ЗАКОНЪТ ЗА ОГРАНИЧЕНИЕТО И ЗАКОНЪТ ЗА СВОБОДАТА
5 часа сутринта
Добрата молитва
Ще прочета първата глава от Посланието към Филипяните.
За какво говорихме миналия път? (- За обходата.)
В природата съществуват два велики закона, неизменни, общи за всички същества, без разлика. Единият закон е закона на Абсолютната свобода – преведен така на човешки език. А другият закон е закон на абсолютното ограничение. Никой не може да ги избегне. Всякога, когато човек постъпва разумно, той е в закона на свободата. Никой не може да го ограничи. Всякога, когато постъпва неразумно, той е в закона на ограничението и никой не може да му помогне. Защо е така, не питай. И досега не е отговорено на въпроса защо хората ядат, защо се раждат, защо умират, защо вярват и защо не вярват. На всички противоречия никой досега не е отговорил. Или защо човек се радва или защо скърби. Изяснения има много в света, но никой не може да обясни как така една радост, която има вътре в тебе, ще се смени със скръб; едно любовно чувство, което има в тебе, как ще се смени с омраза. Това не е нещо, което може да го подтикнеш, да го разложиш, то е самочувствие.
После идваме до онази идея: Цялото никога не може да се разложи на своите части. Цялото може само да се проявлява, но да го разложиш на своите части не може абсолютно. Един човек не може да го разложиш. Той само се проявява и както се проявява, той се разлага. Разлага се в добро и зло, съединява се в добро и зло. Но не химическо съединение. Двама души може да се съединят – мъж и жена. Двама разбойника се съединяват, за да извършат известна постъпка. За да се осмисли земния живот, абстрахирайте се от вашите сегашни разбирания. Някой очаква да разбере нещата повече. Аз ви казвам, че колкото повече остарявате, вашето съзнание някой път ще се замъгли и намясто да поумнявате, някой път ще дойде оглупяването. Трябва да разбираме думата оглупяване. Всякога, когато човек иска нещо невъзможно в света, той е глупав. А пък кой е умният човек? – Той е този, който иска неща невъзможни. Две неща са възможни в дадения случай. Едното е положително, а другото е отрицателно. Възможно е да го направиш и невъзможно е да го направиш. Следователно щом се намериш в един момент, когато не можеш да направиш нещо, откажи се тогава от него. То е един въпрос неразрешен. Това са известни максими, които трябва да държите. Например някой път вие искате другите хора да мислят както вие. То е невъзможно. Или искате другите хора да бъдат добри, като вас – и то е невъзможно. Вие никога не може да заставите някого да бъде добър или лош. Вие може да повлиявате някой път, но ако мислиш той да върви, както ти искаш – не. Слугата може да се покланя на господаря си, но в първия ден, когато слугата вземе властта, ще покаже колко се подчинява. Също така и синът към бащата. Синът се покланя на баща си, но после, като порасне, казва: „Ако се проявяваш още като баща, аз ще ти дам да разбереш.“
В религиозно отношение вие се биете на общо основание. Единият тупа другия, но и онзи ще стане силен и той тупа после. Аз забелязвам, всички хора не си дават свобода. Всеки иска да влияе и да бъдат другите под негово влияние. Всеки, който влияе на хората, ще му влияят също, а който не иска да му влияят, той не трябва да влияе на хората. Да влияеш на хората, това значи да харчиш своя енергия напраздно. Някой ще каже: „Слънцето не влияе ли?“ – Не. Слънцето ни най-малко не иска да ни влияе. Също така и Бог. Законът е съвсем друг там. Законът на Любовта е съвсем друг. Той не е закон на влияние. Искаш да влияеш на някого, понеже се интересуваш. Силният човек няма какво да му влияеш. Силните хора са най-добрите хора, а пък слабите хора са най-лошите хора. Слабият може да лъже, а силният – никога. Слабият може да краде, а силният – никога. У слабия са всичките пороци. У слабия идват пороците да живеят. У силния въшки не живеят. Въшката, като дойде у силният, тя отскача на 4-5 метра надалече. При слабия дохожда да го изкушава дяволът, а при силния – не. Силният има изобилно енергия, от която даже дава, за да се освободи от нея. Дава я дар. Някой казва: „Аз толкоз време се моля на Господа и Той не ме е послушал.“ Че ти, ако мислиш с молитва Господ да ти дава, то е напраздно. А пък онзи, не се моли и Бог му дава.
