ЗАКОНЪТ НА ЧАСТИТЕ И ЗАКОНЪТ НА ЦЯЛОТО
„Добрата молитва“
„Духът Божи“
Ще прочета част от Евангелието на Матея – от 24-та глава.
Казано е в прочетената глава, че слънцето и луната ще потъмнеят. Слънцето и луната, това са вашите възгледи. Ако те не потъмнеят, новото във вас не може да приемете. Богатият, ако не осиромашее, не може да придобие Царството Божие. Богатият като стане сиромах, и съжалява, че не е станал по-рано сиромах, той е сиромах. Не е сиромах онзи, който съжалява, че не е богат.
На вас ви трябват основни правила. Когато ви поставят на изпит, вие не издържате изпита. Един прост пример. Аз мога да напиша думата „любов“ с много красиви златни букви, а пък може да напиша думата с червено мастило, със синьо мастило, с бяло мастило върху черен фон. Любовта има свое изпълнение. Приложенията на любовта, тя се прилага в малките работи. Запример аз говоря на някого, той ми възразява. Аз ще търпя. Казвам ти да направим нещо. Да допуснем, че учителят напише по-хубаво от ученика си. Един ученик да пише по-добре, да говори по-смислено от учителя си, това в човешката история не го зная. Щом ученикът може да говори по-смислено от учителя си, той е учител, а пък учителят е ученик. Тогава учителят е самозванец, който взел ролята на учител. В пълния смисъл на думата учителят трябва да говори и да пише красноречиво. Аз няма какво да се занимавам с другите.
Най-първо трябва да научиш своите отношения.
В природата има един тон „до“. Имаме виенско „до“, имаме и парижко „до“. Между тях има едно малко различие, но в природата има един основен тон, който не се мени. Тези музиканти са се приближили, но нямат естествения тон. Естественият тон има следующето свойство. Ако ти имаш естествения тон на природата, ти какъвто и недъг да имаш в тялото си, този недъг ще се премахне. Аз някой път не свиря миньорната гама. Тя е болезнена гама. Запример песните на Шопен, това е едно болезнено състояние. Запример един човек ти пее една тъжна песен. Аз желая той да пее тъжната песен, когато е здрав, а не когато е болен. Да свири мажорната песен, когато е болен. А пък той свири една миньорна гама без никакво понижение и повишение. В естествената гама на природата няма полутонове. Там всички са цели тонове. В една гама вие имате два полутона, но това си има своите философски причини. Аз не искам да се спирам върху един философски въпрос по музиката. Той ще отвлече вниманието и нищо няма да допринесе този въпрос, защо има полутонове.
Съществува една естествена гама. Една естествена основна гама, от която всичките вземат повод да се развиват. Животът на всеки един от вас почива върху тази гама. Ако не може да хванете този основен тон „до“, то не може да пеете музикално. Музикална гама разбирам всичките условия, при които доброто няма да срещне съпротивление – и външното, и вътрешното условие са еднакво благоприятни.
Някой иска да пее. Казва: „Аз съм на четиридесет и пет години. За кого ще пея?“ Значи ти си пял за някого като млад, а сега казваш „Защо да пея“. Ти за този, за когото пя, разбра ли го? Той с тебе пя ли? Ти не знаеш за кого си пял. Защото, ако онзи бакалин, на когото давам златната монета, не я оценява, тогава какво струва моята монета. Бакалинът, като я вземе, усмихне се. Казва: „Какво заповядате?“ Ако основния тон не може да го вземеш вярно, защото си сигурен, че всяка постъпка, която правиш, добре си я направил. Един тон дали е верен, има с какво да се сравнява. Проверява се с цигулката, с китарата, с арфата, пианото, кавала и пр.
С какво ще сравниш, че една постъпка е права? Имате два камертона. Единият е фалшив, с времето той се е развалил. Верния много рядко го изваждаш, за да не се развали, и после пак го туряте в кутията. Но трябва да имате един камертон, който при всякакви условия да не се разваля. Ако вашия морал вие го държите в кутия, за да не се разваля, вие нищо не може да направите с него. Камертон, който дава правилен тон, той не се разваля от външните условия. Има един, който не се влияе.
