Словото

ЗАКОНЪТ НА ВЯРАТА И НА АЮБОВТА

ЗАКОНЪТ НА ВЯРАТА И НА АЮБОВТА

Добрата молитва“

Духът Божи“

Пишеше върху следната тема: „Отличителните черти на любовта и омразата“.

Ще говоря на тема: „Обяснения на числата“.

Под число се разбира отношение, връзка. Има известни скрити прояви в човешката душа или в човешкия дух, които трябва да се изявят. За да се проявят, трябва да има известен простор, трябва да се материализира нещо от известна форма. Отношението само по себе си не може да съществува само за един човек. Отношението всякога съществува между две същества. Имате единица. Това е битието в себе си. Като имате единица, вие казвате: едно камъче, един кристал, едно дърво, една птица, един човек, един ангел, един Бог. Всички други неща са части на единицата – единицата, разделена на своите части в низходящата степен. Когато отправиш ума си към нулата, не е необходимо да знаеш какво нещо е едно.

Вие искате да знаете каква форма има Бог. Това не е важно. Във всеки един човек, в камъка, в дървото, в слънцето, в звездите, в ангелите – навсякъде може да видите Бога – в малките неща и в големите неща. То зависи от вашето съзнание. Засега съзнанието ви не е будно, то е будно за обикновените работи. Запример на мравката съзнанието къде е будно? Дали е будно да мисли за човека. Не. Тя мисли за обикновените работи. Колкото и учена да е мравката, тя няма в своето съзнание понятие за човека. Тя как си го представя? Даже вземете пчелата. Те имат доста напреднала култура, образцова култура. В какво седи техният живот? В какво седи всичката тяхна наука? В един кошер, където поддържат отлична чистота. Болници нямат. Като се разболее една пчела, изхвърлят я вън от кошера. Тя трябва да умре и да се прероди изново. Те разбират този закон. Те ѝ казват: „Иди. И като умреш, ще идеш там и ще дойдеш отново да се родиш между нас.“ Така седи това в колективното съзнание на пчелите.

Вие някой път имате неверни възгледи за себе си. Някой път се унижавате повече, отколкото трябва. Някой път си давате повече цена, отколкото трябва. Това е погрешно. Защото, ако не беше обърнал върху вас внимание Бог, вие не щяхте да съществувате. Едничката ваша погрешка е, че вие нямате отношение към него. Той отдавна има отношение към вас. Помагал ви е. По някой път той ще мине покрай вас, ще ви погледне, ще ви погали, ще ви потупа. Някой път ти ядеш. Ти като паяка изсмукваш кръвта на някоя муха и Господ пита какво правиш. Хубаво е, че ядеш, но помни, че и тебе ще изядат. Каквото правиш, и на тебе ще го направят. Ти като ядеш, беше ти приятно. И тебе ще изядат. Ти се оплакваш, че те ядат. Не е лошо да те изядат. Това е една привилегия, но на свят да те изядат. Да те изяде някой, който седи по-горе от тебе. Да не те изяде, който седи по-долу – това е лошо.

Не се стремете да определите Бога. Не обръщайте внимание на възгледите на другите хора. Нека всеки от тях да си мисли, както иска, за Бога. Възгледите на другите хора да ви служат като допълнение, но вие трябва да имате едно вътрешно разбиране на Бога. Вие кажете: „Понеже живея, моят живот иде от Бога. Понеже мисля, понеже имам чувства, сърце, тази мисъл, това сърце, тези чувства идват от Бога. Понеже се движа, това движение иде от Бога.“ В Божественото няма начало и край. Има едно начало, но това са само привидни точки.

Представете си, че имате един съзнателен център, който иска да се прояви. Ако е семе, то най-напред ще поникне, ще цъфне. Растението ще изпраща известни частици навън в пространството на няколко километра и цялото пространство ще се покрие с малки частици, с които растението поканва на угощение. Казва, че има едно угощение и всички бръмбари да тръгнат в парадните си дрехи да отидат на угощението. Да допуснем, че те отиват като лъчи на това направление. Всяка сила е положителна. Доста енергия върви във възходяща степен – тя е плюс, но щом има друго влияние, което и противодейства, става едно пречупване. Пречупват се.

