ЗАКОН И ПРИНЦИП
Добрата молитва
Съвременното човечество страда от криви разбирания на външни общи положения. Говори се за закон, говори се за принцип. Но колцина от вас бихте определили какво разбирате под думата „закон“, под думата „принцип“? Принципът е общ за всички, законът е общ за всички, но приложение на закона не се прилага към всички. То е по отношение на условията, при които индивидът живее.
Закон има за движението. Всичко в света трябва да се движи, но не са заставени всички същества да се движат по един и същ начин. Всяко същество избира начина и модела да се движи. По един начин се движи човек, по друг начин се движат птиците, по друг начин се движи светлината, по друг начин се движат мислите. Мислите, и те се движат. Чувствата, и те се движат.
Сега казвате, разни постъпки. Специфичен начин има, всеки трябва да намери своя начин на действие, по кой начин да се движи. Казвате, така направил Господ света. Как го е направил? Какво разбирате под думите „така Господ направил света“? Общо е това. Както някой майстор седнал и го направил или както някоя жена седнала да опреде света. Те са общи понятия, идеята е смътна. Направил Господ света, разбираме разумното. Кое нещо е разумно направено? За малките и за разумните същества всичко е разумно направено. Всички трябва да се движат. Но мравята не може да се движи както човека. Една мравя не е такава, както един човек. Пък мравята няма да се движи и като млекопитающите. Едно млекопитающе няма да хвърка както птицата.
Има една вътрешна свобода. Сега духовните хора искат всичко да подведат под един знаменател. Вие под един знаменател може да го подведете, но не и под един числител. Ако имате един знаменател и един числител, какво ще стане? Значи подвеждането под един знаменател какво значи? Принципът, който действа, е общ, но приложението е различно. Вие искате начин, по който вие прилагате, и те да прилагат. Значи по кой начин вие ходите тука? Даже и двама души между вас не ходят еднакво. Един ходи като гемия, друг удря петите, трети върви и се върти малко. Казвате, тъй иска. То употребява един закон. Който не разбира, казва това и онова. Който разбира, ще приведе този закон. Какво показва, ако той върви? Ще преведа. Някъде има противоречие, някъде съпоставяне. Та от неразбиране иде друго. Вие казвате: „Ние всичко знаем. Научихме какво казва Учителят.“ Толкоз сте научили, когато някой велик учител по музика преподава музика. Даже съвременните музиканти там, дето свършват, казват: „Научихме вече музиката.“ Научил няколко упражнения на първата позиция, но втора позиция? Но да мисли, че всичко е научил, ония преплитания на позициите. Като извадиш на сцената един съвременен музикант, ще видиш колко знае. Всеки един от вас казва, че знае да мисли, разбира, но като дойде в живота, се вижда, че не разбира.
Запример, вземете положението, че трябва да се ходи бос. Едни твърдят, че всички трябва да ходим боси. Казвам тогава, рибите, като нямат крака, как ходят, боси ли ходят? Какво се разбира по думата „босо ходене“? Има същества, които боси не ходят. Да ходиш бос, значи да дадеш време на краката да дишат въздух. Много хора страдат от възпаление по краката. Тогава се всмукват известни отрови. Краката са антени за земята. Следователно събират се известни енергии, които трябва да преминат. Те са предаване, предават. Ти натрупваш краката си с чорапи, с обуща, които мъчно предават тези енергии. И ще почувстваш едно неразположение може би след една година. Между природата и тебе няма правилна обмяна. Други казват, че всякога трябва да ходим боси. И това не е право. Всякога боси не може да ходим. Всеки ден в природата не може да бъде дванадесет часа. Дванадесет часа ден, после дванадесет часа почивка. Природата не търпи крайности.
Казвате, хората трябва да бъдат праведни. Какво подразбирате, че хората трябва да бъдат праведни? Праведен ще бъдеш само когато не спиш. Като спиш, какъв ще бъдеш? Вечерно време в съня всички хора са престъпници. Праведен си, като си буден. Праведният често в съня си върши престъпления – кокошки крадеш, правиш неща нецензурни. Казва, той е много миролюбив човек. Казвам, виж в съня си какво прави. Сутрин, като стане, грехове разправя. Да го знае жена му, ако е женен, ще го изпъди навън. Казваш, откъде дойде този дявол, никак не съм го мислил. Двадесет години живееш чист и свят живот, една вечер дойде, казваш, каква е тази работа. Аз наричам това положение туна беда. Вървиш по пътя, гонят един крадец, ти приличаш на него. Полицията те преследва, нападне те, турят те в затвора. Каква ти е вината? Вината ти е, че ти приличаш на крадеца. Турят те в халат неповинен, неправедно страдаш. В съня някой път те хванат.
