„Онези от вас, които имат слаб стомах или слаби гърди, които са нервни, сприхави, нека се подложат на житен режим за един, два, три месеца най-много. През това време не трябва да употребяват никаква друга храна, нито хляб, освен да дъвчат суровото жито, изчистено и измито. Ако ви се види много за един месец, направете опит за една седмица. Ще накиснете от вечерта сто грама жито във вода, ще го разделите на три равни части, ще дъвчете сутрин, на обед и вечер. Ако ви се пие вода през деня, ще пиете колкото искате. Ако бяхте се поставили на този режим от по-рано, щяхте да имате по-здрави зъби и нервната ви система щеше да бъде здрава и регулирана. Почувствате ли нещо дисхармонично от опита, спрете го.”
Наближи ли всяка година средата на астрономическата зима; когато Слънцето „преминава” през знака Водолей – символът на Новата култура и чистотата, с начало – в ден сряда и след пълнолуние, т.е. – при намаляваща Луна, последователи на Новото Учение правят по свобода и по дух така нареченият житен режим – особена диета, целяща изчистване на физическото тяло от тежките, зимни хранителни утайки и шлаки, пречистване на кръвта, тониране на организма и цялостна психическа обнова, свързана с ясна мисъл, позитивизъм и възходящи, градивни състояния на духа.
Нека с Мир и със Светлина да е облян пътя на брат Сава, за когото пазя в себе си красиви и живи спомени. За първи път отидох при него в края на февруари през 2000-та година. По това време бях студент в пети, последен курс и имах остра необходимост от квартира и брат Тео ме запозна със Савата, когото срещах по-предните години на Софийската Паневритмия и когото познавах само от разстояние. Брат Сава ме прие в четириетажното си имение и така се изредиха 15 месеца, през което време научих много и интересни неща за здравословното хранене, за мълчаливото служене и за някои по-специфични и поучителни опитности от братския живот по времето на Учителя.
През първите дни на моето пребиваване в къщата на Савата бях на житена диета, а той самият вече беше направил житния режим, но следващата година решихме да съгласуваме заедно действията си като си мислех преди това, че ще имаме общо „меню”, включващо освен жито, още – мед, ябълки и орехи, съответно – за стомаха, за сърцето и за ума; за физическия, за духовния и за Божествения свят – конструкцията работеше безпогрешно през скромните изминали три житени диети, които бях правил преди това. Макар и първоначално да бях останал разочарован от очакванията си, последствията донесоха със себе си една интересна и рафинирана радост, породена от твърде семплия и както ми се струваше тогава – прекалено аскетичен режим, оскъден даже и за минималистичния ми Асцендент Козирог.
Моето съзнание не допускаше други варианти тогава, просто защото не знаех за тях и не бях се замислял на 25 годишна възраст, че може да има някаква друга алтернатива на „общоприетия” начин, по който ми се струваше, че всички последователи работят с житото. Когато с мъка разбрах, че брата има намерение да се храни само с жито през деветте и половина предстоящи дни, автоматично приписах тази „изневяра” на определено строгата и подчертано аскетичната му сатурнова външност и същност, за да намеря спокойствие като си обясня нещата чрез съответствие. След естествено породилият се разговор между нас двамата по този въпрос, разбрах от брат Сава, че първоначално Учителят свободно е препоръчал именно такъв житен режим на сестра Йорданка, за която повечето от нас знаят, че се е грижила с отдаденото си служене за скромната кухня на Учителевото физическо хранене. Можем да си представим каква чистота трябва да се изисква от човек, заемащ нейната длъжност. Такава чистота се изисква и от всички нас, за да поддържаме Божествения си храм чист, свят и неопетнен, като храната е само едно от многото средства за постигане на тази цел.
Савата дълги години е живял в София при сестра Йорданка и нейният спътник – брат Жеков, даже е бил осиновен от тях, впоследствие се е грижил и за двамата. Савата унаследява от тях най-вече опита и знанията на по-възрастните служители на новите идеи, в частност – и начина за провеждане на житния режим, практикуван от Учителя и сестра Йорданка далеч, преди да се популяризира масово из средите на Братството. В широката обител на брат Сава са живели не само студенти в нужда, но и други хора и всеки е имал възможността да приеме от него жив опит, спомени и дух. В разговора ни за житния режим разбрах и осъзнах за себе си необходимостта от новия опит, от свободния експеримент, породи се желание за излизане от инертността на моите житни навици, макар и тригодишни. Реших тогава да направя житния режим по оригиналния начин, за който споменаваше брата – така, както са го правили със сестра Йорданка дълги години: предварително се избира един килограм негрухана пшеница, съдържаща всички хранителни и полезни вещества в неотделените трици и се разделя на десет порции – за всеки ден по сто грама, които предварително се накисват във вряла вода от предния ден. На следващия ден така накиснатото жито се разпределя на три порции за традиционните три хранения – сутрин, обяд и вечер като непосредствено преди хранене може леко да се стопли за минута-две. През деня се пие изобилно прясна и чиста минерална, или още по-добре – изворна топла вода. Житото се дъвче доволно дълго и се яде бавно; с мисъл, която живо и активно участвува в процеса на асимилация и с една идея за самото жито – за неговия произход и за великата жертва, която то доброволно прави за цялата земя.
Моето положително очудване след първите няколко дена беше, че липсва силният апетит, който обикновено съпътствува това традиционно, февруарско, доброволно и идейно самоограничение, може би и заради липсата на възбуждащите апетита мед, ябълка и три ореха. Всеки е свободен да прави или да не прави житния режим и ако го прави, да го прави по вътрешна свобода и нагласа, ние не сме последователи на догматизма и статуквото, но добре е да се знае размера на високата летва и спрямо нея да се съизмерваме без амбиция, а с усърдие и сериозно отношение, и най-важното – без вътрешно насилие, а с мир и любов. И житният режим не прави изключение в това отношение. Който има проблемни зъби и има силното желание да прави режима, естествено е, че ще свари житото повечко; който иска да включи ябълка за сърцето, мед за здрав стомах и три ореха за ума, или само една от трите добавки; естествено е, че ще ги включи в режима си. Даже мисля, че е по-добре да не се прави режима, ако ще се прави с амбиция и насилие, със самоизтезание и желание за себедоказване – в това, струва ми се, всеки е убеден.
Относно датата на започване на режима, всеки трябва да знае за себе си от каква отправна точка изхожда. Ако за приоритетни критерии се вземат: 30 дневното преминаване на Слънцето през знака Водолей и пречистващото действие на намаляващата Луна, означава, че тази година житният режим е добре да започне или на 19. 01. 2011 г. – сряда, или първите дни след тази дата – ако началото в ден сряда не е доминиращ критерий. Слънцето „влиза” в знака Водолей на 20. 01. 2011г. в 12:07 часа за координатите на София и ще пребивава там до 02:14 часа на 19. 02. 2011г. Ако приоритети за започване на режима са: месец февруари и намаляваща Луна, най-подходящото време е два-три дена след пълнолунието, което е на 18. 02. 2011г. в 10:35 часа. Всеки е свободен да избере времето за започване както на житния режим, така и на всяка една работа било според идейната си мотивация, било според планетните конфигурации, било според вътрешните си убеждения, знания и интуиция. Да не забравяме и колективната – регионална и национална интеграция с всички останали братя и сестри – може би това да е и най-важният приоритет!?
Да се пречистим чрез десетдневната житена проповед по свобода!
Й. Стоянов