Заключението е – по този начин, по който вие вървите, ще срещнете толкова несрети в живота си, че ще се чудите, ще побелеят косите ви, ще отидете на оня свят и ще се връщате. Да отивате и да се връщате на онова келяво, тя се дига, и пак се спуща надолу. Човек не трябва да държи една кофа на едно келяво. Но той трябва да излезе от келявото. Докато сте на келявото, вие нищо не разбирате. Вие може да имате, каквото искате, като келяво. Кофата веднъж ще бъде празна, веднъж пълна. Ще имате ту радост, ту скръб. Радостта пълни, а скръбта празни. Тази скръб и тази радост не са твои. Някой умрял. Вие влизате в къщата, всички скърбят, и вие скърбите Тази скръб е чужда. Влезете в един идеален дом, вие сте радостни. И тази радост е чужда. Може да участвате в чуждите радости и чуждите скърби. Съучаствате и в своята радост.
Има закон. Ние участваме в радостта на Бога, на светиите, в скърбите на грешните и в скърбите на дявола, който е в ада.
Ще кажете: „Защо е така?“ Така е. Който от вас не повярва, да иде да го провери. То е едно твърдение. Може да го приемете. Аз съм чел живота на светиите. Мислил съм върху живота им. Те са живели двайсет-трийсет години в пустинята, светло е лицето им и в края тяхното лице е загасвало. Той е дошъл до една съблазън, до изкушения, които не може да си представите, и потъмнява лицето му. Трийсет години се минали, толкова страдания и толкова време се е подвизавал. После казвате: „Изгубих всичкото.“ В какво седяла работата? Да ви приведа един пример.
Минала една млада мома покрай един светия, който завършвал своето развитие. Тя се усмихнала, той се начумерил. Тя си заминала, но в него настава един смут и потъмнява лицето му. Господ праща тази мома. Тя казва: „Поздравлявам те. Ти си минал благополучно своя изпит.“ Той казва: „Това не е твоя работа.“ Той мисли, че тя го изкушава. Потъмнява лицето му. Той съжалява, че не е знаел как да отговори на тази младата мома. Как бихте отговорили вие? Този светия се е учил, учил, толкова знания има, пък не знае как да отговори на една усмивка. Небето затваря вратата само на него. Образува се дисонанс между небето и него. Той казва: „Дано да не беше минала тя.“ Тя е минала навреме, но той не я разбрал. Той престоява там и се моли още трийсет години. Минава същата мома, и пак се усмихва и той ѝ се усмихва сега.
Какво ще каже Господ, като се усмихнеш? Усмихна се. Какво има? Може ли да съгреши? Ако той мисли така, той не е разбрал Господа. Във всеки един човек – човек е там, и Господ е там. Ти трябва да различаваш два момента. Аз познавам човешката усмивка и усмивката на Господа. Ако ти не може да познаеш Господа, когато ти се усмихне, и се начумериш, тогава ще стоиш още 30 години. Аз изнасям това само да обясня една истина. Не че тази мома е грешна. Този светия се е занимавал трийсет години да се учи, за да влезе в Царството Божие, да може да служи на Бога. Случката с тази мома е много тънък изпит, за да се види светията докъде е дошъл.
Мнозина от вас ще се намерят в такъв изпит. Един наш приятел отиде на Витоша на екскурзия с една голяма раница и стана нещастие с него. Вие ще кажете: „Защо стана е този брат така?“ Всички приличате на него. Той имаше раница от трийсет кила. Не му трябваше никаква раница. А пък той си взел тежка раница. Вие всички сте с мнението на света. С тази голямата раница сте тръгнали към Господа. Ще я оставите някъде. С такава раница не се отива при Господа. Ще оставиш раницата. Ще вземеш само стомната. Този брат е предметно учение. Той каза: „Напущам земята.“ Остави стомната и раницата и казва сбогом. Той си имаше мъчнотии. Той имаше пържило, беше на ръжен. И вас има да ви пържат. Като те пържи мъжът ти, ще благодариш на Господа. Като те пържи синът, ще благодариш на Господа. Остави въпроса, защо и за какво.