Аз така обяснявам: Един нерелигиозен човек не се моли, но сутринта отваря прозорците и влиза светлина, а пък онзи, който е религиозен, не си отваря прозорците и не влиза светлина. Ако чакаш някой ангел да отвори прозорците и кепенците му [ти], то ти си даваш много голяма важност. Прозорците ако отвориш, то светлината ще влиза и без да се молиш. Молитвата не е механически процес. Има някои схващат механически нещата и минават за идеалисти. Всеки, който убива, няма никаква идея. Всеки, който употребява каквото и да е насилие, той няма никаква идея. Насилието не е идея. В цялата природа съществува насилие. В природата навсякъде господарува насилие. Единственото същество, което е започнало да се избавя от насилието, това е човекът. Човешкият дух търси път да се избави от насилието. Ти насилваш друг, но ти не си господар. Някоя друга природна сила те тласка, като машата в огъня. Машата влиза в огъня и хваща огъня. Казва: „Аз го хващам.“ – Не. Ти си един дилаф. Казваш: „Какво да правя?“ – Няма да бъдеш дилаф. Не мисли, че ти си създаден да бъдеш дилаф. Дилафът е едно понятие на човека. Щом си създадеш една отрицателна идея, ти се влияеш от хората. Мразиш, съмняваш се, това е влияние от хората. Отслабваш, усилваш, това е влияние от хората. Това не е закон на природата. Най-първо трябва да се освободиш от всички човешки влияния. Всички отрицателни неща в природата се дължат на човека. Всичко това човек е създал. Той е гениален в това отношение. Мързелът, невежеството, беднотията, болестите е създал човекът. Мога да ви наведа много примери.
Ти си сиромах и мислиш, че си сиромах. Като престанеш да мислиш, че си сиромах, ще престанеш да бъдеш сиромах. В деня, в който застанеш на онова положение, [на] което си турен от Бога, ще престанеш да бъдеш сиромах. Че аз мога да отбия една вода, чрез бент от дома ми. И тази вода няма да мине през двора ми. Какво трябва да направиш? Трябва да премахнеш този малък бент и водата ще протече свободно през двора ти. Сега всички имате бентове в мислите, чувствата и волята. Ти казваш: „Човек трябва да мисли.“ Мисълта не е едно прямо действие на Слънцето. Човек не мисли прямо от Слънцето. Човешката мисъл е под влияние на Месечината. Следователно сегашната мисъл на хората е под влиянието на Месечината. И затова мисълта е често раздвоена. А чувствата са под влияние на Слънцето. Но понеже умът е под влиянието на Месечината, умът е студен. Умът поглъща онова, хубавото от чувствата и затова умът се въздига, сърцето отслабва.
Гордостта на човека е голяма студенина. Трийсет, четиридесет, петдесет градуса студ има. Горделивият човек, дето мине, замразява хората. Като те погледне онзи, който ти заповядва, това е студ. Вие работили ли сте при 150 градуса студ? Гордостта е студ от 270 градуса. Дето казват, че в физическия свят е възможен студ около 270 градуса под нулата, това е гордостта. Приблизително 270 градуса студ е човешката гордост, при която абсолютно никакъв живот не може да съществува и казват: достойнство човек трябва да има. Какво достойнство може да има на северния полюс? Достойнство може да има човек, когато растат и зреят плодовете. Там, дето всичко е замръзнало, какво достойнство може да има?
Смъртта, това е студ. Единственото нещо, което е родило смъртта, това е човешката гордост. Това е едно желание у човека да стане той господар, да заповядва на всички хора. Едно божество да стане. Той не е разбрал закона. Бог в света, Който е създал света, е дал нещо от себе си. Всичко, което хората са приели е от Бога. Бог е дал всичко от как се е създал света. Бог е дал толкоз много и никога не е казал: „Върнете това, което съм дал.“ Но държи хората отговорни, чрез двата горни закона. Като постъпваме, се прилагат тези закони. Ние имаме самочувствието на Любовта, като постъпваме по свобода. А пък като постъпваме зле, имаме онова самочувствие на омразата, на вътрешното недоволство. Има едно съзнание в света, което никога не потъмнява, то е Божественото съзнание. Всички други съзнания все се ограничават, все потъмняват. Изисква се малка причина да потъмнее съзнанието. И тогава човек, който не разбира, изменява се.