Фиг. 1

Трябва да стане човек отрицателен, защото той тогава ще възприеме. Да ви обясня. Вярата спада към отрицателните сили, а не към положителните. Тя е сила на възприемане. Когато ти искаш да вземеш нещо от Бога, ти имаш вяра в него. Ще имаш една отрицателна сила, която ще привлече. Ако ти не вземеш такова разположение, не може да възприемеш. С вярата ще отвориш душата си. Ти ще бъдеш като един цвят, като една празна чаша, като прозорец. За да влезе светлината, ще се отвориш. Божието благословеше няма да го калесваш да дойде при тебе, няма да мислиш, че понеже си се молил, ще дойде Божието благословение. Ти си длъжен да се молиш. Ако не се молиш, ще умреш. Може ли да кажеш: „Двайсет вдишки направих. Платете ми сега.“ Ти си длъжен да дишаш. Ти казваш: „Толкоз години аз съм се молил на Бога, и нищо не ми е дал.“ Никога един окултен ученик не трябва да казва така. Това е квадратна глупост, не квадратна, кубическа глупост.

Някой казва: „Нищо не ми е дал Господ.“ Ти не говориш истината. Дал ти е глава, очи, нос с две дупки за молитва, платил ти е. Уста имаш хубава, имаш благоутробие, за да опитваш всичките блага, имаш нервна система, симпатична нервна система. Имаш сърце. А ти седиш и казваш, че нищо не ти е дал. Тази идея минава през ума на всички. Даже и напредналите светии, и те имат някой път тези изкушения. Отива дяволът при него. Идеята за дявола каква е? Аз като говоря за дявола, не разбирам едно същество, което изкушава. Ни най-малко не е така. Един млад момък обезсмисля се животът му. Седи и дреме. Не намира никакъв смисъл в живота си, не знае защо Господ го е създал. Един, гледаш, че е красиво облечен. Изкусил се вече. Той тръгнал подир нея, тя е изкушение заради него. Баща му го изпратил в училище, той не ходи в университета, но върви подир нея. Това е изкушение. Иска да завърже известни връзки с нея. И като види, че тя влиза в някой палат, той ще забележи при кой прозорец се е качила. Ще погледне прозореца на изток ли се намира. Тази мома нищо не знае. Тя не мисли заради него. Дяволът е хванал този момък. Той отива в училище и професорът преподава. Той вижда перата и шапката ѝ и казва: „Много съм разсеян днес.“ Тази мома е възпитана, моли се три пъти на ден, ходи да прави благодеяние. Той се изкушава и казва: „Отгде мина този дявол, днес ме скъсаха. Ако не беше тя, нямаше да ме скъсат.“ Имаше ли някое лошо желание в душата на тази мома? Нямаше. Това е едно съчетание, не разбиране от момъка. Като види тази мома, той трябва да каже: „Много е учила тя, много е слушала баща си. – И да каже още: – Аз не съм като нея, не съм учен като нея.“ Защото красивите хора са учени хора. Това е принципиално казано.

Аз имам особено понятие за красотата. Красотата дава живот на човека. Тя осмисля нещата, тя не се губи. Красотата, която се явява и се изгубва, това са временни рефлекси отнякъде, сенки са те. Но красотата е качество на човешката душа. Когато човешката душа се прояви, човек става красив. Тогава лицето му има известен израз, очите му са някак особени. Ако един човек го погледаш вторачено, нищо няма да разбереш. Ти трябва да имаш особена поза, за да го разбереш. Туй трябва да бъде ваше естествено положение. Вашето положение трябва да бъде както пред една свещ. Всякога, когато разтваряш Библията, да се усещаш съвършено свободен, никой да не безпокои вашето съзнание. Този човек, когото наблюдавате, не трябва да събуждате неговото съзнание. Някои искат да познаят дълбочината на човешката душа. За да познаеш един човек, че той е духът Божи вътре, трябва най-първо да имаш любов към Бога. Иначе ти не можеш да го познаеш. Ти казваш, че може да познаем човека по външното. Това е да искаш да познаеш някого по резултатите, по миналото. Един човек ти не можеш да го познаеш външно, и по резултатите не можеш да го познаеш.