Сега, за прегрешенията в съня никога не съдят в будно състояние. Прегрешиш, бил си може би в затвора. Трябва ти просветно разбиране, свобода. Свободата седи, да имаш търпение. Аз наричам свободен човек, който има свои възгледи, не мисли да ги наложи. Ако нещо е вярно, то само по себе си се налага. Светлината е една необходимост за хората. Как е наложен въздухът, как е наложен хлябът? Налага се, водата и тя се налага. Като изгладнеят, дойдат някои при мене. Като имам хляб, дойдат някои, ще се слушат, имат нужда. След като вземат туй, което им е потребно, заминават си.
Най-първо ще се научите да бъдете свободни във вашите възгледи, да направите един малък опит.
Запример каква е разликата между страха и обичта? Те са неща, които се изключват. Противоположни са. Дойде страхът, даже приятели да имаш. Кога се е родил страхът? С идването на закона дошъл страхът заедно. Когато влязъл законът в света, дошъл и страхът. Страхът е една мярка да предпази закона. Дето има страх, има закон. Щом някой се е страхувал, външната страна ще дойде. Има външна страна на закона. Механическият закон ограничава.
Първото нещо. Трябва ви свобода. Сега имаме един процес да се освободите от всички ония криви схващания на закона. Да кажем, имате правило, когато някое дете се роди, повиват го, повои турят. Когато израсте малкото дете, майка му да му тури пелени. Даже някои носите една емблема на майка си сега. Едно коланче е повой. Като връзваш обущата си, то е повой. Като връзваш връзката си, то е повой. После панделките около ръката, и то е повой. Панделката е така вързана, че побоят виси, отпред-отзад – с повои. Свободен е този повой.
Сега вас ви трябва широчина на душата. Не че душата не е широка. Широчина на възгледите ви трябва. Нека някой от вас да направи една погрешка, да се види каква широчина имате, когато някой човек съгреши. Тогава се познава широчината на възгледите. Ако приемеш някого свободно, то е широчина на сърцето. Българите са били много широки. Като дойде някое турско заптие, стража, той седи вкъщи, пък българинът му развежда коня вън.
Питам, това широчина на душата ли е? Половин час ще му развежда коня. От широчина ли го прави? Не. Има страх от закона. Ако вие се поставите на изпит, тогава ще се покаже, доде сте достигнали. Изпитът е мярка да покажем, доде е достигнал човек до разбирането на Божията любов. Тогава, ако някой попита вашето разбиране за любовта какво е, едното от качествата на любовта е всеопрощението. Тя прощава, не се занимава. Ако човек гледа от гледището на любовта, той изключва греха. Грехът е една кал, едно вещество кално. Тя не е толкоз изобилна, че да може да опетни целия космос. Временно може да опетни човека. Някоя паница, някъде някоя река, някой бряг може да се опетни. Ако ти вярваш в греха, той ще те опетни. Ако не вярваш, няма да те опетни. Щом повярваш, че си откраднал, може да се опетниш. Щом повярваш, че си казал нещо лошо, може да се опетниш.
Сега е въпросът, как се е родил грехът. Грехът не може да се ражда. Как се е явил? Грехът не може да се прави. Не може да го направиш греха. Казва, той направил един грях. Да кажем, най-големият грях на земята, човек може да убие някого. Защо може да го убие? Виждаме, поводът може да е много малък. В Библията дават повод129. Двама братя излизат да принасят жертвоприношение. Отиват двамата да служат на Бога. Казва там Писанието, че на единия димът отивал нагоре отвесно, а пък димът на другия се разтилал. Следователно, понеже неговият дим не отивал нагоре, взел цепеницата и убил брата си. Как тъй неговият дим да не отиде нагоре. Някой ще разправя, ще разправя и след като разправя, нищо не е разправил, неразбрана работа е. Има много неразбрани работи. Оставете ги, не ги правете. По-лесно е ново да направиш, отколкото старо да поправиш.
Сега може да питате как се е родил грехът в света. Питате как се е родило доброто. Ние, съвременните хора, искаме да знаем как да премахнем злото.
Злото не може да се премахне. Да искаш да премахнеш злото, то е все таки ония хора, които искат да ядат, да кажат, че не искат да ядат с лъжица. Казва, какво правим? Не може да не яде. Ще носиш последствията. Грехът е последствие на живота. Щом живееш, непременно ще грешиш. Ще остане един излишък, който е грешен. В тебе ще се появи користолюбиво чувство. Само може да чувствате опетняване. Каквато и да е мисъл, която не е съобразна с великия закон, ще те опетни. Считай, че туй е в реда на нещата.