Та, изисква се да имате ясна представа за това. Аз ви говоря за неща, които аз зная. Аз зная толкоз работи, които не сте сънували. Не сте сънували, понеже не сте си дали усилие. Вие очаквате знанието да дойде отнякъде, от никъде няма да дойде знанието. Това знание ще излезе от вашата душа. В вашата душа е турено усилието на знанието. И като казвам: аз зная това, аз зная и живея това. За мене всичките недостатъци, които имат хората, са известни и зная причините. Няма нещо, което може да ме изненада. Няма нещо, към което да се стремя, към света и от което да се изненадвам. Но има някой ваши стремежи, от които вие ще имате разочарование. Като хора вие ще се разочаровате. Рекох, всички ще се разочаровате.
Там, дето хората свършват, ангелите започват. Там, дето ангелите [свършват], Бог [започва]. Да ви изясня мисълта: Човек винаги започва добре и свършва зле. Няма човек, който да е свършил добре. Оттам, дето свършва човек, започват ангелите. Ангелите започват зле и свършват добре. И там, дето свършват ангелите, започва Бог, Който започва добре и свършва добре. Вие искате доказателства. Те са детински доказателства. Да ви приспя в магнетичен сън и да ви туря в илюзии, но като се събудите, няма да ги имате.
Абсолютна свобода е да се радваш на свободата на един човек, когото срещнеш. Човек, който е свободен, от него всичко може да очакваш, а пък човек, който не е свободен, от него нищо не може да очакваш. Щом ти освободиш един звяр, той ще ти се отплати. Един лъв бил хванат в един капан и седял цял ден гладен. – „Ще ти бъда признателен цял живот, ще си изменя естеството, ти бъди уверен, че ще ти бъда признателен.“ Човекът го пуснал. Лъвът си разтърсил козината и казал: „Аз нямам време, ще умра, каква полза, че си ме освободил? Човекът се намерил в чудо и казал: „Ще питаме трима души и ако те кажат, че за направеното добро няма признателност, ще ме изядеш.“ Срещнали старо куче, питали го има ли признателност за направеното добро. То казало: „Не, едно време бях младо и като остарях, господарят ме натири.“ Намерили един стар кон и го попитали има ли признателност за направено едно добро? Конт казал: „Няма, аз когато бях млад кон, господарят се грижеше за мене, а сега, като остарях, ме натири.“ Оставало още един свидетел. Срещнали лисицата, на пътя и я попитали: „Какво ще кажеш за направеното добро, има ли признателност?“ Лисицата казала: „Не ви разбирам въпроса, какво искате да кажете. За да разбера тази работа, трябва да схвана как седи въпросът.“ Човекът казал: „Аз направих услуга на лъва.“ Лисицата казала: „Не ви разбирам, как беше турен кракът в капана?“ Лъвът показал и турил крака в капана. Затворили капана и лисицата казала на човека: „Глупако, върви си по работата. Този лъв да си е отварял очите.“
Не освобождавай злото, което е затворено в тебе. Дръж го там, нека седи затворено. Щом освободиш това зло, то най-първо тебе ще те повреди. Трябва да мислите разумно. Не, че не мислите разумно, но вие сте под разни влияния. Болните оправят живота по един начин, а пък здравите по друг начин. Болните казват: „Да имам чорбица, да имам паница“, а пък здравият човек не търси никакви милосърдни сестри, да му помагат. Той става сам, облича се сам, изчистил къщата, запаля си огъня. Откъде е дошла и е влязла тази мисъл във вас, да ви шетат хората? Мене, когато ми дойдат гости, все искат да ми направят някоя услуга, а пък аз зная закона: Няма по-опасно нещо от това да ти услужват хората. Ти ще направиш нещо, но няма да може да го направиш както трябва и аз ще се поразсърдя и после пак ще го направя. Та спестяване на времето е нужно.