Какво трябва да бъде вашето схващане? По закона на свободата е влязло тук. (Една котка е влязла в салона.) Тя мисли има ли нещо за ядене, тя мисли за баници, за кашкавал, умилква се за ядене. Тя иска да ви каже: „Вие сте блажени. Ние, котките, само за ядене мислим, не за нещо повече.“

Това, което обяснявам, не трябва да влезе в стълкновение с вашите понятия. Някой казва: „Аз не съм добър човек.“ Не. Така не мисли, че не си добър човек. Добротата, силата на доброто е една външна сила, която подкрепя твоята свобода. Злото е външна сила, която ограничава твоята свобода. Следователно доброто ти постоянно трябва да го възприемаш. То е основа. Следователно ти не можеш да бъдеш добър. Ти си добър дотолкоз, доколкото го възприемаш в себе си. Ако в това, което вършиш и казваш, присъства доброто, ти постоянно се освобождаваш. Това са положения в живота. Това е диагноза. Злото е всяко нещо, което ограничава човешката свобода. Това, което ограничава ума, това, което ограничава сърцето и волята ти, това е зло. Злото не може да ограничи душата. Злото може да причини донякъде някое страдание на душата. Злото се пази. То се пази, понеже знае, че то може да действа разрушително. Някой ще каже, че злото е всаден грях. Грехът е резултат на злото. Вие смесвате греха и злото. Те са нещо различно. Грехът е резултат, а пък злото е разумна сила, която действа и ограничава. То си има свое предназначение. Първоначално злото е било една първоначална сила, но днес чрез работата, която извършило, то е станало почти отрицателно.

Върху злото не се спирайте да мислите. Казвате, лош човек. Това е резултат. Казвате, зъл човек. Това е резултат. А пък злото е една разумна сила. Ако попаднеш под неговото влияние, ще изгубиш свободата си. Тогава не ще може да се проявяваш правилно, да мислиш правилно, да чувстваш правилно. А пък при доброто ще имаш свободата си. Здравето зависи от доброто. Ти имаш доброто – ще бъдеш здрав. Не да се нервираш на хората, но в себе си да чувстваш, че вървиш по пътя на доброто. Бог привлича всичките хора, които са добри. И като са добри, вие ще можете да изпълните вашето задължение много по-добре, отколкото когато злото действа във вас.

Когато съгрешим, ние предизвикваме Божията любов. А пък когато ние правим добро, ние предизвикваме свободата. Любовта иде, за да ни спаси. Любовта е майката, която иде да спаси своя син, който не върви по правия път. Този син може да причинява страдание на майката.

Вие може да кажете: „Толкоз години какво сме научили?“ Ако не бяхте учили, какво щяхте да знаете? Вие казвате: „Двайсет години аз ходя по този път, и какво съм придобил?“ Ами ако двайсет години беше търговец и ако беше пълен с пари, какво щеше да придобиеш? Или ако двайсет години се беше напълнил с много знания и да мислиш, че много знаеш. Запример знаеш на какво разстояние се намира Венера от Земята, Сатурн. Какво щеше да придобиеш? Тези неща са относителни. След хиляда години това разстояние няма да бъде същото. Тези разстояния ще се изменят. Всичко се изменя в природата. Тогава колко ще струва твоето знание? После в бъдеще хората по друг начин ще смятат. Младите смятат по един начин, а старите по друг. И в бъдеще ще има един нов начин за смятане.

Сега има задачи, върху които трябва да работиш две-три години, за да ги разрешиш. А пък за в бъдеще такива задачи за пет минути ще ги разрешаваш. Ти казваш: „Как ще става?“ Сега механически ще обясня това. Оттук до слънцето с един бърз трен ще отидеш за двеста и петдесет години. А пък със светлината – за осем минути. Това разстояние, което изисква двеста и петдесет години, ще го вземеш за осем минути, ако вървиш с бързината на светлината. Следователно сегашният начин е пътуване полека. Затова ще се спреш, ще разглеждаш всяко нещо. Има неща неизвестни.

Тук имате две противоположни сили, които се движат в две противоположни посоки. Някой път са дадени като хиперболи. В хиперболата силата, която действа отвътре, е по-силна от онези препятствия отвън. Следователно тя върви във възходяща степен нагоре. Някой път като върви, и един ден ще изгуби своята сила, може да се изгуби. Запример вие като млад израствате. Вашата сила е по-голяма, отколкото въздействието на външния свят. Вие вървите, ставате двайсет, трийсет, четиридесет години, ставате петдесет, шестдесет години и започвате да губите своята сила. Гръбнакът започва да се прегъва, прегърбвате се. Аз казвам – силата ви се намалява. Защото, ако не беше се намалила силата, вие щяхте да вървите изправени.

