Словото

Закон на аналогията

[Аналогия (от гр. analogía, „сходство“, „еднаквост“, „съпоставяне“) в най-общ смисъл означава сходство, подобие между предмети, явления, образи. Това е и когнитивният (познавателният) процес по пренасяне на информация за един конкретен субект по отношение на друг. По-конкретно терминът се използва в литературата, където означава стилистичен похват, използван за установяване на сходства между неявни, но сродни по някой важен признак понятия или явления. Елементи на свързване по сходство има и при сравнението (при което се съпоставят тъждествени понятия или явления), и при метафората, и при паралела. Отличителното на аналогията е, че при нея двете художествени представи са различно развити, като едната се пояснява чрез другата. Аналогията играе значима роля във възприятията, запаметяването, общуването, креативността, решаването на задачи, взимането на решения. Известна е мисълта на полския математик Стефан Банах: „Математикът е човек, който умее да намира аналогия между твърденията; по-добрият математик умее да вижда аналогии между доказателствата, а най-добрият — умее да съзира аналогии между теориите. Можем да допуснем, че математикът на всички математици е онзи, който може да открива аналогии между аналогиите.“]

Вие окултните ученици, по някой път се трябва да се позанимаете с аналогичния, сравнителния метод. Но той е много труден. Трябва да знаете как да съпоставяте нещата, защото един аналогичен метод не може да изяснява. Давате някой пример или сравнявате нещо. Трябва да знаете, как да ги сравните. Вие сравнявате един добър човек, с един лош човек. Те са контрасти. Кои са чертите на един лош човек и на един добър човек? Изобщо, лошият човек има едно силно тяло. Добрият човек има по-слабо тяло. По някой път лошият човек е по-силен, има по-голяма сила, отколкото добрия човек. Някой път лошите хора имат по-силен ум. По-умни са. Христос на времето казва: „Синовете на този век са по-умни от синовете на виделината”. Кои синове? – Лошите синове са по умни. Един лош син днес по-добре обира баща си. Добрият не знае как да го обере. Лошият син обира баща си така, че всички признават, че е законно това обиране. Но сега ние правим сравнение на нещата. То е така, но между лошия и добрия човек всякога има разлика в постиженията. Всякога лошият в началото има преимущество над добрия. В началото всякога лошите хора имат преимущество над добрите. По закона на аналогиите, като разглеждаме този въпрос, в края лошите изгубват, добрите печелят. В началото добрите хора много зле започват, не върви работата. На лошите хора им върви. В края добрите хора печелят, лошите хора изгубват. Не можем ние да теглим един закон. Ако пресилим нашата аналогия животът не потвърждава. Казвате: „Виж как върви на лошите хора”. Да, в началото върви, но в края не върви, те винаги губят. Но и тук, ако пресилим аналогията, ще паднем в друго противоречие. Някой път и в началото върви на някой лош човек и в края му върви. Тогава как ще го обясните? Трябва да има някакъв закон?

Начертайте два полукръга – единият да бъде изпъкнал, а другият – вдлъбнат, корубест. Ще направим известни разсъждения върху тия два полукръга. Ако се движите по повърхността на първия полукръг, какви ще бъдат отношенията ви? Или ако налеете вода върху повърхността на същия полукръг, какво ще стане с водата? Отговор: Ще се разлее. Ами какво ще стане с водата, ако я налеете върху вдлъбнатата леща? Отговор: Тя ще се събере. Тогава според закона на аналогията казваме: всички енергии, които се разпръскват, се движат по изпъкнала повърхност, а всички енергии, които се събират, се движат по вдлъбната повърхност. Изпъкналите лещи дават малки образи, а вдлъбнатите – големи образи.

Ако позлатите един предмет, той не е видоизменил същината си, но позлатяването предпазва този предмет в дадения случай от вода, от известна ръжда или разход, в който той принася на хората. Сега ние идваме по закона на аналогията, на сравненията, за да обясним духовния живот. След няколко месеца това позлатяване изчезва и остава предметът такъв, какъвто си е бил. Същото е и с калайдисването на медните съдове. И калаят е едно удобство, за да не се тровят хората. И ако дълго време употребявате един съд, веднага този калай изчезва.

Сега, ако ви зададат въпроса, откъде сте дошли? – Ще кажете: Не знаем, навярно от живота. Някои питат: Къде е животът? – Общият живот прониква цялата природа, той е едно велико течение, скрито вътре в природата, но истинският живот е достъпен само за високо културните, за високо разумните същества. Някои питат: Ами какво нещо е смъртта? Аз мога да ви обясня смъртта, умирането, само чрез закона на аналогията, т.е. чрез закона на сравнението. Когато една рекичка трябва да мине през пустинята, където топлината е силна, тази малка река не може да достигне до своето предназначение, защото част от водата ѝ се изпарява, а част от водата ѝ се просмуква от почвата. Следователно много хора, на които животът протича, т.е. не може да достигне до великия живот, до великото море, умират; а онези, великите хора, на които животът има изобилно притоци, пристигат. И всеки човек, който иска да се повдигне, трябва да изучи този велик закон в себе си, да знае: познава ли Оногози, който го е пратил на земята.