Старата философия е: Вие искате да бъдете свободни, но друг да ви освободи. И досега хората мислят, че Христос ще дойде в света да освободи хората. Ако Христос трябваше така да освободи хората, Той щеше преди 2000 години да ги освободи. Сега почнало едно друго освобождение, вътрешно. Свободата е един вътрешен акт на човешкото съзнание. Сега хората искат и по стар начин въобразяват си все за свободата. Но начинът на освобождението е вътрешен. И може да знаете, че във вас има една мощна сила, с която може да разполагате. Силата е в човешката мисъл. Но има нещо в човека, което може да пробуди човешката мисъл към работа. Мисълта е мъртва, а онова е силното. Аз сега няма да ви кажа какво е. Аз съм ви казвал много работи, за които не сте плащали. Аз не съм видял досега нито един да е донесъл плод от своето дърво. Вие все носите чужди работи. Много пъти са ми донасяли баници с развалени яйца, смесени от чужди кокошки, аз нищо не казвам, благодаря. Не казвам, че зная кокошката, която е снесла, но ти си крадец и искаш да се препоръчаш. Аз турям в моя живот – тефтера: блажена е тази кокошка, която е снесла яйцето, нещастен е човека, който носи яйцето. Когато даваш нещо, дай го от себе си. То да извира от твоето сърце и твоята мисъл. И тази мисъл като вложиш, ще възкръсва[ш].
Сега имаме две врати, които са затворени. Истината седи в затворените врати на човешката душа и на човешкия дух. Съвременните хора са затворили вратите на своята душа, на своя дух и са отворили вратите на своя ум и на своето сърце. Там, отдето спасението никога не може да дойде. Спасението ще дойде през вратата на човешката душа и на човешкия дух. Силата е там. Сега вие ще искате признаци Мога да ви дам признаци. Мога да ви пиша диагнозата. То не е болест, но може да се опише. Да кажем, че имате ревматизъм. Какво нещо е ревматизмът? Ревматизмът е последствие на човешката леност. Когато един човек е ленив умствено и сърдечно, идва ревматизмът, но вие ще кажете: „Аз работя.“ Работата е един разумен акт. Работата не е нещо неразумно. Ти трябва да намериш удоволствие в работата. Вдигнеш едно камъче, но това камъче, което си дигнал, то може да ти причини хиляди добрини.
Сега вие искате да вършите велики работи. Никой не може да освободи човека. Русите освободиха българите. Освободиха ли ги? Тези, които господаруваха в турско време и днес господаруват. Ти станеш християнин и пак вършиш грехове. Не, християнинът прави греховете явно, а пък онзи ще ги скрие. Има разбира се един малък прогрес, но нищо не се ползувам аз като човек. Аз говоря за същината на човека. За пред хората, може би се ползува човек, но за себе си нищо не се ползува, губи.
Ако човек върви по другия път, ако вие отворите вратите на вашата душа, ще дойде това, което вие очаквате. Вие ще се разберете с хората. Много пъти ние не се разбираме. Срещнеш някой човек, не се разбирате с него. Вие му говорите, а пък той е гладен. Рекох му: „Ти имаш една болест в стомаха си. Аз съм лекаря, знам да лекувам глада.“ Гладът е една болест. Тя не е от много опасните. Лекувам болестите на глада. Изваждам му едно парче от торбата си, второ парче, трето парче. Онзи казва: „Твоите церове действуват много хубаво.“ Тази болест действува периодически, по три пъти на ден. Следователно ще вземаш по три хапки всеки ден.
Да се върнем към идеята: За да бъде мисълта ви права, в този смисъл, в съзнанието ви трябва да има малка светлина и малка топлина. Това, което искате да направите за някого, да го освободите, тази свобода трябва да бъде ваше достояние. И тази свобода вие не трябва да я давате. Някой казва: „Аз жертвувам себе си за другите.“ Думата жертва трябва да се изтълкува. Жертвата е метод, който показва истинския път, по който свободата идва. За да се жертвуваш, значи да му покажеш истинският път, по който свободата идва. Апостол Павел казва: „Ако раздам всичкото си богатство, а любов нямам, нищо не се ползувам.“ Ти може да се жертвуваш, но ако ти не показваш на хората правият път на душевния живот, ти не може да ги освободиш. Семето ще го хвърля в земята и ще го заровя. Ето един начин. Аз вече съм му показал истинския път. След една година, като се върна на същото място, семето вече е израснало, то ще ни каже: „Много ти благодаря. Ето плода за твоята услуга.“
Сега вие се оплаквате от страданията, от несгодите на живота и аз се оплаквам с вас заедно, т.е. под думата „оплакване“ аз разбирам следното: аз виждам, че ти си една спънка в моя живот. И мисля за начина, по който може да ги премахна, по разумен начин. Вие досега правили ли сте един опит. Вие сте болен и викате лекар. Хубаво е, но викате 12 души лекари и те направят консулт и казват: „Според нашата наука, вие сте осъден да заминете за другия свят. Опитани са всички средства.“ Вие повярвате във всички лекари. Сбогувате се с вашите домашни, мислите, че тези лекари са ви говорили истината. Че ако 12 души стягат въжето на врата му, той няма да умре. Ако тези 12 души му теглят въжето и казват: „Ще умреш“, той ще умре. Той трябва да извади от джоба си едно ножче, трябва да пререже въжето. Онзи нека си теглят. Ти да се освободиш. Някой казва: „От мене човек няма да стане“ – лекарите теглят. Ще кажеш така: Онзи, Който е създал света и Който ме е създал, по-силен от Него няма и аз ще бъда жив. Това въже не трябва да бъде на моя врат, нищо повече.