Този закон е верен и за човешката мисъл. Мисълта и тя се прегърбва по едно време. Казваш – тези вечни закони никой не ги е разрешил. Аз не съм да ги разрешите. Аз трябва да мисля другояче. Не е казано да разберем тайните на слънцето, но нашата душа има отношение към светлината и трябва да проучва това. Бог има отношение към нас, и той проучва това отношение. Какво нещо е Бог? Това ще остане от великите тайни, която никога няма да разрешите. Ако един ден се разреши, ти ще останеш едно с Бога. И ти няма да се наричаш тогава Иван, Стоян, но ще станеш едно с Бога. Вие искате да знаете всичко, нали. Като знаеш всичко, ще изчезнеш. А пък изчезването не е наука.

Ще имате вяра сега. Вярата е отрицателна сила, за да възприемете онова благо, което ви дава. Затова всеки трябва да отвори душата си и сърцето си, за да възприеме всичко това. Като отвори душата си, тогава любовта ще дойде. Ако вие нямате вяра в Бога, любовта ви не може да се прояви. Когато Бог действа с любовта си, ние ще действаме с вярата си. Когато ние започнем да действаме с любовта си към Бога, той ще има вяра към нас. Или можем да кажем – когато ние действаме с любовта си, Бог действа в нас със своята мъдрост. Той тогава ни проучва. Той е тих и спокоен, държи едно пасивно състояние. Наблюдава какво ще направим, преценява нещата, възприема ги добре. Което е право, Възприема, което е криво, отхвърля. Най-после си направи едно заключение. Казва: „Спри.“

Когато Христос беше на земята, каза: „Не дойдох да изпълня своята воля.“ По какво ще познаете дали вие вършите Волята Божия? За някои малки работи опитайте дали ще ви послуша Бог. В малките работи опитайте, не В големите работи. После вие казвате: „Господ не ме слуша.“ Че как ще те слушам, ако ми говориш на неразбран език. Щом ми говориш на разбран език, ще те слушам. Щом ми говориш на неразбран език, няма да те слушам.

Доброто и злото, това са две сестри в света. По-красива и по-грозна от злото и доброто няма в света. Като видиш злото, ти няма да пожелаеш вече никога да го видиш. Един турчин се оженил за една туркиня, на която лицето било покрито с яшмак. Тя има право да си дигне яшмака само при своя мъж и някои роднини. Тя си дига яшмака пред него и го пита: „На кого да се показвам?“ Той ѝ казва: „Показвай се на когото искаш, само на мене не се показвай.“

Вие казвате: „Аз нямам познания. Не мога да познавам по ръката.“ То не е мъчна работа да познаваш по ръката. То е лесно, но трябва да имаш известна вътрешна интуиция. Защото, като изследваш една ръка, ще си помагаш и с интуицията. Като отидеш при реката, ще пуснеш камъче, за да видиш колко е дълбоко, после ще видиш колко е широка реката. По това ще съдиш за онзи извор, за онези притоци, които се вливат в реката. Човешкото сърце е една река. Най-напред трябва да знаеш дълбочината на сърцето, после широчината на тази линия. Това са елементарни работи, които трябва да знаеш. Сърдечната линия има дълбочина, умствената и сърдечната линия вървят в две диаметрални посоки. Линията на сърцето върви по една посока. Линията на ума върви в съвсем друга посока. Посоките са различни, противоположни са. После линията на живота очертава границата на любовта, върху която е построен Божественият свят. Върху света на любовта е построен Божественият свят.

Ти казваш – няма Господ. Докато имаш палец, ти имаш Бог. Като отрежат палеца ти, твоята работа е свършена. Палецът е Божественото в нас. Палецът трябва да прави движения. Имаш болест – движи палеца си. Имаш ревматизъм – движи палеца си. Той трябва да бъде в движение. Той трябва да се движи от всички пръсти най-много.

Да ви дам сега едно упражнение. Те са малки работи. Тези работи, които ви казвам, абсолютно не трябва да ги разправяте навън. Иначе не можете да се ползвате, понеже съзнанието на онзи, на когото ще разправяте, не е нагласено и ще влезете в един мочурляк. Например седиш и твоите търговски работи не са уредени. Дръж при малкия си пръст палеца. После безименния си пръст дръж до палеца. После средния си пръст – до палеца, после показалеца до палеца. И с двете си ръце прави това упражнение. Отначало прави с длани надолу, после прави с длани нагоре – и ще се смени твоето лошо състояние. Ти като туриш пръста си до палеца, то от областта на любовта ще приемеш нещо и мозъкът и слънчевият възел ще почнат да работят.