Малкото може да стане голямо. Казвате: „Как така да стане малко, че да влиза тук.” Това е несъвместимо с вашето разбиране. Това, малкото зрънце, като го посееш, след 200­-300 години ще израсне и ще стане голямо дърво. Това малкото семе не се събира вече в стомаха. Така че, като влезете вътре в стомаха на някой човек, ще почнете да растете и ще станете много голям. Но тези работи, които ви разправям, са неразбрани, понеже във вас законът за аналогията не е силно развит, за да можете да съпоставите нещата. Гледам, че някои ме подражават в аналогия, отвлечени стават. Много мъчно е да се правят аналогии. Може да поставиш някоя аналогия ни в клин, ни в ръкав. Аналогията отчасти ще обясни нещата.

Закон на съответствие.

В природата съществува един закон на съответствие. В съвременната наука как се разглеждат две страни: причини и последствия. Последствията не са произволни, но са последствия на известни закони. Има връзка между причините и законите, между законите и явленията, както и между явленията и фактите. Фактите са крайният, завършеният резултат на явленията. Явленията пък са незавършен процес. Понеже хората са престанали да мислят правилно, престанали са да чувстват правилно, престанали са да постъпват правилно, вследствие на това се явяват днешните страдания и нещастия в техния живот. На тази неправилност се дължат отклоненията, страданията и нещастията на хората. И всички неща в живота, които ние наричаме случайни, са произлезли именно от неразбирането на живота. Хората започват да мислят, само когато им дойде някоя голяма беля на главата.

Чрез закона на съответствие ще се стремите да опознавате човешките души. Вие страдате, често, имате някое неразположение на духа. Не можете да разрешите трудното положение, в което се намирате, но същевременно тези трудни задачи в живота у всички хора ги има. Тогава едновременно с мъчнотиите, които претърпявате, трябва да влизате в мъчнотиите на всички хора, да участвате. Човек, като разрешава своите мъчнотии, едновременно с тях разрешава мъчнотиите и на другите. Тъй и в науката е същият закон. Понеже има едно съответствие. И в науката, щом влезнете, и във всяка една област вие влизате вече във връзка с всички онези хора, които действат в тази посока. И като работите самостойно, вие във вашите допирни точки ще си помагате. Само при такова едно разбиране може да се роди вътрешното хармонично разбиране на великия закон, който съществува в органическия свят. И само по този начин човек може да пази енергиите си, да ги не изразходва напразно.

Всички ние страдаме, понеже започваме оттам, откъдето не трябва. Вие, като разгледате някое дърво, гледате как завързва, как зрее. Виждате постепенно всичките плодове, изведнъж не узряват, постепенно узряват. Тези, които са на южната страна, узряват по-скоро и са по-сочни. Тези, които са към север, не зреят и краските не са така хубави. Онзи, който не разбира закона, той ще мисли, че безразлично е дали ти си на север, или на юг. Не е така. Онези клетки, които живеят в мозъка, тяхното състояние е друго. Онези клетки, които живеят в краката на хората, са други. Онези клетки в краката са разумни. Но те носят цялата тежест. Техният свят не е така организиран, както светът горе в мозъка. Някои искат светът другояче да бъде създаден. Кого ще турим на туй място? На мястото, дето не обичаме, кого ще турим? Пък има един закон на съответствие. Всичките клетки на тялото с милиони години, ако човек би живял милиони години, тия клетки от краката се качват в мозъка, а клетките от мозъка слизат в краката. Става едно кръвообращение. В туй кръвообращение става инволюция и еволюция. И сам човек слиза и се качва, за да придобие опитност.

Затова днес всички хора се делят на бедни и богати, учени и прости. Бедните се чудят на богатите, защо са толкова жестоки, че не мислят за тях. Обаче, те не подозират, че богатите някога са били бедни. Интересно е тогава, защо, като са минали през сиромашията, не са запазили чувството за състрадание към бедни и страдащи? Има богати хора, които съчувстват на бедните и им помагат. Всички богати хора не са лоши, и всички бедни хора не са добри. В природата съществува закон на съответствие, според който, колкото добри хора има в света, толкова и лоши хора има. Защо има лоши хора в света? Защо съществува злото в света? Това са въпроси, на които вие сами трябва да си отговорите.

Защо някои хора имат по-силни желания, а някои – по-слаби? Съществува един закон на съответствие в природата. Силното желание има своите причини. Характерът на човека се познава по почерка, по лицето, по челото, по носа, по устата. Разумният свят пък определя отношенията си към човека според неговия вътрешен живот. Щом човек измени, в смисъл подобри своя вътрешен живот и разумният свят подобрява отношенията си към него. Това е закон на съответствие, който съществува навсякъде в природата. Като влезе в затвор, човек се облича в халат. Щом излезе от затвора, той съблича халата и облича хубави, нови дрехи.