Една сестра я заболял носът. Аз казвам: „Сега размишлявам върху един въпрос, стой настрани.“ Тя ми се нагрочила, и тогава според правилото аз се нагрочих. Защото, който се усмихне, и аз се усмихна. Наду ѝ се носът. Казах ѝ: „Яла си нещо лошо, нищо повече.“ Яла си или в чувствата си, или в мислите си една неестествена храна. Един лекар ще ти обясни само по външен начин. Причината е в мислите, чувствата и постъпките. Има духовни причини. После има вече други външни условия. Махни това чувство, тази мисъл, тази постъпка, и веднага носът ще придобие естественото положение.
Тези работи трябва да ги знаете. Някой казва: „Аз съм най-лошият човек.“ Не е въпрос за лош и за добър. Лош е онзи, който влиза в училището. Добър е онзи, който излиза от училището. За нас са важни учениците, които вършат волята Божия.
На всинца ви давам едно общо правило. Може да чувствате, може да мислите, както искате, но всичко трябва да вършите за славата Божия. Вашите имена са псевдоними. Като отидете на онзи свят, ще ви кажат: „Кажете си вашето име.“ Тогава в този списък как ще намерите вашето име? Да кажем, че в една банка вие сте вложили известен капитал. Искате да го изтеглите. Трябва да кажете името си. И в небето е същото. Как ще вземете вложеното, ако не си знаете името? Ако всичко вършите за славата Божия, то Бог ще мисли за вас, и тогава Божието, което е вложено във вас, ще ви се възвърне.
Някой казва: „Аз ви обичам.“ Казвам, най-първо ще обичаш Бога. Ако ти не обичаш Господа, мене не може да обичаш. Ти казваш: „Аз не познавам Господа.“ Щом не познаваш Господа, и мене няма да познаеш.
Нека да дойдем до женитбата. Тези неща по нов начин трябва да ги разбирате. Има неща важни на земята. Земята е един временен процес. Както гъсеницата се храни с листа, това е един временен процес. Човек се храни тук, на земята, с храни, но след като замине, ще се храни с добрите мисли. Ако ти имаш добра мисъл за него, той ще се храни с тях. Ако казваш – той имаше добри черти, той ще се храни с тези мисли. Ако казваш – той беше лош, то ти на баща си сипваш лошо нещо за ядене. Ще кажеш, че баща ти е бил тиран. Всеки удар на бащата е едно благословение. Децата, които са били бити от баща си и майка си, живеят по-дълъг живот. Майката, след като удари дъщеря си, магнетисва я, дава ѝ по-дълъг живот. Тези майки, които треперят да не бутнат дъщерите си, последните живеят по-малко. Майка ти иска да ви бутне, за да живеете по-дълъг живот.
Страданията на земята са сега, за да се продължи вашият живот, за да се осмисли, за да разберете, за да ви се изясни любовта, която има Бог. След големите страдания човек ще разбере смисъла на живота. Дайте ми един пример, дето човек другояче е разбрал смисъла на живота. Който и да е, ще мине през страдания. Светиите са минали през такива страдания, каквито вие не може да си представите в ума си. Един ден вие ще си ги представите. Вие не може да се освободите от личния си живот. Като ви говорят, най-първо разбирате кой ви е говорил. Не бъблете. Ако вземеш едно шише с тесни уста, то бъбли навън, то пуща водата навътре, а въздуха навън. Между водата и въздуха става спор. Щом вие бъблите, аз зная, че вие сте шише с тесни уста. Тогава, ако вземем шише с широки уста, има място и за въздуха, и за водата. Щом не може да търпите, тогава сте с тесни уста.