Ти седиш и си свил раменете си като някой философ. Ти си загазил тогава. Когато си скръсти ръцете човек отпреде, това прави един човек, който започне да осиромашава. Турците държат ръцете си отзад – загазиха я. Някой тръгне и си маха ръцете настрани, наляво и надясно. Защо? Винаги дръжте едно движение успоредно на ръцете си при ходенето и успоредно движение на краката си. Щом измените хода, няма да имате хубав резултат. Като вървиш, не да си блъскаш краката, но ръцете и краката да знаят, че те имат господар. Това е едно нормално състояние, което действа правилно върху главата и върху симпатичната нервна система. Най-напред мозъкът и симпатичната нервна система всякога трябва да бъдат в нормално състояние.

Вие искате големи работи в света, чудеса да правите. Вие ще благодарите, че не можете да правите чудеса. Ще дойде време за чудесата. Че съвременната техника има средства, чудеса може да се правят. Не се самозаблуждавайте. Трябва да имате едно философско правилно разбиране за нещата. Ти седиш и си в мъчно състояние. Трябва да знаеш кои са причините на твоето мъчно състояние. Запример обезверил си се. Кои са причините на това обезверяване? Някой път закъснееш, не ставаш рано сутринта. Кои са причините? Искаш да ставаш рано. С десния палец и с десния показалец ще хванеш левия палец и ще кажеш: „Ще те моля да ме събудиш утре в четири часа.“ После ще направиш същото с левия палец и левия показалец върху десния палец и ще кажеш. Ти ще имаш свидетели. Така ти вече си свързан с известен разумен свят. Защото този палец е антена, зад него съществуват разумни същества. Като хванеш палеца, зад него стоят разумни същества. Хванеш телефона – ало, с министъра говориш. Един наш приятел отива при министъра. Министърът казва: „Как ти е името?“ „Георги Йорданов.“ „И аз съм Георги Йорданов.“ Зад палеца седи нещо. Ти виждаш нещо в ръката си велико. Това са пътища за съобщения с духовния свят.

Някои хора се съмняват. Съмнява се всеки човек, който има тъмнина в ума си. Всяко едно съмнение във вас показва тъмнина във вашия ум или че вие нямате отношение към нещата, или че вярата ви е намаляла, или любовта не се проявява. Тогаз иде вкисването. Щом имаш вяра, нормална вяра, пасивно състояние на вярата и активно състояние на духа, тогава нещата вървят добре. Но щом станеш неутрален, една сол, тогава се спира онзи процес на растеж. И тогава казваш: „Вече нищо не ме интересува. Едно време ме интересуваше.“ Аз зная как гледам на цигулката. Като си туря пръстите на цигулката, мисля за цигулката, кой пръст накъде се поставя и какъв тон излиза. После като гледам тоновете, гледам кой тон какво действие произвежда. И после, като взема лъка, зная какво нещо е лък. Посвиря си малко, пет-десет минути, и сложа цигулката. Ти казваш: „Какво си постигнал?“ Много работи съм постигнал. Аз не искам да стана философ, ангел, светия. Отдавна съм светия, ангел. Някои сега искат да станат светии. Ти си светия, само че не вярваш, че си такъв. Има положения наши, а има положения Божествени. Има неща, които ние ги създаваме. Трябва да признаеш. Ти ще съзнаеш, че Бог те е направил добър. Ти ще съзнаеш, че Бог те е направил умен, и тогава ще започне твоят ум да се проявява. Ти ще съзнаеш, че има нещо добро в сърцето ти и няма да го отричаш. Че може да са останали някои отрицателни черти от онези, с които си боравил, ще ги филтрираш. Или може да мислиш, че не разбираш някои неща. Какво трябва да разбирате? В даден случай трябва да разбирате закона на вярата и закона на любовта.

Чрез вярата вие ще имате кредит. Доколкото имате вяра в един човек, вие сте кредитирани. А пък дотолкоз, доколкото вие извършваше работа за този човек, то показва любовта. Вие ще имате печалба, защото чрез любовта иде печалбата. Защото работата и любовта за мене са едно и също нещо. Вярата е очакване. Очакваш с вяра да дойде Божието благо. Като дойде благословението, тогава вземам четката, мотиката, перото. Всички тези неща са почетни длъжности.