Сега аз ви правя тази аналогия, за да има разумност във вашите постъпки в изискването на вашите желания. Вие сте свободни да искате каквото и да е, но трябва да знаете законите; физическите предпоставки и от духовен, и от умствен характер, и ако вие употребите съответстващи закони, тези желания могат да се постигнат; но ако не употребите съответстващите закони, не може да има постижения. Между всичките закони трябва да има едно съответствие. Защото един физически закон, той е създаден от Божествения свят; духовните закони и те са създадени от Божествения свят, и най-после и самите Божествени закони. Та физическите и духовните закони са едно разклонение от Божествения свят.

Учените хора доказват, че нашата слънчева система е в предградието на Млечния път. Учените окултисти пък доказват, че нашата култура е една от идеалните култури, но с тази идеална култура ние създаваме само съмнения. Нашата наука е наука на съмненията, на относителните истини и тогава казваме: Материалното е реално само за материята, и духът е реален само за духа. Духът не признава материята, и материята не признава духа. Има неща, които трябва да се свържат. Материалният живот и духовният живот са два живота, между които трябва съединителна нишка. Всички онези хора, които имат тази съединителна нишка, закона на съответствието, ще разберат, каква е тази връзка между материята и духа.

Сега например онези от вас, които изучават астрология, трябва да спазвате закона на съответствие спрямо звездите. Като погледнеш небето, изпъкват всевъзможни фигури: триъгълник, някой път петоъгълник, някой път квадрат. Веднага трябва да се ориентирате на какво съответства тази фигура, а може да има уподобление на някое животно, на някое копие.

Който познава метеорологията знае вътрешните отношения на нещата. Той знае кои есенни и зимни месеци отговарят. на всеки месец от пролетта и лятото. Той знае коя местност от противоположния край на земята отговаря на известна местност. Истинският метеоролог познава закона на външното и вътрешно съответствие между явленията и местата, дето стават тия явления. Това е научен въпрос, за който се изискват много наблюдения. Има овчари, които чрез наблюдение са. дошли до познаване на времето, вследствие на което могат няколко месеци напред да предсказват какво ще се случи еди-кой си ден и час от годината. Каквото предскажат, това се сбъдва. Които не могат да предсказват намират, че това е Божия работа, няма защо човек да се бърка в Неговия план.

В природата има един закон, има едно съответствие между Бога и нас. Щом ти отложиш една божествена мисъл, второто положение и Бог ще отложи. Отложиш втори път, и Бог отлага. Следователно, когато дълго време върху тебе е действал Божият дух и ти все отказваш, и той се отказва. Ще дойде време, когато ти желаеш, но Бог няма да действа.

В природата съществуват две състояния: пасивно и активно. Пасивното състояние подразбира състояние на покой, а активното – състояние на движение. Между тези състояния винаги съществува вътрешна борба, в резултат на която се явява известно противодействие. Когато активното и пасивното състояние се борят, образува се търкане, което се изявява като светлина и топлина. Ако на това търкане се яви известно противодействие, никаква топлина и светлина нямаше да съществува. Оттук вадим заключение: за да се образува топлина и светлина в природата, непременно трябва да се срещнат две противодействащи сили. Същото може да се каже и за доброто и злото в света. В този смисъл злото представя пасивна сила в природата, а доброто – активна. Злото представя стремеж на силите да бъдат във вечен покой, а доброто – стремеж към вечно движение. Злото се явява като противодействие на доброто. Като разглеждаме противодействащите сили в природата, ние се натъкваме на закона на съответствието, според който на всяка положителна сила отговаря отрицателна. При това, колкото е голяма положителната сила, толкова е голяма и отрицателната.

Невидимият свят има за цел да преобрази хората. Това е едно Ново учение – Съществата идват от Невидимия свят и всеки ден ще ви казват по нещо ново. Трябва не само да вярваш, но да влезеш във връзка с по-напредналите братя и сестри, и ако ти ги обичаш, и те ще те обикнат. Ако те идват всеки ден, тогава работата върви добре, тогава си весел и добър. Защото тези Същества, които идват от Невидимия свят, проявяват един живот по закона на съответствието – ако човек живее между млекопитаещите, не може да научи нищо, но ако живее между разумните хора, ще научи много добри неща.

Ако някой човек в ред съществувания е живял правилен, нормален живот, и зряла възраст да достигне, той пак ще има правилни вежди, които ще са признак на трезв ум и разсъдителност. Според закона на съответствието, стане ли някаква промяна във веждите на човека, ще стане промяна и в неговите клепачи, очи, даже и в неговите устни. Когато човек се развива нормално, най-малката промяна в някоя част от тялото му, трябва да предизвика промяна и във всички останали органи. Същото става и при духовното развитие на човека. Стане ли някаква промяна в една от добродетелите на човека, трябва да стане промяна и в останалите добродетели. Ето защо, ако човек физически или духовно не се развива правилно, тогава един орган или една добродетел се развива за сметка на другите, вследствие на което се явяват известни аномалии или болезнени състояния както във физическо, тъй и в духовно отношение.