Фиг. 1
Какво означава този кръг? Движение. Ако това е проточване, как ще обясните тия анормалности, които се явяват. Мъчно е да се докажат нещата някому.
Казваш, еди-кой си обича някого. Той се е влюбил. Вие досега били ли сте влюбен човек? В какво седят влюбените хора? Виждали ли сте влюбени хора? Онези, които сте влюбени, сега разсъждавайте. Това не е разсъждение, това са повърхностни разсъждения. Ако е за обикновени работи, може да философствате. Казвате, ходят рамо до рамо. Че два вола, като ходят рамо до рамо, обичат ли се? Два вола, които са турени рамо до рамо, влюбени ли са? Рамо до рамо, на един ум са. Лицето държат един до друг. Хванали се под ручка. Кой вълк не е хващал овцата под ручка?
Какво нещо е влюбването? По какво се отличава влюбеният? Той се отличава по това, че своята възлюблена я турил, като светилник я турил на главата си. Като я носи, само за светилника мисли. Ходи и целия ден мисли за нея. Като мисли, момата все гори. Момата е свещта, момъкът е пламъкът. Като се съберат двамата – той е пламъкът, тя е свещта, и започват да горят. Щом момъкът разлюби момата, свещта изгасне, пламъкът изчезне. Съединят се двамата, свещта започва да гори. Горение има там. Престане любовта, няма пламък, свещта е там. Момъкът е пламъкът, който излиза, горение има. Свещ има, пламък има. Този пламък трябва да гори. Момата представя свещта. И обратното може да е. Някъде момата е пламъкът, момъкът е свещта.
Казвам, ако свещта и пламъкът не се съберат на едно място, не може да има проявление. То е вътрешният Божествен закон. Когато се прояви любовта, в единия се проявява по един начин, в другия – по друг начин. Вземете двама хора, които се обичат. Застанете, както при онова свещенодействие. Бог действа. Вглъбете се, влезте в любовта. Вие започвате да се подгагалствате, казвате: „Тия младите, тия глупавите.“ Бог ги е съединил в едно. Ако има любов, това е свещта, която гори. Тия хора, които се обичат, през тъмната нощ може да ти светят по пътя. Ако престанат да се обичат, ти ще загазиш някъде.
Във вас няма свещено разбиране за любовта. Ако той се е влюбил в жената на ближния, ако той се е влюбил – хората говорят за любовта на изгасените свещи. Оставете любовта на запалените свещи. Там, дето има запалена свещ, там никога престъпление не може да има. Казвам, трябва да имате туй свещеното разбиране. Казва: „Аз зная какво нещо е любовта.“ Любовта не се изказва. Ако ти може да станеш пламък и ако ти може да станеш свещ, ти имаш любовта. Значи, ако Бог може да действа в тебе като пламък и като свещ, ти имаш любовта. В дадения случай трябват двама души, за да се прояви Божията любов.
Казвам, трябва да имате свещено разбиране за любовта. Най-първо трябва да се пречисти мисълта за любовта. Всичките еротични работи се дължат на съвсем други причини. Ще очистите любовта. Трябва да се филтрира животът, за да имате чиста вода. Това не показва, че във вас любовта не действа. Тя ще дойде един ден. Любовта изчезва. Защо? Защото нямате разбиране. Тогава, докато човек има разбиране за любовта, има туй свещено чувство, любовта ще дойде. В момента, в който се поколебае, туй чувство изчезва. Може да се поставиш отвън, може да даваш писма – то е празна работа. То са залъгалки отвън. Когато любовта действа, тя ражда всичките неща от себе си. Сега в света са се явили тия украшения, дрънкулки. Когато любовта се изгуби, убиват някого, после плащат обезщетение. Хубаво, след като се даде обезщетението, животът връща ли се? Не, не се връща. Онзи, който люби, може да възстанови живота. Любещият е силен като Бога, изправя всички погрешки. Онзи, който не може да изправи погрешките, той няма никаква любов.
Затова казвам, ако не може да изправиш своите погрешки, нямаш любов. Изправянето на погрешките показва, че законът на любовта действа в тебе. Вече имаш мощна сила. Казва: „Дотегна ми да изправям погрешките.“ Радвай се, че има какво да изправяш. По-хубаво нещо няма. Защото, ако си изправил своите погрешки, ще те турят да изправиш погрешките на другите. Онзи, който не е изправил своите погрешки, не може да изправи и погрешките на другите. Не се заемайте да изправяте погрешките на другите, докато не изправите вашите. Дотогава, докато във вас няма никакви погрешки, вие може да изправяте и чуждите погрешки. Не се заемайте да изправяте хорските погрешки.