Между вас няма нито един търпелив. Аз бих желал да има един ученик търпелив. Търпеливи сте в сравнение със света. Аз му говоря нещо, той казва: „Обиди ме Учителят.“ Че ако аз съм дошъл да ви обиждам, аз трябва да ви разпусна. Не се занимавам с обикновените работи. Аз не се занимавам с това, какво правите вие. Когато някой се е спрял пред една чужда каса, когато някое дете се е спряло и гледа любовно една ябълка, за мене тези двама – и детето, и онзи, който гледа касата, са поставени на изпит. Това дете има право поне на една ябълка, но градината е заградена с плет от господаря. Господарят дебне детето и казва: „Само да влезе.“ Качва се детето, и дойде пазачът на закона.
Това са временни отношения. Този човек няма право да бие това дете. И това дете няма право да се качва горе. Ако аз съм дете, ето какво е правилото. Ако дървото е нискостеблено, ще взема ябълка, но ако е дърво високостеблено, няма да го бутам. Зная, че тези хора са лоши. Там, дето има нискостеблени дървета, там хората са добри. Дето има високостеблени дървета, там хората са лоши. Понеже ниските клони на високостеблените дървета са изрязани, за да не идват крадците. Градинарят изрязва клоните долу. Новият градинар какво ще направи? Той ще тури една кошница с плодове и което дете погледне, ще му се усмихне, ще даде. Ето каква философия се изисква. Ще има там един от синовете или от дъщерите, когато зреят плодовете, не да хване слуга господарят, но ще прати сина или дъщеря си. И което дете погледне, ще му каже: „Заповядайте.“ Ето Божествения закон.
Вие сега искате да отидете на небето. Небето е място на един отличен живот, дето всяко същество има желание да услужи на другите, а не да служи на себе си. С благата, които имаме на небето, може да служим на другите. У тях има такива копнежи. И като не могат да намерят някого да служат, те слизат на земята да услужат. Тези, които имат този копнеж, ангелите, които Бог ги праща на земята, затова ги праща. Ще благодарите, че у тях има такива копнежи. Запример някой на земята е болен. Онзи идва и ти казва: „Ти потърпи малко. Така беше и с нас. Аз ще кажа горе.“
Ти казваш: „Защо са тези страдания върху мене?“ Не яж много, подбирай храната си, яж навреме. Не на всяко време се яде. Всяка мисъл си има свое време. Всяко едно чувство си има свое време. Навреме поправи чувствата си. Няма никакъв закон за любовта, да ти каже някой как трябва да обичаш хората. Законът е писан вътре. Няма какво да те учат хората как да обичаш. Любовта като дойде, тя ще те учи.
Аз не говоря за онази неестествена любов. Неестествената любов е, когато искаш да спечелиш повече, отколкото трябва. Запример ти обичаш някого и искаш да обича само тебе. Ти нямаш право на това. Любовта е една сила, която еднакво обича всички хора. Когато някой иска да обичам само него, той иска да ме оплете в пътя на престъпленията. Ти не може да огорчиш любовта. И ако дойде някой, който ме обича, аз няма да го туря в пътя на ограниченията, а ще го оставя свободен. Всички вие трябва да си дадете свобода. Вие си имате други отношения, които не спадат към регистъра на любовта. Запример вие имате жена, деца. Не е любовта там, която регулира нещата. Вие си правите договор. Искате мъжа ви да пренася. Жената казва: „Ти ще ореш, ти ще сееш, а аз ще жъна.“
А пък в любовта законът е съвсем друг. Ти трябва да се радваш, че си срещнала онзи, когото обичаш, да си благодарен, че си го срещнал. Една среща струва повече от целия свят. Но кой досега е устоял на тази любов. Турете двама приятели, които се обичат, и веднага ще извършат престъпление. Те искат един друг да се обичат. Любовта между Давида и Сауловия син за колко време устоя? Любовта на Давида към Натана беше по силна, отколкото любовта му към жената. И колко време устоя? Любовта им беше идейна донякъде, но после тази любов си отиде. Когато аз съм при един приятел, дойде една жена и аз обичам жената повече от приятеля си, то това е престъпление. Ако обичам една жена и дойде един приятел и го обикна повече от жената, това е престъпление. Няма какво да обичам повече.