Разправяше ми един господин. Пътува той и гледал разбойници обират. Той върви и казва: „Няма какво да им дам. Разбойниците може да ме измъчват.“ Нещо му казва: „Кажи на тези разбойници, че си много беден.“ Оплаква се той. Главатарят на разбойниците казва: „Ние гладни хора не оставяме да умрат. Другите хора имаха повече, че им взехме.“ И те му дали. Ако тоз пример се извади, в съвременния морал, ще кажете: „Голямо престъпление е, че тези хора обират и дават.“ Че целият сегашен строй не е ли обиране? Ние казваме, че така Господ направил. Че ако така Господ беше направил, тогава ние щяхме да бъдем щастливи. Но нас ни залъгват с идеи, които не са Божествени. Казва някой: „Така е казал Христос.“ Какво е излязло от душата на Христа, няма какво да ми казваш, какво е казал Христос, но да извади от джоба си нещо този човек. Какво му искам? – Само една кибритена клечка. Рекох му: „Ти приятелю имаш 100 клечки, дай ми една клечка от своята кутия, да направя едно добро.“ Това е най-малкото, което можем да направим. Няма какво да казвам, че имах пари. Една жива клечка ще му дам, да си запали огъня. А пък другите работи сами ще дойдат.
Вие сте богати, но вие лъжете, че нямате нито пет пари и казвате, че баща ви нищо не ви е оставил. Търсите наследство, да го намерите вложено в банките. Вие ще ме питате сега: Къде? – Ще намериш вратата на своята душа, ще намериш телефона и ще попиташ в Невидимия свят, баща ти е там. Ще кажеш своя номер, на кое място си и там ще попиташ за Баща ви и наследството. Няма да викаш живите хора, а ще повикаш мъртвите. Умрелите само говорят истината, живите не говорят. Умрелите само, които са заминали за онзи свят, говорят истината. Не са заинтересовани, ще ги викаш. Под думата „умрели хора“ аз разбирам тези, които могат да кажат истината. Умрял е за лъжата човекът. Като срещнеш един разбойник, какъв човек е той? Той е един човек, като голям камък, който се търкаля отгоре, той е силен и мощен, но никакво добро няма да ви допринесе.
Следователно, всяка ваша мисъл, която може да ви причини болка, не е мисъл, която може да ви освободи. Вие дръжте вашите стари възгледи. Поне постъпвайте по два начина. Това, което не може разрешите по стария начин, ако нещо може да разрешите по стария начин, разрешете го по него, но това, което не може да го разрешите по стария начин, разрешете го по новия. Например дойде болестта. Лекарите казват, че тази болест е неизлечима. Онези, които не разбират окултните закони, казват: „В следующето прераждане. То се е видяло, че в този живот няма да станем хора.“ Това е залъгване. Няма в следующето прераждане, в това прераждане ти имаш задачи, а в следующето прераждане ще имате други задачи. В следующето прераждане ще бъде още по-лошо отколкото сега. А пък в сегашното прераждане е най-добре. Ти може да станеш сега свободен, да нямаш нужда да търсиш друго прераждане, понеже всяко прераждане е експедиция с големи разноски. И после ти ще плащаш разноските за тази експедиция.