Сега малките деца, майка му като му даде един орех, то ще обиколи цялата махала. Някое дете вземе му ореха и го изяде. То се върне с ред сълзи. Защо, като имаш един орех, ще идеш да разправяш на другите. Туй дете трябваше да вземе от майка си цяла торба с орехи, че като тръгне, когото срещне, да раздава от орехите. Не да показва своя орех. Както то взема, така да има желание да даде и на другите, които нямат. Туй трябва да бъде желанието. Не да ходи да показва своите орехи. Какви са резултатите.
На вас наука ви трябва. Станеш сутрин, едното око е отворено, другото е затворено. Казваш, ухапал ме паяк. Ако едното око е отворено, ще виждаш. Лявото или дясното е отворено? Често ви излиза ечемик на окото, точно на клепача – на горния или на долния. Защо именно излезе на клепача? Природата иска да ти обърне внимание на известен дефект, понеже, ако не го изправиш, ще го тури на носа. Тогава трябва да мислиш. Щом не го изправиш, ще го тури на ухото или отзад някъде. Казваш, и това не е. Най-първо ще го тури на жлезите. И от това не вземаш внимание. След туй слиза на коленете. После ще те хване за гръбнака. Щом не слушаш, ще гледаш, един ден обтегнал си се на корема, почваш да викаш олеле-мале, олеле-мале. Казвате, който прави, има да му мисли.
Тогава онези от вас, които са осведомени с туй изкуство, тук има един страдущ брат, целия ден той ходи, помогнете му сега. Вие мязате, знаеш на какво? Вие сте богати хора, които, като рекат да дадат, казват, да се помолим Господ да даде, ние не даваме. Един от вас може да стане лекар, да го излекува. Толкоз философствате, казвате, че всичко можете, покажете се. Аз бих се зарадвал. Ха да видим един от вас, който е най-силен, идната седмица да го направи. На него ще турим 7. Той ще бъде най-способният. Нека да го направи. Аз ще го зная, като дойда идната седмица, че той го е направил. Ще видя идната седмица дали има способни ученици. Ако се махне болката, способни сте. Ако не се махне, не сте способни.
Сега трябва да научите закона на търпението. Някой път една теза да се напише за една седмица не може. Цяла седмица нищо не значи някой път. То е една задача. Този е от способните ученици, който може да премахне ревматизма. То е една теза. Но една теза за един ден не може да се направи. От колко страници може да бъде една теза? До коя страница си дошъл? Може да напишеш сто, сто и петдесет, двеста страници.
Аз бих желал най-първо да имате разположение на духа. Знаеш какво значи разположение на духа? Човек, каквото положение и да заема в даден случай, да е доволен от себе си. Ако седи на стола, да е доволен от стола. Ако седи на земята, да е доволен от земята. Ако ходи бос, да е доволен, че ходи бос. Ако е облечен хубаво, да е доволен, че е облечен хубаво. Ако дрехите му са скъсани, да е доволен, че дрехите му са скъсани. Във всеки един момент да е доволен, понеже то е временно състояние и да е доволен от туй състояние. Туй състояние няма да бъде постоянно. Щом е постоянно, то е неестествено. Та да имате хубави и красиви мисли.
Ако направите една погрешка, облечете се със скъсани дрехи. Изчисти ги хубаво. Като ги съблечеш, окачи ги някъде, да имаш разположение на духа. Направите някоя погрешка. Благодарете на Бога, че малка погрешка сте направили. Кажи: „Господи, благодаря, че малка погрешка направих.“ Голяма погрешка направиш, благодари, че голяма погрешка си направил. Понеже ти, като си направил тази голямата погрешка, ти си избягнал злото. И сега всички са съсредоточили вниманието към тебе. Ти си избавил другите от погрешка. Ти като направиш погрешка, другите си избавил. Един като направи една погрешка, другите няма да направят.
Благодарете на Бога, за да се смени туй състояние. Ако светът е разумен, а той е разумен, значи този разумният свят всякога ще тури известна малка погрешка на гърба на някого да я носи. Като се умори, ще снеме този багаж, ще го тури на друг. Благодари, че е турил такъв багаж, колкото може да носиш. Значи удостоен си. Щом се спреш и кажеш: „Аз ли съм, на мене ли трябва да се дадат тия страдания.“ Радвайте се, че вие се удостоихте с вниманието. Защото, когато дойде една болест, обикновени ли лекари викат? Ще викат някой професор. За лошите болести викат най-видните лекари. Ако тебе едно голямо зло те е сполетяло, ти си виден лекар. То са ред разсъждения. Лесно се говори, но мъчно се прави. Но може да се прави.