Закон на съпоставяне

Закон на съпоставянето, това е зазоряването на съзнателния, на разумния живот. Това е проявление на великото съзнание не на самия живот, но на онези граници, откъдето започва проявата на разумния живот. По нямане на онези още точни думи, които да изразяват този вътрешен подтик на живота, той не може да се сложи на книга. Изразните думи, това са форми, в които всяка мисъл трябва да се излее, да се оформи, да се изяви. Значи, законът на съпоставянето, това е зазоряването на живота. И всеки от вас трябва да знае как да съпоставя своя живот. Например, бягането, това са скърбите на живота.

„Стани, вземи детето!“ (Мт, 2:20) Страхът кара човека да бяга. Сърцето ти трепери от страх дали ще се спасиш или не. „Стани, вземи детето и бягай в Израелевата земя!“ Това е връщане в Отечеството ти, където ще се видиш със свои приятели, със свои близки. Това вече е веселие, радост. Онези, които не са запознати със закона на съпоставянето, казват: не може ли да не бъде така? Когато разглеждаме проявите на самата природа по някой път ние критикуваме нейните постъпки и казваме: не може ли това нещо да стане по друг начин? Ако може по друг начин, ти направи своя живот по друг по-умен начин. Бъди ти по-умен от самата природа! Вие казвате: животът не може ли без скърби? Може, но кога? Когато ти си разумен, когато ти не правиш погрешки в живота си, когато спазваш всички закони. Тогава няма да имаш никакви скърби и радости. Природата ще върви винаги по твоите стъпки. Тя ще те признава. Но щом правиш много погрешки, скръбта ще върви по твоите стъпки.

Казват за някого: той е праведен човек. Да, той е праведен човек, но баща му не беше праведен човек. Ами и баща му беше праведен човек. Да, тогава дядо му не беше праведен човек, има си крушка опашка. Не е въпросът само краят на въжето да бъде здрав, но цялото въже трябва да бъде здраво. Ама половината въже е здраво. Не трябва само половината въже да е здраво, цялото въже трябва да бъде здраво. То трябва да бъде здраво и в началото, и в средата и в края. Между частиците на въжето трябва да има силно сцепление, за да бъде пригодно за работа. От това вие изваждайте своите изводи, защото духовните работи могат да се обяснят само чрез закона на съпоставянето.

Вие не трябва да разглеждате живота от ваше гледище, защото тъй както живеете сега, вие живеете със стари предразсъдъци на вашите деди и прадеди. Във вас още няма един широк жест да се откажете от себе си. Вие още треперите. Като ви хване някоя треска, цял се разтрепервате и казвате: опасно ли е положението ми? Казвате: температурата ми се увеличава. Какво от това? Колко градуса температура има? – 39-40 градуса. Че какво опасно има в повишаването на температурата до 39-40 градуса? Този страх се дължи на неразбиране на онзи велик закон на съпоставяне.

Сега аз правя едно съпоставяне. Когато човек има температура 39 градуса, разбирам, че този човек, както и неговите баща и деца цял живот са яли кокошки и агнета, пили са и са гуляли и сега в организма му поради натрупването на излишни утайки става едно горене, при което всичко това трябва да се пречисти. В този организъм настава един химически процес и затова казвам на този болен: ти ще пазиш строга диета: 1-2-3-4-5-6-7 дни няма да ядеш нищо. После прозорците ти на стаята ще бъдат отворени, за да влезе повече светлина. Няма да спиш много. Умът ти ще бъде всякога буден, ще се молиш, ще поправиш всичките си погрешки и ще видиш как температурата ти ще спадне.

Но да се повърна сега на закона на съпоставянето. Ангелът се яви втори път на Йосифа и му каза: „Стани, вземи детето и бягай в Израелевата земя!“ Какво са мислили баща ви и майка ви, какво е мислил и дядо ви, какви са вашите възгледи, това оставете за себе си. Какво мислите вие в този момент и това задръжте за себе си, но какво подразбира закона за съпоставяне на нещата, него учете сега. Дойдете ли до този закон в живота, намерите ли в себе си закона за съпоставяне на нещата, първото нещо, което ще почувствате в себе си то е: ще придобиете един вътрешен мир, едно вътрешно просветление на вашето съзнание, деятелност на вашия ум и ще забележите, че това, което досега ви е тревожило, беднотия, болести, лошите думи на хората, всичко това ни най-малко вече няма да ви смущава, ни най-малко няма да ви засяга. Преди това състояние обаче, всяка лоша дума казана за вас ще ви размъти, ще създаде една вътрешна енергия във вас, ще почувствате едно вътрешно преливане на тази енергия. Защо е така? Понеже в разумния живот колкото повече се увеличава злото, толкова повече се увеличават и положителните низходящите енергии към центъра на Земята. И в центъра на Земята има разумност. Така говори окултната наука. Тя казва, че центърът на нашата Земя е едно разумно място и този център привлича всичко. Това разумно начало сцеплява хората.

