: „Дайте ни кожите.“ Тогава какво ще бъде вашето положение? „Че продадени са тези кожи.“ Аз не съдя. Но ти, като носиш една крадена кожа, ти участваш в престъплението, нищо повече. Ти ще се спреш при обущата, ще си зададеш въпроса, от крадени кожи ли са, или не. И ако са от крадени кожи, не вземай, макар и без пари да ти ги дават.
Та сега аз не искам да се спирате върху въпроса, какво хората вършат и да кажете колко са жестоки хората. Въпросът не седи в това. Важното във всеки човек седи в неговото разбиране. Ти казваш: „Аз не мога да оправя света.“ Но от един човек зависи нещастието и спасението на света. Ако ти си в едно здание, което гори, отваряте вратите и влиза въздух, вие усилвате този пожар, но като дойде друг и затвори вратата, той противодейства на пожара, и този огън може по-лесно да изгасне, понеже огънят не може да продължи като няма въздух.
Следователно всеки един човек, който отваря възможностите за света, е отговорен. Ние сме отговорни за онези възможности, които създаваме в света за добро или за зло. Може да се даде обратен пример на горния. Да кажем, че някой човек се задушава в стаята и не отваря вратата. Чистият въздух спасява човека. Някой затваря вратата и дава възможност на смъртта да извърши своето действие.
Вие сте дошли на земята да живеете, без да разбирате законите на онази велика природа или законите, които Бог е вложил във вас. Всеки един от вас има известни интуитивни схващания. Например има един глас вътре, известни подшепвания: „Днес не прави това.“ Вие се отказвате да слушате този глас, и тогаз идват нещастията. Най-напред идват по-малки нещастия, после – по-големи и по-големи, и вие се чудите, че не ви върви. Ако не употребите храната както трябва, ако не пиете водата както трябва, ако не дишате въздуха както трябва и ако не възприемате светлината както трябва, вие не можете да имате един отличен живот.
Най-първо всеки един от вас трябва да знае да се справи с твърдата материя. Трябва да разбирате законите на твърдата материя. Казвате: „Той е твърд човек.“ Значи твърдата материя преодолява. Казвате: „Той е много омекнал.“ Значи водата преодолява. Казвате: „фантазьор е.“ Значи въздухът преодолява. Та в човека трябва да има съответствие между твърдите вещества, течните, въздухообразните и светлинните вътре в самата негова мисъл. Ако вие сте един поет, музикант, проповедник, пишете или каквото и да е, ако не знаете как да съчетаете тази материя вътре във вашия ум, вие не можете да имате никакъв успех.
Аз бих ви дал един пример. Един гениален музикант като му дам тези два тона – долно и горно „до“, той ще седне и ще свири. Онзи, който не разбира, трябва да му се направят тези промеждутъчни работи. Мога да ви обясня защо е така. В неговото съзнание има междини, в които има ноти. С този основния тон и горния са свързани всички други тонове на същата песен. Щом имате двете страни на една линия, за пример на линията вие може да си намерите пътя по правата линия (Фиг. 3). Изисква се опитност, известен начин за размишление. Вие седите и мислите по обикновен начин. Колкото и да ви се говори, обикновеният живот ви тегли надолу. Вие мислите само за вашата прехрана. За пример чиновник сте или имате някоя къщна светлина. Сутринта се обувате, обличате се, туряте си дрехите, гледате по джобовете си, гледате дрехите да нямат петно, туряте шапка, после мислите за ядене, за спане, за дърва, за въглища. Едва ви остава малко време да мислите за една светла идея, за Бога, за благото на човечеството. Казвате: „Той е много религиозен човек.“ Религиозен за пържоли. От сутрин до вечер мисли само за ядене. И когато мисли за Бога, той мисли за Бога, който да му даде нещо.
Фиг. 3
Светът иска да разреши въпросите на живота, да внесе ред и порядък. Бъдещият ред и порядък няма да се отличава много от сегашния порядък. И в бъдеще хората ще ядат, ще пият, ще живеят в къщи, ще спят, и тогава по какво ще се отличава земният живот, ще зависи от разумността на тяхното разбиране. Тогава ще ви приведа онзи пример. Ще зависи от бъдещото разбиране, понеже В хората има едно подражание. Една приказка има из българския живот.