Няма да четеш морал на Господа. И като любиш, и като те любят. Като любиш, ти си един проводник. Като те любят, ти си един възприемател. Когато кажеш „Аз те обичам“, ти не говориш истината. Ти си проводник на Божията любов. Моите уважения към тебе. Ти ще кажеш: „Аз съм проводник.“ Другият ще каже: „Аз съм възприемател.“
Така ще разбирате. Оставете Бог да действа. Бог не обича реакцията. Като има реакция, той се оттегля, идват страдания и ти се опомниш. После пак направиш една малка погрешка. Ако Господ живее във вас, вие ще разрешите всички въпроси много правилно и животът ви ще бъде радостен и весел и при най-големите мъчнотии. Не искам да ми кажете, че вие нямате любов, но искам да ви покажа какви са схващанията върху любовта. На някои сестри кажа нещо – и те се сърдят. По три деня се молят на Господа. Аз не съм човек на една мома. И ангелите обичам, всички обичам, целия свят обичам. На Господа морал ли ще давам? Казвам на Бога: всички са твои, може да постъпваш, както обичаш. Минала една мома и се усмихнала по един начин. Друга се усмихнала по друг начин. Без разлика е това. Те са външни костюми. Едната била със синьо, другата с черно. Това са костюми. Не ви правя забележка, млади и стари, това са костюми.
Всички стари, това са благочестивите в света. След като е живял тъй трийсет-четирийсет години в аскетически живот, ще плаче. За да го утеши, Господ го прави млада мома. Като стар той се е молил, молил на Бога и той го направил красива мома. Тръгнат всички подире ѝ. Всяка една красива мома е светия, който трийсет години е търсил любовта на Бога и Бог го прави красива мома, за да го обичат всички. Трийсет години този човек се е подвизавал. Някой път Бог може да го направи момък, някой път мома. Преведете тези неща.
Любовта носи живот в себе си. Има нещо странно, което не разбираме. Странното е грехът. То е чуждо нещо за човешката душа. Има една материя, която е чужда. Тя не е диференцирана. Тя е силна, мощна и трябва да мине през Божественото съзнание. Бог трябва да работи с нея хиляди години, за да я пригоди за нас. Не че е лоша, но ние не сме пригодени за нея. Ако влезе в нас, ще произведе лоши последствия. Ако замръзне водата, ще пръсне шишето. Когато има голям студ, не пълни стомната с вода. Да остане празна стомната. А вие се пълните със зло, и после страдате. Когато дойдат лошите условия, вие се изпразвате.
За да постигнете нещо, гледайте нещата, както Бог ги гледа. Ако той ги търпи, търпете ги и вие. Той вижда много добре погрешките на хората. Тогава следвайте неговия пример и търпете. Защо майката търпи детето си? Майката казва за него: „Много съм дала. Има нещо в него. Като учен човек, като френолог, физиогномист, астролог, казва: „Има нещо в него.“ Аз като го гледам от научно гледище, има в него заложби.
Та не се спирайте върху сегашните разбирания, които имате. Със сегашните си разбирания вие сте дошли до това място, но със сегашните си разбирания не може да бъдете нито един пръст напред. За да влезете в Царството Божие, трябва да имате нови разбирания, които Бог сега внася в света. Не че сега ги внася. Той ги е внесъл отдавна. И е хлопал, хлопал на вашето съзнание. Много от това, много е вложено вече във вас. Всички трябва да се изпразните от ненужните работи. Има работи, които не ви са нужни. Да остане във вас само същественото. И тогава какво трябва да бъде разбирането ви? При това разбиране, което имате, какво трябва да бъде следното ви разбиране. След като сте свършили процеса на събирането, иде изваждането, после иде умножението и после делението. Но след делението какво иде? После иде степенуването и коренуването.
Едно правило трябва да имате. Вашият бъдещ морал е следният. Цялото никога не се дели. Цялото е неделимо. Делими са само частите. В цялото се делят само частите. Цялото нито се събира, нито се изважда, нито се дели. То е единствената реалност. Ти казваш, две ябълки. Може да ги събереш. Може да събереш две ябълки на едно място. Ти привидно ги събираш.