Законът на сцеплението не е физически, но духовен закон. Кой е вързал онзи вол, някъде в обора с въже? Някое разумно същество го е вързало. Капанът, в която е уловена една мишка, пак е поставен от някое разумно същество. Следователно, всички ограничения в света, в един или друг смисъл, се дължат на разни видове енергии и то разумни енергии. Значи, тия енергии, които ограничават аз наричам положителни енергии в низходяща степен. Има обаче и положителни енергии във възходяща степен, които отиват към Слънцето. В тези два вида енергии именно, законите са обратно пропорционални. Тогава, ако искате да знаете къде е вашия център, трябва да знаете, че вашият център на Земята, това е вашият стомах. Помнете, че аз съпоставям нещата. Центърът на Земята съответства на вашия стомах. Там се намира нашата симпатична нервна система, нашият стомашен мозък. И докато всичката ваша енергия е съсредоточена към вашия стомах, вие имате една положителна енергия в низходяща степен и следователно вие ще се ограничавате. Щом всичко е съсредоточено към вашия стомах, вие няма да имате никаква наука.

Следователно, и рибите и месоядните и тревопасните животни и птиците, както и всички хора, майки и бащи и свещеници, дори и всички хора с най-възвишени пориви, ще имат един и същ общ център. Не е лошо, че този център съществува, обаче според закона на съпоставянето трябва да има известна хармония. Колкото енергии слизат към стомаха, толкова енергии трябва да възлизат и към мозъка. Казвам: вземете за пример туй малко дете, което майка му взе и избяга с него в Египет. Казвам: след като си боледувал дълго време, ще пиеш всяка сутрин половин литър прясно мляко от някоя здрава крава или някоя здрава биволица или някоя коза. Добре ще гледаш твоето малко детенце. Защо? Защото твоят стомах е твоето малко детенце. И ти ще го храниш с хубаво прясно мляко. Млякото може да е от каквото и да е животно, но трябва да е здраво.

Сега всички ония от вас, които са вегетарианци нека ме разберат добре, да не стават фанатици. Майката как отхранва своето малко дете? С мляко. Птичките как отхранват своите малки? С мушички. Някои от вас мислят, че и мляко не трябва да ядем. Не, можем да ядем и мляко. Казвате: храната ни трябва да бъде чиста. Да, вярно е, че ние трябва да намерим онази съответна за нашия организъм храна. Ние трябва да определим коя храна се нарича вегетарианска. Под вегетарианска храна аз не разбирам непременно чисто растителна или строго плодоядната храна, но под вегетарианска храна бих нарекъл храната на съпоставянето, храната на разумния живот. Вегетарианска храна наричам онази, чиито трептения напълно съответстват с трептенията на нашите мускули т.е. на органическата материя. Значи, между клетките на храната и клетките на нашия организъм трябва да има пълно съответствие или пълно изтичане на енергиите към Слънцето. Тази храна именно е вегетарианска. Тя и плодна, тя е и храната, която прави хората светии. Има такива храни обаче, на които трептенията на клетките отиват към центъра на Земята. Такива храни носят отрова в себе си. Такива храни могат да бъдат и растителни и вегетариански. Най-голямата отрова, която съдържа месото и за която учените хора даже и не подозират, седи в това, че се посяга върху живота на онези млекопитаещи, каквито са например овцете, козите и други, у които има силно желание за живот. Съзнанието в тия животни е будно. Те искат да живеят, вследствие на което всичката им енергия е съсредоточена в центъра на Земята. Те мислят само за живот т.е. само върху това, как да се размножават повече и да се нахранят, а не мислят нищо за рая, нито за спасението на душите си.

Та казвам: вие трябва да знаете как да постъпвате с всяка ваша мисъл и с всяко ваше желание. Вие трябва да знаете как да съпоставяте вашите желания, как да съпоставяте вашите мисли. Между вашите мисли и желания непременно трябва да има едно съпоставяне. Между мозъка и стомаха ви трябва да има едно пълно определение, едно пълно съответствие. Мозъкът и стомахът са двата полюса на живота ви. Ако ви боли главата, трябва да знаете, че и стомахът ви е в безпорядък. Ако ви боли стомахът, трябва да знаете, че и главата ви не е в порядък. За да бъде човек здрав в пълния смисъл на думата, той не трябва да има нито главоболие, нито стомах да го боли. Боли ли го нещо, той не е напълно здрав. Ако имате главоболие, има начин за лекуването му. Ако имате разстроен стомах, пак има начин за лекуването му. Методите за лекуване са тъй прости, че всеки от вас може да ги приложи. Имайте предвид, че след като сте живели 20 години безпорядъчен живот, не ще можете за 1 седмица или за 1 месец да се изправите, да подобрите вашия организъм. Поне в това не вярвам. За да изправиш животът си, трябва ти поне 20 години още, да започнеш оттам където си направил погрешка. Ти ще се намираш под действието на един кръгообразен закон на движение. Ще станеш, ще се подемеш отново и като се върнеш на същото място, ще започнеш с голяма бързина.