Аз не искам да се спирам да морализирам. Аз не обичам морализирането. Морализирането е най-тежкото забавление. Да не правиш това, да не правиш онова. То са правила. Майката бара в кратуната. Детето да не бара. Нека бара и детето. Майката гази в реката. Детето да не гази. Нека гази и детето. Детето може да се удави. Може да се удави и майката. Детето може да сгреши. И майката може да сгреши. Аз съм забелязал, децата са много пъти по-умни от майките. Майката остави детето горе на втория етаж. Ако майката му казва „внимавай“, туй дете може да падне, да се търкули. Ако майката я няма, то дойде до стълбата, най-първо огледа, тури си крака внимателно. Стълба по стълба, слезе долу. Ако майката е там, може да се търкули няколко пъти. Ако я няма майката, няма да падне. Като е там, тя размъща ума му. Ако дойде до някое опасно място, ако дойде до запалената свещ и майката е там, непременно ще си тури пръста на свещта. Ако майката я няма, има други разумни същества, които пазят душата на това дете.
Ръководство има в природата. Не е само майката единственият пазител на детето. Не е само бащата, сестрите, братята. Има хиляди пазители. Ако ние се оставим да наблюдаваме този закон, оставете душата си свободна на Божия промисъл. Като не можеш да разрешиш въпроса, кажи: има един общ промисъл в света. Остави нещата да бъдат разрешени. Но не разбирайте, че Господ ще остави своята работа, да се занимава с тебе. Божественото е в тебе. Съедини се с него, и ще разрешиш по-лесно, отколкото ако отвън вие си помагате. Казвам, туй ви го казвам. Но и без да ви го казвам, ще го научите. Сега като ви казвам, вие ще го научите по един начин. Като не ви го казвам, ще го научите по друг начин.
Училище е светът. Ако Бог ви е поставил в училището, то е разумен метод за самовъзпитание. Всички трябва да го прилагате. Не се занимавайте с окръжаващите. Не искайте да бъдете като хората. Вие мислите, че другите хора са по-лоши от вас. Поставете хората на същото ниво, както и вие. Ако те са подобри, оставете те да го знаят. Коя свещ осветява по-голяма площ? Този е праведен, онзи не е праведен. Има един практически метод за наблюдение, един практически метод за разрешение, доде сте достигнали.
Вие бързате някой път да добием познание. Ако сега имахте познание, ако знаехте всичките богатства, какво щяхте да направите? Знаете всичките богатства къде са. Благодарете, че не ги знаете. Ако ги знаехте, не щяхте да оправите света. Хората, които извадиха толкоз тренове злато от земята, какво добро допринесоха в света? Пушки, топове направиха. Те внесоха злото на земята. Туй злато трябва да се разтопи, да влезе вътре в кръвта. Ако ти със своята магическа тояжка, ако я посочиш, и излезе златото. Ще направиш няколко кръга с магическата тояжка, и веднага златото излезе на повърхността с най-малките разноски. Сега го копаят, после в пещ го турят. И той е хубав метод. Трябва му само една златна монета. Нему не трябват хиляди, една монета за гостилничаря. Трябва му билет за Лондон да иде или в Париж да иде. Навсякъде може да иде. Той ще има по една-две английски лири. Виждате, то е забавление. Тази е само измамлива мисъл. Момата се облича в хубави дрешки, но работата не става тъй. Аз обличам идеята с много красива премяна, малко кокетна е. Аз, ако имам една тояжка, ако ти нямаш обуща, махна с тояжката – обущата дойдат. Нямаш шапка, махнеш с тояжката – шапката дойде.
Сега какво беше първото положение? Какви бяха първите две положения? Принцип и закон. Принципът и законът имат приложение към всички, но начинът на приложението е различен. Законът има специфична свобода за всеки човек. Всички хора се движат, но по един и същ начин не се движат. Всеки човек може да се движи, но начинът по свобода ще си го избере. Всичките хора трябва да мислят, но еднакво не трябва да мислят. Всеки да си избере специфичен начин на мислене. Той е свободен да мени начина. В туй седи красотата на живота. В мислите, в постъпките, в движенията. Във всичко има разнообразие, но законът при всичките условия остава един и същ. И принципът остава един и същ.
Божията Любов носи пълния живот.
44 лекция, 25 юни 1930 г., София, Изгрев