Тази теория я изнасят индусите. В нея има едно малко залъгване. Тя е права донякъде. Но има лъжливи работи в учението за прераждането. Работата за сегашното прераждане трябва да я извършите сега. Отложиш ли я, ще губиш много, но [и] ще останеш назад. Всички онези, които не са изпълнили този закон, както трябва, така се образуваха всички млекопитающи, риби, растения, камъни. Всички онзи, които не изпълнят закона, ще останат назад. И вие ще останете по същия начин. И тогава ще дойде пак един период. Ние вървим сега по обратния закон на абсолютното ограничение. Трябва да се избавим от него. Никой не може да избави сега хората от сегашното положение, понеже вървят по закона на абсолютното ограничение. На този закон, на абсолютното ограничение му остава малко време още, но сега ще бъдете ли готови? Иде една епоха на абсолютна свобода. Тази абсолютна свобода иде от разумни същества, които са спечелили много и идват на земята да вложат капитала си, да покажат на хората пътя. Вие ще бъдете ли свободни да използувате пътя на абсолютната свобода?
Вие казвате: „Само за любов ни говори Учителят. Побеляха ни главите от любов.“ Аз не знам каква е любовта ви. Пукнат ти главата, за любов говориш. Бият те, пак за любов говориш. Главата ти не трябва да се пука. Ревматизъм не трябва да имаш. Никаква неврастения, никаква стомашна болест, никаква омраза, никакво безверие. Това е един непотребен багаж, който ти носиш със себе си, след като се освободиш, ще се намериш в един нов свят.
Ти си учител в едно село, казваш: „Гимназиален учител да стана.“ Какво ще спечелиш от това? Или казваш: „Министър да стана.“ Ти ще бъдеш един министър и българите ще кажат за тебе: „Хубаво се накраде. Тази къща все от крадени пари е.“ И като дойде някоя друга партия, ще ти изнесат греховете. Защо да станеш министър, да се товариш с грехове или ще станеш някой висок чиновник, не ти трябва. Те са за други хора. Ще станете чиновници, ще станете учители, ще станете слуги. Но като станеш слуга, аз искам като слуга да бъдеш господар на себе си. Ще кажеш: „Аз съм човек тертиплия251 Ставам в 4 часа сутринта, половин час употребявам за себе си, в 7 часа закусвам, а към 8 часа съм готов да служа на моя господар, в 9 и половина пак съм свободен, към 3 и половина пак съм в услуга на господаря си. Тогава имам свободно време, мога да свърша на господаря много. Но, ако речете да ми заповядвате, нищо не може да ми заповядвате, ще ме помните най-малко за 100 години. Ако ме оставите свободен, сто години ще ме помните за доброто ми. Но ако не ме оставите свободен, пак 100 години ще помните последствията.“
Бог ни е оставил свободни, величие има в Бога, ние грешим и Той ни гледа. Той вижда и използува тези две неща. Той е господар. Той свързва тези два закона в едно и прави цяла верига. Ден и нощ прави в нашия живот. И понеже ние сме щастливи, Той казва: „Понеже вървяхте по закона на свободата, дойдоха тези щастливите дни.“ Когато дойде нещастието, казва: „Понеже вие вървяхте по закона на ограничението, дойдоха нещастията.“ Ние сами сме причината на нашите нещастия. Не са хората отвън. Те са условия. Човек може да пакости на себе си. Каквото и да мислим, че ние сме господари, Бог е поставил свободата ни в наши ръце.
Сега изводът е, както ви виждам аз, вие в много неща много вярвате, а в някои неща сте много скептици. Аз харесвам и едното и другото. Но вие вярвате в това, което няма да стане, а пък не вярвате в това, което може да стане. Всякога, когато хората вярват в това, което аз говоря, то ще стане. А когато говоря [и не вярват], то няма да стане. Една мома срещнала момък и той и казва: „Аз ще те направя царица.“ Целия живот тя става царица. Турят те тебе цар, но тези, които са те турили цар, ще те смъкнат долу. Ти уповаваш на хората – да знаеш, че който те е качил, той ще те смъкне. В какво седи вярата на човека? Може да вярваш само в това, което е възможно. Ако ти се насилваш да вярваш в това, което не е възможно, то е насилие. Никога не се пресилвай в неща, които са невъзможни. Те са невъзможни, но и да сполучиш, нищо няма да добиеш.