Някои хора казват: щом мислим за Бога, нашият живот се свършва. Не, щом намериш Бога или както аз го наричам, щом намериш закона на съпоставянето или закона на любовта, в тебе ще се вложи тази божествена енергия и всички дарби и способности ще се развиват правилно. Тогава каквото и да пипнеш, всичко ще ти се отдава, защото никой в света не работи сам.

Всеки, който иска да се спаси никога не трябва да счита като причина на своето падение, на своето нещастие другите хора. Има причини отвънка, но има причини и отвътре, в самия тебе. Главната причина си ти. И щом ти си главната причина, щом ти можеш да се обуздаеш, всякога можеш да измениш своето лошо положение. Тогава всички сили, които действат отвън могат да се премахнат. За да се роди едно съгласие, една хармония в самия ви живот, аз ви проповядвам закона на щастието. Аз искам да бъдете щастливи! За страданията аз съм ви говорил много пъти. Как трябва да ги понасяте също съм ви говорил, но трябва да знаете, че закона на щастието започва със закона за съпоставянето на нещата.

Вечерно време като се върнат лошите хора, те си казват: „Не вършим ние добро, не живеем както трябва, но такива са условията на живота!“ Има едно малко разкаяние в тях, а в религиозните хора има едно по-голямо разкаяние. Обаче не е само в разкаянието, но трябва искрено да пожелаем да подобрим живота си. Туй разкаяние не е само в раздаване на имота си. Онзи, който не разбира закона на съпоставянето и раздаде имота си по-рано отколкото е готов за това, той ще се спъне сам.

И ако вие разбирате закона на съпоставянето, можете като отивате на Витоша например, да не носите никаква храна със себе си. Необходимата храна за вас сама ще си дойде. Как? Като разгънете кърпата си, тази храна ще напада отгоре върху кърпата ви като мана и вие ще имате един прекрасен обяд.

Казвам: ако вие имате онова дълбоко разбиране, за великото Битие, за великата интелигентност в света, за онази велика душа, подразбирам Бога, която трепти с такава нежност, с такава любов за всички и в която душа се заражда дълбокото желание да притече на помощ на всяка форма, колкото малка и да е, за да дойде един ден и тя в съзнание, да се развие, вие ще разберете и великия закон на съпоставянето.

Откъде идват кривите схващания в света? Аз още не съм се изказал. Още много има да ви говоря. Сега ще ви преведа 1-2 примера за обяснение на кривите съпоставяния в живота. Граф Амен, това е псевдонимът му се влюбва в една млада мома, но от много бедно произхождение и бил готов да се пожертва, да даде всичко за нея само и само да я издигне. Граф Амен имал сестра, която заминала в странство няколко години преди той да се влюби в бедната мома. Тя решила да навести брата си инкогнито, без да му се обади. И пристига един ден, но тъй преоблечена и изменена, че той не могъл да я познае. Тя дохожда при него и той веднага бърза да й представи своята годеница и казва: тази е моята годеница, моята бъдеща другарка в живота. Сестра му отговорила: много добре, тази мома е отлична, добра мома си избрал. Обаче неговата годеница като вижда тази приятелка, аристократка го запитва: коя е тази госпожица? Та е една моя приятелка. А, ти имаш нещо с нея! Не знам, не ми харесва тази мома, тя има нещо отвратително в себе си. Ето как действа законът на съпоставянето. Сестрата препоръчва годеницата, а годеницата казва: не искам да дружиш с тази мома, има нещо отвратително в нея. Това сме ние хората. Тези, които искат нашето щастие, ние им казваме: надалеч да сте от нас.

Ще ви представя друг пример за закона на съпоставянето. Вземам го от една евангелска църква. Връща се един благочестив евангелист от църква и казва на жена си: много ми е мъчно, че днес не можах да се помоля както трябваше. Жена му го пита: защо не можа да се молиш? Не зная дали да ти кажа или не, но видях едно нещо, че има много хора, които могат да се молят по-хубаво от мене. Като гледах как се молеха днес пред мене двама млади, отиде ми сърцето! Кажи да видим! Двама млади, мома и момък, около 21 годишни, стояха пред мене и се молиха. Той й казваше: миличка, ти си моето божество, аз без тебе не мога да живея. И тя слуша. Слушам ги и аз и си казвам: ето на, този момък познава божеството си, казва, че не може без него да живее, а аз никога не съм се молил така на Бога, нико га не съм признал в себе си, че без него не мога. Аз не познавам Бога така, както този момък познава своето божество, което седи до него. Казвам: закон на съпоставяне е това.

Втори пример. Връща се един стар евангелист от духовно събрание и казва на жена си: знаеш ли, аз сега съм много доволен. Никога в живота си не съм се молил на Бога тъй, както днес. Благодаря на Бога, че ми даде възможност днес да го позная, да излея душата си към него! Какво има?- запитва жена му. И той попаднал при тия двама млади и разправя на жена си: научиха му тия млади, как да се моля на Бога. Как? Младият момък разправя на своята възлюбена: ние тъй ще живеем, иначе ще живеем, ще се разбираме добре, ще се обичаме и т.н. Аз като ги слушах, обърнах очите си нагоре към Бога и казах: Господи, благослови тия двамата! И аз се присъедининявам към тяхната радост. Каква е разликата между двамата евангелисти? Първият се върнал дома си обезсърчен, че не може да се моли като тия млади. Той си казвал: Боже, благослови ги, но и на мене липсва нещо. А вторият разбрал смисъла на молитвата. Тяхната радост и тяхното веселие било и негова радост и негово веселие. Той си казал: Господи, и аз прибавям своя живот към техния. Благослови ги! Значи, тук се вижда закона на съпоставянето.