Един син имал един стар баща, който бил на 90 години. На сина му дотегнало да гледа баща си. Взел го в един кош, изнесъл го вън да умре по-скоро. Той оставил и коша вън. Неговото дете гледало къде баща му оставил дядото. Бащата казал: „Това е.“ Обаче малкото дете казало: „Вземи коша, щото аз с какво ще те нося. Този кош ще трябва и за тебе.“ Бащата се спрял, помислил малко, взел пак баща си на гърба, и пак го внесъл вкъщи. Той разбрал, че това правило ще дойде и до него. Ние разрешаваме въпросите и не знаем, че това ще дойде и до нас, когато правим на някого нещо. Така че благото на човечеството е наше благо. И нашето благо е благо на човечеството. В това седи първият закон. Аз трябва да живея добре, за да бъде добре на човечеството. Ако всичките хора живеят добре, може да бъде добре и на цялото човечество. Някой ще каже: „Какво може да се допринесе от това?“ Може би вие сте последният човек, който се очаква да допринесе нещо. Мога да ви докажа, че не сте последният, но може би сте последен. Хиляди други чакат само вашия пример. Не както съществувате на физическото поле, но както съществувате в един свят, за който нямате още ясна представа. Може би този свят очаква, така както хората, когато посадят една ябълкова семка, крушова семка. Всички наблюдават дали ще поникне. Всички се радват, като поникне. Много зависи от това, да израстеш. И много хора ще се радват за това. Една хубава мисъл, която си родил ти в света, тя ще принесе благо, няма да изчезне. Всяка мисъл, която ти създаваш, тя съществува независимо от тебе. Тя ще принесе благо на другите, ще принесе благо и на тебе, и силата на вашия характер седи от родените мисли и желания и постъпки във вас. Онези ценните мисли трябва да ги родите. Родените мисли, които остават във вас, те образуват вашата гениалност. Не съществува друга гениалност освен тази. Вие ще кажете: „Господ да ни даде.“ Господ ще ни даде само условия да се развият тези мисли, желания и постъпки.
Не вземайте сега, че ще разрешите всичките въпроси. Но има известни въпроси, които днес може да разрешите. Може би от днешния ден зависи цялото ваше бъдеще. Представете си, че ако в годината има само един параход от Европа до Америка и ако го изпуснете, цяла година губите. Ако го вземете навреме, вие ще спестите време. Трябва да знаете, че в природата няма всеки ден параход. Има някой параход, който спира на вашето пристанище на годината веднъж, на десетте години веднъж, някой път на 30 години веднъж, а някой път и на 120 години веднъж. На 120 години като станеш, те ще те накарат – искаш – не искаш. Ще дойдат някои да те търсят. Ако ти не искаш, ти ще се качиш на парахода.
Сега какво остава във вашия ум? Не искам да се обезсърчавате от сегашния живот, но както и да се осмисля сегашният живот, който имате, и да се освободите, вие ще го минете. По този прашния път, по който вървите, нищо не е в състояние да ви извади – вие ще минете по този прашен път. Само ако знаете как да ходите, по-лесно ще минете, а ако вървите и дигате много прах, тогава не е хубаво. Ако знаете как да ходите и да не дигате прах – или в пътя трябва да отбивате ту вляво, ту вдясно, за да не дигате прах. Прах има по този път. Или ще бъде щастие някой път за вас, ако повали малко дъжд и прахът се изгуби. Дъждът значи щастие е някой път. То ще ти се усмихва, но този прах пак ще дойде. Тези лошите условия няма да се изменят. Може да мислите, че дядо ви, че баща ви има пари. Не се лъжете. Дядо ви е изгубил парите си, баща ви е изгубил парите си, вие ще остане да разчитате само на себе си. Разчитайте само на себе си, а пък баща ви и дядо ви, вашите приятели, те са посторонни работи, французите казват: „Ако дойдат, добре дошли.“ Французинът казва: „А la bonne heure15.“ („А ла бон йор.“) А пък турчинът превежда тези думи така: „Аз мога да го взема16.“
Вие сте тръгнали по един път. Не се обезсърчавайте от мъчнотиите, които можете да срещнете. При сегашните условия и млади, и стари се насърчават. Обезсърчение има при яденето, при спането. Обезсърчиш се, че нямаш ядене, че дърва няма, че чергите са тънки, че тънка е фланелата, че мазнина нямаш, че хората не мислят за тебе, че не си строен, а си малко хилав, че не си мускулест. Радвайте се във вашите обезсърчения. Ако един човек в света може да се насърчава, тогава, питам, къде трябва да отиде комарът. Ако един човек трябва да се обезсърчава, тогава къде трябва да отиде животът, заекът, де трябва да отидат малките птички. Но това са емблеми в света. Тези същества нямат даже нито една милионна част от тези възможности, които има в човека. Човек по отношение на животинското царство е едно божество. И това божество какво ще се обезсърчава. Има един пример за една жаба. Един български учител като бягал във време на войната, останал няколко деня без хляб сам. Молил се в една пещера на Бога за хляб. Идва една костена жаба и му носи малко хляб. Казала му: „Като имаш този хляб, ти пак ще живееш дълго и твоята воля ще се измени.“