За промените, които стават във вас, има нещо във вас, което се мени, то е законът на частите. Но има една мисъл в човека, която е постоянна от младини до старини. Никога в човека не се мени. То е цялото, то е Божественото. Като цяло то урежда всички противоречия. Съществуват противоречия между частите, но цялото ги урежда. То има достатъчно сила, която може да уравни разбърканото равновесие на частите. Някой път като сте недоволни, това е само отношение на частите, понеже частите се сменят. Никога частта не седи на едно и също място. И в космоса нищо не седи на едно място. Всичко е в постоянно движение. Едно небесно тяло, което се движи, на същото място няма да се върне никога. Всеки ден взима ново място. Вие в този свят няма да вземете едно и също място. При това местене навсякъде може да стане малко стълкновение, от което се ражда грехът. Дойдат две тела много близо – и стане стълкновение. Има достатъчно пространство и могат да се уравновесят.
Някой път двама души се скарат. Много близо са дошли. Единият взема повече, другият по-малко. Те не трябваше да вземат никакво вземане и никакво даване. Не само да се изясняват нещата, но трябва да се поставят на известна опитност. Някой казва: „Аз съм слушал тази песен.“ Не си я слушал. Според мене всяко нещо, което не може да направиш, не си го слушал. В Божествения свят това, което направиш, ти не може да го забравиш.
Божествения свят – един лъч е отпечатан в очите ти, това е записано, отпечатано някъде. Лъчът е вложен – безразлично дали съзнаваш това, или не. Всичко това, което този лъч е трябвало да остави, той го е оставил. Така Божествената любов ще остави своите съкровища и вие сега трябва да ги проверявате. Да живеете по Бога, да намерите тези богатства.
Най-първо ще се научите да бъдете доволни от живота. Боли те носът, боли те кракът – това е изучаването на добродетелите. Боли те носът – ти ще изучаваш Божествената интелигентност. Три, четири, пет, шест, десет деня не яж, моли се на Бога по десет пъти на ден, на Господа, който ти е дал носа. Ако някой не може да направи това, то да повика някоя сестра, която може да помогне. Болният ще оздравее. Аз бих ви дал много правила, но вие ще ги извратите. Едно правило – с палеца едва ще допирате до носа само от двете страни без натискане от горе на долу настрани. То е един масаж. Двайсет души като прекарат, това ще мине. Но вие сами може да си направите това. Допирайте пръстите си до носа, за да усещате топлината на палците.
Колениченето на земята знаете ли какво е? Ако ти коленичиш, ти си противоречиш с Бога, защото се образува ъгъл. Значи каквото каже земята, ти искаш да го направиш. Молитвата може да се прави – десният крак напред изправен, тялото изправено, ръцете вдигнати нагоре. Какво значи това? Не искам да говоря това. От вдигане до вдигане има голяма разлика.
Едно и едно не прави две. Едното си е едно, а двете си е две. Ние пишем едно плюс едно е равно на две. В известно отношение това е така, но едно и едно не могат да станат две. Това са части, не са цяло. Две единици от частите правят две части, но две цели не може да ги съберете на едно място. Целите не се събират, а частите. Ти не може да събереш една любовна мисъл е друга любовна мисъл. Няма правило за това. Искаш някой да те обича. Казваш: „Ние двама се обичаме.“
Квадратът, това е противоречие в света. Този квадрат, като завъртим, ще образува кръг. Ние, като правите къща, не туряше кръг, а квадрат. В един квадрат само четири точки имат правилни отношения, а другите нямат правилни отношения. А пък в кръга, в кривата линия всички имат еднакви отношения към центъра. Ако турите един център в квадрата, всичките точки на линиите на квадрата имат ли еднакви отношения към центъра? Нямат. Само четири от точките имат еднакви отношения. Вие ще разделите квадрата с един диагонал, който свързва двата върха, и тази линия трябва да се движи. Тогава всичките противоречия трябва да се премахнат. Равнодействащата линия в един квадрат е любовта. Тази линия трябва да се движи, и тогава противоречията в ума, в сърцето и в постъпките трябва да изчезнат.