И тъй, законът за съпоставянето е един преходен етап в развитието на човека. Щом се разбере и научи този закон, тогава знанието и мъдростта ще се увеличат.

Следователно, по този закон на съпоставяне, ще ядем сладко, ще спим сладко, ще мислим сладко, ще чувстваме сладко, ще пеем сладко. И когато светът навсякъде се изпълни само със сладчина, ще дойде и красотата в живота. Да бъдеш красив човек, това е истинският човек. Това е човекът у когото чувствата, мислите и делата му са тъй хармонично съпоставени, че като видиш този човек, неговият образ представлява божествен образ.

Та казвам: изисква се разумно прилагане на закона на съпоставянето. Изобщо, разумност се изисква!

Сега трябва да научите закона на съпоставянето и да живеете съобразно него. Щом разбирате нещата чисто материално, вие казвате: ние си съградихме къща. Защо я съградихте? Да я давате под наем ли? Най-първо ти съгради къщата за себе си и ако тя е благоприятна за тебе, след като ти живееш първо в нея, тогава я давай под наем на другите! Вие сега минавате за благородни хора и казвате: аз направих къща, за да се ползват от нея другите хора. Не, най-първо ще градиш къща за себе си. Туй е законът на съпоставяне на нещата. Най-първо човек трябва да съгради най-благородното, най-възвишеното в себе си. Да съгради най-възвишени мисли чувства в себе си. Да стъпи на краката си, да стане морален човек. Само тогава всички хора, които живеят в закона на съпоставянето, ще могат да се хванат за ръка и да си помагат. Само така ще можете да развивате всичко възвишено и благородно, което се крие във всеки от вас. И тогава няма да постъпвате като онзи евангелист, който като чул ония млади в църквата, върнал се в дома си обезсърчен, отчаян, че изгубил всичко. Не, ще отвориш душата, сърцето и ума си за тях и ще се молиш Бог да ги благослови.

И тъй, започвам с този велик закон за съпоставяне на нещата. Съпоставяйте нещата на мястото! Вярвайте в своя вътрешен глас, който ви говори. Вярвайте на божественото в себе си! Вярвайте на това, което не се колебае във вас, което никога не ви излъгва! Колко пъти сте казвали: ако бях послушал този вътрешен глас, който ми говореше, нямаше да сгреша. Бъдете верни на божественото в себе си! Вземете детето и мислете върху него. За в бъдеще аз пак ще се спра и ще говоря върху тази беседа, върху закона на щастието, как да се съгради този велик живот, за да бъдете всички богати, щастливи и здрави. Всички да имате сестри и братя и нито един от вас да не бъде болен или нещастен, та да мисли кому да остави завещанието си.

Правилното съпоставяне.

Във висшия съзнателен живот съществува правилно, разумно съпоставяне, правилно съотношение между всички явления. Изкуство е да знае човек как да съпоставя многобройните и разнообразни на вид независими едно от друго явления, за да създаде от тях една стройна система, каквато всъщност представлява цялата Вселена.

Трябва да се съпоставят всички думи в изреченията, всички числа в математиката, всички мисли, чувства и действия в живота на човека, всички идеи и т.н. Законът за съпоставяне на нещата не е произволен. Той е строго определен. За да знаете що да речете, трябва да съпоставяте нещата правилно. При всяко съпоставяне на нещата се забелязват главно три момента: двата са обикновени, а единият е необикновен – от него зависи правилното разглеждане, правилното решение или заключение. Този момент зависи от разумността на човека. Докато не дойде до този момент, човек живее като всички хора. Той води обикновен живот. Виждате този човек, че яде, пие, ходи по кръчми и кафенета, за нищо не мисли. Обаче, като разглежда и съпоставя нещата, най-после той дохожда до разумното начало в себе си, и от този момент решава да живее добре. Следователно, философията на живота се заключава, именно, в това, да дойде човек до необикновения момент в живота, до разумното начало в себе си, до познаване на същественото. Щом дойде до този момент, човек вече познава не само себе си, но и хората около себе си.