Един брат ме срещна и ми каза: „Закъсахме я.“ Той носеше буре с вода. Казах му: „С бурето ти сега имаш почетна длъжност, едно време беше закъсал. Ако това буре беше пълно със злато? Че тази вода струва милиони. Като пренесеш едно буре с вода, това са милиарди, вложени в това буре. И за в бъдеще колкото пъти отиваш до чешмата, за в бъдеще това ще бъде капитал. Ти си занесъл това буре на някой човек. Той благодари за водата, която си му дал. Колцина от вас ще вземат бурета с любов да ги напълнят. Трябва да ви дадат един наряд с бурето. Човек трябва да носи вода. Не трябва да го е срам човек да носи вода. Да носи със стомни, с чаши. Хляб да носиш, да не те е срам, нищо повече.

Сега да изтълкувам. Водата, това е животът. Хлябът, това е словото на Бога. Да не ти дотяга животът, да не ти дотяга словото на Бога. Хлябът е словото. Ако носиш това слово – някои хора не приемат. Цял ден си проповядвал, обръщал си хората към Господа и се връщаш обезсърчен. Кажат му: „Не ти струва хлябът.“ Казвам му: „Прави го, да струва.“

Един евангелист проповядвал, проповядвал, казва ми: „Някой ден си тръгнал като онзи да проповядваш.“ Но аз говоря за късмета на хората. Кой как да стане богат. Онзи ми казва: „Да не ме лъжеш? Онзи искаше да ме замотае по един начин, а ти по друг начин.“ Ще направим един малък опит. Ще кажа – на някое място има заровени пари. Има сто турски лири, заровил ги е някой турчин. Тогава няма ли да хванеш вяра. Еди-къде си под втория камък ще намериш сто лири, под третия ще намериш хляб. Като ги намериш, няма ли да хванеш вяра? Онзи ми казва: „Ще хвана.“ После ще ти говоря за научни работи. Онзи казва: „Ти ми кажи къде са парите, после ще слушам за научните работи.“

Ако някой ми каже начин за подобрение на нашия живот, това не е ли голямо богатство. Всеки от вас може да стане малджия, като вземе пръчката. Вие ще вземете пръчката и ще кажете: „Дали ще намеря пари, или не?“ Ти ще имаш любов към парите и ще познаеш тези пари, както кучето познава заека. Като дойдеш до парите, ще кажеш: „Тук са.“ И ще ги вземеш. Ще ги вземеш в джоба си и ще скриеш тоягата си. Някой ще каже: „Това не е по Бога.“ Иначе, като вземеш пари под лихва, това ли е по Бога? Всякога когато вземаш повече и даваш по-малко, това не е по Бога. А когато даваш повече и вземаш по-малко, това е по Бога. Това е едно практическо правило. И учението е същото. Не само човек да стане учен. Има една страна знанието, тя е следната. За да запазиш своята красива мисъл и чувство, трябва да имаш знание. Една сестра ми казва как е отстранявала изкусителните мисли от дявола. Тя казва: „Като срещна някой лош човек, казвам си – Бог е Любов. Бог е навсякъде.“ Като държиш тази мисъл, Бог ще ти покаже в дадения случай как да постъпваш с всички окръжаващи хора. Не мисли, че някой човек е лош. Не мисли, че той е лош, че може да ти повреди. Той е лош за себе си. Вземете на някоя майка детето, възлюбленото дете, и тя се озверява. Вземете на някой търговец парите, и той се озверява. Кажете някому една обидна дума, и той се озверява. Дайте му пари, отвори му се сърцето. Намерете му една красива мома, отваря му се сърцето.

Вие искате да знаете дали Бог ви обича, или не ви обича. Аз съжалявам досега, че не знаете това нещо – обича ли ви, или не. Обича ви, как не. От ваша страна остава следното. Той като ви обича, и вие да го обичате и да покажете това. А пък вие все чакате да остареете. И после да кажете: „Господи, плати ми сега.“ Сега, когато сте млади или стари, душата ви е свободна. Сега трябва да служите. Как ще служите на Господа? Седни, помоли се на Бога. Кажи: „Господи, да се благословят всички тези, които вършат твоята воля. Да се изпълнят сърцата на всички, които показват твоята любов.“ Ти искаш да хванеш някой човек и да го убедиш, че има Господ. Той отдавна знае, че има Господ. Този човек, на когото трябва да проповядваш, той трябва да е събуден, да те очаква. Ученикът трябва да чака учителя си да дойде. Ученикът трябва да чака, и учителят трябва да чака.