Да ви покажа една невъзможност. Може ли да изпиеш целия Велики океан? Невъзможно нещо е. Може ли цялото човечество да го турите в един лешник и да го носите на гърба си? Може ли всички същества да ги съберете в един лешник и да ги носите? В математиката мога да докажа, че две е равно на четири. Един син доказва на баща си, че две кокошки са равни на три. „Синко, казал той, ще приложим на опит.“ Слагат две кокошки опечени и казва на сина си: „Майка ти и аз ще вземем девет кокошки, а пък третата ще оставим за тебе.“ То е в съвсем друг смисъл, законът е друг. Не мислете, че девет може да бъде равно на трит. Сега практическото приложение: имаш една мисъл. И ако в тебе има най-малкото съмнение, тази мисъл е слаба. Всяка мисъл, в която може да се съмнявате, е слаба.
Съществува един закон в окултната наука, той е следния: Там, дето има едно малко съмнение, там нещата не могат да се реализират. Щом се премахне от душата ви най-малкото съмнение, нещата могат да се реализират. И мога да ви приведа факти. Често се случва, че някой човек е здрав и заболява. Този човек дойде в едно лошо положение и изгуби своето съзнание. И като стои така, без да е мислил няколко деня, той ще оздравее. Ако не е изгубил своето съзнание, мъчно можеш да го излекуваш. При всяка неизлечима болест, човек трябва да изгуби своето съзнание или да прекара своето съзнание в по-високо поле. При магнетическия сън, извадят съзнанието му и го поставят в по-високо поле и му казват, че ще бъде излекуван и той има вече мисълта, че ще бъде излекуван и той оздравява. Всякога съзнанието на човека, когото лекуваш, трябва да го издигнеш в по-високо поле. Всяка идея, с която трябва да замениш една твоя идея, седи по-високо от последната и всяка мисъл, с която искаш да замениш една твоя сегашна мисъл, трябва да седи по-високо от последната. Само така може да се излекуваш.
Под думата „природа“ аз разбирам съзнанието на същества от човешки род, но понятието човешки род употребявам в широк смисъл. Ето какво разбирам: Човешки същества, които живеят в слънчевите системи. Защото хората живеят във всички слънчеви системи, навсякъде. Тези разумни същества съставляват природата. То е природа. В всяко нещо, което става, те участвуват и когато ти дойдеш в контакт с тях, те премахват каквато и мъчнотия да имаш, те са силни и мощни. Ако поставиш един човек в магнетически сън и му внушиш мисълта, то и най-лошите болести изчезват. Христос какво направи със слепия? Той направи кал, тури на окото, вложил мисълта и онзи оздравял. Ако ти възприемеш, че има такова съзнание, ти ще постигнеш нещата. Иначе никога няма да постигнеш нещата и ще бъдеш нещастен, както другите хора, ще умреш като тях.
Христос дойде да отвори, да свърже душите на хората с Бога. Бог беше в Христа и показа закона, по който трябва да живеем. Сега какво разбрахте вие? Да не би да сте ме разбрали както един свещеник, който проповядвал и попитал слушателите си: „Разбрахте ли ме?“Те казали: „Не“ Той казал: „Като не сте ме разбрали, няма какво да ви говоря.“ Друг път слушателите му казали: „Разбрахме те.“ Той тогава казал: „Ако сте ме разбрали, няма какво да ви говоря.“ Това как се нарича в логиката? Това са софизми, с които се заобикаля истината.
Първото нещо е: Имайте една ясна представа за себе си, вие като човек какво представяте. Вие по някой път се сравнявате. Срещате някой човек и казвате: „Този човек ми е неприятен“, и не знаете защо този човек е неприятен. – Понеже той има еднакви качества като вас. Затова ви е неприятен. Ако срещнете някой човек, който е по-горделив от вас, той ви е неприятен. Той иска да ви се наложи. Или вие обичате да пипате и той обича да пипа, но той е по-майстор от вас и ви е неприятен. Или вие обичате да биете и той обича да бие и ви е неприятен. Всякога, когато имате един недостатък и онзи има изобилие от това, той ви е неприятен. Това са отрицателни работи.
Това, което свързва хората е, има една точка под лъжичката, която свързва хората. Това е една връзка. Друга една връзка има отгоре на главата. Наричат го милосърдие. И третото никъде не можете да го поставите, то е човешката душа. Ти срещаш един човек, когото считат, че той представлява отражение на тебе и като го видиш, приятно ти е, той те вдъхновява. Той те вдъхновява и ти трябва да го вдъхновяваш. Любовта действува по два начина.