Съвременните хора често се връщат към историята на първите хора и казват: какво ли са мислили Адам и Ева? – Точно това, каквото и вие днес мислите. Например, седи един човек, вярващ в Бога и си размишлява: искам да имам хубава къща, да съм богато облечен, да се разхождам с автомобил из града, да ме посещават богати хора, но нямам пет пари в джоба си. Не се минава много време и този човек се натъква на една чужда каса, пълна със златни пари. Сега пак си размишлява: ако бръкна в касата и си взема няколко от тези пари, аз ще постигна желанията си. Колебае се, бори се в себе си и най-после казва: кой ще ме види? Ще бръкна само един път и всичко ще се свърши, всичките ми работи ще се оправят. Казвам: чуждата каса представлява „дървото за познаване на доброто и злото“. Питам: кой човек, след като е бъркал в чужда каса, е оправил работите си? – Никой. Който е бъркал в чужди каси, той повече е заплитал работите си, отколкото да ги е оправил. Минава някой покрай една чужда, богато сложена трапеза с ядене и си казва: ако хапна от яденето на тази трапеза, работите ми ще се оправят и животът ми ще се подобри. Хапне си той от чуждото ядене, но вижда, че и с това работите му остават пак неоправени.

Казвам: изисква се правилно съпоставяне между явленията в природата и в живота. Съвременният свят, както е създаден, представлява богата трапеза с ядене, на която има много места за изкушения. Всеки бърза, иска да седне, да се нахрани от тази трапеза, но в бързината си, в лакомията си ще попадне, именно, на едно от тези места за изкушение и от този момент ще изгуби здравето си.

Кой да е съвременен техник ще ви каже, че за построяване на един параход, на един цепелин или за инсталиране на една обикновена електрическа мрежа се изискват точни изчисления. Трябва да се вземат предвид много неща и преди всичко –  съпротивление на материалите, добра изработка на съответните части и правилно съпоставяне. Не може да се избере какъв да е материал – той трябва да бъде здрав и издръжлив. Всяка част трябва да бъде целесъобразно изработена. Тя не е едно обикновено парче от някакъв материал, а напълно определена откъм състав, форма и размери част. Не само това – тя трябва да бъде сложена точно на своето място.

Философията на живота е да поставим нещата на мястото им. В сегашния си живот хората са станали много еднообразни. Те съпоставят нещата по един и същ начин. А природата никога не повтаря нещата. При повторението вече иде законът на разреждането. Едно и също желание не трябва да се повтаря по един и същи начин. Например птиците като се облекат веднъж, през целия си живот остават с тези дрехи. А човекът си казва – всеки ден трябва да се взема друг костюм. Щом веднъж се облечеш с едно желание, няма нужда много пъти да го опитваш.

Правите мисли, Божествените мисли дават растеж на човека. Височината, това е първият подтик на растеж. Правите мисли на духовете дават широчина на човешкия организъм, те засягат сърцето. А правите мисли на човешките духове, те създават неговата дебелина, неговата плътност. По туй ще познаете една Божествена мисъл, тя трябва да има дължина, т. е. Божествените мисли са безконечни в своето движение. Мислите на духовете се познават по широчината си, а човешките мисли – по своята плътност, т. е. солидни мисли са те. Казваме: Здрава мисъл има този човек, т. е. той е идеен човек, здраво, плътно мисли. Правите мисли са необходими. И всички трябва да се занимавате с онзи закон за правилното съпоставяне на нещата в даден случай.

В живота някой ще каже „Ние познаваме Бога“. Действително ние го познаваме, но в познанството ние разбираме една непреривност. Сега ние един ден Го разбираме, един ден не Го разбираме, един ден Му служим, един ден не Му служим. Щом съпоставим Бога с каквото и да е друго същество, то ние нямаме никаква идея за Него. Бог е една идея, която не може да се съпоставя. Той е идеалът на нещата.

Три думи – съчетание, приложение и изпълнение – трябва да останат в ума ви за вечни времена. Съчетанието подразбира правилно съпоставяне между всички реални неща, които Бог е създал.

Правилното различаване.

Ние сме дошли до една област, дето всички неприятности на съвременната култура произтичат от това, че хората нямат едно правилно различаване на нещата. Човек ако не може правилно да разрешава, ще има противоречия. Например, на вас може да се харесва една дреха, която има хубав небесно-син цвят. Цветът е отличен, но самата дреха няма съдържание, не е здрава, няма издръжливост. А понякой път съдържанието е хубаво, дрехата е здрава, но цветът й, някак си не е приятен. Има хора, които в своята обхода външно са много деликатни, имат хубав цвят. Първият път като ги срещнеш са учтиви, имат дипломация, маниери, във всичко са отлични, знаят как да постъпят. Той е отличен, докато не е взел от тебе пари в заем. Щом е взел парите в заем, вече се изменя. Вземете една котка. Тя все мърка около тебе, но дайте й една риба скумрия, котката не мърка вече, но хване скумрийцата, и като речеш да я вземеш, тя си дига крака срещу тебе и казва: „Или ти или аз”. Въпросът е кой ще яде рибата. Като влезеш при учените хора, някой път те се скарват за някаква си скумрийца, за някаква си история, кой по-добре разяснява някакъв си въпрос. Като влезеш в моралната област, хората се скарват по въпроса дали някой се е молил добре, къде се е молил, как е коленичил. В семейния живот става цял въпрос как така мъжът да си тури черната връзка малко накриво. Или братята се скарали за нещо.

Категории