Във вашата душа трябва да има един вътрешен стремеж за една разумна работа. Вие сега се погледнете някой път и казвате: „Остаряхме. Побеляла ми е главата.“ Аз да Ви почерня косите за една вечер. Мога да ги почерня косите на когото и да е, но решавате ли се целия си живот да посветите на Господа. Каквото да ви каже Бог, да го направите. Някои сте сиромаси, мога да ви направя богати. Но обещавате ли се да посветите живота си не на себе си, а на Бога? Това е богатство – да употребим всичко за Бога. Когато дойдем до себе си, ние мислим за изкушенията. Ние мислим, че нещо ни липсва. Нищо не ни липсва, но всички страдате от преизобилие, от боллук. Не че е лошо, но това са изпитания. Начини на философстване, философски трактати. Тези философи, както са мислили в миналото, са прави. При сегашното развитие на хората то не е лошо. Някои точки от Мойсеевото учение може да се приложат. Но някои учения ако приложим, няма да имаме резултат. Този живот, който в миналото си живял, е бил много добър, но сега тези ваши схващания не може да ви ползват.

Сутринта, като станете, гледайте да благодарите на Бога. Макар и да нямате разположение на душата си, вие му благодарете. Ако вие благодарите, ще дойде един резултат. Ще се яви една светлина в ума ви. Ще започнете добре да мислите и добре да чувствате. Ще знаете как да постъпвате с окръжаващата среда.

Насърченията си имат добрата страна. И обезсърченията, и те си имат добрата страна. Ти трябва да се обезсърчиш, за да получиш нещо от Бога. А път ти трябва да се насърчиш, за да се прояви любовта чрез тебе. Не считайте тия състояния за лоши. Има известни схващания, които наричам стари. Когато Давид отиде при Саула и щеше да се бие с Голиата, Саул му даде всичките тогавашни модерни съоръжения, но Давид се отказа от това, но си взе тояжката и прашката. А пък за онова копие и меч каза: „Тази работа не е заради мене.“ Ти може да бъдеш богат – то е модерното въоръжение. Ти може да имаш хубава къща – то е модерно въоръжаване. А може да вземеш прашката, може да нямаш пет пари и може да победиш Голиата. Ако дойде един разбойник при мене и нямам пет пари, ще го поваля на земята. Ще му кажа: „Хвърли си ножа, не бутай тези хора.“ Това ще направя, ако съм силен. Ако съм беден човек, какво ще кажа на разбойника? Ще му кажа: „Много ми се харесва, че обирате богатите хора. Обирайте ги. Но сиромасите не обирайте. Вземайте колкото можете от богатите.“ Ще ги потупам по гърба. Такива юнаци бих желал да срещна на пътя. Те ще ме угостят и ще ме изпратят. Вие ще кажете: „Ако вземат тези хора и нас да обират?“ Те са пратени от Бога. Щом си слаб, потупай го по гърба. Ще им кажеш: „Отлична работа е тази, да обирате богатите хора и да давате на сиромасите. Вие ще извадите от това едно заключение.

Трябва да имаме едно вътрешно богатство в света. Има едно наследствено богатство. Аз бих желал да имате едно наследствено богатство, едно вътрешно богатство. Възможност за богатство имаш. Ти не можеш да бъдеш богат, ако нямаш даден капитал. От този капитал зависи да бъдеш богат. За да бъдеш богат, трябва да имаш няколко грама злато в кръвта си. От това злато зависи колко богат ще бъдеш. Ако този закон беше произволен, то всички хора можеха да бъдат богати. Много американски милионери станаха просяци. Те нямат богатства в кръвта си. А пък онзи, у когото има вложено богатство в кръвта му, той никога не може да изгуби богатството си и да осиромашее.