Човек трябва да измени начина на своето вярване, на своето разбиране. Мнозина от вас сте свършили, разбирате математика, геометрия. Ти учиш граматика. В българския език има препинателни знаци: точка, запетая, удивителна, въпросителна, точка и запетая, две точки. Ако имате една задача във вашия живот, която е неразрешима, нали се удивлявате. Има някои задачи, при които трябва да се запиташ какво трябва да правиш. Падналият човек трябва да се запита какво трябва да прави. Какво трябва да прави гладният? Казвам му: „Яж.“ Жадният ме запита: „Аз съм жаден. Какво трябва да правя?“ Казвам му: „Пий вода.“ На уморения казвам: „Спи.“ Някой казва: „Пише ми се.“ Казвам му. „Пиши.“ Друг казва: „Чете ми се.“ Казвам му: „Чети.“ Някой казва: „Искам да служа на Бога.“ Казвам му: „Служи на Бога.“ „Искам да се бия.“ „Бий се.“ „Искам да го надялам.“ „Надялай го.“ „Искам да му докажа.“ „Докажи му.“
Ти трябва да се бориш, но трябва да знаеш какъв… и така, но трябва да знаеш какъв е начинът на борбата в този свят. Ако се бориш с една мечка, хвани я за пъпа. Ако може да я хванеш за пъпа, мечката нищо няма да ти каже. Иначе мечката ще ти даде един урок. И ще помниш кога си се борил с нея Ако се бориш с мечката, имаш една клечка кибрит, аз няма да хвана мечката за пъпа, но ще драсна една кибритена клечка, защото, като се опари мечката, разбира това и ще офейка. Няма животно, което да не бяга от кибритената клечка. Един американец в Африка срещнал един лъв в Африка. Американецът слуша един глас в своето подсъзнание: „Имаш една кутия с кибрит, драсни клечката.“ Той драснал клечката, запалва се тревата наоколо и лъвът избягал. Една кибритена клечка е в състояние да избави човека от една голяма опасност, но той трябва да знае как да драсне. Ако ти знаеш в живота си как да постъпиш – една мисъл в дадения случай на нейното място, тогава ще успееш. Това е правата мисъл. А щом не я поставиш на нейното място, ще имаш други последствия.
Сега чета по лицата ви едно чувство, което е подобно на следното. Един проповедник проповядвал на изпаднали богаташи – все милионери. Проповядвал им за Бога, за човечеството. Те само въздишат. Всичките като го слушат да говори за човечеството, всичките пъшкат. Пита ги проповедникът: „Защо пъшкате?“ Те казват: „Пъшкаме, защото нямаме пари да помогнем на човечеството.“ Те пъшкат за себе си. Та сега и вие като пъшкате като милионерите, аз поставям друг въпрос. Вие престанете да мислите, че сте милионери. Вие считате, че изгубеното богатство е щастие за вас. Защото, ако не бяхте изгубили богатството, вие щяхте да бъдете на дъното на океана. Сега сте го изгубили и вие сте излезли горе на повърхността.
Идеята за богатството в света, както хората схващат сега, е тежка идея. Аз не съм за сиромашията. Аз не съм за тая сиромашия, която сега съществува, но не съм и за това богатство, което сега съществува. Аз съм за една сиромашия, която за в бъдеще ще съществува, и за едно богатство, което за в бъдеще ще съществува. Някой път ще ви говоря за тази идея, за бъдещото богатство и за бъдещата сиромашия. Какво отношение ще имат те към сегашното човечество. Върху него ще се гради целият социален строй, целият бит на хората. Всеки един бит се съгражда според условията, които съществуват. По-висока култура не може да има. Зайците при тези условия, които имат, и хората при сегашното си разбиране не могат да имат по-висока култура.
Както и да разглеждате нещата, при сегашното разбиране хората ще имат същата култура. Няма да има богатство и равенство. Ще има господари и слуги, синове и дъщери, раждания и умиралки, лекари, съдилища – това е в реда на нещата. И ако този живот нямаше тия забавления, то щеше да бъде най-голямото нещастие, а пък тези забавления – то е щастието на съвременния живот. Ако болният човек не може да яде, няма ли да бъде за него голямо нещастие, като яде. Яденето за него е вече едно благо и това ядене, макар да не е сладко за него, допринася нещо за него. Някого съдят, и тази съдба ще събуди една мисъл у тебе, дали този човек е виноват, или не. Ти вече почваш да мислиш. Умре някой, ти почваш да мислиш защо е умрял, от какво е боледувал.
Съвременният живот е създаден, за да събуди мисъл у тебе. Срещаш например някой поет и ти мислиш: „Не мога ли да пиша и аз като него?“ И всичко това, което съществува в света – за и против, то съществува, за да събуди една велика мисъл в човешката душа и ако събуди, този ред и порядък е на мястото.
От гледище на бъдещето така трябва да гледате. Вие казвате: „Не можеше ли да бъде светът другояче създаден?“ Сега животът е благо за умните хора, а за онези, които не разбират, той ще бъде едно страдание.
„Отче наш“
Учителят си взе цигулката и на излизане от салона казва:
В живота винаги най-хубавото остава за друг път.
Девета лекция на Младежкия окултен клас, 18 ноември 1932 г., петък, 5 часа, София – Изгрев