Една любов, която възприема и друга любов, която дава. Законът на ограничението се премахва от това, което може да вземеш от положителната любов, а пък законът на Любовта се показва по този начин. Свободен е само този, който дава. Той е абсолютно свободен. А човек, който взема е този, който освобождава от ограничение. Първият проявява свобода. Ако вие вървите по първия закон, вие като дадете нещо, онзи, който възприема вашата любов, той ще се освободи от ограничение.
Срещаш някой човек и казваш: „Дали този човек ме обича?“ Според вас как се определя обичта? Този, който ви обича, той никога няма да гледа да проникне във вас. Това не е любов. Онзи, който ви обича, той никога няма да гледа да проникне във вас, да види какво има във вас. Но той ви гледа и му е приятно, че ви гледа. И когато слушаш онзи, когото любиш, да ти е приятно. А пък ти слушаш някого, искаш да критикуваш дали говори правилно, това не е любов.
Когато слушаш с любов, ти ще оставиш граматиката. Онзи, който говори по любов, той говори много правилно. Има един език в света, аз изучавам българския език, от този искам да приведа някой неща. Всеки един език на земята трябва да се повдигне по форма. Изразът трябва да се повдигне. В българския език има ударение. Ако слоговете, които произнасям аз, докарват нещастие, има думи, създадени по известни данни и когато човек ги произнася, никакво добро те не носят. Аз търся сега най-положителните думи в българския език. Някой изслушва някого и казва: „Голям будала е той.“ Ако има от вас трима души, ще направя опит. Но не с невежи. Ако има трима души най-способни, ще си изберете трима души, с които аз ще направя опита. Нека бъдат двама братя и една сестра, млади и стари най-способните, най-даровитите и с тях мога да направя опита, а не с невежите. Какъв опит бихте искали да направя с тях? Кажете ми. Ако бихте искали аз да направя опита, вие бихте искали чудеса. Какви чудеса бихте искали?
Христос направи връзка. Ще направиш връзка с някой човек. Да направиш едно чудо, да убедиш хората дали има Бог или не. Обаче не може да убедиш хората, че Христос е възкръснал, докато ти не възкръснеш. Как ще докажеш че е възкръснал? Аз, възкръсналия, като дойда, ще приличам на огъня. Птицата мисли, че без крила не може да живее, рибата мисли, че без вода не може да живее. Някой казват, че е възкръснал. Какво се разбира по възкресение? Под думата „възкръснал“ се разбира човек, който не реагира зле върху живота, оставя Божественият живот да тече, без никаква реакция, абсолютно свободно, на живота не туря бент, не туря препятствие на Божествения живот. Той е абсолютно свободен, работи върху себе си и за другите. И дето мине, той всички хора се запалват. Светът може да се освободи в един момент, ако всичките хора повярват.
Един български свещеник ми казваше: „Хубаво е да си свещеник. Всичко съм опитал, но да имаш парици, друго е.“ Казва: „Аз чета, погребвам някого, кръщавам някого, благославям някого, но като ми дадат пари и пипна парите, казвам: хубаво е да си поп.“ И после той разсъждава и ме пита: „Тоз, който се радва на парите, поп ли е?“ Рекох му: „Не е поп.“ И той ми казва: „Не зная как съм станал и аз поп. Какъв дявол е този, и като се зарадвам, казвам си: ще те разпопят. Благославям хората, говоря им, но като бръкна и пипна парите, радвам се.“ И той ми казва: „Ако ти си на моето място, какво ще направиш?“ Рекох му: „Аз още не съм способен за това. Не съм достигнал до там.“
Сега да оставим съществените мисли. Законът на абсолютната свобода и закона на ограничението. Трябва да знаете, че Бог се проявява само в закона на абсолютната свобода, а пък човек се проявява в закона на ограничението. Когато свободата действува в нас, ние познаваме какво е Бог. И тогава познаваме какво е щастлив живот. Тогава познаваме Любовта. Ние не може да познаем Любовта, ако не сме свободни.
Отче наш
38 лекция на Общия Окултен клас 7. VI. 1933 г., сряда, Изгрев, София.