Законът е: доброто е вложено във вас като един капитал, разработвайте го. Няма какво да станете сега добри. Обработвайте доброто. Вие казвате: „Като станем добри.“ Не мислете така. Изявявайте доброто, което е във вас. Изявявайте любовта, която е вложена вътре във вас. Мисля, че разбрахте. Това отдавна сте го разбрали. Тогава коя е причината, че не можете да го приложите? Има една малка причина. Коя е причината, че към някои хора сте готови да проявите любов, а към някой не можеш. Коя е причината? Тяхната отрицателна сила е по-голяма и ти не можеш да се проявиш. Човек, за да бъде в пълния смисъл добър, той трябва да стои над хората, никой да не може да му влияе. А пък сега има лоши хора, които са много по-силни от вас, и като дойдете в тяхната среда, вие започвате да се съмнявате. Най-първо мислите, че неговата мисъл е по-слаба и като говорите с него, вие се разколебавате. Значи той има по-силна мисъл. Като дойде такъв човек при мене, няма да му говоря. Ще го потупам по гърба. Тоя човек е един стар философ, който казва, че няма Господ. Този човек едно време е бил философ и се е опълчил против идолите. Сега, като идва, казва, че няма Господ. Той защитава, че няма идоли. Той опровергава една идея отпреди 2000 години и казва, че няма Господ. Всички тези идоли изчезнаха преди 2000 години.

Как ще се поправи светът? Смешни са хорските вярвания. Египтяните обожаваха Аписа, котките. Как ще си обясните това? Това показва следното. Било е време в човешката култура, когато хората са гледали на всяко същество като на Бога, а пък като изчезна това вярване, остана само това, да обожават Аписа, котката. Египтяните са обожавали и крокодила. И у вас се роди идеята, че такъв Господ не съществува. Това е една идея на миналото. Едно понятие на Бога от миналото. А пък сега трябва да разбирате Бога, както трябва.

Бог се проявява в моята мисъл, в моите чувства, в моята воля. Аз трябва така да мисля за Бога. Ако един човек повярва в истинския Бог, той ще се откаже от всичко, каквото има, – от парите си, от богатството си, ще напусне царството си, ако е цар, и ще каже други да царуват. „Аз досега царувах, понеже не разбирах. Сега, понеже разбрах, оставям царството.“ И той ще вземе най-ниското положение. Ако искате да бъдете силни, слугувайте си един на други. Майките слугуват на децата си, когато са слаби. Слугувайте, без да очаквате някой да ви слугува.

Упражнение на волята чрез пръстите. Мърдайте палците си, движете палеца си и другите пръсти. Ако дойде една мисъл, не я отлагайте. Така ще уякне волята ви, ще уякне тялото ви, стомаха ви, мозъка ви, гърдите ви. С това човек става силен.

Тази сестра (София Попова) от миналото има една книга. Тя бута някъде по тялото с пръстите и като бута, не знае какъв резултат ще има тогава. Не дава нито пет пари, какво ще кажат другите.

Съзнавайте следното. Палецът е Божественото. Ще си кажеш, когато движиш палеца: „Има Господ.“ Ти казваш: „Закъсах я.“ Ще движиш палеца си, ще го мърдаш. Ще кажеш: „Не съм закъсал.“ После стисни ръцете си на юмруци, палецът отгоре. Тези работи ще ги държите за себе си. Щом се похвалите, ще губите. Щом кажеш нещо, то не става. Ти прави нещата. Ти казваш: „Ще дам хиляда лева на Бога.“ Като дадеш, тогава може да кажеш. А пък ти казваш: „Ще дам хиляда лева на Господа.“ А пък палците си държиш скрити в юмруците. Бог действа върху нас чрез краката, ръцете, ушите, чрез болестите. Болестите са една икономия. Те са хубави неща. Ти тогава хващаш крака си, ти пипаш коляното си. Ти хващаш коляното си с двете ръце и искаш да кажеш: „Ще служа на Господа.“ После другия крак ще хванеш на коляното и това значи „Ще служа на Господа.“ Ще бъде нещастие, ако не се огъва кракът. Определено е колко да бъде ъгълът на крака при свиването. Определено е колко трябва да се свива кракът при ходенето. Аз така определям. При ходенето какъв трябва да бъде размахът на ръцете. Ти ще кажеш: „С това ли ще се занимавам?“

Ако човек не може да се занимава с малките работи, то с великите никога не може да се занимава.

Отче наш“

Двадесет и седма лекция на Общия окултен клас 13 април 1932 г., сряда, 5 часа София – Изгрев

Категории