Някой казва: „Всичко ще раздам за Бога.“ Друг ще каже: „Тогава ще станеш сиромах.“ Сиромах няма да станеш, като раздаваш. Няма в историята такова нещо. Онзи, който не е раздавал, не става сиромах. Онзи, който е вършил волята Божия, не е сиромах, не става грешник, не става инвалид. Ще вършите волята Божия. И като спите, ще вършите волята Божия. Съзнанието всякога да ви е будно. Да няма момент, когато Божията любов да не влиза във вас. Да разрешава всичките ви противоречия. Защото, ако любовта не присъства във всичките моменти в нашия живот, ще се вмъкне горчивината и ще дойдат противоречията. Като дойде любовта, ще има подмладяване. Няма да остарявате. Ако изчезне любовта, ще кажеш: „Остарях вече.“ Дойде ли любовта, човек е млад. Дето е Бог, там е мъдростта. Дето отсъства Бог, там е старостта. Щом Бог се оттегли, човек остарява. Краката му не държат. Бог казва: „В тази къща не мога да живея. Аз я напущам, и ти трябва да напуснеш. Ти, каквото ценно имаш, ще го вземеш, ще го вържеш и ти с Господа ще отидеш на онзи свят, в красивия свят, дето няма скръб и страдания. Там ще те посрещнат, ще имаш работа, ще влизаш и ще излизаш с любов.
Аз ще ви попитам: „Кажете си вие вашите имена. Кажете си вие вашето име.“ Нали казвате: „Знаете ли кой съм?“ Щом си се обидил, кажете името си. Аз днес имам разположение да уравня отношението на онзи, който се е обидил. Един млад брат се докачил, че не съм му позволил да държи сказка и се докачил. Той седи със своята мисъл, дошъл е в едно противоречие, лицето му се мени. Кой може да забрани на един човек да говори? Аз никой път не съм търсил да ми позволят да говоря. В някоя къща ще говоря, но специално в салон. Някой път не са ми позволявали да говоря в специален салон. Казвам, добре. Не само в специален салон, навсякъде може да се говори. Когато се обидите от мене, кажете в какво специално сте се обидили. Вие казвате: „Учителят не мисли заради мен, не ме обича.“ Как да мисля за вас тогава?
Аз разбирам да ви обичам ето как. Ти си тъжен, имаш голяма несрета. Минавам покрай тебе и със самото минаване тебе ти е олекнало, отнема ти товара. Казах ти една-две думи и се разпръсна твоята мисъл, разреши се твоят въпрос. Или си болен, аз дойда за един ден, и ти оздравееш. Някой път той след една седмица ще оздравее. Някой мисли, че като дойда при болния, ще махна с ръка, и той ще оздравее. Аз се поусмихна малко. Аз като ида при болния, напиша рецепта и я пратя горе да дойдат медикаментите. Цяла година се минава някой път. Вие се молите за някого. Някой път няма цяр. Не е лесна тогава работата ви. Трябва да дадеш нещо на този, човече. Торбата ти е празна. Ще кажеш: „Ще дойде отгоре. Толкова много хляб на гърба си не мога да нося.“
Не се спирайте върху дребнавите работи на вашата личност. Има нещо, с което ние сгъваме Господ да работи върху нас. Всяка една горчива мисъл има обратно действие върху съзнанието на Бога. В дадения случай цялото съзнание на Бога претърпява едно изкушение заради него. Някой е направил погрешка, която има отношение към тебе. За неговата погрешка не трябва да вдигнеш цял скандал и да нарушиш Божественото съзнание.
Ето едно правило. Кажи си: ще се уреди. И постарай се да бъдеш весел. Ти не си ли обиждал? Вие не знаете какво нещо е обидата. Вие не можете да носите обидата. Могат да ви кажат много неща, но да не ви смущава казаното. Вие се потопете в Божествената любов и живейте в нея. Целия свят как ще го преобразим? Тези, които живееха във времето на Христа и след Христа, колко от тях умряха от естествена смърт? Отрязаха главите им, изгориха ги. Нито един не умря от тях както трябва. Вие сега живеете при малко по-добри условия. Този брат отива нагоре по Витоша и става разрив на сърцето му.
Казвам, не носете голяма раница на гърби си. Мъжът и жената, ако се карат, да хвърлят раницата. Иначе така ще умрат. Двама братя, които се карат, така ще умрат, ако не спрат. Двама ученици, които се карат, ако не спрат, така ще умрат. Този брат става предметно учение заради вас. Снощи той дойде тук. Там имаше и едно куче, което се уплаши. Не можеше да си намери място кучето, защото кучето го е страх от духовете. Те са посторонни работи. Този брат иде с товара си и още не се е освободил. Той каза: „Оставих раницата горе.“ Там беше. Една сестра се зададе, подул ѝ се носът, ходи с мене. Казвам ѝ: „Остави ме, имам да работя. Иди си оттук. – Казвам ѝ: – Нека да разреша въпроса с един човек, после с тебе.“ Това са спорове на духовете. Тя като медиум не знае какво говори. Не се знае кой говори. Кой пие, кой плаща, не се знае. Та някой път, като говорите, не сте вие, които говорите. После вие съжалявате, че сте говорили.
Някой може да говори, аз мога да слушам спокойно и казвам благодаря. Някой казва на някого: „Ти си такъв.“ Онзи казва: „Че съм такъв, аз зная, че съм такъв. Вярно е, че бях такъв едно време. Сега с усилие се поправих. Всичко лошо съм превърнал на добро, обработих го.“ Ако дойде някой върху мен и ме начерни, кой е виноват? Аз ли съм виноват, или който ме е начернил. Виноват е онзи, който ме начерни. Аз съм виноват, че съм дал да ме начернят. Тогава съм слаб. Моята погрешка е по-малка, но трябва да бъда втория път по-силен – да не ме чернят. Трябва да бъда силен да не ме чернят. Трябва да бъда предвидлив, че да не давам възможност на онзи да се приближи със своята караница, да ме черни.
Човек трябва да бъде като онзи поп Ганчо във Варненско. Той кръстил едно дете. Един гръцки поп отива и прекръщава това дете. Той казва: „Как?“ Той си взема катраницата, среща гръцкия поп, снема му гащите и го кръщава с катран. Казва му: „Да знаеш как кръщаваш дете, което аз съм кръстил. После карали гръцкия поп да прекръщава втори път някое дете, но той казал: „С катран мазан ли си?“
Ще бъдете като поп Ганчо. Това, което вие сте кръстили, друг да не го кръщава. Смелост трябва да имате. Онова, което направите, да не съжалявате за него. Ако е криво, поправете го. То е благоугодно на Господа. Аз не правя упрек сега на този, на онзи. Противоречията ще дойдат в света, но трябва да ги изправим. Сега искам всички да бъдете смели.
На онзи брат сега му е по-добре. Той замина на хубав чист въздух сутринта, не вечерно време. Като минават братята, той им казва: „Гледайте, и вие така ще свършите. Аз носех голяма раница.“
Това е една придобивка, да се освободим от ненужния багаж, или да бъдем всякога готови да възприемем Божията любов. Ела-ела, иди-иди. Когато Бог ти каже „Ела-ела“, ще оставиш жена си и децата си. Щом те повика Господ, жената да каже: „Не е умрял, но замина мъжът ми при Господа.“ Този брат го повикаха. И след като отиде там, пак ще се върне. След десет-петнайсет години работа ще бъде добър работник, много добър работник. Той имаше добър ум, добри заложби, които ще развива.
За размишление днес ще имате 15-та глава от Йоана, само 15. стих.
„Отче наш“
Тридесет и втора лекция на Общия окултен клас 18 май 1932 г., сряда, 5 часа София – Изгрев